Skip to main content

Глава 23

Kapitola 23

Истинско благоденствие

Přirozený blahobyt

име джана-пада̄х̣ свр̣ддха̄х̣
супаквауш̣адхи-вӣрудхах̣
вана̄дри-надюданванто
хй едханте тава вӣкш̣итаих̣
ime jana-padāḥ sv-ṛddhāḥ
supakvauṣadhi-vīrudhaḥ
vanādri-nady-udanvanto
hy edhante tava vīkṣitaiḥ

Всички тези градове и села процъфтяват във всяко едно отношение, защото билките и зърното са в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са пълни с минерали, а океаните – с богатства. И всичко това е защото Ти ги докосна с погледа си.

Všechna mĕsta a vesnice vzkvétají po všech stránkách, neboť je hojnost bylin a obilí, stromy jsou obalené ovocem, řeky plné vody, hory plné nerostů a oceány plné bohatství. To všechno jen proto, že se na nĕ díváš.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.40

Šrímad-Bhágavatam 1.8.40

Благополучието на хората зависи от даровете на природата, а не от гигантските промишлени предприятия. Заводите са продукт на безбожната цивилизация. Те унищожават у хората благородните стремежи към възвишени цели в живота. Колкото повече развиваме тази промишленост, която е източник единствено на неприятности и изсмуква жизнената енергия на човешкото същество, толкова повече сред хората ще се шири безпокойството и неудовлетворението, макар че неколцина биха могли да живеят в разкош с цената на експлоатацията на другите. Природните богатства – зърно и зеленчуци; плодове, реки и планини със скъпоценни камани и минерали; морета, пълни с перли – са създадени по волята на Върховния и по негово желание материалната природа ги произвежда в изобилие или ги ограничава. Според природните закони човешкото същество може да се възползва от тези божествени дарове и да си осигури едно удовлетворяващо го благоденствие без да попада в капана на желанието да ограбва материалната природа и да господства над нея. Колкото повече се опитват да експлоатират природата, за да задоволят прищевките си и желанието си за наслаждение, толкова повече хората ще се заплитат в последиците от тези опити. Ако имат достатъчно зърно, плодове, зеленчуци и подправки, защо трябва да строят кланици и да убиват нещастните животни? Човекът няма да има нужда да убива животни, ако има достатъчно зърно и зеленчуци за ядене. Реките напояват и наторяват полетата, а те раждат повече, отколкото е необходимо. В планините се образуват руди и минерали, а в океаните – скъпоценни камъни. Ако човешката цивилизация разполагаше с достатъчно зърно, минерали, скъпоценни камъни, вода, мляко и пр., на кого биха били нужни тези ужасни промишлени предприятия, които съществуват с цената на труда на неколцина нещастници? Но всички тези природни дарове зависят от милостта на Бога. Следователно това, което трябва да направим, е да се подчиняваме на законите на Бога и чрез предано служене да постигнем съвършенство в човешкия живот. Тези думи на Кунтӣ са актуални и днес. Тя желае Богът да дари Пандавите с милостта си, така че по неговата воля това истинско благоденствие да продължи.

Blahobyt lidstva vzkvétá díky přírodním darům a ne díky obřím průmyslovým podnikům. Průmyslové giganty jsou výplody bezbožné civilizace a ničí ušlechtilé cíle lidského života. Čím více budeme rozvíjet tento komplikovaný průmysl ničící lidskou životní energii, tím více budou prostí lidé neklidní a nespokojení, třebaže nĕkolik boháčů bude moci žít marnotratnĕ díky vykořisťování. Přírodní dary, jako obilí, zelenina, ovoce, řeky, hory s nerosty a drahokamy a moře plná perel, jsou dary Nejvyššího a podle Jeho přání je hmotná příroda buď plodí v hojnosti, nebo je skrývá. Přirozeným zákonem je, že človĕk může využít tĕchto Božích darů přírody a spokojenĕ prosperovat, aniž se nechá ovlivnit vykořisťovatelským motivem, že bude vládnout hmotné přírodĕ. Čím více se snažíme využívat hmotnou přírodu pro své požitkářské rozmary, tím více se zaplétáme do reakcí za tyto vykořisťovatelské snahy. Máme-li dostatek obilí, ovoce, zeleniny a bylin, k čemu potřebujeme zřizovat jatka a zabíjet nebohá zvířata? Má-li človĕk dostatek obilí a zeleniny, není důvodu, aby zabíjel zvířata. Řeky zúrodňují pole a ta nám dávají více než potřebujeme. Hory nám poskytují nerosty a oceány perly. Má-li lidská civilizace dostatek obilí, nerostů, drahokamů, vody, mléka atd., proč by mĕla za cenu tĕžké dřiny nĕkolika nešťastníků vytvářet tak strašné průmyslové podniky? Všechny přírodní dary závisejí na milosti Pána. Je třeba, abychom se řídili Božími zákony a dosáhli dokonalosti lidského života oddanou službou. Kuntídéví to v tomto verši velice jasnĕ naznačuje. Přeje si, aby jim Bůh udĕlil Svoji milost a aby tak království dále vzkvétalo.

