За да приложим интелигентно шестте изпълнени с обич взаимоотношения, споменати в предишния стих, трябва да изберем подходящите личности чрез внимателна преценка. Ето защо Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва да се отнасяме към ваиш̣н̣авите подобаващо на положението им. В този стих той ни учи как да се държим с трите вида предани: каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, мадхяма адхика̄рӣ и уттама адхика̄рӣ. Каниш̣т̣ха адхика̄рӣ е начинаещият, който е получил хари на̄ма посвещение от духовния си учител и е започнал да повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а. В мислите си човек трябва да го уважава като каниш̣т̣ха ваиш̣н̣ава. Мадхяма адхика̄рӣ е получил духовно посвещение от духовния си учител, под чието ръководство изцяло се е заел с трансцендентално любящо служене на Бога. Мадхяма адхика̄рӣ се намира по средата в преданото служене. Уттама адхика̄рӣ е висшият предан, издигнат в преданото служене. Уттама адхика̄рӣ не хули другите, сърцето му е съвършено чисто, той е достигнал състоянието на чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание. Според Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ общуването и служенето на такъв маха̄-бха̄гавата или съвършен ваиш̣н̣ава е най-желано.

Човек не трябва да остава каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, като заема най-ниското ниво в преданото служене и се интересува само от обожанието на Божеството в храма. Такъв предан е описан в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.47):

„Онзи, който с много вяра обожава Божеството в храма, но не знае как да се държи с преданите и с останалите хора, се нарича пра̄кр̣та бхакта, или каниш̣т̣ха адхика̄рӣ.“

Човек трябва да се издигне от позицията на каниш̣т̣ха адхика̄рӣ до равнището на мадхяма адхика̄рӣ. Мадхяма адхика̄рӣ е описан в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.46):

„Мадхяма адхика̄рӣ е предан, който обожава Върховната Божествена Личност като най-висшия обект на любовта, поддържа приятелство с преданите на Бога, милостив е към невежите и избягва злонамерените по природа.“

Това е правилният начин да развиваме предано служене. Затова в този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва как да се отнасяме с различните предани. На практика виждаме, че има различни видове ваиш̣н̣ави. Пра̄кр̣та сахаджиите обикновено повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата, но въпреки това са привързани към жени, пари и опияняващи средства. Макар че повтарят святото име на Бога, те още не са се пречистили. Такива хора трябва да уважаваме в мислите си, но да избягваме общуването с тях. Трябва да сме благосклонни към тези, които не са злонамерени по природа и имат желание да получат правилни съвети, но просто са се отклонили, поради лошото си общуване. А на тези начинаещи предани, посветени от истински духовен учител и сериозно изпълняващи заръките му, трябва смирено да отдаваме почит.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава равни възможности на всеки, без разлика на класа, вероизповедание или цвят. Каним всеки да се присъедини към това движение, да идва при нас, да приема праса̄да и да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Когато видим, че някой проявява интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание и поиска да бъде посветен, духовният учител го приема за ученик в повтарянето на святото име на Бога. Когато начинаещият предан бъде посветен и започне предано служене, според наставленията на духовния учител, той трябва да бъде приет за авторитетен ваиш̣н̣ава и да му се отдават почитания. От мнозина такива ваиш̣н̣ави, някой може би ще стане много сериозен в служенето на Бога, стриктно ще следва всички регулиращи принципи, ще повтаря предписания брой кръгове на джапа броеница и постоянно ще мисли как да се разраства движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такъв ваиш̣н̣ава трябва да приемаме като уттама адхика̄рӣ, много напреднал предан, и винаги да търсим общуване с него.

Процесът, чрез който преданите се привързват към Кр̣ш̣н̣а, е описан в Чайтаня-чарита̄мр̣та (Антя 4.192):

„По време на посвещението, когато преданият напълно се отдава в служене на Бога, Кр̣ш̣н̣а го приема за равен на себе си.“

Дӣкш̣а̄, духовното посвещение, се обяснява в Бхакти сандарбха (868) от Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ:

„Чрез дӣкш̣а̄ човек постепенно губи интерес към материалното наслаждение и постепенно започва да се интересува от духовния живот.“

