Героичната и трагична фигура на царица Кунтӣ се е появила на фона на епохални събития в историята на древна Индия. Както се описва в Маха̄бха̄рата, великата епична поема от 110 000 куплета, Кунтӣ била съпруга на цар Панду и майка на петима сина – знаменитите Пандави. Като такава, тя била една от централните фигури в сложна политическа драма, разиграла се преди петдесет века, чиято кулминация била битката при Курукшетра – опустошителната война за власт, която променила хода на световните събития. Маха̄бха̄рата описва събитията, предшестващи тази трагедия по следния начин:

Панду станал цар, защото по-големият му брат Дхритаращра бил сляп по рождение, което го лишило от възможност да заеме престола. Известно време след като Панду се възкачил на трона, Дхритаращра се оженил за Гандхари и станал ​​баща на сто сина. Това била господстващата фамилия на династията Каурава, от които най-големият бил амбициозният и жесток Дурьодхана.

Панду имал две жени – Мадри и Кунтӣ. Кунтӣ, първоначално наречена Притха, била дъщеря на Шурасена, който бил начело на славната династия Яду. В Маха̄бха̄рата се описва, че Кунтӣ била надарена с красота и добър характер, следвала закона (дхарма) и била стриктна в обетите си. Тя също притежавала необичайна благословия. Като дете баща ѝ Шурасена я дал на възпитание на бездетния си братовчед и близък приятел Кунтӣбходжа (откъдето идва името Кунтӣ). В дома на втория си баща задължението на Кунтӣ било да се грижи за гостите. Един ден там дошъл могъщият мъдрец и мистик Дурваса, който останал доволен от безкористното служене на Кунтӣ. Предвиждайки, че тя ще има трудности в зачеването на синове, Дурваса ѝ дал благословия да може да извика всеки полубог и да получи от него потомство.

След като Кунтӣ се омъжила за Панду, той бил прокълнат да не може да зачева деца, затова се отказал от престола и се оттеглил с жените си в гората. Там Кунтӣ използвала специалната си благословия и родила (по искане на съпруга си) трима славни сина. Първо тя извикала Дхарма, полубога на религията. След като го обожавала и повторила словата, на които я е научил Дурваса, тя се свързала с Дарма и родила момче. Веднага след като се родило детето, глас без видим източник казал: „Това дете ще се нарича Юдхищхира и ще бъде много добродетелен. Той ще бъде прекрасен, решителен, отречен и известен в трите свята.“

След като бил благословен с този добродетелен син, Панду поискал от Кунтӣ син с голяма физическа сила. Така Кунтӣ повикала Ваю, полубогът на вятъра, който станал баща на могъщия Бхима. При раждането на Бхима свръхестествен глас се обадил: „Това дете ще бъде най-силният от всички силни мъже“.

След това Панду се посъветвал с великите мъдреци, живеещи в гората и помолил Кунтӣ заедно да спазват обет на строги отречения за една година. В края на този период Панду казал на Кунтӣ: „О, прекрасна, Индра, царят на небето, е доволен от теб. Извикай го и го помоли за син.“ Кунтӣ призовала Индра, който дошъл при нея и така се родил Арджуна. Веднага след като принцът се родил, същият небесен глас прогърмял: „О Кунтӣ, това дете ще стане толкова силен воин, колкото Картавиря и Шиби (двама могъщи царе от ведическите времена), а в битките ще бъде непобедим, както самия Индра. Неговата слава ще се разпространи навсякъде и ще придобие много божествени оръжия.“ След това по-младата съпруга съпруга на Панду, Мадри родила двама сина, наречени Накула и Сахадева. Тези петима сина на Панду (Юдхищхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева) след това станали известни като Пандавите.

Тъй като Панду се бил оттеглил от престола и отишъл в гората, Дхритаращра временно приел трона, докато най-големият син на Панду, Юдхищхира стане на възраст. Много преди това Панду умрял в резултат на проклятието, а Мадри, отказвайки се от живота, влязла с него в погребалната клада. Така петимата Пандави останали на грижите на царица Кунтӣ.

След смъртта на Панду мъдреците, които живеели в гората, завели петимата млади принца и Кунтӣ в двореца на Кауравите в Хастинапура (близо до сегашния Делхи). В Хастинапура, столицата на царството, петте момчета били отгледани и възпитани по царски под ръководството на Дхритаращра и полубратът на Панду, благородният Видура.

Но мирно предаване на властта не се е осъществило. Въпреки че първоначално Дхритаращра признал първородството на Юдхищхира, по-късно той позволил да бъде използван от най-големия си син, властолюбивият Дурьодхана, който пожелал да се възкачи на трона вместо Юдхищхира. Воден от неконтролируема завист и с колебливото одобрение на слабия Дхритаращра, Дурьодхана скроил заговор срещу Пандавите и им причинил много страдания. В Хастинапура той направил няколко опита да отнеме живота им, а след това ги изпратил в провинциален дворец и се опитал да ги убие като устроил пожар. През цялото това време петимата млади Пандави били придружавани от смелата си майка Кунтӣ, която заедно с любимите си синове, понасяла зверствата на Дурьодхана.

Обаче, като по чудо, Кунтӣ и Пандавите многократно избягвали смъртта, защото били под любящата защита на Бог Кришна, който се е въплътил, за да прояви своите земни забавления. В крайна сметка Дурьодхана като хитър политик отнел от Пандавите тяхното царство (и тяхната свобода) в хазартна игра. Като резултат от това Драупади, съпругата на Пандавите, била малтретирана от Кауравите, а самите Пандави са били принудени да прекарат тринадесет години изгнание в гората. Това причинило голямо страдание на Кунтӣ.