Кунтӣдеви споменава, че зърното е в изобилие, дърветата – пълни с плодове, реките са пълноводни, планините – пълни с минерали и океаните – с богатство, но тя никъде не споменава, че промишлеността и кланиците са преуспяващи. За такива неща можем да кажем, че са глупости, които хората поддържат, за да имат проблеми.

Kuntídéví uvádí, že je hojnost obilí, stromy jsou plné ovoce, řeky jsou plné vody, hory jsou plné nerostů a oceány plné bohatství, ale nikde nemluví o tom, že by vzkvétal průmysl a jatka, neboť takové nesmyslné vĕci lidé vyvinuli jen proto, aby si vytvořili problémy.

Ако ние зависим от Божието творение, няма да има недостиг, а просто а̄нанда, блаженство. Божието творение осигурява в достатъчно количество зърно и трева и докато ние се храним със зърното и плодовете, животните, като кравите например, ще пасат тревата. Биковете ще ни помагат да отглеждаме зърно, а те ще приемат само малко, тъй като те са удовлетворени с това, което ние изхвърляме. Ако вземем плодовете и изхвърляме кората, животните ще бъде удовлетворени да приемат тази кора. По този начин, поставяйки Кришна в центъра, ние може да постигнем пълно сътрудничество между дърветата, животните, хората и всички други живи същества. Това е ведическата цивилизация, цивилизацията на Кришна съзнание.

Když budeme záviset na Božím stvoření, nebudeme mít nikdy ničeho nedostatek a všude bude pouze ānanda neboli blaženost. Boží stvoření poskytuje dostatek obilí a trávy, a zatímco lidé mohou jíst obilí a ovoce, domácí zvířata se mohou živit trávou. Býci nám pomáhají při pĕstování obilí a k obživĕ jim stačí málo    —      spokojí se s pouhými zbytky. Když sníme ovoce a vyhodíme slupku, zvíře se spokojí se slupkou. Postavíme-li Kršnu do středu svých činností, nastane dokonalá harmonie mezi stromy, zvířaty, lidmi a všemi živými bytostmi. Tak vypadá védská civilizace, civilizace vĕdomí Kršny.

Кунтӣдеви се моли на Бога: „Това благоденствие се дължи на твоя поглед.“ Когато седим в храма на Кришна, Кришна поглежда към нас и всичко става прекрасно. Когато искрени души се опитват да станат предани на Кришна, Кришна много милостиво се явява пред тях в своето пълно великолепие, хвърля поглед върху тях и те стават щастливи и красиви.

Kuntídéví se modlí k Pánu: „Tento blahobyt vládne díky Tvému pohledu.“ Když sedíme v Kršnovĕ chrámu, Kršna se na nás dívá a všechno je velice pĕkné. Když se upřímné duše snaží stát se Kršnovými oddanými, Kršna k nim velice laskavĕ přichází se vším Svým bohatstvím a pohlíží na nĕ, a tito oddaní jsou šťastní a krásní.

По същия начин, цялото материално творение се дължи на погледа на Кришна (са айкш̣ата). Във Ведите се казва, че Той поглежда материята, като по този начин тя се възбужда. Една жена в контакт с мъж се възбужда и забременява, а след това се раждат деца. Цялото творение следва подобен процес. Кришна просто поглежда материята и така я възбужда, тя забременява и ражда живите същества. Само от погледа му се появяват растенията, дърветата, животните и всички други живи същества. Как е възможно? Никой от нас не може да каже: „Само като погледна съпругата си, тя може да забременее.“ Но ако това е невъзможно за нас, не означава, че е невъзможно за Кришна. В Брахма Самхита̄ (5.32) се казва: ан̣га̄ни яся сакалендрия-вр̣ттиманти – всяка част от тялото на Кришна има и способностите на другите части. С очите си ние можем само да виждаме, но Кришна с поглед може и да опложда. Няма нужда от секс, а просто от поглед – и Кришна може да даде зачатие.

