Skip to main content

Глава 4

4

Пътят към Кришна, всепроникващата истина

Approaching Kṛṣṇa, the All-pervading Truth

кр̣ш̣н̣а̄я ва̄судева̄я
девакӣ-нандана̄я ча
нанда-гопа-кума̄ра̄я
говинда̄я намо намах̣
kṛṣṇāya vāsudevāya
devakī-nandanāya ca
nanda-gopa-kumārāya
govindāya namo namaḥ

Нека отдам смирените си почитания на Бога, който е син на Ва̄судева, радостта на Девакӣ, момчето на Нанда и другите пастири във Вриндавана, този, който носи радост на кравите и сетивата.

Let me therefore offer my respectful obeisances unto the Lord, who has become the son of Vasudeva, the pleasure of Devakī, the boy of Nanda and the other cowherd men of Vṛndāvana, and the enlivener of the cows and the senses.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.21

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.21

Богът не може да бъде достигнат по никакъв материален начин. Но Той по своята безгранична и безпричинна милост идва на земята такъв, какъвто е, за да благослови своите чисти предани и да ограничи властта на демоничните личности. Царица Кунтӣ предпочита именно тази инкарнация на Бога пред всички други, защото в тази форма Той е най-достъпен. Във въплъщението Рама от дете Той е царски син, но във въплъщението на Кришна, въпреки че е син на цар, веднага след раждането си Той напуска подслона на своите родители (Цар Ва̄судева и Царица Деваки) и отива в скута на Яшодамаи, за да играе ролята на обикновено пастирче в блажената Враджабхуми, осветена от детските му забавления. Затова Бог Кришна е по-милостив от Рама. Той несъмнено е бил много милостив и с брата на Кунтӣ – Ва̄судева и неговото семейство. Ако той не е станал син на Ва̄судева и Деваки, Царица Кунтӣ не би могла да го назовава свой племенник и по този начин да изпитва към Кришна родителска обич. Но Нанда и Яшода са по-щастливи, защото те могат да се наслаждават на детските забавления на Бога, които са по-привлекателни, отколкото всички други. Нищо не може да се сравни с детските му забавления във Враджабхуми, които са отражение на неговите вечни дейности в изначалната Кришналока, описана като чинта̄ман̣и-дха̄ма в Брахма Самхита̄. Бог Кришна Сам е дошъл във Враджабхуми с целия си трансцендентален антураж и принадлежности. Шри Чайтаня Махапрабху потвърждава, че никой няма толкова късмет, колкото жителите на Враджабхуми и специално пастирките, които дават всичко за удовлетворението на Бога. Забавленията му с Нанда и Яшода и забавленията с пастирите и особено с пастирчетата и кравите са причина Той да бъде известен като Говинда. Бог Кришна като Говинда е по-благосклонен към бра̄хман̣ите и кравите, което показва, че по този начин човешкото благополучие зависи много от тези две неща, а именно брахминската култура и защитата на кравите. Бог Кришна никога не е удовлетворен там, където те липсват.

The Lord, being thus unapproachable by any material assets, out of unbounded and causeless mercy descends on the earth as He is in order to show His special mercy upon His unalloyed devotees and to diminish the upsurges of the demoniac persons. Queen Kuntī specifically adores the incarnation, or descent, of Lord Kṛṣṇa above all other incarnations because in this particular incarnation He is more approachable. In the Rāma incarnation He remained a king’s son from His very childhood, but in the incarnation of Kṛṣṇa, although He was the son of a king, He at once left the shelter of His real father and mother (King Vasudeva and Queen Devakī) just after His appearance and went to the lap of Yaśodāmayī to play the part of an ordinary cowherd boy in the blessed Vrajabhūmi, which is very sanctified because of His childhood pastimes. Therefore Lord Kṛṣṇa is more merciful than Lord Rāma. He was undoubtedly very kind to Kuntī’s brother Vasudeva and the family. Had He not become the son of Vasudeva and Devakī, Queen Kuntī could not claim Him to be her nephew and thus address Kṛṣṇa in parental affection. But Nanda and Yaśodā are more fortunate because they could relish the Lord’s childhood pastimes, which are more attractive than all other pastimes. There is no parallel to His childhood pastimes as exhibited at Vrajabhūmi, which are the prototypes of His eternal affairs in the original Kṛṣṇaloka, described as the cintāmaṇi-dhāma in the Brahma-saṁhitā. Lord Śrī Kṛṣṇa descended Himself at Vrajabhūmi with all His transcendental entourage and paraphernalia. Śrī Caitanya Mahāprabhu therefore confirmed that no one is as fortunate as the residents of Vrajabhūmi, and specifically the cowherd girls, who dedicated their everything for the satisfaction of the Lord. His pastimes with Nanda and Yaśodā and His pastimes with the cowherd men and especially with the cowherd boys and the cows have caused Him to be known as Govinda. Lord Kṛṣṇa as Govinda is more inclined to the brāhmaṇas and the cows, indicating thereby that human prosperity depends more on these two items, namely brahminical culture and cow protection. Lord Kṛṣṇa is never satisfied where these are lacking.

В началото на молитвите си Царица Кунтӣ казва: намасйе пуруш̣ам тва̄дям ӣшварам пракр̣тех̣ парам: „Отдавам почитанията си на изначалната личност, пуруш̣а, която е пракр̣тех̣ парам, отвъд това материално творение.“ Така в началото Кунтӣдеви ни дава разбирането, че Бог е Върховният пуруш̣а, Върховната личност. Той не е безличностен. Той е личност, но не личност от този материален свят или това материално творение и неговото тяло не е материално. Това трябва добре да се разбере. Недостатъчното знание на имперсоналистите не може да обясни как Върховната Абсолютна Истина може да бъде личност, защото всеки път, когато те мислят за някоя личност, те мислят за личност от този материален свят. Това е тяхната грешка. Защо Бог трябва да бъде личност от този материален свят? Ето защо в началото Кунтӣдеви изчиства това недоразумение като казва, че Бог е пракр̣тех̣ парам, отвъд това материално творение. И все пак той е личност, и сега чрез милостта на Кунтӣ можем да разберем, че Той е Върховната Личност, въпреки че е алакш̣ям, невидим, Той се явява пред нея в образа на Кришна.

