Skip to main content

Глава 8

Глава 8

Нека има препятствия

Пусть беды приходят вновь и вновь

вӣпадах̣ санту та̄х̣ шашват
татра татра джагад-гуро
бхавато даршанам̇ ят сиа̄д
апунар бхава-даршанам
випадах̣ санту та̄х̣ ш́аш́ват
татра татра джагад-гуро
бхавато дарш́анам̇ йат сйа̄д

апунар бхава-дарш́анам

Нека всички тези беди ни сполетяват отново и отново, за да можем да те виждаме отново и отново, а да те виждаме означава да не виждаме повече повтарящото се раждане и смърт.

Пусть эти беды повторяются вновь и вновь, чтобы мы могли вновь и вновь видеть Тебя, ибо видеть Тебя — значит не видеть больше круговорота рождений и смертей.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.25

Шримад-Бхагаватам, 1.8.25

Обикновено към Бог се обръщат нещастните, нуждаещите се, интелигентните, любопитните и тези, които в миналото са извършили благочестиви дейности. Другите, които преуспяват, извършвайки само грехове, не могат да се доближат до Върховния, независимо кои са те, защото илюзорната енергия ги държи в заблуждение. Ето защо, ако на един благочестив човек се случват някакви беди, за него няма друг изход, освен да се приюти в лотосовите нозе на Бога. Да помним лотосовите нозе на Бога постоянно означава подготовка за освобождение от раждането и смъртта. Ето защо, въпреки че съществуват така наречените нещастия, те са добре дошли, защото ни дават възможност да си спомним за Бога, което означава освобождение.

Как правило, люди, попавшие в беду, нуждающиеся, разумные и любознательные, если они совершали в прошлом какие-то благочестивые поступки, поклоняются Господу или становятся на этот путь. Те же, кто строит свое счастье только на грехе, не могут приблизиться ко Всевышнему, кем бы они ни были, так как их уводит в сторону Его иллюзорная энергия. Благочестивый человек знает, что укрыться от беды можно лишь под сенью лотосных стоп Господа. Постоянно помнить о лотосных стопах Господа — значит готовиться к избавлению от круговорота рождений и смертей. Поэтому мы должны приветствовать так называемые беды, ибо они помогают нам помнить о Господе, а это ведет к освобождению.

Човек, приел подслон в лотосовите нозе на Бога, които са като кораб, с който може да се преплува океана на невежеството, може да постигне освобождение така лесно, както да прескочи следата, оставена от копитото на теле. На такива хора им е отредено място в обителта на Бога и нищо не ги свързва със света, където има опасност на всяка крачка.

Лотосные стопы Господа — самый надежный корабль, на котором можно пересечь океан невежества, и каждому, кто избрал их своим прибежищем, так же легко достичь освобождения, как перешагнуть через след от копытца теленка. Таким людям уготована жизнь в обители Господа, и их ничто не связывает с местом, где опасности подстерегают на каждом шагу.

В Бхагавад-гӣта̄ Богът определя материалния свят като опасно място, изпълнено с беди. По-ниско интелигентните хора правят планове да се преборят с тях, без да знаят, че страданието е природата на този свят. Те нямат знание, че обителта на Бога е пълна с блаженство и там няма следа от страдание. Следователно, задължението на разумния човек е да бъде необезпокояван от бедите, които никога не могат да бъдат избегнати. Посрещайки неизбежните страдания, човек трябва да постигне напредък в духовната реализация, защото това е мисията на човешкия живот. Душата е трансцендентална спрямо всички материални беди, затова така наречените беди са ​​фалшиви. Човек може да сънува тигър, който го напада и затова да започне да вика в съня си. Но всъщност не съществува нито тигърът, нито страданието – това е само един сън. По същия начин всички нещастия в живота могат да се нарекат сън. Ако някой има късмет да се свърже с Бога чрез предано служене, това ще му донесе само полза. Връзката с Бога чрез всеки един от деветте процеса на предано служене винаги е стъпка напред по пътя обратно към Бога.

В «Бхагавад-гите» Господь называет материальный мир опасным местом, где происходят всевозможные бедствия. Неразумные люди пытаются приспособиться к этим бедствиям, не зная, что они заложены в самой природе этого мира. Им ничего не известно об исполненной блаженства обители Господа, где не бывает несчастий. Здравомыслящий человек должен спокойно переносить мирские невзгоды, которые будут здесь всегда. Неизбежно сталкиваясь с различными бедами, надо продолжать идти путем духовного самоосознания, ибо в этом заключается миссия человеческой жизни. Духовное «я», душа, трансцендентно всем материальным бедам, поэтому так называемые беды — всего лишь иллюзия. Человеку может присниться, что на него набросился тигр, и от ужаса он закричит. Однако на самом деле нет ни тигра, ни боли, все это — лишь сон. И все беды, которые случаются с нами в жизни, подобны снам. Тот, кому посчастливилось, преданно служа Господу, соприкоснуться с Ним, получает от этого только благо. Соприкосновение с Господом посредством любого из девяти видов преданного служения — всегда шаг вперед на пути возвращения к Богу.

