Живо същество не може да съществува, ако не притежава нещо. Затова живото същество не може да притежава качеството отреченост в истинския смисъл на думата. Живото същество се отказва от едно, за да получи друго, по-ценно нещо. Ученикът жертва детските си забавления, за да получи по-добро образование. Един слуга се отказва от работата си, за да получи по-добра. По същия начин преданият се отказва от материалния свят не без причина. Той се отказва заради нещо, което има реална духовна ценност. Шрила Рӯпа Госва̄мӣ, Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрила Рагхунатха даса Госвами и други като тях са се отказали от светския блясък и просперитет в името на служенето на Бога. Те са били големи хора в светския смисъл на думата. Госвамите са били министри в правителството на Бенгал, а Шрила Рагхунатха даса Госвами бил син на един голям замӣнда̄р (земевладелец) от онова време. Но те изоставили всичко, за да спечелят нещо, което превъзхожда това, което преди това са притежавали. Преданите обикновено нямат материален просперитет, но те ​​имат тайна съкровищница в лотосовите нозе на Бога. Има една хубава история за Шрила Сана̄тана Госва̄мӣ. Той имал философски камък, но го хвърлил в купчината с отпадъци. Един беден човек го взел, но по-късно се зачудил защо ценният камък се намирал на такова място. Човекът попитал Сана̄тана Госва̄мӣ кое е най-ценното нещо и тогава той му дал святото име на Бога. Акинчана означава този, който не дава нищо материално. А в действителност преданият, или маха̄тма̄, не дава нищо материално на никого, защото самият той се е отказал от всичко материално. Обаче преданият може да даде върховното достояние, а именно Божествената Личност, защото Той е единствената собственост на истинския предан. Философският камък на Сана̄тана Госва̄мӣ, който бе хвърлен в боклука, не е бил негова собственост, в противен случай той не би го държал на такова място. Този специфичен пример се дава на предания неофит просто за да се убеди, че материалните стремежи и духовният напредък не вървят ръка за ръка. Ако човек още не е в състояние да види всичко като духовно, свързано с Върховния Бог, човек трябва да разграничава духа и материята. Въпреки че духовен учител като Шрила Сана̄тана Госва̄мӣ е в състояние да види всичко както духовно, той дава този пример за нас, само защото ние нямаме това духовно виждане.

Материалният поглед към света или прогресът на материалната цивилизация е голяма спънка за духовния напредък. Такъв материален напредък заплита живото същество в робството на материалното тяло, а това води до всевъзможни материални страдания. Такъв материален напредък се нарича анартха, или нещо, което не е желателно. И това е точно така. В резултат на материалния прогрес човек използва червило на цена от петдесет цента и още куп ненужни вещи, които са продукти на материалната концепция за живота. Чрез отклоняване на вниманието към толкова много ненужни неща, енергията на човек се разпилява, без да може да постигне духовна реализация, първата необходимост на човешкия живот. Опитът да се стигне до Луната е още един пример за безсмислено изразходване на енергията, тъй като дори и тя да се достигне проблемите на живота, няма да бъдат решени. Преданите на Бога се наричат​​ акинчана, защото те практически нямат материална собственост. Такива материални придобивки са продукт на трите гуни на материалната природа. Те скриват духовната енергия и поради тази причина, колкото по-малко такива продукти на материалната природа притежаваме, толкова повече имаме шанс за духовен напредък.

Върховната Личност няма пряка връзка с материалните дейности. Всичките дейности, които Той проявява дори и в материалния свят, са духовни и в тях няма привързаност към материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ Бог казва, че всичките му дейности, дори неговата поява и напускане в и извън материалния свят, са трансцендентални и човек, който познава това съвършено, няма отново да приеме раждане в този материален свят и ще се върне при Бога.

Материалната болест се дължи на стремежа към господство над материалната природа, а този стремеж е резултат от взаимодействието на трите гуни на природата, но нито Бог, нито преданите имат желание за такова фалшиво удоволствие. Затова те се наричат нивр̣тта-гун̣а-вр̣тти. Съвършеният нивр̣тта-гун̣а-вр̣тти е Върховният Бог, защото Той никога не се привлича от гуните на материалната природа, докато у живите същества има такава склонност, заради това някои от тях са оплетени в капана на илюзорното привличане към материалната природа.

