Skip to main content

Глава 15

Глава 15

Отвъд раждането и смъртта

По ту сторону рождения и смерти

кечид а̄хур аджам̇ джа̄там̇
пун̣я-шлокася кӣртайе
ядох̣ прийася̄нвава̄йе
малаясйева чанданам
кечид а̄хур аджам̇ джа̄там̇
пун̣йа-ш́локасйа кӣртайе
йадох̣ прийасйа̄нвава̄йе

малайасйева чанданам

Някои казват, че Ти, нероденият, се раждаш, за да прославиш благочестивите царе, други казват, че се раждаш, за да удовлетвориш цар Яду, един от най-скъпите Ти предани. Ти се появяваш в рода му така, както сандаловото дърво се появява в планините на Малая.

Кто-то говорит, что Нерожденный родился для того, чтобы прославить праведных царей, а кто-то — что Он родился на радость царю Яду, одному из Твоих самых дорогих преданных. Ты появился в его династии, подобно тому как сандаловое дерево появляется в Малайских горах.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.32

Шримад-Бхагаватам, 1.8.32

Тъй като появяването на Бога в материалния свят обърква всички, за раждането на Неродения има най-различни мнения. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че се ражда в материалния свят, макар че е господарят на всички творения и е нероден. Така че не можем да отречем раждането на Неродения, защото Той сам представя истината. Но съществуват различни мнения за причините, поради които Той се ражда. Те също са изложени в Бхагавад-гӣта̄. Той се появява чрез вътрешната си енергия, за да възстанови принципите на религията, да защити благочестивите и да унищожи неблагочестивите. Това е мисията на появяването на Неродения. Но въпреки това се казва, че Богът е дошъл, за да прослави благочестивия цар Юдищхира. Несъмнено, заради благото на всички Бог Кришна искал да установи над света властта на Пандавите. Когато светът се управлява от благочестив цар, хората са щастливи. Когато владетелят е неблагочестив, хората са нещастни. В епохата на Кали управниците най-често са грешници и затова хората непрекъснато страдат. Но в демократичното общество неблагочестивите граждани сами избират този, който да ги управлява, затова не могат да обвиняват никого за нещастието си. Махараджа Нала също бил прочут като велик и благочестив цар, но не бил свързан с Бог Кришна. Затова Богът трябвало да прослави Махараджа Юдищхира. Богът вече бил прославил цар Яду, като се появил в рода му. Макар че се нарича Ядава, Ядувира, Ядунандана и пр., Той е независим от подобни обвързаности. Той може да бъде сравнен със сандаловото дърво, което расте в малайските планини. Дърветата могат да растат навсякъде, но понеже сандаловите дървета растат предимно в малайските планини, името им се свързва с тези планини. Можем да направим заключението, че Богът е като слънцето – вечно нероден, но въпреки това, Той се появява в този материален свят както слънцето изгрява на източния хоризонт. И както слънцето не принадлежи само на изтока, така и Богът не е син на никого, а напротив, баща на всичко съществуващо.

Явление Господа в материальном мире загадочно, поэтому существуют разные мнения о рождении Нерожденного. В «Бхагавад-гите» Господь говорит, что Он рождается в материальном мире, хотя Он — Владыка всего сущего и нерожденный. Стало быть, нельзя отрицать рождение Нерожденного, ибо Он Сам утверждает эту истину. Но есть разные мнения относительно того, почему Он рождается. Причина Его рождения тоже указана в «Бхагавад-гите». Господь появляется в этом мире посредством Своей внутренней энергии, чтобы восстановить законы религии, защитить праведников и уничтожить нечестивцев. Такова цель явления Нерожденного. Кроме того, говорится, что Господь пришел на Землю, чтобы прославить праведного царя Юдхиштхиру. Безусловно, Господь Шри Кришна хотел утвердить власть Пандавов ради блага всего мира. Когда миром правит благочестивый царь, люди счастливы, а когда царствует нечестивец, они несчастны. В век Кали большинство правителей неблагочестивы, поэтому жизнь людей полна несчастий. Но поскольку в демократическом обществе неблагочестивые граждане сами выбирают из своих рядов правителя, им некого винить в своих несчастьях. Кроме Махараджи Юдхиштхиры, в прежние времена было много других царей, известных своей праведностью. К их числу принадлежал, например, Махараджа Нала, однако он не был связан с Господом Кришной. Поэтому в данном стихе имеется в виду, что Господь Кришна явился, чтобы прославить Махараджу Юдхиштхиру. А еще Он прославил царя Яду, ибо родился в его династии. Но, хотя Господа именуют Ядавой, Ядувирой, Ядунанданой и т. д., это не значит, что Он был обязан рождаться в династии Яду. Его сравнивают с сандаловым деревом, растущим в Малайских горах. Деревья могут расти где угодно, но, так как сандал растет главным образом в Малаях, название сандала связано с этими горами. В заключение можно сказать, что Господь никогда не рождается, но Он появляется, подобно тому как солнце восходит на востоке. И как солнце не принадлежит востоку, так и Господь никому не приходится сыном: Он — отец всего сущего.

