Да успееш в материално отношение означава да се родиш в аристократично семейство, да притежаваш голямо богатство, образование и красота. Материалистите са луди да притежават всички тези материални съвършенства и наричат това напредък на материалната цивилизация. Но резултатът е, че достигайки материалните блага, човек става изкуствено надут, опиянен от тези временни притежания. Следователно, такива материално възгордели се личности са неспособни да произнасят святото име на Бога, обръщайки се към него с необходимото настроение: „О, Говинда, о, Кришна!“ В ша̄стрите се казва, че веднъж произнесъл Святото име на Бога, грешникът може да се освободи от количество грехове, които не е в състояние да извърши. И в това няма ни най-малко преувеличение. Свято име на Бога действително има тази сила. Но също така има значение и качеството на произнасянето. А то зависи от вложеното отношение. Един безпомощен човек може да изрече святото име на Бога с повече чувство от човек, който е напълно удовлетворен в материално отношение и затова не може да бъде толкова искрен. Един надут човек може от време на време да повтаря святото име на Бога, но той не е в състояние качествено да го произнася. Затова четирите признака на материален напредък, а именно – (1) знатен произход, (2) богатство, (3) високо образование и (4) красота – са, така да се каже, пречка по пътя на духовното израстване. Материалната обвивка на чистата душа е външен признак на болестта на тялото. Главната задача е да се намали треската, а не да се засили. Понякога се случва духовно напредналите хора да станат материално бедни. Това не трябва да ни обезсърчава. От друга страна, обедняването е добър знак – както спадането на температурата. Основен принцип в живота трябва да бъде да се намали степента на материалното опиянение, което ни поставя в илюзия за целта на живота. Личности, дълбоко потънали в илюзия, не са способни да влязат в царството на Бога.

В известен смисъл материалните притежания се явяват милост на Бога. Да се родиш в издигнато, аристократично семейство или в страна като Америка, да си много богат, да притежаваш знание и високо образование, както и да си надарен с красота са награда за благочестиви дейности. Богатият, както и образованият привличат вниманието на другите, докато беднякът и глупакът не могат. Затова тези достояния са от голяма полза в материално отношение. Но ако човек е облагодетелстван по този начин, той се опиянява: „О, аз съм богат човек. Аз съм образован човек. Имам пари.“

Пияният човек може да си мисли, че лети в небето или че се намира в рая. Това е в резултат от употребата на алкохол. Но пияният не знае, че всички тези видения са ограничени във времето и ще имат край. Поради тази причина се казва, че той е в илюзия. По същия начин човек се опиянява като мисли: „Аз съм много богат, аз съм много образован и красив, роден съм в аристократично семейство, във велика страна.“ Това е добре, но колко дълго ще продължи? Да предположим, че един американец е богат, красив и напреднал в знанието. Човек може да се гордее с всичко това, но колко дълго това опиянение ще продължи? Веднага след като настъпи краят на тялото, всичко ще приключи, както приключват виденията на човек, който е пиян.

Тези видения са на умствена платформа, на платформата на егото и на тялото. Но аз не съм това тяло. Грубото и финото тяло се различават от моето истинско Аз. Грубото тяло е направено от земя, вода, огън, въздух и етер, а финото тяло е направено от ум, интелигентност и фалшиво его. Но живото същество е трансцендентално към тези осем елемента, които са описани в Бхагавад-гӣта̄ като нисша енергия на Бога.

Дори да е много напреднал, човек не знае, че е под влияние на нисшата енергия, както пияният не знае в какво състояние се намира. Разкошът, следователно, поставя човек в състояние на опиянение. Ние вече сме в нетрезво състояние и съвременната цивилизация е насочена към усилване на нашето пиянство. В интерес на истината, ние трябва да се освободим от това опиянение, но съвременната цивилизация има за цел да го увеличава, така че за нас опасността е да ставаме все по-опиянени и да отидем в ада.

Кунтӣдевӣ казва, че тези, които са в опиянено състояние не могат да се обърнат към Бога с необходимото чувство. Те не могат с подходящо настроение да кажат: „Джая ра̄дха̄-ма̄дхава! Вечна слава на Радха и Кришна!“ Те са загубили своите духовни чувства. Те не могат правилно да се обърнат към Бога, защото не разполагат с познание. Те мислят: „О, Богът е за бедния човек. Бедните нямат достатъчно храна. Оставете ги да отидат на църква и да се молят: Боже, дай ни хляба наш насъщен! Аз имам достатъчно хляб. Защо трябва да ходя на църква?“ Това е тяхното мнение.

В наши дни, поради това, че ние сме във време на икономически просперитет, никой не се интересува от църкви и храмове. Каква е тази глупост? – мислят хората. – Защо трябва да ходя на църква, за да се моля за хляб? Ние напредваме икономически и следователно ще имаме достатъчно хляб. В комунистическите страни този начин на мислене е особено разпространен. Комунистите правят пропаганда в селата и молят хората да ходят на църква и да се молят за хляб. Така че най-невинните се молят, както обикновено: „Боже, дай ни хляба наш насъщен.“ Когато хората излизат от църквата, комунистите питат: „Получихте ли хляб?“

„Не, господине.“ – отговорят те.