Бог е собственост на преданите, а те на свой ред му принадлежат, затова със сигурност също са трансцендентални към гуните на материалната природа. Това е естествено. Такива искрени предани се различават от тези, в чиято преданост има примеси и които се обръщат към Бога, за да облекчат страданията си и да се избавят от бедността или са любознателни и умозрително търсят истината. Искрените предани и Богът са трансцендентално привързани един към друг, а на другите Богът няма какво да отвърне. Затова Той се нарича а̄тма̄ра̄ма, себеудовлетворен. Себеудовлетворен, такъв какъвто е, Той се явява господар на всички монисти, които искат да се слеят с битието му. Такива монисти се сливат с личното сияние на Бога, наречено брахма-джьотир, а преданите влизат в трансценденталните забавления на Бога, които в никакъв случай не трябва да се приемат за материални.

Да бъде материално разорен е първото качество на предания. Човек, който няма нищо в този материален свят, а просто притежава Кришна се нарича акинчана. Думата акинчана означава този, който е загубил всички материални притежания. Докато имаме дори и най-малкия оттенък на идеята да бъдем щастливи по един или друг начин, ще трябва да приемаме материално тяло. Природата е толкова милостива, че в зависимост от начина, по който искаме да се наслаждаваме в този материален свят, под ръководството на Бога тя ще ни даде подходящо тяло. Защото Бог се намира в сърцето на всеки, Той знае всичко. Поради това, знаейки, че ние все още искаме нещо материално, Той ще ни даде още едно материално тяло: „Да, вземи го.“ Кришна иска да получим пълен опит, чрез който да разберем, че с материалните постижения ние никога няма да бъдем щастливи. Това е желанието на Кришна.

Тъй като ние сме неразделна част от Кришна, който има пълна свобода, ние също имаме пълна свобода, въпреки че тази свобода в количествено отношение е доста малка. Въпреки че количеството сол в капка морска вода не може да се сравнява с количеството сол в океана, химичният състав на капката и на океана е еднакъв. По същия начин, каквото ние имаме в минимално количество, се намира в своята пълнота в Кришна (джанма̄ди ася ятах̣). Например, ние имаме склонност да крадем, да вземаме неща, които принадлежат на други хора. Защо? Защото Кришна има същата склонност. Ако склонността да краде не присъства в Абсолютната истина, как може да присъства у нас? Кришна е известен като крадец на масло. Но кражбата на Кришна и нашата кражба са различни. Тъй като ние сме материално замърсени, нашата кражба е отвратителна, а на абсолютна, духовна платформата кражбата е нещо прекрасно и носи удоволствие. Затова Майка Яшода се наслаждава на дейностите на Кришна, когато краде. Това е разликата между материалното и духовното.

