Skip to main content

Втора глава

Chapter Two

Избиране на духовен учител

Choosing a Spiritual Master

Какво е гуру?

What Is a Guru?

Като чуем думата гуру, сме склонни да си представяме карикатурен образ: странно изглеждащ стар субект с дълга гъста брада и надиплена одежда, медитиращ върху езотерични истини; или световен измамник, извличащ печалби от лековерието на млади търсачи на духовното. Но какво всъщност е гуру? Какво повече от нас знае той? Как ни просветлява? В беседа в Англия през 1973 г. Шрӣла Прабхупа̄да дава няколко поучителни отговора.

“In all the śāstras [scriptures] the guru is described to be as good as God, but the guru never says, ‘I am God.’ The disciple’s duty is to offer respect to the guru just as he offers respect to God, but the guru never thinks, ‘My disciples are offering me the same respect they offer to God; therefore I have become God.’ As soon as he thinks like this, he becomes a dog.”

ом̇ агя̄на-тимира̄ндхася
гя̄на̄н̃джана-шала̄кая̄
чакш̣ур унмӣлитам̇ йена
тасмаи шрӣ-гураве намах̣
oṁ ajñāna-timirāndhasya
jñānāñjana-śalākayā
cakṣur unmīlitaṁ yena
tasmai śrī-gurave namaḥ

„Роден съм в най-дълбоко невежество, но моят гуру отвори очите ми с факела на знанието. На него отдавам смирените си почитания.“

“I was born in the darkest ignorance, and my guru, my spiritual master, opened my eyes with the torch of knowledge. I offer my respectful obeisances unto him.”

Думата агя̄на означава „невежество“ или „мрак“. Ако светлината в тази стая неочаквано угасне, не можем да кажем къде сме ние и къде другите. Всичко ще се обърка. По същия начин всички сме в мрак в този свят, който е свят на тамасТамас или тимира означава „мрак“. Този материален свят е мрачен и за да се осветява, е необходима слънчева или лунна светлина. Но има друг, духовен свят, отвъд тъмнината. Той е описан от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (15.6):

The word ajñāna means “ignorance” or “darkness.” If all the lights in this room immediately went out, we would not be able to tell where we or others are sitting. Everything would become confused. Similarly, we are all in darkness in this material world, which is a world of tamas. Tamas or timira means “darkness.” This material world is dark, and therefore it needs sunlight or moonlight for illumination. However, there is another world, a spiritual world, that is beyond this darkness. That world is described by Śrī Kṛṣṇa in the Bhagavad-gītā [15.6]:

на тад бха̄саяте сӯрьо
на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣
яд гатва̄ на нивартанте
тад дха̄ма парамам̇ мама
na tad bhāsayate sūryo
na śaśāṅko na pāvakaḥ
yad gatvā na nivartante
tad dhāma paramaṁ mama

„Тази моя обител не се осветява от слънце, нито от луна, нито от електричество. Този, който я достигне, никога не се връща в материалния свят“.

“That supreme abode of Mine is not illumined by the sun or moon, nor by fire or electricity. Those who reach it never return to this material world.”

Дълг на духовния учител е да изведе ученика си от мрака към светлината. Сега всеки страда в резултат на невежеството, както от невежество човек се заразява с болест. Когато не познаваме хигиенните правила, не знаем от какво можем да се заразим. Така от невежество ние се заразяваме и страдаме от болести. Престъпникът може да каже: „Аз не знам закона“ — но няма да бъде извинен, ако извърши престъпление. Незнанието не е извинение. По същия начин детето, което не знае, че огънят пари, пипа огъня. Огънят не си мисли: „Това е дете и то не знае, че ще го изгоря“. Не, няма извинение. Както има държавни закони, така има и строги природни закони и те действат, независимо че не ги познаваме. Ако извършим нещо поради невежество, ще трябва да страдаме. Това е законът. Няма значение дали той е държавен или природен — ако го нарушим, поемаме риска да страдаме.

The guru’s business is to bring his disciples from darkness to light. At present everyone is suffering due to ignorance, just as one contracts a disease out of ignorance. If one does not know hygienic principles, he will not know what will contaminate him. Therefore due to ignorance there is infection, and we suffer from disease. A criminal may say, “I did not know the law,” but he will not be excused if he commits a crime. Ignorance is no excuse. Similarly, a child, not knowing that fire will burn, will touch the fire. The fire does not think, “This is a child, and he does not know I will burn.” No, there is no excuse. Just as there are state laws, there are also stringent laws of nature, and these laws will act despite our ignorance of them. If we do something wrong out of ignorance, we must suffer. This is the law. Whether the law is a state law or a law of nature, we risk suffering if we break it.

Задължението на гуру е да се грижи никое човешко същество от този материален свят да не страда. Никой не може да каже, че не страда. Това е невъзможно. В този материален свят има три вида страдания: адхя̄тмика, адхибхаутика и адхидаивика. Това са страдания, причинявани от материалното ни тяло и ум, от други живи същества и от природните сили. Може да страдаме в резултат на умствено терзание, може да страдаме от други живи същества — от мравки, комари, мухи — можем да страдаме от някаква по-висша сила. Може да настъпи суша, може да има наводнение, може да има изключителни горещини, а може да има и изключителни студове. Толкова много страдания се причиняват от природата. Така че в материалния свят има три вида страдания и всяко същество страда от един, два или три от тях. Никой не може да каже, че не изпитва никакви страдания.

The guru’s business is to see that no human being suffers in this material world. No one can claim that he is not suffering. That is not possible. In this material world, there are three kinds of suffering: ādhyātmika, ādhibhautika, and ādhidaivika. These are miseries arising from the material body and mind, from other living entities, and from the forces of nature. We may suffer mental anguish, or we may suffer from other living entities – from ants or mosquitoes or flies – or we may suffer due to some superior power. There may be no rain, or there may be flood. There may be excessive heat or excessive cold. So many types of suffering are imposed by nature. Thus there are three types of miseries within the material world, and everyone is suffering from one, two, or three of them. No one can say that he is completely free from suffering.

Можем да запитаме защо живото същество страда. Отговорът е — от невежество. То не мисли: „Аз правя грешки и водя греховен живот, затова страдам“. Ето защо първата работа на гуру е да избави ученика си от невежеството. Ние изпращаме децата си на училище, за да ги спасим от страдания. Страхуваме се, че ако детето не получи образование, в бъдеще ще страда. Гуру вижда, че страданието се дължи на невежеството, сравнявано с мрак. Как човек може да бъде спасен от тъмнината? — Чрез светлина. Гуру взема факела на знанието и го издига пред живото същество, обгърнато от мрака. Това знание го освобождава от страданията на невежеството.

We may then ask why the living entity is suffering. The answer is: out of ignorance. He does not think, “I am committing mistakes and am leading a sinful life; that is why I am suffering.” Therefore the guru’s first business is to rescue his disciple from this ignorance. We send our children to school to save them from suffering. If our children do not receive an education, we fear that they will suffer in the future. The guru sees that suffering is due to ignorance, which is compared to darkness. How can one in darkness be saved? By light. The guru takes the torchlight of knowledge and presents it before the living entity enveloped in darkness. That knowledge relieves him from the sufferings of the darkness of ignorance.

Човек може да попита дали гуру е абсолютно необходим. Ведите ни осведомяват, че е необходим:

One may ask whether the guru is absolutely necessary. The Vedas inform us that he is:

тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет
самит-па̄н̣их̣ шротриям̇ брахма-ниш̣т̣хам
tad-vijñānārthaṁ sa gurum evābhigacchet
samit-pāṇiḥ śrotriyaṁ brahma-niṣṭham

(Мун̣д̣ака Упаниш̣ад 1.2.12)

[Muṇḍaka Upaniṣad 1.2.12]

Ведите настойчиво ни съветват да намерим гуру. Всъщност те казват да намерим истински гуру, а не просто някакъв гуру. Истинският гуру е един, защото идва чрез ученическата последователност. Това знание, което преди пет хиляди години са дали Вя̄садева и Кр̣ш̣н̣а, се дава и днес. Няма разлика между двете наставления. Въпреки че стотици и хиляди а̄ча̄рии са идвали и са си отивали, посланието си остава същото. Истинският гуру е само един, защото истинският гуру не говори нещо различно от предшествениците си. Някои духовни учители казват: „По мое мнение ти трябва да направиш така“ — но това не е гуру. Такива т.нар. „гуру“ са просто негодници. Истинският гуру има само едно мнение и то е мнението, изказано от Кр̣ш̣н̣а, Вя̄садева, На̄рада, Арджуна, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и Госва̄мӣте. Преди пет хиляди години Бог Кр̣ш̣н̣а е изговорил Бхагавад-гӣта̄ и Вя̄садева я е записал. Шрӣла Вя̄садева не казва: Това е моето мнение“. Напротив, той пише шрӣ-бхагава̄н ува̄ча, т. е. „Върховната Божествена Личност каза“. Това, което Вя̄садева е написал, е изговорено първоначално от Върховната Божествена Личност. Шрӣла Вя̄садева не е дал собственото си мнение.

The Vedas enjoin us to seek out a guru; actually, they say to seek out the guru, not just a guru. The guru is one because he comes in disciplic succession. What Vyāsadeva and Kṛṣṇa taught five thousand years ago is also being taught now. There is no difference between the two instructions. Although hundreds and thousands of ācāryas have come and gone, the message is one. The real guru cannot be two, for the real guru does not speak differently from his predecessors. Some spiritual teachers say, “In my opinion you should do this,” but this is not a guru. Such so-called gurus are simply rascals. The genuine guru has only one opinion, and that is the opinion expressed by Kṛṣṇa, Vyāsadeva, Nārada, Arjuna, Śrī Caitanya Mahāprabhu, and the Six Gosvāmīs. Five thousand years ago Lord Śrī Kṛṣṇa spoke the Bhagavad-gītā, and Vyāsadeva recorded it. Śrīla Vyāsadeva did not say, “This is my opinion.” Rather, he wrote, śrī-bhagavān uvāca, that is, “The Supreme Personality of Godhead says.” Whatever Vyāsadeva wrote was originally spoken by the Supreme Personality of Godhead. Śrīla Vyāsadeva did not give his own opinion.

Следователно Шрӣла Вя̄садева е гуру. Той не тълкува погрешно думите на Кр̣ш̣н̣а, а ги предава точно както са били изговорени. Ако изпращаме телеграма, човекът, който я предава, не трябва да я поправя, редактира или да прибавя нещо ново. Той просто я предава. Това е работата на гуруГуру може да бъде една или друга личност, но посланието е едно. Затова се казва, че гуру е един.

Consequently, Śrīla Vyāsadeva is a guru. He does not misinterpret the words of Kṛṣṇa, but transmits them exactly as they were spoken. If we send a telegram, the person who delivers the telegram does not have to correct it, edit it, or add to it. He simply presents it. That is the guru’s business. The guru may be this person or that, but the message is the same; therefore it is said that guru is one.

Можем да установим, че в ученическата последователност просто се повтаря една и съща тема. В Бхагавад-гӣта̄ (9.43) Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:

In the disciplic succession we simply find repetition of the same subject. In the Bhagavad-gītā [9.34] Śrī Kṛṣṇa says:

ман-мана̄ бхава мад-бхакто
мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру
ма̄м еваиш̣яси юктваивам
а̄тма̄нам̇ мат-пара̄ян̣ах̣
man-manā bhava mad-bhakto
mad-yājī māṁ namaskuru
mām evaiṣyasi yuktvaivam
ātmānaṁ mat-parāyaṇaḥ

„Винаги мисли за мен, стани мой предан, отдавай ми почитания и ме обожавай. Така напълно потопен в мен, със сигурност ще дойдеш при мен“. Същите тези инструкции са били повтаряни от всички а̄ча̄рии, като Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Мадхва̄ча̄ря и Чайтаня Маха̄прабху. Шестимата Госва̄мӣ също са предавали това послание, ние просто следваме техните стъпки. Няма никаква разлика. Ние не тълкуваме думите на Кр̣ш̣н̣а, казвайки: „По мое мнение битката при Курукш̣етра представя човешкото тяло“. Такива интерпретации правят само негодниците. В света има много негодници гуру, които прокарват собственото си мнение, но ние можем да противостоим на всеки негодник. Един негодник гуру може да каже: „Аз съм Бог“ или „Всички ние сме богове“. Да допуснем, че е така, но трябва да потърсим в речника значението на Бог. Обикновено в речника пише, че Бог означава Върховното Същество. Следователно можем да попитаме такъв гуру: „Ти Върховното същество ли си?“. Ако той не може да разбере това, тогава ще дадем значението на върховен. Всеки речник ще ни информира, че върховен означава „най-висшият авторитет“. Тогава можем да попитаме: „Ти най-висшият авторитет ли си?“. Негодникът гуру, макар да твърди, че е Бог, не може да отговори положително на такъв въпрос. Богът е Върховното Същество и най-висшият авторитет. Никой не му е равен, нито по-велик от него. Въпреки това има много гуру „богове“, много негодници, които твърдят, че са Върховния. Такива негодници не могат да ни помогнат да се спасим от материалното съществуване. Те не могат да осветят нашия мрак с факела на духовното знание.

