TEXT 63
ТЕКСТ 63
Verš
Текст
sammohāt smṛti-vibhramaḥ
smṛti-bhraṁśād buddhi-nāśo
buddhi-nāśāt praṇaśyati
саммоха̄т смр̣ти-вибхрамах̣
смр̣ти-бхрам̇ша̄д буддхи на̄шо
буддхи на̄ша̄т пран̣ашяти
Synonyma
Дума по дума
кродха̄т – от гнева; бхавати – става; саммохах̣ – пълна заблуда; саммоха̄т – от заблуда; смр̣ти – на памет; вибхрамах̣ – объркване; смр̣ти-бхрам̇ша̄т – след объркване на паметта; буддхи на̄шах̣ – загуба на интелигентността; буддхи на̄ша̄т – и от загуба на интелигентността; пран̣ашяти – човек пропада.
Překlad
Превод
Z hněvu povstává naprostá iluze a z iluze zmatení paměti. Když je zmatena paměť, dojde ke ztrátě inteligence, a když je ztracena inteligence, padá živá bytost znovu do hmotné tůně.
Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.
Význam
Пояснение
Śrīla Rūpa Gosvāmī nás ve svém díle Bhakti-rasāmṛta-sindhu (1.2.256) učí:
Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следното напътствие:
hari-sambandhi-vastunaḥ
mumukṣubhiḥ parityāgo
vairāgyaṁ phalgu kathyate
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям̇ пхалгу катхяте
(Bhakti-rasāmṛta-sindhu 1.2.258)
(Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.256)
Rozvinutím vědomí Kṛṣṇy lze poznat, že vše má své použití ve službě Pánu. Ti, kteří o vědomí Kṛṣṇy nic nevědí, se nepřirozeně snaží vyhýbat hmotným objektům, a výsledkem je, že i když se chtějí vysvobodit z pout hmoty, nedosáhnou dokonalé úrovně odříkání. Jejich takzvané odříkání se nazývá phalgu, méně důležité. Naopak ten, kdo si je vědom Kṛṣṇy, ví, jak vše použít ve službě Pánu, a proto nepadne za obět hmotnému vědomí. Zastánci impersonalismu jsou například toho názoru, že Pán či Absolutno jakožto neosobní nemůže jíst. Impersonalista se snaží vyhýbat dobrému jídlu, ale oddaný ví, že Kṛṣṇa je nejvyšší poživatel a že jí vše, co Mu je s oddaností nabízeno. A po obětování chutného jídla Pánu oddaný přijímá k jídlu zbytky zvané prasādam. Tak se vše zduchovní a nehrozí mu, že by poklesl. Oddaný přijímá prasādam vědom si Kṛṣṇy, zatímco neoddaný ho považuje za hmotné, a tak ho odmítá. Impersonalista si tedy kvůli svému nepřirozenému odříkání nemůže užívat života, a proto ho i nepatrné vzrušení mysli stáhne zpět do tůně hmotné existence. Je řečeno, že i když taková duše dospěje k osvobození, znovu poklesne, jelikož nemá oporu v oddané službě.
Развивайки у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек започва да разбира, че всичко може да се използва в служене на Бога. Тези, които не познават Кр̣ш̣н̣а съзнание, изкуствено се опитват да избегнат материалните обекти и в резултат, въпреки че желаят освобождение от материалното робство, не достигат съвършеното ниво на отречение. Тяхното т.нар. отречение се нарича пхалгу, „несъществено“. От друга страна, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият знае как да използва всичко в служене на Бога и не става жертва на материалното съзнание. Например имперсоналистът смята, че Бог или Абсолюта, понеже е безличностен, не може да приема храна. Докато имперсоналистът се опитва да отбягва вкусни храни, преданият знае, че Кр̣ш̣н̣а е върховният наслаждаващ се и Той яде всичко, предложено с любов и преданост. Затова, след като предложи вкусни ястия на Бога, той приема остатъците от тази храна, наречена праса̄дам. Така всичко се одухотворява и няма опасност от падение. Преданият приема праса̄дам в Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато непреданият го отхвърля като нещо материално. Отричайки се изкуствено от всичко, имперсоналистът не може да се наслаждава на живота, затова дори слабата възбуда на ума му го завлича отново в блатото на материалното съществуване. Такава душа, въпреки че може да се издигне до точката на освобождение, пада отново, защото няма опора в преданото служене.