Kršnův pohled (sa aikṣata) je také příčinou celého hmotného stvoření. Ve Védách je řečeno, že Kršna pohlédl na hmotu a probudil ji k činnosti. Žena ve styku s mužem otĕhotní a pak porodí dítĕ. Ke stvoření dochází podobným způsobem. Pouhým Kršnovým pohledem se hmota probudí a pak otĕhotní a rodí se živé bytosti. Pouze Jeho pohled způsobuje, že se z ní rodí rostliny, stromy, zvířata a všechny ostatní živé bytosti. Jak je to možné? Nikdo z nás nemůže říci: „Oplodním svou ženu jenom tím, že se na ni podívám.“ To je nemožné pro nás, ale není to nemožné pro Kršnu. Brahma-sanhitá (5.32) nám říká: aṅgāni yasya sakalendriya-vṛttimanti    —    každá část Kršnova tĕla je schopna vykonávat činnosti všech ostatních částí. My můžeme svýma očima pouze vidĕt, ale Kršna může Svým pohledem oplodňovat. Není k tomu zapotřebí pohlavního styku, neboť Kršna může způsobit tĕhotenství pouhým pohledem.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.10) Бог Кришна казва: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „По мое ръководство материалната природа ражда всички движещи се и недвижещи се същества.“ Думата акша означава очи, а акшена показва, че всички живи същества се се родили от Божествения поглед. Има два вида живи същества – движещите се същества като насекоми, животни и човешки същества и недвижещи се – като дърветата и растенията. На санскрит тези два вида живи същества се наричат ​​стха̄вара-джангама. И двата вида произлизат от материалната природа.

V Bhagavad-gítĕ (9.10) Pán říká: mayādhyakṣeṇa prakṛtiḥ sūyate sa-carācaram. „Pod Mým dohledem hmotná příroda rodí všechny pohyblivé i nehybné bytosti.“ Slovo akṣaznamená „oči“ a akṣeṇa tedy naznačuje, že všechny živé bytosti se rodí díky Pánovĕ pohledu. Existují dva druhy živých bytostí: pohyblivé, jako jsou hmyz, zvířata a lidé, a nehybné, jako jsou stromy a rostliny. V sanskrtu se tyto dva druhy živých bytostí nazývají sthavara-jaṅgama a oba mají původ v hmotné přírodĕ.

Разбира се, това което произлиза от материалната природа не е живота, а тялото. Живите същества приемат конкретни видове тела от материалната природа точно както детето приема тялото от своята майка. В продължение на десет месеца тялото на детето се развива благодарение на кръвта и хранителните вещества от тялото на майката, но детето е живо същество, а не материя. Истината е, че живото същество е приело подслон в утробата на майката, която осигурява веществата за тялото на това живо същество. Това е закон на природата. Майката не може да знае как от тялото ѝ се създава друго такова, но когато тялото на детето е готово, детето се ражда.

Z hmotné přírody však nepochází životní síla, pochází z ní pouze tĕlo. Živé bytosti dostávají od hmotné přírody určité druhy tĕl, stejnĕ jako dítĕ dostává tĕlo od své matky. Tĕlo dítĕte se vyvíjí devĕt mĕsíců z krve a živin matčina tĕla, ale dítĕ samotné je živá bytost, nikoliv hmota. Živá bytost se uchýlila do lůna matky, která pak k vývoji jejího tĕla poskytne vše potřebné. Takový je zákon přírody. Matka možná neví, jak se v jejím tĕle vyvíjí další tĕlo, ale když je tĕlo dítĕte vyvinuté, dítĕ se narodí.

