Skip to main content

Глава 23

23

Истинско благоденствие

Natural Prosperity

име джана-пада̄х̣ свр̣ддха̄х̣
супаквауш̣адхи-вӣрудхах̣
вана̄дри-надюданванто
хй едханте тава вӣкш̣итаих̣
ime jana-padāḥ sv-ṛddhāḥ
supakvauṣadhi-vīrudhaḥ
vanādri-nady-udanvanto
hy edhante tava vīkṣitaiḥ

Всички тези градове и села процъфтяват във всяко едно отношение, защото билките и зърното са в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са пълни с минерали, а океаните – с богатства. И всичко това е защото Ти ги докосна с погледа си.

All these cities and villages are flourishing in all respects because the herbs and grains are in abundance, the trees are full of fruits, the rivers are flowing, the hills are full of minerals, and the oceans full of wealth. And this is all due to Your glancing over them.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.40

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.40

Благополучието на хората зависи от даровете на природата, а не от гигантските промишлени предприятия. Заводите са продукт на безбожната цивилизация. Те унищожават у хората благородните стремежи към възвишени цели в живота. Колкото повече развиваме тази промишленост, която е източник единствено на неприятности и изсмуква жизнената енергия на човешкото същество, толкова повече сред хората ще се шири безпокойството и неудовлетворението, макар че неколцина биха могли да живеят в разкош с цената на експлоатацията на другите. Природните богатства – зърно и зеленчуци; плодове, реки и планини със скъпоценни камани и минерали; морета, пълни с перли – са създадени по волята на Върховния и по негово желание материалната природа ги произвежда в изобилие или ги ограничава. Според природните закони човешкото същество може да се възползва от тези божествени дарове и да си осигури едно удовлетворяващо го благоденствие без да попада в капана на желанието да ограбва материалната природа и да господства над нея. Колкото повече се опитват да експлоатират природата, за да задоволят прищевките си и желанието си за наслаждение, толкова повече хората ще се заплитат в последиците от тези опити. Ако имат достатъчно зърно, плодове, зеленчуци и подправки, защо трябва да строят кланици и да убиват нещастните животни? Човекът няма да има нужда да убива животни, ако има достатъчно зърно и зеленчуци за ядене. Реките напояват и наторяват полетата, а те раждат повече, отколкото е необходимо. В планините се образуват руди и минерали, а в океаните – скъпоценни камъни. Ако човешката цивилизация разполагаше с достатъчно зърно, минерали, скъпоценни камъни, вода, мляко и пр., на кого биха били нужни тези ужасни промишлени предприятия, които съществуват с цената на труда на неколцина нещастници? Но всички тези природни дарове зависят от милостта на Бога. Следователно това, което трябва да направим, е да се подчиняваме на законите на Бога и чрез предано служене да постигнем съвършенство в човешкия живот. Тези думи на Кунтӣ са актуални и днес. Тя желае Богът да дари Пандавите с милостта си, така че по неговата воля това истинско благоденствие да продължи.

Human prosperity flourishes by natural gifts and not by gigantic industrial enterprises. The gigantic industrial enterprises are products of a godless civilization, and they cause the destruction of the noble aims of human life. The more we go on increasing such troublesome industries to squeeze out the vital energy of the human being, the more there will be unrest and dissatisfaction of the people in general, although a few only can live lavishly by exploitation. The natural gifts such as grains and vegetables, fruits, rivers, the hills of jewels and minerals, and the seas full of pearls are supplied by the order of the Supreme, and as He desires, material nature produces them in abundance or restricts them at times. The natural law is that the human being may take advantage of these godly gifts by nature and satisfactorily flourish on them without being captivated by the exploitative motive of lording it over material nature. The more we attempt to exploit material nature according to our whims of enjoyment, the more we shall become entrapped by the reaction of such exploitative attempts. If we have sufficient grains, fruits, vegetables, and herbs, then what is the necessity of running a slaughterhouse and killing poor animals? A man need not kill an animal if he has sufficient grains and vegetables to eat. The flow of river waters fertilizes the fields, and there is more than what we need. Minerals are produced in the hills, and the jewels in the ocean. If the human civilization has sufficient grains, minerals, jewels, water, milk, etc., then why should we hanker after terrible industrial enterprises at the cost of the labor of some unfortunate men? But all these natural gifts are dependent on the mercy of the Lord. What we need, therefore, is to be obedient to the laws of the Lord and achieve the perfection of human life by devotional service. The indications by Kuntīdevī are just to the point. She desires that God’s mercy be bestowed upon them so that natural prosperity be maintained by His grace.