Всички дейности, които са духовни са напълно добри, както и всички дейности, които са материални са изцяло лоши. Това е разликата между духовното и материалното. Така нареченият морал и доброта в този материален свят са изцяло лоши, но в духовния свят, дори така наречената неморалност е нещо хубаво. Това трябва да се разбере. Например, мъж да танцува с чужди жени посред нощ е неморално, поне според ведическата цивилизация. Дори и днес в Индия на една млада жена никога няма да бъде позволено да отиде при млад мъж посред нощ, за да танцува с него. Но ние виждаме в Шрӣмад Бха̄гаватам, че всички гопӣ, младите пастирки на Вриндавана, щом чуели флейтата на Кришна те веднага отивали да танцуват с него. Сега, според материалните схващания това е неморално, но от духовна гледна точка това е в съответствие с най-висшия морал. Затова Чайтаня Махапрабху казва: рамя̄ качид упа̄сана̄ враджа-вадхӯварген̣а я̄ калпита̄ – „О, няма по-добър начин за обожание от този, който е измислен от враджа-вадхӯс, девойките на Вриндавана.“ След като Чайтаня Махапрабху приел ордена на отречението от живота, той много стриктно избягвал общуването с жени. Дори и в семейния си живот той никога не е разменял никакви шеги с жена си. Той е притежавал голямо чувство за хумор, но се е шегувал само с мъже, не и с жени. Само веднъж Той се обърнал с шеговити думи към жена си Вишнуприя. Когато Сачимата, майката на Бог Чайтаня търсила нещо, Той шеговито казал: „Може би снаха ти го е взела.“ Но в целия му живот това са били единствените шеговити думи по отношение на жена. Той е бил много строг. След като приел сання̄са, ордена на отречението, никоя жена не е можела се приближи до него, дори за да отдаде почитания. Жените отдавали почитания отдалече. Независимо от това, Чайтаня Махапрабху казва: рамя̄ ка̄чид упа̄сана̄ враджа-вадхӯварген̣а я̄ калпита̄ – „Няма по-добър начин за обожание от този, който е измислен от девойките на Вриндавана.“ Какъв е бил техният начин? Те искали да обичат Кришна на всяка цена. А това никога не е неморално.

Това, което е във връзка с Кришна никога не може да бъде греховно. Нека дадем още един пример. Бог Кришна в своето въплъщение като Нрисимхадева убил Хиранякашипу, бащата на Прахлада Махараджа, а Прахлада Махараджа стоял наблизо без да протестира. Това нормално ли е? Кой би искал да види собствения си баща убит? Кой може просто да стои там и да не протестира? Никой не би одобрил такова поведение или да каже, че това е морално. Но това се е случило. И още нещо. Прахлада Махараджа дори направил гирлянд, за да го постави на шията на убиеца. „Скъпи мой Господи-убиец, – казал той – моля те, приеми този гирлянд. Може да си убил баща ми, но Ти си много добър.“ Това трябва да се приеме за духовно. Ако нечий баща е нападнат и никой не може да го защити, човек трябва да се възпротиви и да вика за помощ. Но тъй като бащата на Прахлада Махараджа е бил убит от Кришна под формата на Бог Нрисимхадева, Прахлада Махараджа приготвил гирлянд за убиеца. След като баща му бил убит, Прахлада казал на Нрисимхадева, Мой скъпи Господи, сега, когато баща ми е убит, всички са щастливи. Сега моля Те, успокой своя гняв.

Са̄дху, святият човек, никога не одобрява убийството, дори на животно, но Прахлада Махараджа казал: модета са̄дхур апи вр̣шчика-сарпа-хатя̄ – „Дори един светец е доволен, когато скорпион или змия е убита.“ Скорпионът и змията също са живи същества и са̄дху никога не е доволен, когато вижда друго живо същество да бъде убито, но Прахлада Махараджа казал: „Дори са̄дху е доволен, когато змия или скорпион е убит. Баща ми беше точно като змия или скорпион и поради това, че сега той е убит, всички са щастливи.“ Хиранякашипу е бил много опасен демон, който е притеснявал преданите, и когато такъв демон е убит, дори святите хора са удовлетворени, въпреки че обикновено те ​​никога не желаят смъртта на другиго. Ето защо, въпреки че може да изглежда, че Бог Кришна или Прахлада Махараджа са действали неморално, в действителност те са действали в съответствие с най-висшия морал.

Кришна е акинчана-витта, единствената утеха за този, който е загубил всичко материално. В Чайтаня Чарита̄мр̣ита Бог Кришна казва: „Ако някой се стреми към мен, но в същото време иска материално благополучие, той е просто глупак.“ Кришна е толкова милостив, че ако някой търси материален просперитет, но в същото време иска да стане предан, Кришна проваля материалния му живот. Затова хората с много страх се отнасят към Кришна съзнание и си мислят: „О, материалният ми просперитет ще бъде приключен.“

Като цяло, хората ходят на църква или в храма, за да се молят на Бог за материално благополучие: „Боже, дай ни хляба наш насъщен.“ Но въпреки че те се обръщат към Бога за материално благополучие: „Дай ми това, дай ми онова“ – те се считат за благочестиви, защото се обръщат към Бог, за разлика от атеистите, които никога не се обръщат към него. „Защо трябва да се обръщам към Бога? – казва атеистът – Аз ще натрупам собствено богатство и с постиженията на науката ще бъда щастлив.“ Човек, който твърди: „Моето благополучие зависи от собствените ми сили и знания.“ е душ̣кр̣итӣ, а най-грешният човек, който обаче си мисли: „Успехът ми зависи от милостта на Бога.“, е благочестив.

