Святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а, неговите качества и забавления имат природата на абсолютна истина, красота и блаженство. По своята същност те са много сладки, като захарен бонбон, който се харесва на всички. Незнанието се сравнява с жълтеницата, причинявана от жлъчните секрети. Езикът на болния от жълтеница човек не може да се наслади на вкусния захарен бонбон. Той усеща сладкото като много горчиво. По същия начин авидя̄ (невежеството) изкривява способността ни да се наслаждаваме на трансценденталните имена, качества, форми и забавления на Кр̣ш̣н̣а. Въпреки болестта, ако някой много грижовно и внимателно приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание, повтаря святото име и слуша за трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а, невежеството му ще бъде унищожено и той ще може да изпита сладостта на трансценденталната природа на Кр̣ш̣н̣а и на всичко, свързано с него. Възстановяването на духовното здраве е възможно само чрез правилното развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Когато един човек в материалния свят се интересува повече от материалистическия начин на живот, отколкото от Кр̣ш̣н̣а съзнание, смята се, че състоянието му е болестно. Нормалното ни състояние е да бъдем вечни слуги на Бога (джӣвера сварӯпа хая – кр̣ш̣н̣ера нитя-да̄са). Здравето се загубва, когато живото същество забравя Кр̣ш̣н̣а поради това, че е привлечено от външните черти на ма̄я̄, енергията на Кр̣ш̣н̣а. Светът на ма̄я̄ се нарича дура̄шрая, което значи „лъжливо, лошо убежище“. Този, който влага вярата си в дура̄шрая, таи напразни надежди. В материалния свят всички се стремят към щастие и въпреки че постоянните им опити се провалят, поради незнание, те не могат да разберат грешките си. Хората се опитват да поправят една грешка, като вършат друга. Това представлява борбата за съществуване в материалния свят. Когато кажете на човек в такова състояние да се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание и да бъде щастлив, той не приема съвета ви.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се разпространява из целия свят, за да излекува това грубо невежество. Хората са заблуждавани от слепи водачи. Лидерите на човешкото общество – политици, философи и учени – са слепи, защото не са Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Според Бхагавад-гӣта̄ те всъщност са грешни негодници и най-низшите измежду хората, защото атеистичният им начин на живот напълно ги е лишил от истинско знание.

„Поразително глупавите безбожници, най-низшите сред хората, тези, чието знание е отнето от илюзията и тези с атеистична природа на демони, никога не ми се отдават“ (Бхагавад-гӣта̄ 7.15).

Такива хора никога не се отдават на Кр̣ш̣н̣а и се противопоставят на желаещите да приемат подслон при него. Когато подобни атеисти започнат да ръководят обществото, цялата атмосфера се пренасища с невежество. В такава обстановка хората не приемат твърде въодушевено движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, както болният, който страда от жълтеница, не се наслаждава на вкусния захарен бонбон. Но трябва да знаем, че единственият лек срещу жълтеницата е захарният бонбон. По подобен начин единственото средство за спасение на човечеството от безизходицата, в която е попаднало, е Кр̣ш̣н̣а съзнание – възпяването на святите имена на Бога: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Макар че Кр̣ш̣н̣а съзнание може да не е много приятно за болния, Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съветва: ако иска да се излекува от болестта на материализма, човек трябва да го приеме с много грижа и внимание. Лечението започва с Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата, защото като повтаря святото име на Бога, той се освобождава от всички погрешни схващания на обусловеното от материята състояние (чето-дарпан̣а-ма̄рджанам). Авидя̄, неразбирането на духовната същност, създава в сърцето ахан̇ка̄ра, лъжливото его.

Истинската болест е в сърцето. Но ако пречисти ума си, ако пречисти съзнанието си, човек няма да страда от болестта на материализма. За да пречисти ума и сърцето си от цялото неразбиране, човек трябва да започне да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата. Това е лесно и благотворно. Като повтаря святото име на Бога, той се спасява от бушуващия пожар на материалното съществуване.

В повтарянето на святото име на Бога има три етапа: оскърбителен етап, етап с намаляване на оскърбленията и съвършен етап. Когато един начинаещ започне да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата, обикновено той допуска много оскърбления. Има десет основни оскърбления и ако преданият ги избягва, той може да достигне следващия етап  намиращ се между възпяването с оскърбления и съвършеното възпяване. Когато достигне съвършения етап, човек веднага постига освобождение. Това се нарича бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄панам. Когато се освободи от бушуващия пожар на материалното съществуване, той може да се наслади на вкуса на трансценденталния живот.

Изводът е, че за да се освободим от материалната болест, трябва да започнем да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е специално предназначено да създаде атмосфера, в която хората могат да започнат да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата. Човек трябва да започне с вяра и когато в процеса на повтаряне вярата му укрепне, той може да стане член на Обществото. Ние изпращаме групи за сан̇кӣртана по целия свят и те виждат, че дори в най-отдалечените части на света, където няма знание за Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата привлича при нас хиляди хора. Понякога хората подражават на преданите, като само след няколко дена си обръсват главите и започват да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата. Наистина, това е подражателство, но подражанието на нещо хубаво е желателно. Постепенно някои от подражателите пожелават да получат посвещение от духовен учител.

Ако човек е искрен, той получава посвещение; този етап се нарича бхаджана крия̄. Тогава той наистина започва да служи на Бога, като редовно повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата по шестнадесет кръга дневно, въздържа се от забранен секс, интоксиканти, месоядство и хазарт. Чрез бхаджана крия̄ човек се освобождава от замърсяването на материалистическия живот. Той вече не ходи по ресторанти и хотели да се храни с така наречените „пикантни ястия“, сготвени с месо и лук, нито пък пуши и пие чай или кафе. Той не само се въздържа от извънбрачния секс, но и напълно избягва половото общуване. Нито пък си губи времето със спекулации или хазарт. По този начин се пречиства от нежеланите неща (анартха нивр̣тти). С думата анартха се назовават нежеланите неща. Анартхите са преодолени, когато човек се привърже към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Когато се освободи от нежеланите неща, той става установен в изпълнението на дейностите си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всъщност той се привързва към тези дейности и изпитва екстаз, когато отдава предано служене. Това се нарича бха̄ва, предварително пробуждане на спящата  любов към Бога. Така обусловената душа се освобождава от материалното съществуване и загубва интерес към телесното разбиране за живота, включително към материалното богатство, материалното знание, към всякакво материално привличане. Тогава човек може да разбере кой е Богът, Върховната Личност и какво представлява неговата ма̄я̄.

Въпреки че ма̄я̄ винаги присъства, ако преданият достигне бха̄ва, тя не може да  го безпокои – той вижда истинската ѝ позиция. Ма̄я̄ означава забрава на Кр̣ш̣н̣а, а забравата на Кр̣ш̣н̣а и съзнанието за Кр̣ш̣н̣а са като сянката и светлината. Ако остане в сянката, човек не може да се наслаждава на удобствата, предлагани от светлината, а ако остане в светлината, тъмната сянка не го смущава. Приемайки Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек постепенно се освобождава и остава при светлината. Всъщност той дори не докосва тъмнината. Както се потвърждава в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.31):

„Кр̣ш̣н̣а е сравняван със слънчевата светлина, а ма̄я̄ – с тъмнината. Там, където е слънчевата светлина, не може да има тъмнина. Щом човек приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъмнината на илюзията, въздействието на външната енергия незабавно изчезва.“