Текст пети
TEXTO CINCO
Текст
Texto
дӣкш̣а̄сти чет пран̣атибхиш ча бхаджантам
ӣшам
шушрӯш̣ая̄ бхаджана-вигям ананям аня-
нинда̄ди-шӯня-хр̣дам ӣпсита-сан̇га-лабдхя̄
dīkṣāsti cet praṇatibhiś ca bhajantam īśam
śuśrūṣayā bhajana-vijñam ananyam anya-
nindādi-śūnya-hṛdam īpsita-saṅga-labdhyā
Дума по дума
Palabra por palabra
кр̣ш̣н̣а – святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а; ити – така; яся – на когото; гири – в думите или в речта; там – него; манаса̄ – от ума; а̄дрийета – трябва да почитаме; дӣкш̣а̄ – посвещение; асти – има; чет – ако; пран̣атибхих̣ – чрез почитания; ча – също; бхаджантам – зает в предано служене; ӣшам – на Върховната Божествена Личност; шушрӯш̣ая̄ – чрез практическо служене; бхаджана-вигям – този, който е напреднал в преданото служене; ананям – без отклонение; аня-нинда̄-а̄ди – от злословене за другите и пр.; шӯня – напълно лишен; хр̣дам – чието сърце; ӣпсита – желателно; сан̇га – общуване; лабдхя̄ – като достига.
kṛṣṇa — el santo nombre del Señor Kṛṣṇa; iti — -así pues; yasya — de quien; giri — en las palabras o el habla; tam — a él; manasā — por la mente; ādriyeta — uno debe honrar; dīkṣā — iniciación; asti — hay; cet — si; praṇatibhiḥ — mediante reverencias; ca — también; bhajantam — ocupado en el servicio devocional; īśam — a la Suprema Personalidad de Dios; suśrūṣayā — por medio del servicio práctico; bhayana-vijñam — sin desviación; anya-ninda-ādi — de blasfenia en contra de otros, etc; śūnya — completamente desprovisto; hṛdam — cuyo corazón; īpsita — deseable; saṅga — compañía; labdhyā — logrando.
Превод
Traducción
Човек трябва да почита в мислите си предания, който повтаря святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а; да отдава смирени почитания на предания, който е получил духовно посвещение (дӣкш̣а̄) и обожава Бога в храма; и да общува и вярно да служи на този чист предан, който е напреднал в неотклонното предано служене и чието сърце е напълно освободено от склонността да критикува другите.
Uno debe honrar mentalmente al devoto que canta el santo nombre del Señor Kṛṣṇa; uno debe ofrecer humildes reverencias al devoto que se ha sometido a la iniciación espiritual [dīkṣā], y está ocupado en adorar a la Deidad; y uno debe asociarse y servir fielmente al devoto puro que es adelantado en cuanto al servicio devocional efectuado sin desviaciones, y cuyo corazón está completamente libre de la propensión a criticar a los demás.
Пояснение
Significado
За да приложим интелигентно шестте изпълнени с обич взаимоотношения, споменати в предишния стих, трябва да изберем подходящите личности чрез внимателна преценка. Ето защо Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва да се отнасяме към ваиш̣н̣авите подобаващо на положението им. В този стих той ни учи как да се държим с трите вида предани: каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, мадхяма адхика̄рӣ и уттама адхика̄рӣ. Каниш̣т̣ха адхика̄рӣ е начинаещият, който е получил хари на̄ма посвещение от духовния си учител и е започнал да повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а. В мислите си човек трябва да го уважава като каниш̣т̣ха ваиш̣н̣ава. Мадхяма адхика̄рӣ е получил духовно посвещение от духовния си учител, под чието ръководство изцяло се е заел с трансцендентално любящо служене на Бога. Мадхяма адхика̄рӣ се намира по средата в преданото служене. Уттама адхика̄рӣ е висшият предан, издигнат в преданото служене. Уттама адхика̄рӣ не хули другите, сърцето му е съвършено чисто, той е достигнал състоянието на чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание. Според Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ общуването и служенето на такъв маха̄-бха̄гавата или съвършен ваиш̣н̣ава е най-желано.
Para aplicar inteligentemente las seis clases de correspondencias recíprocas amorosas mencionadas en el verso anterior, uno debe seleccionar a las personas indicadas con un discernimiento cuidadoso. Por lo tanto, Śrīla Rūpa Gosvāmī nos recomienda relacionarnos correctamente con los vaiṣṇavas, dependiendo de la posición particular que tengan.
