Skip to main content

Глава 7

7

Безкрайни опасности

Ocasiões Perigosas

виш̣а̄н маха̄гнех̣ пуруш̣а̄да-даршана̄д
асат-сабха̄я̄ вана-ва̄са-кр̣ччхратах̣
мр̣дхе мр̣дхе унека-маха̄ратха̄страто
драун̣и-астраташ ча̄сма харе 'бхиракш̣ита̄х̣
viṣān mahāgneḥ puruṣāda-darśanād
asat-sabhāyā vana-vāsa-kṛcchrataḥ
mṛdhe mṛdhe ’neka-mahārathāstrato
drauṇy-astrataś cāsma hare ’bhirakṣitāḥ

Мой скъпи Кришна, Ти ни спаси от отровната торта, от големия пожар, от канибалите, от събранието на безчестниците, от страданията по време на нашето изгнание в гората и от битката, където се сражаваха великите генерали. Сега ти ни спаси и от оръжието на Ашваттхама.

Meu querido Kṛṣṇa, Tu nos protegeste de um bolo envenenado, de um grande incêndio, de canibais, da assembleia corrupta, dos sofrimentos durante nosso exílio na floresta e da batalha onde lutaram grandes generais. E, agora, nos salvaste da arma de Aśvatthāmā.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.24

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.24

Тук се описват опасности. Деваки била поставена в трудна ситуация от своя брат само веднъж. А Кунтӣдеви и синовете ѝ в продължение на дълги години са попадали от една беда в друга. Те били притеснявани непрекъснато от Дурьодхана и неговото обкръжение заради жаждата му да управлява царството и всеки път синовете на Кунтӣ са били спасявани от Бога. Веднъж са дали на Бхима отровна торта, друг път са били настанени в къща, направена от шеллак, която била подпалена, а след това към Драупади било извършено голямо оскърбление – тя е била влачена до залата за събрание, където са се опитали да я съблекат гола. Бог спасил Драупади като направил сарито ѝ безкрайно и така Дурьодхана не успял да я види гола. По същия начин, когато те са били изпратени в изгнание в гората, Бхима е трябвало да се бие с демона-човекоядец Хидимба Ракшаса, но Бог го спасил. И това не е краят. След всички тези премеждия дошла голямата битка при Курукшетра и Арджуна трябвало да се сражава с велики пълководци като Дрона, Бхишма и Карна. И най-накрая, когато всичко това отминало, синът на Дроначаря пуснал своята брахма̄стра, за да убие детето в утробата на Уттара. Тогава Бог спасил единственият оцелял потомък на Куру, Махараджа Парикшит.

Aqui se apresenta uma lista de ocasiões perigosas. Devakī foi, certa vez, posta em dificuldades pelo seu invejoso irmão; no mais, ela estava bem. Kuntīdevī e seus filhos, entretanto, foram postos em dificuldades uma após outra, durante anos e anos a fio. Eles e seu grupo foram postos em condições aflitivas por causa do reino, e todo e cada um dos filhos de Kuntī foram salvos pelo Senhor. Certa vez, Duryodhana envenenou um bolo que foi oferecido a Bhīma; noutra ocasião, puseram-nos em uma casa feita de goma laca, para ser depois incendiada, e, outra vez, Draupadī foi arrastada e insultada, e tentaram despi-la na assembleia corrupta dos Kurus. O Senhor salvou Draupadī, suprindo-lhe inesgotável extensão de roupa, e aqueles do grupo de Duryodhana não conseguiram vê-la nua. De forma similar, quando eles estavam exilados na floresta, Bhīma teve de lutar com o demônio canibal Hiḍimba Rākṣasa, e o Senhor o salvou. Mas os problemas não acabaram aí. Depois de todas essas tribulações, houve a grande Batalha de Kurukṣetra, e Arjuna teve de defrontar-se com grandes generais como Droṇa, Bhīṣma e Karṇa, todos eles poderosos lutadores. E, por último, mesmo depois de tudo que se passara, sucedeu-se o lançamento da brahmāstra pelo filho de Droṇācārya, destinada a matar a criança dentro do ventre de Uttarā, e assim o Senhor salvou o único descendente dos Kurus ainda vivo, Mahārāja Parīkṣit.

Тук Кунтӣ припомня всички опасности, през които тя е преминала преди Пандавите да си върнат царството. В Бхагавад-гӣта̄ Кришна казва: каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „Скъпи Арджуна, смело можеш да заявиш, че мой предан никога няма да бъде победен.“ Пандавите, синовете на Панду, били велики предани на Бог Кришна, но понеже хората в материалния свят се интересуват от материални неща, Пандавите непрекъснато били поставяни в опасни ситуации. Техният материалистично настроен чичо Дхритаращра винаги правел опити да ги убие и узурпира царството за собствените си синове. Това е била неговата политика от самото начало.

