В Шримад Бхагавад-гӣта̄ Богът потвърждава, че се появява във всеки милениум, за да възстанови религиозните принципи. Религията е установена от Върховния Бог. Никой не може да измисли нова религия, въпреки че това е на мода сред някои амбициозни хора. Истинска религия означава да се приеме върховната власт на Бога и да му се отдава служене със спонтанна любов. Живото същество не може да не служи, защото това е заложено в природата му – то е създадено за това. Единственото предназначение на живото същество е да отдава служене на Бога. Богът е велик, а живите същества са му подчинени. Следователно, дългът на живите същества е да служат единствено на Бога. За съжаление, поради погрешните си схващания, заблудените живи същества стават слуги на сетивата и на материалните си желания. Тези желания се наричат авидя̄ или незнание. Заради тези си желания живото същество крои различни планове за материално наслаждение, в основата на което стои извратеният сексуален живот. Така то се заплита в кръговрата на раждането и смъртта като преминава, под надзора на Върховния Бог, през различни тела и различни планети. Докато човек не разкъса оковите на това невежество няма да може да се освободи от трите вида страдания в материалния живот. Такъв е законът на природата.

Богът е много милостив към страдащите живи същества, по-милостив, отколкото те могат да очакват. И по безпричинната си милост Той идва при тях, за да възстанови принципите на преданото служене, което включва слушане, възпяване, помнене, служене, обожание, отправяне на молитви, приятелство и пълно отдаване на Бога. Следването на всички тези принципи или само на някой от тях може да помогне на обусловената душа да се измъкне от мрежата на невежеството и да се освободи от всички материални страдания, създадени от самата нея под влияние на илюзията на външната енергия. Богът е дал на живите същества тази необикновена милост като се е появил във формата на Шри Чайтаня Махапрабху.

В този много важен стих бхаве 'смин означава в този материален свят. Думата бхава също означава расте и то се отнася до това, което е приело раждане. В материалния свят има шест вида промени. Първо има раждане, след това – растеж, после остава непроменено за известно време, произвежда някои странични продукти, следва смаляване и накрая – изчезване. Тези шест промени се наричат ​​ш̣ад̣-вика̄ра. Тялото, например, се ражда на определена дата, след това расте и остава за известно време непроменено. От тялото се появяват странични продукти под формата на синове и дъщери, а след това тялото става старо и слабо и накрая, когато много остарее, умира.

Но когато тялото приключи съществуването си, аз продължавам да съществувам. Когато наближава края на грубото тяло, аз все още присъствам във финото тяло на ума, интелигентността и фалшивото его. Това фино тяло ме пренася в друго грубо тяло. Въпреки че всеки има фино тяло, учените и медиците не могат да го видят. Аз имам ум и ти имаш ум, но аз не мога да видя твоя ум и ти не можеш да видиш моя. Аз имам интелигентност и ти имаш интелигентност, но ти не можеш да видиш моята интелигентност, нито аз мога да видя твоята, защото те са много фини. По същия начин душата е още по-фина, така че – какво учените материалисти ще видят от нея? Те не могат да видят ума, интелигентността или фалшиво его, какво да говорим за душата. Затова те казват: „Съществува само тяло и нищо повече.“ Но това не е така.

Факт е, че душата е много, много малка. Балагра-шата-бхагася шатадха̄ калпитася на (Шветашватара Упаниш̣ад 5.9). Душата е една десетохилядна от върха на косъма. Да предположим, че сме взели косъм и го разделяме на сто части. Можем ли да направим това? Не. Това не е възможно. Но ако можем да го направим и след това го разделим отново на още сто части, всяка част ще бъде с размерите на душата.

Разбира се, това не е възможно да се разбере чрез експериментално знание. А как може да се разбере? Човек трябва да го разбере от авторитет. Нашето знание е толкова несъвършено, че не може да се справи с толкова фини неща. И защото негодниците не могат да се справят с такива неща, те си мислят, че материята е причина за живота. Въпреки това те не са в състояние да докажат, че животът произлиза от материята. Нека в своите лаборатории направят от химически елементи дори малко насекомо с ръце, крака и очи. Всяка вечер ние виждаме големи количества от тези малки насекоми, търсещи светлината. От тези малки насекоми до Брахма има 8 400 000 различни форми на живот, сред които ние пътуваме от тяло в тяло, оставяйки едно тяло и приемайки друго, както е посочено от Кришна в Бхагавад-гӣта̄ (татха̄ деха̄нтара-пра̄птих̣). Поради това, ние трябва да отхвърлим или думите на Кришна или всички т.нар. научни теории, че животът произлиза от материята. Но ние сме привлечени към Кришна съзнание и по тази причина не можем да отхвърлим думите на Кришна. Ние приемаме Кришна, когато Той казва, че ние трябва да пътуваме от едно тяло в друго.