En este verso él nos dice cómo tratar con los tres tipos de devotos: el kaniṣṭha-adhikārī, el madhyama-adhikārī, y el uttama-adhikārī. El kaniṣṭha-adhikārī es el neófito que ha recibido del maestro espiritual la iniciación en el hari-nāma, y está tratando de cantar el santo nombre de Kṛṣṇa. Uno debe respetar mentalmente a esa persona aceptándola como un kaniṣṭha- vaiṣṇava. El madhyama-adhikārī ha recibido la iniciación espiritual del maestro espiritual, quien lo ha ocupado totalmente en el servicio amoroso trascendental del Señor. El madhyama-adhikārī debe ser considerado como situado a medio camino en el servicio devocional. El uttama-adhikārī, o sea el devoto más avanzado, es alguien muy avanzado en el servicio devocional. devocional. El uttama-adhikārī no se interesa en blasfemar a otros, su corazón está completamente limpio, y ha alcanzado el estado iluminado de conciencia de Kṛṣṇa pura. De acuerdo con Śrīla Rūpa Gosvāmī, la compañía de ese mahā-bhāgavata, o vaiṣṇava perfecto, y el prestarle servicio a él, es de lo más deseable.
Човек не трябва да остава каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, като заема най-ниското ниво в преданото служене и се интересува само от обожанието на Божеството в храма. Такъв предан е описан в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.47):
No se debe permanecer como kaniṣṭha-adhikārī, o sea alguien situado en el plano más bajo del servicio devocional, y quien únicamente se interesa en adorar a la Deidad del templo. Dicho devoto es descrito en el Undécimo Canto de El Śrīmad-Bhāgavatam (11.2.47):
пӯджа̄м̇ ях̣ шраддхайехате
на тад-бхактеш̣у ча̄нйеш̣у
са бхактах̣ пра̄кр̣тах̣ смр̣тах̣
pūjāṁ yaḥ śraddhayehate
na tad-bhakteṣu cānyeṣu
sa bhaktaḥ prākṛtaḥ smṛtaḥ
„Онзи, който с много вяра обожава Божеството в храма, но не знае как да се държи с преданите и с останалите хора, се нарича пра̄кр̣та бхакта, или каниш̣т̣ха адхика̄рӣ.“
“Se llama prākṛta-bhakta, o sea un kaniṣṭha-adhikārī, a la persona que se dedica muy fielmente a adorar a la Deidad del templo, pero que no sabe cómo comportarse con los devotos, o con la gente en general”.
Човек трябва да се издигне от позицията на каниш̣т̣ха адхика̄рӣ до равнището на мадхяма адхика̄рӣ. Мадхяма адхика̄рӣ е описан в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.46):
Por lo tanto uno debe elevarse de la posición de kaniṣṭa-adhikārī al plano de madhyama-adhikārī. El Śrīad-Bhāgavatam (11.2.46), describe así al madhyama-adhikārī:
ба̄лишеш̣у двиш̣атсу ча
према-маитрӣ-кр̣попекш̣а̄
ях̣ кароти са мадхямах̣
bāliśeṣu dviṣatsu ca
prema-maitrī-kṛpopekṣā
yaḥ karoti sa madhyamaḥ
„Мадхяма адхика̄рӣ е предан, който обожава Върховната Божествена Личност като най-висшия обект на любовта, поддържа приятелство с преданите на Бога, милостив е към невежите и избягва злонамерените по природа.“
“El madhyama-adhikārī es el devoto que adora a la Suprema Personalidad de Dios como el objeto más elevado del amor, hace amistad con los devotos del Señor, es misericordioso con los ignorantes, y evita a los que por naturaleza son envidiosos”.
Това е правилният начин да развиваме предано служене. Затова в този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва как да се отнасяме с различните предани. На практика виждаме, че има различни видове ваиш̣н̣ави. Пра̄кр̣та сахаджиите обикновено повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата, но въпреки това са привързани към жени, пари и опияняващи средства. Макар че повтарят святото име на Бога, те още не са се пречистили. Такива хора трябва да уважаваме в мислите си, но да избягваме общуването с тях. Трябва да сме благосклонни към тези, които не са злонамерени по природа и имат желание да получат правилни съвети, но просто са се отклонили, поради лошото си общуване. А на тези начинаещи предани, посветени от истински духовен учител и сериозно изпълняващи заръките му, трябва смирено да отдаваме почит.