Този стих е много интересен, защото в него се описва, че випадах̣ – бедите или опасностите – са нещо много добро, защото тези опасности и бедствия ни напомнят за Кришна.

Этот стих очень интересен, ибо в нем говорится, что випадах̣ — беды или опасности — являют собой благо, если заставляют нас вспомнить о Кришне.

тат те 'нукампа̄м̇ сусамӣкш̣илама̄н̣о
бхунджа̄на ева̄тма-кр̣там̇ випа̄кам
тат те ’нукампа̄м̇ сусамӣкшама̄н̣о
бхун̃джа̄на эва̄тма-кр̣там̇ випа̄кам

(Шрӣмад Бха̄гаватам 10.14.8)

Бхаг., 10.14.8

Как преданият приема опасностите? Този материален свят е пълен с тях, затова те винаги ще съществуват. Но глупавите хора, които не знаят това, се опитват да ги избегнат. По този начин те се борят за съществуването си. Всеки се опитва да бъде щастлив и да избегне опасностите. Това е нашето материално занимание. Всеки се опитва да достигне а̄тянтикам̇ сукхам, абсолютно щастие. Работейки, човек си мисли: „Сега ще работя усилено, ще вложа пари в банката, така че когато остарея да се наслаждавам на живота без да работя.“ Това е най-съкровеното желание на всеки. Никой не иска да работи. След като спечели малко пари, той иска да се оттегли от работа и да бъде щастлив. Но това не е възможно. По този начин човек не може да стане щастлив.

Как преданный относится к опасностям? Они неизбежны, ибо материальный мир — юдоль печали и страданий. А неразумные люди, не знающие об этом, пытаются избежать опасностей и борются за существование. Каждый стремится к счастью и избегает страданий. Все в этом мире поступают только так. В конечном счете каждый из нас пытается обрести атйантикам̇ сукхам — высшее счастье. Работая, человек думает: «Я буду трудиться не жалея сил, скоплю денег, положу их в банк, а когда придет старость, буду наслаждаться жизнью без всякой работы». К этому в глубине души стремится каждый. Никому не нравится тяжело работать. Как только у человека появляются деньги, у него возникает желание оставить работу и наслаждаться жизнью. Однако это невозможно. Так нам никогда не обрести счастья.

Тук Кунтӣдеви говори за апунар бхава-даршанам. Представката а означава не, а пунар бхава означава повтаряне на раждане и смърт. Истинската опасност е кръговратът на раждането и смъртта. Това трябва да бъде спряно.

В этом стихе Кунтидеви говорит об апунар бхава-дарш́анам. Приставка а означает «не», а слова пунар бхава переводятся как «круговорот рождений и смертей». Именно этот круговорот — настоящая опасность для нас. Его надо остановить.

Материалният свят е пълен с опасности (падам̇ падам̇ яд випада̄м). Например човек плава в океана с много здрав кораб. Но този кораб никога не може да бъде безопасен, защото когато си в морето, по всяко време може да има опасности. Титаник е бил надежден, безопасен кораб, но по време на своето първо плаване е потънал, а заедно с него – много важни хора са загубили живота си. Така че опасностите не трябва да бъдат избягвани, защото сами по себе си ние винаги сме в бедствено положение. Самият материален свят е опасен. Ето защо нашата работа сега трябва да бъде да преминем това море от опасности възможно най-скоро. Докато ние сме в морето, ние сме в бедствено положение, колкото и стабилен да е нашият кораб. Това е факт. Но ние не трябва да се страхуваме от морските вълни. Напротив, необходимо е просто да се опитаме да преминем през морето и да стигнем до другия бряг. Това трябва да бъде нашата задача.

Материальный мир полон опасностей (падам̇ падам̇ йад випада̄м). Например, можно выйти в море на надежном и крепком корабле, но это не гарантирует нам полной безопасности: ведь мы в море, где в любую минуту может случиться беда. «Титаник» был надежным кораблем, однако затонул в первом же плавании, и вместе с ним погибло немало богатых и влиятельных людей. Таким образом, опасностей не избежать, ибо само наше положение опасно. Весь материальный мир — опасное место. Поэтому сейчас наша задача — как можно скорее пересечь опасный океан материального бытия. Пока мы в море, мы всегда в опасности, как бы надежен ни был наш корабль. Это очевидно. Однако не стоит бояться волн: надо скорее добраться до берега. Вот в чем наша задача.

Докато ние сме в този материален свят, ще има нещастия, защото това е място на нещастия. Но дори и така, работа ни е да развием своето Кришна съзнание, за да можем след като напуснем тялото си да се върнем у дома, обратно при Бога.

Находясь в материальном мире, мы неизбежно будем сталкиваться с несчастьями, поскольку сам этот мир — юдоль страданий. Тем не менее, страдая, нужно развивать в себе сознание Кришны, чтобы, оставив это тело, вернуться домой, к Богу.

На бойното поле Курукшетра Арджуна казал на Кришна: „Всичко, което казваш, е истина. Аз не съм това тяло. Аз съм душа и това се отнася за всички останали.“ Така че, когато тялото е унищожено, душата ще продължи да съществува. Но когато аз виждам, че синът ми умира или дядо ми умира и че аз умирам, как мога да се успокоявам с мисълта, че те не умират, а само сменят телата си? Аз съм свикнал да мисля за тях с обич от гледна точка на тялото и затова тяхната смърт ми причинява страдание.