Aqui, Kuntī se recorda de todos os perigos pelos quais passou antes que os Pāṇḍavas recuperassem o reino. Na Bhagavad-gītā, o Senhor Kṛṣṇa diz, kaunteya pratijānīhi na me bhaktaḥ praṇaśyati: “Meu querido Arjuna, declare audaciosamente que Meu devoto nunca perece”. Os Pāṇḍavas, filhos de Pāṇḍu, eram grandes devotos do Senhor Kṛṣṇa, mas, devido ao fato de que as pessoas, neste mundo material, estão sempre desejosas de muitas coisas materiais, eles foram colocados em muitos perigos. Seu tio materialista, Dhṛtarāṣṭra, estava sempre planejando um meio de matá-los e usurpar o reino, para seus próprios filhos. Desde o começo, esse foi seu plano.

Веднъж Дхритаращра построил къща от леснозапалим материал, която да избухне в пожар от най-малката искра. Тогава той казал на племенниците си и на майка им Кунтӣ: „Аз съм построил много хубава къща за вас, отидете да живеете там за известно време.“ Но Видура, братът на Дхритаращра им съобщил за тези намерения: „Той иска да отидете в тази къща и тогава да я изгори до основи.“ Когато Дурьодхана, синът на Дхритаращра разбрал, че Видура е информирал Пандавите, той много се ядосал. Такава е природата на политиците. След това, въпреки че Пандавите са знаели, че планът на чичо ни е да ни изпрати в тази къща и да я опожари, те се съгласили да отидат там. В края на краищата Дхритаращра им бил настойник и те не желаели да се противопоставят на заповедите му. Те изкопали тунел и когато къщата е била подпалена, те избягали.

Certa vez, Dhṛtarāṣṭra construiu uma casa de laca que, de tão inflamável, bastaria um fósforo aceso tocá-la para que se incendiasse imediatamente. Então, ele disse aos seus sobrinhos e à sua nora Kuntī: “Eu construí uma ótima casa, e vocês podem morar lá por algum tempo”. Porém, Vidura, irmão de Dhṛtarāṣṭra, contou-lhes o plano. “Ele quer matá-los incendiando a casa de laca”. Quando o filho de Dhṛtarāṣṭra, Duryodhana, percebeu que Vidura havia contado o plano aos Pāṇḍavas, ficou muito irado. Essa é a natureza da política. Assim, muito embora os Pāṇḍavas soubessem que o plano de seu tio era mandá-los para aquela casa e incendiá-la, foram para lá. Afinal, Dhṛtarāṣṭra era o guardião dos Pāṇḍavas, que não queriam desobedecer à ordem de seu superior. Eles, no entanto, cavaram um túnel por baixo da casa, por onde escaparam durante o incêndio.

Друг път, когато Пандавите са били вкъщи, Дхритаращра им дал отровни сладкиши, но те ​​успели да се спасят. Тогава пуруш̣а̄да-даршана̄т – те срещнали демон-човекоядец на име Хидимба Ракшаса, но Бхима се сражавал с него и го убил.

Em outra ocasião, os Pāṇḍavas estavam em casa, e Dhṛtarāṣṭra deu-lhes bolos com veneno, mas eles não foram envenenados. Depois, puruṣāda-darśanāt: eles encontraram um demônio canibal chamado Hiḍimba Rākṣasa, mas Bhīma lutou contra ele e o matou.

В друг случай Пандавите са били измамени при игра на шах в царското събрание на Куру. Дхритаращра, Бишмадева, Дроначаря и други старейшини са присъствали и така се случило, че Драупади, съпругата на Пандавите била поставена като залог. Сега, ако загубите, – казали Кауравите на Пандавите – Драупади вече няма да ви бъде жена. Така че, когато Пандавите загубили играта, Карна и Духшасана веднага я хванали. Сега вече не принадлежиш на мъжете си – казали ѝ те. – Ти си наша собственост. Ние можем да правим с теб това, което си искаме.

Noutra feita, os Pāṇḍavas foram enganados num jogo de xadrez, na assembleia real dos Kurus. Dhṛtarāṣṭra, Bhīṣmadeva, Droṇācārya e outras pessoas idosas estavam presentes, e, de uma forma ou outra, a esposa dos Pāṇḍavas, Draupadī, foi colocada como aposta. “Se vocês perderem”, os Kurus disseram aos Pāṇḍavas, “Draupadī não será mais sua esposa”. Então, quando os Pāṇḍavas perderam o jogo, Karṇa e Duḥśāsana imediatamente a capturaram. “Agora, você não pertence mais a seus esposos”, eles disseram. “Agora, você nos pertence, e podemos fazer com você o que quisermos”.

