19
Chapter 19
Кауравите прегрупират войските си
The Kauravas Rally
След смъртта на Джаядратха кауравските воини дадоха воля на скръбта си. Като виждаха колко много от тях загиват, те проклеха Дхритаращра и неговия син. Укорявайки ги за злонамерената им политика, воините възхваляваха Юдхищхира и братята му. Потънал в отчаяние, Дурьодхана се прибираше обратно към лагера си. Той седеше на терасата на своята колесница с ниско наведена глава. Неспособен да погледне когото и да било, умът му бе вглъбен единствено върху събитията от деня. Несъмнено нямаше воин, равен на Арджуна. Нито Дрона, нито Крипа, нито дори Карна можеха да застанат насреща му. Всъщност дори цялата армия не можа да го спре да убие Джаядратха. Дурьодхана стенеше от мъка. Влизайки в шатрата си, той седна на своя трон, последван от Дрона и останалите генерали. В лагера му не свиреше музика, бардовете не пееха.
After Jayadratha’s death, the Kaurava warriors expressed their sorrow. Seeing so many of their number slain, the soldiers condemned Dhṛtarāṣṭra and his son. Censuring them for their wicked policies, the warriors praised Yudhiṣṭhira and his brothers. Sunk in despair, Duryodhana rode back to his camp. He sat on the terrace of his chariot with his head lowered. Unable to look at anyone, his mind dwelt only on the day’s events. Surely there was no warrior equal to Arjuna. Neither Droṇa, Kṛpa, nor even Karṇa could stand before him. Indeed, the whole army combined could not stop him from killing Jayadratha. Duryodhana wept in his agony. Entering his tent he took his seat, followed by Droṇa and his other generals. No music played in his camp, and the bards were silent.
Опитвайки се да запази хладнокръвие, кауравският принц се обърна към Дрона с разтреперан от мъка глас: „О, учителю, виж клането, което бе извършено сред царете избрали да се бият на наша страна. Дори могъщият Бхишма лежи повален на бойното поле. Пандавите избиха седем акшаухини от войските ни. Днес твоят ученик изпълни обета си и уби Джаядратха, въпреки че ти му противопостави непробиваема бойна формация. Много наши съюзници заминаха за обителта на Ямараджа. Как ще мога да изплатя дълга си към тях? Аз не съм нищо повече от страхливец, погубил приятелите и роднините си. По-добре да потъне вдън земя такъв порочен скъперник и ненавистник на добродетелта като мене! Собственият ми дядо лежи на легло от стрели заради проклетите ми желания. Какво ще ми каже, като се срещнем на онзи свят?“
Struggling to maintain his composure, the Kaurava prince addressed Droṇa in a voice strained with grief. “O preceptor, behold the carnage among the kings who have come to our side. Even the mighty Bhīṣma lies prostrate on the battlefield. The Pāṇḍavas have slaughtered seven akshauhinis of our troops. Today your disciple fulfilled his vow and killed Jayadratha, even though you opposed him with an impenetrable array of troops. Many lords of the earth, desiring to do us good, have gone to Yamarāja’s abode. How can I repay my debt to them? Being nothing more than a coward, I have destroyed my friends and relatives. The earth should swallow me, covetous, sinful and opposed to virtue as I am. My own grandsire lies on a bed of arrows due to my wicked desires. What will he say when he meets me in the next world?”
Дурьодхана замълча и искрено заплака. Той скри лице в шепите си и започна да вика имената на убитите си братя. Карна се приближи да го утеши. Постепенно той се овладя. Поседя известно време с поглед, втренчен в нищото, без да знае какво да направи, и въздишайки тежко. Умът му се люшкаше между отчаянието и жаждата за отмъщение. Не всичко беше изгубено. Кауравите все още имаха Дрона, Карна, Ашватхама и други могъщи герои. Може би все още можеха да победят Пандавите, или поне да пленят или убият Юдхищхира. При всички случаи, да се предадат бе невъзможно. По-добре да загинат до последния човек, отколкото да предоставят царството на Пандавите след всичко случило се. Това беше най-малкото, което оцелелите Каурави можеха да направят за убитите си съюзници.
Duryodhana stopped speaking and wept openly. He buried his head in his hands and cried out the names of his slain brothers. Karṇa came over and comforted him. Gradually he gained control of himself and sat up. He sat staring straight ahead for some time, wringing his hands and breathing heavily. His mind moved between despair and the desire for revenge. All was not lost. The Kauravas still had Droṇa, Karṇa, Aśvatthāmā, and other powerful heroes. Perhaps they could yet defeat the Pāṇḍavas, or at least capture or kill Yudhiṣṭhira. In any circumstance, surrender was impossible. It would be better to be slain down to the last man than to hand over the kingdom to the Pāṇḍavas after all this. That was the least the surviving Kauravas could do to repay their slain colleagues.
Със стичащи се по лицето сълзи, Дурьодхана продължи: „О, най-добри воини, кълна ви се, че ще намеря покой само когато убия Пандавите или падна убит от тях. Ще последвам пътя, по който поеха приятелите и близките ни. Като ни виждат победени от враговете ни, нашите воини са неуверени в силите ни и възхваляват Пандавите. След като Бхишма падна, а ти не се сражаваш с пълна сила, учителю, войските ни чувстват, че са без закрила. Изглежда единствен Карна е загрижен за успеха ни. Като глупак аз се оставих да завися от някого, който е приятел само на думи. Алчен за богатства и греховен, с ум, заслепен от желания, аз разчитах на план, който бе сигурно, че ще бъде осуетен. В резултат на това, Джаядратха и толкова много други велики царе лежат мъртви на бойното поле. Затова моля за позволението ти, о, Дрона, да дам живота си в тази битка, както направиха всички тези герои.“
With tears running down his face, Duryodhana continued. “O foremost of warriors, I swear that I will obtain peace only by slaying the Pāṇḍavas or by being slain by them. I will follow the path taken by our friends and relatives. Seeing us overpowered by our enemies, our partisans are losing faith in our power. They are openly praising the Pāṇḍavas. With Bhisma fallen and you fighting only mildly, O preceptor, our troops think we have no protector. It seems that Karṇa alone is anxious for our success. Like a fool I have depended on one who is a friend only in words. Greedy for wealth and sinful, my mind blinded by desire, I have placed my hopes where they were bound to be thwarted. As a result, Jayadratha and so many other great kings all lie dead on the battlefield. O Droṇa, permit me therefore to lay down my life in battle, just as all these men have done.”