Ésta es la manera de cultivar correctamente el servicio devocional; puro eso Śrīla Rūpa Gosvāmī nos ha aconsejado en este verso cómo tratar a diferentes devotos. Por experiencia práctica podemos ver que hay distintos tipos de vaiṣṇavas. Los prākṛta-sahajiyās generalmente cantan el mahā-mantra Hare Kṛṣṇa, y aun así están apegados a las mujeres, al dinero y a drogarse. Dichas personas no se han purificado debidamente, aunque canten el santo nombre del Señor. Esa gente debe ser respetada mentalmente, pero debe evitarse su compañía. Aquellos que son inocentes pero que sencillamente se han desviado debido a la mala compañía, deben ser favorecidos si anhelan recibir las oportunas instrucciones de los devotos puros, pero se deben ofrecer reverencias respetuosas a los devotos neófitos que de hecho han recibido la iniciación del maestro espiritual genuino, y que se han dedicado seriamente a cumplir sus órdenes.
Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава равни възможности на всеки, без разлика на класа, вероизповедание или цвят. Каним всеки да се присъедини към това движение, да идва при нас, да приема праса̄да и да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Когато видим, че някой проявява интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание и поиска да бъде посветен, духовният учител го приема за ученик в повтарянето на святото име на Бога. Когато начинаещият предан бъде посветен и започне предано служене, според наставленията на духовния учител, той трябва да бъде приет за авторитетен ваиш̣н̣ава и да му се отдават почитания. От мнозина такива ваиш̣н̣ави, някой може би ще стане много сериозен в служенето на Бога, стриктно ще следва всички регулиращи принципи, ще повтаря предписания брой кръгове на джапа броеница и постоянно ще мисли как да се разраства движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такъв ваиш̣н̣ава трябва да приемаме като уттама адхика̄рӣ, много напреднал предан, и винаги да търсим общуване с него.
En este movimiento de conciencia de Kṛṣṇa todos reciben una oportunidad, sin hacer distinciones de casta, credo o color. Todos están invitados a unirse a este movimiento, sentarse con nosotros, tomar prasāda y oír acerca de Kṛṣṇa. Cuando vemos que alguien se interesa realmente en el proceso de conciencia de Kṛṣṇa y quiere ser iniciado, lo aceptamos como discípulo en el canto del santo nombre del Señor. Cuando el devoto neófito está realmente iniciado y está entregado al servicio devocional por órdenes del maestro espiritual, debe ser aceptado inmediatamente como un vaiṣṇava genuino y se le deben ofrecer reverencias. De entre muchos vaiṣṇavas así, quizás haya alguno que esté dedicado muy seriamente a servir al Señor, y esté siguiendo estrictamente todos los principios regulativos, cantando el número prescrito de rondas en las cuentas de japa, y siempre esté pensando cómo expandir el movimiento de conciencia de Kṛṣṇa. Dicho vaiṣṇava debe ser aceptado como un uttama-adhikārī, un devoto muy avanzado, y siempre se debe buscar su compañía.
Процесът, чрез който преданите се привързват към Кр̣ш̣н̣а, е описан в Чайтаня-чарита̄мр̣та (Антя 4.192):
En El Caitanya-caritāmṛta (Antya 4.192) se describe el proceso por el cual el devoto se apega a Kṛṣṇa:
сеи-ка̄ле кр̣ш̣н̣а та̄ре каре а̄тма-сама
sei-kāle kṛṣṇa tāre kare ātma-sama
„По време на посвещението, когато преданият напълно се отдава в служене на Бога, Кр̣ш̣н̣а го приема за равен на себе си.“
“Al momento de la iniciación, cuando el devoto se entrega totalmente al servicio del Señor, Kṛṣṇa lo acepta como si estuviese en el mismo nivel que Él”.
Дӣкш̣а̄, духовното посвещение, се обяснява в Бхакти сандарбха (868) от Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ:
Śrīla Jīva Gosvāmī explica en El Bhakti-sandarbha (868) lo que es dīkṣā, o sea la iniciación espiritual:
куря̄т па̄пася сан̇кш̣аям
тасма̄д дӣкш̣ети са̄ прокта̄
дешикаис таттва-ковидаих̣
kuryāt pāpasya saṅkṣayam
tasmād dīkṣeti sā proktā
deśikais tattva-kovidaiḥ
„Чрез дӣкш̣а̄ човек постепенно губи интерес към материалното наслаждение и постепенно започва да се интересува от духовния живот.“
“Por el proceso de dīkṣā uno le pierde gradualmente interés al goce material, y gradualmente se interesa en la vida espiritual”.