„Добре, – казват комунистите – попитайте нас.“

Тогава хората казват: „О, другари комунисти, дайте ни хляб.“

Другарите комунисти, разбира се, са донесли цял камион с хляб и казват: „Вземете колкото искате. Сега кажете, кой е по-добър – комунистите или вашият Бог?“

Тъй като хората не са много интелигентни, те отговарят: „О, вие сте по-добри.“ Те нямат интелигентност, за да попитат: „Вие, негодници, откъдето сте взели този хляб? Произвели сте го в завода? Може ли вашата фабрика да произвежда зърно?“ Тъй като те са шӯдри (хора, които имат много малко интелигентност), те не задават тези въпроси. А бра̄хман̣а, обаче, този, който е високоинтелигентен, веднага ще се попита: „Вие, негодници, откъде са ви донесли този хляб? Вие не може да произвеждате хляб. Просто сте взели жито, дадено от Бога и сте го направили на хляб, но това не означава, че то се е превърнало във ваша собственост.“

Просто трансформирайки едно нещо в друго не прави окончателния продукт наша собственост. Например, ако дам на дърводелец дървесина, някои инструменти и заплата и той направи много красив шкаф, на кого ще принадлежи шкафът – на дърводелеца или на мен, лицето, което е предоставило суровините? Дърводелецът не може да каже: „Понеже аз преобразувах това дърво в такъв хубав шкаф, той е мой.“ По същия начин трябва да кажем на атеистите комунисти: „Кой е предоставил суровините на хляба ви, негодници? Всичко това идва от Кришна!“ В Бхагавад-гӣта̄ Кришна казва: „Елементите на това материално творение са мое притежание.“ Вие не сте създали морето, земята, небето, огъня или въздуха. Това не са ваши творения. Вие можете само да смесвате и да преобразувате тези материални неща. Вие може да вземете пръст от земята и вода от морето, да ги смесите и да ги поставите в огъня, за да направите тухли. След това може да натрупате всички тези тухли, за да направите небостъргач. И накрая твърдите, че небостъргачът е ваш. Но от къде взехте съставките за небостъргача вие, негодници? Може ли да откраднете от собствеността на Бога, а после да твърдите, че това е вашо притежание? Затова е необходимо знание.

За съжаление, тези, които са в нетрезво състояние не могат да разберат това. Те си мислят: „Ние взехме тази земя на Америка от червенокожите индианци и сега тя е наша собственост.“ Те не знаят, че са крадци. В Бхагавад-гӣта̄ ясно се казва, че човек, който отнема имуществото на Бога и твърди, че това е негово, е крадец (стена ева сах̣).

Преданите на Кришна имат своя собствена форма на комунизъм. Според комунизма на Кришна съзнание всичко принадлежи на Бога. Точно както руските и китайските комунисти мислят, че всичко принадлежи на държавата, ние мислим, че всичко принадлежи на Бога. Това е продължение на една и съща философия, и да разбере това, човек се нуждае от малко интелигентност. Защо човек трябва да мисли, че неговото състояние принадлежи само на малък брой хора? В действителност всичко това е собственост на Бога и всяко живо лице има право да използва този имот, защото всеки е дете на Бога, който е върховният баща. В Бхагавад-гӣта̄ (14.4) Бог Кришна казва: сарва-йониш̣у каунтея… ахам̇ бӣджа-прадах̣ пита̄: „Аз съм бащата на всички живи същества. В каквато и форма да живеят, всички те са мои синове.“

Ние, живите същества – всички сме синове на Бога, но сме забравили това и затова се бием помежду си. В едно щастливо семейство децата знаят: „Баща ни осигурява храна за всички нас. Ние сме братя, така че защо да се бием?“ По същия начин, ако ние станем осъзнати за Бог, в Кришна съзнание, борбата в света ще достигне своя край. Аз съм американец, Аз съм индиец, Аз съм руснак, Аз съм китаец – всички тези безсмислени обозначения ще изчезнат. Движението за Кришна съзнание е толкова пречистващо, че веднага след като хората станат Кришна осъзнати, техните политически и национални противоречия веднага ще бъдат разрешени, защото те ще бъдат в реалното си съзнание и ще разберат, че всичко принадлежи на Бога. Всички деца в едно семейство имат право да ползват имота на баща си. По същия начин, ако всеки е неделима част от Бога, ако всеки е дете на Бога, всеки има право да се ползва от имуществото на бащата. Това право не принадлежи само на човешките същества. Според Бхагавад-гӣта̄ това право принадлежи на всички живи същества, независимо от това дали са в тела на хора, животни, дървета, птици, насекоми или каквото и да е. Това е Кришна съзнание.