In the beginning of her prayers, Kuntīdevī said, namasye puruṣaṁ tvādyam īśvaraṁ prakṛteḥ param: “I offer my obeisances unto the person, puruṣa, who is prakṛteḥ param, beyond this material manifestation.” Thus in the beginning Kuntīdevī gave us the understanding that God is the supreme puruṣa, the Supreme Person. He is not impersonal. He is a person, but He is not a person of this material world or this material creation, and He does not have a material body. This is to be understood. The poor fund of knowledge held by the impersonalists cannot accommodate how the Supreme Absolute Truth can be a person, because whenever they think of a person they think of a person of this material world. That is their defect. Why should God be a person of this material world? Therefore in the beginning Kuntīdevī cleared away this misunderstanding by saying that the Lord is prakṛteḥ param, beyond this material creation. Yet He is a person, and now by the grace of Kuntī we can understand that this Supreme Person, although alakṣyam, invisible, has now visibly appeared as Kṛṣṇa.

Кунтӣдеви казва: кр̣ш̣н̣а̄я ва̄судевая. Думата ва̄судева понякога се употребява в смисъл всепроникващ. Имперсоналистите имат тази концепция за Ва̄судева и затова Кунтӣдеви посочва, че Ва̄судева, всепроникващият, е Кришна. Ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м хр̣д-деше 'рджуна тищхати: Кришна, Върховния Бог, присъства в сърцето на всеки. По този начин Той е всепроникващ.

Kuntīdevī says, kṛṣṇāya vāsudevāya. The word vāsudeva is sometimes understood to mean “the all-pervading.” The impersonalists have this conception of Vāsudeva, and therefore Kuntīdevī points out, “That Vasudeva, the all-pervading, is Kṛṣṇa.” Īśvaraḥ sarva-bhūtānāṁ hṛd-deśe ’rjuna tiṣṭhati: Kṛṣṇa, the Supreme Lord, is present in everyone’s heart. Thus He is all-pervading.

Кришна, изначалната личност, съществува в три аспекта: като Бога, Върховната Личност, като всепроникващата Парама̄тма̄ (Свръхдушата) и като безличностното сияние Брахман. Тези, които се интересуват от бхакти йога, нямат интерес към безличностното сияние Брахман, което се отнася до обикновените хора. Ако някой е жител на слънцето, какъв интерес би имал той към слънчевата светлина? Това би било за него нещо незначително. По същия начин тези, които са напреднали в духовния живот не се интересуват от безличностното сияние Брахман. Напротив, те се интересуват от Пуруш̣а, Върховната Личност, Ва̄судева. Както е посочено в Бхагавад-гӣта̄, тази реализация на Върховната Личност става след много, много раждания (бахӯна̄м джанмана̄м анте). Гхя̄нӣте, имперсоналисти, които са привързани към сиянието Брахман, се опитват да разберат Абсолютната Истина с помощта на своите познания, но те ​​не знаят, че тяхното знание е несъвършено и ограничено като се има предвид, че Кришна, Абсолютната Истина, е неограничен. Ние не можем да обхванем неограниченото с нашите ограничени познания. Това не е възможно.

Kṛṣṇa, the original person, exists in three features: as the Supreme Personality of Godhead, as the all-pervading Paramātmā (the Supersoul), and as the impersonal Brahman effulgence. Those who are interested in bhakti-yoga have no interest in the impersonal Brahman effulgence, which is for common men. If one were an inhabitant of the sun, what interest would he have in the sunshine? That would be most insignificant for him. Similarly, those who are advanced in spiritual life are not interested in the impersonal Brahman effulgence. Rather, they are interested in puruṣa, the Supreme Person, Vāsudeva. As stated in Bhagavad-gītā, this realization of the Supreme Person takes place after many, many births (bahūnāṁ janmanām ante). The jñānīs, the impersonalists, who are attached to the Brahman effulgence, try to understand the Absolute Truth by dint of their knowledge, but they do not know that their knowledge is imperfect and limited whereas Kṛṣṇa, the Absolute Truth, is unlimited. We cannot approach the unlimited by our limited knowledge. That is not possible.

Чрез милостта на предани като Кунтӣдеви можем да разберем, че всепроникващата Абсолютната истина, Ва̄судева, Парама̄тма̄ – това е самият Кришна (кр̣ш̣н̣ая ва̄судева̄я). Тази реализация на Ва̄судева не се постига много лесно от имперсоналистите. Кришна казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19):

By the grace of devotees like Kuntīdevī, we can understand that the all-pervading Absolute Truth, Vāsudeva, Paramātmā, is present as Kṛṣṇa (kṛṣṇāya vāsudevāya). This realization of Vāsudeva is not possible for impersonalists very easily. Kṛṣṇa says in Bhagavad-gītā (7.19):

бахӯна̄м джанмана̄м анте
гя̄нава̄н ма̄м прападяте
ва̄судевах̣ сарвам ити
са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣
bahūnāṁ janmanām ante
jñānavān māṁ prapadyate
vāsudevaḥ sarvam iti
sa mahātmā sudurlabhaḥ

„След многократно раждане и смърт този, който наистина има знание, ми се отдава, защото е разбрал, че аз съм причината на всички причини и всичко, което съществува. Такава велика душа се среща много рядко.“ Думата Маха̄тма̄ означава широкомислещ. Човек, който не може да разбере Кришна, не е широкомислещ, а човек с осакатено мислене. Ако някой стане широкомислещ, по милостта на Кришна може да го разбере.

