17

Chapter 17 Арджуна избива Кауравите

Arjuna Slaughters the Kauravas

Малко преди изгрев на тринайсетия ден Юдхищхира стана от леглото си, събуден от възпяващите славата му бардове и поети. Мелодични песни звучаха, докато царят на Пандавите извършваше сутрешното си къпане, подпомаган от стотици слуги, които носеха вода в златни кани, както и сапуни, мехлеми и парфюми. Крайниците му бяха намазани с чиста сандалова паста, докато брамините пееха свещени ведически мантри. После прислужниците донесоха на Юдхищхира фино тъканите му бели дрехи и го украсиха с уханни гирлянди от лотоси и чампака.

Some time before sunrise on the thirteenth day of battle, Yudhiṣṭhira rose from his bed, awoken by bards and minstrels singing his praises. Melodious songs were played as the Pāṇḍava king performed his ablutions, assisted by a hundred servants who fetched water in golden jars as well as soaps, unguents, perfumes and other items. His limbs were daubed with pure sandalwood paste as Brahmins chanted holy Vedic mantras. Servants then brought Yudhiṣṭhira his fine white garments and adorned him with fragrant lotus and champaka flower garlands.

След като се изкъпа и облече, царят се обърна на изток и почете Кришна с ведически молитви със сърце, изпълнено с обич. След това отиде при свещения огън и поднесе приношения на Вишну и на боговете, призовавайки благословии и молейки се за победа в боя.

Having bathed and dressed, the king faced east and worshipped Kṛṣṇa with Vedic prayers, his heart absorbed in love. After this he went before the sacred fire and made offerings to Viṣṇu and the gods, invoking auspiciousness and praying for victory in battle.

Излизайки от шатрата си, Юдхищхира видя много възрастни и уважавани брамини. Старите светци, хиляда на брой, бяха придружени от осем хиляди ученици. Те произнасяха благословии за Юдхищхира, а той им раздаде милостиня. Царят подари златни кани на всеки един от брамините, както и крави, коне, платове, мед, гхи, плодове и други ценни предмети.

Emerging from his tent, Yudhiṣṭhira saw a number of aged and venerable Brahmins. The old sages, a thousand in number, were accompanied by a further eight thousand disciples. They uttered benedictions and blessed Yudhiṣṭhira, who distributed charity to them. The king gave away jars of gold to each of the Brahmins, as well as cows, horses, cloth, honey, ghee, fruits, and other valuable items.

После той влезе в съвещателната шатра. Седна на трон, изработен целия от злато и застлан със скъпа копринена дамаска. Когато бе вече заел мястото си, дойдоха ординарците му и го украсиха с накити от перли, злато и скъпоценни камъни. Монархът сияеше като група облаци, в които проблясват светкавици. Вееха му с бели като луната ветрила от опашка на як със златни ръкохватки. Певците отново запяха за славата му, а от небесата се чуваше музиката и песните на гандхарвите. Извън шатрата отекваше силен грохот от колела на колесници и конски копита, докато останалите царе и воини се събираха за съвета. Екот на раковини изпълваше въздуха, а отмереният марш на пехотата сякаш люлееше земята, докато войските поемаха към полесражението.

Then he entered the council chamber. He sat upon a throne made entirely of gold and covered with a precious silk carpet. When he had taken his seat, his orderlies came and decorated him with ornaments of pearl, gold, and priceless gems. The monarch shone like a mass of clouds emitting bright flashes of lightning. He was fanned by gold-handled yak-tail whisks as white as the moon. Bards again sang his praises and the music and voices of the Gandharvas could be heard in the sky. Outside the tent a tremendous clatter of chariot wheels and horses’ hooves resounded as the other kings and warriors came to council. Conch-shell blasts filled the air, and the measured march of infantry seemed to shake the earth as the troops headed for the field.

Докато царете заемаха местата си в павилиона за събрания, като преди това се поклониха на Юдхищхира, един страж го извести, че е пристигнал Кришна. Юдхищхира заповяда да бъде поканен незабавно и да му бъде предложен изящен трон точно до него. Когато Кришна влезе, Юдхищхира стана от своя трон и го настани лично на мястото му. Поемайки приношението на аргхя, подадено му от един брамин, Юдхищхира извърши обожанието си към Кришна. Кришна махна на Сатяки да седне заедно с него и двамата Ядави се настаниха на един и същ широк трон непосредствено до Юдхищхира.

As the kings took their places in Yudhiṣṭhira’s council chamber after first bowing before him, a guard informed him that Kṛṣṇa had arrived. Yudhiṣṭhira ordered that He be shown in immediately and offered a fine seat by his side. He personally stepped down from his throne as Kṛṣṇa entered and showed Him to His seat. Taking the offering of arghya held out by a Brahmin, Yudhiṣṭhira performed the worship. Kṛṣṇa waved to Sātyaki to sit with Him, and the two Yādavas shared the same large throne next to Yudhiṣṭhira.

Когато отново зае мястото си, Юдхищхира започна, като се обърна към Кришна: „О, Мадхусудана, добре ли прекара нощта? Както боговете разчитат на хилядоокия Индра, така и ние разчитаме единствено на теб да спечелим победа, а всъщност и вечно щастие. Самият ни живот зависи от теб. Затова, ако ти би искал, моля те да наредиш нещата така, че Арджуна да успее да изпълни обета си. Помогни ни да прекосим този океан от скръб и гняв. О, Мадхава, бъди ни лодка, за да не потънем в необятното море на Куру. Вечна слава на теб, о, Кришна, Хари, Вишну, Джанардана! Ти си най-великият от всички! Нарада каза, че си най-доброто и най-древното същество. Ти винаги закриляш отдадените си слуги, а днес ние търсим закрилата ти.“

When he had again taken his seat, Yudhiṣṭhira began by addressing Kṛṣṇa. “O Madhusudana, have You passed the night in happiness? Like celestials relying on the thousand-eyed Indra, we depend on You alone for victory and indeed for eternal happiness. Our very existence depends upon You. If it pleases You, therefore, we ask that You somehow manage things so that Arjuna’s vow is fulfilled. Help us to cross this ocean of grief and wrath. O Madhava, become our raft so that we do not sink in the vast Kuru sea. All glories to You, O Kṛṣṇa, O Viṣṇu, O Hari, O Janārdana. You are the foremost of all men. Nārada has pronounced You to be the best and most ancient of all beings. You always protect Your surrendered servants, and we seek Your protection today.”

Кришна изглеждаше поласкан, когато Юдхищхира спря да говори. Той отвърна с плътен глас: „Във всички светове, включително и в рая, няма друг стрелец като Арджуна. Този прекрасен герой ще убие всичките ти врагове. Аз ще карам колесницата му и ще направя всичко по силите си да му помогна. Днес ще видиш Джаядратха, принуден да поеме по пътя, от който никой не се връща. Лешояди, ястреби и чакали ще пируват с плътта му тази нощ. О, Юдхищхира, дори ако Индра и боговете му се притекат на помощ, той въпреки всичко ще отиде в обителта на смъртта. Довечера Арджуна ще ти докладва, че е убил владетеля на Синдху. Прогони мъката си и нека успехът те съпътства, Царю.“

Kṛṣṇa appeared pleased as Yudhiṣṭhira stopped speaking. He replied in a sonorous voice, “In all the worlds, including the heavens, there is no archer like Arjuna. That handsome hero will slay all your enemies. I will drive his chariot and will do everything in My power to assist him. Today you will see Jayadratha compelled to travel that road from which no traveler ever returns. Vultures, hawks and jackals will feast on his flesh tonight. O Yudhiṣṭhira, even if Indra and the gods come to his aid, he will still be delivered to Death’s domain. Tonight, the victorious Arjuna will report to you that he has slain the Sindhu monarch. Dismiss your grief and be attended with prosperity, O King.”

