Приложение 4
Appendix 4
Въпросите на Дхарма към Юдхищхира
Questions Posed by Dharma to Yudhiṣṭhira
Следните въпроси и отговори не са включени в основния текст на книгата:
The following questions and answers are not included in the main text:
„Какво прави човека учен? Как се постига извисена позиция? Кой е второто „аз“ на човека и от какво човек помъдрява?“
“What makes one learned? How does one attain an exalted status? What is one’s second self and by what does one become wise?”
„Човек става учен посредством изучаване на Ведите. Аскетизмът води до извисена позиция. Интелигентността е второто му „аз“, а служенето на по-старшите е, което води до мъдрост.“
“By study of the Vedas one becomes learned. Asceticism raises one to an exalted status. Intelligence is his second self, and serving elders makes one wise.”
„Какво е духовното качество на брамините? Кое в добродетелната им практика наподобява делата на праведните, кое е човешкото им качество и кое в действията им прилича на постъпките на неблагочестивите?“
“What is the Brahmins’ divine attribute? What is their virtuous practice resembling that of the pious, what is their human attribute, and what practice of theirs resembles that of the impious?”
„Изучаването на Ведите е духовното качество на брамините. Аскетизмът им е като добродетелните практики на праведните, смъртта е човешкият им признак, а клеветничеството е неблагочестието им.“
“Study of the Vedas is the Brahmins’ divine attribute. Their asceticism is like the virtuous practice of the pious, death is their human attribute, and slander by them is their impiety.”
„Какво е възвишеното качество на кшатриите, в какво се състои благочестието и порочността им и какъв е човешкият им недостатък?“
“What is the divine attribute of kṣatriyas, what is their piety and impiety, and what is their human failing?”
„Стрелите и оръжията са тяхната възвишеност, жертвата е благочестието им, а в това да изоставят клетник в беда е тяхната липса на добродетел. Страхът е човешката им слабост.“
“Arrows and weapons constitute their divinity, sacrifice is their piety and abandoning the distressed their impiety. Fear is their human failing.”
„Кое е Сама на жертвата, кое е нейната Яджур и кое — нейната Риг, без които не може?“
“What is the Sāma of sacrifice, what is its Yajur and what can it not do without?”
Юдхищхира разбрал истинското значение. Под „жертва“ якшата имал предвид духовната жертва за придобиване на чисто познание. В обичайното жертвоприношение, което човек извършва с огън и мантри, са необходими трите Веди — Сама, Яджур и Риг. В личното, духовно жертвоприношение, придобиването на истинско познание, а също жизненият дъх и умът, са толкова необходими, колкото ведическите мантри в традиционното жертвоприношение. И по-специално духовното жертвоприношение разчита на молитвата, която е представена от Риг мантрите.
Yudhiṣṭhira understood his actual meaning. By sacrifice he meant the spiritual sacrifice for obtaining pure knowledge. In the objective sacrifice which one normally performs with fire and mantras, the three Vedas--Sāma, Yajur and Ṛg--are required. In the subjective, spiritual sacrifice, the acquisition of true knowledge, along with life and mind, are as necessary as the mantras of the three Vedas are for the objective sacrifice. Particularly spiritual sacrifice depends upon prayer, which is represented by the Ṛg mantras.
Якшата продължил да пита без прекъсване: „Какво е най-ценното за земеделците, за сеячите, за онези, които жадуват за благоденствие, и за тези, които искат да родят?“
The Yakṣa went on without pause. “What is of greatest value to cultivators, to those that sow, to those wishing for prosperity and to those who bring forth?”
„Дъждът е най-ценен за земеделците; за сеячите това е семето; за жадуващите благоденствие — кравата, а за онези, които искат да родят — синът.“
“Rain is the most valuable thing for cultivators, for showers it is the seed, for those desiring prosperity it is the cow and for those who bring forth it is the son.”
„Кой човек, макар да диша, да е надарен с интелигентност, да е уважаван в света и да се наслаждава на сетивни удоволствия, въпреки всичко е считан за мъртвец?“
“What person, although breathing, endowed with intelligence, respected by the world and enjoying sensual pleasures, is nevertheless said to be not alive?”