Всяко живо същество в този материален свят е под по влияние на авидя, невежеството. Авидя̄-карма сам̇джна̄ня̄ тр̣тӣя̄ шактир иш̣яте. Бог Кришна има милиони енергии (пара̄сиа шактир вивидхаива шрӯяте) и те са обобщени в три категории – външна, вътрешна и междинна енергия. Междинната и вътрешната енергия са от едно и също духовно качество, но третата енергия, външната, е по-нисша.

В този материален свят, всеки е в невежество (авидя̄). Дори Брахма е невеж, докато той не получи знание от Кришна. Затова никой не трябва да се гордее със своето знание. Всеки в този материален свят е негодник. Някое живо същество си мисли: „Ако получа поста на Брахма, ще мога да създам голяма вселена.“ И то получава тялото на Брахма. А малкото насекомо си мисли: „Ако направя малка дупка в тази стая, ще мога да живея много спокойно и да се храня.“ Така Брахма желае да създаде вселена, ние желаем да създадем небостъргач, а мравката желае да направи дупка в стаята, но в края на краищата всички ние сме заети с едно и също нещо. Ние всички сме глупаци, защото не си даваме сметка, че тези неща са материални и няма да съществуват вечно. Повлияни от невежеството, ние си мислим: „Това ще бъде много хубаво. Онова ще бъде много хубаво.“ Ка̄ма-кармабхих̣. Ние създаваме някакво желание (ка̄ма), а след това работим за неговото осъществяване. Това води до толкова много трудности (клишянти). Да станеш Брахма не е лесно нещо. Брахма е много голям пост и той се дава на живо същество, което има нужните добри качества, което е напреднало в отречението и покаянието. Но то също е живо същество като нас. В Америка има много граждани. И президентът на Форд също е гражданин, но с помощта на своя неуморен труд и дипломация той е заел този пост. Все пак, той е обикновен гражданин. Президентът Никсън, например, е свален от поста си и вече не е президент. Това е, защото той е бил обикновен гражданин. По същия начин, ако ние искаме, също можем да станем Брахма. Затова Бхактивинода Тхакура казва:

Нека стана насекомо в дома на твой предан, защото ако падна в праха на неговите нозе, животът ми ще бъде успешен. Бхактивинода Тхакура казва: бахирмукха брахма-джанме на̄хи а̄ша̄ – „Не бих искал да съм Брахма и да не съм предан на Кришна.“

Тъй като ние сме в невежество, ма̄я̄, по всяко време можем да забравим Кришна. Ето защо ние винаги трябва да се ангажираме в Кришна съзнание, така няма да го забравим. Това казва и Кунтӣдеви с думите шравана-смаран̣а̄рха̄н̣и. Думата шраван̣а означава слушане, смаран̣а означава помнене, а арчан̣а означава обожание на Кришна в храма. Човек винаги трябва да се ангажира в слушане, помнене и обожание на Кришна. Всички центрове на движението за Кришна съзнание са отворени само за тази цел – да се подпомогне възпяването, танцуването и обожанието, така че ние да не забравяме Кришна. Сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах – ако ние винаги мислим за Кришна, има шанс да помним Кришна в края на живота си (анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣).

Всичко изисква практика. Например, ако някой иска да танцува на сцената, трябва да прави много репетиции, за да танцува добре. Тогава, ако той стане добър танцьор, когато танцува на сцената, ще получи признание: „Ах, много добър танцьор.“ Но никой не може да каже, че ще се качи на сцената и веднага ще стане добър танцьор. Не е възможно. Някой може да каже: „Не, не, не. Аз няма да репетирам. Само ми дайте сцената и аз ще направя своето представление.“ Но директорът няма да позволи това, защото човек не може да стане добър танцьор без практика. Истинската цел на живота е да се помни Кришна, особено когато животът на човек идва към своя край (анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣). Ако в момента на смъртта можем да помним Кришна, животът ни ще е успешен.

В този материален свят човек е принуден да страда от материални нещастия, но негодниците не се интересуват да разберат това, защото са потънали в невежество. Контрабандистът може да продължава работата си, знаейки, че ще бъде арестуван и наказан. Крадецът знае, че ще бъде арестуван и наказан за престъпленията си и дори може да е бил наказван няколко пъти, но все пак той ще извърши същото престъпление отново (пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м). Защо? Невежество. Той е толкова потънал в невежество, че дори и не помисля: „Аз постоянно крада и на няколко пъти съм арестуван и изпращан в затвора, за наказание. Защо правя това? Резултатът не е добър.“ Похотливият може много пъти да пострада от венерическа болест и трябва да се подлага на лечение, но все пак той отново ще отиде при проститутка. Това е авайдха-стрӣ-сан̣га, незаконен секс. Но дори и законният секс предизвиква толкова много неприятности. След секс жената забременява и трябва да страда в продължение на десет месеца, а раждането понякога е съпроводено от голяма опасност. И бащата, след като се роди детето, трябва да се грижи за него и да работи усилено, за да се осигури неговото образование. Затова ведическата литература казва: баху-дух̣кха-бха̄джах̣ – след секс, законен или незаконен, има толкова много неприятности. Тр̣пянти неха кр̣пан̣а̄х̣ – но невежият негодник никога няма да е задоволен. Вместо това, той ще прави същите неща отново и отново (пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м). Това се нарича бхава-рога, болестта на материалното съществуване.