Не е вярно, че живото същество се ражда. Както е посочено в Бхагавад-гӣта̄ (2.20): на джа̄яте мряте ва̄ – живото същество нито се ражда, нито умира. Това, което не се ражда, не може да умре; смъртта е предназначена за това, което е сътворено, а това, което не е сътворено не умира. В Гита се казва: на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чит. Думата када̄чит означава във всеки един момент. Няма момент, в който живото същество да се е родило. Въпреки че ние можем да видим, че се ражда дете, но всъщност то не се ражда. Нитях̣ ша̄швато 'ям пура̄н̣ах̣. Живото същество е вечно (ша̄швата), винаги е съществувало и е много, много старо (пура̄н̣а). На ханяте ханяма̄не шарӣре – не трябва да се мисли, че когато тялото е унищожено, живото същество също ще бъде унищожено. Не, живото същество ще продължи да съществува.

To však neznamená, že se rodí živá bytost. Jak je řečeno v Bhagavad-gítĕ (2.20): na jāyate mriyate vā. Živá bytost se nerodí ani neumírá. To, co se nerodí, nemůže ani zemřít; smrt je určena pro to, co bylo stvořeno, ale co není stvořeno, nemůže ani zemřít. Gítá říká: na jāyate mriyate vā kadācit. Slovo kadācit znamená „nikdy“. Živá bytost se ve skutečnosti nikdy nerodí. I když nĕkdy vidíme, že se narodilo dítĕ, ve skutečnosti se nenarodilo. Nityaḥ śāśvato 'yaṁ purāṇaḥ. Živá bytost je vĕčná (śāśvata), vždy existující a je velice stará (purāṇa). Na hanyate hanyamāne śarīre:nemyslete si, že když je zničeno tĕlo, je zničena i živá bytost. Ne    —    živá bytost existuje dál.

Един приятел, който е учен, ме попита: „Какво е доказателството за вечността?“ Кришна казва: на ханяте ханяма̄не шарӣре – „Душата не е убита, когато тялото е убито.“ Това твърдение само по себе си е доказателство. Този вид доказателство се нарича шрути, доказателството, установена от това, което идва по ученическата последователност на Върховния Бог. Една форма на доказателство е логиката (ня̄я-прастха̄на). Човек може да получи знание посредством логика, аргументи и философски заключения. Но друга форма на доказване е шрути, доказателство, което е чуто от авторитет. Трета форма е смр̣ти, доказателство, получено от смр̣ти. Бхагавад-гӣта̄ и Пура̄н̣ите са смр̣ти, Упаниш̣адите са шрути, а Веда̄нта е ня̄я. От тези три шрути-прастха̄на или доказателството от шрути е особено важно.

Jeden můj přítel vĕdec se mĕ jednou zeptal, co je důkazem vĕčnosti duše. Kršna říká: na hanyate hanyamāne śarīre. „Duše není zabita, když je zabito tĕlo.“ Tato vĕta je sama o sobĕ důkazem. Tento důkaz se nazývá śruti, důkaz daný tím, co vyslechneme prostřednictvím učednické posloupnosti od Nejvyššího. Jedním druhem důkazu je důkaz logikou (nyāya-prasthāna). Poznání můžeme získávat logikou, pomocí argumentů a filozofickým bádáním. Třetí důkaz je smṛti, který se opírá o tvrzení vyvozená ze śruti. Bhagavad-gítá a Purány jsou smṛti, Upanišady jsou śruti a Védánta je nyāya. Z tĕchto tří důkazů je (śruti-prasthāna) neboli důkaz ze śruti obzvláštĕ důležitý.

Пратякш̣а, процесът на получаване на знание чрез директно възприятие, няма никаква стойност, защото сетивата ни са несъвършени. Например, всеки ден виждаме слънцето и го възприемаме точно като малък диск, може би няколко сантиметра в диаметър, но в действителност то е сто пъти по-голямо от Земята. Така че каква стойност има прякото възприятие през очите? Имаме толкова много сетива, чрез които можем да получим знание – очи, уши, нос и така нататък – но тъй като тези сетива са несъвършени, каквото и знание да получим с помощта на тези сетива, то също ще е несъвършено. Тъй като учените се опитват да разберат нещата посредством несъвършените си сетива, техните заключения са винаги несъвършени. Сварупа Дамодар, учен, който, освен това е наш ученик, попитал свой колега учен, който твърдял, че животът произлиза от материята: „Ако ви дам химическите елементи, с които да създадете живот, ще бъдете ли в състояние да го направите?“ Ученият отговорил: „Не знам.“ Това е несъвършено знание. Ако не знаете, тогава вашето знание е несъвършено. Защо тогава искате да учите другите? Това е измама. Нашето твърдение е, че за да достигне съвършенство, човек трябва да се обучава при някой, който вече е съвършен.