„Човек, който не удовлетворява боговете, гостите, слугите и предците си, както и самия себе си с приношения на осветена храна, се казва, че е мъртвец, макар и да диша.“
“The person who does not satisfy the gods, guests, servants, ancestors and his own self with offerings of sanctified food is said to be dead even though breathing.”
„Кое тежи повече от земята? Кое е по-високо от небето? Кое е по-бързо от вятъра? И кое е по-многобройно от тревата?“
“What is weightier than the earth? What is higher than the sky? What is fleeter than the wind? And what is more numerous than grass?”
„Майката тежи повече от земята. Бащата е по-висок от небето. Умът е по-бърз и от вятъра, а мислите са по-неизброими от тревичките по земята.“
“The mother is weightier than the earth. The father is higher than the sky. Mind is fleeter than the wind and thoughts are more numerous than grass.”
Юдхищхира имал предвид, че служейки на майка си, за човек се казва, че придобива цялата земя, а служейки на баща си, се издига в рая.
Yudhiṣṭhira understood that by serving the mother one was said to obtain the earth and by serving the father one could rise to heaven.
Якшата продължил: „Кое не затваря очите си, докато спи? Кое не помръдва след раждането си? Кое няма сърце и кое нараства със собствени сили?“
The Yakṣa continued, “What does not close its eyes when sleeping? What does not move after birth? What has no heart, and what swells with its own force?”
„Рибите не затварят очи, докато спят. Яйцата не помръдват, след като се появят. Камъкът няма сърце, а реката нараства със собствени сили.“
“Fish do not close their eyes when sleeping. Eggs do not move after birth. A stone has no heart and a river swells with its own force.”
„Кой е приятел на изгнаника, на стопанина, на болния и на умиращия?“
“Who is the friend of an exile, of a householder, of a sick person and of a dying man?”
„Приятел на изгнаника е спътникът му, на стопанина — жена му, на болния — лекарят, а на умиращия — милосърдието.“
“An exile’s friend is his companion, that of a householder is his wife, the physician is a sick person’s friend and charity is a dying man’s friend.”
„Кой гостува на всички същества? Коя е вечната религия? О, Царю на царете, кое е животворният нектар и кое е онова, което прониква цялата вселена?“
“Who is the guest of all creatures? What is the eternal religion? O king of kings, what is life-giving nectar, and what pervades this entire universe?”
„Агни е гост на всички същества. Млякото на кравата е животворният нектар. Поднасянето на гхи в свещения огън, запален за Бога, е вечната религия, а въздухът прониква цялата вселена.“
“Agni is the guest of all creatures. Cows’ milk is life-giving nectar. Offering ghee into fire sacrifices made to the Lord is the eternal religion, and this entire universe is pervaded by air.”
„Кое е това, което броди само? Кое се ражда отново след рождението си? Кое противодейства на студа и кое е най-огромното поле?“
“What is it that wanders alone? What is born again after its birth? What is the antidote to cold, and what is the largest field?”
„Слънцето скита само. Луната се ражда отново и отново. Агни противодейства на студа, а земята е най-огромното поле.“
“The sun wanders alone. The moon is repeatedly born. Agni is cold’s antidote, and the earth is the largest field.”
„Кое е най-висшето убежище на добродетелта? Кое — на славата? Кое — на рая и кое — на щастието?“
“What is the highest refuge of virtue? What of fame? What of heaven, and what of happiness?”
„Щедростта е най-висшето убежище на добродетелта; на славата е милосърдието; на рая — истината, а най-висшето убежище на щастието е доброто поведение.“
“Liberality is virtue’s highest refuge, of fame it is charity, of heaven it is truth, and of happiness the highest refuge is good conduct.”
„Кое е душата на човека? Кой е приятелят, даден му от съдбата? Кое е най-голямата му подкрепа, и кое — най-сигурното му убежище?“
“What is the soul of a man? Who is the friend given to him by destiny? What is his chief support, and what is his chief refuge?”
„Душата на човека е синът му, съпругата е приятелят, дарен му от съдбата, облаците са най-голямата му подкрепа, а милосърдието — най-доброто му убежище.“
“The soul of a man is his son, his wife is the friend given by destiny, clouds are his principal support, and charity his best refuge.”