“After many births and deaths, he who is actually in knowledge surrenders unto Me, knowing Me to be the cause of all causes and all that is. Such a great soul is very rare.” The word mahātmā means “broad-minded.” One who cannot understand Kṛṣṇa is not broad-minded but cripple-minded. If one becomes broad-minded, then by the grace of Kṛṣṇa one can understand Kṛṣṇa.

Процесът на разбиране на Кришна е севонмукха – чрез отдаване на служене. Севонмукхе хи джихва̄дау. Реализацията на Ва̄судева е възможно чрез отдаване на служене, което започва с езика. Езикът има две функции – да вибрира и да вкусва. Така че, ако някой редовно слуша и повтаря Харе Кришна мантра и вкусва праса̄да, храна, предложена на Кришна, с този много прост метод той ще осъзнае Ва̄судева, Кришна. Кришна ще разкрие себе си. Не е така, че със свои усилия можем да разберем Кришна. Нашите усилия в любовното служене ще ни направят квалифицирани и така Кришна сам ще ни се разкрие (сваям ева спхуратй адах̣).

The process of understanding Kṛṣṇa is sevonmukha – by rendering service. Sevonmukhe hi jihvādau. Realization of Vāsudeva is possible by rendering service, beginning with the tongue. The tongue has two functions – to vibrate and to taste. So if one repeatedly hears and vibrates the Hare Kṛṣṇa mantra and tastes prasāda, food offered to Kṛṣṇa, by this very simple method one will realize Vāsudeva, Kṛṣṇa. Kṛṣṇa will reveal Himself. It is not that by our endeavor alone we can understand Kṛṣṇa, but our endeavor in loving service will make us qualified, and then Kṛṣṇa will reveal Himself (svayam eva sphuraty adaḥ).

Кришна с нетърпение очаква да ни отведе обратно вкъщи, обратно при Бога, но ние сме упорити и не желаем това. Той винаги търси възможност да се върнем у дома. Той е точно като един любящ баща. Когато синът е негодник и изоставя баща си, за да се скита по улицата, страдайки, без храна и без подслон, бащата е в очакване, силно желаейки да върне момчето обратно вкъщи. По същия начин Кришна е върховният баща и всички живи същества в този материален свят са точно като заблудени деца на заможен човек, които са напуснали дома си, за да се скитат по улицата. Ето защо най-голямото благо, което човек може да дари на ближния си е да му даде Кришна съзнание. Никаква материална облага няма да удовлетвори живото същество, но ако то получи Кришна съзнание, ще бъде напълно удовлетворено. Ако на заблуденото момче, скитащо се по улиците някой напомни: „Скъпо дете, защо страдаш толкова много? Ти си син на изключително богат човек, който има много имоти! Защо се скиташ по улиците?“ И ако то започне да разбира – „Да, аз съм син на този важен човек. Защо трябва да се скитам по улиците?“, то може да се върне у дома. Затова най-доброто служене към тези, които са забравили Кришна е да им напомняме: „Вие сте неразделна част от Кришна. Вие сте деца на Кришна, който е пълен с богатство и разкош. Защо гниете в този материален свят?“ Това е най-голямото служене. Ма̄я̄, илюзията, е много силна, но това е задължение на всеки предан на Кришна – да се опита да просветли всички в Кришна съзнание. В началото Кунтӣдеви казва, че въпреки че Кришна, Върховната Личност, е вътре и извън всичко, за негодниците и глупаците Той е невидим. Затова тя отбелязва: „Това е Богът – Кришна.“

Kṛṣṇa is very much anxious to take us back home, back to Godhead, but we are stubborn and do not wish to go. Therefore He is always looking for the opportunity to take us back home. He is just like an affectionate father. When a son who is a rascal leaves his father and goes loitering in the street, with no food and no shelter, and suffers very much, the father is always anxious to bring the boy back home. Similarly, Kṛṣṇa is the supreme father, and all the living entities within this material world are exactly like misled children of a wealthy man who have left home to loiter in the street. Therefore the greatest benefit one can bestow upon one’s fellow human being is to give him Kṛṣṇa consciousness. No kind of material profit will satisfy the living entity, but if he is given Kṛṣṇa consciousness he will actually be satisfied. A bewildered boy loitering in the street may be reminded, “My dear boy, why are you suffering so much? You are the son of a very rich man who has so much property. Why are you loitering in the street?” And if he comes to understand, “Yes, I am the son of this important man. Why shall I loiter in the street?” he may then return home. Therefore the best service is to inform those who have forgotten Kṛṣṇa, “You are part and parcel of Kṛṣṇa. You are the son of Kṛṣṇa, who is full in all opulence. Why are you rotting in this material world?” This is the greatest service. Māyā, illusion, is very strong, but it is the duty of every devotee of Kṛṣṇa to try to enlighten everyone to Kṛṣṇa consciousness. Kuntīdevī, for example, first said that although Kṛṣṇa, the Supreme Person, is within and without, to rascals and fools He is invisible. Therefore she points out, “Here is the Lord – Kṛṣṇa.”