На поле битвы Курукшетра Арджуна говорил Кришне: «Все, что Ты говоришь, истинно. Я не тело. Я, как и все остальные, — душа. Поэтому, когда тело умрет, душа и дальше будет существовать. Но, когда я вижу, как умирает мой сын или дед, вижу, как я убиваю, могу ли я утешиться мыслью, что они не умирают, а только меняют тела? Я привык думать о них с любовью, и их гибель причиняет мне страдание».

Кришна не отрича това, което казва Арджуна: „Да. Това е факт. Тъй като ти имаш телесна представа за живота, ще трябва да страдаш. Така че трябва да изтърпиш, това е всичко… Друг изход няма.“ В Бхагавад-гӣта̄ (2.14) Бог Кришна казва на Арджуна:

Кришна не стал опровергать слова Арджуны. «Да, — ответил Он. — Это так. Пока ты придерживаешься телесных представлений о жизни, ты будешь страдать. В этом положении тебе нужно лишь стойко переносить страдания. Другого выхода нет». В «Бхагавад-гите» (2.14) Господь Кришна говорит Арджуне:

ма̄тра̄-спарша̄с ту каунтея
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кха-да̄х̣

а̄гама̄па̄йино 'нитя̄с
та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата
ма̄тра̄-спарш́ас ту каунтейа
ш́ӣтошн̣а-сукха-дух̣кха-да̄х̣
а̄гама̄па̄йино ’нитйа̄с

та̄м̇с титикшасва бха̄рата

„О, сине на Кунтӣ, временното появяване на щастие и нещастие и изчезването им с течение на времето наподобяват настъпването и изчезването на зимния и летния сезон. Те произтичат от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата и човек трябва да се научи да ги търпи без да бъде смущаван.“

«О сын Кунти, счастье и горе приходят и уходят, сменяя друг друга, как зима и лето. Они возникают от соприкосновения чувств с объектами восприятия, о потомок Бхараты, поэтому нужно научиться терпеливо переносить их, оставаясь невозмутимым».

Понякога в Америка утрините са много мразовити и това може да направи нечия сутрешна баня малко по-трудна. Но дали това означава, че тези, които са предани ще прекратят предписаната сутрешна баня? Не. Дори и да е хладно, те редовно трябва да се къпят. Задължението трябва да се изпълнява, дори да предизвиква малко страдание. Това се нарича тапася или отречение. Тапася означава, че ние трябва да продължаваме с нашите дейности в Кришна съзнание, въпреки всички опасности и беди в този свят. Това се нарича отречение или доброволно приемане на трудностите в живота.

В Америке по утрам бывает довольно холодно, из-за чего трудно совершить утреннее омовение. Но значит ли это, что преданные должны перестать мыться по утрам? Нет. Пусть на улице холодно, мы все равно должны совершать омовение. Долг надо исполнять, даже если это причиняет нам неудобства. Это называется тапасьей, аскезой. Совершать тапасью — значит продолжать идти путем сознания Кришны, невзирая на существующие в мире трудности и страдания. Вот что такое тапасья.

Понякога тези, които извършват строг обет на тапася създават огнен пръстен около себе си и под парещите лъчи на слънцето през горещото лято те сядат в средата на този огън и медитират. По същия начин по време на мразовитата зима те се потопят във вода до гуша и медитират. Такива обети са предписани от строгата система на тапася. Но Бог Чайтаня Махапрабху не ни съветва това. Той ни дава една много добра програма: пеене, танци, и приемане на праса̄да – храна, предложена на Кришна. Но ние все още не следваме това. Ние сме толкова паднали, че не можем да приемем дори тази тапася. Въпреки че този вид отречение е много лесно и приятно за изпълнение (сусукхам̇ картум авяям), ние все още не я приемаме. Ние дори предпочитаме да гнием на улицата. Някои хора избират да пият, да правят секс и да живеят на улицата. И така, какво може да се направи?

Иногда те, кто совершает суровую тапасью, разжигают вокруг себя костры и под палящим солнцем, в летнюю жару сидят в центре огненного круга и медитируют. А в зимнюю стужу они по горло заходят в воду и там продолжают медитацию. Таковы суровые виды тапасьи. Но Господь Чайтанья Махапрабху не просит нас совершать подобную аскезу. Он дает нам иной, гораздо более приятный путь: пойте, танцуйте и ешьте прасад — пищу, предложенную Господу Кришне. Но мы и это не хотим делать. Мы пали так низко, что не способны даже на такую тапасью. Она легка и приятна (сусукхам̇ картум авйайам), но мы все равно сопротивляемся. Лучше сгубить свою жизнь на улице: есть такие люди, которые предпочитают пить и развратничать, живя прямо на улице. Что с этим поделаешь?

