Skip to main content

Текст първи

Текст первый

Текст

Текст

ва̄чо вегам̇ манасах̣ кродха-вегам̇
джихва̄-вегам ударопастха-вегам
ета̄н вега̄н йо виш̣ахета дхӣрах̣
сарва̄м апӣма̄м̇ пр̣тхивӣм̇ са шиш̣я̄т
ва̄чо вегам̇ манасах̣ кродха-вегам̇
джихва̄-вегам ударопастха-вегам
эта̄н вега̄н йо вишахета дхӣрах̣
сарва̄м апӣма̄м̇ пр̣тхивӣм̇ са ш́ишйа̄т

Дума по дума

Пословный перевод

ва̄чах̣ на речта; вегам подтик; манасах̣ на ума; кродха – на гнева; вегам подтик; джихва̄ на езика; вегам подтик; удара-упастха на стомаха и гениталиите; вегам подтик; ета̄н тези; вега̄н подтици; ях̣ всеки, който; виш̣ахета може да търпи; дхӣрах̣ сдържан; сарва̄м всички; апи със сигурност; има̄м този; пр̣тхивӣм свят; сах̣ тази личност; шиш̣я̄т може да приема ученици.

ва̄чах̣ — речи; вегам — побуждение; манасах̣ — ума; кродха — гнева; вегам — побуждение; джихва̄ — языка; вегам — побуждение; удара-упастха — желудка и гениталий; вегам — побуждение; эта̄н — эти; вега̄н — побуждения; йах̣ — который; вишахета — способен терпеть; дхӣрах̣ — уравновешенный; сарва̄м — всю; апи — несомненно; има̄м — эту; пр̣тхивӣм — Землю; сах̣ — этот человек; ш́ишйа̄т — может делать учениками.

Превод

Перевод

Един уравновесен човек, овладял желанието си да говори, безпокойствата на ума, влиянието на гнева и подтиците на езика, стомаха и гениталиите си, е достоен да приема ученици по целия свят.

Уравновешенный человек, способный контролировать свою речь и ум, сдерживать гнев и укрощать побуждения языка, желудка и гениталий, достоин принимать учеников повсюду в мире.

Пояснение

Комментарий

В Шрӣмад Бха̄гаватам (6.1.9-10) Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа задава на Шукадева Госва̄мӣ редица разумни въпроси. Един от тях е: „Защо хората търсят изкупление, ако не могат да владеят сетивата си?“. Крадецът например, знае много добре, че може да бъде арестуван за кражба. Той дори вижда, че полицията арестува крадците, и въпреки това продължава да краде. Опитът се придобива със слушане и гледане. По-неинтелигентният придобива опит, като гледа, а по-интелигентният – като слуша. Ако един интелигентен човек чуе от книгите със закони и от ша̄стрите (писанията), че да се краде не е хубаво, и че крадците ги арестуват и наказват, той се въздържа от кражби. За да се научи, че трябва да спре да краде, един по-неинтелигентен човек първо трябва да бъде арестуван и наказан. Обаче негодникът, глупакът, дори и да е чул и видял, дори и да е бил наказван, пак продължава да краде. Заплатил с наказанието си, веднага щом излезе от затвора, той отново краде. Ако хвърлянето в затвора се счита за изкупление, какъв смисъл има то? – Това пита Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа:

В «Шримад-Бхагаватам» (6.1.9–10) Махараджа Парикшит задал Шукадеве Госвами ряд разумных вопросов. Среди них был и такой: «Какой смысл людям, не умеющим владеть своими чувствами, искупать грехи?» Возьмем, к примеру, вора. Вор отлично знает, что когда-нибудь его все равно поймают; более того, он мог быть свидетелем того, как забирали в полицию другого вора, — и тем не менее продолжает воровать. Опыт приобретают в результате наблюдения и слушания. Менее разумный приобретает его, наблюдая, а более разумный — слушая. Разумный человек, узнав из свода законов и шастр (священных писаний), что воровать безнравственно и что пойманного вора ждет наказание, никогда не пойдет воровать. Менее разумный отучится красть только после того, как его поймают и накажут. А глупец и негодяй услышит о наказании, увидит его или даже понесет наказание и все равно будет воровать. Такой человек, даже если он отбыл наказание и тем самым искупил свою вину, вновь берется за старое, как только выходит из тюрьмы. Если тюремное заключение считать искуплением, то какой смысл в таком искуплении? Вот почему Махараджа Парикшит спрашивает:

др̣ш̣т̣а-шрута̄бхя̄м̇ ят па̄пам̇
джа̄нанн апй а̄тмано 'хитам
кароти бхӯйо вивашах̣
пра̄яшчиттам атхо катхам


квачин нивартате 'бхадра̄т
квачич чарати тат пунах̣
пра̄яшчиттам атхо 'па̄ртхам̇
манйе кун̃джара-шаучават
др̣шт̣а-ш́рута̄бхйа̄м̇ йат па̄пам̇
джа̄нанн апй а̄тмано ’хитам
кароти бхӯйо виваш́ах̣
пра̄йаш́читтам атхо катхам

квачин нивартате ’бхадра̄т
квачич чарати тат пунах̣
пра̄йаш́читтам атхо ’па̄ртхам̇
манйе кун̃джара-ш́аучават