Кришна е всепроникващ, Върховната Личност (кр̣ш̣н̣а̄я ва̄судева̄я), но Той е и много доволен да стане син на Деваки (девакӣ-нандана̄я). Деваки-нандана също се споменава в Атхарва Веда. Кришна идва като Деваки-нандана, а баща му е Нанда-гопа, Нанда Махараджа. Кришна обича да бъде свързван със своите предани, които изпълняват ролята на негови баща и майка. Въпреки че тук, в този материален свят ние се опитваме да осъществим връзката си с Върховния като го прием за баща, Кришна иска да стане син. Той се наслаждава да стане син на предания. Обикновените хора искат Бога за баща, но това не е много приятно за Кришна, защото синът винаги притеснява бащата: „Дай ми това, дай ми онова!“

Kṛṣṇa is the all-pervading Supreme Personality of Godhead (kṛṣṇāya vāsudevāya), but He is very much pleased to become the son of Devakī (devakī-nandanāya). Devakī-nandana is also mentioned in the Atharva Veda. Kṛṣṇa comes as Devakī-nandana, and His father is Nanda-gopa, Nanda Mahārāja. Kṛṣṇa likes to be related with His devotees who act as father and mother. Although here in this material world we try to make our relationship with the Supreme by accepting Him as father, Kṛṣṇa wants to become the son. He takes pleasure in becoming the son of a devotee. Ordinary men want God as their father, but that is not very pleasing to Kṛṣṇa because the son always bothers the father: “Give me this, give me this, give me this.”

Разбира се, Кришна има огромни възможности, чрез които може да даде на всеки толкова, колкото той иска. Еко бахӯна̄м йо видадха̄ти ка̄ма̄н. Той осигурява храна и на слона, и на мравката, така че защо не и на човешкото същество? Но негодниците не знаят това. Те работят като магарета ден и нощ, за да изкарат хляба си и ако ходят на църква, там също се молят: „Дай ми хляб.“ За тях е важен само проблемът с хляба.

Of course, Kṛṣṇa has immense potencies by which He can supply as much as everyone wants. Eko bahūnāṁ yo vidadhāti kāmān. He supplies food to the elephant, and He supplies food to the ant, so why not to the human being? But rascals do not know this. They work like asses day and night to find bread, and if they go to church, there also they pray, “Give me bread.” They are concerned only with the bread problem.

Въпреки че живото същество е син на най-богатата, най-заможната личност, той създава от хляба проблем. Това се нарича невежество. Той си мисли: „Ако аз не реша проблема си с хляба, ако аз не карам своя камиони ден и нощ, как ще живея?“ Това е глупостта на нашата съвременна цивилизация. От къде идва този проблем с хляба? Кришна може да предостави неограничени количества хляб. Има хиляди слонове в Африка, и Кришна им доставя храна. Така че, ако той може да достави храна на слоновете, защо не и на човешките същества? Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: „Не си губете времето с този проблем за хляба.“

Although the living entity is the son of the richest, most opulent person, he has created a bread problem. This is called ignorance. He thinks, “If I do not solve my bread problem, if I do not drive my trucks day and night, how can I live?” This is the nonsense of our modern civilization. Where is there a bread problem? Kṛṣṇa can supply unlimited amounts of bread. There are thousands of elephants in Africa, and Kṛṣṇa supplies food to them. So if He can supply food to the elephants, why not to the human beings? The Bhāgavatam therefore says, “Don’t waste your time with this bread problem.”

тасяива хетох̣ праятета ковидо
на лабхяте яд бхрамата̄м упарй адхах̣
tasyaiva hetoḥ prayateta kovido
na labhyate yad bhramatām upary adhaḥ

Ние не трябва да си губим времето с решаване на икономическите проблеми. Икономическото развитие е пълна глупост. Разбира се, тази идея изглежда много смела и хората дори могат да ме мразят за това. „Какво си приказва Свамиджи?“ – ще попита някой. Но всъщност това е факт. Това икономическо развитие е лудост. Да предположим, че някой има богат баща и достатъчно храна. Да предположим, че той знае – баща ми е най-богатият човек в града. Тогава, къде е икономическият му проблем? Всъщност, това е нашата позиция. Ние нямаме икономически проблеми. Всичко е напълно осигурено. Искаме вода. Само вижте – има океани от вода. Разбира се, ние искаме чиста вода, и въпреки че океана има толкова много вода, когато водата е оскъдна ние ще трябва да се обърнем за помощ към Кришна, който ще изпари водата, ще я превърне в облаци и след това, когато завали, водата ще бъде сладка. В противен случай ние не можем да я пием.

We should not waste our time with solving economic problems. Economic development is nonsense. Of course, this proposal is very revolutionary, and people may even hate me for it. “What is Swamiji saying?” they may ask. But actually it is a fact. This economic development is madness. Suppose one has a rich father and enough food. Suppose one knows, “My father is the richest man in the city.” Then where is one’s economic problem? Actually, that is our position. We have no economic problem. Everything is completely provided. We want water. Just see – there are oceans of water. Of course, we want pure water, and although the ocean has so much water, when water is scarce we shall have to take help from Kṛṣṇa, who will evaporate the water and turn it into clouds, and then when the rain falls down the water will be sweet. Otherwise we cannot drink it.

Всичко е под контрол, и всичко – вода, светлина, топлина, и така нататък – е осигурено.

Everything is under control, and everything – water, light, heat, and so on – is complete.

