Skip to main content

Нектарът на наставленията

Nectar of Instruction

Текст първи:
Един уравновесен човек, овладял желанието си да говори, безпокойствата на ума, влиянието на гнева и подтиците на езика, стомаха и гениталиите си, е достоен да приема ученици по целия свят.
Text One:
A sober person who can tolerate the urge to speak, the mind’s demands, the actions of anger and the urges of the tongue, belly and genitals is qualified to make disciples all over the world.
Текст втори:
Преданото служене се нарушава, когато човек прекали със следните шест вида дейности: (1) яде повече от необходимото или натрупва повече средства, отколкото е нужно; (2) полага прекалени усилия за материални неща, с които е много трудно да се сдобие; (3) говори ненужно по светски въпроси; (4) спазва духовните правила и предписания само заради следването им, а не заради духовния напредък, или ги отхвърля и действа независимо и своеволно; (5) общува с хора с материално съзнание, които не се интересуват от осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а; (6) алчен е за светски постижения.
Text Two:
One’s devotional service is spoiled when he becomes too entangled in the following six activities: (1) eating more than necessary or collecting more funds than required; (2) over-endeavoring for mundane things that are very difficult to obtain; (3) talking unnecessarily about mundane subject matters; (4) practicing the scriptural rules and regulations only for the sake of following them and not for the sake of spiritual advancement, or rejecting the rules and regulations of the scriptures and working independently or whimsically; (5) associating with worldly-minded persons who are not interested in Kṛṣṇa consciousness; and (6) being greedy for mundane achievements.
Текст трети:
Има шест принципа, благоприятстващи чистото предано служене: (1) ентусиазъм; (2) решителност; (3) търпение; (4) следване на регулиращите принципи (като шраван̣ам кӣртанам виш̣н̣ох̣ смаран̣ам  слушане, възпяване и помнене на Кр̣ш̣н̣а); (5) избягване на общуването с непредани; (6) следване примера на предишните а̄ча̄рии. Тези шест принципа несъмнено осигуряват пълен успех в чистото предано служене.
Text Three:
There are six principles favorable to the execution of pure devotional service: (1) being enthusiastic, (2) endeavoring with confidence, (3) being patient, (4) acting according to regulative principles [such as śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ smaraṇam – hearing, chanting and remembering Kṛṣṇa], (5) abandoning the association of nondevotees, and (6) following in the footsteps of the previous ācāryas. These six principles undoubtedly assure the complete success of pure devotional service.
Текст четвърти:
Предлагане и приемане на подаръци, разкриване на мислите и доверено запитване, приемане и предлагане на праса̄да са шестте признака на любовта, споделяна между преданите.
Text Four:
Offering gifts in charity, accepting charitable gifts, revealing one’s mind in confidence, inquiring confidentially, accepting prasāda and offering prasāda are the six symptoms of love shared by one devotee and another.
Текст пети:
Човек трябва да почита в мислите си предания, който повтаря святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а; да отдава смирени почитания на предания, който е получил духовно посвещение (дӣкш̣а̄) и обожава Бога в храма; и да общува и вярно да служи на този чист предан, който е напреднал в неотклонното предано служене и чието сърце е напълно освободено от склонността да критикува другите.
Text Five:
One should mentally honor the devotee who chants the holy name of Lord Kṛṣṇa, one should offer humble obeisances to the devotee who has undergone spiritual initiation [dīkṣā] and is engaged in worshiping the Deity, and one should associate with and faithfully serve that pure devotee who is advanced in undeviated devotional service and whose heart is completely devoid of the propensity to criticize others.