„Кое е най-доброто от всички похвални неща, от всички видове богатство и от всички видове щастие? И кое е най-ценното от всички постижения?“
“What is the best of all laudable objects, of all sorts of wealth and of all kinds of happiness? And what is the most important of all gains?”
„Сръчността е най-похвалното нещо. Знанието е най-голямото богатство. Здравето е най-голямото благополучие, а удовлетворението — най-висшето щастие.“
“Skillfulness is the most laudable object. Knowledge is the greatest wealth. Health is the greatest gain, and contentment is the highest happiness.”
„Коя е най-голямата добродетел в света? Коя религия винаги осигурява резултат? Кое е онова, което, ако бъде овладяно, никога не води човека към страдание? И с кого приятелството никога не свършва?“
“What is the greatest virtue in the world? What religion always bears fruits? What is it that which if controlled never leads men to misery? And with whom does friendship never break?”
„Въздържането от насилие над кое да е същество е най-голямата добродетел. Религията на трите Веди винаги е плодотворна. Овладеният ум никога не води до страдание и приятелството с добродетелния никога не свършва.“
“Abstention from harming any creature is the greatest virtue. The religion of the three Vedas is always fruitful. The mind if controlled never leads to misery, and friendship with the righteous never breaks.”
„Кое е онова, от което, като се отрече човек, става скъп на другите? Кое е онова, което, ако бъде изоставено, никога не води до нещастие? Кое е това, от което, ако се отречеш, ти носи богатство? И кое е това, от което, като се отречеш, ти носи щастие?“
“What is it that, by renouncing, makes a man dear to others? What is it which if given up never leads to misery? What is it which if renounced leads to wealth, and what is it which if renounced leads to happiness.”
„Отричането от гордостта прави човек скъп на другите. Изоставянето на гнева никога не води до нещастие. Ако се отречеш от желанието, това те прави богат, а отричането от алчността те прави щастлив.“
“Giving up pride makes one dear. Abandoning anger never leads to misery. Desire, if renounced, makes one wealthy, and abandonment of avarice leads to happiness.”
„Защо човек дава милостиня на брамините, на танцьорите, на слугите и на царете?“
“For what does one give charity to Brahmins, to dancers, to servants, and to kings?”
„На брамините дава за религиозни заслуги, на танцьорите като възнаграждение, на слугите, за да се издържат, а на царете, за да се освободи от страх.“
“One gives to Brahmins for religious merit, to dancers for renown, to servants for their support, and one gives to kings for freedom from fear.”
„Кое е онова, което покрива света? Кое пречи на нещо да открие самото себе си? Защо човек изоставя приятелите си? И какво му пречи да постигне рая?“
“What is it that envelops the world? What prevents a thing from discovering itself? Why are friends forsaken, and what prevents one from going to heaven?”
„Светът е покрит от мрак. Духовното невежество препятства себепознанието. Приятелите се изоставят поради скъперничество, а привързаността към света е пречка за човека да отиде в рая.“
“The world is enveloped with darkness. Spiritual ignorance prevents self-discovery. Friends are forsaken due to avarice, and connection with the world bars one from heaven.”
„Кога човек е все едно мъртъв? Кое кара едно царство да изглежда мъртво и кое прави жертвоприношението мъртво?“
“For what is a person regarded as dead? What causes a kingdom to be seen as dead, and what makes a sacrifice dead?”
„Беднякът, макар да живее, не е по-добър от мъртвец. Царството е мъртво без царя и мъртво е жертвоприношението без раздаване на милостиня.“
“A poor person, although living, is considered as good as dead. A kingdom without a king is considered dead, and a sacrifice without charity is dead.”
„Кой е пътят, който трябва да следва човек? Кое наричат вода, кое храна и кое — отрова? Кое е подходящото време за церемонията шраддха?“
“What is the path one should follow? What is spoken of as water, as food, and as poison? What is the proper time for a śraddhā?”
