Skip to main content

TEXT 1

ТЕКСТ 1

Verš

Текст

śrī-bhagavān uvāca
imaṁ vivasvate yogaṁ
proktavān aham avyayam
vivasvān manave prāha
manur ikṣvākave ’bravīt
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
имам вивасвате йогам
проктава̄н ахам авяям
вивасва̄н манаве пра̄ха
манур икш̣ва̄каве 'бравӣт

Synonyma

Дума по дума

śrī-bhagavān uvāca — Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, pravil; imam — tuto; vivasvate — bohu Slunce; yogam — vědu o vztahu k Nejvyššímu; proktavān — vyložil jsem; aham — Já; avyayam — nemizící; vivasvān — Vivasvān (jméno boha Slunce); manave — otci lidstva (jménem Vaivasvata); prāha — řekl; manuḥ — otec lidstva; ikṣvākave — králi Ikṣvākuovi; abravīt — sdělil.

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; имам – това; вивасвате – на бога на Слънцето; йогам – науката за връзката на човек с Върховния; проктава̄н – предадох; ахам – Аз; авяям – нетленна; вивасва̄н – Вивасва̄н (име на бога на Слънцето); манаве – на бащата на човечеството (на име Ваивасвата); пра̄ха – разказах; манух̣ – бащата на човечеството; икш̣ва̄каве – на цар Икш̣ва̄ку; абравӣт – каза.

Překlad

Превод

Pán Śrī Kṛṣṇa, Nejvyšší Osobnost Božství, pravil: Tuto neměnnou vědu o yoze jsem vyložil bohu Slunce Vivasvānovi, Vivasvān ji předal Manuovi, otci lidstva, a Manu ji potom sdělil Ikṣvākuovi.

Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: Аз разкрих на бога на Слънцето Вивасва̄н тази вечна наука за йога, Вивасва̄н я предаде на Ману – бащата на човечеството, а Ману на свой ред я предаде на Икш̣ва̄ку.

Význam

Коментар

Zde nalézáme historii Bhagavad-gīty, začínající v dávných dobách, kdy byla Gītā předána králům všech planet počínaje planetou Slunce. Hlavním úkolem vládců všech planet je chránit obyvatelstvo. Měli by tedy být obeznámeni s vědou v podání Bhagavad-gīty, aby dokázali vládnout občanům a chránit je před hmotným područím chtíče. Lidský život je určen k rozvíjení duchovního poznání, ve věčném vztahu s Nejvyšší Osobností Božství, a nejvyšší představitelé všech států a planet jsou povinni vštěpovat toto ponaučení občanům prostřednictvím výchovy a vzdělání, kultury a oddanosti. Jinými slovy, všechny hlavy států mají šířit vznešenou vědu o vědomí Kṛṣṇy, aby jí lidé mohli využít a kráčet cestou úspěchu, který nabízí lidská forma života.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук е изложена историята на Бхагавад-гӣта̄, която в дълбока древност е била предадена първо на бога на Слънцето, а после на царете на всички планети. Основен дълг на царете е да защитават поданиците си; те трябва да усвоят науката на Бхагавад-гӣта̄, за да могат да управляват хората и да ги предпазват от материалното робство на похотта. Човешкият живот е предназначен за развитие на духовно знание във вечна връзка с Върховната Божествена Личност и управляващите на всички държави и планети са длъжни да посочват това предназначение на поданиците си със средствата на образованието, културата и предаността. С други думи, правителствата трябва да спомагат за разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание, така че с помощта на тази велика наука хората да използват правилно човешката форма на живот.

V tomto věku je bůh Slunce známý pod jménem Vivasvān — král Slunce, které je příčinou existence všech dalších planet ve vesmíru. V Brahma-saṁhitě (5.52) je verš:

В тази епоха богът на Слънцето, от което произлизат всички планети в слънчевата система, е известен под името Вивасва̄н. В Брахма самхита̄ (5.52) се казва:

yac-cakṣur eṣa savitā sakala-grahāṇāṁ
rājā samasta-sura-mūrtir aśeṣa-tejāḥ
yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakro
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
яч-чакш̣ур еш̣а савита̄ сакала-граха̄н̣а̄м
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

Pán Brahmā řekl: “Uctívám Nejvyšší Osobnost Božství, Govindu (Kṛṣṇu), jenž je původní osobou a na jehož pokyn přijímá Slunce, král všech planet, nesmírnou sílu a žár. Slunce představuje Pánovo oko a putuje po své oběžné dráze, jak Pán nařizuje.”

„Покланям се – казва Брахма̄ – на Върховната Божествена Личност, Говинда (Кр̣ш̣н̣а), който е изначалната личност и по чиято заповед Слънцето, царят на всички планети, излъчва огромна сила и топлина. Слънцето символизира окото на Бога и се движи в орбитата си по неговата воля.“

Slunce je králem všech planet a bůh Slunce Vivasvān vládne sluneční planetě, která ovládá všechny ostatní planety tím, že jim dodává teplo a světlo. Obíhá podle Kṛṣṇova nařízení. Pán Kṛṣṇa také učinil Vivasvāna svým prvním žákem, který měl pochopit nauku Bhagavad-gīty. Gītā tedy není spekulativním dílem určeným pro bezvýznamné světské učence, ale standardní knihou poznání předávaného od nepaměti.