Животът показва много примери за това, особено в Европа и Америка. Много ученици, които идват при нас от видни и богати семейства, бързо загубват всякакъв интерес към материалното наслаждение и развиват силно желание да навлязат в духовния живот. Въпреки че са от много заможни семейства, мнозина от тях приемат не твърде комфортен живот. Наистина, заради Кр̣ш̣н̣а те са готови да приемат всякакви условия – само и само да живеят в храма и да общуват с ваиш̣н̣авите. Когато човек стане толкова безразличен към материалното наслаждение, той вече е достоен за посвещение от духовния учител. За да напреднем в духовния живот, Шрӣмад Бха̄гаватам (6.1.13) предписва: тапаса̄ брахмачарйен̣а шамена ча дамена ча. Когато някой сериозно иска да приеме дӣкш̣а̄, той трябва да се приготви за въздържание, целомъдрие и контрол над ума и тялото си. Ако човек е подготвен и желае да получи духовно просветление дивям̇ гя̄нам, той е достоен за посвещение. Дивям̇ гя̄нам е наречено тад-вигя̄на, или знание за Върховния. Тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – когато човек се интересува от трансценденталната същност на Абсолютната Истина, той може да бъде посветен. Такава личност трябва да се обърне към духовен учител, за да приеме дӣкш̣а̄. Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21) също предписва: тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам – „Когато човек наистина се интересува от трансценденталната наука за Абсолютната Истина, той трябва да се обърне към духовен учител.“

Не бива да приемаме духовен учител, без да следваме напътствията му. Нито пък да го приемаме като мода, за да се покажем, че водим духовен живот. Трябва да сме джигя̄су, много любознателни да се поучим от истинския духовен учител. Въпросите, отправяни към него, трябва да са тясно свързани с трансценденталната наука (джигя̄сух̣ шрея уттамам). Думата уттамам се отнася до това, което е отвъд материалното знание. Тама значи „тъмнината на материалния свят“, а ут значи „отвъд, над“. Повечето хора задават въпроси, касаещи светски проблеми, но когато човек загуби подобен интерес и започне да се интересува само от трансценденталните въпроси, той е напълно готов да бъде посветен. Когато получи посвещение от истински духовен учител и сериозно се заеме със служене на Бога, той трябва да бъде приеман за мадхяма адхика̄рӣ.

Повтарянето на святите имена на Кр̣ш̣н̣а е толкова възвишено, че ако човек повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата старателно избягвайки десетте оскърбления, постепенно ще се издигне до стадия на разбиране, че между святото име на Бога и самия Бог няма разлика. Начинаещите предани трябва много да почитат този, който е постигнал такова разбиране. Със сигурност, ако повтаря святото име на Бога с оскърбления, човек трудно ще напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.69) се казва:

„Този, чиято вяра е слаба и податлива, е начинаещ, но като следва постепенно процеса, той ще се издигне до нивото на най-висш предан.“ Всеки започва предания си живот от положението на начинаещ и ако правилно възпява предписания брой кръгове хари на̄ма, стъпка по стъпка той се издига до най-висшата степен, уттама адхика̄рӣ. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание установява само шестнадесет кръга дневно, защото западните хора не могат да се концентрират по-дълго време, докато повтарят на броеница. Затова е предписан минималният брой кръгове. Обаче Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура често казваше, че ако човек не повтаря поне шестдесет и четири кръга джапа (сто хиляди имена), се смята, че е паднал (патита). Според тези му думи на практика всички ние сме паднали, но тъй като се опитваме да служим на Върховния Бог с цялата си сериозност и без двуличие, можем да очакваме милостта на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, който е прочут като патита па̄вана, спасител на падналите.

Когато Шрӣла Сатяра̄джа Кха̄н, велик предан на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, попитал Бога как може да бъде разпознат един ваиш̣н̣ава, Богът отговорил:

„Ако чуеш някой да произнесе дори веднъж думата „Кр̣ш̣н̣а“, този човек трябва да бъде приет за най-добродетелния сред хората“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 15.106). Бог Чайтаня Маха̄прабху продължил:

„Този, който е привлечен от повтарянето на святото име на Кр̣ш̣н̣а или на практика обича да повтаря имената на Кр̣ш̣н̣а, трябва да бъде приеман за ваиш̣н̣ава и да му се отдава почит като на ваиш̣н̣ава, поне в мислите“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 15.111). Един от нашите приятели, прочут английски музикант, беше привлечен от святите имена на Кр̣ш̣н̣а и дори в плочите си на няколко пъти споменава святото име на Кр̣ш̣н̣а. У дома си той отдава почит на изображения на Кр̣ш̣н̣а, почита и проповедниците на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той оценява много високо името и дейностите на Кр̣ш̣н̣а; затова ние му отдаваме почит без никакви резерви – защото виждаме, че този човек наистина постепенно напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такива личности винаги трябва да бъдат почитани. Изводът е, че ваиш̣н̣авите трябва да уважават всеки, който се опитва да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание като редовно повтаря святото име. От друга страна, виждаме как някои наши съвременници, смятани за големи проповедници, постепенно падат до материалната концепция за живота, защото не повтарят святото име на Бога.

В наставленията си към Сана̄тана Госва̄мӣ Бог Чайтаня Маха̄прабху разделя преданото служене на три категории.