Кунтӣдеви споменава, че зърното е в изобилие, дърветата – пълни с плодове, реките са пълноводни, планините – пълни с минерали и океаните – с богатство, но тя никъде не споменава, че промишлеността и кланиците са преуспяващи. За такива неща можем да кажем, че са глупости, които хората поддържат, за да имат проблеми.

Kuntīdevī mentions that the grains are abundant, the trees full of fruits, the rivers flowing nicely, the hills full of minerals, and the oceans full of wealth, but she never mentions that industry and slaughterhouses are flourishing, for such things are nonsense that men have developed to create problems.

Ако ние зависим от Божието творение, няма да има недостиг, а просто а̄нанда, блаженство. Божието творение осигурява в достатъчно количество зърно и трева и докато ние се храним със зърното и плодовете, животните, като кравите например, ще пасат тревата. Биковете ще ни помагат да отглеждаме зърно, а те ще приемат само малко, тъй като те са удовлетворени с това, което ние изхвърляме. Ако вземем плодовете и изхвърляме кората, животните ще бъде удовлетворени да приемат тази кора. По този начин, поставяйки Кришна в центъра, ние може да постигнем пълно сътрудничество между дърветата, животните, хората и всички други живи същества. Това е ведическата цивилизация, цивилизацията на Кришна съзнание.

If we depend on God’s creation, there will be no scarcity, but simply ānanda, bliss. God’s creation provides sufficient grains and grass, and while we eat the grains and fruits, the animals like the cows will eat the grass. The bulls will help us produce grains, and they will take only a little, being satisfied with what we throw away. If we take fruit and throw away the skin, the animal will be satisfied with the skin. In this way, with Kṛṣṇa in the center, there can be full cooperation between the trees, animals, human beings, and all living entities. This is Vedic civilization, a civilization of Kṛṣṇa consciousness.

Кунтӣдеви се моли на Бога: „Това благоденствие се дължи на твоя поглед.“ Когато седим в храма на Кришна, Кришна поглежда към нас и всичко става прекрасно. Когато искрени души се опитват да станат предани на Кришна, Кришна много милостиво се явява пред тях в своето пълно великолепие, хвърля поглед върху тях и те стават щастливи и красиви.

Kuntīdevī prays to the Lord, “This prosperity is due to Your glance.” When we sit in the temple of Kṛṣṇa, Kṛṣṇa glances over us, and everything is nice. When sincere souls try to become Kṛṣṇa’s devotees, Kṛṣṇa very kindly comes before them in His full opulence and glances upon them, and they become happy and beautiful.

По същия начин, цялото материално творение се дължи на погледа на Кришна (са айкш̣ата). Във Ведите се казва, че Той поглежда материята, като по този начин тя се възбужда. Една жена в контакт с мъж се възбужда и забременява, а след това се раждат деца. Цялото творение следва подобен процес. Кришна просто поглежда материята и така я възбужда, тя забременява и ражда живите същества. Само от погледа му се появяват растенията, дърветата, животните и всички други живи същества. Как е възможно? Никой от нас не може да каже: „Само като погледна съпругата си, тя може да забременее.“ Но ако това е невъзможно за нас, не означава, че е невъзможно за Кришна. В Брахма Самхита̄ (5.32) се казва: ан̣га̄ни яся сакалендрия-вр̣ттиманти – всяка част от тялото на Кришна има и способностите на другите части. С очите си ние можем само да виждаме, но Кришна с поглед може и да опложда. Няма нужда от секс, а просто от поглед – и Кришна може да даде зачатие.