„Да се следват стъпките на праведните, е верният път. Ведическите текстове по космогония наричат „вода“ пространството. Кравата е наричана храна, тъй като от млякото ѝ се добива гхи, което на свой ред се използва в жертвоприношенията, а благодарение на тях вали дъжд, от който израства реколтата. Искането е отрова. Подходящото време за шраддха е, когато бъде намерен квалифициран брамин, който да я изпълни.“
“Following in the footsteps of the righteous constitutes the proper path. Space is spoken of as water in the Vedic texts on cosmogony. The cow is considered as food, as it is from milk that ghee is obtained; ghee is then used in sacrifices, and thanks to sacrifices there is rainfall, from which we get food grains. A request is poison. The proper time for a śraddhā is whenever a qualified Brahmin is available.”
Юдхищхира не бил сигурен дали отговорите му удовлетворяват якшата и вдигнал въпросителен поглед към него: „Ти как мислиш, о, якша?“ Но якшата продължил да му задава още въпроси:
Yudhiṣṭhira was unsure if his answers were satisfying the Yakṣa. He looked at him quizzically. “What is your opinion, O Yakṣa?” But the Yakṣa simply went on placing more questions.
„Кои са характеристиките на истинския аскетизъм? Кои са характеристиките на себеконтрола? Какво са прошката и срамът?“
“What is the characteristic of true asceticism? What of self-control? What constitutes forgiveness and shame?”
„Когато човек следва религиозния си дълг, това е аскетизъм. Себеконтрол означава да държиш ума си съсредоточен в помнене на Бога. Прошка е да понасяш враждебността, а за да се освободиш от срама, трябва да се въздържаш от всякакви порочни постъпки.“
“Following one’s religious duties is asceticism. Self-control means keeping the mind fixed in remembrance of the Lord. Forgiveness consists of tolerating enmity, and freedom from shame means abstaining from all vile acts.”
„О, Царю, какво наричат познание? Какво е умиротворение? Кое е познато като истинска доброта и какво е простотата?“
“O King, what is said to be knowledge? What is tranquility? What is known as the greatest kindness, and what is simplicity?”
„Разбирането за Брахман е истинско знание. Спокойното сърце е умиротворение. Добротата е желанието за благополучие на всички създания, а простотата е устойчивостта на ума.“
“Understanding Brahman is true knowledge. A peaceful heart is tranquility. Kindness consists of a desire for the welfare of all creatures, and simplicity means equanimity of mind.”
„Кой е непобедимият враг на човека? Коя е неизлечимата болест? Кой човек бива считан за честен и кой за непочтен?“
“What is man’s invincible enemy? What is his incurable disease? What man is regarded as honest, and what as dishonest?”
„Гневът е непобедимият враг. Ненаситността е неизлечимата болест. Човек, който е приятелски настроен към всички създания, е честен, а жестокият човек е непочтен.“
“Anger is the invincible enemy. Covetousness is the incurable disease. A man who is friendly to all creatures is honest, and the cruel man is dishonest.”
„Какво е познато като невежество, о, велики владетелю? Кое бива наричано гордост? Кое е считано за леност? И какво представлява скръбта?“
“What, O great monarch, is known as ignorance? What is spoken of as pride? What is understood to be idleness? And what is called grief?”
„Непознаването на собствените религиозни задължения е невежество. Гордост е да се считаш за извършителя на дейностите в този свят, без да разбираш, че съществува върховна сила, контролираща всичко. Леност е да не изпълняваш религиозния си дълг, а скръбта е невежество.“
“Not knowing one’s religious duties is ignorance. Pride means thinking oneself to be the doer of acts in this world, without recognizing that there is a supreme power in control of everything. Idleness is not performing one’s religious duty, and ignorance is grief.”
„Кое мъдреците наричат устойчивост и кое търпение? За кое се казва, че е най-доброто очистване, и кое бива наричано милосърдие?“
“What is known by the ṛṣis as steadiness, and what as patience? What is said to be the best ablution, and what is spoken of as charity?”
„Устойчивост означава непоколебимо придържане към собствения си религиозен дълг. Търпение е контролирането на сетивата. Най-доброто очистване е да пречистиш ума си от всички замърсявания, а милосърдие означава да закриляш всички създания.“
“Steadiness means adhering firmly to one’s religious duties. Patience is controlling the senses. The highest ablution is to cleanse the mind of all impurities, and charity means to protect all creatures.”