Животът показва много примери за това, особено в Европа и Америка. Много ученици, които идват при нас от видни и богати семейства, бързо загубват всякакъв интерес към материалното наслаждение и развиват силно желание да навлязат в духовния живот. Въпреки че са от много заможни семейства, мнозина от тях приемат не твърде комфортен живот. Наистина, заради Кр̣ш̣н̣а те са готови да приемат всякакви условия – само и само да живеят в храма и да общуват с ваиш̣н̣авите. Когато човек стане толкова безразличен към материалното наслаждение, той вече е достоен за посвещение от духовния учител. За да напреднем в духовния живот, Шрӣмад Бха̄гаватам (6.1.13) предписва: тапаса̄ брахмачарйен̣а шамена ча дамена ча. Когато някой сериозно иска да приеме дӣкш̣а̄, той трябва да се приготви за въздържание, целомъдрие и контрол над ума и тялото си. Ако човек е подготвен и желае да получи духовно просветление дивям̇ гя̄нам, той е достоен за посвещение. Дивям̇ гя̄нам е наречено тад-вигя̄на, или знание за Върховния. Тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – когато човек се интересува от трансценденталната същност на Абсолютната Истина, той може да бъде посветен. Такава личност трябва да се обърне към духовен учител, за да приеме дӣкш̣а̄. Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21) също предписва: тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам – „Когато човек наистина се интересува от трансценденталната наука за Абсолютната Истина, той трябва да се обърне към духовен учител.“
Hemos visto muchos ejemplos prácticos de esto, especialmente en Europa y América. Muchos estudiantes de familias ricas y respetables que se acercan a nosotros, pierden rápidamente todo interés por el goce material y desarrollan un gran anhelo por emprender la vida espiritual. Aunque provienen de familias muy acaudaladas, muchos aceptan vivir en condiciones poco confortables. En realidad, para complacer a Kṛṣṇa están dispuestos a vivir en cualquier condición, con tal de poder vivir en el templo y asociarse con los vaiṣṇavas. Cuando uno se desinteresa así del goce material, queda listo para la iniciación del maestro espiritual. Para avanzar en la vida espiritual, El Śrīmad-Bhāgavatam (6.1.13) prescribe: tapasā brahmacaryeṇa śamera ca damena ca. Cuando una persona es seria en aceptar dīkṣā, debe estar dispuesta a practicar austeridades, celibato y control de la mente y cuerpo. Si uno está preparado así, y desea recibir la iluminación espiritual (divyaṁ jñānam), entonces está listo para ser iniciado.
Él termino divyaṁ jñānam es llamado técnicamente tad-vijñāna, o sea conocimiento acerca del Supremo. Tad-vijñānārthaṁ sa gurum evābhigacchet: uno debe ser iniciado cuando desarrolla interés en el tema trascendental de la Verdad Absoluta. Tal persona debe acercares al maestro espiritual para recibir el dīkṣā. El Śrīmad-Bhāgavatam (11.3.21) también prescribe: tasmād guruṁ prapadyeta jijñāsuḥ śreya uttamam: “Uno debe acercarse al maestro espiritual cuando está realmente interesado en la ciencia trascendental de la Verdad Absoluta”.
Не бива да приемаме духовен учител, без да следваме напътствията му. Нито пък да го приемаме като мода, за да се покажем, че водим духовен живот. Трябва да сме джигя̄су, много любознателни да се поучим от истинския духовен учител. Въпросите, отправяни към него, трябва да са тясно свързани с трансценденталната наука (джигя̄сух̣ шрея уттамам). Думата уттамам се отнася до това, което е отвъд материалното знание. Тама значи „тъмнината на материалния свят“, а ут значи „отвъд, над“. Повечето хора задават въпроси, касаещи светски проблеми, но когато човек загуби подобен интерес и започне да се интересува само от трансценденталните въпроси, той е напълно готов да бъде посветен. Когато получи посвещение от истински духовен учител и сериозно се заеме със служене на Бога, той трябва да бъде приеман за мадхяма адхика̄рӣ.
No se debe aceptar un maestro espiritual si no se siguen sus instrucciones. Tampoco se debe aceptar un maestro espiritual sólo como una moda de vida espiritual. Uno debe ser jijñāsu, muy inquisitivo por aprender del maestro espiritual genuino. Las preguntas que uno haga deben corresponder estrictamente a la ciencia trascendental (jijñāsuḥ śreya uttamam). La palabra uttamam se refiere a aquello que está por encima del conocimiento material. Tama significa “la oscuridad de este mundo material”, y ut significa “trascendental”. Por lo general, la gente está muy interesada en preguntar sobre temas mundanos, pero cuando uno ha perdido ese interés y sólo se interesa en los temas trascendentales, está completamente preparado para ser iniciado. Uno debe ser aceptado como madhyama-adhikārī cuando es realmente iniciado por el maestro espiritual genuino y se dedica seriamente al servicio del Señor.