“Engage your mind always in thinking of Me, become My devotee, offer obeisances to Me, and worship Me. Being completely absorbed in Me, surely you will come to Me.” These very instructions were reiterated by all the ācāryas, such as Rāmānujācārya, Madhvācārya, and Caitanya Mahāprabhu. The Six Gosvāmīs also transmitted the same message, and we are simply following in their footsteps. There is no difference. We do not interpret the words of Kṛṣṇa by saying, “In my opinion, the Battlefield of Kurukṣetra represents the human body.” Such interpretations are set forth by rascals. In the world there are many rascal gurus who give their own opinion, but we can challenge any rascal. A rascal guru may say, “I am God,” or, “We are all God.” That is all right, but we should find out from the dictionary what the meaning of God is. Generally, a dictionary will tell us that the word God indicates the Supreme Being. Thus we may ask such a guru, “Are you the Supreme Being?” If he cannot understand this, then we should give the meaning of supreme. Any dictionary will inform us that supreme means “the greatest authority.” We may then ask, “Are you the greatest authority?” Such a rascal guru, even though proclaiming himself to be God, cannot answer such a question. God is the Supreme Being and the highest authority. No one is equal to Him or greater than Him. Yet there are many guru-gods, many rascals who claim to be the Supreme. Such rascals cannot help us escape the darkness of material existence. They cannot illumine our darkness with the torchlight of spiritual knowledge.

Авторитетният гуру просто ще предаде това, което казва върховният гуру, Богът, в авторитетните писания. Един гуру не може да променя посланието на ученическата последователност.

The bona fide guru will simply present what the supreme guru, God, says in bona fide scripture. A guru cannot change the message of the disciplic succession.

Трябва да разберем, че не можем да правим проучвания, за да открием Абсолютната Истина. Самият Чайтаня Маха̄прабху казва: „Моят Гуру Маха̄ра̄джа, моят духовен учител, ме смяташе голям глупак“. Ако човек стои смирено като глупак пред своя гуру, самият той е гуру. Но ако някой казва: „Толкова съм напреднал, че мога да говоря по-добре от моя гуру“ — той е просто негодник. В Бхагавад-гӣта̄ (4.2) Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:

We must understand that we cannot carry out research to find the Absolute Truth. Caitanya Mahāprabhu Himself said, “My Guru Mahārāja, My spiritual master, considered Me a great fool.” He who remains a great fool before his guru is a guru himself. However, if one says, “I am so advanced that I can speak better than my guru,” he is simply a rascal. In the Bhagavad-gītā [4.2] Śrī Kṛṣṇa says:

евам̇ парампара̄-пра̄птам
имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ парантапа
evaṁ paramparā-prāptam
imaṁ rājarṣayo viduḥ
sa kāleneha mahatā
yogo naṣṭaḥ paran-tapa

„Тази най-висша наука е получена чрез системата на ученическата последователност и по този начин я разбраха святите царе. Но с течение на времето веригата бе прекъсната и науката такава, каквато е, изглеждаше загубена“.

“This supreme science was thus received through the chain of disciplic succession, and the saintly kings understood it in that way. But in course of time the succession was broken, and therefore the science as it is appears to be lost.”

Приемането на гуру не е просто мода. Човек, който сериозно се е заел да разбере духовния живот, се нуждае от гуруГуру е въпрос на необходимост, т. е. човек трябва да се отнесе много сериозно към разбирането на духовния живот, Бога, правилните действия и връзката си с Бога. Ако гледаме сериозно на тези теми, ние се нуждаем от гуру. Не трябва да отиваме при гуру само защото в момента той е на мода. Трябва да се отдадем, защото без отдаване няма да научим нищо. Ако отиваме при гуру само за да спорим, няма да научим нищо. Ние трябва да приемем гуру така, както Арджуна е приел своя гуру, самия Шрӣ Кр̣ш̣н̣а:

Taking on a guru is not simply a fashion. One who is serious about understanding spiritual life requires a guru. A guru is a question of necessity, for one must be very serious to understand spiritual life, God, proper action, and one’s relationship with God. When we are very serious about understanding these subjects, we need a guru. We shouldn’t go to a guru simply because a guru may be fashionable at the moment. Surrender must be there, for without surrender we cannot learn anything. If we go to a guru simply to challenge him, we will learn nothing. We must accept the guru just as Arjuna accepted his guru, Śrī Kṛṣṇa Himself:

ка̄рпан̣я-дош̣опахата-свабха̄вах̣
пр̣ччха̄ми тва̄м̇ дхарма-саммӯд̣ха-чета̄х̣
яч чхреях̣ ся̄н нишчитам̇ брӯхи тан ме
шиш̣яс те 'хам ша̄дхи ма̄м̇ тва̄м̇ прапаннам
kārpaṇya-doṣopahata-svabhāvaḥ
pṛcchāmi tvāṁ dharma-sammūḍha-cetāḥ
yac chreyaḥ syān niścitaṁ brūhi tan me
śiṣyas te ’haṁ śādhi māṁ tvāṁ prapannam

„Объркан съм относно дълга си и от слабост съм загубил цялото си самообладание. В това състояние те моля да ми кажеш ясно какво е най-добро за мен. Сега съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, дай ми наставления“ (Бхагавад-гӣта̄ 2.7).

“Now I am confused about my duty and have lost all composure because of miserly weakness. In this condition I am asking You to tell me for certain what is best for me. Now I am Your disciple, and a soul surrendered unto You. Please instruct me.” [Bhagavad-gītā 2.7]

Това е начинът, по който трябва да се приема един гуруГуру е представител на Кр̣ш̣н̣а, представител на предишните а̄ча̄рии. Кр̣ш̣н̣а казва, че всичките а̄ча̄рии са негови представители; затова човек трябва да отдава на гуру същата почит, каквато отдава на Бога. Както Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва в молитвите си към духовния учител: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ — „Чрез милостта на духовния учител човек получава благословията на Кр̣ш̣н̣а“. Следователно, ако се отдадем на авторитетен гуру, ние се отдаваме на Бога. Богът приема нашето отдаване на гуру.

This is the process for accepting a guru. The guru is Kṛṣṇa’s representative, the former ācāryas’ representative. Kṛṣṇa says that all ācāryas are His representatives; therefore the guru should be offered the same respect one would offer to God. As Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura says in his prayers to the spiritual master, yasya prasādād bhagavat-prasādaḥ: “By the mercy of the spiritual master, one receives the benediction of Kṛṣṇa.” Thus, if we surrender to the bona fide guru, we surrender to God. God accepts our surrender to the guru.

В Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Кр̣ш̣н̣а ни наставлява:

In the Bhagavad-gītā [18.66] Kṛṣṇa instructs:

сарва-дхарма̄н паритяджя
ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа
ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо
мокшаиш̣я̄ми ма̄ шучах̣
sarva-dharmān parityajya
mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja
ahaṁ tvāṁ sarva-pāpebhyo
mokṣayiṣyāmi mā śucaḥ

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от всички греховни реакции. Не се страхувай“. Някой може да възрази: „Къде е Кр̣ш̣н̣а — аз ще се отдам на него“. Но методът не е такъв. Методът се състои в това, че първо трябва да се отдадем на представител на Кр̣ш̣н̣а и след това да се отдадем на Кр̣ш̣н̣а. Затова се казва: са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страих̣ — гуру е като Бога. Когато отдаваме почит на гуру, отдаваме почит на Бога. Тъй като се стремим да осъзнаем Бога, необходимо е да научим как да му отдаваме почитания чрез негов представител. Във всички ша̄стри се описва, че гуру е като Бога, но гуру никога не казва: „Аз съм Бог“. Дълг на ученика е да отдава почит на гуру така, както отдава почит на Бога, но гуру никога не мисли: Моите ученици ми отдават почит както на Бога, следователно аз съм Бог“. Щом почне да мисли така, той става дог (т. е. куче), а не Бог*. Затова Вишвана̄тха Чакравартӣ казва: кинту прабхорях̣ прия ева тася. Гуру е почитан като Бог, защото той е най-довереният слуга на Бога. Богът е винаги Бог, а гуру си е винаги гуру. Въпрос на етикет е, че Богът е обожаваният Бог, а гуру е обожаващият Бог (севака-бхагава̄н). Затова гуру бива наричан прабхупа̄да. Думата прабху означава „господар“, а па̄да означава „позиция“. Така прабхупа̄да означава „този, който е приел позицията на Бог“. Това е същото както са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страих̣.
* Игра на думи: от английски God (Бог) и dog (куче).

“Abandon all varieties of religion and just surrender unto Me. I shall deliver you from all sinful reactions. Do not fear.” Someone may argue, “Where is Kṛṣṇa? I shall surrender to Him.” But no, the process is that we first surrender to Kṛṣṇa’s representative; then we surrender to Kṛṣṇa. Therefore it is said, sākṣād-dharitvena samasta-śāstraiḥ: the guru is as good as God. When we offer respects to the guru, we are offering respects to God. Because we are trying to be God conscious, it is required that we learn how to offer respects to God through God’s representative. In all the śāstras the guru is described to be as good as God, but the guru never says, “I am God.” The disciple’s duty is to offer respect to the guru just as he offers respect to God, but the guru never thinks, “My disciples are offering me the same respect they offer to God; therefore I have become God.” As soon as he thinks like this, he becomes a dog instead of God. Therefore Viśvanātha Cakravartī says, kintu prabhor yaḥ priya eva tasya. Because he is the most confidential servitor of God, the guru is offered the same respect that we offer God. God is always God, guru is always guru. As a matter of etiquette, God is the worshipable God, and guru is the worshiper God (sevaka-bhagavān). Therefore the guru is addressed as prabhupāda. The word prabhu means “lord,” and pāda means “position.” Thus prabhupāda means “he who has taken the position of the Lord.” This is the same as sākṣād-dharitvena samasta-śāstraiḥ.

Ако много сериозно искаме да разберем науката за Бога, само тогава ни е необходим гуру. Не трябва да се опитваме да имаме гуру, защото това е на мода. Този, който е приел гуру, говори интелигентно. Той не говори глупости. Това означава да си приел истински гуру. Несъмнено, трябва да отдаваме цялата си почит на духовния учител, но трябва и да помним инструкциите му. В Бхагавад-гӣта̄ (4.34) самият Шрӣ Кр̣ш̣н̣а ни дава начина, по който да намерим гуру и да се обърнем към него:

Only if we are very serious about understanding the science of God is a guru required. We should not try to keep a guru as a matter of fashion. One who has accepted a guru speaks intelligently. He never speaks nonsense. That is the sign of having accepted a bona fide guru. We should certainly offer all respect to the spiritual master, but we should also remember how to carry out his orders. In the Bhagavad-gītā [4.34] Śrī Kṛṣṇa Himself tells us the method of seeking out and approaching the guru:

тад виддхи пран̣ипа̄тена
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
tad viddhi praṇipātena
paripraśnena sevayā
upadekṣyanti te jñānaṁ
jñāninas tattva-darśinaḥ

„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналата се душа може да ти предаде знание, защото е видяла истината“. Първото изискване е да се отдадем. Трябва да намерим достойна личност и доброволно да ѝ се отдадем. Ша̄стрите ни съветват, преди да приемем гуру, добре да го опознаем, за да разберем дали ще можем да му се отдадем. Не трябва да приемаме гуру веднага, само от фанатизъм. Това е много опасно. Гуру също трябва да разбере дали този, който иска да стане негов ученик, е готов за това. Това е начинът, по който се установява връзката между гуру и ученик. Всичко е налице, но ние трябва да се заловим с метода сериозно. Тогава ще можем да станем истински ученици. Най-напред трябва да намерим истински гуру, да установим връзка с него и да действаме съобразно с неговите изисквания. Тогава животът ни ще стане успешен, защото гуру може да просветли искрения ученик, който е в тъмнината.

“Just try to learn the truth by approaching a spiritual master. Inquire from him submissively and render service unto him. The self-realized souls can impart knowledge unto you because they have seen the truth.” The first process is that of surrender. We have to find an exalted person and willingly surrender before him. The śāstras enjoin that before we take a guru we study him carefully to find out whether we can surrender to him. We should not accept a guru suddenly, out of fanaticism. That is very dangerous. The guru should also study the person who wants to become a disciple to see if he is fit. That is the way a relationship is established between the guru and disciple. Everything is provided, but we must take up the process seriously. Then we can be trained to become a bona fide disciple. First we must find a bona fide guru, establish our relationship with him, and act accordingly. Then our life will be successful, for the guru can enlighten the sincere disciple who is in darkness.

Всеки се е родил негодник и глупак. Ако бяхме родени учени, щяхме ли да ходим на училище? Ако не придобиваме знание, няма да сме по-добри от животните. Животното може да казва, че не са нужни книги и че то е станало гуру, но как е възможно някой да получи знание, без да е изучавал авторитетни научни и философски книги? Негодниците гуру се опитват да избегнат тези неща. Трябва да разберем, че сме се родили негодници и глупаци и се нуждаем от просвещение. Нужно е да получим знание, за да направим живота си съвършен. Ако не усъвършенстваме живота си, това означава, че сме претърпели поражение. Какво означава поражение? — Това е борбата за съществуване. Опитваме се да постигнем по-добър живот, по-висока позиция и затова се борим упорито. Но не знаем какво всъщност е висока позиция.

Everyone is born a rascal and a fool. If we are born learned, why do we need to go to school? If we do not cultivate knowledge, we are no better than animals. An animal may say that there is no need of books and that he has become a guru, but how can anyone obtain knowledge without the study of authoritative books on science and philosophy? Rascal gurus try to avoid these things. We must understand that we are all born rascals and fools and that we have to be enlightened. We have to receive knowledge to make our lives perfect. If we do not perfect our lives, we are defeated. What is this defeat? The struggle for existence. We are trying to obtain a better life, to attain a superior position, and for this we are struggling very hard. But we do not know what a superior position actually is.