Текст шести:
Заел изначалната си Кр̣ш̣н̣а осъзната позиция, чистият предан не се отъждествява с тялото си. На такъв предан не бива да се гледа от материална гледна точка. Човек не трябва да обръща внимание, че преданият може да е роден в низше семейство, с лош цвят на кожата, с деформирано, болно или недъгаво тяло. Тези телесни несъвършенства може и да изпъкват за обикновеното зрение, но въпреки привидните дефекти, тялото на чистия предан не може да се замърси. То е като водите на Ганг, които понякога по време на дъждовния сезон са пълни с кал, пяна и мехурчета. Но водите на Ганг не се замърсяват. Тези, които са духовно напреднали, ще се окъпят в Ганг, без да обръщат внимание на състоянието на водата.
Text Six:
Being situated in his original Kṛṣṇa conscious position, a pure devotee does not identify with the body. Such a devotee should not be seen from a materialistic point of view. Indeed, one should overlook a devotee’s having a body born in a low family, a body with a bad complexion, a deformed body, or a diseased or infirm body. According to ordinary vision, such imperfections may seem prominent in the body of a pure devotee, but despite such seeming defects, the body of a pure devotee cannot be polluted. It is exactly like the waters of the Ganges, which sometimes during the rainy season are full of bubbles, foam and mud. The Ganges waters do not become polluted. Those who are advanced in spiritual understanding will bathe in the Ganges without considering the condition of the water.
Текст седми:
Святото име, характер, забавления и дейности на Кр̣ш̣н̣а са трансцендентално сладки като захарен бонбон. Въпреки че езикът на човек, страдащ от жълтеницата на авидя̄ (невежеството), не усеща нищо сладко, прекрасно е, че просто с внимателно всекидневно повтаряне на тези сладки имена  естественият вкус постепенно се възстановява и болестта напълно изчезва.
Text Seven:
The holy name, character, pastimes and activities of Kṛṣṇa are all transcendentally sweet like sugar candy. Although the tongue of one afflicted by the jaundice of avidyā [ignorance] cannot taste anything sweet, it is wonderful that simply by carefully chanting these sweet names every day, a natural relish awakens within his tongue, and his disease is gradually destroyed at the root.
Текст осми:
Същността на всички съвети се свежда до това човек постоянно, двайсет и четири часа в денонощието, да повтаря внимателно и да помни името на Бога, трансценденталната му форма, качества и вечните му забавления, и така постепенно да ангажира езика и ума си. С такава нагласа той трябва да живее във Враджа (Голока Вр̣нда̄вана дха̄ма) и да служи на Кр̣ш̣н̣а под ръководството на преданите. Човек трябва да следва стъпките на любимите предани на Бога, които са дълбоко привързани да му служат.
Text Eight:
The essence of all advice is that one should utilize one’s full time – twenty-four hours a day – in nicely chanting and remembering the Lord’s divine name, transcendental form, qualities and eternal pastimes, thereby gradually engaging one’s tongue and mind. In this way one should reside in Vraja [Goloka Vṛndāvana-dhāma] and serve Kṛṣṇa under the guidance of devotees. One should follow in the footsteps of the Lord’s beloved devotees, who are deeply attached to His devotional service.
Текст девети:
Святата местност Матхура̄ е духовно по-висша от Ваикун̣т̣ха, трансценденталния свят, защото там се появява Богът. По-висша от Матхура̄ пурӣ е трансценденталната гора Вр̣нда̄вана, заради забавленията ра̄са лӣла̄ на Кр̣ш̣н̣а. А по-висш от гората Вр̣нда̄вана е хълмът Говардхана, защото е бил повдигнат от прелестната ръка на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и е място на разнообразните му любовни забавления. И над всичко стои най-прекрасното Шрӣ Ра̄дха̄ кун̣д̣а, защото е преизпълнено с амброзията на нектарната према на Бога на Гокула, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Ще се намери ли разумен човек, който да не иска да служи на прелестното Ра̄дха̄ кун̣д̣а, разположено в нозете на хълма Говардхана?