Движението за Кришна съзнание дава всички условия хората да идват тук, да пеят и да танцуват, да живеят спокойно, да приемат кр̣ш̣н̣а праса̄дам и да бъдат щастливи, но те не го приемат. Това се нарича нещастие. Чайтаня Махапрабху описва хората от тази епоха така: „Аз съм толкова нещастен, че нямам привързаност към повтарянето на Харе Кришна“, затова Бог Чайтаня се моли:

Движение сознания Кришны делает все для того, чтобы люди могли приходить в храмы, петь, танцевать, мирно и спокойно жить, принимать кришна-прасад и быть счастливыми, но не все принимают это. Вот в чем беда. Шри Чайтанья Махапрабху, изображая людей нынешней эпохи, говорил: «Я так несчастлив — у меня нет стремления повторять мантру Харе Кришна». В Своих молитвах Он говорил:

на̄мна̄м ака̄ри бахудха̄ ниджа-сарва-шактис
татра̄пита̄ ниямитах̣ смаран̣е на ка̄лах̣
ета̄дршӣ тава кр̣па̄ бхагаван мама̄пи
дурдаивам идр̣ищам иха̄джани на̄нура̄гах̣
на̄мна̄м ака̄ри бахудха̄ ниджа-сарва-ш́актис
татра̄рпита̄ нийамитах̣ смаран̣е на ка̄лах̣
эта̄др̣ш́ӣ тава кр̣па̄ бхагаван мама̄пи

дурдаивам ӣдр̣ш́ам иха̄джани на̄нура̄гах̣

 (Шикшащака 2)

Шикшаштака, 2

„Кр̣ш̣н̣а, трансценденталното святото име на Бога съдържа всички енергии – казва Бог Чайтаня. – Както Богът притежава неограничени енергии, така и Святото му име има същите качества. Сред хилядите имена на Бога името Кришна е главно и няма строги и точни правила за възпяването му.“ Не е така, че човек трябва да мантрува в определено време. Не. По всяко време може да се възпява. Освен това името на Кришна е еднакво със Самия Кришна. Затова святото име на Кришна е също Кришна.

«Имя Кришны, святое имя Бога, всемогуще, — говорил Господь Чайтанья. — Могущество Кришны безгранично, и Его святое имя тоже наделено неограниченным могуществом. У Господа тысячи имен, главное из которых — Кришна, и для повторения этих имен не существует строгих и трудновыполнимых правил». Их даже не обязательно повторять в определенное время. Вы можете делать это когда угодно. Более того, имя Кришны неотлично от Самого Кришны. Поэтому Его святое имя — это Он Сам.

Не бива да мислим, че Кришна живее в своята обител Голока Вриндавана и че името му е различно от него. В материалния свят, разбира се, според материалната представа името е различно от това, което то представлява. Но в абсолютния свят не съществува тази разлика. Името е толкова могъщо, колкото и Кришна. Ние имаме език и го използваме, за да повтаряме Харе Кришна, веднага ще влезем в пряка връзка с Кришна, защото името на Кришна и личността на Кришна не са различни. Можем да си мислим, че Кришна е много, много далеч, но в действителност Кришна е вътре в нас. Той е далече, но в същото време е и най-близо. Но дори и да си мислим, че Кришна е много, много далеч, неговото име е тук. Ако ние започнем да повтаряме Харе Кришна, Кришна веднага ще се появи. Кришна става достъпен чрез този лесен начин, за които няма строги и точни правила. Ние можем да повтаряме по всяко време и Кришна веднага ще се появи. Само вижте колко е милостив Кришна!

Неверно думать, будто Господь Кришна пребывает только в Своей обители, на Голоке Вриндаване, и Его имя отлично от Него Самого. В материальном мире, с материальной точки зрения, название и предмет, который оно обозначает, конечно же, отличны друг от друга. Но в абсолютном мире такого отличия не существует. Имя Господа так же могущественно, как Сам Кришна. У нас есть язык, и, когда мы с его помощью повторяем мантру Харе Кришна, мы немедленно вступаем в общение с Кришной, поскольку имя Его и личность суть одно и то же. Мы можем думать, что Кришна очень далеко, но на самом деле Он внутри нас. Он далек и вместе с тем очень близок. Даже если думать, что Кришна где-то очень далеко от нас, Его имя всегда с нами. Стоит произнести «Харе Кришна» — и Кришна тотчас будет рядом. Метод, с помощью которого можно прийти к Кришне, необычайно прост: для его применения не нужны строгие, трудновыполнимые правила. Повторяя святое имя в любой час, мы можем сразу обрести Кришну. Только подумайте, как Он милостив!

Затова Чайтаня Махапрабху казва: ета̄др̣шӣ тава кр̣па̄ бхагаван мама̄пи дурдаивам идр̣шам иха̄джани на̄нура̄гах̣ – „Мой скъпи Господи, Ти милостиво си ни дал възможност лесно да те достигнем чрез възпяване на светите ти имена, но аз съм толкова злочест, че дори не изпитвам влечение към тях. Имам привързаност към толкова много неща, но не и към възпяването на Харе Кришна. Това е моето нещастие.“ Кришна е толкова великодушен, че идва при нас с трансценденталната вибрация на името си, което притежава всички енергии на самия Кришна и ако останем в контакт с това име, ще получим всички благословии на Кришна. Но въпреки това ние не сме склонни да повтаряме мантрата Харе Кришна. Това е нашето нещастие.