Преди това Карна е бил оскърбен по време на сваямварата на Драупади. В онези времена достойните принцеси са избирали свой ​​мъж по време на церемония, наречена сваямвара. Разбира се, сега в Америка всяко момиче може да избере съпруг, какъвто тя харесва, въпреки че за обикновените момичета това не е много добре. Но дори и в онези времена, макар и необичайно, на много издигнатите момичета, които знаят как да изберат добър съпруг, е бил даден шанс да го направят. Но дори и това е било ограничавано от много строги условия. Бащата на Драупади, например, поставил риба на покрива и принцовете, желаещи да се оженят за дъщеря му, трябвало да стрелят и стрелите им да преминат през окото на рибата, но без директно да виждат мишената, а да гледат отражението ѝ в съд с вода, поставен на пода. Когато обявили тези условия, много принцове дошли, за да се състезават, защото да отговорят на предизвикателството е принцип на кш̣атрия – герой.

Anteriormente, Karṇa tinha sido insultado durante o svayaṁvara de Draupadī. Naqueles dias, uma princesa altamente qualificada selecionava seu esposo, numa cerimônia chamada svayaṁvara. Nos dias atuais, é claro, qualquer moça pode escolher o esposo que desejar, embora, para uma moça comum, isso não seja muito bom. Contudo, mesmo naquela época, uma moça incomum, especialmente qualificada, que sabia como escolher um esposo, recebia uma oportunidade para isso. No entanto, havia condições muito estritas para esse procedimento. O pai de Draupadī, por exemplo, colocou um peixe no teto, e estipulou que, para casar-se com sua filha, um príncipe teria de acertar uma flecha no olho do peixe, sem olhar diretamente para ele, mas, sim, olhando para seu reflexo num pote d’água que se encontrava no chão. Quando ele apresentou essas condições, muitos príncipes vieram tentar, já que aceitar um desafio é um princípio para o kṣatriya, um líder heroico.

На сваямварата на Драупади присъствал и Карна. Истинската цел на Драупади била да се омъжи за Арджуна, но тя знаела, че ако Карна се състезава, Арджуна не би бил в състояние да успее. По това време не било известно, че Карна е кш̣атрия. Той бил син на Кунтӣ, роден преди брака ѝ, но това било тайна. Карна бил отгледан от колесничар и следователно е бил известен като шӯдра, член на най-ниското съсловие на обществото. Драупади се възползвала от това и казала: „В това състезание могат да участват само кш̣атрии. Не искам някакъв колесничар да участва в състезанието.“ По този начин Карна бил отстранен.

Karṇa estava presente na assembleia do svayaṁvara de Draupadī. A vontade de Draupadī era aceitar Arjuna como seu esposo, mas Karṇa estava lá, e ela sabia que, se tentasse, Arjuna não conseguiria derrotá-lo. Naquela época, não se sabia que Karṇa era kṣatriya. Ele era filho de Kuntī, antes de seu casamento, mas isso era um segredo. Karṇa tinha sido criado por um carpinteiro e, por isso, era conhecido como śūdra, um membro da classe mais baixa da sociedade. Draupadī se aproveitou disso e disse: “Nesta assembleia, somente kṣatriyas podem competir. Eu não quero que nenhum carpinteiro venha e participe da competição”. Assim, Karṇa foi excluído.

Карна приел това за голяма обида и когато Драупади била загубена в играта, той първи се намесил. Като голям приятел на Дурьодхана, той казал: „Сега искаме да видим голата красота на Драупади.“ Присъстващите на тази среща възрастни хора като Дхритаращра, Бхишма и Дроначаря ​​не протестирали. Те не казали: „Какво става? Вие искате да разсъблечете една жена пред това събрание?“ Тъй като те не се противопоставили, тяхното събрание е описано като асат-сабха̄я̄х – събрание на пошли мъже. Само ниско културен човек може да поиска да види една жена гола, въпреки че в днешно време това е модерно. Според ведическата култура една жена не би трябвало да се показва гола пред никого, освен пред мъжа си. Поради това, че тези хора са искали да видят Драупади гола пред цялото събрание, всички те са негодници. Думата сат означава внимателен, а асат означава груб. Затова Кунтӣдеви се моли на Бог Кришна: „Ти спаси Драупади пред събралите се похотливи мъже.“ Когато Кауравите хванали Драупади и се опитали да махнат са̄рӣто ѝ, за да я видят гола, Кришна направил са̄рӣто ѝ безкрайно дълго. Накрая, всред купища плат, изпълващ залата, те почувствали умора и осъзнали, че никога няма да успеят да я разсъблекат. И те признали: „Това е невъзможно.“