Докато Кришна говореше, Арджуна влезе в събранието. Той се приближи и се поклони пред Юдхищхира, който веднага стана и го прегърна. Все още притискайки своя брат в обятията си, Юдхищхира каза: „Ясно е, Дхананджая, че днес ще постигнеш голяма победа. Появяването ти в този момент я предвещава, както и неотменната благословия на Кришна.“

As Kṛṣṇa spoke, Arjuna entered the assembly. He came and bowed before Yudhiṣṭhira, who immediately stood to embrace him. Still holding his brother, Yudhiṣṭhira said, “It is evident, O Dhanajaya, that you will have a great victory today. Your appearance at this moment portends it, as does Kṛṣṇa’s infallible blessing.”

Арджуна докосна нозете на брат си и отиде при Кришна, покланяйки му се дълбоко с допрени длани. После зае мястото си и Пандавите започнаха да обсъждат стратегията за деня. Бяха чули от шпионите си за намерението на Дрона да подреди формация, обграждаща Джаядратха, защитавана на всяко ключово място от най-могъщите воини. След като решиха каква да бъде подходящата контраформация, Пандавите се изправиха и се подготвиха за бой.

Arjuna touched his brother’s feet and went over to Kṛṣṇa, bowing low with folded palms. He then took his seat and the Pāṇḍavas discussed the day’s strategy. They had heard from their spies of Droṇa’s plans to create a formation surrounding Jayadratha, protected at every point by the foremost warriors. Deciding upon a suitable counter-array, the Pāṇḍavas got up and went out for the battle.

Кришна докара колесницата на Арджуна и я зареди с всевъзможни видове оръжия. Облечен в сияйна златна ризница, той я откара пред царската шатра. Арджуна излезе и обиколи почтително колесницата със своя Гандива в ръка. После се качи на нея, както слънцето се издига над планините на изток. Сатяки се качи при него и колесницата потегли. Поемайки, за да убие Джаядратха, Арджуна изглеждаше като Индра, придружаван от Варуна и Сурия, потеглящи да унищожат асурите.

Kṛṣṇa fetched Arjuna’s chariot and equipped it with every kind of weapon. Dressed in effulgent gold armor, He drove the chariot to the royal tent. Arjuna came out and circumambulated the chariot with his Gāṇḍīva in hand. He then mounted the chariot like the sun rising over the eastern mountains. Sātyaki climbed aboard with him and the chariot moved off. Setting out to slay Jayadratha, Arjuna appeared like Indra accompanied by Varuṇa and Sūrya setting out to kill the Asuras.

Безброй музикални инструменти звучаха, докато бардове и брамини възпяваха славата на Арджуна и отправяха благословии. Слушайки песнопенията им и възхваляван от останалите воини, докато пътуваше към бойното поле, Арджуна се чувстваше уверен и нетърпеливо очакваше боя. Зад него повяваше приятен вятър, носещ уханията на небесни цветя.

Countless musical instruments rang out, while bards and Brahmins sang Arjuna’s glories and uttered benedictions. Hearing the chants and cheered by the other warriors as he went toward the battlefield, Arjuna felt confident and eager for the fight. From behind him a delightful breeze blew, bearing the fragrance of celestial blossoms.

Арджуна каза на Сатяки: „Мисля, че победата ми днес е сигурна. Всички тези знаци наоколо показват това, а и се чувствам вдъхновен. Скоро ще проникна до мястото, където стои Джаядратха, преминавайки през всички герои, желаещи да видят храбростта ми, а после да отидат в обителта на Ямараджа. О, силноръки, не забравяй най-важното си задължение да пазиш Юдхищхира. Никой не може да те победи в бой и царят е толкова защитен край теб, колкото и край мен. Ако ти си при него, аз ще мога спокойно да атакувам Джаядратха.“

Arjuna said to Sātyaki, “I think my victory today is assured. These signs all around us point to it and my mind feels enthused. I will soon penetrate to the spot where Jayadratha stands, passing through all the heroes who desire to see my prowess and then go to Yamarāja’s domain. O mighty-armed one, do not forget your prime duty to protect Yudhiṣṭhira. None can vanquish you in battle, and the king is as safe with you as he is with me. With you by his side, I will be able to attack Jayadratha with a peaceful mind.”

Сатяки отговори, че няма да се отдели от Юдхищхира, доколкото това е по силите му. Двамата герои продължиха да разговарят, докато Кришна караше колесницата към равнината Курукшетра, където милиони мъже вече се бяха събрали за битката.

Sātyaki said that he would not leave Yudhiṣṭhira as far as he was able. The two heroes continued to talk as Kṛṣṇa drove the chariot toward the Kurukṣetra plain, where millions of men had already assembled for the battle.

С наближаването на изгрева, Дрона започна да подрежда голямата си формация. Като повика Джаядратха, той каза: „Ще наредя на Карна да стои край теб. Собственият ми син, както и Шаля, Крипа и Вришасена ще му помагат. Ще разполагат с ескадрон от стохилядна конница, шейсет хиляди колесници, двайсет хиляди пехотинци и четиринайсет хиляди слона. Този отряд, на който ти ще се намираш в средата, ще е подреден в боен строй с формата на игла. Той ще бъде пазен от втори непристъпен боен ред с формата на лотос. Аз ще бъда начело на тази втора формация. Царят и братята му, както и много други могъщи воини, ще се намират също в нея. Отпред на тези две формации, ще строя в полукръг боен ред от войници, които никога не отстъпват в бой. В най-челната точка ще има формация, наподобяваща кола, която ще служи да увлече и плени всеки воин, достатъчно безразсъден да ни нападне от тази посока. Въобще, не мисля, че дори Шакра с гръмотевицата си в ръка би могъл да те достигне днес.“

As sunrise approached, Droṇa issued orders for his great formation. Calling for Jayadratha he said, “I will detail Karṇa to stand by your side. He will be supported by my own son, as well as Śalya, Kṛpa and Vrishasena. They will have with them a force of one hundred thousand horsemen, sixty thousand chariots, twenty thousand infantry, and fourteen thousand elephants. This detachment, with you in its midst, will form itself into an array shaped like a needle. The formation will be protected by a second, impenetrable array in the shape of a lotus. I will be at the head of that second formation. The king and his brothers, as well as numerous other powerful warriors, will stand in that array. At the front of these two formations I will create a semi-circular array filled with warriors who will not retreat. At the foremost point before that will be an array resembling a cart, which will serve to draw in and capture any soldiers foolish enough to assail us from that direction. Indeed, I do not think that even Śakra, thunderbolt in hand, could reach you today.”

Успокоен, Джаядратха отиде да заеме своето място във формацията. Докато минаваше сред войските, те надаваха бойните си викове: „Къде е Арджуна?“ — викаха. „Нека Бхима дойде, готови сме да се бием.“ Воините въртяха полираните си боздугани и размахваха мечовете си, опиянени от гордост, и ревяха неистово. Те удряха ръцете си и надуваха раковините си, движейки се бързо и радостно към бойното поле.

