В днешно време почти всички се занимават с някакъв вид плодоносна дейност. Тези, които срещу труда си желаят да получат материални придобивки, се наричат кармӣ, извършители на плодоносна работа. Всички живи същества в материалния свят са попаднали под въздействието на ма̄я̄. Това се описва във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (6.7.61):

Мъдреците разделят енергиите на Върховната Божествена Личност на три категории: духовна, междинна и материална. Материалната енергия се смята за третокласна (тр̣тӣя̄ шактих̣). Онези живи същества, които се намират под властта на материалната енергия, полагат упорити усилия, като кучета и свине, само за сетивно удовлетворение. Но в сегашния си живот или като резултат от благочестиви дейности – в следващия си живот, някои кармӣ развиват силна привързаност към различни жертвоприношения, споменати във Ведите. Така благодарение на благочестивите си заслуги те се издигат до райските планети. Всъщност тези, които изпълняват жертвоприношения, като следват ведическите наставления, се издигат до Луната и до по-висши планети. И както се споменава в Бхагавад-гӣта̄ (9.21), кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – когато се изчерпят резултатите от благочестивите им дейности, тези живи същества отново се връщат на Земята, наречена мартя лока, място на смъртта. Макар чрез благочестието си тези личности да се издигат до райските планети и макар там да се наслаждават в продължение на хиляди години, когато се изчерпят резултатите от делата им, те се връщат на тази планета.

Това е позицията на всички кармӣ – и на благочестивите, и на неблагочестивите. На земята има много бизнесмени, политици и прочее, които се интересуват само от материално щастие. Те се стремят да печелят пари с всякакви средства, без да се съобразяват дали действат благочестиво или не. Тези хора се наричат кармӣ, т.е. груби материалисти. Сред кармӣте има и викармӣ – хора, действащи, без да се съобразяват с предписанията на Ведите. Тези, които действат въз основа на ведическото знание, извършват жертвоприношения за удовлетворение на Бог Виш̣н̣у и получават благословията му. Така те се издигат до по-висши планетарни системи. Тези кармӣ превъзхождат викармӣте, защото вярно следват указанията на Ведите и със сигурност са скъпи на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) Кр̣ш̣н̣а казва: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам – „По какъвто начин ми се отдаде човек, по съответния начин Аз го възнаграждавам.“ Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив, че изпълнява желанията дори на кармӣте и гя̄нӣте, какво да говорим за преданите. Понякога кармӣте се издигат до висшите планетарни системи, но, привързани към плодоносните си дейности, след смъртта те ще трябва да приемат нови материални тела. Ако човек действа благочестиво, може да получи тяло сред полубоговете на висшите планетарни системи или да достигне друга позиция, където да се наслаждава на по-висок стандарт материално щастие. А заетите с неблагочестиви дейности, деградират и се раждат като животни, дървета и растения. Извършителите на плодоносна работа, пренебрегващи ведическите предписания (викармӣте), не получават одобрението на учените и святи личности. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.4):

„Материалистите, които полагат упорити усилия като кучета и свине само за сетивно удовлетворение, в действителност са луди. Те извършват най-отвратителни дейности само и само да получат сетивно удовлетворение. Материалистичните дейности изобщо не подобават на разумния човек, защото като резултат от тях той получава материално тяло, пълно със страдание.“ Целта на човешкия живот е да излезем от трите вида страдания, съпътстващи материалното съществуване. За съжаление, извършителите на плодоносни дейности са просто полудели да печелят пари и да си осигуряват тленни материални удобства с всички средства; затова те рискуват да деградират до низшите видове живот. Материалистите наивно кроят глупави планове как да постигнат щастие в материалния свят. Те не си дават сметка, че ще живеят само определен брой години и по-голямата част от тях ще прекарат в печелене на пари за сетивно наслаждение. Най-накрая тези дейности свършват със смъртта. Материалистите не се замислят, че когато изоставят това тяло, може да се въплътят в тела на низши животни, растения или дървета. Всичките им дейности просто вървят срещу целта на живота. Те не само че се раждат невежи, но и действат на нивото на невежеството, мислейки, че под формата на небостъргачи, големи коли, почетни постове и т.н. печелят материални придобивки. Материалистите не знаят, че в следващия си живот ще деградират и всички настоящи дейности им осигуряват единствено пара̄бхава – поражение. Така отсъжда Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.5): пара̄бхавас та̄вад абодха-джа̄тах̣.