Karṇa tomou isso como um grande insulto e, portanto, quando Draupadī foi perdida no jogo, ele foi o primeiro a se aproximar. Ele era um grande amigo de Duryodhana e disse: “Agora nós queremos ver a beleza nua de Draupadī”. Estavam presentes, na ocasião, pessoas idosas como Dhṛtarāṣṭra, Bhīṣma e Droṇācārya, mas ninguém protestou. Eles não disseram: “O que é isto? Vocês vão desnudar uma mulher respeitável nesta assembleia?” Por causa de seu silêncio, a situação foi descrita como asat-sabhāyāḥ, reunião de pessoas sem cultura. Somente uma pessoa sem cultura deseja ver uma mulher nua, embora, atualmente, isso se tenha tornado moda. De acordo com a cultura védica, não é de se esperar que mulher alguma se dispa na frente de outras pessoas, exceto seu marido. Portanto, porque esses homens desejaram ver Draupadī nua na grande assembleia, eles eram todos sujeitos sem caráter. A palavra sat significa “gentil”, e asat significa “rude”. Por isso, Kuntīdevī orou ao Senhor Kṛṣṇa: “Você salvou Draupadī da assembleia de homens rudes”. Enquanto os Kurus tentavam tirar o sārī de Draupadī para vê-la nua, Kṛṣṇa supria mais e mais pano para o sārī, e eles não conseguiam realizar seu intento. Finalmente, quando já havia montes de tecido pelo chão, eles ficaram cansados e, compreendendo que ela nunca ficaria nua, pensaram: “É impossível”.

В началото Драупади се опитвала да задържи са̄рӣто си, но какво всъщност е могла да направи? В края на краищата, тя била жена, а Кауравите се опитвали да я съблекат гола. И така, тя викала ръце и се молила на Кришна: „Запази моята чест!“, но всъщност тя се опитвала сама да се отбранява, държейки са̄рӣто си. Тогава тя си помислила: „Невъзможно е по този начин да спася честта си.“ Пуснала плата и просто вдигнала ръце, молейки се: „Кришна, ако желаеш, спаси ме.“ Тогава Богът се отзовал на молитвите ѝ.

No começo, Draupadī tentou segurar o sārī. Porém, o que ela poderia fazer? Além do mais, ela era mulher, e eram os poderosos Kurus que estavam tentando desnudá-la. Então, ela chorou e orou a Kṛṣṇa: “Salve minha honra”, embora também tentasse se salvar segurando o sārī. Em um momento, porém, ela pensou: “É impossível salvar minha honra desta forma”. Então, ela desistiu, levantou os braços e orou: “Kṛṣṇa, se quiser, Você pode me salvar”. Assim, o Senhor atendeu às suas preces.

Затова не е много добре човек да се опитва да се спаси сам. Напротив, човек трябва просто да зависи от Кришна: „Кришна, ако Ти ме спасиш, всичко е наред. В противен случай – убий ме. Можеш да правиш каквото си поискаш с мен.“ Както казва Бхактивинода Тхакура:

Vemos, portanto, que não é muito bom tentar se salvar. Ao contrário, a pessoa deve simplesmente depender de Kṛṣṇa: “Kṛṣṇa, se o Senhor me salvar, ótimo. Se não, mate-me. O Senhor pode fazer como desejar”. Como Bhaktivinoda Ṭhākura diz:

ма̄наса деха геха – йо кичху мора
арпилун̣ туя паде нанда-кишора
mānasa, deha, geha—yo kichu mora
arpiluṅ tuya pade, nanda-kiśora

„Мой скъпи господарю, всичко, което имам, отдавам на теб. А какво притежавам аз? Аз имам това тяло и този ум, имам малък дом, жена и деца, но каквото и да имам, аз предлагам всичко на теб.“ Това е пълно отдаване.

“Meu querido Senhor, tudo que possuo eu entrego ao Senhor. E o que possuo? Eu tenho este corpo e esta mente, tenho uma pequena casa, minha esposa e filhos, mas tudo o que possuo eu entrego ao Senhor”. Isso é rendição completa.