Comforted, Jayadratha made his way to his position in the army. As he passed through the troops they shouted out their battle cries. “Where is Arjuna?” they cried. “Bring Bhīma here, I am ready to do battle!” The warriors whirled their polished maces and brandished their swords. Maddened with pride, they roared tumultuously. They slapped their arms and blew their conches, proceeding swiftly and joyfully toward the battlefield.

Постепенно, внимателно следвайки подробните напътствия на Дрона, Кауравите се подредиха в стратегическия боен ред, който учителят бе измислил. Армията се простираше на километри и приличаше на струпали се облаци, покрили земята. Тази удивителна формация изглеждаше толкова непристъпна, че никой не можеше и да си помисли, че е възможно да се проникне в нея. В самия ѝ тил се намираше Джаядратха, охраняван плътно от всички страни.

Gradually, carefully following Droṇa’s detailed directions, the Kauravas formed themselves into the strategic array he had designed. It stretched for miles and appeared like a collection of clouds covering the earth. The wonderful configuration appeared so formidable that no one could imagine penetrating it. At its rear stood Jayadratha, heavily guarded on all sides.

Дрона, облечен в бяла ризница и с красив тюрбан на главата, препускаше наоколо, правейки последните приготовления. Като гледаха сияйната му колесница с тъмночервените ѝ коне и със знаме, чиято емблема бе браминска кана за вода и еленова кожа, Кауравите ликуваха.

Droṇa, clad in a coat of white mail and a beautiful turban, moved about making the final arrangements. Seeing his shining chariot, with its crimson horses and its standard bearing the mark of a Brahmin’s waterpot and deerskin, the Kauravas were delighted.

В небесата сиддхите и чараните гледаха надолу с удивление към Куру, строени в страховитата си формация: „Те без съмнение ще погълнат цялата земя с планините, океаните и горите ѝ.“

In the sky the Siddhas and Cāraṇas looked down with wonder at the Kauravas, spread out in their tremendous formation. “Surely they will devour the whole earth with its mountains, oceans and forests.”

Дурьодхана оглеждаше армията си със задоволство. Все още притежаваше многочислена пехота, колесници, кавалерия и слонове. Той се вгледа насреща в приближаващата войска на Пандавите. Как въобще Арджуна щеше да изпълни обета си? Клетвата му бе твърде прибързана. По залез войната щеше да приключи. Взимайки богато украсения си лък, Дурьодхана заповяда на колесничаря си да потегли, нетърпелив битката да започне.

Duryodhana looked at his army with satisfaction. He still had many infantry, chariots, cavalry and elephants left. He gazed across at the advancing Pāṇḍava forces. How would Arjuna ever fulfill his vow? His promise had been rash. By sunset the war would be over. Taking up his ornate bow, Duryodhana ordered his charioteer to move off, eager for the battle to begin.

Когато Пандавите приближиха към врага, те видяха смаяни бойната формация, която сякаш нямаше край и приличаше на океан, заливащ бойното поле пред тях. Непоколебим, Арджуна каза: „О, Кришна, само погледни опита на Дрона да осуети обета ми. Предните редици се простират най-малко на трийсет километра, а ширината им трябва да е поне двойно по-голяма. Но аз ще намеря слабите им места и ще ги пробия с огнени стрели. Пред самите очи на Дрона ще посека порочния Джаядратха.“

As the Pāṇḍavas approached their enemies they saw Droṇa’s formation with amazement. It seemed to have no end and it appeared like the ocean rolling across the battlefield toward them. Undaunted, Arjuna said, “O Kṛṣṇa, just see Droṇa’s attempt to thwart my vow. The front lines are at least twenty miles across, and it must be twice that distance deep. But I will seek out its weak points and break it apart with fiery arrows. Before Droṇa’s eyes I will cut down the sinful Jayadratha.”

Когато двете армии наближиха, един от братята на Дурьодхана, Дурмаршана, излезе начело на Кауравите. Ревейки яростно, той възкликна: „Вижте ме как ще спра Арджуна, както брегът удържа бурния океан. Нека всички гледат как разгневеният и неукротим Дхананджая се сблъсква с мен, както огромна скала се сблъсква с друга. О, воини, останете или се оттеглете, ваша воля. И сам ще се сражавам срещу Пандавите, за да увелича славата и доброто си име.“

As the two armies converged, one of Duryodhana’s brothers, Durmarshana, came to the front of the Kauravas. Roaring furiously he exclaimed, “Watch as I check Arjuna, like the shore resisting the ocean. Let everyone see the irate and indominatable Dhanañjaya collide with me, like one mass of rocks colliding with another. O warriors, stay or turn back as you wish. I will fight with the Pāṇḍavas alone to enhance my glory and fame.”

Дурмаршана се понесе през бойното поле, започвайки боя. В далечината той видя колесницата на Арджуна с Хануман на извисяващия ѝ се флаг. Ревовете на небесната маймуна се чуваха чак сред редиците на Кауравите. Те се смесваха със звуците от раковината на Арджуна, с която той тръбеше непрестанно, докато препускаше към врага. Тези два звука изпълваха сърцата на Кауравите с тревога, карайки ги да си спомнят колко яростно се сражава Арджуна, когато е гневен. Дрона накара музикантите си да засвирят весели мелодии, но полето вече ехтеше от оглушителен шум.

Durmarshana rushed across the field to begin the fight. He saw Arjuna’s chariot at a distance, with Hanumān sitting on its towering standard. The roars of the celestial ape could be heard throughout the Kaurava forces. They mingled with the sounds of Arjuna’s conch, which he blew repeatedly as he closed upon his foes. Both sounds filled the Kauravas’ hearts with anxiety as they again remembered how fiercely Arjuna fought when he was angry. Droṇa had his musicians strike up cheering melodies, but a deafening clamor already filled the field.

Арджуна видя Дурмаршана да се носи към него и каза: „Карай бързо срещу кауравския принц, о, Мадхава. Ще приема предизвикателството му и ще накарам и него, и съюзниците му да се замаят.“

Arjuna saw Durmarshana charging at him and he said, “Drive swiftly toward the Kaurava prince, O Madhava. I will meet his challenge and send him and all his followers reeling.”

Кришна подкара колесницата право към началото на бойната формация начело на Кауравите. Докато се сблъскваше с Дурмаршана, Арджуна незабавно бе заобиколен от хиляди воини на колесници. Мислейки за сина си, той започна да ги избива безмилостно. Достигнал до връхната точка на гнева, Пандава изстрелваше стрелите си във всички посоки. Главите на вражеските воини падаха като лотоси, откъснати от стъблата. Златни ризници, опръскани с кръв, лежаха по земята. Колесниците бяха разтрошени, слоновете избити, а конете се лутаха, останали без ездачи. Обезглавени пехотинци тичаха лудо насам-натам, все още стискайки мечовете си, преди да паднат безжизнени на земята.

Kṛṣṇa drove the chariot straight into the mouth of the cart formation at the Kauravas’ head. As Arjuna faced Durmarshana he was immediately surrounded by thousands of chariot fighters. Thinking of his son he began to slay them mercilessly. Worked up to the highest pitch of fury, he scattered his shafts in all directions. The opposing warriors’ heads fell like lotuses torn from their stems. Gold armor spattered with blood lay gleaming on the ground. Chariots were smashed, elephants slain, and horses deprived of their riders. Headless infantrymen ran about wildly, still clutching their swords, before falling lifeless to the earth.