Повтарянето на святите имена на Кр̣ш̣н̣а е толкова възвишено, че ако човек повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата старателно избягвайки десетте оскърбления, постепенно ще се издигне до стадия на разбиране, че между святото име на Бога и самия Бог няма разлика. Начинаещите предани трябва много да почитат този, който е постигнал такова разбиране. Със сигурност, ако повтаря святото име на Бога с оскърбления, човек трудно ще напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.69) се казва:
El canto de los santos nombres de Kṛṣṇa es tan sublime que, si uno canta sin ofensas el mahā-mantra Hare Kṛṣṇa, evitando cuidadosamente las diez ofensas, de seguro se elevará gradualmente hasta el punto en que pueda comprender que no existe diferencia entre el santo nombre del Señor y el Señor Mismo. Los devotos neófitos deben respetar mucho aquel que ha desarrollado esa comprensión. Debe saberse con certeza que si uno canta con ofensas el santo nombre del Señor, no podrá ser un buen candidato para avanzar en el sendero de conciencia de Kṛṣṇa. Se dice en El Śrī Caitanya-caritāmṛta (Madhya 22.69):
краме краме тен̇хо бхакта ха-ибе уттама
krame krame teṅho bhakta ha-ibe ‘uttama’
„Този, чиято вяра е слаба и податлива, е начинаещ, но като следва постепенно процеса, той ще се издигне до нивото на най-висш предан.“ Всеки започва предания си живот от положението на начинаещ и ако правилно възпява предписания брой кръгове хари на̄ма, стъпка по стъпка той се издига до най-висшата степен, уттама адхика̄рӣ. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание установява само шестнадесет кръга дневно, защото западните хора не могат да се концентрират по-дълго време, докато повтарят на броеница. Затова е предписан минималният брой кръгове. Обаче Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура често казваше, че ако човек не повтаря поне шестдесет и четири кръга джапа (сто хиляди имена), се смята, че е паднал (патита). Според тези му думи на практика всички ние сме паднали, но тъй като се опитваме да служим на Върховния Бог с цялата си сериозност и без двуличие, можем да очакваме милостта на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, който е прочут като патита па̄вана, спасител на падналите.
“Se llama neófito a alguien cuya fe es suave y flexible, pero él se elevará al plano del devoto de primera clase por seguir el proceso gradualmente”. La vida devocional de todos principia en la etapa neófita, pero si uno completa correctamente el canto del número prescrito de rondas de hari-nāma, es ascendido paso a paso hasta el plano más elevado: uttama-adhikārī. El movimiendo de conciencia de Kṛṣṇa prescribe que se cantan dieciséis rondas diariamente, pues la gente de los países occidentales no puede concentrarse por periodos largos al estar cantando con sus cuentas. Por eso se prescribe el número mínimo de rondas. Sin embargo, Śrīla Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura solía decir que alguien es considerado un caído (patita); a menos que cante un mínimo de sesenta y cuatro rondas de japa (cien mil nombres). Según sus cálculos, prácticamente todos somos unos caídos, pero debido a que estamos tratando de servir al Señor Supremo con suma seriedad y sin duplicidad, podemos contar con la misericordia del Señor Śrī Caitanya Mahāprabhu, quien es célebre como patita-pāvana, el salvador de los caídos.