Каквото и положение да сме достигнали в материалния свят, ще трябва да го напуснем. Може да имаме добро или лошо положение, и в двата случая не можем да останем тук. Можем да спечелим милиони долари и да си мислим: „Сега съм в добро положение“ — но една дизентерия или холера ще отнемат положението ни. Ако банката фалира, с положението ни е свършено. Всъщност няма добро положение в материалния свят. Той е безсмислена комедия. Тези, които се опитват да достигнат по-добро положение в материалния свят, накрая се провалят, защото добро положение няма. В Бхагавад-гӣта̄ (14.26) се казва какво е добро положение:

Whatever position we have in this material world must be given up. We may have a good position or a bad position; in any case, we cannot remain here. We may earn millions of dollars and think, “Now I am in a good position,” but a little dysentery or cholera will finish our position. If the bank fails, our position is gone. So actually there is no good position in this material world. It is a farce. Those who try to attain a better position in the material world are ultimately defeated, because there is no better position. The Bhagavad-gītā [14.26] says what the better position is:

ма̄м̇ ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
māṁ ca yo ’vyabhicāreṇa
bhakti-yogena sevate
sa guṇān samatītyaitān
brahma-bhūyāya kalpate

„Този, който се заема с чисто предано служене, веднага излиза извън обсега на влиянието на материалната природа и се издига до духовна позиция“.

“One who engages in full devotional service, unfailing in all circumstances, at once transcends the modes of material nature and thus comes to the level of Brahman.”

Съществуват ли наука и знание, които да ни направят безсмъртни? Да, ние можем да станем безсмъртни, но не в материалния смисъл на думата. Не можем да получим това знание в т.нар. „университети“. Но съществува знанието на ведическите писания, което води до безсмъртие. Това безсмъртие е нашето по-добро положение. Няма повече раждане, няма повече смърт, няма повече старост, няма повече болести. Следователно гуру поема много голяма отговорност. Той трябва да напътства ученика си и да му даде възможност да стане достоен кандидат за съвършената позиция — безсмъртието. Гуру трябва да бъде способен да отведе ученика си обратно вкъщи, при Бога.

Is there any science that gives us the knowledge by which we may become immortal? Yes, we may become immortal, but not in the material sense. We cannot receive this knowledge in so-called universities. However, there is knowledge contained in the Vedic scriptures by which we may become immortal. That immortality is our better position. No more birth, no more death, no more old age, no more disease. Thus the guru takes on a very great responsibility. He must guide his disciple and enable him to become an eligible candidate for the perfect position – immortality. The guru must be competent to lead his disciple back home, back to Godhead.

Светци и измамници

Separating the Saints from the Swindlers

Всеки ден броят на хората, интересуващи се от практикуване на йога и медитация, нараства с хиляди. За нещастие, по-вероятно е този, който търси подходящ учител, да се натъкне на редица фокусници измамници, „гуру“ със собствен стил и самообявили се богове. В интервю с лондонския Таймс Шрӣла Прабхупа̄да обяснява как човек, искрен в търсенето си, може да разбере разликата между мнимия и искрения духовен водач.

Śrīla Prabhupāda speaks out in an interview with the London Times: “If you want to be cheated, you will find many cheating gurus. But if you are sincere, you will find a sincere guru.… The genuine guru is God’s representative, and he speaks about God and nothing else.… A genuine guru is not a businessman. He is a representative of God. Whatever God says, the guru repeats. He does not speak otherwise.”

Журналист: Ваша Милост, изглежда, че днес повече хора от когато и да било се стремят към някакъв духовен живот. Можете ли да кажете защо е така?

Reporter: Your Grace, it seems that more people than ever are seeking some kind of spiritual life. I wonder if you could tell me why this is so.

Шрӣла Прабхупа̄да: Желанието за духовен живот е напълно естествен копнеж. Тъй като сме души, в материалната атмосфера не можем да бъдем щастливи. Ако извадите рибата от водата, на сушата тя не може да бъде щастлива. По същия начин, ако не сме с духовно съзнание, никога няма да сме щастливи. Днес толкова хора се стремят към научен напредък и икономическо развитие, но не са щастливи, защото това не е истинската цел на живота. Много млади хора осъзнават тази истина и отхвърлят материалистичния живот, в търсене на духовния. Всъщност това е правилното търсене. Кр̣ш̣н̣а съзнание е истинската цел на живота. Докато не приемем Кр̣ш̣н̣а съзнание, не можем да бъдем щастливи. Това е факт. Затова приканваме всекиго да изучи и разбере това велико движение.

Śrīla Prabhupāda: The desire for spiritual life is an absolutely natural hankering. Because we are spirit souls, we cannot be happy in the material atmosphere. If you take a fish out of the water, it cannot be happy on land. Similarly, if we are without spiritual consciousness, we can never be happy. Today, so many people are after scientific advancement and economic development, but they are not happy because these are not the actual goals of life. Many young people are realizing this, and they are rejecting materialistic life and are trying to search for spiritual life. Actually, this is the proper search. Kṛṣṇa consciousness is the proper goal of life. Unless you take to Kṛṣṇa consciousness, you cannot be happy. That is a fact. Therefore, we invite everyone to study and understand this great movement.

Журналист: Това, което искрено ме притеснява е, че откакто преди известно време в Англия пристигна един индийски йогӣ, който беше първият „гуру“, а повечето хора и представа си нямаха какво означава това, изведнъж неизвестно откъде се появиха много гуру. Понякога имам чувството, че не всички от тях са истински, каквито би трябвало да бъдат. Правилно ли е да се предупредят хората, решили да се заемат с духовен живот, че трябва да проверят дали имат истински гуру, който да ги учи?

Reporter: What frankly worries me is that since the arrival in Britain some time ago of an Indian yogi, who was the first “guru” that most people had ever heard of, a lot of “gurus” have suddenly appeared out of nowhere. Sometimes I get the feeling that not all of them are as genuine as they ought to be. Would it be right to warn people who are thinking of taking up spiritual life that they should make sure that they have a genuine guru to teach them?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Разбира се, много хубаво е човек да намери гуру. Но ако искате евтин гуру или ако искате да бъдете измамен, тогава ще намерите много гуру, които мамят. Ако сте искрен обаче, ще намерите истински гуру. Хората биват мамени, защото искат всичко много евтино. Ние изискваме от учениците си да се въздържат от извънбрачен секс, месоядство, хазарт и интоксиканти. Хората мислят, че всичко това е много трудно — излишни безпокойства. Но ако друг им каже: „Можеш да правиш каквито си искаш глупости, само вземи моята мантра“ — хората го харесват. Истината е, че хората искат да бъдат мамени и затова се появяват измамниците. Никой не иска да се подлага на каквито и да било въздържания. Човешкият живот е предназначен за въздържание, но никой не е готов да се подлага на въздържания. Ето защо идват измамниците и казват: „Никакви въздържания. Можеш да правиш каквото си искаш. Само ми плати и ще ти дам мантра, с която за шест месеца ще станеш Бог“. И всичко това продължава. Ако искате да бъдете мамени така, измамниците ще се появят.

Śrīla Prabhupāda: Yes. Of course, to search out a guru is very nice, but if you want a cheap guru, or if you want to be cheated, then you will find many cheating gurus. But if you are sincere, you will find a sincere guru. Because people want everything very cheaply, they are cheated. We ask our students to refrain from illicit sex, meat-eating, gambling, and intoxication. People think that this is all very difficult – a botheration. But if someone else says, “You may do whatever nonsense you like, simply take my mantra,” then people will like him. The point is that people want to be cheated, and therefore cheaters come. No one wants to undergo any austerity. Human life is meant for austerity, but no one is prepared to undergo austerity. Consequently, cheaters come and say, “No austerity. Whatever you like, you do. Simply pay me, and I’ll give you some mantra, and you’ll become God in six months.” All this is going on. If you want to be cheated like this, the cheaters will come.

Журналист: Какво ще кажете за този, който сериозно иска да намери духовен живот и има благоприятната възможност да приключи с мнимия гуру?

Reporter: What about the person who seriously wants to find spiritual life but who happens to finish up with the wrong guru?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ако искате да получите дори най-обикновено образование, трябва да посветите на това много време, труд и разбиране. По същия начин, ако искате да започнете духовен живот, трябва да сте сериозен. Как е възможно само с някаква удивителна мантра за шест месеца някой да стане Бог? Защо хората искат такова нещо? Това означава, че те искат да бъдат мамени.

Śrīla Prabhupāda: If you simply want an ordinary education, you have to devote so much time, labor, and understanding to it. Similarly, if you are going to take to spiritual life, you must become serious. How is it that simply by some wonderful mantras, someone can become God in six months? Why do people want something like that? This means that they want to be cheated.

Журналист: Как човек може да разбере, че неговият гуру е истински?

Reporter: How can a person tell he has a genuine guru?

Шрӣла Прабхупа̄да: Може ли някой от моите ученици да отговори на този въпрос?

Śrīla Prabhupāda: Can any of my students answer this question?

Ученик: Спомням си как веднъж Джон Ленън Ви попита: „Как да разбера кой е истински гуру?“. И Вие отговорихте: „Просто намери този, който е най-отдаден на Кр̣ш̣н̣а. Той е истинският гуру“.

Disciple: Once I remember John Lennon asked you, “How will I know who is the genuine guru?” And you answered, “Just find out the one who is most addicted to Kṛṣṇa. He is genuine.”

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Истинският гуру е представител на Бога и той говори за Бога и за нищо друго. Истински гуру е този, който не се интересува от материалистичния живот. Той се интересува от Бога, единствено от Бога. Това е един от тестовете за истински гуру: брахма-ниш̣т̣хам. Мислите му са потопени в Абсолютната Истина. В Мун̣д̣ака Упаниш̣ад се казва: шротриям̇ брахма-ниш̣т̣хам — „Истинският гуру е много вещ в писанията и ведическото знание и е изцяло зависим от Брахман“. Той би трябвало да знае какво е Брахман (духът) и как да се установи в Брахман. Тези отличителни черти са посочени във ведическата литература. Както казах преди, истинският гуру е представител на Бога. Той представя Върховния Бог, както вицекралят представя краля. Истинският гуру не измисля нищо. Всичко, което казва, е в съответствие с писанията и предишните а̄ча̄рии. Той няма да ти даде мантра и да ти каже, че за шест месеца ще станеш Бог. Това не е работата на гуру. Работата на гуру е да убеждава всеки да стане предан на Бога. Това е същността на задълженията на един гуру. Всъщност той няма друго задължение. Той казва на всеки, когото види: Моля те, стани Кр̣ш̣н̣а осъзнат“. Ако той агитира по един или друг начин за Бога и се опитва да накара всеки да стане предан на Бога, той е истински гуру.

Śrīla Prabhupāda: Yes. The genuine guru is God’s representative, and he speaks about God and nothing else. The genuine guru is he who has no interest in materialistic life. He is after God, and God only. That is one of the tests of a genuine guru: brahma-niṣṭham. He is absorbed in the Absolute Truth. In the Muṇḍaka Upaniṣad it is stated, śrotriyaṁ brahma-niṣṭham: “The genuine guru is well versed in the scriptures and Vedic knowledge, and he is completely dependent on Brahman.” He should know what Brahman [spirit] is and how to become situated in Brahman. These signs are given in the Vedic literature. As I said before, the real guru is God’s representative. He represents the Supreme Lord, just as a viceroy represents a king. The real guru will not manufacture anything. Everything he says is in accordance with the scriptures and the previous ācāryas. He will not give you a mantra and tell you that you will become God in six months. This is not a guru’s business. A guru’s business is to canvass everyone to become a devotee of God. That is the sum and substance of a real guru’s business. Indeed, he has no other business. He tells whomever he sees, “Please become God conscious.” If he canvasses somehow or other on behalf of God and tries to get everyone to become a devotee of God, he is a genuine guru.

Журналист: Какво ще кажете за християнските свещеници?

Reporter: What about a Christian priest?

Шрӣла Прабхупа̄да: Християнин, мюсюлманин, индус — няма значение какъв е свещеникът. Ако просто говори за Бога, той е гуру. Например Господ Исус Христос. Той проповядва на хората, като казва: „Просто се опитайте да обикнете Бога“. Всеки, няма значение какъв е — индус, мюсюлманин или християнин — е гуру, ако убеждава хората да обичат Бога. Това е критерият. Гуру никога не казва „Аз съм Бог“ или „Аз ще те направя Бог“. Истинският гуру казва: „Аз съм слуга на Бога и ще направя и теб слуга на Бога“. Няма значение как е облечен гуру. Както казва Чайтаня Маха̄прабху: „Този, който може да даде знание за Кр̣ш̣н̣а, е духовен учител“. Истинският духовен учител се опитва да накара хората да станат предани на Кр̣ш̣н̣а, т. е. на Бога. Той няма друго задължение.

Śrīla Prabhupāda: Christian, Muhammadan, Hindu – it doesn’t matter. If he is simply speaking on behalf of God, he is a guru. Lord Jesus Christ, for instance. He canvassed people, saying, “Just try to love God.” Anyone – it doesn’t matter who – be he Hindu, Muslim, or Christian, is a guru if he convinces people to love God. That is the test. The guru never says, “I am God,” or “I will make you God.” The real guru says, “I am a servant of God, and I will make you a servant of God also.” It doesn’t matter how the guru is dressed. As Caitanya Mahāprabhu said, “Whoever can impart knowledge about Kṛṣṇa is a spiritual master.” A genuine spiritual master simply tries to get people to become devotees of Kṛṣṇa, or God. He has no other business.

Журналист: Но лошите гуру

Reporter: But the bad gurus …

Шрӣла Прабхупа̄да: А какво е лош гуру?

Śrīla Prabhupāda: And what is a “bad” guru?