Similarly, the whole material creation is due to Kṛṣṇa’s glance (sa aikṣata). In the Vedas it is said that He glanced over matter, thus agitating it. A woman in touch with a man becomes agitated and becomes pregnant and then gives birth to children. The whole creation follows a similar process. Simply by Kṛṣṇa’s glance, matter becomes agitated and then becomes pregnant and gives birth to the living entities. It is simply by His glance that plants, trees, animals, and all other living beings come forth. How is this possible? None of us can say, “Simply by glancing over my wife, I can make her pregnant.” But although this is impossible for us, it is not impossible for Kṛṣṇa. The Brahma-saṁhitā (5.32) says, aṅgāni yasya sakalendriya-vṛttimanti: every part of Kṛṣṇa’s body has all the capabilities of the other parts. With our eyes we can only see, but Kṛṣṇa, merely by seeing, can make others pregnant. There is no need of sex, for simply by glancing, Kṛṣṇa can create pregnancy.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.10) Бог Кришна казва: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „По мое ръководство материалната природа ражда всички движещи се и недвижещи се същества.“ Думата акша означава очи, а акшена показва, че всички живи същества се се родили от Божествения поглед. Има два вида живи същества – движещите се същества като насекоми, животни и човешки същества и недвижещи се – като дърветата и растенията. На санскрит тези два вида живи същества се наричат ​​стха̄вара-джангама. И двата вида произлизат от материалната природа.

In Bhagavad-gītā (9.10) Lord Kṛṣṇa says, mayādhyakṣeṇa prakṛtiḥ sūyate sa-carācaram: “By My supervision, material nature gives birth to all moving and nonmoving beings.” The word akṣa means “eyes,” so akṣeṇa indicates that all living entities take birth because of the Lord’s glance. There are two kinds of living entities – the moving beings, like insects, animals, and human beings, and the nonmoving beings, like trees and plants. In Sanskrit these two kinds of living entities are called sthāvara-jaṅgama, and they both come forth from material nature.

Разбира се, това което произлиза от материалната природа не е живота, а тялото. Живите същества приемат конкретни видове тела от материалната природа точно както детето приема тялото от своята майка. В продължение на десет месеца тялото на детето се развива благодарение на кръвта и хранителните вещества от тялото на майката, но детето е живо същество, а не материя. Истината е, че живото същество е приело подслон в утробата на майката, която осигурява веществата за тялото на това живо същество. Това е закон на природата. Майката не може да знае как от тялото ѝ се създава друго такова, но когато тялото на детето е готово, детето се ражда.

Of course, what comes from material nature is not the life, but the body. The living entities accept particular types of bodies from material nature, just as a child takes its body from its mother. For ten months the child’s body develops from the blood and nutrients of the mother’s body, but the child is a living entity, not matter. It is the living entity that has taken shelter in the womb of the mother, who then supplies the ingredients for that living entity’s body. This is nature’s way. The mother may not know how from her body another body has been created, but when the body of the child is fit, the child takes birth.

Не е вярно, че живото същество се ражда. Както е посочено в Бхагавад-гӣта̄ (2.20): на джа̄яте мряте ва̄ – живото същество нито се ражда, нито умира. Това, което не се ражда, не може да умре; смъртта е предназначена за това, което е сътворено, а това, което не е сътворено не умира. В Гита се казва: на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чит. Думата када̄чит означава във всеки един момент. Няма момент, в който живото същество да се е родило. Въпреки че ние можем да видим, че се ражда дете, но всъщност то не се ражда. Нитях̣ ша̄швато 'ям пура̄н̣ах̣. Живото същество е вечно (ша̄швата), винаги е съществувало и е много, много старо (пура̄н̣а). На ханяте ханяма̄не шарӣре – не трябва да се мисли, че когато тялото е унищожено, живото същество също ще бъде унищожено. Не, живото същество ще продължи да съществува.

It is not that the living entity takes birth. As stated in Bhagavad-gītā (2.20), na jāyate mriyate vā: the living entity neither takes birth nor dies. That which does not take birth does not die; death is meant for that which has been created, and that which is not created has no death. The Gītā says, na jāyate mriyate vā kadācit. The word kadācit means “at any time.” At no time does the living entity actually take birth. Although we may see that a child is born, actually it is not born. Nityaḥ śāśvato ’yaṁ purāṇaḥ. The living entity is eternal (śāśvata), always existing, and very, very old (purāṇa). Na hanyate hanyamāne śarīre: don’t think that when the body is destroyed the living entity will be destroyed; no, the living entity will continue to exist.