Дрона свали шлема и дългите си ръкавици и ги постави край себе си. Жилавите му ръце бяха целите в рани от стрели и опитни лечители мажеха с билкови мехлеми прорезите. Но укорителните думи на Дурьодхана го засегнаха по-дълбоко от раните. Той се обърна към принца: „Защо ме пронизваш, Царю, с думи, остри като ножове? Колко пъти ти казвах, че никой не може да победи Арджуна в бой. След като видях Бхишма повален, аз се убедих, че сме обречени. Заровете, които Шакуни хвърляше срещу Пандавите, сега се завръщат срещу нас като оръжия. Видура те предупреди за това, но ти не го послуша. Онзи, който пренебрегва съветите на доброжелателите си и действа на своя глава, е неразумен и скоро изпада в жалко положение. Вие навлякохте на всички ни тази беда, като доведохте Драупади в залата за събрания на Куру и я оскърбихте. Подобен грях не може да остане безнаказан.“
Droṇa removed his helmet and long gloves, placing them by his side. His sinewy arms were lacerated with arrow wounds, and skilled physicians applied herbal dressings to the cuts, but Duryodhana’s reproachful words stung him more than the wounds. He turned to the prince. “Why, O King, do you pierce me with words as sharp as darts? I have repeatedly told you that no one can defeat Arjuna in battle. Seeing Bhīṣma brought down I am convinced that we are doomed. The dice Śakuni threw against the Pāṇḍavas have returned against us as blazing arrows. Vidura warned you of this, but you did not heed him. He who ignores his well-wishers and goes his own way is stupid and is soon reduced to a pitiable condition. You have brought about this calamity upon us all by dragging Draupadī into the Kuru assembly and insulting her. Such a sinful deed cannot go unpunished.”
Дрона се беше наслушал на укорите на Дурьодхана. Той му напомни всички зли дела, които е извършил срещу Пандавите, давайки ясно да се разбере, че Кауравите няма кого друг да обвиняват за сегашните си страдания, освен самите себе си. Много пъти бяха предупреждавани, че войната с Пандавите няма да им донесе победа. Дрона се взря в Дурьодхана и в оцелелите му братя. Бхима вече бе избил половината от тях. Останалите представляваха жалка гледка в скръбта и безсилието си. Дрона чувстваше, че все пак е негов дълг да им осигури цялата закрила, на която бе способен, но оставаше малко надежда. Застанал с длан, поставена на ръкохватката от слонова кост на своя меч, той каза: „Като ме виждаш да потъвам в океана на пандавската сила, не бива да усилваш мъката ми, Царю. Чуй какъв е последният ми обет. Няма да сваля отново ризницата си, докато не убия всички панчалийци. А моят син ще избие сомаките. Когато тези две армии бъдат изличени, може и да успеем да победим Пандавите.“
Droṇa had heard enough from Duryodhana. He reminded him of every wicked act he had performed against the Pāṇḍavas, making it clear that the Kauravas had no one to blame but themselves for their present suffering. They had been warned many times that fighting the Pāṇḍavas would not result in success. Droṇa looked at Duryodhana and his surviving brothers. Bhīma had already slain half of them. The remainder were a sorry sight in their grief and frustration. Droṇa felt that it was still his duty to afford them whatever protection he could, but there was little hope. Standing up with his hand on his ivory-hilted sword, he said, “Seeing me sinking in the ocean of the Pāṇḍavas’ prowess, you should not enhance my grief, O King. Hear now my final determination. I will not take off my armor again until all of the Pañchālas are slain. My son will kill the Somakas. With those two armies gone, it may be possible for us to defeat the Pāṇḍavas.”
Дрона посочи към Крипа: „Ето тук стои непобедимият ачаря. Враговете ни не могат да го убият. Нека той вложи всичките си сили да погуби царете, съюзили се с Пандавите. О, Дурьодхана, почети брамините и им поднеси дарове. Направи приношения в свещения огън, за да умилостивиш божествата. Ще направим едно последно велико усилие. Утре ще препускам начело на армията ти с блеснали оръжия. Ще ме видиш да се врязвам в редиците на Пандавите като лъв, втурнал се сред стадо крави.“
Droṇa indicated Kṛpa. “Here is the invincible ācārya. Our enemies cannot kill him. Let him exert his full power to kill the kings who have sided with the Pāṇḍavas. O Duryodhana, worship Brahmins and offer them many gifts. Make offerings into the sacred fire and propitiate the deities. We will make one last great effort. Tomorrow I will ride at the head of your army with my weapons ablaze. You will see me penetrate the Pāṇḍava ranks like a lion entering a herd of cows.”
Зарадвани от думите на Дрона, Кауравите бавно се оттеглиха за през нощта, изтощени от дневната битка.
Cheered by Droṇa’s words, the Kauravas slowly retired for the night, exhausted from the day’s fighting.
Дхритаращра седеше безмълвен на трона си. Край него Санджая нежно потупваше челото му с мека кърпа, натопена в студена вода. Старият цар бе изгубил съзнание, когато бе чул как Бхима е избил още трийсет от синовете му за един ден. Когато се свести, той научи, че Арджуна бе успял да изпълни клетвата си и бе убил Джаядратха. Вцепенен и онемял от мъка, той едва чуто стенеше. Нима имаше някаква надежда за Кауравите, след като цялата им армия не бе успяла да попречи на Арджуна да стигне до царя на Синдху? Слепият монарх промълви с глас, който бе едва доловим: „О, най-добър сред всичките ми слуги, кажи ми как са сега оцелелите ми синове, след като видяха, че армията им е разбита, а Джаядратха е мъртъв? Ден след ден славата ни се топи. Безброй могъщи воини, които бяха на наша страна, загинаха. Всичко това се случва заради превратните влияния на съдбата.“
Dhṛtarāṣṭra sat silently on his throne. By his side Sañjaya gently dabbed his brow with a soft cloth soaked in cool water. The old king had lost consciousness when he heard how Bhīma had slain over thirty of his sons in one day. Returning to consciousness he learned that Arjuna had succeeded in his vow to kill Jayadratha. Struck dumb with grief, he moaned softly. Was there any hope for the Kauravas when their entire force could not prevent Arjuna from reaching the Sindhu king? The blind monarch spoke in a voice barely rising above a whisper. “O best of all my servants, tell me how my surviving sons are now faring, having seen their army routed and Jayadratha slain. Day by day my fame dwindles. Numerous powerful warriors on my side are being killed. All this is due to the adverse influence of fate.
Дхритаращра простена, клатейки глава: „Арджуна се вряза във войските ни, въпреки че са защитавани от Дрона и Карна. Дори боговете не биха могли да го спрат. Той е непобедим като бушуващ океан. А освен него съществува и Бхима. Половината от синовете ми са мъртви. Бхима няма да намери покой, докато не избие и другата половина. В същото време Арджуна, подпомаган от Дхрищадюмна и Сатяки, ще унищожи останалите герои на Куру. Трудно е за вярване. В началото на войната армията ни надвишаваше двойно пандавската. Сега останаха едва четири от нашите единайсет акшаухини срещу три от пандавските. Силите ни вече са почти равни.“
Dhṛtarāṣṭra broke off, shaking his head. “Arjuna smashed into our host, which was protected by Droṇa and Karṇa. Even the gods could not have stopped him. Surely he is as irresistible as the surging ocean. And then there is Bhīma.