Журналист: Лошият гуру иска само пари или слава.

Reporter: A bad guru just wants some money or some fame.

Шрӣла Прабхупа̄да: Добре. Но ако той е лош, как може да стане гуру? (Смях.) Как може желязото да стане злато? Всъщност гуру не може да бъде лош, защото ако някой е лош, той не може да стане гуру. Не можете да кажете „лош гуру“. Това е противоречие. Това, което ви е нужно, е просто да разберете какво е истински гуру. Дефиницията за истински гуру е, че той говори само за Бога — това е всичко. Ако говори за някакви глупости, той не е гуруГуру не може да бъде лош. И въпрос не може да става за лош гуру, за червен гуру или за бял гуруГуру означава „истински гуру“. Всичко, което трябва да знаем, е че истинският гуру говори само за Бога и се опитва да накара хората да станат предани на Бога. Ако прави това, той е истински.

Śrīla Prabhupāda: Well, if he is bad, how can he become a guru? [Laughter.] How can iron become gold? Actually, a guru cannot be bad, for if someone is bad, he cannot be a guru. You cannot say “bad guru.” That is a contradiction. What you have to do is simply try to understand what a genuine guru is. The definition of a genuine guru is that he is simply talking about God – that’s all. If he’s talking about some other nonsense, then he is not a guru. A guru cannot be bad. There is no question of a bad guru, any more than a red guru or a white guru. Guru means “genuine guru.” All we have to know is that the genuine guru is simply talking about God and trying to get people to become God’s devotees. If he does this, he is genuine.

Журналист: Ако искам да получа посвещение във вашето общество, какво трябва да направя?

Reporter: If I wanted to be initiated into your society, what would I have to do?

Шрӣла Прабхупа̄да: Най-напред трябва да изоставите разпуснатия сексуален живот.

Śrīla Prabhupāda: First of all, you’d have to give up illicit sex life.

Журналист: Това включва ли изобщо сексуалния живот? Какво означава разпуснат сексуален живот?

Reporter: Does that include all sex life? What is illicit sex life?

Шрӣла Прабхупа̄да: Разпуснат сексуален живот е сексуалният живот извън брака. Животните имат сексуални отношения без ограничения, но в човешкото общество има ограничения. Във всяка страна и във всяка религия има някаква система за ограничаване на сексуалния живот. Ще трябва да се откажете и от всички интоксиканти, включително чай, цигари, алкохол, марихуана — всичко, което отравя организма.

Śrīla Prabhupāda: Illicit sex is sex outside of marriage. Animals have sex with no restrictions, but in human society there are restrictions. In every country and in every religion, there is some system of restricting sex life. You would also have to give up all intoxicants, including tea, cigarettes, alcohol, marijuana – anything that intoxicates.

Журналист: А друго?

Reporter: Anything else?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ще трябва да се откажете да ядете месо, яйца и риба. Ще трябва да изоставите и хазарта. Ако не изоставите тези четири вида греховни дейности, не може да получите посвещение.

Śrīla Prabhupāda: You’d also have to give up eating meat, eggs, and fish. And you’d have to give up gambling as well. Unless you gave up these four sinful activities, you could not be initiated.

Журналист: Колко последователи имате по света?

Reporter: How many followers do you have throughout the world?

Шрӣла Прабхупа̄да: Последователите на нещо истинско могат да бъдат много малко, а последователите на нещо глупаво — твърде много. Ние имаме около пет хиляди посветени ученици.

Śrīla Prabhupāda: For anything genuine, the followers may be very few. For something rubbish, the followers may be many. Still, we have about five thousand initiated disciples.

Журналист: Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание непрекъснато ли нараства?

Reporter: Is the Kṛṣṇa consciousness movement growing all the time?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, то нараства, но бавно. Това е защото изискваме много ограничавания. Хората не обичат да бъдат ограничавани.

Śrīla Prabhupāda: Yes, it is growing – but slowly. This is because we have so many restrictions. People do not like restrictions.

Журналист: Къде имате най-много последователи?

Reporter: Where is your following the greatest?

Шрӣла Прабхупа̄да: В Съединените щати, Европа, Южна Америка и Австралия. И разбира се, в Индия — там има милиони, които практикуват Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Śrīla Prabhupāda: In the United States, Europe, South America, and Australia. And, of course, in India there are millions who practice Kṛṣṇa consciousness.

Журналист: Можете ли да кажете каква е целта на вашето движение?

Reporter: Could you tell me what the goal of your movement is?

Шрӣла Прабхупа̄да: Целта на това движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание е да събуди изначалното съзнание на хората. Сега съзнанието ни е изпълнено с обозначения. Някой си мисли: „Аз съм англичанин“ — друг си мисли: „Аз съм американец“. Всъщност ние не сме нито едно от тези обозначения. Ние сме частици от Бога; това е нашата истинска същност. Ако всеки постигне това съзнание, проблемите в света ще бъдат разрешени. Тогава ще започнем да разбираме, че ние сме еднакви по качество души. Душа с едно и също качество се намира във всекиго, въпреки че сме в различни дрехи. Това е обяснението, дадено в Бхагавад-гӣта̄.

Śrīla Prabhupāda: The purpose of this Kṛṣṇa consciousness movement is to awaken man’s original consciousness. At the present moment our consciousness is designated. Someone is thinking, “I am an Englishman,” and another is thinking, “I am an American.” Actually, we do not belong to any of these designations. We are all part and parcel of God; that is our real identity. If everyone simply comes to that consciousness, all the problems of the world will be solved. Then we shall come to know that we are one – the same quality of spirit soul. The same quality of spirit soul is within everyone, although it may be in a different dress. This is the explanation given in the Bhagavad-gītā.

Кр̣ш̣н̣а съзнание е всъщност пречистващ метод (сарвопа̄дхи-винирмуктам). Целта му е да освободи хората от всички обозначения (тат-паратвена нирмалам). Когато съзнанието ни се пречисти от обозначенията, дейностите, извършвани с пречистени сетива, ще ни направят съвършени. Накрая достигаме пълното съвършенство на човешкия живот. Кр̣ш̣н̣а съзнание е и много лесен метод. Не е необходимо човек да става велик философ, учен или нещо друго. Единственото, което е необходимо, е да повтаря святото име на Бога, съзнавайки, че неговата личност, име и качества са абсолютни.

Kṛṣṇa consciousness is actually a purificatory process (sarvopādhi-vinirmuktam). Its purpose is to make people free from all designations (tat-paratvena nirmalam). When our consciousness becomes purified of all designations, the activities we carry out with our purified senses make us perfect. Eventually, we reach the ideal perfection of human life. Kṛṣṇa consciousness is also a very simple process. It is not necessary to become a great philosopher, scientist, or whatever. We need only chant the holy name of the Lord, understanding that His personality, His name, and His qualities are all absolute.

Кр̣ш̣н̣а съзнание е велика наука. За нещастие, в университетите няма катедри по тази наука. Затова приканваме сериозните хора, заинтересувани от благополучието на човешкото общество, да разберат същността на това велико движение и ако е възможно, да вземат участие в него и да ни съдействат. Проблемите на света ще бъдат разрешени. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣта̄, най-важната и авторитетна книга на духовното знание. Много от вас са чували за Бхагавад-гӣта̄. Нашето движение се основава на нея. То е признато от великите а̄ча̄рии в Индия. Ра̄ма̄нуджа̄ча̄рия, Мадхва̄ча̄ря, Бог Чайтаня и много други. Вие сте представители на пресата, затова ви моля да се опитате за доброто на цялото човешко общество да разберете колкото е възможно по-добре същността на това движение.

Kṛṣṇa consciousness is a great science. Unfortunately, in the universities there is no department for this science. Therefore we invite all serious men who are interested in the welfare of human society to understand this great movement and, if possible, take part in it and cooperate with us. The problems of the world will be solved. This is also the verdict of the Bhagavad-gītā, the most important and authoritative book of spiritual knowledge. Many of you have heard of the Bhagavad-gītā. Our movement is based on it. Our movement is approved by all great ācāryas in India – Rāmānujācārya, Madhvācārya, Lord Caitanya, and so many others. You are all representatives of newspapers, so I ask you to try to understand this movement as far as possible for the good of all human society.

Журналист: Смятате ли, че вашето движение е единственият начин да се разбере Бога?

Reporter: Do you think your movement is the only way to know God?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Śrīla Prabhupāda: Yes.

Журналист: На какво се основава вашата увереност?

Reporter: How are you assured of that?

Шрӣла Прабхупа̄да: На авторитети и на Бога, Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а казва:

Śrīla Prabhupāda: From the authorities and from God, Kṛṣṇa. Kṛṣṇa says:

сарва-дхарма̄н паритяджя
ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа
ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо
мокш̣аиш̣я̄ми ма̄ шучах̣
sarva-dharmān parityajya
mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja
ahaṁ tvāṁ sarva-pāpebhyo
mokṣayiṣyāmi mā śucaḥ

„Изостави различните видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от всички греховни реакции. Не се страхувай“ (Бхагавад-гӣта̄ 18.66).

“Abandon all varieties of religion and just surrender unto Me. I shall deliver you from all sinful reaction. Do not fear.” [Bhagavad-gītā 18.66]

Журналист: Призивът „отдай се“ означава ли, че човек трябва да напусне семейството си?

Reporter: Does “surrender” mean that someone would have to leave his family?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не.

Śrīla Prabhupāda: No.

Журналист: Но да предположим, че искам да получа посвещение. Трябва ли да дойда да живея в храма?

Reporter: But suppose I were to become an initiate. Wouldn’t I have to come and live in the temple?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не е задължително.

Śrīla Prabhupāda: Not necessarily.

Журналист: Мога да си остана вкъщи?

Reporter: I can stay at home?

Шрӣла Прабхупа̄да: О, да.

Śrīla Prabhupāda: Oh, yes.

Журналист: Какво ще кажете за работата ми. Трябва ли да напусна работата си?

Reporter: What about work? Would I have to give up my job?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Просто ще трябва да изоставите лошите си навици и да повтаряте Харе Кр̣ш̣н̣а мантра върху тази броеница — това е всичко.

Śrīla Prabhupāda: No, you’d simply have to give up your bad habits and chant the Hare Kṛṣṇa mantra on these beads – that’s all.

Журналист: Ще трябва ли да давам някакви финансови помощи?

Reporter: Would I have to give any financial support?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Това е ваше доброволно желание. Ако давате, е добре. Ако не давате, за нас няма значение. Ние не зависим от финансовите приноси на никого. Ние зависим от Кр̣ш̣н̣а.

Śrīla Prabhupāda: No, that is your voluntary wish. If you give, that’s all right. And if you don’t, we don’t mind. We do not depend on anyone’s financial contribution. We depend on Kṛṣṇa.

Журналист: Не трябва да давам никакви пари?

Reporter: I wouldn’t have to give any money at all?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не.

Śrīla Prabhupāda: No.

Журналист: Това едно от главните неща ли е, по които се различава истинският гуру от измамника гуру?

Reporter: Is this one of the main things that distinguishes the genuine guru from the fake guru?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Истинският гуру не е бизнесмен. Той е представител на Бога. Каквото казва Богът, това повтаря гуру. Той не говори друго.

Śrīla Prabhupāda: Yes, a genuine guru is not a businessman. He is a representative of God. Whatever God says, the guru repeats. He does not speak otherwise.

Журналист: Но редно ли е да видим истински гуру, пътуващ в Ролс Ройс, да кажем, или в апартамент в луксозен хотел?

Reporter: But would you expect to find a real guru, say, traveling in a Rolls Royce and staying in a penthouse suite in a classy hotel?

Шрӣла Прабхупа̄да: Понякога хората ни осигуряват стая в първокласен хотел, но обикновено ние оставаме в нашите храмове. Имаме около сто храма в целия свят, така че не се нуждаем от хотели.

Śrīla Prabhupāda: Sometimes people provide us with a room in a first-class hotel, but we generally stay in our own temples. We have some one hundred temples around the world, so we don’t require to go to any hotels.

Журналист: Не се опитвам да отправям някакви обвинения. Само се опитвам да обясня, че според мен вашето предупреждение е добре обосновано. Има толкова много хора, които се интересуват от духовен живот, но в същото време има много хора, които искат да реализират печалби от гуру-бизнеса.

Reporter: I wasn’t trying to make any accusations. I was merely trying to illustrate that I think your warning is a valid one. There are so many people interested in finding a spiritual life, and at the same time there are a lot of people interested in cashing in on the “guru business.”

Шрӣла Прабхупа̄да: А смятате ли, че духовен живот означава доброволно да живеем в бедност?

Śrīla Prabhupāda: Are you under the impression that spiritual life means voluntarily accepting poverty?

Журналист: Не, не знам.

Reporter: Well, I don’t know.

Шрӣла Прабхупа̄да: Един бедняк може да бъде материалист, а един богат човек — да бъде духовен. Духовният живот не зависи от богатството и от бедността. Духовният живот е трансцендентален. Да вземем за пример Арджуна. Арджуна бил от царски род и въпреки това бил чист предан на Бога. А в Бхагавад-гӣта̄ (4.2) Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва: евам̇ парампара̄-пра̄птам̇ имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣ — „Това върховно знание беше получено по веригата на ученическата последователност и така го разбраха святите царе“. В миналото царете, които са били святи, са разбирали духовната наука. Следователно духовният живот не зависи от материалното положение. Независимо в какво материално положение се намира човек — дали е цар или просяк — той може да разбере духовния живот. Обикновено хората не знаят какво е духовен живот и затова ни критикуват ненужно. Ако ви попитам какво е духовен живот, как бихте отговорили?