Един приятел, който е учен, ме попита: „Какво е доказателството за вечността?“ Кришна казва: на ханяте ханяма̄не шарӣре – „Душата не е убита, когато тялото е убито.“ Това твърдение само по себе си е доказателство. Този вид доказателство се нарича шрути, доказателството, установена от това, което идва по ученическата последователност на Върховния Бог. Една форма на доказателство е логиката (ня̄я-прастха̄на). Човек може да получи знание посредством логика, аргументи и философски заключения. Но друга форма на доказване е шрути, доказателство, което е чуто от авторитет. Трета форма е смр̣ти, доказателство, получено от смр̣ти. Бхагавад-гӣта̄ и Пура̄н̣ите са смр̣ти, Упаниш̣адите са шрути, а Веда̄нта е ня̄я. От тези три шрути-прастха̄на или доказателството от шрути е особено важно.

A scientist friend was asking me, “What is the proof of eternity?” Kṛṣṇa says, na hanyate hanyamāne śarīre: “The soul is not killed when the body is killed.” This statement in itself is proof. This type of proof is called śruti, the proof established by that which is heard through the disciplic succession from the Supreme. One form of proof is proof by logic (nyāya-prasthāna). One can get knowledge by logic, arguments, and philosophical research. But another form of proof is śruti, proof established by hearing from authorities. A third form of proof is smṛti, proof established by statements derived from the śruti. The Bhagavad-gītā and the Purāṇas are smṛti, the Upaniṣads are śruti, and the Vedānta is nyāya. Of these three the śruti-prasthāna, or the evidence from the śruti, is especially important.

Пратякш̣а, процесът на получаване на знание чрез директно възприятие, няма никаква стойност, защото сетивата ни са несъвършени. Например, всеки ден виждаме слънцето и го възприемаме точно като малък диск, може би няколко сантиметра в диаметър, но в действителност то е сто пъти по-голямо от Земята. Така че каква стойност има прякото възприятие през очите? Имаме толкова много сетива, чрез които можем да получим знание – очи, уши, нос и така нататък – но тъй като тези сетива са несъвършени, каквото и знание да получим с помощта на тези сетива, то също ще е несъвършено. Тъй като учените се опитват да разберат нещата посредством несъвършените си сетива, техните заключения са винаги несъвършени. Сварупа Дамодар, учен, който, освен това е наш ученик, попитал свой колега учен, който твърдял, че животът произлиза от материята: „Ако ви дам химическите елементи, с които да създадете живот, ще бъдете ли в състояние да го направите?“ Ученият отговорил: „Не знам.“ Това е несъвършено знание. Ако не знаете, тогава вашето знание е несъвършено. Защо тогава искате да учите другите? Това е измама. Нашето твърдение е, че за да достигне съвършенство, човек трябва да се обучава при някой, който вече е съвършен.

Pratyakṣa, the process of receiving knowledge through direct perception, has no value, because our senses are all imperfect. For example, every day we see the sun to be just like a small disc, perhaps twelve inches in diameter, but in fact it is a hundred times larger than the earth. So what is the value of our direct perception through our eyes? We have so many senses through which we can experience knowledge – the eyes, the ears, the nose, and so on – but because these senses are imperfect, whatever knowledge we get by exercising these senses is also imperfect. Because scientists try to understand things by exercising their imperfect senses, their conclusions are always imperfect. Svarūpa Dāmodara, a scientist among our disciples, inquired from a fellow scientist who says that life comes from matter, “If I give you the chemicals with which to produce life, will you be able to produce it?” The scientist replied, “That I do not know.” This is imperfect knowledge. If you do not know, then your knowledge is imperfect. Why then have you become a teacher? That is cheating. Our contention is that to become perfect one must take lessons from the perfect.

Кришна е съвършен, така че ние приемаме знания от него. Кришна казва: на ханяте ханяма̄не шарӣре – „Душата не умира, когато тялото умира.“ Това разбиране, че душата е вечна, е съвършено.

Kṛṣṇa is perfect, so we take knowledge from Him. Kṛṣṇa says, na hanyate hanyamāne śarīre: “The soul does not die when the body dies.” Therefore this understanding that the soul is eternal is perfect.

Кунтӣдеви казва: име джана-пада̄х̣ свр̣ддха̄х̣ супаквауш̣адхи-вӣрудхах̣ – „Зърното е в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са пълни с минерали, а океаните – с богатства.“ Какво още човек може да иска? Мидите създават перли, а по-рано хората украсявали телата си с перли, скъпоценни камъни, коприна, злато и сребро. Но къде са тези неща сега? Сега, с напредъка на цивилизацията, има толкова много красиви момичета, които нямат златни накити, перли, или скъпоценни камъни, а само пластмасови украшения. Така че, каква е ползата от заводите и кланиците?

