TEXT 20
ТЕКСТ 20
Verš
Текст
nodvijet prāpya cāpriyam
sthira-buddhir asammūḍho
brahma-vid brahmaṇi sthitaḥ
нодвиджет пра̄пя ча̄приям
стхира-буддхир асаммӯд̣хо
брахма-вид брахман̣и стхитах̣
Synonyma
Дума по дума
na — nikdy; prahṛṣyet — raduje se; priyam — příjemné; prāpya — získávající; na — ne; udvijet — je rozrušen; prāpya — dostávající; ca — také; apriyam — nepříjemné; sthira-buddhiḥ — s inteligencí soustředěnou na vlastní já; asammūḍhaḥ — nezmaten; brahma-vit — ten, kdo dokonale zná Nejvyššího; brahmaṇi — na úrovni transcendence; sthitaḥ — setrvávající.
на – никога; прахр̣ш̣йет – не се радва; приям – нещо приятно; пра̄пя – като достига; на – не; удвиджет – се вълнува; пра̄пя – като получава; ча – също; априям – нещо неприятно; стхира-буддхих̣ – с устойчив разум; асаммӯд̣хах̣ – необъркан; брахма-вит – човек, който познава съвършено Върховния; брахман̣и – в трансценденталността; стхитах̣ – установена.
Překlad
Превод
Ten, kdo se neraduje, když dosáhne něčeho příjemného, ani neběduje, když ho postihne něco nepříjemného, kdo má inteligenci zakotvenou ve vlastním já, není zmatený a zná vědu o Bohu, již setrvává na úrovni transcendence.
Личност, която не се радва, когато постигне нещо приятно, нито скърби, когато я сполети нещо неприятно; чийто разум е устойчив; която не е объркана и познава науката за Бога, вече е установена в трансценденталността.
Význam
Пояснение
Zde jsou uvedeny znaky toho, kdo poznal sám sebe. První z nich je, že nepodléhá iluzi mylného ztotožňování těla se svým pravým já. Dobře ví, že není tímto tělem, ale dílčí částí Nejvyšší Osobnosti Božství. Proto se neraduje, když získá něco, co se týká těla, ani neběduje, když něco takového ztratí. Tato stálost mysli se nazývá sthira-buddhi neboli inteligence zakotvená ve vlastním já. Ten, kdo je na této úrovni, tedy není zmatený — neplete si hrubohmotné tělo s duší, ani nepokládá tělo za trvalé a nepřehlíží existenci duše. To mu umožňuje dosáhnout poznání celé vědy o Absolutní Pravdě — Brahmanu, Paramātmě a Bhagavānovi. Díky tomu dobře zná své přirozené postavení a nesnaží se nemístně vyrovnat Nejvyššímu ve všech směrech. To je realizace Brahmanu neboli seberealizace. Takové ustálené vědomí se nazývá vědomí Kṛṣṇy.
Тук са описани качествата на една себепознала се личност. Първото ѝ качество е, че тя не е в илюзия от фалшивото отъждествяване на тялото с истинското „аз“. Тя знае много добре, че не е това тяло, а е частица, откъсната от Върховната Божествена Личност. Затова не се радва, когато постигне нещо, нито скърби, когато загуби нещо, свързано с тялото ѝ. Тази стабилност на ума се нарича стхира-буддхи, себеинтелигентност. Такава личност не се заблуждава, защото не бърка грубото тяло с душата, не приема тялото за нещо вечно и не пренебрегва съществуването на душата. Това знание я издига до положението да обхване в пълнота науката за Абсолютната Истина – Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. По този начин тя разбира органично присъщата си позиция и не се опитва изкуствено да стане еднаква с Върховния във всяко отношение. Това се нарича Брахман реализация, т.е. себереализация. И това устойчиво съзнание е Кр̣ш̣н̣а съзнание.