Śrīla Prabhupāda: A poverty-stricken man may be materialistic, and a wealthy man may be very spiritual. Spiritual life does not depend on either poverty or wealth. Spiritual life is transcendental. Consider Arjuna, for instance. Arjuna was a member of a royal family, yet he was a pure devotee of God. And in the Bhagavad-gītā [4.2] Śrī Kṛṣṇa says, evaṁ paramparā-prāptam imaṁ rājarṣayo viduḥ: “This supreme science was received through the chain of disciplic succession, and the saintly kings understood it in that way.” In the past, all kings who were saintly understood spiritual science. Therefore, spiritual life does not depend on one’s material condition. Whatever a person’s material condition may be – he may be a king or a pauper – he can still understand spiritual life. Generally people do not know what spiritual life is, and therefore, they unnecessarily criticize us. If I asked you what spiritual life is, how would you answer?

Журналист: Не съм сигурен, че знам.

Reporter: Well, I’m not sure.

Шрӣла Прабхупа̄да: Макар че не знаете какво е духовен живот, казвате „той е това“ или „той е онова“. Но преди всичко трябва да знаете какво е духовен живот. Духовният живот започва, когато разберете, че не сте това тяло. Това е истинското начало на духовния живот. Виждайки разликата между себето и тялото, ще започнете да разбирате, че сте душа (ахам̇ брахма̄сми).

Śrīla Prabhupāda: Although you do not know what spiritual life is, you still say, “It is this,” or “It is that.” But first you should know what spiritual life is. Spiritual life begins when you understand that you are not your body. This is the real beginning of spiritual life. By seeing the difference between your self and your body, you come to understand that you are a spirit soul (ahaṁ brahmāsmi).

Журналист: Смятате ли, че това знание трябва да бъде част от образованието на всеки човек?

Reporter: Do you think this knowledge should be a part of everyone’s education?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Човек трябва най-напред да научи какво е той. Дали е тялото си, или е нещо друго. Това е началото на образованието. Сега всеки е обучаван да мисли, че е това тяло. И понеже някой случайно е получил американско тяло, той си мисли: „Аз съм американец“. Все едно да си мислите „Аз съм червена риза“ само защото носите червена риза. Вие не сте червена риза. Вие сте човешко същество. По същия начин това тяло е като риза или палто върху истинската личност — душата. Ако приемаме себе си за тази телесна „риза“ или „палто“, ние нямаме никакво духовно образование.

Śrīla Prabhupāda: Yes. People should first be taught what they are. Are they their bodies or something else? That is the beginning of education. Now everyone is educated to think he is his body. Because someone accidentally gets an American body, he thinks, “I am an American.” This is just like thinking “I am a red shirt” just because you are wearing a red shirt. You are not a red shirt; you are a human being. Similarly, this body is like a shirt or coat over the real person – the spirit soul. If we recognize ourselves simply by our bodily “shirt” or “coat,” then we have no spiritual education.

Журналист: Смятате ли, че това трябва да се преподава в училищата?

Reporter: Do you think that such education should be given in schools?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да — в училищата, в колежите, в университетите и другите учебни заведения. Има обширна литература на тази тема, огромен фонд от знание. Всъщност необходимо е водачите на обществото да се поинтересуват какво представлява това движение.

Śrīla Prabhupāda: Yes – in schools, colleges, and universities. There is an immense literature on this subject – an immense fund of knowledge. What is actually required is that the leaders of society come forward to understand this movement.

Журналист: Има ли последователи, които преди да дойдат при вас, са били оплетени от гуру измамник?

Reporter: Have you ever had people come to you who had previously been involved with a fake guru?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, има много.

Śrīla Prabhupāda: Yes, there are many.

Журналист: Духовният им живот бил ли е провален по някакъв начин от измамника гуру?

Reporter: Were their spiritual lives in any way spoiled by the fake gurus?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, те искрено са търсили нещо духовно и това е тяхното достойнство. Богът е в сърцето на всекиго и щом човек искрено го търси, той му помага да намери истински гуру.

Śrīla Prabhupāda: No, they were genuinely seeking something spiritual, and that was their qualification. God is within everyone’s heart, and as soon as someone genuinely seeks Him, He helps that person find a genuine guru.

Журналист: Истинските гуру като Вас опитвали ли са се някога да отстраняват такива измамници гуру — т. е. да оказват давление върху тях, като ги изхвърлят, така да се каже, от бизнеса?

Reporter: Have the real gurus like yourself ever tried to put a stop to the false gurus – that is, put pressure on them to put them out of business, so to speak?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, това не е моята цел. Аз основах движението просто като повтарях Харе Кр̣ш̣н̣а. Повтарях святото име в Ню Йорк, в парка Томпкинс Скуеър. Скоро след това хората започнаха да идват при мен. По този начин постепенно движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание започна да се разраства. Много хора приеха движението, мнозина не го приеха. Щастливи са тези, които го приеха.

Śrīla Prabhupāda: No, that is not my purpose. I started my movement simply by chanting Hare Kṛṣṇa. I chanted in New York in a place called Tompkins Square Park, and soon people began to come to me. In this way, the Kṛṣṇa consciousness movement gradually developed. Many accepted, and many did not accept. Those who are fortunate have accepted.

Журналист: Не мислите ли, че хората са недоверчиви, защото са се сблъсквали с гуру измамници? Ако отидете при зъболекар шарлатанин и той ви счупи зъба, с недоверие ще отидете при друг зъболекар…

Reporter: Don’t you feel that people are suspicious because of their experience with fake gurus? If you went to a quack dentist and he broke your tooth, you might be suspicious about going to another dentist.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Естествено, ако сте бил мамен, ще станете недоверчив. Но това не значи, че ако веднъж сте бил измамен, винаги ще бъдете мамен. Трябва да намерите истинския гуру. Но за да стигнете до Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва или да имате голям късмет, или да сте добре запознат с тази наука. От Бхагавад-гӣта̄ разбираме, че тези, които искрено търсят, са много малко: мануш̣я̄н̣а̄м̇ сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе. Сред многото милиони хора единици се интересуват от духовен живот. Обикновено хората се интересуват от ядене, спане, секс и самозащита. Така че как може да очакваме много последователи? Не е трудно да се види, че хората са загубили духовния си интерес. И почти всички, които се интересуват, биват мамени от т.нар. „спиритуалисти“. Не можем да съдим за едно движение само по броя на неговите последователи. Ако човек е искрен, движението е успешно. Не е въпрос на количество, а на качество.

Śrīla Prabhupāda: Yes. Naturally, if you are cheated, you become suspicious. But this does not mean that if you are cheated once, you will always be cheated. You should find someone genuine. But to come to Kṛṣṇa consciousness, you must be either very fortunate or well aware of this science. From the Bhagavad-gītā we understand that the genuine seekers are very few: manuṣyāṇāṁ sahasreṣu kaścid yatati siddhaye. Out of many millions of people, there may be only one who is interested in spiritual life. Generally, people are interested in eating, sleeping, mating, and defending. So how can we expect to find many followers? It is not difficult to notice that people have lost their spiritual interest. And almost all those who are actually interested are being cheated by so-called spiritualists. You cannot judge a movement simply by the number of its followers. If one man is genuine, then the movement is successful. It is not a question of quantity, but quality.

Журналист: Чудя се, колко хора смятате, че са измамени от лъжливи гуру?

Reporter: I wonder how many people you think might have been taken in by fake gurus.

Шрӣла Прабхупа̄да: На практика всеки. (Смях.) Не е нужно да се броят. Всички.

Śrīla Prabhupāda: Practically everyone. [Laughter.] There is no question of counting. Everyone.

Журналист: Това означава хиляди хора, така ли?

Reporter: This would mean thousands of people, wouldn’t it?

Шрӣла Прабхупа̄да: Милиони. Милиони са били мамени, защото са искали да бъдат мамени. Богът е всезнаещ. Той може да разбере желанията ви. Той е в сърцето ви и ако искате да бъдете измамен, той ви изпраща измамник.

Śrīla Prabhupāda: Millions. Millions have been cheated, because they want to be cheated. God is omniscient. He can understand your desires. He is within your heart, and if you want to be cheated, God sends you a cheater.

Журналист: Възможно ли е всеки да достигне съвършения стадий, за който говорихте преди?

Reporter: Is it possible for everyone to attain the perfectional stage you spoke of previously?

Шрӣла Прабхупа̄да: В един миг. Всеки може да достигне съвършенство в един миг — при условие че желае. Проблемът е, че никой не желае. В Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Кр̣ш̣н̣а казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа — „Просто ми се отдай“. Но кой има намерение да се отдава на Бога? Всеки казва: „Защо трябва да се отдавам на Бога? Аз ще съм независим“. Ако просто се отдадете, това става за секунда. Това е всичко. Но никой не иска и това е препятствието.

Śrīla Prabhupāda: Within a second. Anyone can attain perfection within a second – providing he is willing. The difficulty is that no one is willing. In the Bhagavad-gītā [18.66] Kṛṣṇa says, sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja: “Simply surrender unto Me.” But who is going to surrender to God? Everyone says, “Oh, why should I surrender to God? I will be independent.” If you simply surrender, it is a second’s business. That’s all. But no one is willing, and that is the difficulty.

Журналист: Когато казвате, че много хора искат да бъдат мамени, имате пред вид, че много хора искат да продължават да се наслаждават на светските удоволствия и в същото време, като повтарят мантра или държат цвете, да достигнат духовен живот? Това ли искате да кажете с израза „искат да бъдат мамени“?

Reporter: When you say that lots of people want to be cheated, do you mean that lots of people want to carry on with their worldly pleasures and at the same time, by chanting a mantra or by holding a flower, achieve spiritual life as well? Is this what you mean by wanting to be cheated?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Например един пациент си мисли: „Ще продължавам да бъда болен и в същото време ще оздравея“. Това е противоречие. Първото изискване е човек да бъде обучен в духовен живот. Духовният живот не е нещо, което човек може да разбере в няколкоминутен разговор. Има много философски и теологични книги, но хората не се интересуват от тях. Това е проблемът. Шрӣмад Бха̄гаватам например е много голямо произведение и ако се опитате да прочетете тази книга, ще са ви нужни много дни, за да разберете дори един ред от нея. Бха̄гаватам описва Бога, Абсолютната Истина, но хората не се интересуват. А ако случайно някой се заинтересува от духовен живот, той иска нещо бързо постижимо и евтино. Затова бива мамен. Всъщност човешкият живот е предназначен за въздържание и покаяние. Такъв е пътят на ведическата цивилизация. Във ведическите времена момчетата са били обучавани за брахмача̄рӣ: до двадесет и пет годишна възраст е бил забранен всякакъв сексуален живот. Къде е това образование сега? Брахмача̄рӣ е ученик, който не води никакъв полов живот и се подчинява на заповедите на своя гуру в гуру-кула (училище на духовен учител). Сега в училищата и другите учебни заведения се преподава секс от самото начало и дванадесет-тринадесет годишни момчета и момичета водят сексуален живот. Как могат да имат духовен живот? Духовен живот означава доброволно приемане на някакви въздържания, за да осъзнаем Бога. Затова на посветените ученици са забранени извънбрачният сексуален живот, месоядството, хазартът и интоксикантите. Без тези ограничения никоя „йога медитация“ или т.нар. „духовна“ дисциплина не може да бъде истинска. Тя е само въпрос на бизнес между измамници и измамени.

Śrīla Prabhupāda: Yes, this is like a patient thinking, “I shall continue with my disease, and at the same time I shall become healthy.” It is contradictory. The first requirement is that one become educated in spiritual life. Spiritual life is not something one can understand by a few minutes’ talk. There are many philosophy and theology books, but people are not interested in them. That is the difficulty. For instance, the Śrīmad-Bhāgavatam is a very long work, and if you try to read this book, it may take many days just to understand one line of it. The Bhāgavatam describes God, the Absolute Truth, but people are not interested. And if, by chance, someone becomes a little interested in spiritual life, he wants something immediate and cheap. Therefore, he is cheated. Actually, human life is meant for austerity and penance. That is the way of Vedic civilization. In Vedic times they would train boys as brahmacārīs; no sex life was allowed at all up to the age of twenty-five. Where is that education now? A brahmacārī is a student who lives a life of complete celibacy and obeys the commands of his guru at the gurukula [school of the spiritual master]. Now schools and colleges are teaching sex from the very beginning, and twelve- or thirteen-year-old boys and girls are having sex. How can they have a spiritual life? Spiritual life means voluntarily accepting some austerities for the sake of God realization. That is why we insist on no illicit sex, meat-eating, gambling, or intoxication for our initiated students. Without these restrictions, any “yoga meditation” or so-called spiritual discipline cannot be genuine. It is simply a business deal between the cheaters and the cheated.

Журналист: Много Ви благодаря.

Reporter: Thank you very much.

Шрӣла Прабхупа̄да: Харе Кр̣ш̣н̣а.

Śrīla Prabhupāda: Hare Kṛṣṇa.

Абсолютната необходимост от духовен учител

With All the Humility at My Command

През февруари, 1936 г. в Бомбай, Индия, членовете на уважаваното религиозно общество Гауд̣ӣя Мат̣ха били удивени от силните и красноречиви думи на един млад член, който говорил с голяма почит за духовния си учител, Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ. Три десетилетия по-късно този млад говорител ще стане световноизвестният основател на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣла Прабхупа̄да представя забележително изказване за важността на гуру в духовния живот.

It is February 1936, in Bombay. The pure devotee who three decades later will become the world-renowned spiritual master of the Kṛṣṇa consciousness movement glorifies his own spiritual master. Here we learn the time-honored meaning of the spiritual master, the disciple, and their relationship.