В Бхагавад-гӣта̄ (4.6) Богът казва:

В «Бхагавад-гите» (4.6) Господь говорит:

аджо 'пи санн авяя̄тма̄
бхӯта̄на̄м ӣшваро 'пи сан
пракр̣тим̇ сва̄м адхиш̣т̣ха̄я
самбхава̄мй а̄тма-ма̄яя̄
аджо ’пи санн авйайа̄тма̄
бхӯта̄на̄м ӣш́варо ’пи сан
пракр̣тим̇ сва̄м адхишт̣ха̄йа

самбхава̄мй а̄тма-ма̄йайа̄

„Въпреки че съм нероден и трансценденталното ми тяло е нетленно, и въпреки че съм Бог на всички живи същества, чрез моята вътрешна енергия Аз се появявам във всяка епоха в изначалната си трансцендентална форма.“

«Хотя Я нерожденный и Мое трансцендентное тело нетленно, хотя Я — повелитель всех живых существ, в каждую эпоху силой Своей внутренней энергии Я появляюсь в этом мире в Своем изначальном духовном облике».

Кришна е нероден и ние също сме неродени, но за разлика от Бога ние сме въплътени в материално тяло. Затова не можем да запазим позицията си на неродени, а трябва да се раждаме отново и отново – от едно тяло в друго, без гаранция за това какъв вид тялото ще получим следващия път. Дори и в този живот ние сме принудени да сменяме едно тяло с друго. Детето изоставя детското си тяло и приема тялото на юноша, а юношата изоставя юношеското тяло, за да приеме младежко тяло, което след това се сменя от старческо тяло. Затова е естествено да се заключи, че когато човек изоставя старото си тяло, ще трябва да приеме друго тяло – отново тялото на дете.

Кришна безначален, и мы, души, тоже не имеем начала, но, в отличие от Господа, мы попали в ловушку материального тела. Поэтому нас уже нельзя считать нерожденными, ибо мы вынуждены рождаться и переходить из одного тела в другое, не зная, каким будет наше следующее воплощение. Даже в течение нынешней жизни нам приходится менять тела. Из детского тела мы переходим в тело подростка, потом меняем его на тело юноши и в конце концов получаем тело старика. Из этого следует естественный вывод: покинув состарившееся тело, мы вынуждены будем родиться в другом теле, опять в теле ребенка.

Това е естественият цикъл на този материален свят. Той е подобен на смяната на сезоните. След пролетта идва лято, след лятото идва есента, а след това – зимата, а после – отново пролетта. По същия начин след деня идва нощта, а след нощта – ден. И точно както тези циклични промени настъпват един след друг, ние преминаваме от едно тяло в друго и затова естествено е да си направим извод, че след напускане на настоящото тялото ще получим друго тяло (бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте).

Материальному миру присуща цикличность. Она проявляется в смене времен года. Вслед за весной наступает лето, на смену лету приходят осень и зима, а затем вновь наступает весна. Точно так же ночь сменяет день, а день — ночь. И подобно этим чередующимся переменам, у нас происходит смена возрастов, из чего вполне можно заключить, что, оставив нынешнее тело, мы обретем другое (бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣйате).