ом пӯрн̣ам адах̣ пӯрн̣ам идам
пӯрн̣а̄т пӯрн̣ам удачяте
пӯрн̣ася пӯрн̣ам а̄да̄йа
пӯрн̣ам ева̄вашиш̣яте
oṁ pūrṇam adaḥ pūrṇam idaṁ
pūrṇāt pūrṇam udacyate
pūrṇasya pūrṇam ādāya
pūrṇam evāvaśiṣyate

Личността на Бога е съвършена и завършена. И защото Той е напълно съвършен, всички еманации, произлизащи от него, като този феноменален свят, са напълно обособени като завършено цяло. Каквото и да бъде сътворено от пълното цяло, то също е обособено като пълно цяло. И защото Той е пълно цяло, въпреки че толкова много завършени елементи произтичат от него, Той си остава пълно цяло. (Ишопаниш̣ад, Обръщение)

“The Personality of Godhead is perfect and complete, and because He is completely perfect, all emanations from Him, such as this phenomenal world, are perfectly equipped as complete wholes. Whatever is produced of the complete whole is also complete in itself. Because He is the complete whole, even though so many complete units emanate from Him, He remains the complete balance.” (Īśopaniṣad, Invocation)

Запасите на Кришна са неизчерпаеми. Ние просто трябва да станем смирени в отношенията си с него и ще бъдем осигурени. Затова една Кришна осъзната личност няма икономически проблеми, всичко е предоставено от Кришна в достатъчно количество. Съседите на нашия храм в Лос Анджелис понякога са много завистливи: „Вие не работите, – казват те на нашите Кришна осъзнати предани. – Вие сте безгрижни. Имате четири коли. Храните се добре. Как е възможно това?“ Всъщност, те са прави. Така или иначе ние имаме всичко от което се нуждаем, ние нямаме проблеми, защото, ако някой просто стане искрен слуга на Кришна, всичко му е осигурено. Те ни завиждат, защото ние не работим, а имаме толкова много. Защо те не се присъединят към нас? Но те няма да направят това. „Елате с нас, – казваме ние – повтаряйте Харе Кришна.“ „Не, не, не. Не мога да направя това.“ (*На английски: „chant, chant, chant – can’t, can’t, can’t“.) „Добре, тогава вършете своите глупости.“ Като се надпреварват с колите си, те правят живота опасен както за себе си, така и за другите. Във всеки един момент може да стане инцидент. И те казват, че това е цивилизация. Глупости. Това не е така. Цивилизация означава спокойствие, просперитет и шанти, мир. В мир и просперитет човек винаги може да бъде в Кришна съзнание.

Kṛṣṇa’s stock is never exhausted. We must simply become obedient to Him, and the supply will be there. Therefore a Kṛṣṇa conscious person has no economic problem; everything is sufficiently supplied by Kṛṣṇa. In Los Angeles the neighbors of our temple are sometimes very envious. “You do not work,” they say to our Kṛṣṇa conscious devotees. “You have no anxiety. You have four cars. You are eating so nicely. How is that?” Actually, they are right. Somehow or other we are getting everything we need, and we have no problems, for if one simply becomes a sincere servant of Kṛṣṇa, everything is provided. They are envious of us because we do not work but still we have so much. But why don’t they come join us? That they will not do. “Come with us,” we say. “Chant Hare Kṛṣṇa.” “No, no, no. That I cannot do.” “All right. Then work with your trucks.” By zooming around in their cars and trucks, they have made their own lives dangerous, and they have created danger for others also. At any moment there may be an accident. But they say that this is civilization. Nonsense. This is not civilization. Civilization means calmness, prosperity, and śānti, peace. In peace and prosperity one should be Kṛṣṇa conscious always.

Хората работят толкова усилено, ден и нощ, само за малко храна, без да знаят, че храната им вече е осигурена. Авидя̄-карма-самгя̄ня̄ тр̣ӣтия̄ шактир иш̣яте (Виш̣ш̣у пура̄н̣а, 6.7.61). Този материален свят е пълен с невежество (авидя̄). Затова нашите усилия трябва да се насочат към освобождаване от това невежество. Ние трябва да работим само с тази цел – да преодолеем невежеството. Ние мислим: „Аз съм това материално тяло. Трябва да работя ден и нощ, за да имам какво да ям и да живея.“ Това е невежество. Ние сме живели в невежество във форми, различни от тази на човешкото същество. Ние сме живели като птици, като зверове и така нататък, но сега, в този живот, ние трябва да бъдем кротки, спокойни и тихи и просто да запитаме за Абсолютната Истина (джӣвася таттва-джигя̄са̄, атха̄то брахма-джигя̄са̄). С това трябва да се занимава човек.

People work so hard, day and night, simply for a little food, not knowing that their food has already been provided. Avidyā-karma-saṁjñānyā tṛtīyā śaktir iṣyate (Viṣṇu Purāṇa 6.7.61). This material world is full of ignorance (avidyā). Therefore our endeavor should be to become free from this ignorance. It is only for this reason that we should work – to come out of ignorance. We are thinking, “I am this material body. I have to work day and night, and then I shall get my food, and I shall live.” This is ignorance. We have lived this life of ignorance in forms other than that of a human being. We have lived in bird life, in beast life, and so on, but now, in this life, we should be peaceful, calm, and quiet, and should simply inquire about the Absolute Truth (jīvasya tattva-jijñāsā, athāto brahma-jijñāsā). That should be one’s occupation.

Ние просто сядаме и задаваме въпроси за Кришна – това е, което човек трябва да направи в живота си. Защо човек трябва да работи ден и нощ като магаре? Що за живот е това? Не. Това не е живот. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам се обръща към интелигентните хора (ковида), Животът ти трябва да е посветен на тази цел – разбирането на Абсолютната Истина. Тогава как ще бъде решен икономическият проблем? Отговорът е, че щастието, което се търси в икономическото развитие само ще дойде, когато трябва. Тал лабхяте дух̣кха-вад анятах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.18). Ние търсим щастието. А вие търсите ли страдание? „Не, господине.“ Тогава защо бедите ни сполетяват? Ако не сте готови за беди и страдания, защо те идват при вас? Според нашата карма в живота ни има определено количество щастие и нещастие. Ето защо, ако бедата идва без покана, щастие също ще дойде по този начин.