са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страир
уктас татха̄ бха̄вята ева садбхих̣
кинту прабхор ях̣ прия ева тася
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам
sākṣād-dharitvena samasta-śāstrair
uktas tathā bhāvyata eva sadbhiḥ
kintu prabhor yaḥ priya eva tasya
vande guroḥ śrī-caraṇāravindam

„В свещените писания се казва, че духовният учител трябва да бъде почитан като Върховната Божествена Личност, и чистите предани се подчиняват на това наставление. Духовният учител е най-довереният слуга на Бога. Да отдадем смирените си почитания в лотосовите нозе на нашия духовен учител.“

“In the revealed scriptures it is declared that the spiritual master should be worshiped like the Supreme Personality of Godhead, and this injunction is obeyed by pure devotees of the Lord. The spiritual master is the most confidential servant of the Lord. Thus let us offer our respectful obeisances unto the lotus feet of our spiritual master.”

Господа, позволете ми от името на членовете на бомбайския филиал на Гауд̣ӣя Мат̣ха да ви приветствам, задето тази вечер така отзивчиво се присъединихте към съвместното отдаване на почит в лотосовите нозе на световния учител, А̄ча̄рядева, основателя на тази Гауд̣ӣя организация и а̄ча̄ря-президент на Шрӣ Шрӣ Виш̣ва-ваиш̣н̣ава Ра̄джа-сабха̄ — имам пред вид моя духовен учител, Парамахам̇са Паривра̄джака̄ча̄ря Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа.

Gentlemen, on behalf of the members of the Bombay branch of the Gauḍīya Maṭha, let me welcome you all because you have so kindly joined us tonight in our congregational offerings of homage to the lotus feet of the world teacher, Ācāryadeva, who is the founder of this Gauḍīya Mission and is the president-ācārya of Śrī Śrī Viśva-vaiṣṇava Rāja-sabhā – I mean my eternal divine master, Paramahaṁsa Parivrājakācārya Śrī Śrīmad Bhaktisiddhānta Sarasvatī Gosvāmī Mahārāja.

Преди шейсет и две години, в този благоприятен ден, по молба на Т̣ха̄кура Бхактивинода в Шрӣ-кш̣етра Джаганна̄тха-дха̄ма в Пурӣ се появи А̄ча̄рядева.

Sixty-two years ago, on this auspicious day, the Ācāryadeva made his appearance by the call of Ṭhākura Bhaktivinoda at Śrī-kṣetra Jagannātha-dhāma at Purī.

Господа, отдаването на почит към А̄ча̄рядева, което организирахме тази вечер, не е сектантско мероприятие, защото когато говорим за основните качества на един гурудева или а̄ча̄рядева, ние говорим за нещо, което остава валидно винаги и навсякъде. И въпрос не може да става за разграничаване на мой гуру, ваш гуру или нечий друг гуру. Съществува само един гуру, който се явява в безкрайно много форми, за да учи — мен, вас и всички други.

Gentlemen, the offering of such an homage as has been arranged this evening to the Ācāryadeva is not a sectarian concern, for when we speak of the fundamental principle of gurudeva, or ācāryadeva, we speak of something that is of universal application. There does not arise any question of discriminating my guru from yours or anyone else’s. There is only one guru, who appears in an infinity of forms to teach you, me, and all others.

Гуру или а̄ча̄рядева, както научаваме от авторитетните писания, предава послание от абсолютния свят, трансценденталната обител на Абсолютната Личност, където всичко без изключение служи на Абсолютната Истина. Толкова пъти сме чували: маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣ („Следвай предишните а̄ча̄рии“), но едва ли сме се опитвали да разберем истинския смисъл на този стих. Ако внимателно проучим това твърдение, ще разберем, че маха̄джана е един и царският път към трансценденталния свят е също един. В Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (1.2.12) се казва:

The guru, or ācāryadeva, as we learn from the bona fide scriptures, delivers the message of the absolute world, the transcendental abode of the Absolute Personality, where everything nondifferentially serves the Absolute Truth. We have heard so many times: mahājano yena gataḥ sa panthāḥ (“Traverse the trail which your previous ācārya has passed”), but we have hardly tried to understand the real purport of this śloka. If we scrutinizingly study this proposition, we understand that the mahājana is one and the royal road to the transcendental world is also one. In the Muṇḍaka Upaniṣad [1.2.12] it is said:

тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет
самит-па̄н̣их̣ шротриям̇ брахма-ниш̣т̣хам
tad-vijñānārthaṁ sa gurum evābhigacchet
samit-pāṇiḥ śrotriyaṁ brahma-niṣṭham

„За да изучи трансценденталната наука, човек трябва да се обърне към истински духовен учител от ученическата последователност, който е установен в Абсолютната Истина“.

“In order to learn the transcendental science, one must approach the bona fide spiritual master in disciplic succession, who is fixed in the Absolute Truth.”

Тук се посочва, че изискването за получаване на това трансцендентално знание е човек да се обърне към гуру. Следователно Абсолютната Истина е една, за което според нас няма две мнения, и гуру също е един. А̄ча̄рядева, заради когото тази вечер се събрахме, за да му отдадем смирените си почитания, не е гуру от сектантска институция или някой от различните изразители на истината. Напротив, той е Джагад-гуру, гуру на всички ни; единствената разлика е, че някои му се подчиняват напълно, а други не му се подчиняват пряко.

Thus it has been enjoined herewith that in order to receive that transcendental knowledge, one must approach the guru. Therefore, if the Absolute Truth is one, about which we think there is no difference of opinion, the guru also cannot be two. The Ācāryadeva for whom we have assembled tonight to offer our humble homage is not the guru of a sectarian institution or one out of many differing exponents of the truth. On the contrary, he is the jagad-guru, or the guru of all of us; the only difference is that some obey him wholeheartedly, while others do not obey him directly.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.17.27) се казва:

In the Śrīmad-Bhāgavatam [11.17.27] it is said:

а̄ча̄рям̇ ма̄м̇ виджа̄нӣя̄н
на̄ваманйета кархичит
на мартя-буддхя̄сӯйета
сарва-девамайо гурух̣
ācāryaṁ māṁ vijānīyān
nāvanmanyeta karhicit
na martya-buddhyāsūyeta
sarva-deva-mayo guruḥ

„Човек трябва да разбере, че духовният учител е също като мен — казва Благословеният Бог. — Никой не бива да завижда на духовния учител или да го мисли за обикновен човек, защото в духовния учител са представени всички полубогове“. Това означава, че а̄ча̄ря е отъждествяван със самия Бог. Той няма нищо общо с делата в този материален свят. Той не слиза тук, за да се намесва в работите по преходните необходимости, а за да освободи падналите обусловени души — съществата, дошли в този материален свят с намерението да се наслаждават с ума си и петте си сетива. Той се явява пред нас, за да разкрие светлината на Ведите и да ни дари с благословията за пълно освобождаване, към което трябва да се стремим на всяка крачка в живота си.

“One should understand the spiritual master to be as good as I am,” said the Blessed Lord. “Nobody should be jealous of the spiritual master or think of him as an ordinary man, because the spiritual master is the sum total of all demigods.” That is, the ācārya has been identified with God Himself. He has nothing to do with the affairs of this mundane world. He does not descend here to meddle with the affairs of temporary necessities, but to deliver the fallen, conditioned souls – the souls, or entities, who have come here to the material world with a motive of enjoyment by the mind and the five organs of sense perception. He appears before us to reveal the light of the Vedas and to bestow upon us the blessings of full-fledged freedom, after which we should hanker at every step of our life’s journey.

Богът предава трансценденталното знание от Ведите най-напред на Брахма̄, създателя на тази вселена. Брахма̄ предава знанието на На̄рада, На̄рада — на Вя̄садева, Вя̄садева — на Мадхва и по тази верига на ученическа последователност трансценденталното знание се предава от учител на ученик. Така то стига до Бог Гаура̄н̇га, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Чайтаня, който идва като ученик и приемник на Шрӣ Ӣшвара Пурӣ. Сегашният А̄ча̄рядева е десетият представител в ученическата последователност от Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ, първият представител на Бог Чайтаня, проповядвал това трансцендентално предание в неговата пълнота. Знанието, което получаваме от нашия Гурудева, не се различава от знанието, предадено от самия Бог и веригата а̄ча̄рии, водеща началото си от Брахма̄. Ние благоговеем пред този светъл ден Шрӣ Вя̄са-пӯджа̄-титхи, защото А̄ча̄ря е живият представител на Вя̄садева, божественият съставител на Ведите, Пура̄н̣ите, Бхагавад-гӣта̄Маха̄бха̄рата и Шрӣмад Бха̄гаватам.

The transcendental knowledge of the Vedas was first uttered by God to Brahmā, the creator of this particular universe. From Brahmā the knowledge descended to Nārada, from Nārada to Vyāsadeva, from Vyāsadeva to Madhva, and in this process of disciplic succession the transcendental knowledge was transmitted by one disciple to another till it reached Lord Gaurāṅga, Śrī Kṛṣṇa Caitanya, who posed as the disciple and successor of Śrī Īśvara Purī. The present Ācāryadeva is the tenth disciplic representative from Śrī Rūpa Gosvāmī, the original representative of Lord Caitanya who preached this transcendental tradition in its fullness. The knowledge that we receive from our Gurudeva is not different from that imparted by God Himself and the succession of the ācāryas in the preceptorial line of Brahmā. We adore this auspicious day as Śrī Vyāsa-pūjā-tithi, because the ācārya is the living representative of Vyāsadeva, the divine compiler of the Vedas, the Purāṇas, the Bhagavad-gītā, the Mahābhārata, and the Śrīmad-Bhāgavatam.

Този, който интерпретира божествения звук, шабда-брахма, чрез несъвършеното си сетивно възприемане, не може да бъде гуру, защото, като не е преминал през подходящо обучение под ръководството на авторитетен а̄ча̄ря, тълкувателят със сигурност ще се различава от Вя̄садева (както се различават ма̄я̄ва̄дӣте). Шрӣла Вя̄садева е първоначалният и най-важният авторитет на ведическото откровение, следователно тълкувателят не може да бъде приеман за гуруа̄ча̄ря, независимо, че може да е запознат с материалното знание. Както се казва в Падма Пура̄н̣а:

One who interprets the divine sound, or śabda-brahma, by his imperfect sense perception cannot be a real spiritual guru, because, in the absence of proper disciplinary training under the bona fide ācārya, the interpreter is sure to differ from Vyāsadeva (as the Māyāvādīs do). Śrīla Vyāsadeva is the prime authority of Vedic revelation, and therefore such an irrelevant interpreter cannot be accepted as the guru, or ācārya, howsoever equipped he may be with all the acquirements of material knowledge. As it is said in the Padma Purāṇa:

сампрада̄я-вихӣна̄ йе
мантра̄с те ниш̣пхала̄ мата̄х̣
sampradāya-vihīnā ye
mantrās te niṣphalā matāḥ

„Ако не си посветен от авторитетен духовен учител от ученическата последователност, мантрата, която си получил, няма ефект“.

“Unless you are initiated by a bona fide spiritual master in the disciplic succession, the mantra that you might have received is without any effect.”

От друга страна, този, който е получил трансцендентално знание чрез слухово възприемане от авторитет в ученическата верига и искрено почита истинския а̄ча̄ря, трябва да бъде просветлен с разкритото знание от Ведите. Но това знание ще остава вечно недостъпно за търсенията на емпириците. Както се казва в Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.23):

On the other hand, one who has received the transcendental knowledge by aural reception from the bona fide preceptor in the disciplic chain, and who has sincere regard for the real ācārya, must needs be enlightened with the revealed knowledge of the Vedas. But this knowledge is permanently sealed to the cognitive approach of the empiricists. As it is said in the Śvetāśvatara Upaniṣad [6.23]:

яся деве пара̄ бхактир
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй-артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣
yasya deve parā bhaktir
yathā deve tathā gurau
tasyaite kathitā hy arthāḥ
prakāśante mahātmanaḥ

„Само на тези велики души, които имат пълна вяра и в Бога, и в духовния учител, автоматично се разкрива смисълът на ведическото знание“.

“Only unto those great souls who simultaneously have implicit faith in both the Lord and the spiritual master are all the imports of Vedic knowledge automatically revealed.”

Господа, знанието ни е толкова оскъдно, сетивата ни са толкова несъвършени и източниците ни са толкова ограничени, че не е възможно да получим дори и най-незначително знание за абсолюта, ако не се отдадем в лотосовите нозе на Шрӣ Вя̄садева или на негов авторитетен представител. Всеки миг сме заблуждавани от знанието, получено чрез директно възприятие. То е измислица, творение на трепкащия ум, който постоянно мами и се променя. Ние не можем да научим нищо за трансценденталните сфери с нашия ограничен и изопачаващ метод на наблюдение и опит. Но можем да си послужим с ушите си, горящи от желание за слухово възприемане на трансценденталния звук, предаден от трансцендента в нашата сфера чрез неподправеното посредничество на Гурудева или Шрӣ Вя̄садева. Ето защо, господа, нека днес се отдадем в нозете на представителя на Шрӣ Вя̄садева, за да се отстранят несъгласията, подхранвани от непокорното ни отношение. Във връзка с това в Шрӣ Гӣта̄ (4.34) се казва:

Gentlemen, our knowledge is so poor, our senses are so imperfect, and our sources are so limited that it is not possible for us to have even the slightest knowledge of the absolute region without surrendering ourselves at the lotus feet of Śrī Vyāsadeva or his bona fide representative. Every moment we are being deceived by the knowledge of our direct perception. It is all the creation or concoction of the mind, which is always deceiving, changing, and flickering. We cannot know anything of the transcendental region by our limited, perverted method of observation and experiment. But all of us can lend our eager ears for the aural reception of the transcendental sound transmitted from that region to this through the unadulterated medium of Śrī Gurudeva or Śrī Vyāsadeva. Therefore, gentlemen, we should surrender ourselves today at the feet of the representative of Śrī Vyāsadeva for the elimination of all our differences bred by our unsubmissive attitude. It is accordingly said in Śrī Gītā [4.34]:

тад виддхи пран̣ипа̄тена
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
tad viddhi praṇipātena
paripraśnena sevayā
upadekṣyanti te jñānaṁ
jñāninas tattva-darśinaḥ

„Обърни се към авторитетен духовен учител. Питай го смирено и му служи. Мъдрият духовен учител ще те просветли с трансцендентално знание, защото вече е узнал Абсолютната Истина“.