Това заключение е много логично, то е потвърдено от ша̄стра, ведическата литература, а също така и от най-висшия авторитет – самия Кришна. Затова, защо да не я приемем? Ако човек не приема това – ако някой смята, че няма живот след смъртта, той е глупак.

Такое заключение вполне логично, и его подтверждают шастры (ведические писания), а также Сам Кришна, величайший из мудрецов. Почему бы нам не согласиться с этим выводом? Не соглашаться с ним и считать, что после смерти нет жизни, просто глупо.

Има живот след смъртта и има възможност да се освободим от цикъла на повторно раждане и смърт и да постигнем безсмъртен живот. Но тъй като, от незапомнени времена, ние сме свикнали да приемем едно тяло след друго, за нас е трудно да си представим живот, който е вечен. А животът в материалния свят е изпълнен с толкова много притеснения, че човек може да си мисли – ако има вечен живот, той сигурно също е толкова мъчителен. Например, болен човек, който взема горчиво лекарство и който е на леглото и там яде, там изхвърля изпражненията и урината си, който не може да се движи – той може би смята живота си толкова непоносим, че си мисли: „Нека да се самоубия.“ По същия начин, материалистичният живот е толкова нещастен, че в отчаянието си човек понякога приема философията на войдизма или имперсонализма, за да се опита да отрече самото си съществуване и да направи всичко нула. Но да стане нула е невъзможно, нито е необходимо. В материалния свят ние сме в бедствено положение, но когато изоставим материалното си съществувание, можем да открием реалния живот, вечния живот.

После смерти есть жизнь, а также есть возможность вырваться из круговорота повторяющихся рождений и смертей и обрести бессмертие. Но, поскольку с незапамятных времен мы привыкли менять тела, нам трудно представить себе вечную жизнь. К тому же в материальном мире жизнь так мучительна, что человек может подумать: жить вечно — значит вечно страдать. Представьте себе человека, который, например, тяжело болен: он принимает горькие лекарства, не поднимается с постели, лежа ест и ходит под себя. Его жизнь настолько невыносима, что он думает: «Лучше покончить с собой!» Подобно этому, жизнь материалистичного человека тоже полна страданий, и человек, отчаявшись, нередко обращается к философии пустоты или имперсонализма, чтобы отвергнуть само свое существование и свести его на нет. На самом же деле превратиться в пустоту невозможно, да в этом и нет необходимости. Мы бедствуем потому, что зависим от условий материального бытия, но, освободившись от них, мы обретаем истинную, вечную жизнь.

Тъй като ние сме неразделна част от Кришна, който е аджа, отвъд раждането и смъртта, ние също сме аджа. Как бихме могли да сме друго? Ако баща ми е щастлив, а аз съм син на баща си, защо да съм нещастен? Естествено е да заключим, че аз мога да се наслаждавам на имота на баща си, така както баща ми му се наслаждава. По същия начин, Богът, Кришна притежава цялото могъщество, цялата красота, цялото знание. Той е съвършен във всяко отношение. И въпреки че аз не мога да бъда съвършен, аз съм неразделна част от Бога и имам всички качества на Бога, макар и в малка степен.

Кришну называют аджа, что значит «неподвластный закону рождения и смерти». И мы, как Его неотъемлемые частицы, тоже обладаем этим свойством. Да и может ли быть иначе? Если мой отец счастлив, почему я — сын своего отца — должен страдать? У меня есть все основания считать, что я могу наслаждаться богатством отца так же, как им наслаждается он сам. Верховный Господь, Кришна, обладает всем могуществом, всей красотой, всем знанием. Он полон во всем, и я, хотя не обладаю Его совершенствами во всей полноте, все же являюсь Его частицей и потому отчасти наделен всеми Его качествами.

Богът не умира, така че аз също няма да умра. Това е моето положение. Това се обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (2.20): на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чит. Описвайки душата, Кришна казва, че душата никога не се е родила (на джа̄яте), а ако човек не се ражда, как може той да умре? Не може да става и дума за смърт (мрияте ва̄). Смъртта е за този, който е приел раждане, а ако човек няма раждане, той също така няма и смърт.