Затова човек трябва да има много силно желание да проумее науката за душата (а̄тма таттва). Ако не достигне а̄тма таттва, чрез която разбира, че е душата, а не тялото, той остава в невежество. Сред хиляди, дори милиони невежи хора, които си губят времето, като само удовлетворяват сетивата си, някой може да достигне нивото на знанието и да разбере висшите ценности в живота. Такъв човек се нарича гя̄нӣ. Той знае, че плодоносните дейности ще го обвържат с материалното съществуване и ще станат причина да се преселва от тяло в тяло. Както се подчертава в Шрӣмад Бха̄гаватам с термина шарӣра бандха (обвързан с телесното съществуване), докато таи желание за сетивно наслаждение, умът ще е погълнат от карма, плодоносна дейност и това ще го задължава да се превъплъщава от тяло в тяло.

Един гя̄нӣ е по-висш от един кармӣ, защото поне се въздържа от безразсъдните дейности, преследващи сетивно наслаждение. Така отсъжда Върховната Божествена Личност. Но макар че един гя̄нӣ може да е освободен от невежеството на кармӣте, ако не достигне нивото на преданото служене, той все още е в невежество (авидя̄). Дори човек да е приеман за гя̄нӣ, напреднал в знанието, знанието му се смята за нечисто, защото той не познава преданото служене и пренебрегва прякото обожание на лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.

Когато гя̄нӣ се заеме с предано служене, той бързо се издига над обикновените гя̄нӣ. Такава напреднала личност се описва като гя̄на-вимукта-бхакти-парама. Как гя̄нӣ започва предано служене, се споменава в Бхагавад-гӣта̄ (7.19), където Кр̣ш̣н̣а казва:

„След много раждания и смърти този, който наистина знае, ми се отдава, понеже разбира, че Аз съм причината на всички причини и на всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко.“ Човек е наистина мъдър, когато се отдаде в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, но такава маха̄тма̄, велика душа, се среща много рядко.

С предано служене съгласно регулиращите принципи човек може да постигне спонтанна любов към Бога, следвайки стъпките на великите предани като На̄рада, Санака и Сана̄тана. Тогава Върховната Божествена Личност го счита за напреднал. Преданите, развили любов към Бога, несъмнено са в много издигната позиция.

От всички такива предани най-извисени са гопӣте, защото те не знаят нищо друго, освен да радват Кр̣ш̣н̣а и не очакват от Кр̣ш̣н̣а нищо в замяна. Понякога Кр̣ш̣н̣а им причинява изключителни страдания, като се разделя с тях. Но въпреки това те не могат да го забравят. Когато Кр̣ш̣н̣а заминал от Вр̣нда̄вана за Матхура̄, гопӣте много страдали и прекарали остатъка от живота си в раздяла, като постоянно плачели за него. Това означава, че те всъщност никога не са били разделени от Кр̣ш̣н̣а. Няма разлика между мисленето за Кр̣ш̣н̣а и общуването с него. По-точно, випраламбха сева̄ – да мислиш за Кр̣ш̣н̣а в раздяла (както Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху), е много по-добре от това пряко да служиш на Кр̣ш̣н̣а. Затова измежду преданите, развили чиста любов към Кр̣ш̣н̣а, най-издигнати са гопӣте, а сред тях най-възвишена е Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Никой не може да надмине преданото служене на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Наистина, дори Кр̣ш̣н̣а не може да разбере настроението на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Затова той приема позицията ѝ и се появява като Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху – само за да разбере трансценденталните ѝ чувства.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ заключава, че Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е най-извисената предана на Кр̣ш̣н̣а и нейното езеро Шрӣ Ра̄дха̄ кун̣д̣а е най-висшето място. Това се потвърждава в цитат от Лагху бха̄гавата̄мр̣та (Уттара кхан̣д̣а 45), представен в Чайтаня чарита̄мр̣та:

„Колкото Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е скъпа на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а (Виш̣н̣у), толкова и нейното място за къпане (Ра̄дха̄ кун̣д̣а) е скъпо на Кр̣ш̣н̣а. Измежду всичките гопӣ тя се откроява като най-любима на Бога.“

Затова всеки, който се интересува от Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да приеме подслона на Ра̄дха̄ кун̣д̣а и цял живот да отдава там предано служене. Това е заключението на Рӯпа Госва̄мӣ в десетия стих на Упадеша̄мр̣та.