Kuntīdevī says, ime jana-padāḥ sv-ṛddhāḥ supakvauṣadhi-vīrudhaḥ: “The grains are abundant, the trees full of fruits, the rivers flowing, the hills full of minerals, and the ocean full of wealth.” What more should one want? The oyster produces pearls, and formerly people decorated their bodies with pearls, valuable stones, silk, gold, and silver. But where are those things now? Now, with the advancement of civilization, there are so many beautiful girls who have no ornaments of gold, pearls, or jewels, but only plastic bangles. So what is the use of industry and slaughterhouses?

Бог е устроил така света, човек да може да има достатъчно зърнени храни, достатъчно мляко, достатъчно плодове и зеленчуци и хубава, чиста речна вода. Но сега, по време на своето пътуване в Европа, аз видях, че всички реки там са замърсени. В Германия, във Франция, а също и в Русия и Америка видях само замърсени реки. По естествен начин водата в океана се поддържа чиста като кристал, а същата вода се прехвърля в реките, но без сол, така че всеки може да се ползва от нея. Това е естествен начин, а естествен начин означава начин на Кришна. Защо тогава е необходимо да се строят огромни водопроводи за доставка на вода?

By God’s arrangement one can have enough food grains, enough milk, enough fruits and vegetables, and nice clear river water. But now I have seen, while traveling in Europe, that all the rivers there have become nasty. In Germany, in France, and also in Russia and America I have seen that the rivers are nasty. By nature’s way the water in the ocean is kept clear like crystal, and the same water is transferred to the rivers, but without salt, so that one may take nice water from the river. This is nature’s way, and nature’s way means Kṛṣṇa’s way. So what is the use of constructing huge waterworks to supply water?

Природата вече ни е дала всичко. Ако искате богатство, може да събирате перли и така да станете богат. Не е необходимо да се захващате с някаква огромна фабрика за производство на автомобили, за да станете богат. Създавайки тези промишлени предприятия, ние просто сме си създали неприятности. Всъщност ние трябва само да зависим от Кришна и милостта на Кришна, защото само с един свой поглед (тава вӣкш̣итаих̣), Кришна създава всичко необходимо. Така че, ако ние просто молим Кришна да отправи към нас милостивия си поглед, няма да има никакъв недостиг или нужда от нещо. Всичко ще бъде достатъчно. Затова идеята на движението за Кришна съзнание е да се поставим в зависимост от даровете на природата и милостта на Кришна.

Nature has already given us everything. If we want wealth we may collect pearls and become rich; there is no need to become rich by starting some huge factory to produce auto bodies. By such industrial enterprises we have simply created troubles. Otherwise, we need only depend on Kṛṣṇa and Kṛṣṇa’s mercy, because by Kṛṣṇa’s glance (tava vīkṣitaiḥ), everything is set right. So if we simply plead for Kṛṣṇa’s glance, there will be no question of scarcity or need. Everything will be complete. The idea of the Kṛṣṇa consciousness movement, therefore, is to depend on nature’s gifts and the grace of Kṛṣṇa.

Хората казват, че населението се увеличава и затова търсят решение на проблема по изкуствен начин. Защо? Птиците и пчелите също увеличават своите популации, но въпреки че нямат никакви контрацептиви, имат ли те недостиг от храна? Можем ли да видим птици или животни, умиращи от липса на храна? Може би в града, но не много често. А ако отидем в джунглата ще видим, че всички слонове, лъвове, тигри и други животни са много здрави и силни. Кой им доставя храната? Някои от тях са вегетарианци, а други – не, но никой от тях не е лишен от храна.

People say that the population is increasing, and therefore they are checking this by artificial means. Why? The birds and bees are increasing their populations and have no contraceptives, but are they in need of food? Do we ever see birds or animals dying for want of food? Perhaps in the city, although not very often. But if we go to the jungle we shall see that all the elephants, lions, tigers, and other animals are very stout and strong. Who is supplying them food? Some of them are vegetarians, and some of them are nonvegetarians, but none of them are in want of food.