Pratyakṣa neboli získávání poznání prostřednictvím přímého vnímání nemá žádnou hodnotu, protože všechny naše smysly jsou nedokonalé. Slunce se nám například každý den jeví jako malý disk o průmĕru kolem třiceti centimetrů, ale ve skutečnosti je Slunce stokrát vĕtší než Zemĕ. Jakou má tedy hodnotu naše přímé vnímání? Máme smysly, kterými můžeme získávat poznání    —    oči, uši, nos atd.    —    ale jelikož jsou nedokonalé, veškeré poznání, které jejich prostřednictvím získáme, je také nedokonalé. Jelikož se vĕdci snaží vše pochopit pomocí svých nedokonalých smyslů, jejich závĕry jsou vždy nedokonalé. Svarúp Dámódar, můj žák, který je vĕdcem, se jednou zeptal svého kolegy, který zastává názor, že život pochází z hmoty: „Dokážeš vytvořit život, když ti dám patřičné chemikálie?“ Vĕdec mu odpovĕdĕl: „To nevím.“ Tomu se říká nedokonalé poznání. Pokud nevíte, pak je vaše poznání nedokonalé. Proč potom učíte druhé? To je podvádĕní. Zastáváme názor, že k tomu, aby se človĕk mohl stát dokonalým, musí přijmout pokyny od dokonalého učitele.

Кришна е съвършен, така че ние приемаме знания от него. Кришна казва: на ханяте ханяма̄не шарӣре – „Душата не умира, когато тялото умира.“ Това разбиране, че душата е вечна, е съвършено.

Kršna je dokonalý, a proto přijímáme poznání od Nĕho. Kršna říká: na hanyate hanyamāne śarīre    —    „Duše neumírá, když umírá tĕlo.“ Proto poznání, že duše je vĕčná, je dokonalé.

Кунтӣдеви казва: име джана-пада̄х̣ свр̣ддха̄х̣ супаквауш̣адхи-вӣрудхах̣ – „Зърното е в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са пълни с минерали, а океаните – с богатства.“ Какво още човек може да иска? Мидите създават перли, а по-рано хората украсявали телата си с перли, скъпоценни камъни, коприна, злато и сребро. Но къде са тези неща сега? Сега, с напредъка на цивилизацията, има толкова много красиви момичета, които нямат златни накити, перли, или скъпоценни камъни, а само пластмасови украшения. Така че, каква е ползата от заводите и кланиците?

Kuntídéví říká: ime jana-padāḥ svṛddhāḥ supakkauṣadhi-vīrudhaḥ. „Máme hojnost obilí, stromy jsou obsypané ovocem, řeky jsou plné vody, hory plné nerostů a oceány plné bohatství.“ Co více bychom chtĕli? Ústřice vytvářejí perly; dříve si lidé zdobili svá tĕla perlami, drahokamy, hedvábím, zlatem a stříbrem. Kam se to dnes všechno podĕlo? S pokrokem civilizace potkáváme mnoho krásných dívek, které nemají žádné ozdoby ze zlata, perel nebo drahokamů, ale nosí jen tretky z umĕlé hmoty. K čemu je tedy celý průmysl a všechna jatka?

Бог е устроил така света, човек да може да има достатъчно зърнени храни, достатъчно мляко, достатъчно плодове и зеленчуци и хубава, чиста речна вода. Но сега, по време на своето пътуване в Европа, аз видях, че всички реки там са замърсени. В Германия, във Франция, а също и в Русия и Америка видях само замърсени реки. По естествен начин водата в океана се поддържа чиста като кристал, а същата вода се прехвърля в реките, но без сол, така че всеки може да се ползва от нея. Това е естествен начин, а естествен начин означава начин на Кришна. Защо тогава е необходимо да се строят огромни водопроводи за доставка на вода?

Z Boží vůle může mít každý dostatek obilí, mléka, ovoce a zeleniny a dobrou čistou říční vodu. Nyní jsem však při cestách po Evropĕ vidĕl, že všechny řeky jsou špinavé. V Nĕmecku, ve Francii a také v Rusku a Americe jsem vidĕl, že řeky jsou znečištĕné. Voda v oceánu je od přírody čirá jako křišťál a tatáž voda, ale bez soli, stéká do řek, aby z nich každý mohl pít. To je zákon přírody a zákony přírody jsou Kršnovými zákony. Proč se tedy staví obrovské nádrže na pitnou vodu?