Преданият на Кришна се отдава на Кришна без резерва и затова той се нарича акинчана. Думата кинчана се отнася до нещо, което човек пази за себе си, а акинчана означава, че човек не задържа нищо за себе си. Въпреки че човек трябва да се отдаде по този начин, в материалния свят не трябва да се имитират тези, които са напълно отдадени. Според примера, даден от Рӯпа Госва̄мӣ, каквито и притежания човек да има, трябва да даде петдесет процента за Кришна, двадесет и пет процента за роднините си, които очакват нещо и трябва да запази двадесет и пет процента за лични спешни нужди. Преди да се оттегли, Рӯпа Госва̄мӣ разделил парите си по този начин, въпреки че по-късно, когато брат му Сана̄тана Госва̄мӣ, друг голям предан е бил арестуван, Рӯпа Госва̄мӣ дал всичко, за да го освободи. Това е пълно отдаване. По същия начин Драупади напълно се е отдала на Кришна без да се опитва да се спаси. Тогава нейното сари станало безкрайно дълго и Кауравите не могли да я видят гола.

Um devoto de Kṛṣṇa se rende a Kṛṣṇa sem reservas e, por isso, é denominado akiñcana. A palavra kiñcana se refere àquilo que é reservado para uso próprio, e akiñcana refere-se a quem não possui nada para si próprio. Embora todos devessem se render desse modo, não se deve, neste mundo material, tentar imitar artificialmente aqueles que são totalmente rendidos. De acordo com o exemplo deixado por Rūpa Gosvāmī, tudo o que se tenha deve ser dividido da seguinte maneira: cinquenta por cento para Kṛṣṇa, vinte e cinco por cento para os parentes, que sempre esperam alguma coisa, e vinte e cinco por cento para as necessidades pessoais. Antes de se retirar, Rūpa Gosvāmī repartiu seu dinheiro desse modo. Mas depois, quando seu irmão Sanātana Gosvāmī, outro grande devoto, foi preso, Rūpa Gosvāmī gastou tudo para libertá-lo. Isso é entrega total. Da mesma forma, Draupadī rendeu-se totalmente a Kṛṣṇa, sem esperar se salvar, e assim recebeu uma quantidade ilimitada de tecido, e os Kurus não conseguiram vê-la desnudada.

По-нататък, в следващата игра на шах условието било – ако Пандавите загубят играта, да живеят в гората в продължение на дванадесет години. След това те трябва една година да останат инкогнито и ако бъдат открити, трябвало да живеят в гората още дванадесет години. Пандавите загубили тази игра, така че в продължение на дванадесет години те живели в гората и една година били инкогнито. Докато те живеели инкогнито, Арджуна спечелил Уттара.

Mais tarde, em outra rodada, a aposta foi que, se os Pāṇḍavas perdessem, teriam de passar doze anos na floresta. Depois, teriam de viver escondidos por um ano e, se fossem reconhecidos, teriam de ficar mais doze anos em exílio. Eles também perderam essa aposta e, por doze anos, viveram na floresta, além de, durante o ano seguinte, terem vivido escondidos. Foi durante o tempo em que estavam escondidos que Arjuna conquistou Uttarā.

Всички тези случки са записани в книгата, известна като Маха̄бха̄рата. Думата Маха означава велика или по-велика, а Бхарата се отнася до Индия. Ето защо само най-важните събития са избрани и описани в Маха̄бха̄рата.

Esses incidentes estão registrados no livro conhecido como Mahābhārata. A palavra mahā significa “grande” ou “o maior”, e bhārata se refere à Índia. Assim, o Mahābhārata é a história da Índia. Às vezes, esses registros são considerados mitologia, mas isso é bobagem. O Mahābhārata e os Purāṇas contam a verdadeira história da Índia, embora os acontecimentos não estejam em ordem cronológica. Se a história desse período tão vasto estivesse em ordem cronológica, quantas páginas seriam necessárias? Portanto, só os eventos mais importantes foram selecionados e registrados no Mahābhārata.

Кунтӣ се моли на Кришна, описвайки как Той е спасил Пандавите на бойното поле Курукшетра. Мр̣дхе мр̣дхе 'нека-маха̄ратха̄стратах̣. На бойното поле Курукшетра се били събрали все велики войни, наречени махаратхи. Точно както в днешни дни военните мъже имат титли лейтенант, капитан, командир и главен командир, по-рано е имало титли като ека-ратха, ати-ратха, и маха-ратха. Думата ратха означава колесница. Така че, ако един воин можел да се бие сам срещу колесница, той е наречени ека-ратха, ако може да се бие срещу хиляда колесници, се нарича маха̄-ратха. Всички войни на бойното поле Курукшетра били маха̄-ратхи. Много от тях са споменати в Бхагавад-гӣта̄. Бхишма, Карна и Дроначаря са били особено велики воини. Те били толкова могъщи, че въпреки че Арджуна е също маха̄-рата, пред тях той е бил нищо. Но по милостта на Кришна той е могъл да убие Карна, Бхишма, Дроначаря и останалите и да стане победител. В разговора с Шукадева Госвами Махараджа Парикшит също посочва това. „Бойното поле на Курукшетра – казал той – беше точно като океан, а воините бях – като много свирепи водни животни. Но по милостта на Кришна дядо ми Арджуна прекоси този океан много лесно.“

