Текст десети
Kümnes värss
Текст
Tekst
яюр гя̄нинас
тебхйо гя̄на-вимукта-бхакти-парама̄х̣ премаика
-ниш̣т̣ха̄с татах̣
тебхяс та̄х̣ пашу-па̄ла-пан̇каджа-др̣шас та̄бхйо 'пи са̄ ра̄дхика̄
преш̣т̣ха̄ тадвад иям̇ тадӣя-сарасӣ та̄м̇ на̄шрайет ках̣ кр̣тӣ
tebhyo jñāna-vimukta-bhakti-paramāḥ premaika-niṣṭhās tataḥ
tebhyas tāḥ paśu-pāla-paṅkaja-dṛśas tābhyo ’pi sā rādhikā
preṣṭhā tadvad iyaṁ tadīya-sarasī tāṁ nāśrayet kaḥ kṛtī
Дума по дума
Synonyms
кармибхях̣ – отколкото всички извършители на плодоносни дейности; паритах̣ – във всички отношения; харех̣ – от Върховната Божествена Личност; приятая̄ – тъй като е благоприятстван; вяктим яюх̣ – в ша̄стрите се казва; гя̄нинах̣ – напредналите в знанието; тебхях̣ – по-висшестоящи от тях; гя̄на-вимукта – освободени чрез знанието; бхакти-парама̄х̣ – онези, които са заети в предано служене; према-ека-ниш̣т̣ха̄х̣ – достигналите чиста любов към Бога; татах̣ – по-висши от тях; тебхях̣ – по-добри от тях; та̄х̣ – те; пашу-па̄ла-пан̇каджа-др̣шах̣ – гопӣте, които винаги са зависими от Кр̣ш̣н̣а, пастирчето; та̄бхях̣ – над всичките; апи – със сигурност; са̄ – тя; ра̄дхика̄ – Шрӣматӣ Ра̄дхика̄; преш̣т̣ха̄ – много скъпа; тадват – подобно; иям – това; тадӣя-сарасӣ – нейното езеро, Шрӣ Ра̄дха̄ кун̣д̣а; та̄м – Ра̄дха̄ кун̣д̣а; на – не; а̄шрайет – ще приеме подслон при; ках̣ – този, който; кр̣тӣ – най-големият щастливец.
karmibhyaḥ — kui kõik karmīd; paritaḥ — igas suhtes; hareḥ — Jumala Kõrgeima Isiksuse poolt; priyatayā — kuna nad on pälvinud soosingu; vyaktim yayuḥ — śāstrates öeldakse; jñāninaḥ — need, kes on omandanud põhjalikud teadmised; tebhyaḥ — neist kõrgemal; jñāna-vimukta — teadmiste läbi vabanenud; bhakti-paramāḥ — need, kes tegelevad pühendunud teenimisega; prema-eka-niṣṭhāḥ — need, kes on saavutanud puhta armastuse Jumala vastu; tataḥ — neist kõrgemal; tebhyaḥ — neist paremad; tāḥ — nemad; paśu-pāla-paṅkaja-dṛśaḥ — gopīd, kes sõltuvad alati karjuspoisist – Kṛṣṇast; tābhyaḥ — neist kõigist kõrgemal; api — kindlasti; sā — Tema; rādhikā — Śrīmatī Rādhikā; preṣṭhā — väga kallis; tadvat — samamoodi; iyam — see; tadīya-sarasī — Tema järv, Śrī Rādhā- kuṇḍa; tām — Rādhā-kuṇḍa äärde; na — ei; āśrayet — leiaks varjupaiga; kaḥ — kes; kṛtī — kõige õnnelikum.