Когато Шрӣла Сатяра̄джа Кха̄н, велик предан на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, попитал Бога как може да бъде разпознат един ваиш̣н̣ава, Богът отговорил:
Cuando Śrīla Satyarāja Khan, un gran devoto de Śrī Caitanya Mahāprabhu, le pregunto al Señor cómo reconocer a un vaiṣṇava, el Señor contestó:
кр̣ш̣н̣а-на̄ма, сеи пӯджя – шреш̣т̣ха саба̄ка̄ра
kṛṣṇa-nāma, sei pūjya, – śreṣṭha sabākāra”
„Ако чуеш някой да произнесе дори веднъж думата „Кр̣ш̣н̣а“, този човек трябва да бъде приет за най-добродетелния сред хората“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 15.106). Бог Чайтаня Маха̄прабху продължил:
“Si alguien oye a una persona decir aunque sea una vez la palabra 'Kṛṣṇa', debe aceptar a esa persona como la mejor de entre todas las del grupo común”. (Cc. Madhya 15.106) El Señor Caitanya Mahāprabhu continuó:
сеи та' ваиш̣н̣ава, кариха та̄н̇ха̄ра самма̄на
sei ta ’vaiṣṇava, kariha tāṅhāra sammāna”
„Този, който е привлечен от повтарянето на святото име на Кр̣ш̣н̣а или на практика обича да повтаря имената на Кр̣ш̣н̣а, трябва да бъде приеман за ваиш̣н̣ава и да му се отдава почит като на ваиш̣н̣ава, поне в мислите“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 15.111). Един от нашите приятели, прочут английски музикант, беше привлечен от святите имена на Кр̣ш̣н̣а и дори в плочите си на няколко пъти споменава святото име на Кр̣ш̣н̣а. У дома си той отдава почит на изображения на Кр̣ш̣н̣а, почита и проповедниците на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той оценява много високо името и дейностите на Кр̣ш̣н̣а; затова ние му отдаваме почит без никакви резерви – защото виждаме, че този човек наистина постепенно напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такива личности винаги трябва да бъдат почитани. Изводът е, че ваиш̣н̣авите трябва да уважават всеки, който се опитва да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание като редовно повтаря святото име. От друга страна, виждаме как някои наши съвременници, смятани за големи проповедници, постепенно падат до материалната концепция за живота, защото не повтарят святото име на Бога.
“Se debe aceptar como vaiṣṇava y ofrecerle respetos como tal, por lo menos mentalmente, a aquel que se interesa en cantar el santo nombre de Kṛṣṇa o aquel que por la práctica gusta de cantar los nombres de Kṛṣṇa”.
(Cc. Madhya 15.111) Uno de nuestros amigos es un famoso músico inglés ha quedado atraído al canto de los santos nombres de Kṛṣṇa, y aun en sus discos ha mencionado varias veces el santo nombre de Kṛṣṇa. En su casa ofrece respetos a los cuadros de Kṛṣṇa y también a los predicadores del movimiento de conciencia de Kṛṣṇa. En todo aspecto tiene gran estima por el nombre de Kṛṣṇa y las actividades de Kṛṣṇa; por eso le ofrecemos respetos sin reservas, pues realmente estamos viendo que ese caballero ha avanzado gradualmente en el sendero de conciencia de Kṛṣṇa. Siempre se debe respetar a una persona así. La conclusión es que los vaiṣṇavas siempre deben respetar a todo aquel que está tratando de avanzar en el proceso de conciencia de Kṛṣṇa al cantar regularmente el santo nombre. Por otra parte hemos visto personalmente que algunos de nuestros contemporáneo, que se supone son grandes predicadores, han caído gradualmente dentro del concepto material de la vida, debido a que han dejado de cantar el santo nombre del Señor.
В наставленията си към Сана̄тана Госва̄мӣ Бог Чайтаня Маха̄прабху разделя преданото служене на три категории.
Cuando instruía a Sanātana Gosvāmī, el Señor Caitanya Mahāprabhu dividió el servicio devocional en tres categorías.
мадхяма-адхика̄рӣ' сеи маха̄-бха̄гява̄н
‘madhyama-adhikārī’ sei mahā-bhāgyavān
„Човек, чието знание върху ша̄стрите не е особено задълбочено, но който е развил твърда вяра в повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата и е решителен и целеустремен в изпълнението на предписаното си предано служене, трябва да се счита за мадхяма адхика̄рӣ. Такъв човек е голям щастливец“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 22.67). Един мадхяма адхика̄рӣ е шраддха̄ва̄н, личност с непоколебима вяра, и е готов за по-нататъшен напредък в преданото служене. Затова в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.64) се казва:
“Se debe considerar como madhyama-adhikārī a la persona cuyo conocimiento conclusivo de los śāstras no es muy bueno, pero que ha desarrollado una fe firme en el proceso de cantar el mahā-mantra Hare Kṛṣṇa, y que también es indesviable al ejecutar su servicio devocional prescrito. Una persona así es muy afortunada”. (Cc.Madhya 22.67) El madhyama-adhikārī es un śraddhāvān, una persona decididamente fiel, y es en verdad un candidato para avanzar más en el servicio devocional. Por lo tanto, se dice en El Caitanya-caritāmṛta (Madhya 22.64):
уттама, мадхяма, каниш̣т̣ха –
шраддха̄-ануса̄рӣ
‘uttama’, ‘madhyama’, ‘kaniṣṭha’ – śraddhā-anusārī
„Дали един предан е на начално, на междинно или на висше ниво в преданото служене, това се определя от силата на шраддха̄ (вяра).“ Пак в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.62) се казва:
“Uno se capacita como devoto del plano elemental, del plano intermedio o del plano más elevado del servicio devocional según el desarrollo de su śraddhā [fe]”. Además, en El Caitanya-caritāmṛta (Madhya 22.62) se dice:
нишчая
кр̣ш̣н̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хая
kṛṣṇe bhakti kaile sarva-karma kṛta haya
„Като отдава трансцендентално служене на Кр̣ш̣н̣а, човек автоматично извършва всички останали дейности. Непоклатимата, твърда вяра, благоприятна за отдаването на предано служене, се нарича шраддха̄.“ Шраддха̄, вярата в Кр̣ш̣н̣а, е началото на Кр̣ш̣н̣а съзнание. „Вяра“ означава силна вяра. Думите на Бхагавад-гӣта̄ са авторитетни наставления за вярващите хора и всичко, което Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄, трябва да се приема така, както е, без интерпретации. Това е начинът, по който Арджуна е приел Бхагавад-гӣта̄. Когато я изслушал, Арджуна казал на Кр̣ш̣н̣а: сарвам етад р̣там̇ манйе ян ма̄м̇ вадаси кешава – „О, Кр̣ш̣н̣а, напълно приемам всичко, което ми каза“ (Бхагавад-гӣта̄ 10.14).