С наведена глава Дхритаращра слушаше как Санджая описва разговора между Дурьодхана и Дрона. Като чу, че учителят отново се е заклел да унищожи пандавските войски, старият цар се обнадежди. Войната не беше приключила. Дрона и Карна все още бяха живи, също Крипа, Ашватхама и много други воини. Те щяха да са изпълнени с гняв и желание да отмъстят за смъртта на Джаядратха. И вероятно Арджуна е изтощен от страшното си усилие. Все още можеше да настъпи обрат в събитията. Често войни, които са изглеждали безнадеждно загубени, са спечелвани само защото войските са били прегрупирани.
His head down, Dhṛtarāṣṭra listened as Sañjaya described the conversation between Duryodhana and Droṇa. Hearing that the preceptor had again vowed to slay the Pāṇḍava forces, the old king became encouraged. The war was not over. Droṇa and Karṇa were still alive, as well as Kṛpa, Aśvatthāmā, and a number of other warriors. They would be burning with anger and a desire to avenge Jayadratha’s death. Perhaps, too, Arjuna would be fatigued after exerting himself so tremendously. Things may yet turn the other way. Wars had often been won by rallying troops when all had seemed hopeless.
Виждайки, че Дхритаращра отново се изпълва с надежда, Санджая каза: „О, Царю, не забравяй, че водач и закрилник на Пандавите е Кришна. Именно с негова помощ Арджуна успя днес. Хората ти нямат шанс, когато са изправени срещу Кешава в боя. Той е вечният защитник на праведните и унищожителят на демоничните. Затънали в греховност и невежи за добродетелта, синовете ти навличат сами това бедствие върху себе си и върху своите приятели. Единствената им надежда е да върнат на Пандавите законната им собственост. Страхувам се обаче, Царю, че тази възможност отмина. И вината за това е твоя. Резултатът ще е масово унищожение на кшатриите.“
Sañjaya, seeing Dhṛtarāṣṭra looking more hopeful, said, “O King, you should not forget that Kṛṣṇa is the Pāṇḍavas’ guide and protector. It was due to His help that Arjuna succeeded today. Your men have no hope if they oppose Keśava in battle. He is the unfailing defender of the righteous and the annihilator of the demonic. Steeped in sin and ignorant of virtue, your sons are bringing a terrible calamity upon themselves and their friends. Their single hope lies in returning the Pāṇḍavas’ rightful property. However, O King, I fear the opportunity for that has passed. This is your fault. It will result in a massive destruction of kṣatriyas.”
Дхритаращра си спомни невъобразимата форма, която Кришна бе проявил в залата, където той седеше сега. След това беше чувал много за славата му от ришите — но такива описания бе слушал и преди. Опитвайки се да накарат царя да се вразуми, мъдреците отново му бяха напомнили как Кришна бе избил много демони, способни да се преобразяват по своя воля, които бяха тормозили дори боговете.
Dhṛtarāṣṭra remembered the inconceivable form Kṛṣṇa had displayed in the hall where he now sat. After that, he had heard about Kṛṣṇa’s many glories from the ṛṣis--descriptions he had heard before. Trying to bring the king to his senses, the ṛṣis had again reminded him how Kṛṣṇa had killed numerous Asuras, who were capable of assuming forms at will and who had terrorized even the gods.
Усещайки странно чувство на умиротворение при мисълта за Кришна, Дхритаращра каза: „Дори ако по някакъв начин успеем да победим Пандавите, пак ще трябва да се сражаваме с Кешава. За да защити интереса им, той ще вземе непобедимия си диск и ще се втурне срещу войските ми като всепоглъщащия пожар на вселенското унищожение. И след като погуби Куру, ще даде земята на синовете на Кунти. Не виждам как бихме могли да спечелим победа. Дурьодхана е невеж по отношение на позицията и могъществото на Кришна. Този безумец и неверник е роб на собствените си сетивни желания. Той никога не би могъл да разбере Абсолютната Истина. Прилича на дете, което иска да изгаси пожар с двете си ръце. Арджуна и Кришна са се слели сякаш в една душа. Целите и желанията им са едни и дори могъщият Шива не би могъл да ги спре.“
Feeling a strange sense of peace as he thought of Kṛṣṇa, Dhṛtarāṣṭra said, “Even if by chance we are able to defeat the Pāṇḍavas, we will still have to contend with Keśava. For their interests He will take up His irresistible discus and rush against my forces like the all-consuming fire of universal destruction. After destroying the Kurus He will offer the earth to Kuntī. I do not see how we can attain victory. Duryodhana is ignorant of Kṛṣṇa’s position and power. The faithless fool is a slave to his own senses. He can never understand the Absolute Truth. He is like a child who wishes to extinguish fire with his hands. Arjuna and Kṛṣṇa are united as one soul. Their aims and desires are one, and even the mighty Śiva cannot thwart them.”
Мислейки за сина си, царят отново усети как сърцето му се изпълва с мъка. Щеше ли да го прегърне някога пак? Навярно не. Той сигурно щеше да загине на бойното поле. Но все пак пътеките на съдбата бяха неразгадаеми. Дори Кришна не бе успял да предотврати смъртта на Абхиманю. А със сигурност той не може да е искал синът на скъпия му приятел и на сестра му да умре. Осъзнавайки неизбежното, но и надявайки се то да не се случи, царят се изправи от мястото си и слугите му го отведоха. Той нареди на Санджая да дойде пак на другия ден и да му разкаже всички събития от нощта и как битката е започнала отново.
Thinking of his son, the king again felt sorrow fill his heart. Would he ever see him again? It seemed unlikely. He would probably die in this battle. Yet the ways of fate were inscrutable. Even Kṛṣṇa, it seemed, could not prevent Abhimanyu’s death. Surely He could not have wanted that son of His dear friend and sister to die. Gripped by the duality of realizing the inevitable and yet hoping to resist it, the king rose from his seat and his servants led him away. He told Sañjaya to return the next day and recount any events of the night, and how the battle began again.