Бог не умирает, и я буду жить вечно. Таково мое положение. Это объясняется в «Бхагавад-гите» (2.20): на джа̄йате мрийате ва̄ када̄чин. Описывая душу, Кришна говорит, что она никогда не рождается (на джа̄йате), а если так, то почему она должна умереть? О смерти не может быть и речи (мрийате ва̄). Смерть существует лишь для тех, кто рождается, а тот, кто не рождается, никогда не умирает.

Но за съжаление ние не знаем това. Ние провеждаме научни изследвания, но ние не знаем, че всяко живо същество е душа, духовна по своята природа, която няма раждане, няма и смърт. Това е нашето невежество. Душата е вечна, вечно съществуваща и първоначална (нитях̣ ша̄швато 'ям̇ пура̄н̣о). Душата не умира с унищожаването на тялото (на ханяте ханямане шарире). Но въпреки че душата не умира, тя приема друго тяло и това се нарича бхава-рога, материална болест.

Но мы, к сожалению, не знаем об этом. Мы занимаемся научными изысканиями и не знаем, что каждое живое существо — это душа, которая не рождается и не умирает. Вот в чем наше невежество. Душа вечна, бессмертна, она существует с незапамятных времен (нитйах̣ ш́а̄ш́вато ’йам пура̄н̣о). Душа не умирает, когда разрушается тело (на ханйате ханйама̄не ш́арӣре). Но, хотя душа бессмертна, она входит в другое тело, и это называют бхава-рогой, болезнью материального существования.

Тъй като Кришна е върховното живо същество (нитйо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м), ние сме точно като Кришна, но разликата е, че Кришна е вибху, безграничен, докато ние сме ан̣у, ограничени. Качествено ние сме толкова добри, колкото Кришна. Затова каквато и склонности Кришна да има, ние също я имаме. Например Кришна има склонността да обича някой от противоположния пол – по тази причина и ние имаме същата склонност. Любовта води началото си от вечната любов между Радха и Кришна. Ние също търсим вечната любов, но тъй като сме обусловени от материалните закони, нашата любов е временна. Но ако се издигнем на трансцендентална платформа, ние можем да вземем участие в любовни отношения, подобни на тези на Кришна и Радхарани. Затова нашата цел трябва да бъде да се върнем у дома, обратно при Кришна, защото както Кришна е вечен, ние също ще получим вечно тяло.

Поскольку Кришна — высшее среди живых существ (нитйо нитйа̄н̣а̄м̇ четанаш́ четана̄на̄м), мы, остальные живые существа, подобны Ему и отличаемся лишь тем, что Кришна — вибху, безграничный, а мы — ану, ограниченные. Качественно мы неотличны от Кришны, и это значит, что у нас есть все наклонности, которые есть у Кришны. Кришна, к примеру, склонен любить существо противоположного пола, поэтому та же склонность есть и у нас. Любовь берет начало в вечных любовных взаимоотношениях Радхи и Кришны. Мы тоже ищем вечной любви, но, поскольку мы обусловлены законами материальной природы, наша любовь длится лишь какое-то время. Однако, возвысившись над бренностью отношений в этом мире, мы обретем любовные отношения, подобные тем, что связывают Кришну и Радхарани. Поэтому нашей целью должно стать возвращение домой, к Кришне, ибо Кришна вечен и мы там тоже будем жить вечно.

Кунтӣ казва: кечид а̄хур аджам джа̄там – „Върховният вечен, върховният нероден сега е приел раждане.“ Но въпреки че Кришна приема раждане, неговото раждане не е като нашето. Това би трябвало добре да знаем. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.9):

Кунти говорит: кечид а̄хур аджам̇ джа̄там — Верховный Господь, вечный и нерожденный, родился в этом мире. Однако не надо забывать, что, хотя Кришна и рождается, Его рождение не похоже на наше. В «Бхагавад-гите» (4.9) Господь говорит:

джанма карма ча ме дивям
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
джанма карма ча ме дивйам
эвам̇ йо ветти таттватах̣
тйактва̄ дехам̇ пунар джанма

наити ма̄м эти со ’рджуна

„Човек, който знае трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си не приема ново раждане в този материален свят, а достига моята вечна обител, о, Арджуна.“

«Тот, кто постиг божественную природу Моего явления и деяний, больше никогда не родится в материальном мире. Покинув тело, он вернется в Мою вечную обитель, о Арджуна».