Поэтому Чайтанья Махапрабху говорит: эта̄др̣ш́ӣ тава кр̣па̄ бхагаван мама̄пи дурдаивам ӣдр̣ш́ам иха̄джани на̄нура̄гах̣ — «Дорогой Господь, по доброте Своей Ты дал нам возможность приблизиться к Тебе, но я очень несчастлив, ибо это не привлекает меня. Я прельщаюсь чем угодно, только не повторением мантры Харе Кришна. Вот мое несчастье». Кришна так великодушен: Он предстает перед нами в виде божественного звука Своего имени, в полной мере наделенного тем же могуществом, что и Он Сам. Повторяя святые имена, мы получаем все преимущества, которые может дать благословение Самого Кришны, но у нас нет желания повторять мантруХаре Кришна. В этом наше несчастье.

Преданият никога не се страхува от опасностите, пораженията или бедствията. Напротив, той ги приветства. Защото той е отдадена душа, той знае, че както несгодите, така и успехите са различни проявления на Кришна, който е абсолютен. В ша̄стрите, ведическите писания, се казва, че религията и безверието, които са пълни противоположности, са лицето и гърба на Бога. А има ли някаква разлика между лицето и гърба на Бога? Бог е абсолютен, следователно, преданият, независимо дали има удобства или се намира в затруднение, е спокоен, знаейки, че и двете са Кришна.

Преданный никогда не обращает внимание на опасности, неудачи или страдания. Напротив, он приветствует их. Он — предавшаяся душа и потому знает, что беды и радости — не что иное, как разные проявления Кришны, Абсолюта. В шастрах, ведических писаниях, говорится, что религия и ее противоположность, безбожие, суть лицо и затылок Бога. Но разве есть принципиальная разница между лицом Бога и Его затылком? Бог абсолютен, поэтому и в горе, и в радости преданный остается спокоен, зная, что оба состояния неотличны от Кришны.

Когато преданият е в застрашено положение, той си мисли: „Сега Кришна се появи пред мен във формата на тази опасност.“ В своята форма на Нрисимхадева Бог е опасен за демона Хиранякашипу, но също така Той е най-добрият приятел на предания Прахлада Махараджа. Бог никога не е опасен за предания и преданият никога не се страхува от бедите, защото той знае поверителната истина, че несгодите са другата страна на Бога. „Защо трябва да се страхувам?“ – мисли преданият – „Аз съм се отдал на Кришна“.

Оказавшись в опасной ситуации, преданный думает: «Это Кришна предстал передо мной в виде опасности». В образе Нрисимхадевы Господь был очень опасен для демона Хираньякашипу, но для Своего преданного, Махараджи Прахлады, Он был лучшим другом. Бог никогда не бывает опасен для преданного, и преданный не боится опасностей, потому что знает: опасность — одно из проявлений Бога. «Чего же мне страшиться? — думает преданный. — Ведь я предался Ему».

Затова Кунтӣдеви казва: випадах̣ шанту „Нека ни сполетяват беди.“ Випадах̣ шанту та̄х̣ шашват: „Нека всички тези беди се случват отново и отново.“ Защото тя знае как да помни Кришна в моменти на опасности, тя им се радва. „Скъпи Господи – казва тя, – приемам с удоволствие страданията, защото когато те идват, мога да си спомня за теб.“ Когато бащата на Прахлада Махараджа го поставя в опасни ситуации, Прахлада винаги мисли за Кришна. Така че, ако ние сме изправени пред беда и тази беда ни дава стимул да помним Кришна, тя е добре дошла: „О, сега имам възможност да помня Кришна.“ Защо тази опасност е добре дошла? Тя е добре дошла, защото да виждаш Кришна или да си спомняш Кришна означава напредък в духовния живот и няма да се налага да страдаме повече. Тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна (Бхагавад-гӣта̄ 4.9). Ако човек напредва в Кришна съзнание, резултатът ще бъде, че след напускане на тялото (тяктва̄ дехам) човек не трябва да се ражда отново в този материален свят (пунар джанма наити). Това трябва да е нашето желание.

Поэтому Кунтидеви говорит: «Пусть ко мне приходят беды». Випадах̣ санту та̄х̣ ш́аш́ват: «Пусть они приходят вновь и вновь». Она знает, как помнить о Кришне в минуту опасности, и рада несчастьям. «Дорогой Господь, — говорит она, — я рада опасностям, потому что, сталкиваясь с ними, я вспоминаю о Тебе». Когда отец Махараджи Прахлады мучил его, он непрестанно думал о Кришне. Опасность всегда заставляет нас помнить о Боге, и потому мы рады ей: «Вот еще одна возможность вспомнить о Нем». Почему мы рады такой возможности? Потому, что видеть Кришну и помнить о Нем — значит совершенствоваться в духовной жизни и избавиться от всех страданий. Тйактва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м эти со ’рджуна (Б.-г., 4.9). Если человек достиг высот сознания Кришны, то, оставив тело (тйактва̄ дехам), он больше не родится в материальном мире (пунар джанма наити). Вот к чему нужно стремиться.

