TEXTS 12-13
ТЕКСТОВЕ 12 – 13
Verš
Текст
paraṁ brahma paraṁ dhāma
pavitraṁ paramaṁ bhavān
puruṣaṁ śāśvataṁ divyam
ādi-devam ajaṁ vibhum
парам̇ брахма парам̇ дха̄ма
павитрам̇ парамам̇ бхава̄н
пуруш̣ам̇ ша̄шватам̇ дивям
а̄ди-девам аджам̇ вибхум
devarṣir nāradas tathā
asito devalo vyāsaḥ
svayaṁ caiva bravīṣi me
деварш̣ир на̄радас татха̄
асито девало вя̄сах̣
сваям̇ чаива бравӣш̣и ме
Synonyma
Дума по дума
arjunaḥ uvāca — Arjuna řekl; param — nejvyšší; brahma — pravda; param — nejvyšší; dhāma — opora; pavitram — čistý; paramam — nejvyšší; bhavān — Ty; puruṣam — osobnost; śāśvatam — věčná; divyam — transcendentální; ādi-devam — původní Pán; ajam — nezrozený; vibhum — největší; āhuḥ — říkají; tvām — o Tobě; ṛṣayaḥ — mudrci; sarve — všichni; deva-ṛṣiḥ — mudrc mezi polobohy; nāradaḥ — Nārada; tathā — také; asitaḥ — Asita; devalaḥ — Devala; vyāsaḥ — Vyāsa; svayam — sám; ca — také; eva — jistě; bravīṣī — vykládáš; me — mně.
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; парам – върховната; брахма – истина; парам – върховното; дха̄ма – убежище; павитрам – чиста; парамам – върховна; бхава̄н – Ти; пуруш̣ам – личност; ша̄шватам – вечен; дивям – трансцендентален; а̄ди-девам – изначалният Бог; аджам – нероденият; вибхум – най-великият; а̄хух̣ – казвам; тва̄м – на теб; р̣ш̣аях̣ – мъдреци; сарве – всички; дева-р̣ш̣их̣ – мъдрецът сред полубоговете; на̄радах̣ – На̄рада; татха̄ – също; аситах̣ – Асита; девалах̣ – Девала; вя̄сах̣ – Вя̄са; сваям – лично; ча – също; ева – със сигурност; бравӣш̣и – Ти обясняваш; ме – на мен.
Překlad
Превод
Arjuna pravil: Jsi Nejvyšší Osobnost Božství, konečné útočiště, nejčistší, Absolutní Pravda. Jsi věčná, transcendentální, původní osoba, nezrozená a největší. Tuto pravdu o Tobě potvrzují všichni velcí mudrci, jako je Nārada, Asita, Devala a Vyāsa, a nyní mi totéž tvrdíš Ty sám.
Арджуна каза: Ти си Върховната Божествена Личност, крайното убежище, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната изначална личност; трансцендентален, нероден и най-велик. Всички велики мъдреци, като На̄рада, Асита, Девала, Вя̄са, потвърждават тази истина за теб, а сега и Ти самият ми я заявяваш.
Význam
Пояснение
V těchto dvou jasně znějících verších dává Nejvyšší Pán moderním filozofům možnost pochopit, že Nejvyšší se liší od individuální duše. Když Arjuna nyní vyslechl čtyři stěžejní verše Bhagavad-gīty, zbavil se všech pochybností a přijal Kṛṣṇu za Nejvyššího Pána, Osobnost Božství. Ihned důrazně prohlašuje: “Jsi paraṁ brahma, Nejvyšší Osobnost Božství.” Kṛṣṇa předtím uvedl, že je původcem všeho a všech. Každý polobůh a každá lidská bytost závisí na Něm. Lidé a polobozi si z nevědomosti myslí, že jsou absolutní a že na Nejvyšší Osobnosti Božství nezávisí. Tuto nevědomost dokonale odstraní oddaná služba; to již Pán vysvětlil v předchozích verších. Nyní Ho Arjuna Jeho milostí přijímá za Nejvyšší Pravdu, přesně jak to učí Vedy. Arjuna nenazval Kṛṣṇu Nejvyšší Osobností Božství a Absolutní Pravdou proto, aby Mu jakožto svému důvěrnému příteli lichotil. Vše, co v těchto dvou verších říká, stojí ve Vedách. Védská prohlášení znějí jasně — Nejvyššího Pána může poznat jedině ten, kdo Mu začne prokazovat oddanou službu. Každé slovo, které Arjuna v tomto verši vyslovil, je doloženo prohlášením Ved.
В тези два стиха Бог дава възможност на Ма̄я̄ва̄дӣ философа да разбере, че Върховният се различава от индивидуалната душа. След като изслушва четирите най-важни стиха от Бхагавад-гӣта̄ (10.8 – 11), Арджуна се освобождава напълно от всички съмнения и приема Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. Той категорично заявява: „Ти си парам̇ брахма, Върховната Божествена Личност“. А преди това Кр̣ш̣н̣а посочи, че Той е източникът на всичко и на всекиго. Всеки полубог, всяко човешко същество зависи от него. Поради невежество хората и полубоговете си мислят, че са абсолютни и независими от Върховната Божествена Личност. Това невежество се премахва с предано служене, както вече беше обяснено от Бога в предишния стих. Сега, по негова милост, Арджуна го приема за Върховна Истина в съгласие с предписанията на Ведите. Той нарича Кр̣ш̣н̣а Върховна Божествена Личност, Абсолютна Истина, не за да го ласкае като близък приятел. Всичко казано от Арджуна в тези два стиха се потвърждава и от ведическата истина. Ведическите предписания утвърждават, че само който приеме преданото служене, може да разбере Върховния Бог; другите не могат. Всяка дума на Арджуна в този стих се потвърждава от Ведите.