С изгрева на слънцето на четиринайсетата утрин, гневен от спомена за събитията от предишния ден, Дурьодхана каза на Карна: „Как Арджуна успя да премине през редиците ни вчера? Пред самите ти очи той уби Джаядратха. Дори с нечестната постъпка на Кришна това пак не би трябвало да е възможно. Синът на Шакра почти унищожи огромната ми армия. Със сигурност това е желанието на Дрона. Не мога да приема, че учителят се сражава с цялата си мощ. Ако се бе противопоставил на Арджуна с всичките си сили вчера, Джаядратха нямаше да бъде убит. Арджуна е изключително скъп на великодушния Дрона. Какъв глупак съм, че му се доверих, когато обеща да защитава Джаядратха. А сега съм отчаян.“
As the sun rose on the fourteenth day, Duryodhana, seething as he recalled the events of the previous day, spoke with Karṇa. “How was it possible for Arjuna to penetrate our ranks yesterday? Before your eyes he slew Jayadratha. Even with Kṛṣṇa’s devious trick, it should still not have been possible. My once vast army has been reduced to a pitiable few by Śakra’s son. Surely this must be Droṇa’s desire. I cannot accept that the preceptor is fighting to his full power. If he had opposed Arjuna with all his strength yesterday, then Jayadratha would not have been killed. Arjuna is exceedingly dear to the magnanimous Droṇa. Fool that I was, I believed him when he promised to protect Jayadratha. Now I am despairing.”
Карна не беше съгласен: „Не мисля, че трябва да обвиняваш учителя. Без да мисли за собствения си живот, той яростно се сражава с враговете ни. Не е негова вината, че не успя да спре Арджуна, насърчаван от Кришна да изпълни обета си. Облечен в непроницаема ризница и с Гандива в ръка, той е непобедим. За мен няма нищо чудно в това, че успя да победи Дрона. Пък и учителят е стар, вече не е толкова ловък и бърз. Как би могъл да се сравнява с Арджуна?“
Karṇa did not agree. “I do not think you should blame the preceptor. Heedless of his own life he fights our enemies furiously. It is not his fault that he failed to prevent Arjuna, guided by Kṛṣṇa, from fulfilling his vow. Clad in impenetrable armor and wielding the Gāṇḍīva bow, he is formidable. It was no wonder to me that he overcame Droṇa. Furthermore, the preceptor is old and not so agile or quick. How can he contend with Arjuna on equal terms?”
Карна и Дурьодхана пътуваха на колесниците си, докато разговаряха. Пред себе си в далечината те виждаха разпростиращата се до хоризонта пандавска войска. С блестящи на слънцето ризници и оръжия, войските приличаха на сияещо море. Кауравските воини отговориха на бойните им викове с тръбенето на раковините си.
Karṇa and Duryodhana were riding out on their chariots as they spoke. Ahead of them in the distance they saw the Pāṇḍava forces spread across the horizon. With their armor and weapons glinting in the sun, their army appeared like a sparkling sea. Their roars and conch blasts were answered by the Kauravas’ warriors.
Карна си слагаше шлема, когато продължи: „Според мен съдбата е всемогъща. Независимо от усилията или многочислеността ни, независимо дори от това, че в нашата армия се намират най-великите герои, съдбата въпреки всичко прави безполезни старанията ни. О, Царю, човек, сполетян от превратната съдба, разбира, че всичките му усилия са напразни. Ние постоянно се противопоставяме на Пандавите, но въпреки това те винаги остават невредими. Не мисля, че с нещо ни превъзхождат — нито по интелект, нито по сила — нито пък ми се струва, че си направил погрешна преценка поради липса на разбиране. Единствено съдбата контролира всичко. Ако съдбата е повелила да страдаме, не е по силите ни да променим този факт.“
Karṇa put on his helmet as he continued. “In my opinion, destiny is supreme. Despite our efforts and our numbers, and even though our army contains the greatest heroes, still, fate makes our endeavor futile. O King, a man afflicted by adverse fate finds all his exertions useless. We have constantly antagonized the Pāṇḍavas, yet they have always emerged unharmed. I do not see that they are superior to us in either intellect or power, nor do I feel that you have miscalculated through lack of understanding. It is fate alone that controls everything. If destiny has decreed that we should suffer reversals, then nothing in our power can alter that fact.”
Дурьодхана мълчеше. Може би Карна бе прав. Съдбата определено беше благосклонна към Пандавите. Но тя винаги беше непостоянна. Сега несъмнено бе време да прояви благоволение и към него. Дрона се бе заклел да унищожи панчалийците и сомаките — почти всичко, което бе останало от армията на Пандавите. Ако спазеше обета си, все пак можеха да постигнат победа. Принцът стисна зъби и хвърли поглед към Дрона, който бе зает с подреждането на войските в боен ред. Нямаше полза да го укорява повече.
Duryodhana remained silent. Perhaps Karṇa was right. Fortune had surely favored the Pāṇḍavas. But fortune was always flickering. Surely it was time it favored him. Droṇa had sworn to annihilate the Pañchālas and Somakas, the major remnant of the Pāṇḍava army. If he kept his vow, then they might still attain victory. The prince clenched his teeth and looked at Droṇa, who was busy marshaling the troops into formation. It would not help if he censured him any more.
Колесницата на Дурьодхана достигна до останалите кауравски водачи и той започна да раздава заповеди и да се подготвя. След като решиха каква ще бъде стратегията за деня, Кауравите се подредиха във формация, наподобяваща костенурка. В отговор на това Пандавите строиха войските си в боен ред, оформен като акула. Двете армии се сблъскаха с ликуване, удряйки оръжията си. Гъст облак прах се вдигна над бойното поле.
Duryodhana’s chariot reached the other Kuru leaders and he issued orders and made arrangements. Having agreed upon a strategy for the day’s fighting, the Kauravas formed themselves into an array shaped like a turtle. In response, the Pāṇḍavas aligned their troops in an arrangement resembling a shark. The two armies came together cheering, their weapons clashing as a huge cloud of dust rose above the battlefield.
Решен да приключи конфликта възможно най-бързо, Бхима започна да търси оставащите кауравски принцове, препускайки сред вражеските редици. Незабавно го обкръжиха слонове и конници, сипейки оръжията си върху ревящия Пандава. Започна яростна битка. Дхрищадюмна и близнаците се втурнаха срещу армията на мадраките. Помнейки обета си, Сушарма и оцелелите самшаптаки предизвикаха Арджуна. Сатяки оставаше близо до Юдхищхира, за да го пази заедно с Шикханди и други воини на колесници.
Determined to end the conflict as quickly as possible, Bhīma sought out the remaining Kaurava princes. As he charged into the enemy ranks, he was surrounded by elephants and horsemen, who rained down their weapons on the roaring Pāṇḍava. As a fierce battle began, Dṛṣṭadyumna and the twins rushed against the Madraka army. Susharma and the remainder of the Samshaptakas, remembering their vow, challenged Arjuna. Sātyaki stayed close to Yudhiṣṭhira, protecting him along with Śikhaṇḍī and other chariot fighters.
