В този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ обяснява как да извършваме предано служене в общуването си с другите предани. Има шест вида дейности: (1) да даваме подаяния на преданите; (2) да приемаме от тях каквото ни предлагат в замяна; (3) да разкриваме мислите си пред преданите; (4) да ги питаме за поверителното служене на Бога; (5) да опитваме с почит праса̄да, духовната храна, дадена ни от преданите и (6) да даваме праса̄да на преданите. Опитният предан трябва да обяснява, а неопитният – да се учи от него. Това е гухям а̄кхя̄ти пр̣ччхати. Когато един предан ни дава праса̄да – храната, предложена на Бога, за да поддържа у нас духа на преданото служене, трябва да приемаме този праса̄да като милост на Бога, получена чрез чистите предани. Ние също трябва да каним чистите предани у дома си, да им предлагаме праса̄да и да сме готови да ги удовлетворим с всичко. Това се нарича бхун̇кте бходжаяте чаива.

Тези шест вида отношения между двама близки приятели задължително присъстват и в общуването на обикновените хора. Например когато един бизнесмен иска да осъществи контакт с друг бизнесмен, той урежда прием и по време на угощението открива намеренията си. После пита приятеля си как да действа, а понякога двамата си разменят и подаръци. И така, когато във взаимоотношенията има любов, прӣти, тогава се извършват тези шест дейности. В предишния стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветваше да се откажем от светското общуване и да търсим компанията на преданите (сан̇га-тя̄га̄т сато вр̣ттех). Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание е създадено, за да улесни тези шест вида обмяна на любов между преданите. Обществото започна с един-единствен човек, но тъй като се присъединяват все нови и нови хора, които участват в процеса на даване и приемане, то се разпространи из целия свят. Ние се радваме, че хората правят щедри дарения за развиване на дейностите на Обществото и от друга страна, с голямо желание приемат скромните ни подаръци под формата на книги и списания за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Понякога ние организираме Харе Кр̣ш̣н̣а фестивали и каним почетните членове и приятелите на движението да участват в празника и да приемат праса̄да. Макар че повечето от тях идват от висшите слоеве на обществото, те приемат праса̄да, който им предлагаме, колкото и незначителен да е той. Понякога членовете и привържениците ни много искрено ни питат за начините, по които се отдава предано служене, и ние се опитваме да им обясним. Така Обществото се разпространява из целия свят с голям успех и интелигенцията във всички страни постепенно започва да оценява дейностите ни в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Животът в Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание се поддържа от шестте вида обмяна на любов между членовете му; затова на хората трябва да се даде възможност да общуват с преданите от ИСКОН – защото общувайки по шестте начина, споменати по-горе, човек напълно може да съживи своето спящо съзнание за Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (2.62) се казва: сан̇га̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣ – желанията и стремежите ни се развиват в съответствие с обкръжението ни. Често се казва, че човек се познава по приятелите си и ако един човек общува с предани, той със сигурност ще развие спящото си съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Съзнанието за Кр̣ш̣н̣а е присъщо на всяко живо същество и когато живото същество се роди в човешко тяло, това съзнание вече е до известна степен развито. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.107) се казва:

„Чистата любов към Кр̣ш̣н̣а съществува вечно в сърцата на живите същества. Тя не е нещо, което се получава от някакъв външен източник. Когато чрез слушане и възпяване сърцето се пречисти, живото същество се пробужда по естествен начин.“ Тъй като съзнанието за Кр̣ш̣н̣а е присъщо на живото същество, на всеки трябва да се даде възможност да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Просто като слушаме и възпяваме – шраван̣ам̇ кӣртанам, – сърцето ни се пречиства и изначалното ни Кр̣ш̣н̣а съзнание се събужда. Кр̣ш̣н̣а съзнание не идва изкуствено отвън, то вече съществува в сърцето ни. Когато повтаряме святото име на Върховната Божествена Личност, сърцето ни се изчиства от всички материални замърсявания. В първата строфа на Шрӣ Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня Маха̄прабху казва:

„Вечна слава на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а сан̇кӣртана, който пречиства сърцето от праха, трупал се с години и потушава пожара на обусловения живот, на повтарящото се раждане и смърт. Движението на сан̇кӣртана е най-голямата благословия за човечеството, защото разпръсква лъчите на благославящата луна. То е душата на цялото трансцедентално знание. То увеличава океана от трансцедентално блаженство и ни дава възможност да усетим вкуса на нектара, за който винаги сме копнели.“

Пречиства се не само този, който повтаря маха̄ мантрата, пречистват се сърцата и на всички, които имат възможност да чуят трансцеденталната вибрация Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Пречистват се дори душите, въплътени в низши животни, насекоми, дървета и други форми живот. Като слушат трансцеденталната вибрация, те се пречистват и подготвят да станат напълно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Когато Чайтаня Маха̄прабху попитал Т̣ха̄кура Харида̄са как живите същества, по-низши от човешките, могат да се освободят от робството на материята, той обяснил следното: повтарянето на святите имена има такава сила, че ако възпяваме дори в най-затънтените части на джунглата, просто като слушат вибрацията, дърветата и животните ще напреднат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху на практика доказал това, когато минавал през гората Джха̄рикхан̣д̣а. Тигрите, змиите, сърните и всички други животни забравили естествената си вражда и започнали да пеят и танцуват в сан̇кӣртана. Разбира се, ние не можем да подражаваме на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, но трябва да следваме примера му. Не сме достатъчно могъщи, за да запленим низши животни като тигри, змии, котки и кучета или да ги вдъхновим да танцуват, но като повтаряме святите имена на Бога, можем да насочим много хора по света към осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а. Разпространението или съдействието за разпространение на святото име на Бога е висш пример за милостиня и помощ (принципът дада̄ти). По същия начин трябва да следваме и принципа пратигр̣хн̣а̄ти, с желание и готовност да приемем трансцеденталния дар. Трябва да се интересуваме от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание и да отворим ума си, за да разберем какво представлява материалния свят. Така можем да следваме принципите гухям а̄кхя̄ти пр̣ччхати.