Да предположим, че в настоящия момент аз съм много добре. Тялото ми може да се чувства удобно, но ще дойде смъртта, а след това – друго раждане. След като напусна сегашното си тяло, ако получа тяло на котка или куче, какво е значението на моята сегашна удобна позиция? Смъртта е сигурна, а след смъртта човек със сигурност трябва да приеме друго тяло. Ние не знаем какъв вид тяло ще получим, но можем да разберем това от ведическите писания, ша̄стрите, които казват, че в зависимост от нашия манталитет ние ще получим определен вид тяло. Въпреки че сега аз може да съм в удобна позиция, ако имам манталитета на куче, в следващия си живот ще получа кучешки живот. Ето защо се появява въпросът: каква е стойността на тази удобна позиция? Може да съм в добра позиция в продължение на двадесет, тридесет, петдесет или най-много сто години. Въпреки това, когато напусна това тяло, ако моят манталитет ме превърне в котка, куче или мишка, каква е ползата от тази удобна позиция? Но хората не мислят за това. Те мислят за настоящия момент: Сега аз съм добре. Имам достатъчно пари и имот. Имам нужните удобства и храна. Когато това тяло умре, аз няма да се родя отново, така че колкото мога, нека да се радвам на живота. Това е най-модерната философия на хедонизма, но тя не отговаря на истината.

Предположим, сейчас мне очень хорошо, у меня хорошее тело. Но когда-нибудь ко мне придет смерть, а вслед за ней — новое рождение. И если в следующей жизни я окажусь в теле кошки или собаки, какой толк от того, что мне сейчас хорошо? Смерть придет, в этом нет сомнений, а после смерти мы обязательно родимся в другом теле. Мы можем не знать, какое тело получим, но в шастрах, ведических писаниях, на этот счет даются разъяснения. Там сказано, что мы получаем тело, которое соответствует уровню нашего сознания. Пусть я сейчас занимаю очень удобное, высокое положение, но если я развиваю в себе сознание собаки, то в следующей жизни я стану собакой. В чем тогда ценность моего нынешнего благополучия? Оно может продолжаться двадцать, тридцать, пятьдесят или, в лучшем случае, сто лет. И все же, если уровень моего сознания будет таким, что после смерти я стану кошкой, собакой или мышью, что проку от моего нынешнего благополучия? Но люди не задумываются над этим. В наше время они рассуждают так: «Сейчас у меня все в порядке. У меня достаточно денег и хороший дом. Я окружен комфортом и сыт. Когда этого тела не станет, я больше не появлюсь на свет, поэтому, пока живу, я буду наслаждаться жизнью». Таков современный гедонизм. Но он не вяжется с действительностью.

Кунтӣ обаче е наясно с процеса на раждането и смъртта и тя се грижи това да не се повтаря. Това се посочва от думите апунар бхава-даршанам. Ако човек винаги вижда Кришна, той е в Кришна съзнание. Кришна съзнание означава винаги да мислиш за Кришна. Съзнанието на човек трябва да се потопи в мисли за Кришна. Затова духовният учител ангажира преданите по различен начин в Кришна съзнание. Например, под ръководството на духовния учител преданите могат да продават книги за Кришна съзнание. Но ако те си мислят, че влаганата в продажба на книги енергия трябва да бъде отклонени в продажба на бижута, това не е много добра идея. Преданите просто няма да бъдат нищо повече от бижутери. Ние трябва да бъдем много внимателни, за да не се отклоняваме от Кришна съзнание. Дори ако има опасност или препятствие в духовния живот, трябва да го приемем. Ние дори трябва да посрещаме с радост такава опасност и да се молим с благодарност на Кришна.

Кунтидеви знала о круговороте рождений и смертей и потому хотела из него вырваться. Это видно из ее слов: апунар бхава-дарш́анам. Если человек всегда видит Кришну, он пребывает в сознании Кришны, ибо сознавать Господа — значит всегда думать о Нем. Сознание человека должно быть поглощено мыслями о Кришне. Поэтому духовный учитель дает ученикам возможность заниматься различной деятельностью в сознании Кришны. Например, по указанию духовного учителя они могут распространять книги о сознании Кришны. Но, если они думают, что энергию, которую они вкладывают в распространение книг, лучше употребить на торговлю ювелирными изделиями, в этом нет ничего хорошего. Так они превратятся в обычных торговцев. Нужно быть крайне осторожным и не отклоняться от сознания Кришны. Даже если на этом пути мы сталкиваемся с опасностью или страдаем, нам надо стойко переносить все невзгоды. Более того, нужно радоваться им и благодарить Кришну в молитвах.

Как трябва да се молим? Тат те 'нукампа̄м̇ сусамӣкш̣ама̄н̣ах̣: Мой скъпи Господи, това че съм попаднал в тази опасна позиция, е голяма милост за мен. Така мисли един предан. Той не гледа на опасността като опасност. Напротив, той си мисли: „Това е милостта на Кришна.“ Що за милост? Бхунджа̄на ева̄тма-кр̣там̇ випа̄кам: „Заради моите дейности аз трябваше да страдам много. Но Ти смекчи страданието ми.“ С други думи, по милостта на Кришна преданият може да получи само символично наказание.