“Just approach the wise and bona fide spiritual master. Surrender unto him first and try to understand him by inquiries and service. Such a wise spiritual master will enlighten you with transcendental knowledge, for he has already known the Absolute Truth.”

За да получим трансцендентално знание, с ревностно служене и питане трябва напълно да се отдадем на истински а̄ча̄ря. Същинското служене на Абсолюта под ръководството на а̄ча̄ря е единственото средство, чрез което можем да възприемем трансценденталното знание. Днешната среща за отдаване на смирено служене и почит в лотосовите нозе на А̄ча̄рядева ни предоставя възможност да възприемем трансценденталното знание, което той така милостиво предава на всички хора без ограничение.

To receive the transcendental knowledge we must completely surrender ourselves to the real ācārya in a spirit of ardent inquiry and service. Actual performance of service to the Absolute under the guidance of the ācārya is the only vehicle by which we can assimilate the transcendental knowledge. Today’s meeting for offering our humble services and homage to the feet of the Ācāryadeva will enable us to be favored with the capacity for assimilating the transcendental knowledge so kindly transmitted by him to all persons, without distinction.

Господа, малко или много ние се гордеем с нашата древна индийска цивилизация. Но в действителност не знаем истинската ѝ същност. Не можем да се гордеем с древната материална цивилизация, тъй като материалната цивилизация сега е хиляди пъти по-велика отколкото в миналото. Казва се, че минаваме през епохата на мрака, Кали-юга. Какъв е този мрак? Мракът не може да се дължи на изостаналост в материалното знание — сега то е по-напреднало, отколкото в миналото. Ако не ние самите, то поне съседите ни имат в изобилие от него. Следователно можем да заключим, че мракът в настоящата епоха не се дължи на липса на материален напредък, а на това, че сме загубили ключа за духовния напредък, най-важната необходимост в човешкия живот и критерий за най-висша човешка цивилизация. Хвърлянето на бомби от самолети не бележи напредък на цивилизацията в сравнение с примитивната практика на хвърляне на големи камъни от хълмовете върху главите на враговете. Усъвършенстването на изкуството да убиваме съседите си с картечници и отровни газове, разбира се, не е напредък в сравнение с примитивното варварство, което се слави с изкуството да се убиват хората с лъкове и стрели. Нито пък усъвършенстваното чувство за удовлетворено себелюбие показва нещо повече от интелектуален анимализъм. Истинската човешка цивилизация е съвсем различна от всички тези положения и затова в Кат̣ха Упаниш̣ад (1.3.14) има емфатичен зов:

Gentlemen, we are all more or less proud of our past Indian civilization, but we actually do not know the real nature of that civilization. We cannot be proud of our past material civilization, which is now a thousand times greater than in days gone by. It is said that we are passing through the age of darkness, the Kali-yuga. What is this darkness? The darkness cannot be due to backwardness in material knowledge, because we now have more of it than formerly. If not we ourselves, our neighbors, at any rate, have plenty of it. Therefore, we must conclude that the darkness of the present age is not due to a lack of material advancement, but that we have lost the clue to our spiritual advancement, which is the prime necessity of human life and the criterion of the highest type of human civilization. Throwing of bombs from airplanes is no advancement of civilization from the primitive, uncivilized practice of dropping big stones on the heads of enemies from the tops of hills. Improvement of the art of killing our neighbors by means of machine guns and poisonous gases is certainly no advancement from primitive barbarism, which prided itself on its art of killing by bows and arrows. Nor does the development of a sense of pampered selfishness prove anything more than intellectual animalism. True human civilization is very different from all these states, and therefore in the Kaṭha Upaniṣad [1.3.14] there is the emphatic call:

уттиш̣т̣хата джа̄грата
пра̄пя вара̄н нибодхата
кш̣урася дха̄ра̄ нишита̄ дуратяя̄
дургам̇ патхас тат кавайо ваданти
uttiṣṭhata jāgrata
prāpya varān nibodhata
kṣurasya dhārā niśitā duratyayā
durgaṁ pathas tat kavayo vadanti

„Моля ви, събудете се и се опитайте да разберете предимството, което имате сега с тази човешка форма на живот. Пътят на духовната реализация е много труден, той е като острието на бръснач. Това е мнението на вещите трансцендентални учени“.

“Please wake up and try to understand the boon that you now have in this human form of life. The path of spiritual realization is very difficult; it is sharp like a razor’s edge. That is the opinion of learned transcendental scholars.”

Докато другите са били все още в утробата на историческото забвение, мъдреците на Индия са развивали друг вид цивилизация, която им е давала възможност да разберат себе си. Те са открили, че ние съвсем не сме материални същества, а сме изцяло духовни, вечни и неунищожими слуги на Абсолюта. Но понеже против здравия си разум сме избрали отъждествяване със сегашното материално съществуване, страданията ни са се увеличили в съответствие с неумолимия закон за раждането и смъртта, и съпътстващите ги болести и безпокойства. Тези страдания всъщност не могат да бъдат облекчени с обезпечаване на материално щастие, защото материята и духът са съвсем различни неща. Това е все едно да извадиш водно животно от водата и да го оставиш на сушата, като му осигуриш всички възможни форми на земно щастие. Не е възможно да се облекчат непоносимите страдания на животното, докато то не бъде измъкнато от тази чужда за него среда. Духът и материята са противоположни. Всички ние сме духовни същества. Не можем да имаме пълно щастие, което е наше рождено право, колкото и усърдно да се занимаваме със светски дейности. Пълното щастие може да бъде наше само когато възстановим естественото си състояние на духовно съществуване. Това е специалното послание на нашата древна индийска цивилизация, това е посланието на Гӣта̄, това е посланието на Ведите и на Пура̄н̣ите, това е посланието на всички истински а̄ча̄рии, включително и на сегашния ни А̄ча̄рядева в духовната верига от Бог Чайтаня.

Thus, while others were yet in the womb of historical oblivion, the sages of India had developed a different kind of civilization, which enabled them to know themselves. They had discovered that we are not at all material entities, but that we are all spiritual, permanent, and indestructible servants of the Absolute. But because we have, against our better judgment, chosen to completely identify ourselves with this present material existence, our sufferings have multiplied according to the inexorable law of birth and death, with its consequent diseases and anxieties. These sufferings cannot really be mitigated by any provision of material happiness, because matter and spirit are completely different elements. It is just as if you took an aquatic animal out of water and put it on the land, supplying all manner of happiness possible on land. The deadly sufferings of the animal are not capable of being relieved at all until it is taken out of its foreign environment. Spirit and matter are completely contradictory things. All of us are spiritual entities. We cannot have perfect happiness, which is our birthright, however much we may meddle with the affairs of mundane things. Perfect happiness can be ours only when we are restored to our natural state of spiritual existence. This is the distinctive message of our ancient Indian civilization, this is the message of the Gītā, this is the message of the Vedas and the Purāṇas, and this is the message of all the real ācāryas, including our present Ācāryadeva, in the line of Lord Caitanya.

Господа, макар че не е достатъчно, че по негова милост ни е дадена възможността да разберем върховното послание на нашия А̄ча̄рядева, Ом̇ Виш̣н̣упа̄да Парамахам̇са Паривра̄джака̄ча̄ря Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа, трябва да признаем, че ясно сме осъзнали, че божественото послание от неговите святи устни е подходящо за страдащото човечество. Всички трябва да го слушаме търпеливо. Ако слушаме трансценденталния звук, без да се противопоставяме ненужно, той със сигурност ще бъде милостив към нас. Мисията на А̄ча̄ря е да ни върне в първоначалния ни дом, обратно при Бога. Затова нека повторя, че трябва търпеливо да го слушаме, да го следваме, докато се убедим и да се поклоним пред лотосовите му нозе за това, че ни избавя от безпричинното ни нежелание да служим на Абсолюта и на всички души.

Gentlemen, although it is imperfectly that we have been enabled by his grace to understand the sublime messages of our Ācāryadeva, Oṁ Viṣṇupāda Paramahaṁsa Parivrājakācārya Śrī Śrīmad Bhaktisiddhānta Sarasvatī Gosvāmī Mahārāja, we must admit that we have realized definitely that the divine message from his holy lips is the congenial thing for suffering humanity. All of us should hear him patiently. If we listen to the transcendental sound without unnecessary opposition, he will surely have mercy upon us. The Ācārya’s message is to take us back to our original home, back to God. Let me repeat, therefore, that we should hear him patiently, follow him in the measure of our conviction, and bow down at his lotus feet for releasing us from our present causeless unwillingness for serving the Absolute and all souls.

От Гӣта̄ научаваме, че с унищожението на тялото а̄тма̄, душата, не се унищожава. Тя винаги е една и съща, вечно млада и жизнена. Огънят не може да я изгори, водата не може да я разтвори, въздухът не може да я изсуши, мечът не може да я насече. Тя е неунищожима, вечна и това е потвърдено и в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.84.13):

From the Gītā we learn that even after the destruction of the body, the ātmā, or the soul, is not destroyed; he is always the same, always new and fresh. Fire cannot burn him, water cannot dissolve him, the air cannot dry him up, and the sword cannot kill him. He is everlasting and eternal, and this is also confirmed in the Śrīmad-Bhāgavatam [10.84.13]:

яся̄тма-буддхих̣ кун̣апе три-дха̄туке
сва-дхӣх̣ калатра̄диш̣у бхаума иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
yasyātma-buddhiḥ kuṇape tri-dhātuke
sva-dhīḥ kalatrādiṣu bhauma ijya-dhīḥ
yat-tīrtha-buddhiḥ salile na karhicij
janeṣv abhijñeṣu sa eva go-kharaḥ

„Всеки, който смята тази торба от плът, пълна с три съставки (жлъчка, слуз и въздух) за своето себе; който има влечение към близки взаимоотношения с жена си и децата си; който смята страната си достойна за почит; който се къпе във водите на святите места за поклонение, но никога не общува с личностите, които притежават истинско знание, не е по-добър от магаре или крава“.

“Anyone who accepts this bodily bag of three elements [bile, mucus, and air] as his self, who has an affinity for an intimate relationship with his wife and children, who considers his land worshipable, who takes bath in the waters of the holy places of pilgrimage but never takes advantage of those persons who are in actual knowledge – he is no better than an ass or a cow.”

За нещастие, сега всички сме станали глупаци, като пренебрегваме истинското си удовлетворение и отъждествяваме материалния кафез със собственото си „Аз“. Ние сме съсредоточили енергията в безсмислено поддържане на материалния кафез заради самия него, напълно пренебрегвайки пленената вътре душа. Кафезът е предназначен да пази птицата; птицата не е предназначена за благоденствието на кафеза. Нека дълбоко размислим върху това. Сега нашите дейности са насочени към поддържането на кафеза и най-многото, което правим, е да подхранваме ума чрез изкуство и литература. Но ние не знаем, че този ум е също материален, само че в по-фина форма. Това се заявява в Бхагавад-гӣта̄ (7.4):

Unfortunately, in these days we have all been turned foolish by neglecting our real comfort and identifying the material cage with ourselves. We have concentrated all our energies for the meaningless upkeep of the material cage for its own sake, completely neglecting the captive soul within. The cage is meant for the undoing of the bird; the bird is not meant for the welfare of the cage. Let us, therefore, deeply ponder this. All our activities are now turned toward the upkeep of the cage, and the most we do is try to give some food to the mind by art and literature. But we do not know that this mind is also material in a more subtle form. This is stated in the Gītā [7.4]:

бхӯмир а̄по 'нало ва̄юх̣
кхам̇ мано буддхир ева ча
ахан̇ка̄ра итӣям̇ ме
бхинна̄ пракр̣тир аш̣т̣адха̄
bhūmir āpo ’nalo vāyuḥ
khaṁ mano buddhir eva ca
ahaṅkāra itīyaṁ me
bhinnā prakṛtir aṣṭadhā

„Земя, вода, огън, въздух, небе, интелигентност, ум и его — всички те са мои отделени енергии“.

“Earth, fire, water, air, sky, intelligence, mind, and ego are all My separated energies.”

Едва ли се опитваме да храним душата, която се различава от тялото и ума; следователно ние всички извършваме самоубийство в истинския смисъл на думата. Посланието на А̄ча̄рядева ни предупреждава да прекъснем тези погрешни дейности. Да се поклоним пред лотосовите му нозе за кристално чистата милост и обич, с която ни дарява.

We have scarcely tried to give any food to the soul, which is distinct from the body and mind; therefore we are all committing suicide in the proper sense of the term. The message of the Ācāryadeva is to give us a warning to halt such wrong activities. Let us therefore bow down at his lotus feet for the unalloyed mercy and kindness he has bestowed upon us.