Text Nine:
The holy place known as Mathurā is spiritually superior to Vaikuṇṭha, the transcendental world, because the Lord appeared there. Superior to Mathurā-purī is the transcendental forest of Vṛndāvana because of Kṛṣṇa’s rāsa-līlā pastimes. And superior to the forest of Vṛndāvana is Govardhana Hill, for it was raised by the divine hand of Śrī Kṛṣṇa and was the site of His various loving pastimes. And, above all, the superexcellent Śrī Rādhā-kuṇḍa stands supreme, for it is overflooded with the ambrosial nectarean prema of the Lord of Gokula, Śrī Kṛṣṇa. Where, then, is that intelligent Person who is unwilling to serve this divine Rādhā-kuṇḍa, which is situated at the foot of Govardhana Hill?
Текст десети:
В ша̄стрите се казва, че от всички видове извършители на плодоносна работа тези, които са напреднали в знанието за висшите ценности в живота, получават благосклонността на Върховния Бог Хари. От много такива хора (гя̄нӣ), този, който действително е свободен чрез благодетелта на знанието си, може да се заеме с предано служене. Той превъзхожда другите. Но този, който е достигнал истинска према, чиста любов към Кр̣ш̣н̣а, е по-висш и от него. От всички напреднали предани най-издигнати са гопӣте, защото те са абсолютно зависими от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, трансценденталното пастирче. Измежду гопӣте най-скъпа на Кр̣ш̣н̣а е Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Нейното езеро е толкова свидно на Бога, колкото е и самата тя. Затова, кой не би живял край Ра̄дха̄ кун̣д̣а и в духовно тяло, преизпълнено с екстатична преданост (апра̄кр̣та бха̄ва) не би отдавал любовно служене на божествената двойка Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ Говинда, която извършва своите аш̣т̣ака̄лӣя лӣла̄, осемте вечни всекидневни забавления. Наистина, преданите по бреговете на Ра̄дха̄ кун̣д̣а, са най-щастливите във вселената.
Text Ten:
In the śāstra it is said that of all types of fruitive workers, he who is advanced in knowledge of the higher values of life is favored by the Supreme Lord Hari. Out of many such people who are advanced in knowledge [jñānīs], one who is practically liberated by virtue of his knowledge may take to devotional service. He is superior to the others. However, one who has actually attained prema, pure love of Kṛṣṇa, is superior to him. The gopīs are exalted above all the advanced devotees because they are always totally dependent upon Śrī Kṛṣṇa, the transcendental cowherd boy. Among the gopīs, Śrīmatī Rādhārāṇī is the most dear to Kṛṣṇa. Her kuṇḍa [lake] is as profoundly dear to Lord Kṛṣṇa as this most beloved of the gopīs. Who, then, will not reside at Rādhā-kuṇḍa and, in a spiritual body surcharged with ecstatic devotional feelings [aprākṛta-bhāva], render loving service to the Divine Couple Śrī Śrī Rādhā-Govinda, who perform Their aṣṭa-kālīya-līlā, Their eternal eightfold daily pastimes. Indeed, those who execute devotional service on the banks of Rādhā-kuṇḍa are the most fortunate people in the universe.
Текст единадесети:
От многото обекти на радост и от всички любими девойки във Враджабхӯми, Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е несъмнено най-скъпа на Кр̣ш̣н̣а. И във всяко отношение, божественото ѝ езеро, според великите мъдреци, му е също толкова скъпо. Без съмнение, Ра̄дха̄ кун̣д̣а се достига много рядко дори от велики личности, а още по-трудно от обикновените предани. Ако човек просто се окъпе веднъж в тези святи води, чистата му любов към Кр̣ш̣н̣а напълно се пробужда.
Text Eleven:
Of the many objects of favored delight and of all the lovable damsels of Vraja-bhūmi, Śrīmatī Rādhārāṇī is certainly the most treasured object of Kṛṣṇa’s love. And, in every respect, Her divine kuṇḍa is described by great sages as similarly dear to Him. Undoubtedly Rādhā-kuṇḍa is very rarely attained even by the great devotees; therefore it is even more difficult for ordinary devotees to attain. If one simply bathes once within those holy waters, one’s pure love of Kṛṣṇa is fully aroused.