В Шрӣмад Бха̄гаватам се описва появяването на Кришна. Той не се е родил от утробата на Деваки. Напротив, първо Той се е появил във величествената четириръка форма на Вишну, а след това се е превърнал в малко дете в скута на Деваки. Затова раждането на Кришна е трансцендентално, докато нашето раждане се извършва със сила, подчинено на законите на природата. Кришна не е подчинен на законите на природата, законите на природата са му подчинени (мая̄хякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам). Пракрити, природа, действа под ръководството на Кришна, а ние работим под ръководството на природата. Кришна е господар на природата, а ние сме слуги на природата. Затова Кунтӣдеви казва: кечид а̄хух̣ – Само глупакът може да каже, че нероденият е взел раждане. Самият Кришна също казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.11): аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄ ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам – „Аз съм се появил в човешка форма, затова тези, които са негодници, мислят че съм обикновен човек, също като тях.“ Парам̇ бха̄вам аджа̄нантах̣ – „Те не знаят тайната на раждането на Бога като човешко същество.“

В «Шримад-Бхагаватам» говорится, что Кришна, появившись на свет, вышел не из чрева Деваки. Сначала Он предстал в величественном образе четырехрукого Вишну и только потом превратился в крохотного младенца, лежащего на коленях у Деваки. Значит, рождение Кришны имеет божественную природу, а мы рождаемся, подчиняясь законам материальной природы. Законы природы не влияют на Кришну, это Он управляет ими (майа̄дхйакшен̣а пракр̣тих̣ сӯйате са-чара̄чарам). Кришна повелевает природой, пракрити, а природа повелевает нами. Кришна — хозяин материальной природы, а мы — ее слуги. Поэтому Кунтидеви утверждает: «Это только говорится, что Нерожденный родился». Хотя кажется, что Он появился на свет, как любой из нас, на самом деле это далеко не так. Кунтидеви ясно говорит: кечид а̄хух̣ — «Только глупцы могут утверждать, что Он родился». Сам Кришна тоже говорит в «Бхагавад-гите» (9.11): аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄ ма̄нушӣм̇ танум а̄ш́ритам — «Поскольку Мое появление в этом мире похоже на рождение обыкновенного человека, недалекие люди принимают Меня за одного из них». Парам̇ бха̄вам аджа̄нантах̣: «Но им неведома тайна рождения Бога в образе человека».

Кришна е навсякъде. Бог е разположен в сърцето на всеки (ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати). И тъй като Той е в нас и е всемогъщ, защо трябва да е трудно за него да се появи пред нас? Когато великият предан Дхрува Махарадж се занимавал с медитация върху четириръката форма на Вишну, изведнъж медитацията му била нарушена и Той видял пред себе си същата форма, върху която медитирал. Било ли е много трудно за Кришна да се появи по този начин? Разбира се, че не. По същия начин за него не е било трудно да се яви пред Деваки в същата четириръка форма. Следователно Кришна казва: джанма карма ча ме дивям – „Човек трябва да разбере трансценденталното му раждане и дейности.“ Кунтӣдеви има това разбиране. Тя знае – въпреки че за някои глупаци Кришна е приел раждане – в действителност Той е нероден.

Кришна пребывает всюду. Господь находится в сердце каждого (ӣш́варах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деш́е ’рджуна тишт̣хати). А раз Бог у нас внутри и Он всемогущ, Ему не составит труда появиться перед нами. Когда великий преданный Махараджа Дхрува медитировал на четырехрукий образ Вишну, его медитация внезапно прервалась и он сразу увидел перед собой тот же образ, на который медитировал. Разве Кришне трудно было появиться перед ним? Вовсе нет. И точно так же Он с легкостью предстал в четырехруком образе перед Деваки. Поэтому Кришна говорит: джанма карма ча ме дивйам — «Надо постичь божественную природу Моего рождения и деяний». Кунтидеви обладала этим знанием. Ей было известно, что Кришна — нерожденный, хотя глупцам и казалось, что Он родился, как обычный ребенок.

