TEXT 21

ТЕКСТ 21

Verš

Текст

vedāvināśinaṁ nityaṁ
ya enam ajam avyayam
kathaṁ sa puruṣaḥ pārtha
kaṁ ghātayati hanti kam

веда̄вина̄шинам̇ нитям̇
я енам аджам авяям
катхам̇ са пуруш̣ах̣ па̄ртха
кам̇ гха̄таяти ханти кам

Synonyma

Дума по дума

veda — zná; avināśinam — která nemůže být zničena; nityam — trvale existující; yaḥ — ten, kdo; enam — tuto (duši); ajam — nezrozenou; avyayam — neměnnou; katham — jak; saḥ — ta; puruṣaḥ — osoba; pārtha — ó Pārtho (Arjuno); kam — koho; ghātayati — vede k ublížení; hanti — zabíjí; kam — koho.

веда – знае; авина̄шинам – неразрушима; нитям – винаги съществуваща; ях̣ – човек, който; енам – тази (душа); аджам – неродена; авяям – неизменна; катхам – как; сах̣ – тази; пуруш̣ах̣ – личност; па̄ртха – о, Па̄ртха (Арджуна); кам – когото; гха̄таяти – заставя да нарани; ханти – убива; кам – когото.

Překlad

Превод

Ó Pārtho, jak může ten, kdo ví, že duše je nezahubitelná, věčná, nezrozená a neměnná, někoho zabít nebo přimět někoho k zabíjení?

О, Па̄ртха, как една личност, която знае, че душата е неразрушима и вечна, неродена и неизменна, може да убие някого или да застави някого да убива?

Význam

Пояснение

Vše má své náležité uplatnění a ten, kdo má úplné poznání, ví, kde a jak určitou věc správně použít. I násilí může být užitečné, a to, jak ho použít, závisí na osobě mající poznání. I když smírčí soudce odsoudí vraha k trestu smrti, nelze ho vinit, protože násilí na jiné osobě nařizuje v souladu se zákony spravedlnosti. V zákoníku lidstva zvaném Manu-saṁhitā je doloženo, že vrah má být odsouzen k trestu smrti, aby za svůj velký hřích nemusel trpět v příštím životě. Když tedy král potrestá vraha oběšením, ve skutečnosti je trest vrahovi ku prospěchu. Stejně tak musí být jasné, že když Kṛṣṇa nařizuje bojovat, jedná se o násilí v zájmu nejvyšší spravedlnosti. Arjuna by se proto měl tímto pokynem řídit s vědomím, že násilí, kterého se dopustí v boji pro Kṛṣṇu, není vůbec žádné násilí, protože člověka — nebo lépe řečeno duši — tak jako tak nelze zabít. K nastolení spravedlnosti je tedy takzvané násilí povoleno. Cílem chirurgické operace není pacienta zabít, ale vyléčit ho. Boj, který má Arjuna na pokyn Kṛṣṇy vést, je provázen úplným poznáním, a proto není možné, aby mu přinesl reakce za hříšné jednání.

Всяко нещо си има предназначение и човек, притежаващ съвършено знание, знае как и къде да употреби всичко по най-подходящ начин. Насилието също има своето предназначение, но да го прилага правилно може само този, който притежава знание. Например съдията, осъдил на смърт един убиец, не е порицаван за това, че извършва насилие съгласно кодексите на правосъдието. В Ману сам̇хита̄ – сборника от закони за човешкото общество, се потвърждава, че един убиец трябва да бъде наказан със смърт; така в следващия си живот той няма да страда заради извършения грях. Ето защо царската заповед за екзекуция на убиеца е за негово благо. Кр̣ш̣н̣а заповядва сражение и това означава, че насилието е необходимо за висша справедливост. Затова Арджуна трябва да изпълни неговата повеля, знаейки добре, че насилието, извършено в сражение заради Кр̣ш̣н̣а, не е никакво насилие, тъй като човека, и по-точно душата, не може да бъде убита. В името на справедливостта понякога е наложително така нареченото насилие. Хирургическата операция не е предназначена да убие пациента, а да го излекува. Затова битката на Арджуна по нареждане на Кр̣ш̣н̣а е в пълно знание и няма да навлече греховни последици.