Превод
Translation
В ша̄стрите се казва, че от всички видове извършители на плодоносна работа тези, които са напреднали в знанието за висшите ценности в живота, получават благосклонността на Върховния Бог Хари. От много такива хора (гя̄нӣ), този, който действително е свободен чрез благодетелта на знанието си, може да се заеме с предано служене. Той превъзхожда другите. Но този, който е достигнал истинска према, чиста любов към Кр̣ш̣н̣а, е по-висш и от него. От всички напреднали предани най-издигнати са гопӣте, защото те са абсолютно зависими от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, трансценденталното пастирче. Измежду гопӣте най-скъпа на Кр̣ш̣н̣а е Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Нейното езеро е толкова свидно на Бога, колкото е и самата тя. Затова, кой не би живял край Ра̄дха̄ кун̣д̣а и в духовно тяло, преизпълнено с екстатична преданост (апра̄кр̣та бха̄ва) не би отдавал любовно служене на божествената двойка Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ Говинда, която извършва своите аш̣т̣ака̄лӣя лӣла̄, осемте вечни всекидневни забавления. Наистина, преданите по бреговете на Ра̄дха̄ кун̣д̣а, са най-щастливите във вселената.
Śāstrates öeldakse, et kõikidest karmīdest osutab Kõigekõrgem Jumal Hari soosingut neile, kes omavad põhjalikke teadmisi elu kõrgematest väärtustest. Paljudest sellistest inimestest, kes on jõudnud põhjalike teadmisteni [jñānīdest], on pühendunud teenimise poole pöördumine võimalik nende jaoks, kes on oma teadmiste jõul ka praktiliselt vabanenud. Selline isiksus asub teistest kõrgemas positsioonis. Temast kõrgemale jääb aga see, kes on tõepoolest saavutanud prema ehk puhta armastuse Kṛṣṇa vastu. Kõikidest edasijõudnud pühendunutest veelgi kõrgemateks peetakse gopīsid, kuna nemad on alati täielikus sõltuvuses Śrī Kṛṣṇast, transtsendentaalsest karjuspoisist, ning kõikidest gopīdest on Kṛṣṇale kõige kallim Śrīmatī Rādhārāṇī. Tema kuṇḍa [järv] on Jumal Kṛṣṇale niisama lõputult kallis kui see Tema poolt enim armastatud gopī. Kes küll loobuks siis võimalusest asuda elama Rādhā-kuṇḍa äärde, et ekstaatilistest pühendumuslikest tunnetest [aprākṛta-bhāvast] vallatud vaimses kehas teenida sügavas armastuses jumalikku paari Śri Śrī Rādhā-Govindat, kes lahutavad meelt Oma aṣṭakālīya-līlāga, Nende igaveste igapäevaste kaheksat liiki mängudega. Need, kes tegelevad pühendunud teenimisega Śrī Rādhā- kuṇḍa kallastel, on tõepoolest kõige õnnelikumad inimesed kogu universumis.
Пояснение
Purport
В днешно време почти всички се занимават с някакъв вид плодоносна дейност. Тези, които срещу труда си желаят да получат материални придобивки, се наричат кармӣ, извършители на плодоносна работа. Всички живи същества в материалния свят са попаднали под въздействието на ма̄я̄. Това се описва във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (6.7.61):
Käesoleval ajal on peaaegu kõik inimesed hõivatud ühe või teise karmalise tegevusega. Neid, kes ihaldavad oma tööst materiaalset kasumit, nimetatakse karmīdeks ehk oma töö viljade nimel tegutsevateks inimesteks. Kõik elusolendid selles materiaalses maailmas on langenud māyā nõiduse kütkesse. Seda kirjeldatakse „Viṣṇu Purāṇas" (6.7.61):
кш̣етрагя̄кхя̄ татха̄ пара̄
авидя̄-карма-сам̇гя̄ня̄
тр̣тӣя̄ шактир иш̣яте
kṣetrajñākhyā tathā parā
avidyā-karma-saṁjñānyā
tṛtīyā śaktir iṣyate
Мъдреците разделят енергиите на Върховната Божествена Личност на три категории: духовна, междинна и материална. Материалната енергия се смята за третокласна (тр̣тӣя̄ шактих̣). Онези живи същества, които се намират под властта на материалната енергия, полагат упорити усилия, като кучета и свине, само за сетивно удовлетворение. Но в сегашния си живот или като резултат от благочестиви дейности – в следващия си живот, някои кармӣ развиват силна привързаност към различни жертвоприношения, споменати във Ведите. Така благодарение на благочестивите си заслуги те се издигат до райските планети. Всъщност тези, които изпълняват жертвоприношения, като следват ведическите наставления, се издигат до Луната и до по-висши планети. И както се споменава в Бхагавад-гӣта̄ (9.21), кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – когато се изчерпят резултатите от благочестивите им дейности, тези живи същества отново се връщат на Земята, наречена мартя лока, място на смъртта. Макар чрез благочестието си тези личности да се издигат до райските планети и макар там да се наслаждават в продължение на хиляди години, когато се изчерпят резултатите от делата им, те се връщат на тази планета.