Но защо трябва Кришна да проявява забавлението на приемане на раждане? Кунтӣдеви отговаря: пун̣я шлокася кӣртайе – да прославя тези, които са много благочестиви и много напреднали в духовното разбиране. Кришна идва като син на Деваки, за да прослави своята предана Деваки. Кришна става син на Яшода, за да прослави Яшода. По същия начин Кришна се появява в династията на своя велик предан Махараджа Яду, само за да прослави Махараджа Яду. Затова Кришна е още известен като Ядава, потомък на Махараджа Яду. Кришна не е задължен да приеме раждане в определено семейство или държава, но Той се ражда, за да прослави определена личност или семейство, за да прослави тяхната преданост. Затова неговото раждане, се нарича дивям, трансцендентална.

Но зачем Кришне понадобилось рождаться? Шримати Кунтидеви отвечает: пун̣йа ш́локасйа кӣртайе — «Чтобы прославить тех, кто отличается особым благочестием и духовной мудростью». Кришна приходит как сын Деваки, чтобы прославить Свою преданную, Деваки. Кришна становится сыном Яшоды, чтобы возвеличить Яшоду. И в династии Махараджи Яду, Своего великого преданного, Кришна рождается только для того, чтобы прославить Махараджу Яду. Именно поэтому Кришну еще называют Ядавой, потомком царя Яду. Кришна появляется на свет в определенной семье или стране не потому, что связан какими-то обязательствами: Он рождается лишь для того, чтобы возвеличить Своего преданного или целую семью преданных. Поэтому Его рождение называют дивйам, божественным.

Бог не е длъжен да приема раждане, но ние сме длъжни да го направим. Това е разликата между нашето раждане и раждането на Кришна. Ако според нашата карма или дейности ние сме подходящи да се родим в добро семейство, в човешкото общество или обществото на полубоговете, ние трябва да направим това, но ако нашите дейности са нисши като тези на животните, ние ще трябва да се родим в семейство на животни. Това е законът за кармата. Карман̣а̄ даива-нетрен̣а джантор дехопапаттайе (Шрӣмад Бха̄гаватам 3.31.1). Ние развиваме определен тип тяло според нашата карма.

Господу нет необходимости рождаться, а мы делаем это вынужденно. Такова разница между нашим рождением и рождением Кришны. Если в соответствии с нашей кармой, или поступками, нам суждено появиться на свет в добропорядочной семье, в обществе людей или полубогов, мы там и родимся, а если наша деятельность была на животном уровне, мы вынуждены будем родиться среди животных. Таков закон кармы. Карман̣а̄ даива-нетрена джантур дехопапаттайе (Бхаг., 3.31.1). Карма определяет тип нашего будущего тела.

Човешката форма на живот е предназначена за разбирането на Върховния Бог, Абсолютната Истина (атха̄то брахма-джиджна̄са̄). Но ако ние не се стремим към това, ако ние злоупотребяваме с тази възможност и просто сме като животни, ще се върнем към животинска форма на живот. Заради това движението за Кришна съзнание се опитва да спаси хората от пропадането до животински живот.

Человеческая жизнь предназначена для постижения Всевышнего, Абсолютной Истины (атха̄то брахма-джиджн̃а̄са̄). Если мы не стремимся к этой цели и, упуская дарованную нам возможность, живем, подобно животным, нам придется снова родиться среди животных. Поэтому участники Движения сознания Кришны стремятся уберечь людей от такого падения.