Природата вече ни е дала всичко. Ако искате богатство, може да събирате перли и така да станете богат. Не е необходимо да се захващате с някаква огромна фабрика за производство на автомобили, за да станете богат. Създавайки тези промишлени предприятия, ние просто сме си създали неприятности. Всъщност ние трябва само да зависим от Кришна и милостта на Кришна, защото само с един свой поглед (тава вӣкш̣итаих̣), Кришна създава всичко необходимо. Така че, ако ние просто молим Кришна да отправи към нас милостивия си поглед, няма да има никакъв недостиг или нужда от нещо. Всичко ще бъде достатъчно. Затова идеята на движението за Кришна съзнание е да се поставим в зависимост от даровете на природата и милостта на Кришна.

Příroda nám již všechno dává. Chceme-li bohatství, můžeme zbohatnout lovem perel a nemusíme otevírat obrovské továrny na automobilové karosérie. Takovým průmyslovým podnikáním jen vytváříme problémy. Správnĕ máme záviset na Kršnovi a na Kršnovĕ milosti, protože Kršnův pohled (tava vīkṣitaiḥ) uvádí vše do pořádku. Když budeme jednoduše prosit o Kršnův pohled, nebudeme mít nouzi nebo nedostatek. Všechno bude dokonalé. Ústřední myšlenkou hnutí pro vĕdomí Kršny tedy je záviset na darech přírody a na Kršnovĕ milosti.

Хората казват, че населението се увеличава и затова търсят решение на проблема по изкуствен начин. Защо? Птиците и пчелите също увеличават своите популации, но въпреки че нямат никакви контрацептиви, имат ли те недостиг от храна? Можем ли да видим птици или животни, умиращи от липса на храна? Може би в града, но не много често. А ако отидем в джунглата ще видим, че всички слонове, лъвове, тигри и други животни са много здрави и силни. Кой им доставя храната? Някои от тях са вегетарианци, а други – не, но никой от тях не е лишен от храна.

Lidé říkají, že obyvatelstva přibývá, a snaží se tomu zabránit umĕlými prostředky. Proč? Ptáci a zvířata neznají antikoncepční prostředky a neustále se rozmnožují    —    a mají snad nedostatek potravy? Vidĕli jste nĕkdy ptáky nebo ostatní zvířata umírat hlady? Možná ve velkomĕstech, i když ani tam ne příliš často. V džungli ale můžeme vidĕt, že všichni sloni, lvi, tygři a další zvířata jsou velice zdraví a silní. Kdo jim dává potravu? Nĕkterá zvířata jsou vegetariáni a nĕkterá jsou masožravci, ale žádnému potrava nechybí.

Разбира се, по природа тигърът не е вегетарианец и поради това не се храни всеки ден. В края на краищата, кой е готов да стане храна на тигъра? Кой ще каже на тигъра: „Господине, аз съм филантроп и дойдох при теб, за да ти дам храна, така че, вземи тялото ми?“ Никой. Затова тигърът има затруднение в осигуряване на храната си. Веднага щом тигърът е излязъл навън, има едно животно, което го следва и издава звук като файо, файо, така че другите животни да знаят – сега тигърът е навън. Така че това е естествено – тигърът има затруднения с храната, но все пак Кришна осигурява храна. След около седмица тигърът ще получи шанс да хване някое животно и тъй като той няма прясна храна всеки ден, ще пази трупа в някой храст и ще яде по малко от време на време. Тъй като тигърът е много силен, хората искат да станат като лъв или тигър, но това не е много добра идея, защото ако някой действително стане като тигър, няма да има храна всеки ден и ще трябва да я търси с голям труд. Но ако стане вегетарианец, той ще има храна всеки ден. Храната за вегетарианеца се намира навсякъде.