Targad on liigitanud Jumala Kõrgeima Isiksuse energiad kolme kategooriasse: vaimseks, marginaalseks ja materiaalseks energiaks. Materiaalset energiat peetakse kolmanda klassi energiaks (tṛtīyā śaktiḥ). Elusolendid, kes viibivad materiaalse energia alluvuses, rügavad vahel tööd teha vaid meeleliste naudingute nimel, mida kogevad ka koerad ja sead. On aga ka karmīsid, kelles kas selle elu jooksul või, pärast jumalakartlike tegude sooritamist, järgmises elus tekib tugev huvi erinevate „Vedades" kirjeldatud ohvritalituste läbiviimise vastu. Sedasi avaneb neile tänu nende poolt sooritatud jumalakartlikele tegudele võimalus tõusta paradiisiplaneetidele. Need, kes sooritavad ohverdusi täpses kooskõlas vedalike juhendustega, tõusevad Kuule ning Kuust kõrgematele planeetidele. Nagu kinnitatakse „Bhagavad-gītās" (9.21) – kṣīṇe puṇye martya-lokaṁ viśanti – pärast seda, kui nende niinimetatud jumalakartlike tegude viljad on ammendunud, pöörduvad nad taas tagasi Maale, mida nimetatakse martya-lokaks ehk surma asupaigaks. Ehkki sellised inimesed võivad tänu oma jumalakartlikele tegudele tõusta paradiisiplaneetidele ja ehkki nad võivad seal nautida elu tuhandete aastate jooksul, on nad jumalakartlike tegude viljade ammendudes ikkagi sunnitud tagasi pöörduma sellele planeedile.
Това е позицията на всички кармӣ – и на благочестивите, и на неблагочестивите. На земята има много бизнесмени, политици и прочее, които се интересуват само от материално щастие. Те се стремят да печелят пари с всякакви средства, без да се съобразяват дали действат благочестиво или не. Тези хора се наричат кармӣ, т.е. груби материалисти. Сред кармӣте има и викармӣ – хора, действащи, без да се съобразяват с предписанията на Ведите. Тези, които действат въз основа на ведическото знание, извършват жертвоприношения за удовлетворение на Бог Виш̣н̣у и получават благословията му. Така те се издигат до по-висши планетарни системи. Тези кармӣ превъзхождат викармӣте, защото вярно следват указанията на Ведите и със сигурност са скъпи на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) Кр̣ш̣н̣а казва: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам – „По какъвто начин ми се отдаде човек, по съответния начин Аз го възнаграждавам.“ Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив, че изпълнява желанията дори на кармӣте и гя̄нӣте, какво да говорим за преданите. Понякога кармӣте се издигат до висшите планетарни системи, но, привързани към плодоносните си дейности, след смъртта те ще трябва да приемат нови материални тела. Ако човек действа благочестиво, може да получи тяло сред полубоговете на висшите планетарни системи или да достигне друга позиция, където да се наслаждава на по-висок стандарт материално щастие. А заетите с неблагочестиви дейности, деградират и се раждат като животни, дървета и растения. Извършителите на плодоносна работа, пренебрегващи ведическите предписания (викармӣте), не получават одобрението на учените и святи личности. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.4):
