TEXT 18
ТЕКСТ 18
Verš
Текст
kāmaṁ krodhaṁ ca saṁśritāḥ
mām ātma-para-deheṣu
pradviṣanto ’bhyasūyakāḥ
ка̄мам̇ кродхам̇ ча сам̇шрита̄х̣
ма̄м а̄тма-пара-дехеш̣у
прадвиш̣анто 'бхясӯяка̄х̣
Synonyma
Дума по дума
ахан̇ка̄рам – фалшиво его; балам – сила; дарпам – гордост; ка̄мам – похот; кродхам – гняв; ча – също; сам̇шрита̄х̣ – приели подслон; ма̄м – мен; а̄тма – в техните; пара – и в други; дехеш̣у – тела; прадвиш̣антах̣ – като богохулствуват; абхясӯяка̄х̣ – завистливи.
Překlad
Превод
Démoni, zmatení falešným egem, silou, pýchou, chtíčem a hněvem, projevují zášť vůči Nejvyššímu Pánu, Osobnosti Božství, dlícímu v jejich vlastních tělech a tělech ostatních, a hanobí skutečné náboženství.
Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия.
Význam
Пояснение
Démon se vždy staví proti Boží svrchovanosti a nechce věřit písmům. Je plný zášti jak vůči písmům, tak vůči existenci Nejvyšší Osobnosti Božství. To způsobuje jeho takzvaná váženost spolu s bohatstvím a mocí, kterých postupně nabyl. Neví, že právě probíhající život je přípravou na život další, a tak je nepřítelem sám sobě i druhým. Dopouští se násilí na jejich tělech i na svém vlastním. Nedbá na svrchovanou vládu Osobnosti Božství, protože postrádá poznání. Jelikož nesnáší písma a Nejvyšší Osobnost Božství, předkládá falešné argumenty proti existenci Boha a popírá autoritu písem. Vždy si myslí, že je mocný a nezávislý ve všem, co dělá. Domnívá se, že jelikož se mu silou, mocí ani bohatstvím nikdo nevyrovná, může jednat jakkoliv a nikdo ho nemůže zastavit. Pokud se objeví nepřítel, který by mu mohl bránit v rozvoji jeho smyslových činností, plánuje, jak ho vlastní silou zničit.
Демоничният човек е винаги против върховенството на Бога и не е склонен да вярва в писанията. И свещените писания, и самото съществуване на Върховната Божествена Личност пораждат завист у него. Причина за това е така нареченият престиж, натрупаното богатство и сила. Демонът не знае, че сегашният живот е подготовка за следващия. Не знаейки това, той всъщност мрази собственото си „аз“, както и аз-а у другите. Той извършва насилие върху телата на другите и върху своето тяло. Лишен от знание, не се съобразява с върховната власт на Божествената Личност. С неприязън към свещените писания и Върховната Божествена Личност той изнамира псевдоаргументи срещу съществуването на Бога и отрича авторитета на писанията. Смята се за независим и всемогъщ. Убеден, че няма равен на себе си по сила, власт и богатство, демонът си мисли, че може да прави каквото си иска и няма кой да го спре. Ако някой пречи на наслаждението му, той се заема да го унищожи със собствени сили.