V Kena Upaniṣadě je řečeno, že Nejvyšší Brahman je místem spočinutí všeho, a Kṛṣṇa již vysvětlil, že všechno tkví v Něm. Muṇḍaka Upaniṣad dokládá, že Nejvyššího Pána, ve kterém vše spočívá, mohou vnímat jen ti, kdo na Něho neustále myslí. Toto neustálé myšlení na Kṛṣṇu se nazývá smaraṇam a je jednou z metod oddané služby. Jedině díky oddané službě Kṛṣṇovi může živá bytost pochopit své postavení a zbavit se hmotného těla.
В Кена Упаниш̣ад се казва: всичко се намира във Върховния Брахман; а Кр̣ш̣н̣а вече обясни, че всичко се намира в него. Мун̣д̣ака Упаниш̣ад утвърждава, че Върховният Бог, у когото се намира всичко, може да бъде осъзнат само от личности, постоянно мислещи за него. Непрестанната мисъл за Кр̣ш̣н̣а се нарича смаран̣ам, един от методите на предано служене. Единствено чрез предано служене на Кр̣ш̣н̣а човек може да разбере позицията си и да се освободи от това материално тяло.
Ve Vedách je Nejvyšší Pán uznávaný za nejčistšího z čistých. Ten, kdo porozumí, že Kṛṣṇa takový je, se může očistit od všech hříchů. Nikdo se nemůže zbavit nákazy hříchu, dokud se neodevzdá Nejvyššímu Pánu. To, že Arjuna uznává Kṛṣṇu za nejčistšího, odpovídá pokynům védských spisů. Rovněž to potvrzují velké osobnosti, z nichž je nejpřednější Nārada.
Във Ведите Върховният Бог е приеман за най-чистия от чистите. Този, който разбира, че Кр̣ш̣н̣а е най-чистият от чистите, се пречиства от греховните дейности. Той не може да се освободи от тях, ако не се отдаде на Върховния. Арджуна приема Кр̣ш̣н̣а като най-чистия и това съответства на ведическите предписания и на твърденията на велики личности, сред които На̄рада е главният.
Kṛṣṇa je Nejvyšší Osobnost Božství a každý by měl o Něm stále meditovat a těšit se z transcendentálního vztahu s Ním. Je svrchovanou bytostí a nepodléhá ani potřebám těla, ani zrození a smrti. To dokládá nejen Arjuna, ale i všechna védská písma, Purāṇy a historické záznamy, a ve čtvrté kapitole Gīty Pán sám říká: “Přestože jsem nezrozený, zjevuji se na Zemi, abych nastolil náboženské zásady.” Je prapůvodem, nemá žádnou příčinu, protože je sám příčinou všech příčin, a vše pochází z Něho. Toto dokonalé poznání je možné obdržet Jeho milostí.
Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, затова би трябвало да медитираме върху него и да се наслаждаваме на взаимната си трансцендентална връзка. Той е върховното съществуване; свободен от телесни нужди, раждане и смърт. Това е потвърдено не само от Арджуна, но и от Ведите, Пура̄н̣ите и историческите хроники. В цялата ведическа литература Кр̣ш̣н̣а е описван по този начин. Самият Върховен Бог също казва в четвърта глава: „Макар и нероден, Аз се появявам на тази земя, за да установя религиозните принципи“. Той е върховният източник; Той няма причина, защото е причината на всички причини и всичко води началото си от него. Това съвършено знание може да се получи по милостта на Върховния Бог.
Arjuna se takto vyjádřil milostí Kṛṣṇy. Jestliže chceme porozumět Bhagavad-gītě, musíme sdělení těchto dvou veršů přijmout za své. Tento systém přijímání učednické posloupnosti se nazývá paramparā. Pokud někdo nepatří k učednické posloupnosti, nemůže Bhagavad-gītu pochopit. Toho nelze dosáhnout pomocí takzvaného akademického vzdělání. Ti, kdo ho mají a jsou na ně pyšní, bohužel bez ohledu na tolik důkazů daných ve védské literatuře tvrdošíjně lpí na svém přesvědčení, že Kṛṣṇa je obyčejná osoba.
Тук Арджуна говори по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Ако искаме да разберем Бхагавад-гӣта̄, трябва да приемем твърденията на тези два стиха. Това се нарича парампара̄ система, ученическа приемственост. Без ученическата приемственост не може да се разбере Бхагавад-гӣта̄. Това е невъзможно с т.нар. академично образование. За съжаление, гордите с академичното си образование, въпреки многобройните доказателства във ведическата литература, упорито се придържат към схващането, че Кр̣ш̣н̣а е обикновена личност.