We are simply sitting down and inquiring about Kṛṣṇa, and this is what one should do. This is life. Why should one work day and night like an ass? What kind of life is this? No. This is not life. Therefore the Bhāgavatam says to one who is intelligent (kovida), “Your life should be engaged for this purpose – for understanding the Absolute Truth.” Then how will my economic problem be solved? The answer is that happiness one desires from economic development will come automatically in due course of time. Tal labhyate duḥkha-vad anyataḥ (Bhāgavatam 1.5.18). We are looking for happiness. Are you looking for distress? “No, sir.” Then why does distress come upon you? If you are not eager for calamities and distress, why do they come upon you? According to our karma, our life holds some portion of happiness and some portion of distress. Therefore, if distress comes without invitation, happiness will also come without invitation.

На нас вече е предопределено да изпитаме някакво количество щастие и нещастие и ние не можем да променим това. Промяната, която трябва да направим е да се освободим от това материално положение. Само това трябва да бъде нашият бизнес. Според нашата карма, ние можем да се родим на по-висша планетна система като полубогове, като котки и кучета или като микроби в изпражненията. Затова Чайтаня Махапрабху е казал:

We are already destined to have a certain amount of happiness and a certain amount of distress, and we cannot change that. The change we should make, therefore, is to get free from this material condition of life. That should be our only business. According to our karma, we are sometimes taking birth in a higher planetary system as demigods and sometimes taking birth as cats and dogs or as germs in stool. Therefore Caitanya Mahāprabhu said:

еи рӯпе брахма̄н̣д̣а бхрамите кона бха̄гява̄н джӣва
гуру-кр̣ш̣н̣а праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа
ei rūpe brahmāṇḍa bhramite kona bhāgyavān jīva
guru-kṛṣṇa-prasāde pāya bhakti-latā-bīja

В зависимост от своята карма, живите същества се скитат по цялата вселена. Някои от тях се издигнат до по-горните планетарни системи, а някои слизат в по-долните. От милиони скитащи се живи същества най-щастлив е този, който получава възможност да се свържи, по милостта на Кришна, с авторитетен духовен учител. По милостта на Кришна, както и на духовния учител, такъв човек получава семето на преданото служене (Чайтаня Чарита̄мр̣ита, Мадхя 19.151). Живото същество има късмет, когато получи възможност да се свърже с Кришна и неговите предани и по този начин да получи семето на преданото служене и възпяването на Харе Кришна мантра. Тогава животът му става възвишен.

“According to their karma, all living entities are wandering throughout the entire universe. Some of them are being elevated to the upper planetary systems, and some are going down into the lower planetary systems. Out of many millions of wandering living entities, one who is very fortunate gets an opportunity to associate with a bona fide spiritual master by the grace of Kṛṣṇa. By the mercy of both Kṛṣṇa and the spiritual master, such a person receives the seed of the creeper of devotional service.” (Caitanya-caritāmṛta, Madhya 19.151) Only a fortunate living entity gets the opportunity to associate with Kṛṣṇa and Kṛṣṇa’s devotee, and in this way he gets the seed of devotional service, the chanting of the Hare Kṛṣṇa mantra, and then his life becomes sublime.

Затова Кунтӣдеви насочва вниманието ни към Кришна, Върховната Личност, който е алакш̣я, невидим за всички. Кой е този невидим човек? Кришна. О, Кришна, – може да каже някой. Има толкова много Кришна. Затова Кунтӣдеви казва: „Отдавам своите молитви на Ва̄судева, синът на Ва̄судева.“ Има много Ва̄судева. Не. Нанда-гопа-кума̄ра̄я: „Аз се моля на сина на Махараджа Нанда.“ Три пъти тя отбелязва: „Това е Той – Кришна.“

Kuntīdevī, therefore, is pointing our attention toward Kṛṣṇa, the Supreme Person, who is alakṣya, invisible to all. Who is that invisible person? Here – Kṛṣṇa. “Oh, Kṛṣṇa,” one may say. “There are so many Kṛṣṇas.” Therefore Kuntīdevī says, “I am offering my prayers to Vāsudeva, the son of Vasudeva.” “There are many Vāsudevas.” “No. Nanda-gopa-kumārāya: I am praying to the foster son of Mahārāja Nanda.” In this way, three times she points out, “Here is Kṛṣṇa.”

Официално Кришна се ражда като син на Деваки и Ва̄судева, но в своето детство Той се радва на компанията на майка Яшода и Нанда Махараджа. Това е забавление на Кришна. Āнанда-лӣла̄мая-виграха̄я – всички забавления на Кришна са изпълнени с радост. Āнанда-майо 'бхя̄са̄т (Веда̄нта сӯтра 1.1.12) – Той по природа е пълен с блаженство. Ние никога не виждаме Кришна нещастен. Кришна е винаги щастлив и всеки, който общува с него също е щастлив. Затова Той е известен като Говинда. Думата го означава сетива. Ние търсим наслаждение за сетивата си, но напълно можем да ги удовлетворим, ако се свържем с Кришна, точно като гопӣте, които танцуват с Кришна. По този начин няма да чувстваме сетивата си неудовлетворени. Но това наслаждение в общуването с Кришна не е като материалното сетивно наслаждение, това е духовно наслаждение, което е характерно за духовния свят. Āнанда-чин-мая-сад-уджджвала-виграхася. Тази а̄нанда или удоволствие не е третокласната а̄нанда, на която се наслаждаваме с материалните си сетива. Такова наслаждение на тялото не е а̄нанда, а илюзия. Ние мислим: „Аз се наслаждавам.“, но тази а̄нанда не е истинска, защото не можем да се наслаждаваме на това материално сетивно удоволствие за дълго. Всеки има опит, че това наслаждение в един момент свършва. Духовната наслада обаче не свършва. Вместо това тя се увеличава. Това е разликата. Āнанда-чинмая-сад-уджджвалавиграхася говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми (Брахма Самхита̄ 5.32). Ето защо ние трябва да се свържем с Говинда.