Слънцето е царят на планетите, а богът на Слънцето Вивасва̄н е повелител на слънчевата планета, която контролира останалите планети, като им предоставя топлина и светлина. Слънцето се върти в орбита по заповед на Кр̣ш̣н̣а; Бог Кр̣ш̣н̣а прави Вивасва̄н свой пръв ученик и му предава науката на Бхагавад-гӣта̄. Така че Гӣта̄ не е философски трактат, предназначен за незначителни светски учени, а авторитетна книга, в която е изложено знание, идващо от незапомнени времена.

V Mahābhāratě (Śānti-parva 348.51-52) můžeme vysledovat historii Gīty:

В Маха̄бха̄рата (Ша̄нти-парва 348.51 – 52) за произхода на Гӣта̄ се казва следното:

tretā-yugādau ca tato
vivasvān manave dadau
manuś ca loka-bhṛty-arthaṁ
sutāyekṣvākave dadau
ikṣvākuṇā ca kathito
vyāpya lokān avasthitaḥ
трета̄-юга̄дау ча тато
вивасва̄н манаве дадау
мануш ча лока-бхр̣тй-артхам
сута̄йекш̣ва̄каве дадау
икш̣ва̄кун̣а̄ ча катхито
вя̄пя лока̄н авастхитах̣

“Na počátku věku zvaného Tretā-yuga předal Vivasvān tuto vědu o vztahu s Nejvyšším Manuovi. Manu, otec lidstva, ji předal svému synovi Mahārājovi Ikṣvākuovi, jenž byl králem této planety Země a praotcem raghuovské dynastie, ve které se zjevil Pán Rāmacandra.” Bhagavad-gītā je tedy v lidské společnosti od dob Mahārāje Ikṣvākua.

„В началото на Трета̄-юга науката за връзката с Върховния Бог беше предадена от Вивасва̄н на Ману. Ману, прародителят на човечеството, я предаде на сина си Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, цар на тази планета и основател на династията Рагху, в която се появява Бог Ра̄мачандра.“ Следователно Бхагавад-гӣта̄ съществува в човешкото общество от времето на Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку.

V tuto chvíli máme za sebou pět tisíc let Kali-yugy, která trvá 432 000 let. Před ní byla Dvāpara-yuga (trvala 800 000 let) a před ní Tretā-yuga (1 200 000 let). Manu tedy přednesl Bhagavad-gītu svému žákovi a synovi Mahārājovi Ikṣvākuovi, králi planety Země, zhruba před dvěma milióny pěti tisíci lety. Věk nynějšího Manua má trvat přibližně 305 300 000 let, z čehož 120 400 000 již uplynulo. Když vezmeme na vědomí, že Pán vyložil Gītu svému žákovi, bohu Slunce Vivasvānovi, před Manuovým narozením, byla podle hrubého odhadu pronesena před nejméně sto dvaceti milióny čtyřmi sty tisíci lety; a v lidské společnosti je známá dva milióny let. Pán ji znovu sdělil před zhruba pěti tisíci lety Arjunovi. To je přibližná historie Gīty, jak ji líčí Gītā samotná i Pán Kṛṣṇa, který ji přednesl. Vyslechnout ji měl bůh Slunce Vivasvān, neboť je také kṣatriyou a otcem všech kṣatriyů dynastie sūrya-vaṁśa neboli potomků boha Slunce. Bhagavad-gītā, kterou pronesl Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, je na stejné úrovni jako Vedy, a vzhledem k tomu je toto poznání apauruṣeya, nadlidské. Védské pokyny jsou přijímány takové, jaké jsou, bez světských výkladů lidí — a proto je nutné stejně přijmout i Gītu. Světští polemikové sice mohou spekulovat o Gītě po svém, ale pak to není ta pravá Bhagavad-gītā. Bhagavad-gītu je třeba přijmout takovou, jaká je, od učednické posloupnosti. Tento verš líčí, že Pán ji přednesl bohu Slunce, bůh Slunce svému synovi Manuovi a Manu svému synovi Ikṣvākuovi.

В момента са изминали пет хиляди години от началото на Кали-юга, която продължава 432   000 години. Преди това е била Два̄пара-юга (800   000 години), а преди нея – Трета̄-юга (1   200   000 години). Тоест преди около 2   005   000 години Ману разказва Бхагавад-гӣта̄ на своя ученик и син Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, царя на Земята. Епохата на сегашния Ману се изчислява на 305   300   000 години, от които 120   400   000 години вече са отминали. Ако приемем, че преди раждането на Ману Гӣта̄ е била разказана от Върховния Бог на неговия ученик, бога на Слънцето – Вивасва̄н, то по една приблизителна преценка става ясно, че Гӣта̄ съществува най-малко от преди 120   400   000 години, а на човешкото общество тя е известна поне от два милиона години. Тя е разказана отново от Господ на Арджуна преди около пет хиляди години. Такава е приблизителната датировка на Гӣта̄ според самата книга и според нейния разказвач, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тя е разкрита пред бога на Слънцето – Вивасва̄н, защото той е кш̣атрия и прародител на всички кш̣атрии, които са негови потомци, сӯря-вамша кш̣атрии. Тъй като Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Върховната Божествена Личност, тя не се отличава от Ведите и знанието в нея е апауруш̣ея, свръхчовешко. Ведическите наставления се приемат такива, каквито са, без човешки тълкувания; би трябвало и Гӣта̄ да се приема такава, каквато е, без да се подлага на светско тълкувание. Светските личности могат да разясняват Гӣта̄ посвоему, но това няма да е истинската Бхагавад-гӣта̄. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ трябва да се възприема така, както е предадена по ученическата приемственост. Тук се описва, че Господ я разказва на бога на Слънцето; той от своя страна я предава на Ману, а Ману – на сина си Икш̣ва̄ку.