Факт е, че без разрешението на Бога нищо не може да се постигне. Та̄ват танур идам̇ танӯпекш̣ита̄на̄м. Ние открихме много начини, чрез които да се противодейства на бедствията, но когато освобождаването от тези беди не е разрешено от Бога, тези начини ще се провалят. Например, един болен човек може да има много добри лекарства и квалифициран лекар, но ако попитаме лекаря: „Може ли да гарантираш живота на този пациент?“, Лекарят ще каже: „Не, това не зависи от мен. Правя само това, което мога. Това е всичко.“ Един интелигентен лекар знае: „Крайното решение е в ръцете на Бога. Аз съм просто един инструмент. Ако Бог не иска пациентът да живее, тогава всичките ми лекарства и научни, медицински познания ще се провалят.“

Следователно крайната инстанция е Кришна. Тези, които са глупави и не разбират това се наричат ​​мӯд̣ха, негодници. Те не знаят, че всичко, което правят може да е много добро, но ако то не е в плана на Бога, Кришна, ще се провали. А преданият знае: „Каквато и интелигентност да имам и да се опитвам да стана щастлив, без разрешението на Кришна никога няма да постигна.“ Това е разликата между двамата.

Както бе споменато по-рано, Кришна казва: „Човек, който се опитва да ме достигне и да стане Кришна осъзнат, но в същото време търси материално щастие, не е много интелигентен. Той губи времето си.“ Нашата основна дейност е да станем Кришна осъзнати. Това е основната цел на човешкия живот. Ако ние губим времето си, стремейки се към материално благополучие и забравяме да възпяваме Харе Кришна, много ще загубим. Затова Кришна казва: а̄ми – вигя еи мӯркхе виш̣ая' кена диба (Чайтаня Чарита̄мр̣ита, Мадхя 22.39) „Негодникът може да поиска някакво материално благополучие от мен в отплата за предано служене, което е извършил. Но защо трябва да му давам материално благополучие? По-скоро ще му отнема всичко, което има.“

Когато нашите материални притежания са отнети, ние ставаме много мрачни. Но това е изпитание. Това бе заявено на Юдхищхира Махараджа от самия Кришна. Юдхищхира Махараджа попитал Кришна: „Ние сме напълно зависими от теб, но все пак страдаме толкова много. Отнеха ни царството, съпругата ни беше изложена на позор, а врагове се опитаха да ни убият, подпалвайки къщата, в която бяхме отседнали. Как е възможно това да се случи?“ Кришна отговорил: ясиа̄хам анугр̣хн̣а̄ми хариш̣йе тад-дханам̇ шанаих̣ – „Да, това е моето първо задължение. Аз проявявам милостта си към някого като отнема всичките му източници на доходи и го подложа на големи изпитания.“ В този смисъл Кришна е много опасен.

Имам личен опит в тази връзка. Не искам да разказвам цялата тази история, но е факт, че по този начин съм получил специална милост от Кришна. Когато бях на двадесет и пет години, моят Гуру Махараджа, моят духовен учител ми нареди да отида да проповядвам. Но аз си мислех: „Първо ще стана богат човек и тогава ще използвам парите си, за да финансирам проповядването. Имах добри възможности да стана много богат бизнесмен. Един астролог дори ми каза, че съм имал възможност да стана като най-богатия човек в Индия. Имах много добри шансове. Бях мениджър в голяма химическа фабрика. Открих собствено предприятие и бизнесът ми беше много успешен. Но в крайна сметка всичко се срина и така бях принуден да изпълнявам заповедите на моя Гуру Махараджа. Когато всичките ми материални постижения бяха отнети, аз се обърнах към Кришна: „Ти си единственият ми подслон.“ Следователно Кришна е акинчана-витта, собственост на материално разорените. Когато човек е лишен от всички материални притежания, той се обръща към Кришна. Сега аз осъзнавам, че не съм изгубил нищо, а дори съм спечелил.“