След кратка битка Дурмаршана бе победен и принуден да побегне. Ранен по цялото тяло, с разкъсана ризница и свалено знаме, той препусна надалеч от своя враг. Арджуна пощади живота му единствено от уважение към обета на Бхима.

After a brief fight, Durmarshana was routed and put to flight. Wounded all over his body, his armor shattered and standard broken, he raced away from his enemy. Arjuna spared his life only to honor Bhīma’s vow.

За съвсем кратко време Арджуна бе избил няколко хиляди от враговете си. Колесницата му се движеше с такава скорост, че на кауравските войници им се струваше, че има стотици Арджуна. В ужаса и объркването си те се поваляха и избиваха едни други. Стенейки в агония и потънали в кръв, много герои лежаха, умиращи на бойното поле. Който и да излезеше срещу Арджуна, скоро биваше пронизан от фатална стрела. Никой не виждаше каквато и да било слабост у него, докато танцуваше по терасата на своята колесница с лък, постоянно опънат в кръг. Кришна управляваше конете несравнимо и винаги осуетяваше атаките на Кауравите.

In a short time Arjuna had slain several thousand of his foes. His chariot hurtled about with such speed that the Kaurava troops felt there were hundreds of Arjunas. In their fear and confusion, they struck and killed each other. Crying in agony and steeped in blood, many heroes lay dying on the field. Whoever came toward Arjuna soon found himself pierced by a fatal shaft. No one could detect any weakness in him as he danced on the terrace of his chariot, his bow always drawn to a circle. Kṛṣṇa’s driving was unrivalled and He constantly thwarted the Kauravas’ attacks.

Дрона и останалите кауравски водачи бяха смаяни, като гледаха как Арджуна изличава войските им, както слънцето разпръсква мрака. Убийството на Абхиманю определено го бе превърнало в друг човек. Той и преди бе непобедим, но сега се биеше обезумял от гняв, без да проявява никаква милост. Воините, които го бяха обкръжили, се спуснаха в бягство.

Droṇa and the other Kaurava chiefs were astonished to see Arjuna annihilating their troops, even as the sun destroys darkness. The killing of Abhimanyu had clearly turned him into a different person. He had been formidable before, but now he was fighting with a frenzied passion, showing no quarter. The warriors surrounding him broke and ran.

Като виждаше, че Арджуна притиска жестоко кауравските редици, Духшасана излезе напред с колесницата си и го предизвика. Подкрепяше го могъща дивизия слонове, които скоро наобиколиха Арджуна. Животните носеха големи хлопатари на шиите си, които звъняха, докато тичаха по полето.

Seeing Arjuna pressing steadily through the Kaurava ranks, Dushashana came forward on his chariot and challenged him. He was supported by a mighty division of elephants that quickly surrounded Arjuna. The tuskers had large bells around their necks which clanged as they raced about the field.

Арджуна нададе яростен боен вик и започна да избива слоновете със среброперите си стрели, пронизвайки жилавата им кожа. Като хищно морско животно той се потопи в битката и нападна дивизията слонове, като започна да ги поваля един по един. Поразяваше всеки от слоновете със стотици остриета и те се сгромолясваха като скали, разбити от гръмотевица. Бълвайки фонтани от кръв, животните падаха с писъци на земята. Воините, сражаващи се на гърбовете им, бяха повалени от стрелите на Арджуна, които пронизваха по двама-трима от тях наведнъж.

Arjuna sent up a fierce war cry and began to kill the elephants with winged arrows that pierced their tough hides. Like a killer whale plunging through the ocean, he penetrated the elephant division and brought them down one after another. He struck each elephant with a hundred shafts and they fell like cliffs broken by thunderbolts. Gushing streams of blood, they dropped, screaming, to the ground. The warriors fighting on their backs were swept off by Arjuna’s shafts, which penetrated two or three of them at once.

Като видя, че слонската дивизия е разбита, Духшасана побягна. Невъзможно бе да се изправиш срещу Арджуна в това му настроение. Каурава препусна към Дрона и потърси закрила у него. Дрона облиза устни и се понесе през войските срещу Арджуна. Виждайки учителя си да препуска насреща му с вдигнати оръжия, Арджуна допря длани и наведе глава. Той извика: „О, брамине, пожелай ми успех и ме благослови. Искам да премина през тази непревземаема формация. За мен ти не се различаваш от собствения ми баща или от Юдхищхира и Кришна. Затова, както Ашватхама заслужава закрилата ти, така я заслужавам и аз. Позволи ми да мина. Искам да убия владетеля на Синдху. О, господарю, о, най-добър сред хората, нека обетът ми да се изпълни.“

Seeing the elephant force in disarray, Dushashana fled. It was impossible to face Arjuna in his present mood. The Kaurava raced up to Droṇa and sought his protection. Droṇa licked his lips and moved through his forces toward Arjuna. Seeing his preceptor advancing upon him with upraised weapons, Arjuna folded his palms and bowed his head. He called out, “O Brahmin, wish me well and bless me. I desire to pass through this impenetrable array. You are the same to me as my own father, or as Yudhiṣṭhira or Kṛṣṇa. Thus even as Aśvatthāmā deserves your protection, so do I. Let me pass. I wish to slay the Sindhu ruler. O lord, O best of men, see to it that my vow is fulfilled.”

„Бхибатсу, няма да можеш да убиеш Джаядратха, без преди това да си ме победил.“

“O Bhibatsu, you will not be able to conquer Jayadratha without first defeating me.”

След като каза това, Дрона изстреля сто стрели по Арджуна в бърза последователност. Пандава ловко ги контрира и атакува със сто от своите. Дрона удържаше атаката на Арджуна с лекота и незабавно прониза и него, и Кришна със стрели, наподобяващи пламтящи огнени езици. Той преряза тетивата на лъка на Арджуна и покри колесницата му със своите острия. Арджуна го атакува в отговор с шестстотин стрели, пуснати с такава бързина, че изглеждаше сякаш е изстрелял само една. После ги последва с други седемстотин, после с хиляда, после с десет хиляди, насочвайки ги към воините, помагащи на Дрона.

Droṇa then shot a hundred arrows at Arjuna in swift succession. The Pāṇḍava skillfully countered them and replied with a hundred of his own. Droṇa warded off Arjuna’s attack with ease and at once pierced both him and Kṛṣṇa with shafts resembling blazing tongues of fire. He cut Arjuna’s bowstring and covered his chariot with arrows. Arjuna attacked him back with six hundred arrows fired with such speed that it appeared as if he had shot only one shaft. He followed that with another seven hundred, then a thousand, then ten thousand, training them on the warriors who supported Droṇa.

Виждайки, че отново избива огромен брой Каурави, Дрона прониза гърдите на Арджуна с могъща стрела с шипове. Тежко ранен от острието ѝ, Арджуна потрепери като планина по време на земетресение. Като дойде бързо на себе си, той извади стрелата, проникнала през ризницата му. После съсредоточи вниманието си върху Дрона, обсипвайки го с дъжд от стрели. Дрона атакува, като го покри със своите. Нито Арджуна, нито Кришна, нито колесницата им се виждаха, докато Дрона ги атакуваше с безбройните си стрели, летящи в непрекъснат поток.