Разбира се, по природа тигърът не е вегетарианец и поради това не се храни всеки ден. В края на краищата, кой е готов да стане храна на тигъра? Кой ще каже на тигъра: „Господине, аз съм филантроп и дойдох при теб, за да ти дам храна, така че, вземи тялото ми?“ Никой. Затова тигърът има затруднение в осигуряване на храната си. Веднага щом тигърът е излязъл навън, има едно животно, което го следва и издава звук като файо, файо, така че другите животни да знаят – сега тигърът е навън. Така че това е естествено – тигърът има затруднения с храната, но все пак Кришна осигурява храна. След около седмица тигърът ще получи шанс да хване някое животно и тъй като той няма прясна храна всеки ден, ще пази трупа в някой храст и ще яде по малко от време на време. Тъй като тигърът е много силен, хората искат да станат като лъв или тигър, но това не е много добра идея, защото ако някой действително стане като тигър, няма да има храна всеки ден и ще трябва да я търси с голям труд. Но ако стане вегетарианец, той ще има храна всеки ден. Храната за вегетарианеца се намира навсякъде.

Of course, by nature’s way the tiger, being a nonvegetarian, does not get food every day. After all, who will face a tiger to become its food? Who will say to the tiger, “Sir, I am a philanthropist and have come to you to give you food, so take my body”? No one. Therefore the tiger has difficulty finding food. And as soon as the tiger is out, there is an animal that follows it and makes a sound like “fayo, fayo,” so that the other animals will know, “Now the tiger is out.” So by nature’s way the tiger has difficulty, but still Kṛṣṇa supplies it food. After about a week, the tiger will get the chance to catch an animal, and because it does not get fresh food daily, it will keep the carcass in some bush and eat a little at a time. Since the tiger is very powerful, people want to become like a lion or a tiger, but that is not a very good proposition, because if one actually becomes like a tiger one won’t get food daily, but will have to search for food with great labor. If one becomes a vegetarian, however, one will get food every day. The food for a vegetarian is available everywhere.

Сега във всеки град има кланици, но това означава ли, че кланиците могат да осигуряват достатъчно продукция, така че да може да живеете като ядете само месо? Не, няма да има необходимото количество. Дори месоядците трябва да прибавят зърно, плодове и зеленчуци към тяхното парче месо. Заради това тяхно ежедневно парче месо те убиват толкова много бедни животни. Това е толкова греховно. Ако хората се ангажират с такива греховни дейности, как те могат да бъдат щастливи? Това убийство не трябва да се извършва, затова хората са нещастни. Но ако някой стане Кришна осъзнат и просто зависи от погледа на Кришна (тава вӣкш̣итаих̣), Кришна ще му дава всичко и няма да става дума за недостиг на нещо.

Now in every city there are slaughterhouses, but does this mean that the slaughterhouses can supply enough so that one can live by eating only meat? No, there will not be an adequate supply. Even meat-eaters have to eat grains, fruits, and vegetables along with their slice of meat. Still, for that daily slice of meat they kill so many poor animals. How sinful this is. If people commit such sinful activities, how can they be happy? This killing should not be done, and therefore people are unhappy. But if one becomes Kṛṣṇa conscious and simply depends on Kṛṣṇa’s glance (tava vīkṣitaiḥ), Kṛṣṇa will supply everything, and there will be no question of scarcity.

Понякога изглежда, че има недостиг, а понякога е видно, че зърно и плодове се произвеждат в такова огромно количество, че хората не могат да ги оползотворят. Така че това зависи от Кришна. Ако Кришна пожелае, той може да произведе огромно количество зърнени храни, плодове и зеленчуци, но ако Кришна иска да ни ограничи, с какво ще помогне месото? Може да ми се яде или да ви се яде, но това няма да реши проблема.

Sometimes there appears to be scarcity, and sometimes we find that grains and fruits are produced in such a huge quantity that people cannot finish eating them. So this is a question of Kṛṣṇa’s glance. If Kṛṣṇa likes, He can produce a huge quantity of grains, fruits, and vegetables, but if Kṛṣṇa desires to restrict the supply, what good will meat do? You may eat me, or I may eat you, but that will not solve the problem.