Kṛṣṇa officially takes birth as the son of Devakī and Vasudeva, but in His childhood He enjoys the company of mother Yaśodā and Nanda Mahārāja. This is Kṛṣṇa’s pastime. Ānanda-līlāmaya-vigrahāya: Kṛṣṇa’s pastimes are all jubilant. Ānanda-mayo ’bhyāsāt (Vedānta-sūtra 1.1.12): He is by nature full of bliss. We shall never find Kṛṣṇa unhappy. Kṛṣṇa is always happy, and whoever associates with Him is also happy. Therefore He is known as Govinda. The word go means “senses.” We are looking for sense gratification, and if we associate with Kṛṣṇa we shall enjoy our senses abundantly, just like the gopīs who are dancing with Kṛṣṇa. Thus there is no scarcity of sense gratification, but this sense gratification in association with Kṛṣṇa is not gross sense gratification; rather, it is the spiritual sense gratification enjoyed in the spiritual world. Ānanda-cin-maya-sad-ujjvala-vigrahasya. That ānanda, or pleasure, is not the third-class ānanda we enjoy with our bodily senses. Such bodily enjoyment is not ānanda but illusion. We are thinking, “I am enjoying,” but that ānanda is not factual, because we cannot enjoy this material pleasure of the senses for long. Everyone has experience that this material pleasure comes to an end. Spiritual enjoyment, however, does not end; rather, it increases. That is the difference. Ānanda-cinmaya-sad-ujjvala-vigrahasya govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi (Brahma-saṁhitā 5.32). Therefore we have to associate with Govinda.

Тук също така се казва: говинда̄я намо намах̣ – „Отдавам почитанията си на Говинда.“ Движението за Кришна съзнание е толкова възвишено, че директно създава контакт с Говинда. Обожанието на Кришна в храма е в пряк контакт с Говинда. Шрӣ-виграха̄ра̄дхана-нитя-на̄на̄-шр̣н̣га̄ратан-мандира-ма̄рджана̄дау (Шрӣ гурв-ащака, 3). Виграха, Божеството Кришна се появява по милостта на Кришна. Кришна е алакш̣я, невидим, но Той ни дава възможност да го видим. Не е така, че Кришна е камък, дърво или метал. Кришна е винаги Кришна. Защото ние не можем да видим нещо повече от материални елементи като дърво, камък и метал, затова Той се появява във форма, направена от тези елементи. Но Той не е дърво, метал, нито камък. Когато ние се свързваме с Божеството, ние се свързваме с Кришна лично. Кришна е невидим, затова Той много милостиво се проявява във форма, която е видима за нас. Това е милостта на Кришна. Не мислете: „О, това е каменен Кришна.“ Кришна е всичко, следователно – и безжизнен камък. Но дори и под формата на камък или метал Кришна може да действа като Кришна и човек, който обожава Божеството ще приеме това. Сваям ева спхуратядах̣. Божеството, въпреки че изглежда като камък, може да говори с предания. Има много случаи, в които това се е случвало.

Here also it is said, govindāya namo namaḥ: “I offer my respectful obeisances to Govinda.” The Kṛṣṇa consciousness movement is so sublime that it puts one directly in contact with Govinda. The worship of the Deity of Kṛṣṇa in the temple is also direct contact with Govinda. Śrī-vigrahārādhana-nitya-nānā-śṛṅgāra-tan-mandira-mārjanādau (Śrī Gurv-aṣṭaka 3). The vigraha, the Deity of Kṛṣṇa, appears by Kṛṣṇa’s mercy. Because Kṛṣṇa is alakṣya, invisible, He becomes visible to give us the facility to see Him. It is not that Kṛṣṇa is stone, wood, or metal. Kṛṣṇa is always Kṛṣṇa, but because we cannot see anything beyond material elements like wood, stone, and metal, He appears in a form made of these elements. But He is neither wood, metal, nor stone. When we associate with the Deity, we associate with Kṛṣṇa personally. Because Kṛṣṇa is invisible, He very kindly takes a form that is visible to us. This is Kṛṣṇa’s mercy. Do not think, “Oh, here is a stone Kṛṣṇa.” Kṛṣṇa is everything, and therefore Kṛṣṇa is stone also, but He is not the kind of stone that cannot act. Even in the form of stone or metal, Kṛṣṇa can act as Kṛṣṇa, and one who worships the Deity will perceive that. Svayam eva sphuraty adaḥ. The Deity, although apparently stone, may speak with a devotee. There are many instances in which this has happened.

Аз съм много доволен, че учениците ми добре обличат Божествата, предлагат им най-хубавите ястия и пазят храма много чист. Шрӣ-мандира-ма̄рджана̄дау. Ма̄рджана означава почистване. Дали облича Кришна или чисти храма, духовната полза, която човек получава е една и съща. Не мислете: „Аз съм само един чистач, а той облича Кришна.“ Не, този, който облича Божествата и този, който почиства храма се намират в еднакво положение, защото Кришна е абсолютен. Поради това, човек трябва по някакъв начин да се ангажира в служене на Кришна и тогава животът му ще бъде успешен. Това е движението за Кришна съзнание.