Той сравнява това изкупление с къпането на слона. Слонът се изкъпва в реката много добре, но щом излезе на брега, целият се обсипва с прах. Тогава какъв смисъл има да се къпе? По подобен начин много хора, заели се с духовна практика, повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантра и същевременно вършат множество забранени неща, като мислят, че възпяването на святите имена ще неутрализира прегрешенията им. От десетте вида оскърбления, които могат да се допуснат при повтарянето на святото име на Бога, тази грешка се нарича на̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣  – човек да върши греховни дейности, като се уповава на силата, която повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантра има. По същия начин някои християни ходят на църква, за да изповядват греховете си, и мислят, че изповедта пред свещеника и разкаянието ще ги освободят от последиците на ежеседмичните им грехове. Щом мине събота и дойде неделя, те отново започват да вършат греховни дейности, като очакват следващата събота да им се прости. Този вид пра̄яшчитта, т.е. изкупление, се осъжда от Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа, най-мъдрия цар в ония времена. Шукадева Госва̄мӣ, също толкова просветлен, както подобава на негов духовен учител, отговаря на царя и потвърждава, че разсъждението му за изкуплението е правилно. Греховната дейност не може да се неутрализира с благочестива дейност. Пра̄яшчитта (изкупление) в действителност означава пробуждане на спящото у нас съзнание за Кр̣ш̣н̣а.

Он сравнивает искупление грехов с купанием слона. Тщательно вымывшись в реке, слон, как только выходит на берег, принимается обсыпать себя песком и грязью. Что толку в таком купании? Аналогичным образом многие из тех, кто занимается духовной практикой и повторяет маха-мантру Харе Кришна, продолжают совершать запретные действия, полагая, что повторение святых имен нейтрализует их грехи. Это одно из десяти оскорблений святых имен Господа, и называется оно на̄мно бала̄д йасйа хи па̄па-буддхих̣ — грешить в расчете на силу повторения маха-мантры Харе Кришна. Точно так же некоторые христиане приходят в церковь покаяться в своих грехах, полагая, что исповедь перед священником и покаяние снимут с них все грехи, которые они успели совершить за неделю. Проходит суббота, наступает воскресенье — и они снова принимаются грешить, рассчитывая получить прощение в следующую субботу. Махараджа Парикшит, самый разумный царь своего времени, осудил такого рода праяшчитту, искупление грехов. Отвечая царю, столь же разумный Шукадева Госвами, достойный учитель Махараджи Парикшита, подтвердил, что царь верно понимает суть искупления. Благочестивые поступки не могут искупить грехов. Поэтому истинная праяшчитта, искупление, заключается в том, чтобы пробудить дремлющее в нас сознание Кришны.

Истинското изкупление включва постигане на истинско знание, а за това има утвърден начин. Като водим регулиран, чист живот, не се разболяваме. За да съживим изначалното си съзнание трябва да преминем обучение в установена практика. Такъв редовен живот се описва като тапася. Човек може постепенно да развие истинско знание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, като практикува отречение и целомъдрие (брахмачаря), контролира ума и сетивата си, раздава притежанията си за благотворителност, живее почтено, поддържа се чист и практикува йога а̄сани. Но ако някой има щастието да общува с чист предан лесно може да надмине техниките на мистичната йога за контрол над ума – просто като следва регулиращите принципи на Кр̣ш̣н̣а съзнание (въздържане от извънбрачен полов живот, месоядство, хазарт и интоксиканти) и отдава служене на Върховния Бог под ръководството на авторитетен духовен учител. Този лесен метод е препоръчан от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ.

Истинное искупление подразумевает обретение истинного знания, для чего существует общепринятый метод. Тому, кто соблюдает правила гигиены, никакие болезни не страшны. Чтобы возродить в себе истинное знание, необходимо пройти подготовку, следуя определенным принципам. Такая систематическая подготовка называется тапасьей. Можно постепенно возвыситься до истинного знания, или сознания Кришны, совершая аскезу, храня целомудрие (брахмачарью), обуздывая ум и чувства, жертвуя свои богатства на благие цели, говоря только правду, соблюдая чистоту и упражняясь в йога-асанах. Однако тот, кому выпадает удача общаться с чистым преданным, избавляется от необходимости обуздывать ум с помощью методов мистической йоги; он легко достигает того же результата, просто следуя регулирующим принципам сознания Кришны (воздерживаясь от недозволенных половых отношений, а также от мясоедения, азартных игр и употребления одурманивающих средств) и служа Верховному Господу под руководством истинного духовного учителя. Этот несложный метод рекомендован Шрилой Рупой Госвами.

Най-напред човек трябва да овладее речта си. Всеки от нас притежава дар-слово. Щом получим възможност, веднага започваме да говорим. Ако не говорим за Кр̣ш̣н̣а съзнание, говорим всякакви глупости. Жабата в полето „говори“ като кряка, и по същия начин всеки, който има език, иска да говори, дори ако всичко, което има да каже, е безсмислица. Крякането на жабата обаче просто вика змията: „Ела, моля те, и ме изяж!“. Макар така да предизвиква смъртта си, жабата въпреки това продължава да кряка. Словата на материалистите и на философите имперсоналисти (ма̄я̄ва̄дӣ) могат да се сравнят с крякането на жабите. Те постоянно говорят глупости и предизвикват смъртта да ги сграбчи. Контролът върху речта обаче не означава самоналожено мълчание (пасивната практика мауна), както мислят философите ма̄я̄ва̄дӣ. Такова мълчание може да изглежда от полза за известно време, но в крайна сметка се проваля. Контролирането на речта, според Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, се състои в положителния процес на кр̣ш̣н̣а катха̄, т.е. възхвала на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Така езикът може да слави името, формата, качествата и забавленията на Бога. Проповедникът на кр̣шн̣а катха̄ е винаги отвъд хватката на смъртта. Затова контролът върху импулса на словото е много важен.