Kuntī ora a Kṛṣṇa descrevendo como Ele salvou os Pāṇḍavas na Batalha de Kurukṣetra. Mṛdhe mṛdhe ’neka-mahārathāstrataḥ. Na Batalha de Kurukṣetra, estavam presentes os maiores lutadores, denominados mahā-rathas. Da mesma forma que hoje em dia se oferecem aos militares títulos como tenente, capitão, comandante ou general, antigamente havia títulos como eka-ratha, ati-ratha e mahā-ratha. A palavra ratha significa “quadriga”. Assim, quem fosse qualificado para lutar contra uma quadriga era chamado de eka-ratha e, se tivesse habilidade para lutar contra milhares de quadrigas, era chamado de mahā-ratha. Todos os comandantes na Batalha de Kurukṣetra eram mahā-rathas. Muitos deles são mencionados na Bhagavad-gītā. Bhīṣma, Karṇa e Droṇācārya eram especialmente qualificados. Eles eram tão poderosos que, embora Arjuna fosse um mahā-ratha, Arjuna não era nada perto deles. Porém, pela graça de Kṛṣṇa, ele foi capaz de matar Bhīṣma, Karṇa, Droṇācārya e outros e sair vitorioso. Enquanto falava com Śukadeva Gosvāmī, Mahārāja Parīkṣit também mencionou esse fato. “A Batalha de Kurukṣetra”, ele disse, “era exatamente como um oceano, e os lutadores como ferocíssimos animais aquáticos. Entretanto, pela graça de Kṛṣṇa, meu avô Arjuna atravessou esse oceano com grande facilidade”.

Това е много важно. Ние може да имаме много врагове, които да са безкрайно могъщи, но ако останем под закрилата на Кришна, никой не може да ни навреди. Раке кр̣ш̣н̣а ма̄ре ке ма̄ре кр̣ш̣н̣а раке ке. Този, когото Кришна защитава, никой не може да убие, но ако Кришна иска да убие някого, никой не може да го защити. Например, да предположим, много богат човек е болен. Той може да има на разположение най-добрия лекар, лекарства и болница, но все пак може да умре. Това означава, че Кришна е пожелал и този човек трябва да умре. Затова, така наречените защитни методи, които ние сме измислили, са безполезни, ако Кришна не иска да живеем. Демонът Равана бил много могъщ, но когато Кришна във формата на Бог Рамачандра пожелал да го убие, никой не могъл да го защити. Равана бил голям поклонник на Бог Шива и му се молил: „Ела и ме спаси от тази опасност.“ Но той не дошъл. Тогава Парвати, съпругата на Бог Шива попитала: „Какво е това? Той е твой голям предан и ти е служил толкова много, а сега е в опасност и търси помощта ти. Защо няма да му помогнеш?“ Тогава Бог Шива отговорил: „Скъпа ми Парвати, какво да правя? Не мога да му дам защита. Не е възможно.“ Ето защо, ако Бог иска да убие някого, никой не може да му даде защита и ако Бог иска да предпази някого, никой не може да го убие. Ракхе кр̣ш̣н̣а ма̄ре ке ма̄ре кр̣ш̣н̣а ракхе ке.