Дрона се сблъска с панчалийците и ги обсипа с десетки хиляди стрели. Призовавайки небесните си оръжия, той ги избиваше бързо. Един могъщ цар на име Шиби, препускащ начело на сомаките, нададе бойния си вик и предизвика Дрона. Той го улучи с трийсет стрели и уби колесничаря му. Дрона се разгневи и го нападна с десет стоманени стрели. Те умъртвиха четирите коня на Шиби, повалиха флага му и отсякоха главата на царя, както стоеше, готов за бой.
Droṇa encountered the Pañchālas and showered them with tens of thousands of arrows. Invoking celestial weapons, he swiftly cut them down. A powerful king named Sibi, charging at the head of the Somakas, roared out his battle cry and challenged Droṇa. He struck him with thirty arrows and slew his charioteer. Droṇa was infuriated and replied with ten arrows made of steel. He slew Sibi’s four horses, cut down his standard, and severed the king’s head as he stood in the fight.
Дурьодхана изпрати друг колесничар на колесницата на Дрона и учителят продължи да се сражава с панчалийците и сомаките едновременно.
Duryodhana ordered another charioteer onto Droṇa’s chariot, and Droṇa continued to fight the Pañchālas and Somakas together.
Бхима бе обкръжен от много кауравски принцове, нападнали го едновременно от няколко страни със стрелите си. Без да трепне от атаката им, Бхима скочи от колесницата си и се хвърли върху един от тях. Като се качи на колесницата му, той го заудря с юмруци. Принцът падна безжизнен на земята със счупени ръце и крака. Бхима се нахвърли върху друг принц, удряйки го и убивайки го по същия начин. Карна се спусна да защитава Кауравите, хвърляйки пламтящото си копие по Бхима, докато той тичаше из бойното поле. Бхима се обърна към копието и го улови, хвърляйки го незабавно обратно по Карна, но Шакуни го съсече във въздуха с една остра като бръснач стрела.
Bhīma was surrounded by a number of Kaurava princes. They assailed him from all sides with arrows. Not concerned about their attack, Bhīma jumped down from his chariot and ran over to one of them. Leaping onto his chariot, he smashed him with his fists. With all his limbs broken the prince toppled lifeless from his chariot. Bhīma leapt down and raced over to another prince, striking and killing him in the same way. Karṇa came to the Kauravas’ protection, hurling a flaming dart at Bhīma as he ran across the field. Bhīma faced that dart and caught it, immediately hurling it back at Karṇa. As it flew toward Karṇa, Śakuni cut it down with a razor-headed shaft.
Невъзмутим от нападенията на Кауравите, Бхима хвана друг принц и го уби с един могъщ удар. След това се качи отново на колесницата си и наду своята раковина. С дъжд от златопери стрели той разби колесницата на Дурмада, друг от братята на Дурьодхана. Дурмада се затича към колесницата на брат си Душкарна и се качи на нея. Двамата принцове застанаха един до друг, изстрелвайки точните си стрели по Бхима със стотици. Бхима се втурна към Душкарна и разтроши колесницата му само с един удар на боздугана си. Принцовете успяха да скочат, но същото направи и Бхима и ги заудря с юмруците си. И двамата паднаха мъртви под ударите му със смазани тела.
Oblivious to the Kauravas’ arrows, Bhīma caught hold of another prince and killed him with one mighty slap. He then remounted his chariot and blew his conch. With a volley of gold-winged shafts he smashed the chariot of Durmada, another of Duryodhana’s brothers. Durmada ran over to his brother Duskarna’s chariot and leapt aboard. Both princes stood together firing their straight-flying arrows at Bhīma by the hundreds. Bhīma rushed at Duskarna and demolished his chariot with a single mace blow. The two princes jumped clear, but Bhīma leapt down and pounded them with his fists. Struck repeatedly by Bhīma they both fell dead, their bodies pulverized.
Виждайки Бхима да се движи сред тях като помитаща всичко буря, Кауравите извикаха от страх: „Това със сигурност е самият Рудра, преобразил се като Бхима, за да ни унищожи! Да бягаме и да спасим живота си!“
Seeing Bhīma ranging among them like an all-destroying tempest, the Kauravas cried out in fear. “Surely this is Rudra himself come as Bhīma for our annihilation! Let us flee for our lives.”
Воините побягнаха като обезумели от Бхима, без да се обръщат назад. Връщайки се на колесницата си, Бхима започна да се сражава с Дурьодхана, Крипа и Карна. Докато ги отблъскваше сам, много други пандавски воини му дойдоха на помощ и последва свирепа битка.
The soldiers ran wildly from Bhīma. No two were seen to be running together as they fled without looking back. Returning to his chariot, Bhīma fought with Duryodhana, Kṛpa and Karṇa. As he battled alone, a number of other Pāṇḍava warriors came to his support and a violent struggle ensued.
В друга част на бойното поле Сомадатта се биеше със Сатяки. Разярен от убийството на сина си, воинът на Куру извика: „Защо забрави религиозните закони на боя и извърши порочно дело? Как може доблестен човек да напада някого, който е оставил настрана оръжията си? Това ще те унищожи, о, злонамерени. Сега ще постигнеш резултатите от коварната си постъпка. Днес или ще те убия, или ще падна убит от теб. Не се ли случи това, нека пропадна в най-страшния ад. Приготви се, окаянико, защото сега ще хвърля по теб най-смъртоносните си оръжия.“
Elsewhere on the battlefield Somadatta encountered Sātyaki. Enraged at his son’s slaughter, the Kuru leader bellowed, “Why, O Satvata hero, have you forgotten the religious codes of warfare and taken to evil practices? How can a virtuous person strike one who has laid aside his weapons? This will lead to your downfall, O mean-minded one. You will now suffer the consequences of your vile act. I swear by my two sons that I will either kill you or be killed by you today. If this does not come to pass, then may I fall into dreadful hell. Stand ready, wretch, for I will now let go my deadliest weapons.”
Сомадатта наду раковината си и изрева като лъв. Сатяки се беше разгневил от думите му и отговори силно: „О, потомъко на Куру, не ме е страх нито от теб, нито от празнодумството ти. Нима някой, който познава кшатрийския си дълг, трябва да трепери пред подобни заплахи? Сражавай се с цялата си мощ — ако искаш сам, ако искаш с всичките си поддръжници — но аз ще те убия. Погубих сина ти заедно с много други могъщи Куру. Те вече бяха убити от гнева на праведния и винаги предан на истината Юдхищхира. Тъй като си го избрал за свой враг, владетелю, и ти ще ги последваш в пътя им. Защитавай се! Кълна се в нозете на Кришна и по силата на всичките си досегашни благочестиви дейности, че днес ще те убия!“
Somadatta blew his conch and roared like a lion. Sātyaki was infuriated by his speech and he thundered back, “O descendent of Kuru, I am not afraid of you or your empty words. Why should one conversant with kṣatriya duty quake when confronted by such threats? Fight to your utmost power, either alone or with your supporters, and I will slay you. I killed your son along with many other powerful Kurus. Indeed, they have all been slain by the anger of the virtuous and ever-truthful Yudhiṣṭhira. Having chosen him as your enemy, O lord of men, you too will follow the path they have taken. Guard yourself. I swear by Kṛṣṇa’s feet and by all my past pious acts that I will kill you today.”