Прежде всего следует научиться контролировать свою речь. Каждый из нас наделен даром речи, и при первой же возможности все мы начинаем говорить. Но если мы говорим не о сознании Кришны, то темой наших разговоров становится всякая чепуха. Подобно квакающей в поле лягушке, каждый, у кого есть язык, стремится говорить, даже если ему нечего сказать, кроме откровенного вздора. Квакая, лягушка фактически зовет змею: «Приди и съешь меня». Но, хотя тем самым она призывает свою смерть, лягушка все равно не умолкает. Болтовня материалистичных людей и философов-майявади (имперсоналистов) подобна кваканью лягушек. Они всегда несут вздор, тем самым призывая свою смерть. Однако контроль речи не подразумевает обета молчания (внешний метод мауны), как о том думают философы-майявади. Соблюдение обета молчания в течение какого-то времени может казаться благотворным, но в конечном счете оно ничего не даст. Говоря о контроле речи, Шрила Рупа Госвами имеет в виду позитивный метод кришна-катхи, в котором дар речи задействован в прославлении Верховного Господа, Шри Кришны. Язык можно использовать для того, чтобы прославлять имя, образ, качества и развлечения Господа. Над проповедниками кришна-катхи не властна смерть. Вот почему так важно научиться контролировать речь.

Неспокойният и непостоянен ум (мано вега) се овладява чрез съсредоточаване върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.31) гласи:

С беспокойством и неустойчивостью ума (мано-вега) можно совладать, если сосредоточить ум на лотосных стопах Кришны. В «Чайтанья-чаритамрите» (Мадхья, 22.31) сказано:

кр̣ш̣н̣а – сӯря-сама, ма̄я̄ хая андхака̄ра
я̄ха̄н̇ кр̣ш̣н̣а, та̄ха̄н̇ на̄хи ма̄я̄ра адхика̄ра
кр̣шн̣а — сӯрйа-сама; ма̄йа̄ хайа андхака̄ра
йа̄ха̄н̇ кр̣шн̣а, та̄ха̄н̇ на̄хи ма̄йа̄ра адхика̄ра

Кр̣ш̣н̣а е като слънцето, а ма̄я̄ – като мрака. Ако има слънце, не може да има тъмнина. По същия начин, ако Кр̣ш̣н̣а е в ума, умът не попада под влиянието на ма̄я̄. Йогийският метод на отричане от всички материални мисли няма да помогне. Изкуствено е да се опитваме да създадем вакуум в ума си. Вакуумът няма да се задържи дълго. Но ако постоянно мислим за Кр̣ш̣н̣а и за това как по-добре да му служим, умът ни съвсем естествено ще бъде контролиран.

Кришна подобен солнцу, а майя — тьме. Там, где сияет солнце, нет места тьме. Подобно этому, когда наш ум занят Кришной, влияние майи не в силах нарушить его покой. Изгоняя из ума, как учит йога, все материальные мысли, вы ничего не добьетесь. Пытаться создать в уме вакуум противоестественно. Вам все равно не удастся сохранить этот вакуум. Однако, постоянно размышляя о Кришне и о том, как лучше служить Ему, вы без труда сможете управлять своим умом.

Така бихме могли да управляваме и гнева. Не можем да спрем гнева напълно, но ако се гневим на тези, които хулят Бога или преданите му, владеем гнева си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Бог Чайтаня Маха̄прабху се разгневил на двама злодеи, братята Джага̄и и Ма̄дха̄и, които богохулствали и ударили Нитя̄нанда Прабху. В своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня пише: тр̣н̣а̄д апи сунӣчена тарор апи сахиш̣н̣уна̄ – „Човек трябва да е по-смирен от тревичката и по-търпелив от дървото“. Може да се запитаме защо Богът е дал воля на гнева си. Въпросът е в това, че човек трябва да е готов да търпи всякакви обиди, насочени към него, но ако някой оскърбява Кр̣ш̣н̣а или чистите му предани, истинският предан се разгневява и действа като пожар срещу хулителите. Кродха, гневът, не може да бъде спрян, но може да бъде правилно прилаган. Ханума̄н подпалил Лан̇ка̄ с гняв, но той е обожаван като най-великия предан на Бог Ра̄мачандра. Това значи, че е употребил гнева си правилно. Друг пример е Арджуна. Той не бил склонен да се бие, но Кр̣ш̣н̣а насърчил гнева му: „Трябва да се сражаваш!“. Не е възможно да се води бой без гняв. Гневът обаче е под контрол, когато се използва в служене на Бога.