“Al prestarle servicio trascendental a Kṛṣṇa, uno cumple automáticamente todas las demás actividades subsidiarias'. Esta fe firme y llena de confianza, favorable para el desempeño del servicio devocional, es llamada śraddhā”. Śraddhā, fe en Kṛṣṇa, es el comienzo del desarrollo de conciencia de Kṛṣṇa. Fe significa tener una fe ardiente. Las palabras de El Bhagavad-gīṭa son instrucciones autoritativas para los hombres fieles, y todo lo que Kṛṣṇa dice en El Bhagavad- gītā debe aceptarse tal como es, sin interpretaciones. Fue así como Arjuna aceptó El Bhagavad-gītā. Después de oír El Bhagavad-gītā, Arjuna le dijo a Kṛṣṇa: sarvam etad ṛtaṁ manye yan ṁāṁ vadasi keśava. "¡Oh, Kṛṣṇa!, acepto completamente como verdad todo lo que me has dicho”. (Bg.10.14)
Това е правилният начин, по който можем да разберем Бхагавад-гӣта̄, и той се нарича шраддха̄ – а не заради своеволните си интерпретации да приемаме една част на Бхагавад-гӣта̄, а друга да отхвърляме. Това не е шраддха̄. Шраддха̄ означава да се приемат наставленията на Бхагавад-гӣта̄ в тяхната цялост, особено последното напътствие: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“ (Бхагавад-гӣта̄ 18.66). Когато човек напълно се довери на тази инструкция, такава силна вяра става основа за напредъкът му в духовния му живот.
Ésta es la manera correcta de entender El Bhagavad-gītā, y esto es llamado śraddhā. No es que uno acepta una porción de El Bhagavad-gītā según sus propias interpretaciones caprichosas, y luego rechaza otra porción. Esto no es śraddhā. Śraddhā significa aceptar las instrucciones de El Bhagavad-gītā en su totalidad, especialmente la última instrucción: sara-dharmān parityajya mām ekaṁ śaranaṁ vraja. «Abandona todas las variedades de religión y sólo entrégate a Mí». (Bg. 18.66) Cuando alguien desarrolla total fe en esta instrucción, esa fe ardiente se vuelve el fundamento de avance en la vida espiritual.
Като приемем изцяло повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата, постепенно ще разберем истинската си духовна същност. Ако не повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата с вяра, Кр̣ш̣н̣а няма да ни се разкрие: севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхуратй адах̣ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху 1.2.234). Не можем да осъзнаем Божествената Личност по изкуствен начин. Трябва с вяра да се заемем да му служим. Служенето започва от езика (севонмукхе хи джихва̄дау), което означава, че винаги трябва да повтаряме святите имена на Бога и да приемаме кр̣ш̣н̣а праса̄дам. Не трябва да повтаряме нищо друго, нито да приемаме нещо друго. Когато преданият следва този процес с вяра, Върховния Бог му се разкрива.