Затова във ведическата цивилизация малките момчета са обучени да бъдат брахмача̄рӣ, целомъдрени и да не се заплитат с проблемите на секса. Но ако човек не е в състояние да остане брахмача̄рӣ, той има право да се ожени. След като в началото е обучен като брахмача̄рӣ, той няма да остане дълги години в семейния живот, а много скоро ще стане ва̄напрастха (ще се оттегли) и след това ще приеме сання̄са, ордена на отречението от света.

В този материален свят всеки страда – птиците, добитъкът, дърветата, животните, растенията, дори Брахма и Индра. Индра също не е в безопасност. Той винаги е в безпокойство от съперници, които могат да се появят.

Защо всички в този материален свят винаги се тревожат? Авидя̄-ка̄ма-кармабхих̣ – защото те са негодници. Затова Кришна настоява: „Ти негодник, откажи се от всичките си глупости и ми се отдай.“ Това е много голяма милост на Кришна. Той е върховният баща. Затова директно казва: сарва-гухятамам – „Това е най-поверителното знание.“ Сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа: „Ти, негоднико, изостави всичко и просто ми се отдай.“

Затова Кунтӣ казва: „Ти си дошъл, за да обучиш негодниците и да ги ангажираш в слушане, помнене и обожание.“ Това е бхакти. Шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – човек трябва да слуша и да възпява Вишну, Кришна. Но веднага щом преданите започват да слушат и да възпяват Вишну, ще се намери някой свами-негодник, който ще каже: „Не, може да се слуша и да се повтаря всяко име. Защо точно Вишну? Защо не Кали?“ В Бенгал има една група хора, които са измислили Кали-киртан – повтарят името на богинята Кали. Каква е тази глупост? Във ведическата литература не съществува такова нещо като Кали-киртана. Киртан означава шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – слушане и възпяването на Вишну, Кришна. Ведическата литература препоръчва харер на̄ма, възпяване на святото име на Хари, Кришна, и на никой друг.

Това слушане и възпяване – шраван̣ам̇ кӣртанам – е описано много добре от Шукадева Госвами във Втората Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (2.4.15). Той каза:

Преди да изговори Шрӣмад Бха̄гаватам, с този стих Шукадева Госвами предлага почитанията си към Кришна. Той казва: „Предлагам почитанията си на него. Самото слушане за него е субхадра, благоприятно.“ Целият Шрӣмад Бха̄гаватам е възхвала на Кришна и това е възхвала от Шукадева Госвами. Той казва, че човек може да бъде напълно пречистен, ако по някакъв начин възхвалява Кришна, медитира върху него или просто седи пред Божествата и – гледайки ги, мисли: „Как добре е облечен Кришна. Как добре е облечена Радхарани.“ Ако човек няма възможност да възпява или ако съзнанието му е толкова обезпокоено, че не може да го фиксира върху Кришна, на него се дава този шанс: „Тук е Богът. Просто го гледай.“ Ако човек се занимава със служене на Божеството, той има добър шанс винаги да го вижда, двадесет и четири часа на ден. Докато прочиства пода на храма, докато облича Божеството, докато го къпе или докато му предлага храна, човек винаги ще го вижда. Това е процесът на предано служене, но хората са толкова паднали негодници, че дори не отиват да видят Божествата. О – си мислят те – какво е това обожание? Това е идолопоклонничество. Те могат да се покланят на статуята на Ганди или на някой друг, но когато им предложиш да дойдат да видят обожанието на Божествата, те ще кажат: „Не, това е идолопоклонничество.“

В Калкута, на площад Чауранги аз съм виждал статуя на Сър Ашутоша Мукхерджи. Цяла година врани изхвърлят изпражненията си върху лицето му, които се спичат. Един ден в годината обикновени чистачи почистват сутрин статуята с четка, а вечерта някои важни хора идват и му поднасят венец от цветя. После те си отиват, а на следващата сутрин отново враните украсяват лицето му с изпражнения. И така, този вид обожание – изчистване лицето на Сър Ашутоша Мукхерджи с общинската четка – е приемлив за тях. Но ако ние инсталираме Божество на Кришна и го обожаваме добре, хората ще кажат, че това е идолопоклонничество.

