Тъй като умът може да бъде враг или приятел, трябва да го възпитаваме така, че да ни стане приятел. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е предназначено да научи ума постоянно да бъде зает в работа за Кр̣ш̣н̣а. Умът побира стотици и хиляди впечатления – не само от този живот, но и от много, много животи в миналото. Тези впечатления понякога влизат в досег едно с друго и създават противоречиви картини. Така начинът, по който работи умът, може да стане опасен за обусловената душа. Студентите по психология са запознати с разнообразните психически промени в ума. В Бхагавад-гӣта̄ (8.6) се казва:

„Каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.“

В момента на смъртта умът и интелигентността на живото същество създават фината форма на тялото за следващия живот. И ако умът ни внезапно помисли за нещо не особено привлекателно, ще се наложи да приемем съответното раждане в следващия си живот. Но ако в момента на смъртта човек мисли за Кр̣ш̣н̣а, той отива в духовния свят, Голока Вр̣нда̄вана. Процесът на прераждане е много фин; затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съветва преданите: обучете умовете си така, че да не могат да помнят нищо друго освен Кр̣ш̣н̣а. По същия начин езикът трябва да бъде приучен да говори само за Кр̣ш̣н̣а и да вкусва само кр̣ш̣н̣а прасада. Шрила Рупа Госвами съветва по-нататък: тиш̣т̣хан врадже –  човек   трябва да живее във Вр̣нда̄вана или в коя да е част на Враджабхӯми. Враджабхӯми, земята на Вр̣нда̄вана, заема територия от осемдесет и четири кроши. Една кроша е равна на две квадратни мили. Когато човек заживее във Вр̣нда̄вана, той трябва да приеме подслон при някой напреднал предан. По този начин трябва винаги да мисли за Кр̣ш̣н̣а и забавленията му. Това е по-подробно разяснено от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в неговата Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.294):

„Преданият трябва винаги да живее в трансценденталната област Враджа и постоянно да бъде зает с кр̣ш̣н̣ам̇ смаран джанам̇ ча̄ся преш̣т̣хам, т.е. в помнене на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и на любимите му придружители. Следвайки стъпките на придружителите на Бога и под вечното им ръководство, той може да развие силен копнеж да му служи.“

Пак в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.295) Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ заявява:

„В трансценденталната земя на Враджа (Враджа дха̄ма) човек трябва да служи на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а с чувство, което изпитват и придружителите на Бога; да приеме прякото ръководство на някой придружител на Кр̣ш̣н̣а и да следва стъпките му. Този метод е приложим и за етапа на са̄дхана (духовна практика, изпълнявана в състояние на обвързаност с материята), и за етапа на са̄дхя (осъзнаването на Бога), когато човек е сиддха пуруша, духовно съвършена душа“.

Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура прави следния коментар върху този стих: „Този, който все още не е развил интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да се откаже от всички материални мотиви и да научи ума си да следва прогресивните регулиращи принципи – възпяването и помненето на Кр̣ш̣н̣а, името, формата, качествата и забавленията му. Като развие по този начин вкус към тези дейности, той би трябвало да се опита да живее във Вр̣нда̄вана и да прекарва времето си постоянно помнейки името, славата, забавленията и качествата на Кр̣ш̣н̣а, под ръководството и покровителството на опитен предан. Това е същината на всички наставления, свързани с преданото служене.

Един начинаещ трябва винаги да слуша кр̣ш̣н̣а катха̄. Този етап се нарича шраван̣а даша̄, етап на слушане. Като постоянно слуша трансценденталното свято име на Кр̣ш̣н̣а и слуша за неговата трансцендентална форма, качества и забавления, човек може да достигне до етапа на приемане, наричан варана даша. Тогава той се привързва към слушането на кр̣ш̣н̣а катха̄. Когато е способен да възпява в екстаз, достига смаран̣а̄вастха̄, етапа на помнене. Помнене, вглъбяване, медитация, постоянно помнене и транс – това са петте етапа на нарастващата кр̣ш̣н̣а смаран̣а. Първоначално помненето на Кр̣ш̣н̣а често се прекъсва, но по-нататък то става непрестанно. Когато споменът стане постоянен, той е съсредоточен и се нарича медитация. Когато медитацията се разшири и стане неизменна, тя се нарича анусмр̣ти. Чрез непрекъсната, постоянна анусмр̣ти човек достига сама̄дхи, етапа на духовния транс. След като смаран̣а даша̄ или сама̄дхи се развие напълно, душата започва да осъзнава изначалната си, естествено присъща позиция. Тогава тя може съвършено и ясно да разбере вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича сампатти даша̄, съвършенство на живота.

Чайтаня чарита̄мр̣ита съветва начинаещите да се откажат от всички користни желания и просто да се заемат с регулирано предано служене на Бога според указанията на писанията. По този начин те постепенно ще развият привързаност към името, славата, формата и качествата на Кр̣ш̣н̣а. Когато човек развие тази привързаност, той може да служи на лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а спонтанно, дори без да следва предписаните принципи. Това състояние се нарича ра̄га бхакти, предано служене в спонтанна любов. На този етап преданият може да следва примера на някой от вечните придружители на Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана. Това се нарича ра̄га̄нуга бхакти. Ра̄га̄нуга бхакти, спонтанното предано служене, се извършва в ша̄нта раса, когато човек се стреми да бъде като кравите на Кр̣ш̣н̣а, като тоягата или флейтата в ръката му, или като цветята около шията му. В да̄ся раса човек следва примера на слуги като Читрака, Патрака или Рактака. В приятелската сакхя раса той може да стане приятел на Кр̣ш̣н̣а като Баладева, Шрӣда̄ма̄ или Суда̄ма̄. Във ва̄тсаля раса, характеризираща се с родителска обич, човек може да стане като Нанда Маха̄ра̄джа и Яшода̄, а в ма̄дхуря раса, расата на интимна любов, човек може да стане като Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ или приятелките ѝ, като Лалита̄ и прислужничките ѝ (ман̃джарӣте), като Рӯпа и Рати. Това е същината на всички напътствия във връзка с преданото служене.“