„Кой бива считан за учен? Кой е атеист? Кой е невеж? Кое бива наричано желание и кое — завист?“
“Who is considered learned? Who is an atheist? Who is ignorant? What is spoken of as desire, and what as envy?”
„Онзи, който знае задълженията си, е учен. Невежият човек е атеист, точно както и атеистът е невеж. Желанието е жажда за материални неща, а завистта не е нищо повече от скръб за сърцето.“
“One who knows his duties is learned. An ignorant man is an atheist, and thus is an atheist ignorant. Desire means longing for worldly things, and envy is nothing more than grief of the heart.”
„Какво е лицемерие? Какво е милостта на боговете? Кое се нарича порочност?“
“What is hypocrisy? What is the grace of the gods? What is called wickedness?”
„Да се преструваш измамно на религиозен човек, е лицемерие. Милостта на боговете е резултатът от подаянията. Порочност означава да оклеветяваш другите.“
“Falsely posing as a religious man is called hypocrisy. The grace of the gods is the result of charity. Wickedness means slandering others.”
„Добродетелта, печалбата и насладата си противоречат едно на друго. Как трите могат да съществуват заедно?“
“Virtue, profit and pleasure are opposed to one another. How then can these three co-exist?”
„Когато мъжът и жената са в щастлив съюз с цел да изпълняват религиозните си задължения, тогава тези три неща ще бъдат в хармония.“
“When a husband and wife are happily united for the purposes of performing religious duties, then these three can exist together harmoniously.”
„Кой, о, най-добър сред Бхаратите, е обречен на вечни мъки? Бързо отговори на въпроса ми!“
“Who, O best of the Bharatas, is doomed to eternal damnation? Speedily answer this question of mine.”
„Онзи, който повика брамин, за да му даде подаяние, а после не му дава нищо, е обречен на вечен ад. Там отива и онзи, който отрича истинността на Ведите, на брамините, на боговете и на религията на предците си. Също и онзи, който макар да е богат, отказва да даде милостиня.“
“One who summons a Brahmin for alms, but then gives nothing, is condemned to everlasting hell. He also goes to unending hell who denies the truth of the Vedas, the Brahmins, the gods and the religion of his forefathers. Also that man who although wealthy refuses to give charity must suffer everlasting damnation.”
„О, Царю, кажи ми кое със сигурност прави човека брамин? Дали потеклото, добрият характер, образованието или изучаването на Ведите?“
“O King, tell me with certainty what makes one a Brahmin? Is it birth, good character, learning or study of the Vedas?”
„Чуй, почитаеми якша, кои са истинските характеристики на брамина. Той бива разпознат единствено по поведението си. Рождението и образоваността, а дори и познаването на Ведите са безполезни, когато липсва добър характер. Брамин е само онзи, който изпълнява религиозния си дълг, принасяйки жертви. Той държи сетивата си под контрол. В противен случай такъв човек не бива да бъде считан за по-добър от шудра.“
“Hear, O Yakṣa, O worshipable one, what are the true characteristics of a Brahmin? It is by behavior alone that he is recognized. Birth and learning, even knowledge of all the Vedas, are useless if there is no good character. He alone is a Brahmin who performs his religious duties, offering sacrifices and keeping his senses under control. Otherwise he must be considered no better than a śūdra.”
„Какво се постига с приятни слова? Какво печели онзи, който действа единствено след внимателно обмисляне? Какво постига човек, който има много приятели? И какво получава онзи, който е отдаден на добродетелта?“
“What is gained by agreeable speech? What is gained by he who acts only after careful thought? What does the man with many friends gain? And what does he gain who is given to virtue?”
„Онзи, който говори приятно, става скъп на всички. Който действа с внимание, постига, каквото поиска. Човек с много приятели живее щастливо в този живот, а добродетелният човек получава щастие в следващия си живот.“
“One who speaks agreeably becomes dear to all. One who acts with care obtains whatever he seeks. The man with many friends lives happily in this life, and the virtuous man obtains happiness in the next life.”