TEXT 47
ТЕКСТ 47
Verš
Текст
para-dharmāt sv-anuṣṭhitāt
svabhāva-niyataṁ karma
kurvan nāpnoti kilbiṣam
пара-дхарма̄т св-ануш̣т̣хита̄т
свабха̄ва-ниятам̇ карма
курван на̄пноти килбиш̣ам
Synonyma
Дума по дума
śreyān — lepší; sva-dharmaḥ — vlastní zaměstnání; viguṇaḥ — nedokonale vykonávané; para-dharmāt — než zaměstnání někoho jiného; su-anuṣṭhitāt — konané dokonale; svabhāva-niyatam — danou v souladu s jeho povahou; karma — práci; kurvan — konající; na — nikdy; āpnoti — obdrží; kilbiṣam — reakce za hříšné jednání.
шрея̄н – по-добре; сва-дхармах̣ – собственото занятие; вигун̣ах̣ – несъвършено извършвано; пара-дхарма̄т – отколкото занятието на друг; су-ануш̣т̣хита̄т – съвършено изпълнено; свабха̄ва-ниятам – предписана в съответствие с природата на човека; карма – работа; курван – като се извършва; на – никога; а̄пноти – достига; килбиш̣ам – греховни последици.
Překlad
Превод
Je lépe se věnovat svému zaměstnání, byť nedokonale, než zaměstnání někoho jiného dokonale. Plnění povinností stanovených podle vlastní povahy nikdy nepostihnou reakce za hříšné jednání.
По-добре да вършиш собственото си занятие, макар и несъвършено, отколкото да приемеш занятието на друг и да го извършваш съвършено. Предписаните в съответствие със собствената природа задължения никога не водят до греховни последици.
Význam
Пояснение
To, jakou má kdo povinnost týkající se zaměstnání, je stanoveno v Bhagavad-gītě. V předchozích verších již bylo uvedeno, že povinnosti brāhmaṇů, kṣatriyů, vaiśyů a śūdrů odpovídají příslušným kvalitám hmotné přírody, kterými jsou ovlivněni. Nikdo by neměl napodobovat plnění povinnosti někoho jiného. Člověk, který povahou tíhne k práci śūdrů, se nemá nepřirozeně vydávat za brāhmaṇu, třebaže se mohl narodit do bráhmanské rodiny. Takto by se mělo jednat v souladu se svou povahou — žádná práce není špatná, je-li konána jako služba Nejvyššímu Pánu. Povinnosti brāhmaṇy patří ke kvalitě dobra, ale ten, kdo svou povahou není na úrovni této kvality, by neměl napodobovat jejich plnění. Kṣatriya, vládce, má mnoho velmi nepříjemných povinností — musí používat násilí k zabíjení nepřátel a někdy musí z diplomatických důvodů lhát. Tyto věci provázejí politiku, ale to neznamená, že by se kṣatriya měl zříci své povinnosti a snažit se konat povinnosti brāhmaṇy.
Предписаният дълг на всекиго е посочен в Бхагавад-гӣта̄. Както вече се обсъди в предишните стихове, задълженията на един бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра са предписани според специфичните за тях гун̣и на природата. Не трябва да се изпълнява чужд дълг. Този, който по природа е привличан от работа за шӯдри, не би трябвало да претендира, че е бра̄хман̣а, дори да е роден в семейство на бра̄хман̣а. Това е начинът за действие, в съответствие със собствената природа. Никоя дейност не е отвратителна, ако се извършва в служене на Върховния Бог. Предписаният за един бра̄хман̣а дълг несъмнено е в гун̣ата на доброто, но ако човек по природа не е в гун̣ата на доброто, не трябва да изпълнява дълга на бра̄хман̣а. За един кш̣атрия, управник, има множество отблъскващи неща: той трябва да прибягва до насилие, да убива враговете си, понякога да лъже с дипломатическа цел и прочие. Насилие и двуличие съпътстват политическите дела, но за един кш̣атрия е недопустимо да изостави предписания си дълг и да изпълнява задълженията на бра̄хман̣а.
Každý má jednat tak, aby uspokojil Nejvyššího Pána. Například Arjuna byl kṣatriya — nyní se však zdráhal bojovat se svými protivníky. Je-li ovšem boj veden v zájmu Kṛṣṇy, Nejvyšší Osobnosti Božství, není třeba se bát, že povede k úpadku. Rovněž při obchodování musí někdy obchodník lhát, aby vydělal. Bez lhaní by neměl žádný zisk. Obchodníci občas říkají: “Milý zákazníku, kvůli vám se vzdávám veškerého zisku.” Každému by však mělo být jasné, že bez zisku by obchodník nemohl existovat. Pokud tedy říká, že z toho nemá žádný zisk, je zřejmé, že lže. Obchodník však nemá uvažovat tak, že zaměstnání, ve kterém je nucen lhát, by se měl raději zříci a zaměstnat se jako brāhmaṇa. To není doporučeno. Pokud někdo svou prací a jejími výsledky slouží Nejvyšší Osobnosti Božství, nezáleží na tom, zda je kṣatriya, vaiśya nebo śūdra. Dokonce i brāhmaṇové, kteří konají různé oběti, musí někdy zabíjet zvířata, protože ty je třeba v některých obřadech obětovat. A když kṣatriya při konání svých povinností zabíjí nepřátele, také nejedná chybně či hříšně. Tyto věci již byly jasně a podrobně vysvětleny ve třetí kapitole — každý člověk má pracovat pro Yajñu neboli Viṣṇua, Nejvyšší Osobnost Božství. Vše, co se dělá kvůli vlastnímu smyslovému požitku, vždy spoutává. Každý jednotlivec tedy má být zaměstnán podle příslušné kvality přírody, které nabyl, a má se rozhodnout jednat, jen aby sloužil svrchovanému zájmu Nejvyššího Pána.
Трябва да се действа за удовлетворение на Върховния. Арджуна е кш̣атрия; той се колебае дали да се сражава с противника. Но ако сражението се води в интерес на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, той няма защо да се страхува от провал. В бизнеса понякога на търговеца също се налага да лъже, за да си осигури печалба. Ако не прави това, няма да печели. Той казва: „О, мой скъпи клиенте, специално за теб, не правя печалба“. Но за всеки е ясно, че без печалба търговецът не би могъл да съществува. И уверенията му, че не печели, са чиста лъжа. Търговецът обаче не бива да мисли, че щом в професията му е нормално да се лъже, трябва да я изостави и да изпълнява задълженията на бра̄хман̣а. Това не се препоръчва. Няма никакво значение дали човек е кш̣атрия, вайшя или шӯдра, ако чрез работата си служи на Върховната Божествена Личност. Дори бра̄хман̣ите при различни жертвоприношения – трябва да убиват животни, защото в тези церемонии се принасят в жертва животни. По същия начин, ако един кш̣атрия, изпълняващ собствения си дълг, убива врага, той не извършва грях. В трета глава тези въпроси бяха подробно обяснени; трябва да се работи за ягя, т.е. Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Всичко, което се прави за лично сетивно наслаждение, е причина за робство. В заключение – всеки трябва да е зает според специфичната за него гун̣а на природата; и работата му да е подчинена единствено на върховната кауза – служенето на Бога.