Така че да изгубиш материалните удобства заради Кришна не е загуба. Напротив, това е най-голямата печалба. Когато човек стане акинчана, когато няма притежания, Кришна става неговото най-голямо богатство. Изразявайки това разбиране, Нароттама даса Тхакура казва:

„Кришна, не искам нищо от теб. Аз нямам никакви притежания. Ти си единственото ми богатство, така че, моля те, не ме отхвърляй!“

Това е много добра позиция. Когато човек не зависи от нищо материално, а само от Кришна, той е постигнал най-висшата позиция в Кришна съзнание. Затова се обръща към Кришна с акинчана-витта – „Когато човек стане материално беден, Ти си единственото му богатство.“ Намо 'кинчана-витта̄я нивр̣тта-гун̣а-вр̣ттайе – „Когато човек те признае за свое единствено притежание, той веднага се освобождава от влиянието на материалната природа.“ С други думи, чрез приемане на Кришна човек достига трансценденталната позиция на Абсолюта. Āтма̄ра̄ма̄я: „От този момент човек става щастлив с теб. Кришна, Ти си щастлив сам по себе си и човек, който ти се отдаде, става щастлив като тебе.“ Няма никаква разлика между тялото на Кришна и самия Кришна. Той е изцяло себе си, изцяло духовен. Ние, от своя страна, имаме тяло, което е различно от нас самите. Аз съм себе си, но аз притежавам материално тяло. Но когато действително станем зависими от Кришна, който е напълно себеудовлетворен, ние също можем да станем себеудовлетворени.

Кайваля-патайе намах̣. Философите-маявади монисти искат да се слеят с Върховния. Той е себеудовлетворен, те също искат, сливайки се с него, да станат себеудовлетворени. Философията на Кришна съзнание е същата, но вместо да станем едно с Кришна, ние искаме да зависим от Кришна. Това е истинското единство. Ако ние просто сме съгласни да следваме наставленията на Кришна и не му се противопоставяме, ние се намираме в истинско единство с него.

Философите маявади мислят: „Защо трябва да поддържам своето индивидуално, отделно съществуване? Аз трябва да се слея с Върховния.“ Но това е невъзможно. От самото начало ние сме отделени части от Кришна. Затова Кришна казва в Бхагавад-гӣта̄: „Мой скъпи Арджуна, трябва да знаеш, че ти, Аз и всички личности, които се намират на бойното поле сме били индивидуалности в миналото, продължаваме да сме индивидуалности сега и в бъдеще ще продължим да бъдем индивидуалности.“

Нитйо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м. Кришна е върховният нитя, върховната жизнена сила сред безбройните други жизнени сили. Ние, живите същества (джӣва) сме безброй (ананта), не можем да бъдем преброени. По същия начин Кришна също е живо същество, но той е главният, Той е върховното живо същество. Това е разликата. Един лидер може да има много последователи. По същия начин Кришна, върховното живо същество е върховен лидер, а ние сме подчинени, зависими живи същества.

Това, че сме зависими, не е много е трудно за разбиране. Ако Кришна не ни достави храна, ние ще гладуваме, защото самостоятелно ние не може да произведем нищо. Еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н. Кришна поддържа всичко съществуващо, също така и нас. Следователно, Кришна е истинският господар и ние трябва да желаем да бъдем подчинени. Това е нашето естествено, изначално положение. Ако ние изкуствено искаме да станем господари в този материален свят, сме в илюзия. Ние трябва да се откажем от тази илюзия и винаги да се опитваме да бъдем зависими от Кришна. Тогава животът ни ще бъде успешен.