Cuando uno se dedica de lleno a cantar el mahā-mantra Hare Kṛṣṇa, comprende gradualmente su propia identidad espiritual. Kṛṣṇa no se revela a uno a menos que cante fielmente el mantra Hare Kṛṣṇa: sevonmukhe hi jihvādau svayam eva sphuraty adaḥ. (Bhakti-rasāmṛta-sindhu 1.2.234) No podemos comprender a la Suprema Personalidad de Dios usando algún medio artificial. Debemos ocuparnos fielmente en servir al Señor. Dicho servicio principia con la lengua (sevonmukhe hi jihvādau), y eso significa que siempre debemos cantar los santos nombres del Señor y tomar kṛṣṇa-prasāda. No debemos cantar ni tomar nada más. Cuando se sigue fielmente este proceso, el Señor Supremo se revela al devoto.
Веднъж разбрал, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, човек загубва интерес към всичко, освен към служенето на Кр̣ш̣н̣а. Като постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а, като планира начини за разпространяването на святото име на Кр̣ш̣н̣а, той разбира, че единствената му работа е да разпространява движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание навсякъде по света. Такава личност е оценявана като уттама адхика̄рӣ и човек трябва да общува с нея по шестте начина (дада̄ти пратигр̣хн̣а̄ти и т.н.). Нещо повече, уттама адхика̄рӣ ваиш̣н̣ава преданият трябва да бъде приет за духовен учител. И трябва да му предложим притежанията си, защото каквото и да има, човек трябва да го поднася на духовния си учител. В частност брахмача̄рӣте се предполага да събират подаяния и да ги предлагат на духовния си учител. Но човек не трябва да подражава на поведението на напредналия предан, маха̄-бха̄гавата, без да е постигнал себепознание, защото това подражание рано или късно ще го доведе до деградация.
Una persona pierde interés por todo excepto por servir a Kṛṣṇa, cuando comprende que es un servicio eterno de Kṛṣṇa. Siempre pensando en Kṛṣṇa, ingeniando medios para propagar el santo nombre de Kṛṣṇa, él comprender que su único deber consiste en difundir el movimiento de conciencia de Kṛṣṇa en todo el mundo. Dicha persona debe relacionarse de inmediato con ella conforme a los seis procesos (dadāti, pratigṛhṅāti, etc.). En realidad, se debe aceptar como maestro espiritual al avanzado devoto vaiṣṇava uttama-adhikārī. Uno debe ofrecerle todo lo que posea, pues se ordena entregar todo lo que se tenga al maestro espiritual. En particular le corresponde al brahmacārī pedir limosna a otros y ofrecerla al maestro espiritual. Sin embargo, si uno no está autorrealizado no debe imitar el comportamiento del devoto avanzado, o sea mahā- bhāgavata, pues se degradará finalmente por tal imitación.
В този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съветва преданите да бъдат достатъчно интелигентни, за да различават каниш̣т̣ха адхика̄рӣте, мадхяма адхика̄рӣте и уттама адхика̄рӣте. Освен това преданите трябва да знаят собствената си позиция и да не се опитват да подражават на онези, които заемат по-висша позиция. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура е дал няколко практически съвета: един уттама адхика̄рӣ ваиш̣н̣ава може да бъде разпознат по способността му да обърне множество паднали души към ваиш̣н̣авизма. Човек не трябва да става духовен учител, ако не е достигнал нивото уттама адхика̄рӣ. Един начинаещ ваиш̣н̣ава или един ваиш̣н̣ава на междинната платформа също могат да приемат ученици, но те трябва да са на тяхното ниво и трябва да са наясно, че няма да могат да напреднат много към крайната цел на живота под такова несъвършено ръководство. Затова ученикът трябва да е внимателен и да приеме за духовен учител уттама адхика̄рӣ.
En este verso, Śrīla Rūpa Gosvāmī le aconseja al devoto ser lo suficiente inteligente como para distinguir entre el kaniṣṭha-adhikārī, el madhyama-adhikārī, y el uttama-adhikārī. El devoto también debe conocer su propia posición, y no debe tratar de imitar al devoto que está situado en un plano superior. Śrīla Bhaktivinoda Ṭhākura ha insinuado que se puede reconocer al uttama-adhikārī vaiṣṇava por su habilidad para convertir a muchas almas caídas al vaiṣṇavismo. Nadie debe volverse maestro espiritual a menos que haya llegado al plano de uttama-adhikārī. El vaiṣṇava neófito o el vaiṣṇava situado en el plano intermedio también pueden aceptar discípulos, pero dichos discípulos deben estar en el mismo plano, y debe entenderse que no pueden avanzar muy bien hacia la meta última de la vida bajo la insuficiente guía que tienen. Por eso el discípulo debe ser cuidadoso y aceptar a un uttama-adhikārī como maestro espiritual