Что же следует говорить, обращаясь к Нему? Тат те ’нукампа̄м̇ сусамӣкшама̄н̣о: «Дорогой Господь, поставив меня в столь опасное положение, Ты проявил величайшую милость». Таков взгляд преданного. Он не считает опасность опасностью. Напротив, он думает: «Это милость Кришны». Что же это за милость? Бхун̃джа̄на эва̄тма-кр̣там̇ випа̄кам: «Из-за совершенных мною поступков я должен был тяжко страдать. Но Ты облегчил мою участь и послал лишь каплю страданий». Иначе говоря, по милости Кришны преданный получает символическое наказание.

Понякога в съда се установява, че важен човек е виновник и съдията знае, че човекът е в състояние да плати сто хиляди долара. Но той може да каже на мъжа: „Ти просто дай един цент.“ Това също е наказание, но сведено до минимум. По същия начин ние трябва да страдаме за миналите си дела. Това е факт и ние не можем да го избегнем. Но – карма̄н̣и нирдахати кинту ча бхакти-бха̄джа̄м (Брахма Сам̇хита̄ 5.54) – страданията на тези, които се занимават с предано служене в Кришна съзнание са сведени до минимум. Например, на човек може да му е бил предопределено да бъде убит с нож, но вместо това той ще получи някое малко порязване на пръста. По този начин, за тези, които се занимават с предано служене реакциите от миналите дейности са сведени до минимум. Бог Кришна уверява своите предани: ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми – „Аз ще ви защитя от последиците на греховния ви живот.“ Така че дори ако преданият има история с много тежки криминални дейности зад гърба си, вместо да бъде убит, той ще получи само малко порязване на пръста. Защо тогава преданият трябва да се бои от опасности?

Случается, что богатого человека признают виновным на суде и, зная, что он в состоянии заплатить большую сумму, назначают штраф в сто тысяч долларов. Однако судья может вынести и другое решение: «Заплатите только один цент». Это тоже наказание, но оно символическое. Нам тоже приходится страдать из-за прошлых поступков. Это так, и никто не в силах избежать этого. Но — карма̄н̣и нирдахати кинту ча бхакти-бха̄джа̄м (Б.-с., 5.54): страдания тех, кто занимается преданным служением в сознании Кришны, сведены к минимуму. Например, кому-то суждено умереть от ножа, но вместо этого он может лишь слегка порезать палец. Так человеку, занятому преданным служением, приходится намного меньше страдать за свои прошлые поступки. Господь Кришна говорит Своим преданным: ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхйо мокшайишйа̄ми — «Я избавлю вас от всех последствий ваших грехов». Поэтому, даже если преданный несет на себе груз былой греховной жизни, он, вместо того чтобы погибнуть от ножа, может всего-навсего порезать палец. Зачем тогда преданному бояться опасностей?

Ние просто трябва да зависим от Кришна, защото ако ние живеем с Кришна съзнание при всички обстоятелства, ние не трябва да се връщаме към този материален свят (апунар бхава-даршанам). Ако ние постоянно мислим за Кришна, гледаме Кришна, четем за Кришна, работим за Кришна и по един или друг начин оставаме в Кришна съзнание, нашата полза е такава, че ще се спасим от приемането на ново раждане в материалния свят. Това е истинското благо. Но ако се занимаваме с материалистични дейности и си създаваме удобства, ние забравяме Кришна и трябва да се родим отново, тогава каква е нашата полза от това? Затова ние трябва да бъдем много внимателни. Ние трябва да действаме по такъв начин, че нашето Кришна съзнание при никакви обстоятелства да не може да бъде нарушено, дори и да имаме тежки страдания. Това е наставлението на Кунтӣдеви.

Нам нужно лишь быть в сознании Кришны, ибо, если мы в любых обстоятельствах будем сознавать Кришну, нам больше не придется рождаться в материальном мире (апунар бхава-дарш́анам). Если мы всегда думаем о Кришне, читаем о Нем, трудимся для Него и тем самым остаемся в сознании Кришны, мы спасемся из круговорота рождений и смертей. В этом наше истинное благо. Но если, занимаясь мирской деятельностью, мы просто создаем себе удобства и забываем о Кришне, нам снова придется здесь родиться. Какая нам от этого польза? Нужно быть крайне осторожными и не допустить этого. Необходимо действовать так, чтобы ничто и ни при каких обстоятельствах не мешало нам развивать сознание Кришны, даже если мы сталкиваемся с большой бедой. Таково наставление Кунтидеви.

Преди да спечелят битката при Курукшетра, Пандавите попадали в различни опасности, както вече беше описано в предишните стихове. Опитвали са се да ги отровят, били са настанени в къща, направена от запалим материал, която по-късно била опожарена, дори са били нападани от човекоядни демони. Те изгубили своето царство, изгубили жена си, изгубили престижа си, били заточени в гората. Но през всичките тези опасности Кришна е бил там. Когато Кауравите са се опитвали да съблекат Драупади гола, Кришна направил нейното сари безкрайно, за да защити честта ѝ. Кришна е бил винаги там.