Seeing him again slaying large numbers of the Kaurava troops, Droṇa pierced Arjuna’s chest with a powerful barbed arrow. Hit hard by that shaft, Arjuna trembled like a mountain during an earthquake. Quickly regaining his composure, he broke off the arrow which was embedded in his armor. He focused his attention on Droṇa and sent showers of arrows at him. Droṇa replied by covering Arjuna with shafts. Neither Arjuna nor Kṛṣṇa nor their chariot was visible as Droṇa assailed them with countless arrows, which fell in unbroken lines.

Полагайки големи усилия, Кришна изведе колесницата надалеч изпод стрелите на Дрона. Когато излязоха от атаката му, той каза: „Партха, няма време за губене. Джаядратха все още стои далеч-далеч оттук. Тази битка с Дрона може да продължава цял ден. Мини покрай него и да продължим напред с възможно най-голяма скорост.“

Working hard, Kṛṣṇa drove the chariot away from Droṇa’s arrows. As the chariot came clear of the attack he said, “O Pārtha, there is no time to waste. Jayadratha still stands a great distance from here. This battle with Droṇa could go on all day. Leave him aside and proceed ahead with all speed.”

Арджуна осъзна, че Кришна е прав. Малка беше вероятността да победи Дрона, нито пък му бе приятно да се сражава с него. Като още веднъж допря длани, Арджуна извика: „Тръгвам си сега, господарю. Ти си мой учител и не желая повече да се бия с теб. Не съществува човек в трите свята, който да може да те победи. Моля те, благослови ме. Продължавам.“

Arjuna realized that Kṛṣṇa was right. There was little chance of defeating Droṇa, nor did he relish fighting with him. Once again folding his palms, Arjuna called out, “O my lord, I will now take my leave. You are my preceptor and I do not wish to fight with you further. There exists no man in all the worlds who can vanquish you in battle. Please bless me. I am going on.”

Кришна подкара конете на Арджуна и колесницата се понесе, оставяйки Дрона вдясно. Докато минаваха покрай него, той се провикна: „Къде отиваш, Дхананджая? Уплаши ли се?“

Kṛṣṇa urged on Arjuna’s horses and the chariot raced away, leaving Droṇa to the right. As they passed him he shouted, “Where are you going, Dhanañjaya? Have you become afraid?”

Дрона отново изстреля порой от стрели по Арджуна, но Кришна караше колесницата толкова бързо, че никоя от стрелите не ги достигна. Въпреки че Дрона продължаваше да го вика, Арджуна бързаше напред, оставяйки го далече зад себе си. Юдхаманю и Уттамауджа, двама могъщи панчалийци, които си бяха проправили път до него, препуснаха редом, пазейки от двете страни колесницата му, докато се носеше сред вражеските редици.

Droṇa again released volleys of arrows at Arjuna, but Kṛṣṇa drove the chariot so fast that all of his shafts fell short. With Droṇa still calling, Arjuna sped away, leaving him far behind. He was joined by Yudhamanyu and Uttamaujas, two powerful Pañchālas who had fought their way through to him. They protected him on either side of his chariot as he rushed forward into the hostile array.

Когато Дрона се втурна да преследва Арджуна, пандавският командир Дхрищакету го предизвика с рев. Дрона се обърна да го посрещне и бе незабавно обсипан с дъжд от стрели — и конете, и колесницата, и колесничарят му бяха покрити с поройните стрели на Дхрищакету. Дрона се разгневи като планински лъв, внезапно пробуден от дрямка. Той изстреля една остра като бръснач стрела, която разсече лъка на противника му. Тогава Дхрищакету взе друг лък и на мига изстреля нови сто стрели. Невъзмутим, Дрона пусна четири стрели с остриета като полумесец, които убиха конете на врага му и повалиха колесничаря му. Дхрищакету скочи от неподвижната си колесница с боздуган в ръка и връхлетя върху Дрона. Въртейки оръжието си докато тичаше, той го хвърли с цялата си мощ и боздуганът полетя към Дрона, изригващ искри. Дрона без бавене изстреля дузина стрели с глави като чукове, които разбиха боздугана на парчета. Тогава Дхрищакету вдигна дълго копие от земята и го хвърли с всичка сила, но учителят на Куру отново го посече в полета му. После Дрона сложи една дълга стрела анджалика на своя лък. Зареждайки я с могъщи мантри, той я пусна от напълно обтегнатия си лък и тя улучи Дхрищакету в гърдите. Стрелата премина през цялото тяло на царя на Чхеди и се заби в земята зад него.

As Droṇa turned to chase Arjuna, the Pāṇḍava commander, Dhristaketu, challenged him with a roar. Droṇa turned to face him and was immediately struck by a volley of shafts. Droṇa’s horses, chariot, and charioteer were all covered by Dhristaketu’s arrows. Droṇa blazed up like an infuriated mountain lion suddenly roused from slumber. He released a razor-faced arrow that cut apart his opponent’s bow. Dhristaketu then took up another bow and in an instant fired a hundred more arrows. Not minding the attack, Droṇa shot four crescent-headed shafts that slew his enemy’s horses and cut down his charioteer. Dhristaketu leapt from his stationary chariot, mace in hand, and charged Droṇa. Whirling about as he ran, he hurled the mace with all his power and it flew at Droṇa spitting fire. Droṇa at once shot dozens of hammer-headed shafts that smashed the mace to pieces. Dhristaketu then picked up a long lance from the earth and threw it violently, but again the Kuru preceptor cut it down in mid-flight. Droṇa then set a long, anjalika shaft on his bow. Empowering it with mantras, he fired it from his fully-drawn bow and it struck Dhristaketu on the chest. The shaft pierced right through the Chedi king and entered the earth behind him.

Виждайки врага си повален на земята, Дрона се огледа наоколо за Арджуна, но Пандава бе изчезнал в множеството. Дрона реши бързо да потегли към Джаядратха. Без съмнение не след дълго щеше да му се удаде възможността да се срещне с Арджуна там.

Seeing his foe falling to the ground, Droṇa looked around for Arjuna. The Pāṇḍava had disappeared into the throng. Droṇa decided to make his way swiftly toward Jayadratha. No doubt he would get his chance to meet Arjuna there before too long.

След като остави Дрона, Арджуна навлезе сред редиците на Кауравите. Както болестта измъчва тялото, така и той терзаеше враговете си със своите стрели. Ревейки и надувайки раковината си, Арджуна атакуваше Кауравите като обезумял и открай до край ги обсипваше със стрели от Гандива. Те улучваха безпогрешно хора, коне и слонове, оставяйки ги на място обездвижени. Критаварма предизвика Арджуна, пренебрегвайки дългогодишното им приятелство. Пандава и вришнеецът се сражаваха. Никаква разлика нямаше в уменията на двамата, докато противопоставяха оръжие на оръжие. Изглеждаше сякаш Ямараджа се бие срещу олицетворението на смъртта. Стрели, заредени с мантри, се сблъскваха във въздуха с могъщи взривове. И двамата мъже обикаляха един около друг, сипейки безспирни потоци от стрели. И двамата бяха пронизани по целите си тела, търсейки слабите места на врага си.