Tygr jakožto masožravec samozřejmĕ nedostává od přírody potravu každý den. Kdo by také chtĕl jít za tygrem a stát se jeho potravou? Kdo řekne tygrovi: „Pane, dĕlám dobré skutky a přinesl jsem vám potravu    —    vezmĕte si mé tĕlo“? Nikdo. Tygr má proto s hledáním potravy potíže. A jakmile vyjde na lov, jedno zvíře ho následuje a vydává zvláštní zvuk „  fajo, fajo“, aby ostatní zvířata vĕdĕla: „Tygr jde na lov.“ Takže tygr má řízením přírody potíže. Ale přesto mu Kršna dává potravu. Asi tak po týdnu tygr dostane příležitost chytit nĕjaké zvíře, a protože nedostává čerstvou potravu každý den, schová si mrtvolu do nĕjakého keře a postupnĕ z ní ujídá. Jelikož tygr je velice mocný, lidé chtĕjí být jako lev nebo tygr. To však není příliš chytré, protože bude-li nĕkdo skutečnĕ tygr, nebude dostávat potravu každý den, ale bude ji muset s velikou námahou shánĕt. Pokud se však človĕk stane vegetariánem, bude mít každý den co jíst. Vegetarián získá potravu všude.

Сега във всеки град има кланици, но това означава ли, че кланиците могат да осигуряват достатъчно продукция, така че да може да живеете като ядете само месо? Не, няма да има необходимото количество. Дори месоядците трябва да прибавят зърно, плодове и зеленчуци към тяхното парче месо. Заради това тяхно ежедневно парче месо те убиват толкова много бедни животни. Това е толкова греховно. Ако хората се ангажират с такива греховни дейности, как те могат да бъдат щастливи? Това убийство не трябва да се извършва, затова хората са нещастни. Но ако някой стане Кришна осъзнат и просто зависи от погледа на Кришна (тава вӣкш̣итаих̣), Кришна ще му дава всичко и няма да става дума за недостиг на нещо.

V každém mĕstĕ jsou dnes jatka, ale znamená to snad, že jatka nám poskytnou všechno? Nikdy to nebude stačit na to, aby lidé mohli žít pouze z masa. I ti, kteří jedí maso, musí mít ke svému plátku masa ještĕ obilí, ovoce a zeleninu. Přesto pro každodenní plátek masa zabíjejí tolik nebohých zvířat. Je to tak hříšné. Jak mohou být lidé šťastní, když holdují tolika hříšným činnostem? K tomuto zabíjení by nemĕlo docházet, ale jelikož se to dĕje, lidé jsou nešťastní. Pokud však človĕk začne vyvíjet vĕdomí Kršny a bude záviset jen na Kršnovĕ pohledu (tava vīkṣitaiḥ), dostane od Kršny všechno a nebude mít žádnou nouzi.

Понякога изглежда, че има недостиг, а понякога е видно, че зърно и плодове се произвеждат в такова огромно количество, че хората не могат да ги оползотворят. Така че това зависи от Кришна. Ако Кришна пожелае, той може да произведе огромно количество зърнени храни, плодове и зеленчуци, но ако Кришна иска да ни ограничи, с какво ще помогне месото? Може да ми се яде или да ви се яде, но това няма да реши проблема.

Nĕkdy se zdá, že je nĕčeho nedostatek, a jindy zjišťujeme, že se urodilo tolik obilí a ovoce, že je lidé ani nestačí sníst. To závisí na Kršnovĕ pohledu. Když Kršna chce, může zařídit, aby se urodilo nepřeberné množství obilí, ovoce a zeleniny, ale když bude chtít dodávku omezit, maso nás nezachrání. Vy můžete sníst mĕ nebo já můžu sníst vás, ale nic se tím nevyřeší.

За истински мир, спокойствие и достатъчно мляко, вода и всичко останало, от което се нуждаем, ние просто трябва да зависим от Кришна. Това е, което Бхактивинода Тхакура ни учи, когато казва: ма̄раби ра̄кхаби – йо иччха̄ тоха̄ра̄ – „Скъпи Господи, аз просто ти се отдавам и завися от тебе. Сега, ако желаеш, може да ме убиеш или да ми дадеш защита.“ Кришна казва в отговор: „Да… Сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам шаран̣ам враджа – просто ми се отдай.“ Той не казва: „Да, зависи от мен, а също така зависи от вашите кланици и фабрики.“ Не, той казва: „Зависи само от мен… Ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми – аз ще те спася от всички греховни дейности.“