И така, хората са объркани, защото са заплетени в авидя̄, невежество, а методът, с който могат да бъдат обучени и спасени от лапите на невежеството е преданото служене. Както бе обяснено от Шукадева Госвами, човек може да повтаря името на Кришна или да медитира върху Кришна или ако не може да медитира, човек може просто да седне и да гледа Кришна. Дори едно дете може да гледа: „Тук е Кришна. Тук е Радхарани.“ Дори и малкото дете или дори животното може да направи това и да извлече полза. По-интелигентният човек може да предложи молитви, а ако човек е опитен и е бил обучен от духовен учител, може да извърши нужното обожание.

Християните и мюсюлманите също са вайшнави, предани, защото отдават молитви на Бога: „О, Боже – казват те, – дай ни хляба наш насъщен!“ Тези, които се молят то този начин, може да не знаят много и да са на по-нисък етап, но всъщност това е началото, защото така те се приближават до Бога. Ходенето на църква или джамия също е благочестива дейност (чатур-видха̄ бхаджанте ма̄м̇ джана̄х̣ сукр̣тино 'рджуна). Затова човек, които започва деня си по този начин, ще стане чист вайшнава. И атеистичната пропаганда – да не се ходи на църква, храм или джамия – е много опасно за човешкото общество.

Човек може да не е много напреднал, но трябва да се опита, да направи поне нещо малко, за да разбере Бога. Детето е изпратено на училище и въпреки че там то учи само азбуката, ако се интересува, един ден ще може да стане много добър учен. По същия начин човек, който е благочестив, един ден може да се превърне в чист предан. Защо трябва да отхвърляме религията и да живеем напълно светски, да откриваме заводи, в които да се произвеждат гайки и болтове, да работим много усилено, да пием и да ядем месо? Що за цивилизация е това? Това е така, защото в тази, така наречена цивилизация, хората страдат.

Поради невежество хората си мислят, че с отварянето на заводи те ще бъдат щастливи. Защо трябва да се отварят заводи? Няма нужда. Има толкова много земя и човек може да произвежда собствени зърнени храни и да яде до насита без нито един завод. Също така и за производството на мляко не са необходими заводи. Заводът не може да произвежда мляко или зърно. Сегашният недостиг на храна в света до голяма степен се дължи на такива заводи. Когато всички в града работят, за да произвеждат гайки и болтове, кой ще се произвежда зърнени храни? Прост живот и висше мислене е решението на икономическите проблеми. Затова движението за Кришна съзнание ангажира преданите в производството на собствена храна и себедостатъчен живот, така че негодниците да видят как човек може да живее спокойно, да се храни със зърнени храни, които сам е отгледал, да пие мляко и да възпява Харе Кришна.

Процесът на Кришна съзнание трябва да бъде енергично разпространяван по целия свят. Просто като гледат Божествата или като се присъединят към възпяването на Харе Кришна мантра, хората ще извлекат огромна полза. Ако човек прави кӣртан, пее, той ще бъде в състояние да мисли за Кришна. Човек може да смята: „Аз танцувах в продължение на два часа и повтарях Харе Кришна. Какво е значението на всичко това?“ Това е смаран̣а, помнене на Кришна. Човек дори може да си мисли: „Аз глупаво повтарях Кришна, Кришна в продължение на два часа.“ Но това също е смаран̣а. Тъй като движението за Кришна съзнание се разпространява, хората купуват нашите книги за Кришна. Тъй като са любопитни, те казват: „Какво е това Кришна? Нека да видим книгата.“ И първото нещо, което виждат, е снимката на Радха и Кришна и ако отворят книгата, те научават повече. В книгата има много молитви във възхвала на Кришна. Така че някои ще чуят за Кришна, а други ще прочетат и ако имат достатъчно късмет, те ще станат Кришна осъзнати и ще участват в обожанието на Божествата. Тези методи на предано служене – слушане, повтаряне, помнене на Кришна и така нататък – са толкова съвършени, че веднага след като човек започне да ги следва (всички, някои или дори само един от тях), той се пречиства. Затова Шукадева Госвами се моли: „Отдавам своите почитания на Бога, Върховната Личност просто като го помня, просто като го възхвалявам или просто като го съзерцавам – толкова голяма полза имам от това.“

Шукадева Госвами е един от дванадесетте важни духовни авторитети и това са авторитетите, които трябва да се следват (маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣). Той потвърждава, че чрез извършване на тези методи на преданото служене човек ще бъде пречистен от материалните замърсявания. Кога? Садях̣ – веднага, без да чака. Това е голямата полза от движението за Кришна съзнание.