Господа, нито за миг не мислете, че моят Гурудева иска да сложи спирачка на съвременната цивилизация — неосъществим подвиг. Но нека се научим от него на изкуството да извличаме най-голяма полза от една лоша сделка и нека разберем важността на този човешки живот, подходящ за висше усъвършенстване на истинското съзнание. Не трябва да забравяме най-голямата облага от човешкия живот. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.9.29):

Gentlemen, do not for a moment think that my Gurudeva wants to put a complete brake on the modern civilization – an impossible feat. But let us learn from him the art of making the best use of a bad bargain, and let us understand the importance of this human life, which is fit for the highest development of true consciousness. The best use of this rare human life should not be neglected. As it is said in the Śrīmad-Bhāgavatam [11.9.29]:

лабдхва̄ судурлабхам идам̇ баху-самбхава̄нте
ма̄нуш̣ям артхадам анитям апӣха дхӣрах̣
тӯрн̣ам̇ ятета на патед ану мр̣тю я̄ван
них̣шреяса̄я виш̣аях̣ кхалу сарватах̣ ся̄т
labdhvā su-durlabham idaṁ bahu-sambhavānte
mānuṣyam artha-dam anityam apīha dhīraḥ
tūrṇaṁ yateta na pated anu-mṛtyu yāvan
niḥśreyasāya viṣayaḥ khalu sarvataḥ syāt

„Тази човешка форма на живот е получена след много, много раждания и въпреки че не е вечна, тя може да ни предостави най-голямото благо. Затова сериозният и интелигентен човек трябва веднага да се опита да изпълни мисията си и да извлече висша полза от живота, преди да настъпи поредната смърт. При всички обстоятелства той трябва да избягва предлаганото му сетивно наслаждение“.

“This human form of life is obtained after many, many births, and although it is not permanent, it can offer the highest benefits. Therefore a sober and intelligent man should immediately try to fulfill his mission and attain the highest profit in life before another death occurs. He should avoid sense gratification, which is available in all circumstances.”

Да не злоупотребяваме с тази човешка форма на живот, като напразно търсим материално наслаждение, с други думи, като я използваме само за ядене, спане, самозащита и сетивни дейности. Посланието на А̄ча̄рядева е предадено чрез думите на Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху 1.2.255–256):

Let us not misuse this human life in the vain pursuit of material enjoyment, or, in other words, for the sake of only eating, sleeping, fearing, and sensuous activities. The Ācāryadeva’s message is conveyed by the words of Śrī Rūpa Gosvāmī [Bhakti-rasāmṛta-sindhu 1.255–56]:

ана̄сактася виш̣ая̄н
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
anāsaktasya viṣayān
yathārham upayuñjataḥ
nirbandhaḥ kṛṣṇa-sambandhe
yuktaṁ vairāgyam ucyate
пра̄пан̃чикатая̄ буддхя̄
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям̇ пхалгу катхяте
prāpañcikatayā buddhyā
hari-sambandhi-vastunaḥ
mumukṣubhiḥ parityāgo
vairāgyaṁ phalgu kathyate

„Човек е напълно установен на жизненото стъпало на отречение от живота, ако живее в съответствие с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Без привързаност към сетивно наслаждение той трябва да приема само това, което е необходимо за поддържане на тялото. Обратно, ако отхвърля това, което може да се използва в служене на Кр̣ш̣н̣а, под претекст, че такива неща са материални, той не е в пълно отречение“.

“One is said to be situated in the fully renounced order of life if he lives in accordance with Kṛṣṇa consciousness. He should be without attachment for sense gratification and should accept only what is necessary for the upkeep of the body. On the other hand, one who renounces things that could be used in the service of Kṛṣṇa, under the pretext that such things are material, does not practice complete renunciation.”

Смисълът на тези шлоки може да бъде реализиран единствено чрез пълно развиване на разумната част от живота ни, не на животинската. Застанали пред лотосовите нозе на А̄ча̄рядева, нека черпим от този трансцендентален източник знание за това, какво сме ние, какво е тази вселена, какво е Богът и каква е връзката ни с него. Посланието на Бог Чайтаня е послание за живите същества и живия свят. Бог Чайтаня не си прави труд да възвиси един мъртъв свят, удачно наречен Мартялока, т. е. свят, в който всичко е осъдено да умре. Той се явява преди около четиристотин и петдесет години, за да ни каже нещо за трансценденталната вселена, където всичко е вечно заето със служене на Абсолюта. Неотдавна Бог Чайтаня беше невярно представен от някои безскрупулни личности и висшата философия на Бога беше погрешно тълкувана като вероизповедание на най-низшите от обществото. Радостни сме да съобщим тази вечер, че нашият А̄ча̄рядева, с присъщата си доброта, ни спаси от тази ужасна деградация и затова с цялото си смирение се прекланяме в лотосовите му нозе.

The purport of these ślokas can only be realized by fully developing the rational portion of our life, not the animal portion. Sitting at the feet of the Ācāryadeva, let us try to understand from this transcendental source of knowledge what we are, what is this universe, what is God, and what is our relationship with Him. The message of Lord Caitanya is the message for the living entities and the message of the living world. Lord Caitanya did not bother Himself for the upliftment of this dead world, which is suitably named Martyaloka, the world where everything is destined to die. He appeared before us four hundred and fifty years ago to tell us something of the transcendental universe, where everything is permanent and everything is for the service of the Absolute. But recently Lord Caitanya has been misrepresented by some unscrupulous persons, and the highest philosophy of the Lord has been misinterpreted to be the cult of the lowest type of society. We are glad to announce tonight that our Ācāryadeva, with his usual kindness, saved us from this horrible type of degradation, and therefore we bow down at his lotus feet with all humility.

Господа, в днешно време на мода сред културната (или некултурната) общественост е да се приписват на Божествената Личност само безличностни черти и да се омаловажава той, като се твърди, че Богът няма сетива, няма форма, не извършва никакви дейности, няма глава, няма крака и няма наслаждение. С това се забавляват и съвременните учени, лишени от подходящо ръководство и истински поглед към духовната сфера. Тези емпирици мислят по един и същ начин: всички неща за наслаждение трябва да бъдат монопол само на човешкото общество или само на отделна класа, а безличностният Бог трябва да е обикновен изпълнител на своенравните им поръчки за своеволни изяви. Щастие е, че сме освободени от този ужасен вид заболяване по милостта на Негова Божествена Милост Парамахам̇са Паривра̄джа̄ка̄чаря Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа. Той отвори очите ни, той е нашият вечен баща, нашият вечен наставник и нашият вечен водач. Нека в този светъл ден се поклоним в неговите лотосови нозе.

Gentlemen, it has been a mania of the cultured (or uncultured) society of the present day to accredit the Personality of Godhead with merely impersonal features and to stultify Him by claiming that He has no senses, no form, no activity, no head, no legs, and no enjoyment. This has also been the pleasure of the modern scholars due to their sheer lack of proper guidance and true introspection in the spiritual realm. All these empiricists think alike: all the enjoyable things should be monopolized by the human society, or by a particular class only, and the impersonal God should be a mere order-supplier for their whimsical feats. We are happy that we have been relieved of this horrible type of malady by the mercy of His Divine Grace Paramahaṁsa Parivrājakācārya Bhaktisiddhānta Sarasvatī Gosvāmī Mahārāja. He is our eye-opener, our eternal father, our eternal preceptor, and our eternal guide. Let us therefore bow down at his lotus feet on this auspicious day.

Господа, макар че сме като деца невежи в знанието за Трансцендента, все пак Негова Божествена Милост, моят Гурудева, запали малък огън в нас, за да разпръсне непреодолимата тъмнина на емпиричното знание. Сега сме напълно в безопасност и никакви аргументи от страна на емпиричната философска школа не могат да ни отклонят нито на милиметър от позицията на вечна зависимост от лотосовите нозе на Негова Божествена Милост. Освен това ние сме готови да спорим с най-ерудираните учени от школата ма̄я̄ва̄да и да докажем, че Божествената Личност и неговите трансцендентални развлечения в Голока сами по себе си съставят най-висшата информация на Ведите. Това е добре обяснено в Чха̄ндогя Упаниш̣ад (8.13.1):

Gentlemen, although we are like ignorant children in the knowledge of the Transcendence, still His Divine Grace, my Gurudeva, has kindled a small fire within us to dissipate the invincible darkness of empirical knowledge. We are now so much on the safe side that no amount of philosophical argument by the empiric schools of thought can deviate us an inch from the position of our eternal dependence on the lotus feet of His Divine Grace. Furthermore, we are prepared to challenge the most erudite scholars of the Māyāvāda school and prove that the Personality of Godhead and His transcendental sports in Goloka alone constitute the sublime information of the Vedas. There are explicit indications of this in the Chāndogya Upaniṣad [8.13.1]:

шя̄ма̄ч чхавалам̇ прападйе
шавала̄ч чхя̄мам̇ прападйе
śyāmāc chavalaṁ prapadye
śavalāc chyāmaṁ prapadye

„За да получа милостта на Кр̣ш̣н̣а, аз се отдавам на неговата енергия (Ра̄дха̄), а за да получа милостта на неговата енергия, аз се отдавам на Кр̣ш̣н̣а“. Същото се казва и в Р̣г Веда (1.22.20):

“For receiving the mercy of Kṛṣṇa, I surrender unto His energy (Rādhā), and for receiving the mercy of His energy, I surrender unto Kṛṣṇa.” Also in the Ṛg Veda [1.22.20]:

тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇
сада̄ пашянти сӯраях̣
дивӣва чакш̣ур а̄татам
виш̣н̣ор ят парамам̇ падам
tad viṣṇoḥ paramaṁ padaṁ
sadā paśyanti sūrayaḥ
divīva cakṣur ātatam
viṣṇor yat paramaṁ padam

„Лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у са крайната цел на всички полубогове. Тези лотосови нозе излъчват светлина както слънцето в небето“.

“The lotus feet of Lord Viṣṇu are the supreme objective of all the demigods. These lotus feet of the Lord are as enlightening as the sun in the sky.”

Простата истина, толкова добре обяснена в Гӣта̄, която е главното учение на Ведите, не може да бъде разбрана и от най-големите учени от емпиричната школа. Те дори не предполагат нейното съществуване. Тук става ясен скритият смисъл на Шрӣ Вя̄са-пӯджа̄. Когато медитираме върху трансценденталните забавления на Абсолютния Бог, ние сме горди, чувствайки, че сме негови вечни слуги и почваме да ликуваме и да танцуваме. Вечна слава на моя божествен учител, защото именно той, изливайки непрестанно милостта си, съживи в нас това движение към вечното съществуване. Да се поклоним пред лотосовите му нозе.

The plain truth so vividly explained in the Gītā, which is the central lesson of the Vedas, is not understood or even suspected by the most powerful scholars of the empiric schools. Herein lies the secret of Śrī Vyāsa-pūjā. When we meditate on the transcendental pastimes of the Absolute Godhead, we are proud to feel that we are His eternal servitors, and we become jubilant and dance with joy. All glory to my divine master, for it is he who has out of his unceasing flow of mercy stirred up within us such a movement of eternal existence. Let us bow down at his lotus feet.

Господа, ако той не се беше явил пред нас да ни освободи от робството на тази груба светска илюзия, със сигурност щяхме да прекараме много животи в мрака на безпомощно пленничество. Ако той не се беше явил пред нас, нямаше да разберем вечната истина на върховното учение на Бог Чайтаня. Ако той не се беше явил пред нас, нямаше да можем да узнаем значението на първата шлока от Брахма сам̇хита̄:

Gentlemen, had he not appeared before us to deliver us from the thralldom of this gross worldly delusion, surely we should have remained for lives and ages in the darkness of helpless captivity. Had he not appeared before us, we would not have been able to understand the eternal truth of the sublime teaching of Lord Caitanya. Had he not appeared before us, we could not have been able to know the significance of the first śloka of the Brahma-saṁhitā:

ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣
сач-чид-а̄нанда-виграхах̣
ана̄дир а̄дир говиндах̣
сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам
īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ
sac-cid-ānanda-vigrahaḥ
anādir ādir govindaḥ
sarva-kāraṇa-kāraṇam

„Кр̣ш̣н̣а, наричан Говинда, е Върховният Бог. Той има вечно, блажено и духовно тяло. Той е източникът на всичко. Той не произхожда от никакъв източник и е първопричината на всички причини“.

“Kṛṣṇa, who is known as Govinda, is the Supreme Godhead. He has an eternal, blissful, spiritual body. He is the origin of all. He has no other origin, and He is the prime cause of all causes.”

Лично аз нямам надежда за някакво непосредствено служене през десетките милиони раждания, които ми предстоят, но съм убеден, че някой ден ще бъда освободен от това блато на илюзията, в което сега съм дълбоко затънал. Затова нека с цялата си искреност се помоля в лотосовите нозе на моя божествен учител да ми позволи да понеса всички страдания, отсъдени заради миналите ми прегрешения и нека имам способността да помня, че не съм нищо друго, освен един незначителен слуга на Всемогъщия Абсолютен Бог, което разбрах по неизменната милост на моя божествен учител. Затова нека се поклоня в лотосовите му нозе с цялото смирение, на което съм способен.

Personally, I have no hope for any direct service for the coming crores of births of the sojourn of my life, but I am confident that some day or other I shall be delivered from this mire of delusion in which I am at present so deeply sunk. Therefore let me with all my earnestness pray at the lotus feet of my divine master to allow me to suffer the lot for which I am destined due to my past misdoings, but to let me have this power of recollection: that I am nothing but a tiny servant of the Almighty Absolute Godhead, realized through the unflinching mercy of my divine master. Let me therefore bow down at his lotus feet with all the humility at my command.