Появата на Бог Кришна е сравнен с растежа на сандаловото дърво по хълмовете на Малая (малаясйева чанданам). Има две Малая – Малайските хълмове и страната, сега известна като Малайзия. Дървото чандана или сандаловото дърво може да расте навсякъде – не е така, че то расте само в Малайзия или на Малайските хълмове, но тъй като това сандалово дърво расте в големи количества в тези части на света, то е известно като Малая-чандана. В западните страни има ароматизирана вода, известна като одеколон. Тя може да се произвежда навсякъде, но тъй като тя е била първоначално произведена в град Кьолн, тя е известна като одеколон. По същия начин сандаловото дърво може да расте навсякъде, но тъй като първоначално то е било много популярно в Малайзия и Малайските хълмове, то е известно като Малайско сандалово дърво. Кунтӣ отдава тази молитва преди пет хиляда години. Това показва, че сандаловото дърво е растяло и преди пет хиляда години в Малайзия. Малайзия не е ново име, то е било известно преди хиляди и хиляди години от последователите на ведическата култура. В днешно време, разбира се, Малайзия отглежда каучукови дървета, защото има добро търсене на гума, но по-рано в Малайзия в голям мащаб е растяло сандалово дърво, защото е имало голямо търсене на сандалово дърво, особено в Индия.

Господь Кришна появляется в этом мире подобно сандаловому дереву, что растет в горах Малая (малайасйева чанданам). Есть две Малаи — Малайские горы и страна Малайзия. Дерево чандана, или сандаловое дерево, растет не только в Малайзии или в горах Малая, но, поскольку эти места особенно богаты сандалом, его называют малая-чанданой (малайским сандалом). В странах Запада пользуются ароматизированной водой — одеколоном. Ее производят повсюду, но впервые она была изготовлена в городе Кельне, и поэтому ее стали называть «одеколон» («кельнская вода»). Сандаловое дерево тоже встречается во многих странах, но, поскольку его родиной считают Малайзию или Малайские горы, его называют «малайский сандал». Кунти произносила свои молитвы пять тысяч лет назад, и это значит, что сандаловое дерево росло в Малайзии так же давно. Название «Малайзия» далеко не ново: последователи ведических традиций знали о нем много тысяч лет назад. Сейчас в Малайзии больше выращивают каучук, ибо есть немалый спрос на резину, но в прежние времена, особенно в Индии, большим спросом пользовался сандал, поэтому в Малайзии выращивали сандаловое дерево.

Тъй като Индия е тропическа страна, а сандаловото дърво е много охлаждащо, хората в Индия използват сандаловата паста за козметични цели. Дори и сега, през горещите дни на летния сезон, тези, които могат да си го позволят, намазват със сандалова паста телата си и се чувстват охладени през целия ден. В Индия това е традиция, при която след къпане и освещаване на тялото чрез поставяне на тилак-знаци по него, човек предлага почитания на Божествата, взема известно количество чандана-праса̄да от стаята на Божествата и го нанася на тялото си. Това се нарича прасадханам. Затова се казва, че в Кали-юга, настоящата епоха сна̄нам ева праса̄дханам (Шрӣмад Бха̄гаватам 12.2.5) – ако някой може да се изкъпе добре, това е праса̄дханам. В Индия дори най-бедният човек всеки ден рано сутрин взема баня, но когато дойдох в Америка видях, че за хората къпането дори веднъж на ден е трудна работа и много често не се прави. В Индия сме свикнали да виждаме хората се къпят три пъти на ден, но в Ню Йорк – може да се наложи човек да отиде до къщата на свой приятел, за да се изкъпе, защото няма условия у дома. Това е симптом на Кали-юга – сна̄нам ева праса̄дханам. В Кали-юга за човек ще бъде много трудно дори да се изкъпе.

Поскольку Индия находится в тропиках, а сандал оказывает охлаждающее действие, сандаловую пасту в Индии используют как освежающее косметическое средство. Даже сейчас, в летнюю пору, когда дни стоят особенно жаркие, те, кто может себе это позволить, наносят на тело сандаловую пасту, чтобы не чувствовать жары. В Индии было принято после омовения и освящения тела знаками тилакасклониться перед Божеством и потом, взяв в комнате Божества чандана-прасад, нанести его на тело. Это называлось праса̄дханам.Однако говорится, что в век Кали, в нынешнюю эпоху, сна̄нам эва праса̄дханам (Бхаг., 12.2.5): можно считать, что человек совершил праса̄дханам, если хотя бы как следует помылся. В Индии даже последний бедняк каждый день ранним утром совершает омовение, но, приехав в Америку, я обнаружил, что здесь далеко не каждый имеет такую возможность. В Индии люди привыкли омываться три раза в день, однако в Нью-Йорке я увидел, что некоторые ходят мыться к друзьям, так как дома для этого у них нет условий. Это признаки Кали-юги. Снанам эва праса̄дханам. В эпоху Кали трудно даже омыться.