Isso é muito significativo. Podemos ter muitos inimigos que sejam lutadores poderosos, mas, se nos mantivermos sob a proteção de Kṛṣṇa, ninguém nos poderá fazer mal. Rakhe kṛṣṇa māre ke māre kṛṣṇa rakhe ke. “Ninguém pode matar aquele que é protegido por Kṛṣṇa, mas, se Kṛṣṇa deseja matar alguém, não há ninguém que possa salvá-lo”. Suponhamos, por exemplo, que um homem muito rico esteja sofrendo de algum tipo de doença. Ele pode estar sob os cuidados dos melhores médicos, melhores remédios, melhor hospital, mas, ainda assim, morrer. Isso quer dizer que Kṛṣṇa desejou: “Esse homem deve morrer”. Portanto, os assim chamados métodos preventivos devem ser considerados inúteis se Kṛṣṇa não desejar que permaneçamos vivos. O demônio Rāvaṇa era muito poderoso, mas, quando Kṛṣṇa, na forma do Senhor Rāmacandra, desejou matá-lo, ninguém pôde protegê-lo. Rāvaṇa era um grande devoto do Senhor Śiva e estava orando ao Senhor Śiva: “Por favor, venha e me salve deste perigo”, mas o Senhor Śiva não foi. Então, a esposa, do Senhor Śiva, Pārvatī, perguntou: “O que está havendo? Ele é totalmente devotado a você, já lhe serviu tanto e agora está em perigo, pedindo sua ajuda, e você não faz nada? Você não vai ajudá-lo?” E o Senhor Śiva respondeu: “Minha querida Pārvatī, o que eu poderia fazer? Eu não posso protegê-lo. É impossível. Por que eu deveria ir?” Portanto, se Deus deseja matar alguém, ninguém pode salvá-lo, e, se Deus quer proteger alguém, não há quem possa matá-lo. Rakhe kṛṣṇa māre ke māre kṛṣṇa rakhe ke.

Така Кунтӣ си спомнила как Кришна неведнъж спасил синовете ѝ. Това е смаран̣ам, помнене на Кришна. Кришна, Ти си толкова мил с нас, Ти ни спаси от много големи опасности. Без теб нямахме никаква надежда.

Desse modo, Kuntī está se recordando de como Kṛṣṇa salvou tanto sua pessoa como seus filhos repetidamente. Isso é smaraṇam, pensar em Kṛṣṇa. “Kṛṣṇa, Você é tão bondoso conosco. Você nos tem salvado de muitos perigos formidáveis. Sem Você, não há esperança”.

А последната опасност била драун̣и-астра, оръжието на Ашваттхама, синът на Дрона. Ашваттхама извършил най-отвратителното деяние като убил и петимата сина на Пандавите. Разбира се, в битката при Курукшетра двете страни принадлежали към едно и също семейство и почти всички били убити, но синовете на Пандавите оцелели. Тогава Ашваттхама си помислил: „Ако аз ги убия и занеса главите им на Дурьодхана, той ще бъде много доволен.“ И така, когато те спели, той отрязал главите им и ги занесъл на Дурьодхана. По това време Дурьодхана бил в безпомощно състояние. Гръбнакът му бил счупен и не можел да се движи. Ашваттхама казал: „Аз ти донесох главите на петимата Пандави, скъпи мой Дурьодхана.“ Отначало Дурьодхана много се зарадвал, но решил да провери дали това в действителност са главите на Пандавите. Когато той притиснал главите, те се свили и Дурьодхана казал: „О, това не са главите на Пандавите. Това трябва да са главите на синовете им.“ Когато Ашваттхама признал, че това е така, Дурьодхана припаднал, а когато се съвзел, казал: „Ти уби всички надежди. Надявах се, че в нашето семейство поне тези петима сина ще оцелеят, но сега ти ги уби.“ И плачейки, той умрял.

O perigo final foi a drauṇy-astra, a arma de Aśvatthāmā, o filho de Droṇa. Aśvatthāmā realizou o ato mais abominável, matando os cinco filhos dos Pāṇḍavas. Na verdade, na Batalha de Kurukṣetra, os dois lados pertenciam à mesma família, e praticamente todos morreram, mas os cinco filhos dos Pāṇḍavas sobreviveram. Então, Aśvatthāmā pensou: “Se eu matar os cinco filhos dos Pāṇḍavas e entregar suas cabeças a Duryodhana, ele ficará muito satisfeito”. Assim, enquanto os cinco rapazes dormiam, ele cortou suas cabeças e as entregou a Duryodhana. Naquele momento, Duryodhana estava inválido. Sua espinha havia sido quebrada e ele não podia se mover. Aśvatthāmā disse: “Eu trouxe as cabeças dos cinco Pāṇḍavas, meu querido Duryodhana”. No começo, Duryodhana ficou muito feliz, mas ele sabia como testar as cabeças para ver se pertenciam de fato aos Pāṇḍavas. Quando as pressionou, elas se desfizeram, e Duryodhana disse: “Oh! Essas cabeças não são dos Pāṇḍavas. Devem ser as cabeças de seus filhos”. Quando Aśvatthāmā admitiu que eram, Duryodhana desmaiou e, ao voltar à consciência, disse: “Você matou todas as nossas esperanças. Eu gostaria que pelo menos estas crianças continuassem vivas, fazendo parte de nossa família, mas agora você as matou”. Assim se lamentando, ele morreu.