В Кришна съзнание ние не мислим: „Брат ми е добър, аз съм добър, но всички други са лоши.“ Това е ограничен вид съзнание, което ние отхвърляме. В Кришна съзнание ние гледаме еднакво на всички живи същества. Както е посочено в Бхагавад-гӣта̄ (5.18):

„Скромният мъдрец със силата на истинското знание вижда по еднакъв начин учения и възпитан бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извън кастовия).“

Човек, който е пан̣д̣ита, който е грамотен, вижда всички живи същества на еднакво ниво. Поради това, че един вайшнава или предан е обучен, той е състрадателен (лока̄на̄м̇ хита-ка̄рин̣ау) и може да работи за доброто на човечеството. Един вайшнава чувства и действително вижда, че всички живи същества са неделима част от Бога и че по един или друг начин те са попаднали в контакт с този материален свят и са приели различни видове тела в съответствие със своята карма.

Тези, които са се обучили (пан̣д̣ита̄х̣) не дискриминират. Те не казват: „Това е животно, затова трябва да бъде изпратено в кланицата, така че човек да може да го яде.“ Не. Защо трябва да се колят животните? Личност, която действително е в Кришна съзнание, е милостива към всички. Затова един от принципите на нашата философия е „Не на месоядството“. Разбира се, хората не могат да приемат това. Те казват: „О, каква е тази глупост? Месото е нашата храна. Защо да не можем да го ядем?“ Тъй като те са интоксикирани негодници (едхама̄на-мадах̣), те няма да чуят реалните факти. Но само помислете: ако един беден човек лежи безпомощно на улицата, мога ли да го убия? Ще ме оправдае ли държавата? Мога да кажа: „Аз убих само един беден човек. Няма нужда от него в обществото. Защо трябва такъв човек да живее?“ Но ще ме извини ли държавата? Ще кажат ли властите: „Ти свърши много добра работа?“ Не. Бедният човек също е гражданин на държавата, а държавата не може да позволи да бъде убит. А сега, защо да не разширим тази философия? Дърветата, птиците и зверовете са също Божии синове. Ако ги убива, човек е толкова виновен, колкото този, който убива бедняка на улицата. В Божиите очи или дори в очите на един учен човек не съществува разделение между бедни и богати, черни и бели. Не. Всяко живо същество е неделима част от Бога. И тъй като един вайшнава вижда това, той единствен е истински благодетел на всички живи същества.

Един вайшнава се опитва да издигне всички живи същества на платформата на Кришна съзнание. Вайшнава не вижда „Ето един индиец, а този там е американец.“ Някой веднъж ме попита: „Защо си дошъл в Америка?“ А защо да не дойда? Аз съм слуга на Бога, а това е Божие царство, така че защо да не дойда? Да се възпрепятства движението на преданите е изкуствено и човек, който го прави, извършва грях. Точно както един полицай може да влезе в къща без разрешение, слугата има право да ходи навсякъде, защото всичко принадлежи на Бога. Ние трябва да видим нещата такива, каквито са. Това е Кришна съзнание.

В този стих Кунтӣдеви казва, че тези, които поддържат своето опиянение, не могат да станат Кришна осъзнати. В нетрезво състояние човек може да говори глупости и някой да му каже: „Скъпи братко, говориш глупости. Просто виж. Тук е баща ти, тук е майка ти.“ Но тъй като той е в нетрезво състояние, той няма да разбере, нито дори ще го интересува да разбере. По същия начин, ако един предан се опитва да каже на материално нетрезв негодник: „Това е Богът.“, негодникът няма да може да го разбере. Затова Кунтӣдеви казва: тва̄м акинчана гочарам, което показва, че да бъдеш свободен от опиянение, причинено от раждане в издигнато семейство, богатство, образование и красотата е добра квалификация.

Независимо от това, когато човек става Кришна осъзнат, същите тези материални качества могат да бъдат използвани в служба на Кришна. Например американците, които се присъединиха към движението за Кришна съзнание, бяха доста дрогирани преди да станат предани, но сега, когато опиянението е изчезнало, техните материални качества са станали духовни качества, които могат да бъдат полезни в по-нататъшното служене на Кришна. Например, когато тези американски предани отиват в Индия, индийците са изненадани да видят, че американците са полудели по Бога. Много индийци се стремят да имитират материалистичния живот на Запад, но когато видят танцуващите, осъзнати за Кришна американци, те осъзнават, че това всъщност е достойно да бъде следвано.

Всичко може да се използва в служба на Кришна. Ако човек остане интоксикиран и не използва своите материални качества в служене на Кришна, те нямат своята цена. Но ако някой може да ги използва в служене на Кришна, те стават изключителни ценни. Ще дам един пример: нулата няма никаква стойност, но веднага щом поставим единица пред нея, тя веднага става десет. Ако има две нули, става сто, а три – хиляда. По същия начин ние сме опиянени от материалните качества, които действително не са повече от нула, но веднага след като добавим Кришна, тези десетки, стотици, хиляди, милиони нули стават изключително ценни. Следователно, движението за Кришна съзнание предлага чудесна възможност за хората от Запада. Те имат изобилие от нули в материалния живот, но ако просто добавят Кришна, животът им ще стане изключително ценен.