After leaving Droṇa, Arjuna plunged into the Kauravas. Like maladies afflicting the body, he afflicted his enemies with fiery shafts. Roaring and blowing his conch, he attacked the Kauravas as if demented. He launched blazing arrows from the Gāṇḍīva end to end. They fell unfailingly upon men, horses and elephants, leaving them floundering. Kṛtavarmā challenged Arjuna, setting at nought their long-standing friendship. The Pāṇḍava and the Vrishni fought. No difference could be detected between the two as they matched weapon for weapon. It appeared as if Yamarāja were contending with Death personified. Arrows charged with mantras collided in mid-air with mighty explosions. Both men circled each other and released a continuous stream of shafts. Both were pierced in all parts of their bodies as they sought for weak spots in their foe.

Кришна отново каза на Арджуна: „Не го щади. Губиш твърде много време. Забрави за близостта си с него и го повали веднага.“

Kṛṣṇa again said to Arjuna. “Do not spare him. You are losing too much time. Forgetting your relationship with him, crush him at once.”

Подтикван от напомнянето на Кришна, Арджуна изстреля поток стрели по Критаварма, които разбиха лъка му и го зашеметиха. Възползвайки се от възможността, Арджуна мина покрай него и навлезе в редиците на Кауравите. Когато Критаварма отново дойде на себе си, той бе нападнат от двамата защитници на Арджуна, които го задържаха, докато Арджуна продължаваше напред.

Charged with Kṛṣṇa’s admonition, Arjuna shot a cluster of shafts at Kṛtavarmā that broke his bow and sent him reeling. Taking his opportunity, Arjuna rushed past him and pressed on into the Kaurava ranks. As Kṛtavarmā came back to his senses, he was assailed by Arjuna’s two protectors, who kept him at bay as Arjuna pushed forward.

Тогава царят на Калинга, Шрутаюш, атакува Арджуна. Размахвайки огромен боздуган, той бързо се приближи към Пандава. Арджуна изстреля три дузини стрели по него, а царят взе собствения си лък, отвръщайки му с петдесет от своите. След тази размяна на стрели, Шрутаюш скочи от колесницата си и се нахвърли върху Арджуна с вдигнат високо боздуган. Шрутаюш, синът на реката Парнаса, бе получил от Варуна благословията боздуганът му да бъде неотразим. Полубогът обаче го бе предупредил: „Не нападай някого, който не се бие; иначе това оръжие ще те убие.“

Then the Kalinga king, Srutayush, charged Arjuna. Whirling a huge mace, he closed rapidly on the Pāṇḍava. Arjuna sped three dozen shafts at him and the king took up his own bow, sending fifty arrows back. After an exchange of shafts, Srutayush leapt down from his chariot and ran at Arjuna with his mace held aloft. Srutayush, the son of the River Parnasa, had received a boon from Varuṇa that his mace would prove irresistible to all. However, the god had warned him, “Do not attack anyone who is not fighting or this weapon will kill you.”

В разгара на битката Шрутаюш забрави предупреждението на Варуна. Достигайки до колесницата на Арджуна, той стовари боздугана си върху Кришна със силен удар. Кришна посрещна удара с широките си рамене, без да потрепне, както планината понася непоклатимо бурята. В потвърждение на думите на Варуна обаче боздуганът на Шрутаюш се завъртя, когато той го вдигна отново да удари Кришна, като смаза главата му и го уби. Кауравите простенаха, виждайки героя да загива от собственото си оръжие. Армията му се разбяга с викове на ужас.

In the heat of the battle, Srutayush’s forgot Varuṇa’s warning. As he reached Arjuna’s chariot he swung his mace at Kṛṣṇa and dealt him a great blow. Kṛṣṇa received the blow on his broad shoulders without shaking, even as a mountain is unshaken by a tempest. In accord with Varuṇa’s words, however, Srutayush’s mace turned as he lifted it to again strike Kṛṣṇa. It smashed into his own head and killed him. The Kauravas wailed on seeing the hero killed by his own weapon. His army fled, crying out in fear.

Судакшина, принцът на Камбоджа, предизвика Арджуна и изстреля стотици стрели по него. Арджуна отби стрелите, а Судакшина хвърли страховито желязно копие, украсено с камбанки и дълъг заострен връх. То пламтеше сияйно и хвърляше искри, докато летеше. Улучен от копието, Арджуна падна на колене в безсъзнание. Кришна бързо заобиколи настрана с колесницата, докато Арджуна дойде на себе си.

Sudakṣiṇa, a Kambhoja prince, challenged Arjuna and fired hundreds of arrows at him. Arjuna warded off the shafts and Sudakṣiṇa hurled a dreadful iron lance, furnished with bells and a long, spiked point. It blazed brilliantly and emitted sparks as it flew. Hit by the lance, Arjuna fell to his knees in a swoon. Kṛṣṇa swiftly circled the chariot around as Arjuna recovered his senses.

Изправяйки се на крака, Арджуна облиза ъгълчетата на устните си и се вгледа в Судакшина. После обтегна Гандива до ухото си и изстреля дъжд от стрели, които разбиха колесницата на принца. След това го улучи в гърдите със стрела, заредена с мощта на гръмотевица. Принцът падна надолу с главата от разбитата колесница като дърво, изтръгнато из корен.

Getting to his feet, Arjuna licked the corners of his mouth and glared at Sudakṣiṇa. He drew the Gāṇḍīva back to his ear and shot a volley of shafts that smashed the prince’s chariot. Arjuna then struck him on the chest with an arrow charged with the force of a thunderbolt. With his chariot falling apart all around him, the prince dropped headlong to the earth like a tree cut at its root.

След като уби принца, Арджуна се сражава с армиите на шурасените, абхисахите, шините и васатите. Врязвайки се сред тях, той ги разпръсна с оръжията си. Невъзмутим пред пороя стрели, които го заливаха, Арджуна или ги отбиваше със своите собствени, или те се счупваха в непробиваемата му ризница. Той унищожаваше воините, сякаш бе упълномощен от Ямараджа да причини края на света. Напредвайки все по-близо към Джаядратха, Арджуна оставяше зад себе си следата на опустошението. Шейсет хиляди от противниците му бяха избити за по-малко от час. Оцелелите се обърнаха в бягство, викайки към Дурьодхана и Дрона за закрила.

After killing the prince Arjuna encountered the armies of the Surasenas, Abhisahas, Sinis and Vasatis. Driving into their midst, he dispersed them with his weapons. Oblivious to the immense volumes of arrows which fell upon him, which were either struck down by Arjuna’s own shafts or deflected from his impenetrable armor, he annihilated the warriors as if appointed by Yamarāja to bring on the end of the yuga. Continuously pressing forward toward Jayadratha, he left a trail of devastation. Sixty thousand of his antagonists were slain in less than an hour. The survivors turned and fled, crying out to Duryodhana and Droṇa for protection.

Тогава трима от синовете на Шрутаюш атакуваха Арджуна, надявайки се да отмъстят за баща си. Те бяха могъщи воини. За известно време колесницата на Арджуна едва се виждаше изпод пороите от оръжия, с които го обсипваха. Стрели, копия и ланцети падаха върху Арджуна и Кришна. Те приличаха на два върха на голяма планина, обливани от дъждовете на страшна буря. Постепенно обаче Арджуна спря оръжията на противниците си и колесницата му отново се появи на полесражението. Поставяйки дълга златиста стрела на лъка си, той призова оръжието Шакра, дарено му от царя на боговете. Хиляди стрели се понесоха към принцовете като камшици на светкавици, посичайки всичките им стрели и други оръжия. Тези смъртоносни остриета поразиха принцовете с ужасяваща сила, откъсвайки ръцете, краката и главите им. Много хиляди от кауравските воини, поддържащи принцовете, бяха също унищожени.