Selline on karmīde positsioon, sõltumata sellest, kas nad elavad jumalakartlikku või patust elu. Sellel planeedil võime me leida palju ärimehi, poliitikuid ja teisi inimesi, kes on huvitatud üksnes materiaalsest õnnest. Nad püüavad kõikvõimalike vahenditega raha teenida, pööramata tähelepanu, kas nende teguviis on jumalakartlik või patune. Selliseid inimesi nimetatakse karmīdeks ehk veendunud materialistideks. Mõningaid karmīsid nimetatakse ka vikarmīdeks – need on inimesed, kes tegutsevad vedalikest teadmistest juhendumata. Need, kes toetuvad oma tegevuses vedalikele teadmistele, sooritavad ohverdusi Jumal Viṣṇu rahuldamiseks ja Temalt õnnistuste saamiseks. Sel moel on neil võimalik tõusta kõrgematesse planetaarsüsteemidesse. Sellised karmīd asuvad vikarmīdest kõrgemal tasandil, sest nad peavad kinni „Vedade" juhendustest ja on kindlasti kallid Kṛṣṇale. Kṛṣṇa ütleb „Bhagavad- gītās" (4.11): ye yathā māṁ prapadyante tāṁs tathaiva bhajāmy aham. „Ma tasun igaühele just niivõrd, kuivõrd ta Mulle alistub." Kṛṣṇa on sedavõrd lahke, et Ta täidab isegi karmīde ja jñānīde soovid, rääkimata bhaktade soovidest. Ehkki karmīd tõusevad vahel kõrgematesse planetaarsüsteemidesse, peavad nad pärast surma omandama uue materiaalse keha nii kaua, kuni nad ei vabane kiindumusest karmalistesse tegevustesse. Kui inimene tegutseb jumalakartlikult, võib ta omandada uue keha pooljumalate keskel kõrgemates planetaarsüsteemides või mõne teise positsiooni, milles tal on suuremad võimalused nautida materiaalset õnne. Seevastu need, kes sooritavad jumalakartmatuid tegevusi, degradeeruvad ning sünnivad loomade, puude ja taimedena. Seepärast ei tunnusta targad pühad isiksused karmīsid, kes ei hooli vedalikest juhendustest (s.t. kes on vikarmīd). „Śrīmad-Bhāgavatamis" (5.5.4) kinnitatakse:
яд индрия-прӣтая а̄пр̣н̣оти
на са̄дху манйе ята а̄тмано 'ям
асанн апи клешада а̄са дехах̣
yad indriya-prītaya āpṛṇoti
na sādhu manye yata ātmano ’yam
asann api kleśada āsa dehaḥ
„Материалистите, които полагат упорити усилия като кучета и свине само за сетивно удовлетворение, в действителност са луди. Те извършват най-отвратителни дейности само и само да получат сетивно удовлетворение. Материалистичните дейности изобщо не подобават на разумния човек, защото като резултат от тях той получава материално тяло, пълно със страдание.“ Целта на човешкия живот е да излезем от трите вида страдания, съпътстващи материалното съществуване. За съжаление, извършителите на плодоносни дейности са просто полудели да печелят пари и да си осигуряват тленни материални удобства с всички средства; затова те рискуват да деградират до низшите видове живот. Материалистите наивно кроят глупави планове как да постигнат щастие в материалния свят. Те не си дават сметка, че ще живеят само определен брой години и по-голямата част от тях ще прекарат в печелене на пари за сетивно наслаждение. Най-накрая тези дейности свършват със смъртта. Материалистите не се замислят, че когато изоставят това тяло, може да се въплътят в тела на низши животни, растения или дървета. Всичките им дейности просто вървят срещу целта на живота. Те не само че се раждат невежи, но и действат на нивото на невежеството, мислейки, че под формата на небостъргачи, големи коли, почетни постове и т.н. печелят материални придобивки. Материалистите не знаят, че в следващия си живот ще деградират и всички настоящи дейности им осигуряват единствено пара̄бхава – поражение. Така отсъжда Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.5): пара̄бхавас та̄вад абодха-джа̄тах̣.