Аналогичным образом можно управлять и гневом. Полностью подавить гнев невозможно, однако, обращая его против тех, кто поносит Господа или Его преданных, мы контролируем свой гнев в сознании Кришны. Когда два негодяя, братья Джагай и Мадхай, оскорбили и ударили Нитьянанду Прабху, Господь Чайтанья Махапрабху пришел в ярость. Тр̣н̣а̄д апи су-нӣчена тарор ива сахишн̣уна̄ — говорит Господь Чайтанья в «Шикшаштаке», — «Нужно быть смиреннее травы и терпеливее дерева». Почему же в таком случае Господь разгневался? — спросите вы. Дело в том, что мы должны быть готовы терпеть любые оскорбления в свой адрес, но, когда поносят Кришну или Его чистого преданного, истинный преданный приходит в ярость и испепеляет гневом обидчиков. От кродхи, гнева, невозможно избавиться, однако его можно правильно использовать. Именно гнев побудил Ханумана поджечь Ланку, и все же его почитают как великого преданного Господа Рамачандры. Это значит, что он нашел своему гневу верное применение. Другой пример — Арджуна. Он не хотел принимать участие в сражении, но Кришна разжигал его гнев: «Ты должен сражаться!» Сражаться, не испытывая гнева, невозможно. Однако гнев можно обуздать, если использовать его в служении Господу.

Колкото до желанията на езика – той иска вкусни ястия. Но не бива да си позволяваме безразборно ядене, а трябва да обуздаваме езика, като се храним с праса̄да (предложена на Бога храна). Нагласата на предания е да яде само когато Кр̣ш̣н̣а му осигури праса̄да. Това е начинът, по който се овладяват желанията на езика. Човек трябва да яде праса̄да в определено време и не бива да се храни в ресторанти и сладкарници само за да удовлетвори капризите на езика и стомаха си. Ако се придържаме към принципа да приемаме само праса̄да, ще можем да овладеем тези подтици.

Что касается желаний языка, то язык, как известно, все время стремится наслаждаться вкусными блюдами. Однако нельзя позволять языку есть что ему вздумается; мы должны обуздывать язык, вкушая прасад. Преданные едят только тогда, когда Кришна дает им прасад. Так можно обуздать язык. Прасад нужно принимать в установленное время; не следует также питаться в ресторанах или кондитерских, потакая прихотям языка и желудка. Строго придерживаясь этого принципа и принимая только прасад, мы сможем контролировать побуждения желудка и языка.

По подобен начин, когато гениталиите не се използват ненужно, може да се контролира сексуалния импулс. Гениталиите трябва да се използват само за зачеване на дете в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание поощрява брака не за удовлетворяване на гениталиите, а за зачеване на осъзнати за Кр̣ш̣н̣а деца. Щом децата пораснат достатъчно, могат да отидат в Гурукула училище, където ще ги обучават да станат напълно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Нужни са много такива деца със съзнание за Кр̣ш̣н̣а и способният да създаде осъзнато за Кр̣ш̣н̣а потомство, може да използва гениталиите си.

По аналогии с этим, если не пользоваться гениталиями без нужды, можно контролировать половое желание. Гениталии следует использовать только для зачатия сознающих Кришну детей и ни для чего другого. Движение сознания Кришны поощряет брак, заключаемый не для удовлетворения половых потребностей, а для зачатия сознающих Кришну детей. Когда дети подрастают, мы отправляем их в нашу школу, гурукулу, где их воспитывают так, чтобы они стали преданными, обладающими совершенным сознанием Кришны. Нам нужно много обладающих сознанием Кришны детей, и тем, кто может дать жизнь такому ребенку, разрешено пользоваться гениталиями.

Когато стане напълно опитен в методите за владеене на сетивата в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек е достоен да бъде духовен учител.

Тот, кто в совершенстве овладел методами обуздания чувств в сознании Кришны, может стать истинным духовным учителем.

В коментара си Анувр̣тти към Упадеша̄мр̣та Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура пише, че отъждествяването ни с материята поражда три вида пориви: желанието да говорим, желанията на ума и желанията на тялото. Когато живото същество се подчини на тези три вида импулси, животът му става неблагоприятен. Този, който се стреми да овладее тези пориви, се нарича тапасвӣ, т.е. практикуващ въздържание. Чрез такава тапася може да се преодолее робството на материалната природа, външната енергия на Върховната Божествена Личност.

В «Анувритти», своем комментарии к «Упадешамрите», Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур пишет, что, когда мы отождествляем себя с материей, у нас развивается три вида желаний: желание говорить, желания или прихоти ума и желания тела. Тот, кто идет на поводу у этих желаний, заведомо губит свою жизнь. Человека же, который пытается обуздать эти желания, называют тапасвӣ — совершающим аскезу. Такая тапасья освобождает человека из плена материальной энергии, внешней энергии Верховной Личности Бога.