Прежде чем победить в битве на Курукшетре, Пандавы прошли через многие испытания, о чем уже говорилось в предыдущих стихах. Их пытались отравить, сжечь в доме из шеллака, на них нападали демоны-людоеды. Они потеряли царство, жену, положение и были изгнаны в лес. Но во всех этих бедах рядом с ними был Кришна. Когда Кауравы пытались раздеть Драупади, Кришна сделал ее сарибесконечно длинным и защитил ее честь. Кришна всегда был рядом с ними.

Ето защо, когато Пандавите отишли да видят дядо си Бишмадева на смъртния му одър, Бишмадева започнал да плаче: „Тези момчета, моите внуци, всички те са много благочестиви – казал той. – Махараджа Юдищхира, най-старият от братята е най-благочестивият човек. Той дори се нарича Дхармараджа, царят на религията. Бхима и Арджуна са предани и са толкова велики герои, че могат да убият хиляди мъже. Съпругата им, Драупади е самата богиня на щастието. Където и да е тя, няма недоимък. По този начин всички те са една прекрасна комбинация и освен това, Бог Кришна е винаги с тях. Но все пак те страдат.“ Тогава той се разплакал и казал: „Аз не знам какъв е планът на Кришна, защото такива благочестиви предани също страдат.“

Поэтому, когда Пандавы пришли проститься со своим дедом Бхишмадевой, который находился на смертном одре, Бхишмадева заплакал: «Эти царевичи, мои внуки, так добродетельны, — говорил он. — Махараджа Юдхиштхира, старший из братьев, самый благочестивый человек на свете. Его даже называют Дхармараджей, царем религии. Бхима и Арджуна — преданные Господа, они великие герои, ибо смогли победить тысячи воинов. Их жена Драупади — сама богиня процветания, и, где бы она ни находилась, там никогда не будет голода. Все вместе они замечательным образом подходят друг другу. Более того, с ними всегда Господь Кришна. И все же, несмотря на это, они страдают». Плача, Бхишмадева продолжал: «Я не знаю, каков замысел Кришны, если такие благочестивые преданные тоже вынуждены страдать».

Ето защо, ние не трябва да мислим: „Аз съм станал предан, затова няма да има опасности или страдания за мен.“ Прахлада Махараджа е страдал много, Пандавите и Харидаса Тхакура – също. Но ние не трябва да се смущаваме от тези страдания. Ние трябва да имаме пълна вяра, да сме напълно убедени, знаейки че Кришна е с мен и Той ще ми даде защита. Не се опитвайте да извлечете полза от приемане на подслон, различен от Кришна. Винаги приемайте само Кришна.

Не нужно думать: «Раз я стал преданным, у меня не будет ни опасностей, ни страданий». Махараджа Прахлада много страдал. Страдали и другие преданные, среди которых были Пандавы и Харидас Тхакур. Но их страдания не должны сбивать нас с толку. Надо обладать глубокой верой и твердо знать: «Кришна со мной, Он защитит меня». Не ищите иного прибежища, кроме Кришны. Всегда обращайтесь только к Нему.

В Бхагавад-гӣта̄ Кришна казва: каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти: „Скъпи Арджуна, можеш смело да заявиш, че мой предан никога не загива.“ Човек може да попита защо Кришна иска Арджуна да заяви това? Защо той не го декларира сам? Отговорът е, че ако самият Кришна направи тази декларация, той може да бъде заподозрян, защото Кришна понякога нарушава собствената си дума. Но никога няма да позволи да се наруши думата на предания. Това е грижата на Кришна: „О, мой предан е заявил това. Трябва да се разбере, че думите му са прави.“ Това е позицията на Кришна, защото Той обича своя предан. Затова Бог Кришна казва: „Ти го обяви. Ако аз го обявя, хората няма да повярват, но ако ти го обявиш, те ще повярват, защото ти си предан.“ Въпреки че Кришна може да наруши собственото си обещанието, Той иска да види, че обещанието на неговия предан се изпълнява.

В «Бхагавад-гите» Господь Кришна говорит: каунтейа пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣аш́йати — «О Арджуна, смело заявляй всем, что Мой преданный никогда не погибнет». Может возникнуть вопрос: почему Кришна велел объявить это Арджуне? Почему Он не сказал этого Сам? Потому что, если бы Кришна Сам это сказал, в Его словах можно было бы усомниться, ибо Кришна иногда нарушает Свое слово. Но слово, сказанное преданным, никогда не будет нарушено. Об этом позаботится Кришна: «Раз Мой преданный так сказал, Я сделаю все, чтобы его слова оказались правдой». Кришна так поступает, потому что любит Своих преданных. Потому Господь Кришна и сказал Арджуне: «Об этом скажешь ты. Если скажу Я, люди могут не поверить Мне, но тебе они поверят, ибо ты — преданный». Кришна может нарушить Свое обещание, но Он никогда не позволит, чтобы было нарушено обещание Его преданного.

Ето защо ние трябва да приеме Кришна съзнание и да се придържаме към него при всички обстоятелства, дори и в най-опасното положение. Ние трябва да пазим вярата си в лотосовите нозе на Кришна и тогава няма да има опасности.

Поэтому мы должны встать на путь сознания Кришны и идти по нему всегда, даже если нам грозит опасность. Надо твердо верить в лотосные стопы Кришны, тогда нам нечего будет бояться.