„Materialistid, kes rügavad tööd teha vaid meeleliste naudingute nimel, mida kogevad ka koerad ja sead, on tegelikult hullud. Üksnes meelte rahuldamise nimel sooritavad nad kõikvõimalikke jälestusväärseid tegusid. Arukale inimesele ei ole üldsegi kohane sooritada materialistlikke tegevusi, sest selliste tegevuste tulemusena peab elusolend taas vastu võtma uue materiaalse keha, mis on täis kannatusi." Inimelu eesmärk on pääseda välja tingimustest, milles elusolend on sunnitud kannatama kolme laadi hädade käes, mis materiaalse eksistentsiga kaasas käivad. Kahjuks on aga karmīd hullud raha teenimise järele ja püüavad iga hinnaga omandada ajutisi materiaalseid mugavusi, riskides seeläbi degradeeruda elu madalamatesse liikidesse. Oma rumalusest teevad materialistid hulganisti plaane, kuidas selles materiaalses maailmas õnnelikuks saada. Nad ei peatu järele mõtlema, et nad elavad vaid mõned aastad, millest on sunnitud kulutama suurema osa raha teenimisele, mille abil meeli rahuldada. Lõpuks saabub aga surm, mis katkestab kõik nende tegevused. Materialistid ei mõtle selle peale, et pärast sellest kehast lahkumist võivad nad sündida madalamate loomade, taimede või puude kehades. Kõik nende tegevused vaid tõkestavad seetõttu elu eesmärgi saavutamist. Nad mitte üksnes ei sünni teadmatuses, vaid ka tegutsevad teadmatuses, arvates, et pilvelõhkujate, suurte autode, auväärsete positsioonide jms näol langevad neile osaks materiaalsed hüved. Materialistid ei tea, et järgmises elus on nad sunnitud degradeeruma ning kõik nende tegevused ei too neile midagi muud peale parābhava ehk kaotuse. Selline on „Śrīmad-Bhāgavatami" (5.5.5) seisukoht: parābhavas tāvad abodha-jātaḥ.
Затова човек трябва да има много силно желание да проумее науката за душата (а̄тма таттва). Ако не достигне а̄тма таттва, чрез която разбира, че е душата, а не тялото, той остава в невежество. Сред хиляди, дори милиони невежи хора, които си губят времето, като само удовлетворяват сетивата си, някой може да достигне нивото на знанието и да разбере висшите ценности в живота. Такъв човек се нарича гя̄нӣ. Той знае, че плодоносните дейности ще го обвържат с материалното съществуване и ще станат причина да се преселва от тяло в тяло. Както се подчертава в Шрӣмад Бха̄гаватам с термина шарӣра бандха (обвързан с телесното съществуване), докато таи желание за сетивно наслаждение, умът ще е погълнат от карма, плодоносна дейност и това ще го задължава да се превъплъщава от тяло в тяло.
Inimene peaks seepärast lausa põlema soovist mõista ātma-tattvat – teadust hingest. Nii kaua kui inimene ei omanda teadmisi ātma-tattvast, mille läbi ta mõistab, et tema olemuseks on hing ja mitte keha, jääb ta teadmatusse. Tuhandetest ja isegi miljonitest teadmatuses viibivatest inimestest, kes raiskavad oma aega üksnes meelte rahuldamisele, tõuseb ehk ainult üks teadmiste tasandile, kus mõistab elu kõrgemaid väärtusi. Sellist inimest nimetatakse jñānīks. Jñānī teab, et karmalised tegevused seovad teda materiaalse eksistentsiga ja sunnivad teda rändama ühest kehast teise. Nagu „Śrīmad-Bhāgavatamis" osutatakse terminiga śarīra- bandha (seotud kehalise eksistentsiga), on inimese mõistus nii kaua, kuni ta ei loobu kõikidest meeleliste naudingute kontseptsioonidest, alati süvenenud karmasse ehk viljadele suunatud tegevusse ning see asjaolu sunnib teda vastu võtma üha uusi ja uusi kehasid.
Един гя̄нӣ е по-висш от един кармӣ, защото поне се въздържа от безразсъдните дейности, преследващи сетивно наслаждение. Така отсъжда Върховната Божествена Личност. Но макар че един гя̄нӣ може да е освободен от невежеството на кармӣте, ако не достигне нивото на преданото служене, той все още е в невежество (авидя̄). Дори човек да е приеман за гя̄нӣ, напреднал в знанието, знанието му се смята за нечисто, защото той не познава преданото служене и пренебрегва прякото обожание на лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.
Kuna jñānī on loobunud vähemalt pimedast meelte nautimisest, peetakse teda karmīst kõrgemal tasandil asuvaks. Selline on Jumala Kõrgeima Isiksuse seisukoht. Ent kuigi jñānī võib olla vabanenud karmīde teadmatusest, peetakse teda ikkagi teadmatuses (avidyās) viibivaks, kui ta pole jõudnud pühendunud teenimise tasandile. Ehkki inimest võidakse pidada jñānīks ehk sügavaid teadmisi omavaks isiksuseks, tuleb tema teadmisi pidada ebapuhtaks, kuna tal puudub teave pühendunud teenimisest ning ta ei tegele seetõttu Jumala Kõrgeima Isiksuse lootosjalgade otsese kummardamisega.