Двамата мъже започнаха да сипят порои от стрели. Наблюдавайки двубоя им отдалеч, Дурьодхана изпрати огромна конна дивизия в подкрепа на стария си чичо. Десетки хиляди от тях обградиха Сатяки, покривайки го със стрели. Дхрищадюмна видя положението на Сатяки и му се притече на помощ заедно с голям ескадрон пандавски воини. Когато двете армии се срещнаха, вдигна се оглушителен шум. Сомадатта съсредоточи атаката си върху Сатяки, изстрелвайки по него порой смъртоносни стрели. Героят на Вришни го атакува със своите стрели, които пронизаха Сомадатта и го повалиха в безсъзнание. Колесничарят му на мига го отнесе настрани от битката.
Both men began to discharge volleys of arrows. Observing the fight from a distance, Duryodhana sent a large division of horsemen to support his old uncle. Ten thousand of them hemmed in Sātyaki and covered him with arrows. Dṛṣṭadyumna saw Sātyaki’s position and came to his aid, along with a great force of Pāṇḍava warriors. A deafening tumult arose as the two armies met. Somadatta concentrated his attack on Sātyaki, sending a cluster of blood-sucking shafts at him. The Vrishni hero responded with arrows that pierced Somadatta’s armor and made him swoon. His charioteer carried him away from the fight.
Дрона се впусна в боя с надеждата да убие Сатяки. Надавайки бойния си вик, той хвърли мощните си оръжия по вришнееца, който се сражаваше с хиляди други воини около него. Виждайки Сатяки под атаката на учителя, Юдхищхира и близнаците извикаха от гняв и се включиха в боя. Те нападнаха Дрона от всички страни и отклониха нападението му над Сатяки. Бхима и Дхрищадюмна се присъединиха към тях, а Дурьодхана, Карна и Крипа дойдоха на помощ на Кауравите. Когато към воините от двете страни се присъединиха и многочислени войски, битката се ожесточи и обърка. Стрели, копия, ланцети и други оръжия летяха из въздуха. Боздугани се сблъскваха сред дъжд от искри, удряха се мечове. Гневни воини се нападаха и пробождаха. Глави, крайници и вътрешности на убити бойци покриваха земята. С викове и крясъци воините се нахвърляха едни върху други, ослепели от ярост.
Droṇa rushed into the battle hoping to slay Sātyaki. Shouting out his battle cry, he hurled powerful weapons at the Vrishni warrior, who was contending with the thousands of other fighters all around him. Yudhiṣṭhira and the twins, seeing Sātyaki under attack by Droṇa, roared in anger and entered the fight. They assailed Droṇa from all sides and diverted his attack from Sātyaki. Bhīma and Dṛṣṭadyumna joined them, and Duryodhana, Karṇa and Kṛpa came to support the Kauravas. With the heroes on both sides backed by numerous troops, a fierce and confused fight ensued. Arrows, darts, lances and other weapons flew through the air. Maces collided in showers of sparks and swords clashed. Wrathful warriors hacked and lunged at each other. The heads, limbs and entrails of slain warriors covered the ground. With screams and roars they fell upon each other, blinded by rage.
Наблизо Гхатоткача се носеше по бойното поле. Ракшасът се бе качил на колесница с осем колела, направена от черно желязо и застлана с мечи кожи. Снабдена с всевъзможни видове оръжия, тя издаваше ужасяващ шум, докато громолеше през полесражението. Това беше магична колесница, теглена от зверове от подземното царство, подобни на слонове, но с рога и пламтящи червени очи. На флага ѝ имаше огромен черен лешояд с разперени криле и крака, който надаваше плашещи зловещи писъци. Отстрани бе обкичена с червени знаменца и нанизи от кости. Гхатоткача стоеше изправен на колесницата като тъмна планина. С дългите си зъби, заострени като стрели уши, неестествено оформени очи и плешива глава, видът му караше кауравските войски да отстъпват назад от ужас. Заобикаляше го цяла акшаухини от ракшаски воини, въоръжени с боздугани, копия, канари и дървета. Те влизаха в боя с рев, който караше земята да се тресе.
Some way off, Ghaṭotkaca was moving across the field. The Rākṣasa was mounted on an eight-wheeled chariot made of black iron and spread with bearskins. Furnished with all types of weapons, it emitted a terrifying noise as it moved across the field. It was a celestial chariot, and it was drawn by beasts of the underworld who resembled elephants but who had horns and blazing red eyes. On its banner was a great black vulture with outspread wings and feet, and it gave off frightful screeches. Around its sides were red flags and rows of bones. Ghaṭotkaca stood on the chariot like a dark mountain. With his long fangs, arrow-shaped ears, unnatural eyes and bald head, his sight sent the Kaurava troops dashing away in terror. He was surrounded by an akshauhini of Rākṣasa warriors armed with maces, spears, rocks and trees. They advanced into battle with roars that shook the earth.
Като го видя, Ашватхама излезе насреща му. Горд с бойните си умения, той стоеше непоклатим, докато ракшасите наближаваха. Гхатоткача се изсмя и използва мистичното си могъщество, за да сътвори дъжд от скали, които се посипаха по Ашватхама и обкръжаващите го воини. Стрели, копия, секири и ятагани падаха заедно с камъните. Пускайки стрели, заредени с мантри, Ашватхама спря пороя. Тогава Гхатоткача изстреля петдесет стрели, които се забиха в бронята и тялото на Ашватхама. Запазвайки самообладание, синът на Дрона отвърна с дузина стрели и те се забиха в ракшаса. Разтърсен от удара, Гхатоткача грабна колело с хиляди спици и остър като бръснач ръб. То блестеше като огнено и бе обсипано със скъпоценности. Като го завъртя, ракшасът го запрати по Ашватхама.