Когато става дума за говорния импулс, имаме предвид безполезното говорене, като това на философите имперсоналисти (ма̄я̄ва̄дӣ), на хората, заети с плодоносни дейности (карма ка̄н̣д̣а) или на материалистите, желаещи безгранични наслаждения. Подобни разговори или книги са практическо проявление на говорния импулс. Много хора говорят безсмислици и пишат томове безполезни книги и всичко това е резултат от подтика за говорене. За да преодолеем тази си склонност, трябва да насочим разговорите си към теми, свързани с Кр̣ш̣н̣а. Това е обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.10-11):

Под желанием говорить мы подразумеваем бессмысленные речи философов-майявади, пустую болтовню тех, кто занят кармической деятельностью (называемой на санскрите карма-кандой), и разговоры материалистов, желающих только одного — неограниченно наслаждаться жизнью. Все их речи и вся созданная ими литература — не что иное, как проявление желания говорить. Множество людей ведут бессмысленные разговоры и пишут тома бесполезных книг, пытаясь таким образом выговориться. Чтобы противостоять этому желанию, темой своих разговоров нужно сделать Кришну. Вот как это объяснено в «Шримад-Бхагаватам» (1.5.10–11):

на яд вачаш читра-падам̇ харер яшо
джагат-павитрам̇ прагр̣н̣ӣта кархичит
тад ва̄ясам̇ тӣртхам ушанти ма̄наса̄
на ятра хам̇са̄ нирамантй ушик-кш̣ая̄х̣
на йад вачаш́ читра-падам̇ харер йаш́о
джагат-павитрам̇ прагр̣н̣ӣта кархичит
тад ва̄йасам̇ тӣртхам уш́анти ма̄наса̄
на йатра хам̇са̄ нирамантй уш́ик-кшайа̄х̣

„Според святите личности, словата, които не възхваляват Бога, способен сам да пречисти атмосферата на цялата вселена, приличат на място за поклонение на гарги. Тъй като съвършените личности са жители на трансцеденталната обител, те не изпитват никакво удоволствие на такова място“.

«Слова, не прославляющие Господа, который один способен освятить атмосферу целой вселенной, по мнению святых людей, подобны месту паломничества ворон. Совершенные личности не наслаждаются ими, ибо живут в трансцендентном царстве».

тад-ва̄г-висарго джаната̄гха-виплаво
ясмин прати-шлокам абаддхаватй апи
на̄ма̄нй анантася яшо 'н̇кита̄ни ят
шр̣н̣ванти га̄янти гр̣н̣анти са̄дхавах̣
тад-ва̄г-висарго джаната̄гха-виплаво
йасмин прати-ш́локам абаддхаватй апи
на̄ма̄нй анантасйа йаш́о ’н̇кита̄ни йат
ш́р̣н̣ванти га̄йанти гр̣н̣анти са̄дхавах̣

„А литературата, описваща трансцеденталното великолепие на името, славата, формите, забавленията и т.н. на безкрайния Върховен Бог, е нещо различно – творение, пълно с трансцедентални слова, целящи да предизвикат революция в неблагочестивия живот на заблудената световна цивилизация. Такива трансцендентални произведения, дори и несъвършено съчинени, се слушат, пеят и приемат от чистите, добродетелни хора“.

«Но совсем иную природу имеет произведение, состоящее из описаний божественного величия имени, славы, обликов и развлечений безграничного Верховного Господа. Трансцендентные слова этого произведения призваны совершить переворот в неправедной жизни заблудшей цивилизации. И даже если такие трансцендентные произведения несовершенны по форме, чистые, безукоризненно честные люди слушают, поют и принимают их».

Изводът е, че само когато говорим за предано служене на Върховната Божествена Личност, ще избегнем безполезните и безсмислени разговори. Винаги трябва да се стремим да използваме дар-словото си единствено с цел да развиваме съзнание за Кр̣ш̣н̣а.

Итак, удержаться от бессмысленной болтовни можно, если говорить только о преданном служении Верховному Господу. Дар речи надо всегда стараться использовать исключительно для того, чтобы обрести сознание Кришны.

А колкото до вълненията на трепкащия ум, те се разделят на две. Първата група се нарича авиродха прӣти, т.е. неограничена привързаност, а другата – виродха-йукта-кродха, гняв, роден от разочарование. Придържането към философията на ма̄я̄ва̄дӣте, вярата в плодоносните резултати на карма ва̄дӣте и упованието в плановете, основани на материални желания, се наричат авиродха прӣти. Гя̄нӣте, кармӣте и материалистите с грандиозни планове, обикновено привличат вниманието на обусловените души, но когато материалистите не успеят да осъществят плановете си и замислите им се провалят, те се разгневяват. Осуетяването на материалните желания предизвиква гняв.

Что касается беспокойств, присущих неустойчивому уму, то их можно разделить на два типа. Первый тип называют авиродха-прӣти — безмерной привязанностью, а второй — виродха-йукта-кродха, гневом, который порожден крушением надежд. Приверженность к философии майявады, вера в плоды, которые получают карма-вади, и вера в проекты, основанные на материальных желаниях, — все это относится к категории авиродха-прӣти. Гьяни, карми и материалисты-прожектеры, как правило, привлекают к себе внимание обусловленных душ, однако, когда материалисты не могут осуществить свои планы и когда все их проекты терпят крах, они приходят в ярость. Неудачные попытки исполнить свои материальные желания порождают гнев.