Когато гя̄нӣ се заеме с предано служене, той бързо се издига над обикновените гя̄нӣ. Такава напреднала личност се описва като гя̄на-вимукта-бхакти-парама. Как гя̄нӣ започва предано служене, се споменава в Бхагавад-гӣта̄ (7.19), където Кр̣ш̣н̣а казва:
Kui jñānī pöördub pühendunud teenimise juurde, tõuseb ta kiiresti tavalisest jñānīst kõrgemale tasandile. Sellist kõrgelt arenenud isiksust kirjeldatakse sõnadega jñāna-vimukta-bhakti-parama. Sellest, kuidas jñānī pöördub pühendunud teenimise juurde, räägitakse „Bhagavad- gītās" (7.19), kus Kṛṣṇa ütleb:
гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте
ва̄судевах̣ сарвам ити
са маха̄тма̄ судурлабхах̣
jñānavān māṁ prapadyate
vāsudevaḥ sarvam iti
sa mahātmā sudurlabhaḥ
„След много раждания и смърти този, който наистина знае, ми се отдава, понеже разбира, че Аз съм причината на всички причини и на всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко.“ Човек е наистина мъдър, когато се отдаде в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, но такава маха̄тма̄, велика душа, се среща много рядко.
„Pärast paljusid sünde ja surmasid alistub see, kes tõepoolest omab teadmisi, Minule, teades, et Mina olen kõikide põhjuste põhjus ja kõik eksisteeriv. Selline suur hing on väga haruldane." Inimene on tõeliselt tark, kui ta alistub Kṛṣṇa lootosjalgadele, kuid sellist mahātmāt ehk suurt hinge on võimalik kohata äärmiselt harva.
С предано служене съгласно регулиращите принципи човек може да постигне спонтанна любов към Бога, следвайки стъпките на великите предани като На̄рада, Санака и Сана̄тана. Тогава Върховната Божествена Личност го счита за напреднал. Преданите, развили любов към Бога, несъмнено са в много издигната позиция.
Asudes tegelema pühendunud teenimisega vastavalt reguleerivatele printsiipidele, võib inimene selliste suurte pühendunute nagu Nārada, Sanaka ja Sanātana eeskuju järgides saavutada Jumala spontaanse armastamise tasandi. Seejärel tunnistab Jumala Kõrgeim Isiksus teda teistest kõrgemal tasandil asuva isiksusena. Pühendunud, kes on arendanud endas välja armastuse Jumala vastu, asuvad kahtlematult väga ülevas positsioonis.
От всички такива предани най-извисени са гопӣте, защото те не знаят нищо друго, освен да радват Кр̣ш̣н̣а и не очакват от Кр̣ш̣н̣а нищо в замяна. Понякога Кр̣ш̣н̣а им причинява изключителни страдания, като се разделя с тях. Но въпреки това те не могат да го забравят. Когато Кр̣ш̣н̣а заминал от Вр̣нда̄вана за Матхура̄, гопӣте много страдали и прекарали остатъка от живота си в раздяла, като постоянно плачели за него. Това означава, че те всъщност никога не са били разделени от Кр̣ш̣н̣а. Няма разлика между мисленето за Кр̣ш̣н̣а и общуването с него. По-точно, випраламбха сева̄ – да мислиш за Кр̣ш̣н̣а в раздяла (както Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху), е много по-добре от това пряко да служиш на Кр̣ш̣н̣а. Затова измежду преданите, развили чиста любов към Кр̣ш̣н̣а, най-издигнати са гопӣте, а сред тях най-възвишена е Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Никой не може да надмине преданото служене на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Наистина, дори Кр̣ш̣н̣а не може да разбере настроението на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Затова той приема позицията ѝ и се появява като Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху – само за да разбере трансценденталните ѝ чувства.