Pro skutečný mír a dostatek mléka, vody a všeho, co potřebujeme, musíme záviset pouze na Kršnovi. To nás učí Bhaktivinód Thákur, když říká: mārabi rākhabi—yo icchā tohārā. „Můj drahý Pane, odevzdávám se Ti a závisím jen na Tobĕ. Když chceš, můžeš mĕ zabít nebo ochránit.“ A Kršna odpovídá: „Ano. Sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja    —    odevzdej se jenom Mnĕ.“ Neříká: „Ano, buď závislý na Mnĕ a také buď závislý na svých jatkách a továrnách.“ Ne. Říká: „Buď závislý pouze na Mnĕ. Ahaṁ tvāṁ sarva-pāpebhyo mokṣayiṣyāmi    —    zbavím tĕ následků za všechny tvé hříšné činnosti.“

Тъй като сме живели толкова много години без Кришна съзнание, ние сме водили греховен живот, но Кришна ни уверява, че щом човек му се отдаде, Той веднага оправя всички сметки и слага край на всичките му греховни дейности, така че той да може да се започне нов живот. Когато даваме посвещение на учениците, ние им казваме: „Сега сметките са платени. Сега повече не се ангажирай с греховни дейности.“

Protože jsme tolik let žili bez vĕdomí Kršny, vedli jsme pouze hříšný život, ale Kršna nás ujišťuje, že jakmile se Mu odevzdáme, ihned vyrovná všechny účty a ukončí všechny naše hříšné činnosti, abychom mohli začít nový život. Proto když zasvĕcujeme žáky, říkáme jim: „Nyní je účet vyrovnaný. Nedopouštĕj se již žádných hříšných činností.“

Човек не трябва да мисли, че тъй като святото име на Кришна може да неутрализира греховните ни дейности, ние можем малко да грешим, а след това да повтаряме Харе Кришна, за да унищожим греха. Това е най-голямото оскърбление (на̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣). Членовете на някои религиозни организации ходят на църква и изповядат греховете си, но след това те отново се ангажират в същите греховни дейности. Каква тогава е стойността на тяхната изповед? Човек може да си признае: „Господи мой, поради невежество съм извършил този грях“, но човек не трябва да си прави планове: „Аз ще се ангажирам в греховни дейности, а после ще отида на църква и ще се изповядам, така че грехове ми ще бъдат опростени и аз мога да започна нова глава в греховния си живот.“ По същия начин човек не трябва съзнателно да се надява повтарянето на Харе Кришна мантра да обезсили греховните му дейности, така че след това той да може да започне греховни дейности отново. Ние трябва да бъдем много внимателни. Преди да приеме посвещение човек обещава да няма незаконен секс, да не използва упойващи средства, да не играе хазарт и да не ядене месо. И този обет човек трябва стриктно да следва. Тогава човек ще бъде чист. Ако по този начин човек пази себе си чист и винаги се ангажира в предано служене, животът му ще бъде успешен и ще има всичко, което пожелае.

Nikdo by si nemĕl myslet, že když svaté jméno Kršny dokáže vymazat hříšné činnosti, může dál trochu hřešit a zpívat Haré Kršna a tím se zbavit následků. To je nejvĕtší přestupek (nāmno balād yasya hi pāpa-buddhiḥ). Nĕkteří lidé chodí do kostela a zpovídají se ze svých hříchů, ale pak se opĕt dopouštĕjí stejných hříšných činností. Jakou má potom jejich zpovĕď cenu? Človĕk může doznat: „Můj Pane, z nevĕdomosti jsem spáchal tento hřích.“ Ale nemĕl by plánovat: „Budu dĕlat hříšné činnosti a pak půjdu do kostela a vyzpovídám se z nich, tím je vymažu a začnu zase novou kapitolu hříšného života.“ Stejnĕ tak by nikdo nemĕl vĕdomĕ využívat zpívání Haré Kršna mantry k vymazávání hříšných činností, aby pak mohl začínat se stejnými hříšnými činnostmi nanovo. Na to si musíme dávat veliký pozor. Před přijetím zasvĕcení oddaný slibuje, že se nebude vĕnovat nedovolenému sexu, nebude požívat omamné látky, nebude hrát hazardní hry a nebude jíst maso, a tento slib musí přísnĕ dodržovat. Pak bude čistý. Kdo se udržuje v takové čistotĕ a vždy se zamĕstnává v oddané službĕ, bude žít úspĕšnĕ a nikdy nebude mít o nic nouzi.