Членовете на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание канят своите привърженици и приятели на празник всяка неделя в центровете на Обществото. Много интересуващи се хора идват да почетат праса̄да, а при възможност, и те канят членовете на Обществото у дома си и ги гощават с праса̄да. Това е ползотворно за всички. Хората трябва да изоставят обкръжението на така наречените йогӣ, гя̄нӣ, кармӣ и филантропи, защото общуването с тях не носи полза никому. Ако наистина искаме да осъществим целта на човешкия живот, трябва да общуваме с преданите от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание – това е единственото движение, което ни учи как да развием любовта си към Бога. Религията е отличителна черта на човешкото общество; в нея се заключава разликата между човешката и животинската общност. Обществото на животните няма църкви, джамии или религиозна система. Във всички части на света, колкото и да е угнетено човешкото общество, то има някаква религиозна система. Дори аборигенските племена в джунглите имат религия. Когато една религиозна система се развива и доведе до любов към Бога, тя е успешна. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6) се казва:

„Висшата дейност (дхарма) на човечеството е тази, чрез която хората могат да стигнат до любовно предано служене на трансцеденталния Бог. Това предано служене трябва да е немотивирано и непрекъснато, за да донесе пълно удовлетворение на душата.“

Ако членовете на човешкото общество наистина искат умиротворение, спокойствие и доброжелателство в отношенията между хората и нациите, трябва да следват религиозната система на Кр̣ш̣н̣а съзнание, чрез която могат да развият спящата у тях любов към Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Веднага щом направят това, съзнанието им ще се изпълни с мир и спокойствие.

В тази връзка Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура предупреждава преданите, заети с разпространение на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, да не влизат в разговори с имперсоналистите ма̄я̄ва̄дӣ, които постоянно се противопоставят на теистичните движения. Светът е пълен с ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти, и политическите партии се възползват от техните философии, за да насърчават материализма. Понякога те дори застават срещу движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ма̄я̄ва̄дӣте и другите атеисти не искат движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание да се развива, защото то дава на хората съзнание за Бога. Това е политиката на атеистите. Няма никаква полза да храним една змия с мляко и банани, защото така няма да я заситим. Напротив, като приема мляко и банани, тя става още по-отровна (кевалам̇ виш̣а-вардханам). Ако дадем на змията да пие мляко, отровата ѝ просто се увеличава. По сходни съображения не трябва да доверяваме мислите си на ма̄я̄ва̄дӣ и кармӣ змиите. Такава откровеност няма да ни помогне. Най-добре е изобщо да не общуваме с тях и да не обсъждаме нищо поверително, защото те не могат да ни дадат добър съвет. Не трябва да каним ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти, нито да приемаме поканите им, защото в резултат от близкото общуване може да се повлияем от атеистичния им манталитет (сан̇га̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣). Забраната, изложена в този стих, е, да не предлагаме или приемаме каквото и да било от ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху също е предупредил: виш̣айӣра анна кха̄иле душ̣т̣а хая мана – „Когато ядем храна, приготвена от светски хора, умът ни става порочен.“ Ако не е много напреднал, човек не е в състояние да използва приноса на всеки към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова по принцип не трябва да се приемат подаяния от ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти. Всъщност Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е забранил на преданите да общуват дори с обикновени хора, пристрастени към материалното сетивно наслаждение.

Изводът е, че постоянно трябва да сме сред предани, да съблюдаваме регулиращите принципи, да следваме примера на а̄ча̄риите и със смирение да изпълняваме наставленията на духовния си учител. По този начин ще можем да развием преданото си служене и спящото си съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Преданият, който не е нито начинаещ, нито маха̄ бха̄гавата (много напреднал), а заема средно положение, трябва да обича Върховната Божествена Личност, да е приятел с другите предани, да е благосклонен към невежите и да избягва завистливите и демоничните. В този стих са споменати любовните взаимоотношения с Върховната Божествена Личност и приятелските отношения с преданите. Според принципа дада̄ти, един напреднал предан би трябвало да отделя поне половината от приходите си за служене на Бога и на преданите му. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е дал такъв пример със собствения си живот. Когато решил да се оттегли, той отделил половината от спечелените си пари за служенето на Кр̣ш̣н̣а, една четвърт дал на роднините си и една четвърт задържал за лични разходи. Този пример трябва да следват всички предани. Каквито и да са доходите ни, половината от тях трябва да изразходваме за Кр̣ш̣н̣а и преданите му – това ще удовлетвори изискванията на дада̄ти.

В следващия стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни учи какъв ваиш̣н̣ава трябва да изберем за приятел и как да служим на ваиш̣н̣авите.