Kõikidest sellistest pühendunutest peetakse kõrgeimateks gopīsid, sest nad ei mõtle millelegi muule peale Kṛṣṇa rahuldamise. Seejuures ei oota nad Kṛṣṇalt mitte mingeid vastuteeneid. Vahel põhjustab Kṛṣṇa neile tohutuid kannatusi, lahkudes nende juurest, ent sellegipoolest ei suuda nad Kṛṣṇat unustada. Kui Kṛṣṇa lahkus Vṛndāvanast Mathurāsse, sattusid gopīd äärmiselt suurde masendusse ja kogu nende ülejäänud elu möödus lihtsalt Kṛṣṇast lahus viibimise pärast pisaraid valades. See tähendab, et teatud mõttes ei lahkunud nad kunagi Kṛṣṇa juurest, sest Kṛṣṇast mõtlemise ja Temaga suhtlemise vahel ei ole mitte mingit erinevust. Õigupoolest on vipralambha-sevā – Kṛṣṇast mõtlemine Temast lahus viibides, nii nagu seda tegi Śrī Caitanya Mahāprabhu – märksa ülevam Kṛṣṇa vahetust teenimisest. Kõikidest pühendunutest, kes on arendanud endas välja pühendumusliku armastuse Kṛṣṇa vastu, on niisiis kõige kõrgemas positsioonis gopīd ning kõikidest gopīdest on kõige kõrgem Śrīmatī Rādhārāṇī. Mitte keegi ei suuda Teda pühendunud teenimises ületada. Isegi Kṛṣṇa ei suuda mõista Tema meeleolu. Sel põhjusel omandaski Jumal Kṛṣṇa Śrīmatī Rādhārāṇī positsiooni ja ilmus Śrī Caitanya Mahāprabhuna, püüdes mõista Tema transtsendentaalseid tundeid.
Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ заключава, че Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е най-извисената предана на Кр̣ш̣н̣а и нейното езеро Шрӣ Ра̄дха̄ кун̣д̣а е най-висшето място. Това се потвърждава в цитат от Лагху бха̄гавата̄мр̣та (Уттара кхан̣д̣а 45), представен в Чайтаня чарита̄мр̣та:
Sel moel jõuab Śrīla Rūpa Gosvāmī järkhaaval järelduseni, et Śrīmatī Rādhārāṇī on Kṛṣṇa ülevaim pühendunu ning Tema kuṇḍa (järv), Śrī Rādhā-kuṇḍa, on kõige ülevam paik. Seda seisukohta toetab ka tsitaat „Laghu-bhāgavatāmṛtast" (Uttara-khaṇḍa 45), mis on ära toodud „Śrī Caitanya-caritāmṛtas":
тася̄х̣ кун̣д̣ам̇ приям̇ татха̄
сарва-гопӣш̣у саиваика̄
виш̣н̣ор атянта-валлабха̄
tasyāḥ kuṇḍaṁ priyaṁ tathā
sarva-gopīṣu saivaikā
viṣṇor atyanta-vallabhā
„Колкото Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е скъпа на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а (Виш̣н̣у), толкова и нейното място за къпане (Ра̄дха̄ кун̣д̣а) е скъпо на Кр̣ш̣н̣а. Измежду всичките гопӣ тя се откроява като най-любима на Бога.“
„Paik, kus Śrīmatī Rādhārāṇi käib ujumas [Rādhā-kuṇḍa], on Kõigekõrgemale Jumalale, Kṛṣṇale [Viṣṇule] sama kallis kui Śrīmatī Rādhārāṇī Ise. Ta on kõrgeim gopī kõikide gopīde hulgast, sest just Tema vastu tunneb Jumal suurimat armastust."
Затова всеки, който се интересува от Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да приеме подслона на Ра̄дха̄ кун̣д̣а и цял живот да отдава там предано служене. Това е заключението на Рӯпа Госва̄мӣ в десетия стих на Упадеша̄мр̣та.
Seetõttu peab igaüks, kes on huvitatud Kṛṣṇa teadvusest, leidma varjupaiga Rādhā-kuṇḍa ääres ja praktiseerima selles paigas pühendunud teenimist kogu elu. Sellise järelduseni jõuab Rūpa Gosvāmī käesolevas „Upadeśāmṛta" värsis.