Желанията на тялото се разделят в три категории: желания на езика, на стомаха и на гениталиите. Човек може да забележи, че тези три сетива са разположени едно под друго в тялото и че плътските желания започват от езика. Ако човек може да обуздава подтиците на езика си, като се храни с праса̄да, импулсите на стомаха и на гениталиите могат да бъдат автоматично управлявани. В тази връзка Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва:

Аналогично этому, потребности тела можно разделить на три категории — потребности языка, желудка и гениталий. Нетрудно заметить, что эти три органа расположены в теле на одной линии. Потребности тела начинаются с языка. Тот, кто укрощает язык, позволяя ему пробовать только прасад, контролирует тем самым побуждения желудка и гениталий. В связи с этим Шрила Бхактивинода Тхакур говорит:

шарӣра авидя̄-джа̄ладжад̣ендрия та̄хе ка̄ла,
джӣве пхеле виш̣ая-са̄гаре
та̄'ра мадхйе джихва̄ ати,
 лобхамая судурмати,
та̄'ке джета̄ кат̣хина сам̇са̄ре
ш́арӣра авидйа̄-джа̄ла,    джад̣ендрийа та̄хе ка̄ла,
джӣве пхеле вишайа-са̄гаре
та̄ ’ра мадхйе джихва̄ ати,    лобхамайа судурмати,
та̄ ’ке джета̄ кат̣хина сам̇са̄ре
кр̣ш̣н̣а бад̣а дая̄мая, кариба̄ре джихва̄ джая,
сва-праса̄да-анна дила бха̄и
сеи анна̄мр̣та кха̄о, ра̄дха̄-кр̣шн̣а-гун̣а га̄о,
преме д̣а̄ка чайтаня-нита̄и
кр̣шн̣а бад̣а дайа̄майа,    кариба̄ре джихва̄ джайа,
сва-праса̄да-анна дила бха̄и
сеи анна̄мр̣та кха̄о,    ра̄дха̄-кр̣шн̣а-гун̣а га̄о,
преме д̣а̄ка чаитанйа-нита̄и

„О, Господи! Това материално тяло е възел от невежество, а сетивата са мрежа от пътеки, които водят към смъртта. По един или друг начин сме паднали в океана на материалното сетивно наслаждение и от всички сетива езикът е най-ненаситен и неуправляем. В този свят е много трудно да бъде победен езика, но ти, скъпи Кр̣ш̣н̣а, си много милостив към нас. Ти си ни изпратил този хубав праса̄да да ни помогне да покорим езика. Затова нека приемем този праса̄да до пълното ни удовлетворение, да славим Ваши Божествености Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а и да молим с любов за помощта на Бог Чайтаня и Прабху Нитя̄нанда“.

«О Господь! Материальное тело — комок невежества, а чувства — тропинки, ведущие к смерти. Так или иначе мы пали в океан материального чувственного наслаждения, и из всех органов чувств язык — самый ненасытный и неукротимый. В этом мире чрезвычайно трудно совладать с языком, но Ты, дорогой Кришна, очень добр к нам. Желая помочь нам обуздать свой язык, Ты послал нам чудесный прасад; так давайте же вкушать этот прасад до полного удовлетворения, прославляя Их Милости Шри Шри Радху и Кришну и с любовью взывая о помощи к Господу Чайтанье и Прабху Нитьянанде».

Има шест вида раси (вкусове) и ако човек е възбуден от който и да е от тях, става зависим от желанията на езика. Някои хора обичат да се хранят с месо, риба, раци, яйца и други неща, произведени от сперма и кръв, които се ядат под формата на мъртви тела. Други предпочитат зеленчуци, салати, спанак или млечни продукти, но само за да задоволят желанията на езика си. Такъв начин на хранене, който цели сетивно удоволствие – включително използването на прекалено големи количества подправки като чили и тамаринд, – трябва да се изостави от личностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Употребата на па̄н, харитакӣ, бетелови ядки, тютюн, ЛСД, марихуана, опиум, алкохол, кафе и чай – означава, че се отдаваме на непозволени желания. Ако свикнем да приемаме само остатъците от храната, предложена на Кр̣ш̣н̣а, тогава ще можем да се освободим от примката на ма̄я̄. Зеленчуците, зърнените храни, плодовете, млечните продукти и водата могат да се предлагат на Бога, както предписва и самият Бог Кр̣ш̣н̣а. Ако обаче човек приема праса̄да само заради изключителния му вкус и по тази причина яде прекалено много, той също става жертва на опитите да задоволи желанията на езика си. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни учи да избягваме пикантните ястия дори когато ядем праса̄да. Ако предлагаме на Бога вкусни ястия с намерението после да се наслаждаваме на тази храна, ние пак се опитваме да удовлетворим желанията на езика си. Ако приемаме поканите на богати хора с идеята да ядем деликатесна храна, също се опитваме да задоволим подтиците на езика си. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Антя 6.227) е казано:

Существует шесть разновидностей рас (вкусов), и, поддавшись влиянию любой из этих рас, человек попадает в зависимость от желаний языка. Одним нравится есть мертвую плоть: мясо, рыбу, крабов, яйца и прочие продукты из семени и крови. Другие предпочитают овощи, зелень, шпинат или молочные продукты, однако едят они все это, только чтобы удовлетворить желания языка. Люди в сознании Кришны не должны есть ради потворства чувствам, в частности им следует воздерживаться от слишком большого количества перца чили и тамаринда. Употреблять пан*, харитаки, листья и орехи бетеля, специи, используемые для приготовления пана, табак, ЛСД, марихуану, опиум, спиртные напитки, кофе и чай — значит потакать своим предосудительным наклонностям. Если же приучить себя питаться только остатками пищи, предложенной Кришне, то можно вырваться из жестокого плена майи, иллюзии. Господь Кришна Сам перечисляет те продукты, которые можно предлагать Ему: овощи, злаки, фрукты, молочные продукты и воду. Однако, если человек ест прасад только потому, что он вкусен, и не может удержаться от переедания, он тем самым также идет на поводу у своего языка, пытаясь удовлетворить его желания. Шри Чайтанья Махапрабху учил нас избегать слишком вкусных блюд, даже если это прасад. Предлагая Божеству изысканные блюда с мыслью о том, что сами сможем полакомиться ими, мы на самом деле пытаемся удовлетворить прихоти своего языка. Принимая приглашение богатого человека в расчете на то, что он вкусно накормит нас, мы также заботимся об удовлетворении желаний языка. В «Чайтанья-чаритамрите» (Антья, 6.227) сказано:

* Жевательная масса из орехов и листьев бетеля. (Примеч. переводчика.)

джихва̄ра ла̄ласе йеи ити-ути дха̄я
шишнодара-пара̄ян̣а кр̣ш̣н̣а на̄хи па̄я
джихва̄ра ла̄ласе йеи ити-ути дха̄йа
ш́иш́нодара-пара̄йан̣а кр̣шн̣а на̄хи па̄йа

„Човек, който ходи насам-натам в търсене на начин да удовлетвори езика си и който е привързан към желанията на стомаха и гениталиите си, не може да достигне Кр̣ш̣н̣а“.

«Тому, кто рыщет повсюду в поисках наслаждений для собственного языка и потакает любым желаниям желудка и гениталий, никогда не прийти к Кришне».

Както споменахме преди, езикът, стомахът и гениталиите са разположени в права линия и спадат към една и съща категория. Бог Чайтаня е казал: бха̄ла на̄ кха̄ибе а̄ра бха̄ла на̄ парибе – „Не се обличай богато и не яж вкусни храни“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Антя 6.236).

Как уже говорилось, язык, желудок и половые органы расположены на одной линии и относятся к одной категории. Господь Чайтанья говорил: бха̄ла на̄ кха̄ибе а̄ра бха̄ла на̄ парибе — «Никогда не носи роскошных нарядов и не ешь изысканных блюд» (Чайтанья-чаритамрита, Антья, 6.236).

Тези, които страдат от стомашни заболявания, не биха могли да контролират желанията на стомаха си, поне според този анализ. Когато искаме да ядем повече, отколкото ни е нужно, неизбежно си създаваме много проблеми. Ако съблюдаваме дните за пости, например Ека̄дашӣ и Джанма̄ш̣т̣амӣ, можем да овладеем желанията на стомаха си.

Из вышесказанного также следует, что больной желудок свидетельствует о неспособности человека контролировать его побуждения. Стремясь есть больше, чем необходимо, мы создаем себе массу проблем. Однако, если соблюдать посты, например в экадаши и Джанмаштами, можно контролировать позывы своего желудка.

А що се отнася до импулсите на гениталиите, те са два вида – правилни и неправилни, т.е. водене на позволен и на непозволен полов живот. Когато един мъж стане достатъчно зрял, той може да се ожени според правилата и предписанията на ша̄стрите и да използва гениталиите си да зачева добри деца. Това е позволено и религиозно. Иначе той би могъл да се отдаде на различни неестествени начини за удовлетворяване желанията на гениталиите си и да не практикува никакво въздържание. Когато човек се наслаждава на извънбрачен полов живот, което според ша̄стрите означава чрез мислене, планиране, говорене, действително полово сношение или чрез задоволяване на гениталиите с изкуствени средства, той се хваща в клопката на ма̄я̄. Тези съвети са в сила не само за семейните, но и за тя̄гӣте, т.е. хората на жизненото стъпало на отречението. В седма глава на книгата си Према виварта Шрӣ Джагада̄нанда Пан̣д̣ита казва:

Что же касается побуждений гениталий, то существует два вида сексуальных отношений — дозволенные и предосудительные, или законные и незаконные отношения. Достигнув зрелости, мужчина, согласно правилам и предписаниям шастр, может жениться и использовать свои гениталии для зачатия хороших детей. Это соответствует требованиям закона и заповедям религии. В противном случае человек порой прибегает к многочисленным противоестественным способам удовлетворения полового инстинкта, не зная никаких ограничений. К недозволенному сексу шастры относят мысли о сексуальных отношениях, планы вступить в них, разговоры о них, сам половой акт и любые искусственные способы удовлетворения гениталий; всякий, кто занимается этим, находится в когтях майи. Это относится не только к семейным людям, но и к тьяги, тем, кто дал обет отречения от мира. Шри Джагадананда Пандит в седьмой главе своей книги «Према-виварта» пишет:

ваира̄гӣ бха̄и гра̄мя-катха̄ на̄ шунибе ка̄не
гра̄мя-ва̄рта̄ на̄ кахибе ябе милибе а̄не


свапане о на̄ кара бха̄и стрӣ-самбха̄ш̣ан̣а
гр̣хе стрӣ чха̄д̣ия̄ бха̄и а̄сия̄чха вана


яди ча̄ха пран̣ая ра̄кхите гаура̄н̇гера сане
чхот̣а харида̄сера катха̄ тха̄ке йена мане