Three of Srutayush’s sons then attacked Arjuna, hoping to avenge their father. They were powerful fighters. For some time, Arjuna’s chariot was hardly visible beneath the shower of weapons they launched at him. Arrows, darts and lances rained down on both Arjuna and Kṛṣṇa. They appeared like the twin peaks of a great mountain lashed by a violent storm. Gradually, however, Arjuna checked his opponents’ missiles and his chariot again appeared on the battlefield. Placing a long golden arrow onto the Gāṇḍīva, he invoked the Śakra weapon, presided over by the king of the gods. Thousands of shafts went toward the princes like streaks of lightning, cutting down all their arrows and other missiles. Those deadly shafts struck the princes with terrible force, severing their arms, legs and heads from their trunks. Many thousands of Kaurava warriors supporting the princes were also annihilated.

След като срази тримата принцове на Калинга, Арджуна нададе победен вик и се хвърли сред гъстите редици Каурави, стоящи между него и Джаядратха. Докато останалите Пандави и войските им се сражаваха с най-силните кауравски воини, Арджуна се носеше из армията им като бушуващ пожар. Всички останали пандавски воини бяха останали далече назад, докато той си проправяше път сред врага.

Having swept away the three Kalinga princes, Arjuna sent up a triumphant cry and charged into the thick array of Kauravas between himself and Jayadratha. While the other Pāṇḍavas and their forces engaged with the principal Kaurava warriors, Arjuna ploughed through their army like a raging fire. All the other Pāṇḍava fighters were left far behind as he battled his way through the enemy.

Като научи, че Арджуна неотклонно приближава към царя на Синдху, Дурьодхана отиде да говори с Дрона, който се бе върнал на позицията си недалеч от кауравския принц. Дрона бе разсъдил, че е най-добре да стои близо до Джаядратха и да помага на генералите си. Щеше да има по-голям шанс да устои на Арджуна, ако край него бяха Крипа, Карна и Ашватхама. На Пандава щеше да му е трудно да мине отново покрай него.

Hearing that Arjuna was steadily approaching the Sindhu ruler, Duryodhana spoke with Droṇa, who had resumed his position near the Kaurava prince. Droṇa had thought it best to stay near Jayadratha, supporting his generals. He would stand a better chance of checking Arjuna when flanked by Kṛpa, Karṇa and Aśvatthāmā. The Pāṇḍava would be hard-pressed to get past him again.

Дурьодхана погледна с безпокойство към военачалника си: „О, учителю, Арджуна разгромява армията ни. Като огън сред сухи дървета, пожарът на Дхананджая, раздухван от вятъра на гнева му, поглъща нашата войска. Воините, пазещи Джаядратха, треперят от страх. Ти си единственото ни убежище. Всички, излезли да се бият днес вярват, че Арджуна не може да се измъкне жив, ако ти се сражаваш с него. О, славни, очевидно е, че ти си привързан към Пандавите и аз се обърках, не знаейки какво да направя сега.“

Duryodhana looked apprehensively at his commander, “O preceptor, Arjuna is crushing our forces. Like a fire among dry weeds, the Dhanañjaya fire, strengthened by the wind of his anger, is swallowing up my forces. The warriors protecting Jayadratha are trembling with fear. You are our only shelter. Everyone came to the fight today believing that Arjuna would not escape with his life when you faced him. O illustrious one, it seems you are attached to the Pāṇḍavas and therefore I have become confused, not knowing what to do next.”

Гласът на Дурьодхана бе умолителен. Той тревожно се оглеждаше из полето. Карна стоеше недалеч с извадени оръжия, но дори за него щеше да е трудно да спре Арджуна в сегашното му настроение. Единствено Дрона би могъл да го спре, стига да пожелаеше. Не съществуваше воин във всички светове, способен да победи Дрона в битка. Като учител на Арджуна, той знаеше всичко за начина, по който се биеше, както и всичките му слабости. Можеше да има една-единствена причина защо все още не беше убил Арджуна.

Duryodhana’s tone was imploring. He looked anxiously about the field. Karṇa stood at a distance with his weapons at the ready, but even he would find it hard to check Arjuna in his present mood. Only Droṇa could stop him, if he so desired. There was not a warrior in all the worlds who could overpower Droṇa in battle. As Arjuna’s instructor, he knew everything about his mode of fighting and any possible weakness. There could only be one reason why he had not already slain Arjuna.

Дурьодхана се намръщи: „С всичките си сили винаги съм се старал да те удовлетворявам, велики брамине, но ти очевидно не цениш служенето ми. О, притежателю на безмерно геройство, въпреки че сме ти предани, ти очевидно не ни мислиш доброто. Въпреки че живееш от хляба ни, ти не защитаваш интереса ни. Сега разбирам, че си като острие, натопено в мед. Ако не ме беше уверявал, че ще успеем, нямаше да спра Джаядратха да не се връща в царството си. Какъв глупак съм, че ти се доверих и в резултат на това всъщност го поднесох в жертва. Човек може да избяга дори от ръцете на смъртта, но няма шанс Джаядратха да се измъкне, срещне ли разгневения Арджуна в бой.“

Duryodhana frowned. “To the best of my ability I have always tried to please you, great Brahmin, but it seems you do not value my service. O man of infinite prowess, although we are devoted to you, it appears you do not wish us well. Although you live on our bread, still you injure us. I now see that you are like a razor soaked in honey. If you had not assured me, I would not have prevented Jayadratha from returning to his kingdom. Fool that I am, I believed you, and as a result I have virtually offered him as a victim to Death. Indeed, a man might escape even when he enters Death’s jaws, but there is no chance that Jayadratha will escape when he faces the infuriated Arjuna in battle.”

Дурьодхана избърса сълзите на безсилието и неудовлетворението си, опитвайки се по всякакви начини да подтикне Дрона да атакува Арджуна. Страхувайки се, че може да постигне обратния ефект, той му заговори по-внимателно: „О, учителю, прости ми думите, понеже съм изтерзан от мъка. Падам в нозете ти. Умолявам те, спаси Джаядратха, а с него и цялата ни армия от побеснелия непобедим Арджуна.“

Duryodhana wept tears of frustration, trying by any means to incite Droṇa to attack Arjuna. Afraid that he may have had the opposite effect, he spoke more gently. “O hero, forgive my ravings for I am afflicted by grief. I fall at your feet. Please save Jayadratha, and indeed our army, from the enraged and invincible Arjuna.”