Seeing him advance, Aśvatthāmā came before him. Proud of his ability with weapons, he stood unmoving as the Rākṣasas approached. Ghaṭotkaca laughed and used his mystic powers to make a shower of rocks fall on Aśvatthāmā and the soldiers supporting him. With the stones fell arrows, spears, axes and clubs. Releasing an arrow charged with mantras, Aśvatthāmā checked the downpour. Ghaṭotkaca then released fifty shafts that dug into Aśvatthāmā’s armor and body. Droṇa’s son, maintaining his equilibrium, replied with a dozen arrows that cut into the Rākṣasa. Ghaṭotkaca, rocked by the assault, took up a thousand-spoked wheel with a razor-sharp edge. It shone like fire and was studded with gems. Spinning it, the Rākṣasa hurled it at Aśvatthāmā.
С двайсет сърповидни стрели Ашватхама съсече колелото на парчета. Те се посипаха по земята, като рухналите надежди на човек под влиянието на неблагоприятната съдба. Гхатоткача поднови атаката си с порой от стрели, които напълно покриха врага му. Синът на ракшаса, Анджанапарва, му се притече на помощ в нападението над Ашватхама. Той го атакува със стотици дълги стрели с глави като шипове, пропити с масло.
With twenty crescent-headed shafts, Aśvatthāmā broke the wheel to pieces. It fell uselessly to the ground like the purposes of a man under the influence of adverse destiny. Ghaṭotkaca followed the attack with a volley of shafts that completely covered Aśvatthāmā. The Rākṣasa’s son, Anjanaparva, then came to his side and joined the assault on Aśvatthāmā. He attacked him with hundreds of long arrows fitted with barbed heads and soaked in oil.
Потънал сред стрелите, Ашватхама приличаше на планината Меру, обливана от пороен дъжд. Колесничарят му бързо зави с колесницата и когато се измъкна от атаката, той изстреля една стрела, с която свали знамето на Анджанапарва. С още две стрели уби двамата му колесничари. След това погуби конете му, а с друга стрела с острие бръснач счупи лъка му.
Swallowed by shafts, Aśvatthāmā appeared like Mount Meru drenched by a shower of rain. His charioteer swiftly wheeled his chariot around, and as he came clear of the onslaught, he released an arrow that cut down Anjanaparva’s standard. With two more shafts he slew his two charioteers. He then killed his horses, and with another razor-faced arrow cut apart his bow.
Анджанапарва скочи от колесницата си, размахвайки ятаган, украсен със златни звезди, но едва бе успял да го насочи към Ашватхама, когато синът на Дрона вече бе разсякъл оръжието с три стрели. Ракшасът грабна боздуган, украсен със злато. Като го разлюля, той го хвърли по Ашватхама, който го разби със стрелите си. Анджанапарва скочи високо в небето и започна да хвърля клони и камъни по противника си. В същото време Гхатоткача изстрелваше хиляди огневърхи стрели по Ашватхама. Отбивайки атаката на Гхатоткача и едновременно с това сражавайки се с Анджанапарва, Ашватхама изстреля във въздуха стрели, които пронизаха цялото тяло на Анджанапарва. Когато ракшасът слезе на земята, Ашватхама пусна една широкоглава стрела с цялата си мощ. Заредена с мантри, тя отсече главата на Анджанапарва, която падна на земята като черна скала, а блестящите му обеци проблясваха като златни камъни.
Anjanaparva leapt from his chariot brandishing a scimitar embellished with golden stars, but he had hardly fixed his gaze on Aśvatthāmā before Droṇa’s son cut the weapon apart with three arrows. The Rākṣasa took up a mace decked with gold. Swinging it around, he hurled it at Aśvatthāmā, who broke it to pieces with his arrows. Anjanaparva jumped into the sky and rained down trees and rocks onto his opponent. At the same time, Ghaṭotkaca fired thousands of fire-tipped shafts at Aśvatthāmā. Simultaneously countering Ghaṭotkaca’s attack and fighting Anjanaparva, Aśvatthāmā shot arrows into the air which pierced Anjanaparva all over his body. As the Rākṣasa descended to the ground, Aśvatthāmā released a broad-headed shaft with all his strength. Empowered by mantras, the shaft tore off Anjanaparva’s head, which fell to the earth like a black boulder, its bright earrings gleaming like seams of gold.
Олюлявайки се от мъка и ярост, Гхатоткача изрева: „Ела и се бий! Няма да останеш жив днес!“
Shaking with grief and rage, Ghaṭotkaca roared, “Stand and fight! You will not escape alive from me today.”
Ашватхама свали лъка си и отговори иронично: „О, могъщи, по-добре се сражавай с някой друг. Ти си дете на Бхима, затова си ми като собствен син. Не е редно да се сражавам с теб, нито пък изпитвам гняв. Тръгни си сега, докато все още съм милостиво разположен към теб, защото разгневеният човек може да погуби дори самия себе си.“
Aśvatthāmā lowered his bow and replied derisively, “O celestially powerful one, you should fight with others. As Bhīma’s offspring you are like my son. It is improper for me to fight you, nor do I feel angry with you. Leave now while I still feel kindly disposed toward you, for a man excited by rage may kill even his own self.”
Гхатоткача се ядоса дори още повече и сякаш гореше, като се провикна: „Какво?! Приличам ли ти на обикновен човек, че се опитваш да ме сплашиш с подобни думи? Аз съм предводителят на ракшасите. Силата ми е не по-малка от тази на десетоглавия Равана. О, сине на Дрона, останеш ли още само миг в този бой, ще сложа край на живота ти.“
Ghaṭotkaca was even more incensed and he seemed to blaze as he bellowed, “What!? Am I like an ordinary man that you are trying to frighten me with your words? I am the emperor of the Rākṣasas. My prowess is no less than that of the ten-headed Rāvaṇa. O son of Droṇa, stay for only a moment more in this fight and I will put an end to your life.”
Обезумелият ракшас започна да пуска дългите си стрели по Ашватхама, но синът на Дрона ги отбиваше, преди да успеят да го докоснат. Двамата воини изстрелваха дъжд от стрели, които сякаш се сражаваха помежду си в небето. Остриетата им се удряха, сипейки искри и жупел, и озаряваха бойното поле. С мистичните си сили Гхатоткача изчезна от погледа и внезапно прие облика на извисяваща се планина, цялата в канари и дървета. На хребета ѝ извираше фонтан, сипещ неспирно мечове, копия и тежки боздугани.
The maddened Rākṣasa fired his long arrows at Aśvatthāmā, but Droṇa’s son struck them all down before they could reach him. Both warriors released clouds of arrows which appeared to fight each other in the sky. The shafts collided, creating sparks and fire that illuminated the battlefield. By his mystic power, Ghaṭotkaca disappeared from view and suddenly assumed the shape of a towering mountain abounding in peaks and trees. At its summit was a fountain that incessantly showered spears, darts, swords and heavy clubs.