Впоследствие Арджуна арестувал Ашваттхама и щял да го убие. В действителност Кришна наредил: „Убийте го. Той не е бра̄хман̣а, той е по-нискостоящ и от шӯдра.“ Но след това Драупади казала: „Аз страдам за смъртта на синовете си, но този негодник е син на нашия Гуру Махараджа, Дроначаря, който е направил толкова много за нас. Ако Ашваттхама умре, тогава съпругата на Дроначаря, която е нашата майка-гуру, ще бъде много нещастна. Така че, освободете го и му позволете да си отиде.“ По този начин Арджуна освободил Ашваттхама. Но след това, понеже Ашваттхама бил обиден, отвърнал на удара като изстрелял бра̄хмастра. Бра̄хмастрата е нещо подобно на ядрено оръжие. Тя може да открие врага, където и да е той и да го убие. Ашваттхама знаел: „Последният потомък на рода Куру е Парикшит, синът на Абхиманю. Той е в утробата на Уттара, така че нека убия и него, тогава с цялата династия ще бъде приключено.“

Mais tarde, Arjuna prendeu Aśvatthāmā e ia matá-lo. Na verdade, Kṛṣṇa ordenou: “Mate-o. Ele não é um brāhmaṇa; ele é menos que um śūdra”. Porém, Draupadī disse: “Eu estou sofrendo pela morte dos meus filhos, e esse homem sem caráter é o filho de nosso guru-mahārāja, Droṇācārya, que tanto fez por nós. Se Aśvatthāmā morrer, a esposa de Droṇācārya, nossa guru mãe, ficará muito infeliz. Por favor, solte-o e deixe-o ir embora”. Assim, Arjuna libertou Aśvatthāmā, mas Aśvatthāmā, sentindo-se insultado, vingou-se disparando uma brahmāstra. A brahmāstra é algo parecido com uma arma nuclear. Ela vai até o inimigo, onde quer que esteja, e o mata. Aśvatthāmā sabia que o último descendente da dinastia Kuru era Parīkṣit, o filho de Abhimanyu, e que ele estava no ventre de Uttarā. Ele pensou: “Se eu o matar, toda a dinastia estará terminada”.

Когато това оръжие било изстреляно, майката на Парикшит Махараджа, Уттара усетила, че ще загуби детето си и затова се обърнала към Кришна като казала: „Моля те, спаси ме.“ Кришна със своите мистични сили влязъл в утробата на Уттара и спасил детето. След битката при Курукшетра Парикшит махараджа, който все още бил в утробата на майка си, се оказал последният останал потомък на Пандавите, а после, когато бил роден, само дядовците му все още били живи. Парикшит Махараджа е син на Абхиманю, който е син на Арджуна и Субхадра, сестра на Кришна. Когато Абхиманю бил на шестнадесет години, той отишъл да се бие и седем велики воини трябвало да обединят силите си, за да бъде убит. Субхадра имала само един внук, Парикшит Махараджа. Веднага след като пораснал, цялото владение на Пандавите било възложено на него. Тогава всички Пандави напуснали дома си и отишли в Хималаите. Тази история е описана в Маха̄бха̄рата. Големи нещастия сполетели Пандавите, но при всички обстоятелства те просто зависели от Кришна и Той винаги ги спасявал. Как царица Кунтӣ се отнасяла към тези нещастия, се описва в следващия стих.

Quando a arma foi disparada, a mãe de Mahārāja Parīkṣit, Uttarā, sentiu que estava prestes a abortar e, assim, se aproximou de Kṛṣṇa, dizendo: “Por favor, salve-me”. Kṛṣṇa, através de Seu poder místico, entrou no ventre de Uttarā e salvou a criança. Assim, após a Batalha de Kurukṣetra, Parīkṣit Mahārāja, que ainda estava no ventre de sua mãe, era o último descendente dos Pāṇḍavas. Quando ele nasceu, só seus avós estavam vivos. Parīkṣit Mahārāja era o filho de Abhimanyu, que era filho de Arjuna e Subhadrā, irmã de Kṛṣṇa. Quando Abhimanyu tinha dezesseis anos, teve de lutar, e sete grandes comandantes uniram suas forças contra ele, para matá-lo. Subhadrā tinha apenas um neto, Parīkṣit Mahārāja. Logo que cresceu, todo o reino dos Pāṇḍavas foi transmitido para ele, e todos os Pāṇḍavas abandonaram tudo, indo para os Himalaias. Essa história é descrita no Mahābhārata. Grandes infortúnios atingiram os Pāṇḍavas, mas, em todas as circunstâncias, eles sempre dependeram somente de Kṛṣṇa. A resposta da rainha Kuntī a esses infortúnios encontra-se no próximo verso.