I am very pleased, therefore, when my disciples nicely dress the Deity, offer the Deity nice foodstuffs, and keep the temple very clean. Śrī-mandira-mārjanādau. Mārjana means “cleansing.” Whether one dresses Kṛṣṇa or cleanses the temple, the spiritual benefit one receives is the same. Don’t think, “I am only a cleanser, and he is a dresser.” No, the person who is dressing the Deity and the person who is cleansing the temple are the same because Kṛṣṇa is absolute. Therefore, one should engage in Kṛṣṇa’s service in any way, and one’s life will be successful. This is the Kṛṣṇa consciousness movement.

По милостта на Кунтӣдевӣ можем да разберем, че Кришна, Ва̄судева е Бог, Върховната Личност. Думата Ва̄судева също така означава, че Бог може да бъде разбран, когато човек се издигне на платформата на чистото добро, която също се нарича ва̄судева или Вишуддха-саттва. Саттвам вишуддхам ва̄судева-ишбдитам (Шрӣмад Бха̄гаватам 4.3.23). За да разберем Върховния Бог ние първо трябва да се издигнем до платформата на саттва, доброто, но доброто тук, в материалния свят понякога е замърсено от нисшите качества невежество и страст. Въпреки това, чрез слушане за Кришна човек може да се издигне до платформата на чистото добро. Шр̣н̣вата̄м сва-катха̄х̣ кр̣ш̣н̣ах̣ пун̣я-шраван̣а-кӣртанах̣. Ние трябва да се опитваме да слушаме и да повтаряме името на Кришна винаги, двадесет и четири часа на ден и по този начин мръсните неща ще бъдат изчистени от сърцата ни. Не е вярно, че човек трябва само да присъства на бха̄гавата-сапта̄ха, публичното четене на Шрӣмад Бха̄гаватам в продължение на седем дни. Това е друга форма на експлоатация. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: наща пра̄йешв абхадреш̣у нитям бха̄гавата-севая̄. Думата нитям означава всекидневно или двадесет и четири часа на ден. Човек винаги трябва да чете Шрӣмад Бха̄гаватам и да отдава служене на своя духовен учител. Думата бха̄гавата може да се отнася или към духовния учител или към книгата Шрӣмад Бха̄гаватам. Така че човек трябва винаги да служи на личност Бха̄гавата или на книгата Бха̄гавата. Бхагаватюттама-шлоке бхактир бхавати наищхикӣ. Тогава човек ще бъде устойчив (наищхикӣ) в предано служене на Бога, Върховната Личност.

By the grace of Kuntīdevī we can understand that Kṛṣṇa, Vāsudeva, is the Supreme Personality of Godhead. The word vāsudeva also indicates that the Lord is understood when one comes to the platform of pure goodness, which is also called vasudeva, or viśuddha-sattva. Sattvaṁ viśuddhaṁ vasudeva-śabditam (Bhāgavatam 4.3.23). To understand the Supreme Lord, we must first come to the platform of sattva, goodness, but goodness here in the material world is sometimes contaminated by the lower qualities ignorance and passion. By hearing about Kṛṣṇa, however, one comes to the platform of pure goodness. Śṛṇvatāṁ sva-kathāḥ kṛṣṇaḥ puṇya-śravaṇa-kīrtanaḥ. We should try to hear and chant about Kṛṣṇa always, twenty-four hours a day, and in this way the dirty things will be cleansed from our hearts. It is not that one should only attend a bhāgavata-saptāha, an official reading of Śrīmad-Bhāgavatam for seven days. That is another form of exploitation. In the Bhāgavatam it is said, naṣṭa-prāyesv abhadreṣu nityaṁ bhāgavata-sevayā. The word nityam means “daily” or “twenty-four hours a day.” One should always read Śrīmad-Bhāgavatam and carry out the order of one’s spiritual master. The word bhāgavata may refer either to the spiritual master or to the book Śrīmad-Bhāgavatam. So one should always serve the person bhāgavata or the book Bhāgavata. Bhagavaty uttama-śloke bhaktir bhavati naiṣṭhikī. Then one will be fixed immovably (naiṣṭhikī) in devotional service to the Supreme Personality of Godhead.

По този начин, следвайки предписания духовен процес, човек трябва да реализира ползата от движението за Кришна съзнание и да се опитва да дава това благо на хората. Да събуждаш спящото Кришна съзнание у другите е най-голямата благотворителна дейност в света. Ние действително можем да видим, че предани, които преди четири-пет години не са били в Кришна съзнание, са се събудили и сега са Кришна осъзнати. По същия начин те могат да пробудят и други. Това не е трудно. Процесът е същият.

In this way, one should realize the benefits of the Kṛṣṇa consciousness movement by the prescribed spiritual process and try to distribute these benefits to other people. To awaken the dormant Kṛṣṇa consciousness of others is the greatest welfare activity in the world. We can actually see that devotees who were not Kṛṣṇa conscious four or five years ago have been awakened and are now Kṛṣṇa conscious. Similarly, others can be awakened also. There is no difficulty. The process is the same.

Следвайки стъпките на предани като Кунтӣ, ние ще бъдем в състояние да разберем самоличността на Кришна. Например, ако искаме да разберем самоличността на някого, трябва да го попитаме: „Как се казва баща ти?“ Така Шрӣмад Бха̄гаватам ни дава името на бащата на Бога, името на майка му и дори адресът му. Ние не сме имперсоналисти, които имат само бегла представа за Бога. Ако човек се възползва от движението за Кришна съзнание, може да разбере Бога изцяло и напълно.

By following in the footsteps of devotees like Kuntī, we shall be able to understand Kṛṣṇa’s identity. For example, we may ask a person’s identity by asking, “What is your father’s name?” So Śrīmad-Bhāgavatam presents God with His father’s name, His mother’s name, and even His address. We are not impersonalists with a vague idea of God. If one takes advantage of the Kṛṣṇa consciousness movement, one can understand God perfectly and completely.