За истински мир, спокойствие и достатъчно мляко, вода и всичко останало, от което се нуждаем, ние просто трябва да зависим от Кришна. Това е, което Бхактивинода Тхакура ни учи, когато казва: ма̄раби ра̄кхаби – йо иччха̄ тоха̄ра̄ – „Скъпи Господи, аз просто ти се отдавам и завися от тебе. Сега, ако желаеш, може да ме убиеш или да ми дадеш защита.“ Кришна казва в отговор: „Да… Сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам шаран̣ам враджа – просто ми се отдай.“ Той не казва: „Да, зависи от мен, а също така зависи от вашите кланици и фабрики.“ Не, той казва: „Зависи само от мен… Ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми – аз ще те спася от всички греховни дейности.“

For real peace and tranquillity and a sufficient supply of milk, water, and everything else we need, we simply have to depend on Kṛṣṇa. This is what Bhaktivinoda Ṭhākura teaches us when he says, mārabi rākhabi – yo icchā tohārā: “My dear Lord, I simply surrender unto You and depend on You. Now if You like You may kill me, or else You may give me protection.” And Kṛṣṇa says in reply, “Yes. Sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja: simply surrender exclusively unto Me.” He does not say, “Yes, depend on Me, and also depend on your slaughterhouses and factories.” No. He says, “Depend only on Me. Ahaṁ tvāṁ sarva-pāpebhyo mokṣayiṣyāmi: I will rescue you from the results of your sinful activities.”

Тъй като сме живели толкова много години без Кришна съзнание, ние сме водили греховен живот, но Кришна ни уверява, че щом човек му се отдаде, Той веднага оправя всички сметки и слага край на всичките му греховни дейности, така че той да може да се започне нов живот. Когато даваме посвещение на учениците, ние им казваме: „Сега сметките са платени. Сега повече не се ангажирай с греховни дейности.“

Because we have lived so many years without being Kṛṣṇa conscious, we have lived only a sinful life, but Kṛṣṇa assures us that as soon as one surrenders to Him He immediately squares all accounts and puts an end to all one’s sinful activities so that one may begin a new life. When we initiate disciples we therefore tell them, “Now the account is squared. Now don’t commit sinful activities any more.”

Човек не трябва да мисли, че тъй като святото име на Кришна може да неутрализира греховните ни дейности, ние можем малко да грешим, а след това да повтаряме Харе Кришна, за да унищожим греха. Това е най-голямото оскърбление (на̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣). Членовете на някои религиозни организации ходят на църква и изповядат греховете си, но след това те отново се ангажират в същите греховни дейности. Каква тогава е стойността на тяхната изповед? Човек може да си признае: „Господи мой, поради невежество съм извършил този грях“, но човек не трябва да си прави планове: „Аз ще се ангажирам в греховни дейности, а после ще отида на църква и ще се изповядам, така че грехове ми ще бъдат опростени и аз мога да започна нова глава в греховния си живот.“ По същия начин човек не трябва съзнателно да се надява повтарянето на Харе Кришна мантра да обезсили греховните му дейности, така че след това той да може да започне греховни дейности отново. Ние трябва да бъдем много внимателни. Преди да приеме посвещение човек обещава да няма незаконен секс, да не използва упойващи средства, да не играе хазарт и да не ядене месо. И този обет човек трябва стриктно да следва. Тогава човек ще бъде чист. Ако по този начин човек пази себе си чист и винаги се ангажира в предано служене, животът му ще бъде успешен и ще има всичко, което пожелае.

One should not think that because the holy name of Kṛṣṇa can nullify sinful activities, one may commit a little sinful activity and chant Hare Kṛṣṇa to nullify it. That is the greatest offense (nāmno balād yasya hi pāpa-buddhiḥ). The members of some religious orders go to church and confess their sins, but then they again commit the same sinful activities. What then is the value of their confession? One may confess, “My Lord, out of my ignorance I committed this sin,” but one should not plan, “I shall commit sinful activities and then go to church and confess them, and then the sins will be nullified, and I can begin a new chapter of sinful life.” Similarly, one should not knowingly take advantage of the chanting of the Hare Kṛṣṇa mantra to nullify sinful activities so that one may then begin sinful acts again. We should be very careful. Before taking initiation, one promises to have no illicit sex, no intoxicants, no gambling, and no meat-eating, and this vow one should strictly follow. Then one will be clean. If one keeps oneself clean in this way and always engages in devotional service, his life will be a success, and there will be no scarcity of anything he wants.