Друг симптом на Кали-юга е да̄кш̣ям̇ кут̣умба-бхаран̣ам (Шрӣмад Бха̄гаватам 12.2.7) – ще бъде приеман за благочестив просто ако може да запази семейството си. Думата да̄кш̣ям, което означава известен с благочестиви дейности, идва от дакш̣а, което означава благонадежден. В Кали-юга един мъж ще се счита за благонадежден, ако може да поддържа семейство, състоящо се от него, жена му и едно или две деца. В Индия, разбира се, традиционното семейство е общото семейство, състоящо се от мъж и съпругата му, техните родители и деца, техните роднини и така нататък. Но в Кали-юга ще бъде трудно да се поддържа обикновено семейство от мъж, жена и няколко деца. Когато живеех в Ню Йорк, между хората, дошли на нашите класове беше стара дама, която имаше възрастен син. Попитах я: „Защо вашият син не се ожени?“ Тя отговори: „Да, той ще се ожени, когато може да поддържа семейство. Не знаех, че тук поддържането на семейство е толкова трудна работа.“ Но това е описано в Шрӣмад Бха̄гаватам ако някой може да поддържа семейство, той ще се смята за много славен човек и ако едно момиче има съпруг, тя ще се счита за много щастлива.

Другим признаком Кали-юги является да̄кшйам̇ кут̣умба-бхаран̣ам (Бхаг., 12.2.7): если человек в состоянии прокормить свою семью, его уже за это будут считать благочестивым. Понятие да̄кшйам, «славящийся благочестием», происходит от слова дакша, «умелый». В Кали-югу критерием умелости станет способность человека содержать небольшую семью, состоящую из самого́ главы семейства, его жены и пары детей. В Индии по традиции люди живут большими семьями, объединяющими в себе супругов, их родителей, детей и прочих родственников. Но в Кали-югу будет трудно содержать даже немногочисленную семью, состоящую из двоих супругов и нескольких детей. В Нью-Йорке к нам на программы среди прочих приходила одна женщина, у которой был взрослый сын. Я спросил ее: «Почему ваш сын не женится?» «Он сможет жениться, когда будет в состоянии прокормить жену и детей», — ответила она. Я не думал, что здесь так трудно содержать семью. Однако все это описано в «Бхагаватам»: если вы сможете прокормить своих домочадцев, вас будут считать невероятно добродетельным человеком, а если девушке удастся выйти замуж, будут говорить, что ей на редкость повезло.

Не е наша работа да критикуваме, но симптомите на Кали-юга са много тежки и те ще стават все по-тежки. Продължителността на Кали-юга е 432000 години и въпреки че са минали само 5000 години от нея, вече можем да открием толкова много трудности и колкото повече Кали-юга напредва, толкова повече ще бъдат трудностите. Затова най-добрият начин е да развием нашето Кришна съзнание и да се върнем у дома, обратно при Бога. Това ще ни спаси. В противен случай, ако се преродим отново за друг живот в Кали-юга, очакват ни дни, изпълнени с трудности и ще трябва да страдаме все повече и повече.

Мы не хотим никого осуждать, но проявления Кали-юги чрезвычайно суровы, а со временем они станут еще суровее. Кали-юга длится 432 000 лет, из которых прошло только 5 000, а мы уже сталкиваемся с большими трудностями. И чем дальше, тем все труднее будет. Поэтому самое лучше — развить в себе сознание Кришны и вернуться домой, к Богу. В этом наше спасение. Иначе в следующей жизни мы снова родимся в Кали-югу и вновь столкнемся с трудностями, от которых будем страдать все больше и больше.