Когато тринадесетте години изгнание отминали, Пандавите отишли в Хастинапура, за да възвърнат царството си. Но Дурьодхана безцеремонно отказал. След няколко неуспешни опита да предотврати военните действия, Юдхищхира изпратил самият Кришна, за да уреди с мирни средства връщането на царството на Пандавите. Но, поради упорството на Дурьодхана, дори и тези усилия не успели. Така и двете страни се подготвили за битка. От всички краища на земята започнали да се събират велики воини, за да възкачат Юдхищхира на трона или да му се противопоставят. Така всичко било готово за сражението, което впоследствие щяло да се окаже опустошителна световна война.

В продължение на осемнадесет дни бушувала жестоката битка на историческото поле Курукшетра (близо до Хастинапура). В края на краищата само една шепа от милионите воини останали живи. Само Бог Кришна, Пандавите и няколко други оцелели от клането. Кауравите (Дурьодхана и братята му) били унищожени. Ашваттхама, един от оцелелите Каурави, отчаяно се опитвал да отмъсти и безмилостно убил, докато спели, и петимата сина на Драупади. Така царица Кунтӣ претърпяла окончателния удар – загубата на внуците си.

Хванат и довлечен до лагера на Пандавите като уловено животно, Ашваттхама бил освободен само поради необикновеното състрадание на Драупади, майката на убитите момчетата и снаха на Кунтӣ, която се застъпила за живота му. Но безсрамният Ашваттхама се опитал да извърши още едно убийство. Той изстрелял могъщото оръжие брахмастра към последния наследник на Пандавите, техния нероден внук, намиращ се в утробата на майка си Уттара. Когато видяла оръжието, летящо право към нея, тя веднага изтичала, за да приеме подслон при Бог Кришна, който се готвел да отпътува към своята величествена столицата Дварака. Кришна защитил Пандавите и майка им Кунтӣ от неизбежната смърт като спрял неконтролируемата топлина и радиация на оръжието със своя диск Сударшана.

След като спасил Пандавите от това последно бедствие и като видял, че всичките му планове са осъществени, Бог Кришна отново се подготвил да отпътува. В продължение на години Дурьодхана измъчвал семейството на царица Кунтӣ, но Кришна ги защитавал на всяка крачка. А сега Той се готвел да си отиде! Кунтӣ била съкрушена. Тя започнала да се моли на Кришна от дъното на сърцето си.

Кунтӣ била леля на Бог Кришна (Той се появил като син на брат ѝ Ва̄судева), но въпреки тази семейна връзка с Бога, тя напълно разбирала неговата възвишена и божествена идентичност. Тя знаела много добре, че Той е дошъл от своята обител в духовния свят, за да избави земята от демоничните военни сили и възстанови правдата. Точно преди голямата война Кришна разкрил всичко това на сина ѝ Арджуна. Неговите думи са увековечени в Бхагавад-гӣта̄ (4.7-8):

Кришна е осъществил своите цели за „унищожаване на безбожниците“ с унищожаването на нечестивите Каурави. Тогава Той възкачил Юдхищхира на трона, за да установи управлението на Пандавите и да утеши роднините на убитите воини. Сцената на предстоящото заминаване на Бога настроила царица Кунтӣ за възвишените молитви, които тя му отдала.

Когато Кунтӣ приближила колесница на Бога, веднага се обърнала към него. Целта ѝ е била да го убеди да остане в Хастинапура и да защити правителството на Пандавите от репресии:

От този стих ние не трябва погрешно да правим заключение, че молитвите на Кунтӣ са егоистични. Въпреки че нейните страдания са далеч по-големи от тези, които всеки обикновен човек може да издържи, тя не проси облекчение. Напротив, тя дори се моли да страда повече, защото така нейното страдание ще увеличи предаността ѝ към Бога и ще доведе крайното ѝ освобождение:

Думите на Кунтӣ са прости, но и просветляващи излияния на душата на една голяма светица. Те разкриват най-дълбоките трансцендентални емоциите на сърцето и най-мъдрите философски и теологични проникновения на интелекта. Нейните думи са думи на възхвала на Бога, вдъхновени от божествена любов и пропити с мъдрост:

Спонтанните възхвали на Бог Кришна и описващите духовния път молитви на царица Кунтӣ са увековечени в Маха̄бха̄рата и Бха̄гавата Пура̄н̣а (Шрӣмад Бха̄гаватам). Те са били рецитирани, повтаряни и възпявани от мъдреци и философи в продължение на хиляди години.

Като част от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, молитвите на царица Кунтӣ се състоят само от двадесет и шест куплета (стихове 18 до 43 на осма глава), но те ​​се считат за философски, богословски и литературен шедьовър. Настоящата книга (Молитвите на Царица Кунтӣ) включва тези вдъхновяващи стихове с поясняващите коментари на негова Божествена Милост Бхактиведанта Свами Прабхупада, Ачаря-основател на Международното общество за Кришна съзнание (ИСКОН) и известен ведически учен и духовен водач. В допълнение към този коментар (първоначално написан през 1962 г.), Молитвите на царица Кунтӣ съдържа допълнителни пояснения на Шрила Прабхупада, дадени в серия от лекции през пролетта на 1973 г. в центровете на ИСКОН в Ню Йорк и Лос Анджелис. В тези лекции той анализира стиховете по-подробно и хвърля повече светлина върху тях. Тази книга предлага на читателя по-задълбочен поглед към това какво означава да си потопен в духовния живот и отваря прозорец към мислите и опита както на царица Кунтӣ, така и на Шрила Прабхупада – две издигнати личности, следващи мистичния път на йогата на предаността.

The Publishers