„Човек, чието знание върху ша̄стрите не е особено задълбочено, но който е развил твърда вяра в повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата и е решителен и целеустремен в изпълнението на предписаното си предано служене, трябва да се счита за мадхяма адхика̄рӣ. Такъв човек е голям щастливец“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 22.67). Един мадхяма адхика̄рӣ е шраддха̄ва̄н, личност с непоколебима вяра, и е готов за по-нататъшен напредък в преданото служене. Затова в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.64) се казва:

„Дали един предан е на начално, на междинно или на висше ниво в преданото служене, това се определя от силата на шраддха̄ (вяра).“ Пак в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.62) се казва:

„Като отдава трансцендентално служене на Кр̣ш̣н̣а, човек автоматично извършва всички останали дейности. Непоклатимата, твърда вяра, благоприятна за отдаването на предано служене, се нарича шраддха̄.“ Шраддха̄, вярата в Кр̣ш̣н̣а, е началото на Кр̣ш̣н̣а съзнание. „Вяра“ означава силна вяра. Думите на Бхагавад-гӣта̄ са авторитетни наставления за вярващите хора и всичко, което Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄, трябва да се приема така, както е, без интерпретации. Това е начинът, по който Арджуна е приел Бхагавад-гӣта̄. Когато я изслушал, Арджуна казал на Кр̣ш̣н̣а: сарвам етад р̣там̇ манйе ян ма̄м̇ вадаси кешава – „О, Кр̣ш̣н̣а, напълно приемам всичко, което ми каза“ (Бхагавад-гӣта̄ 10.14).

Това е правилният начин, по който можем да разберем Бхагавад-гӣта̄, и той се нарича шраддха̄ – а не заради своеволните си интерпретации да приемаме една част на Бхагавад-гӣта̄, а друга да отхвърляме. Това не е шраддха̄. Шраддха̄ означава да се приемат наставленията на Бхагавад-гӣта̄ в тяхната цялост, особено последното напътствие: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“ (Бхагавад-гӣта̄ 18.66). Когато човек напълно се довери на тази инструкция, такава силна вяра става основа за напредъкът му в духовния му живот.

Като приемем изцяло повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата, постепенно ще разберем истинската си духовна същност. Ако не повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата с вяра, Кр̣ш̣н̣а няма да ни се разкрие: севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхуратй адах̣ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху 1.2.234). Не можем да осъзнаем Божествената Личност по изкуствен начин. Трябва с вяра да се заемем да му служим. Служенето започва от езика (севонмукхе хи джихва̄дау), което означава, че винаги трябва да повтаряме святите имена на Бога и да приемаме кр̣ш̣н̣а праса̄дам. Не трябва да повтаряме нищо друго, нито да приемаме нещо друго. Когато преданият следва този процес с вяра, Върховния Бог му се разкрива.

Веднъж разбрал, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, човек загубва интерес към всичко, освен към служенето на Кр̣ш̣н̣а. Като постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а, като планира начини за разпространяването на святото име на Кр̣ш̣н̣а, той разбира, че единствената му работа е да разпространява движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание навсякъде по света. Такава личност е оценявана като уттама адхика̄рӣ и човек трябва да общува с нея по шестте начина (дада̄ти пратигр̣хн̣а̄ти и т.н.). Нещо повече, уттама адхика̄рӣ ваиш̣н̣ава преданият трябва да бъде приет за духовен учител. И трябва да му предложим притежанията си, защото каквото и да има, човек трябва да го поднася на духовния си учител. В частност брахмача̄рӣте се предполага да събират подаяния и да ги предлагат на духовния си учител. Но човек не трябва да подражава на поведението на напредналия предан, маха̄-бха̄гавата, без да е постигнал себепознание, защото това подражание рано или късно ще го доведе до деградация.

В този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съветва преданите да бъдат достатъчно интелигентни, за да различават каниш̣т̣ха адхика̄рӣте, мадхяма адхика̄рӣте и уттама адхика̄рӣте. Освен това преданите трябва да знаят собствената си позиция и да не се опитват да подражават на онези, които заемат по-висша позиция. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура е дал няколко практически съвета: един уттама адхика̄рӣ ваиш̣н̣ава може да бъде разпознат по способността му да обърне множество паднали души към ваиш̣н̣авизма. Човек не трябва да става духовен учител, ако не е достигнал нивото уттама адхика̄рӣ. Един начинаещ ваиш̣н̣ава или един ваиш̣н̣ава на междинната платформа също могат да приемат ученици, но те трябва да са на тяхното ниво и трябва да са наясно, че няма да могат да напреднат много към крайната цел на живота под такова несъвършено ръководство. Затова ученикът трябва да е внимателен и да приеме за духовен учител уттама адхика̄рӣ.