Запазвайки спокойствие, Ашватхама призова оръжието Ваджра, което разруши илюзията на ракшаса. Гхатоткача отново се яви в небесата, държейки лъка си. С многото си златни накити той приличаше на син облак с пъстра дъга. Тогава синът на Бхима пусна оръжие, което обсипа Ашватхама с градушка от камъни. Те разтърсваха земята, когато падаха по нея. Изричайки древни заклинания, Ашватхама веднага извика оръжието Ваявя. Безброй стрели излетяха от лъка му, разбивайки камъните във въздуха. С божественото оръжие на вятъра Ашватхама продължи да атакува ракшаската армия, унищожавайки хиляди от тях.
Remaining calm, Aśvatthāmā invoked the Vajra weapon which destroyed the Rākṣasa’s illusion. Ghaṭotkaca again appeared in the sky wielding his bow. With his numerous gold ornaments he seemed like a blue cloud adorned with a rainbow. He invoked a weapon that sent a thick shower of rocks onto Aśvatthāmā. The heavy stones shook the earth as they fell. Reciting ancient incantations, Aśvatthāmā at once invoked the Vāyavya weapon. Unlimited numbers of arrows flew from his bow and smashed all the rocks as they fell from the sky. With the divine wind weapon Aśvatthāmā went on to assail the Rākṣasa army and destroyed thousands of them.
Гхатоткача се върна на земята и се качи на колесницата си. После атакува, обкръжен от орди ракшаси с глави на лъвове и тигри, яздещи ужасяващи на вид зверове. Ашватхама остана непоклатим, докато ракшасите го нападаха, надавайки зловещи викове. Начело със сина на Бхима, те приличаха на армия страховити призраци и духове, водени от Рудра.
Ghaṭotkaca returned to the ground and mounted his chariot. Surrounded by a host of Rākṣasas, who had the heads of lions and tigers and rode upon fearful-looking animals, he charged. Aśvatthāmā stood firm as the hordes rushed toward him screaming in discordant voices. Led by Bhīma’s son, they appeared like an army of hideous-looking ghosts and spirits with Rudra at their head.
Гхатоткача пусна десет стрели, които удариха Ашватхама като мълнии. Той се олюля в колесницата си, но успя да запази равновесие. Гхатоткача изстреля друга стрела, с която разсече лъка на Ашватхама, но той си вдяна друг само за секунди. После със силата на небесните оръжия, изстреля стотици хиляди, политнали високо в небето златопери стрели. Жестоко ранени от тях, войските на ракшасите приличаха на стадо слонове, нападнато от лъв. Стрелите се сипеха по широките им гърди и рамене, пронизвайки броните им и забивайки се в рунтавата им козина.
Ghaṭotkaca released ten arrows that struck Aśvatthāmā like thunderbolts. Aśvatthāmā rocked in his chariot, but kept his balance. Ghaṭotkaca fired another shaft that broke Aśvatthāmā’s bow, but he strung another one in a matter of seconds. By means of celestial weapons he shot hundreds of thousands of sky-ranging shafts with golden wings. Sorely oppressed by those arrows, the Rākṣasa forces looked like a herd of elephants attacked by a lion. The shafts fell upon their broad chests and arms, piercing through their armor and digging into their leathery skins.
Ашватхама приличаше на Шива, когато бе убил могъщия демон Трипура в отдавна отминали времена. Небесните му оръжия отнеха живота на безброй ракшаси. Все повече и повече демони се явяваха на бойното поле, издигайки се от подземния свят, за да се присъединят към Гхатоткача. Те се втурваха заедно към Ашватхама, размахвайки своите боздугани с шипове, ятагани, копия, секири и много непознати на хората оръжия. Хвърляха ги по сина на Дрона и ревяха екзалтирано. Като видяха всичко, което се сипеше по Ашватхама, Кауравите се обезсърчиха, но не след дълго синът на Дрона отблъсна атаката с хиляди от своите стрели. Излизайки изпод пороя оръжия, той започна да унищожава ракшасите. Небесните пламтящи копия, изстреляни от лъка му, изпепеляваха ракшаската армия и скоро Ашватхама я унищожи.
Aśvatthāmā became like Śiva when he had destroyed the powerful Asura Tripura in a long past age. His celestial weapons claimed the lives of countless Rākṣasas. More and more of the demons appeared on the battlefield, rising up from the nether regions to join Ghaṭotkaca. They rushed in a body at Aśvatthāmā, wielding spiked maces, scimitars, clubs, lances, axes, and many weapons unknown to men. They hurled them at Droṇa’s son and roared exultantly. Seeing all the weapons falling on Aśvatthāmā, the Kauravas felt distressed, but Droṇa’s son soon dispelled the attack with thousands of his own shafts. He emerged from the shower of missiles and destroyed the Rākṣasas by celestial weapons. Fiery darts from his bow consumed the Rākṣasa army. Aśvatthāmā annihilated Ghaṭotkaca’s forces.
С почервенели от ярост очи Гхатоткача заповяда на колесничаря си да препусне към Ашватхама, обсипвайки го със стрели, подобни на отровни змии и така успя да спре атаката му. Като напълно покри сина на Дрона със стрели, наподобяващи дълги заострени копия, Гхатоткача нададе зверски рев. И други воини се включиха в боя, някои поддържащи Гхатоткача, а други — Ашватхама. Дхрищадюмна се присъедини към Гхатоткача, а Шакуни и сподвижниците му подкрепиха Ашватхама. Друпада с армията си атакува Кауравите, наобиколили Дурьодхана, а Бхима го следваше на своята колесница, размахвайки боздугана си, докато влизаше в боя.
With his eyes rolling in anger, Ghaṭotkaca ordered his charioteer to charge Aśvatthāmā. He discharged arrows like poisonous serpents at Aśvatthāmā and checked his attack. Completely covering Droṇa’s son with shafts resembling long barbed poles, Ghaṭotkaca sent up a great roar. Other warriors entered the fight, some supporting Ghaṭotkaca and others Aśvatthāmā. Dṛṣṭadyumna came up to Ghaṭotkaca, while Śakuni and his followers supported Aśvatthāmā. Drupada and his army attacked the Kauravas surrounding Duryodhana, with Bhīma following him on his chariot, his mace whirling as he rushed into battle.
В разгара на битката между двете армии, Ашватхама внезапно изстреля една стрела, която приличаше на жезъла на самата смърт. Заредена с мощта на гръмотевицата на Индра, тя порази Гхатоткача в гърдите, поваляйки го на земята. Дхрищадюмна го видя да пада, бързо го взе на колесницата си и го отнесе надалеч.
As a fervent battle ensued between the armies, Aśvatthāmā suddenly released a shaft that looked like the rod held by Death personified. Charged with the force of Indra’s thunderbolt, it struck Ghaṭotkaca on the chest and threw him to the ground. Dṛṣṭadyumna saw him fall and he quickly took him up onto his own chariot and carried him away.