бха̄ла на̄ кха̄ибе а̄ра бха̄ла на̄ парибе
хр̣дайете ра̄дха̄-кр̣ш̣н̣а сарвада̄ севибе
ваира̄гӣ бха̄и гра̄мйа-катха̄ на̄ ш́унибе ка̄не
гра̄мйа-ва̄рта̄ на̄ кахибе йабе милибе а̄не


свапане о на̄ кара бха̄и стрӣ-самбха̄шан̣а
гр̣хе стрӣ чха̄д̣ийа̄ бха̄и а̄сийа̄чха вана


йади ча̄ха пран̣айа ра̄кхите гаура̄н̇гера сане
чхот̣а харида̄сера катха̄ тха̄ке йена мане


бха̄ла на̄ кха̄ибе а̄ра бха̄ла на̄ парибе
хр̣дайете ра̄дха̄-кр̣шн̣а сарвада̄ севибе

„Скъпи братко, ти си на жизненото стъпало на отречението и не трябва да слушаш разговори за обикновени светски неща, нито пък да говориш за такива неща, когато се срещаш с други хора. Не мисли за жени дори в сънищата си. Приел си жизненото стъпало на отречението с обет, който ти забранява да общуваш с жени. Ако искаш да общуваш с Чайтаня Маха̄прабху, трябва постоянно да помниш случая с Чхот̣а Харида̄са и как той бе отхвърлен от Бога. Не яж богати ястия, не се обличай в скъпи дрехи, бъди винаги смирен и служи на Техни Божествености Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а в дълбините на сърцето си“.

«Брат мой, ты отрекся от мира, а потому не должен слушать мирские разговоры или вступать в них при встрече с другими. Не помышляй о женщинах даже во сне. Отрекаясь от мира, ты дал обет, который запрещает тебе общаться с женщинами. Если ты стремишься к общению с Чайтаньей Махапрабху, всегда помни случай с Чхотой Харидасом, которого отверг Господь. Никогда не ешь изысканных блюд и не носи роскошных нарядов, всегда оставайся смиренным и в глубине своего сердца служи Их Милостям Шри Шри Радхе-Кришне».

Изводът е, че който може да владее речта, ума, гнева, езика, стомаха и гениталиите си, трябва да бъде считан за сва̄мӣ или госва̄мӣ. Сва̄мӣ означава господар, а госва̄мӣ – господар на го, т.е. на сетивата. Когато човек се посвети на живот в отречение, едновременно с това той приема и титлата сва̄мӣ. Това не означава, че е господар на семейството си, на близките си или на обществото. Той трябва да бъде господар на сетивата си. Ако не е господар на сетивата си, не трябва да се нарича госва̄мӣ, а го-да̄са – слуга на сетивата. Следвайки стъпките на шестимата Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана, всички сва̄мӣ и госва̄мӣ трябва изцяло да се отдадат на любовно трансцедентално служене на Бога. Обратно, го-да̄сите служат на сетивата си, т.е. на материалния свят. Те не се занимават с друго. Прахла̄да Маха̄ра̄джа е описал го-да̄са още като ада̄нта-го, което се отнася за този, чиито сетива не са под контрол. Един ада̄нта-го не може да стане слуга на Кр̣ш̣н̣а. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30) Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:

Итак, того, кто контролирует речь, ум, гнев, язык, желудок и гениталии, следует называть свами или госвами. Слово свами означает «хозяин», а госвами — это хозяин го, то есть «хозяин чувств». Когда человек официально отрекается от мира, он получает титул свами. Это не означает, что он является хозяином своей семьи, сословия или общины. Он должен быть хозяином своих чувств. Того, кто не владеет чувствами, следует называть не госвами, а го-дасой, «слугой чувств». Идя по стопам шести Госвами Вриндавана, все свами и госвами должны посвятить свою жизнь трансцендентному любовному служению Господу. В противоположность этому го-дасы служат либо собственным чувствам, либо материальному миру. У них нет иного занятия. Махараджа Прахлада, объясняя смысл слова го-даса, называет такого человека аданта-го, то есть «тем, кто не владеет своими чувствами». Аданта-го не может стать слугой Кришны. В «Шримад-Бхагаватам» (7.5.30) Махараджа Прахлада говорит:

матир на кр̣ш̣н̣е паратах̣ свато ва̄
митхо 'бхипадйета гр̣хаврата̄на̄м
ада̄нта-гобхир вишата̄м̇ тамисрам̇
пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м
матир на кр̣шн̣е паратах̣ свато ва̄
митхо ’бхипадйета гр̣ха-врата̄на̄м
ада̄нта-гобхир виш́ата̄м̇ тамисрам̇
пунах̣ пунаш́ чарвита-чарван̣а̄на̄м

„Тези, които са решили да продължат съществуването си в материалния свят, за да удовлетворяват сетивата си, нямат шанс да станат Кр̣ш̣н̣а-осъзнати нито чрез лични усилия, нито чрез обучение от страна на други, нито чрез дискусии. Необузданите им сетива ги влекат в най-тъмните области на невежеството и по този начин те, заблудени, просто дъвчат това, което вече е било дъвкано“.

«Те, кто намерен и дальше жить в материальном мире ради чувственных наслаждений, никогда не обретут сознания Кришны. Им не помогут ни собственные усилия, ни наставления других людей, ни коллективные обсуждения. Необузданные чувства тащат этих людей в темнейшие районы невежества, и в безумии своем они занимаются тем, что „жуют уже пережеванное“».