Дрона изглеждаше отегчен. Колко пъти трябваше да говори едно и също на Дурьодхана? „Не съм оскърбен от думите ти, о, господарю на хората. За мен ти си също като собствения ми син. Затова и се опитвам по всякакъв начин да ти помагам. Предложих ти благоразумен съвет, но ти не ме послуша. Дадох обети в твоя полза, с пълното намерение да ги спазя. Пред всички обещах да пленя Юдхищхира, но това не помогна. Сега отново се заклех да закрилям Джаядратха, но как е възможно това, когато сме изправени срещу Арджуна и Кришна, намиращи се заедно на една и съща колесница? Мога единствено да вложа всичките си усилия; но не мога да контролирам резултатите. Съдбата има последната дума, независимо от всички човешки усилия, а господарят на съдбата стои изправен до Арджуна.“

Droṇa looked wearied. How many times did Duryodhana have to be told? “I am not offended by your words, O ruler of men. You are the same to me as my own son. Thus I have tried in every way to assist you. I have tendered you wholesome advice, but you have not listened. I have made vows for your benefit, fully intent on keeping them. Before all men I promised to capture Yudhiṣṭhira, but it was to no avail. Again, I vowed to protect Jayadratha, but how is it possible when we face Arjuna and Kṛṣṇa together on one chariot? I can only endeavor to my full extent; I cannot control the results. Destiny is the ultimate controller, despite man’s exertion, and the Lord of destiny sits by Arjuna’s side.”

Дрона поклати глава и се огледа наоколо си сред гъстите редици воини, охраняващи Джаядратха. Несъмнено скоро всички те щяха да бъдат мъртви. Арджуна нямаше да пощади никого в намерението си да убие царя на Синдху, а Кришна щеше да направи всичко възможно приятелят му да успее да спази обещанието си. Той вече бе показвал това достатъчно пъти. Дурьодхана обаче беше грешник и не можеше да проумее тази проста истина.

Droṇa shook his head and looked around at the thick ranks of warriors protecting Jayadratha. Doubtlessly they would all soon lie dead. Arjuna would spare none in his efforts to slay the Sindhu king, and Kṛṣṇa would do anything to protect his friend’s promise. He had already shown that enough times. Duryodhana, however, was faithless and could not understand this simple truth.

Махвайки с длан, Дрона посочи ескадроните наоколо си: „Тези войски са последната линия от защитници около Джаядратха. Няма отново лично да изляза срещу Арджуна, тъй като съм нужен тук. Нито пък той ще иска да се бие сега срещу мен. Когато се опитах да го предизвикам, той просто ме отмина.“

With a sweep of his hand Droṇa indicated the forces surrounding him. “These troops are the last line of defense for Jayadratha. I will not personally confront Arjuna again, as I am needed here. Nor will he fight with me at present. When I tried engaging with him, he simply left me standing.”

Дрона разбираше сам, че положението е отчайващо. Пандавите добре бяха обмислили стратегията си. Войските им напредваха плътно след Арджуна, възползвайки се от безпорядъка, който той създаваше. Всички могъщи кауравски воини бяха заети на различни места по бойното поле, като или се сражаваха, или стояха на ключови позиции в защита на Джаядратха. Някой трябваше да спре Арджуна, но единственият наличен бе Дурьодхана.

Droṇa could understand that the situation was desperate. The Pāṇḍavas had thought out their strategy well. Their forces had pressed ahead behind Arjuna, taking advantage of the chaos he was causing. All the chief Kaurava warriors were engaged in different parts of the field, either fighting or remaining in critical positions for Jayadratha’s protection. Someone had to check Arjuna, but Duryodhana was the only one available.

Дрона продължи: „О, принце, ти си могъщ махаратха, притежаващ слава, и си умел в побеждаването на враговете си. Отиди там, където се бие Арджуна. Предизвикай го самият ти и спри напредъка му.“

Droṇa continued, “O great hero, you are a mighty maharatha, possessed of fame and skilled at defeating your enemies. Go to where Arjuna stands. Challenge him yourself and arrest his progress.”

Дурьодхана го изгледа изненадан: „О, учителю, нима наистина очакваш от мен да спра Арджуна? Може да съм способен да победя Индра, въоръжен с мълнията му начело на небесните войнства, но няма да бъде възможно да победя Арджуна. Той вече преодоля теб и Критаварма, а освен това изби всички владетели на Калинга. Посече и безброй яростни варварски вождове. Как бих могъл да изляза насреща му? О, велики, аз завися от теб. Умолявам те, спаси честта ми.“

Duryodhana looked up in astonishment. “O preceptor, how do you honestly expect me to stop Arjuna? I may be able to conquer Indra, armed with his thunderbolt and heading the host of gods, but it will not be possible to conquer Arjuna. He has already overcome you and Kṛtavarmā, as well as slaying all of the Kalinga rulers. He has also slaughtered myriads of fierce barbarian fighters. How will I face him? O great one, I am dependent on you. Please save my honor.”

„Каквото казваш, е вярно, Царю. Никой не може да победи Арджуна. При нормални обстоятелства не бих рискувал живота ти срещу него, но сме изправени пред лицето на страшно бедствие. Въпреки това, не бива да се боиш. Ще те направя непобедим дори за Арджуна. Ще пристегна по такъв начин ризницата ти, че тя ще стане непробиваема и за човешки, и за божествени оръжия. Дори и създанията на трите свята да се втурнат заедно насреща ти, даже и тогава не бива да се страхуваш. Единствен Арджуна знае как да пристяга ризницата си така и никой друг на бойното поле. Свали бронята си, Царю, а аз ще ти я вържа отново, мълвейки древните мантри, произнесени от самия Брахма. Тогава можеш да излезеш без страх срещу могъщия Пандава.“

“What you say is true, O King. No one can defeat Arjuna. Under normal circumstances I would not risk you against him, but we face a dire calamity. Still, you need not fear. I will make you invincible even to Arjuna. I will tie on your armor in such a way that will make it impenetrable to both human and celestial weapons. Even if the creatures of the three worlds come together against you, still you need not fear. Arjuna knows how to do this, but no one else on this battlefield. Take off your armor, O King, and I will tie it on again while reciting the ancient mantras uttered by Brahmā himself. You may then proceed fearlessly against the mighty Pāṇḍava.”

Дурьодхана бързо свали златната си ризница. След като Дрона докосна вода за пречистване и изплакна устата си, той му я постави отново, рецитирайки мантри. Когато свърши, каза: „Сега можеш да се изправиш срещу всеки враг безнаказано. Тази божествена броня, призована чрез молитвите ми, първо бе дадена от Брахма на Индра. Облечен в нея, Индра се сражава и победи Вритрасура, който бе победил всички останали божества. Върви, Царю, и излез срещу Арджуна. Няма време за губене.“

Duryodhana quickly removed his golden armor. After Droṇa had touched water for purification and rinsed his mouth, he replaced it while intoning mantras. When he had finished he said, “You will now be able to face any foe with impunity. This celestial armor, invoked by my prayers, was originally given by Brahmā to Indra. Clad in this armor, Indra fought and defeated Vṛtrasura, who had overpowered all the other celestials. O King, go forward and face Arjuna. There is no time to lose.”

Когато слънцето достигна пладне на тринайсетия ден, много страшни битки кипяха между почитаните воини и от двете страни. Дхрищадюмна неотклонно се стремеше напред, надявайки се да се изправи в двубой срещу Дрона. Бхима неспирно търсеше синовете на Дхритаращра, а Юдхищхира се сражаваше срещу Шаля и дивизията му воини. Сатяки се би срещу Бахлика, Сахадева срещу Шакуни, Гхатоткача и ордите му от ракшаси срещу Аламбуша и сподвижниците му, а всички останали главни воини сред Пандавите се биеха срещу равни по могъщество противници. Сражавайки се с човешки и божествени оръжия, великите воини бяха красива гледка на бойното поле, докато се атакуваха и контраатакуваха едни други, проявявайки всичките си умения.

As the sun reached the meridian on the thirteenth day, many terrific battles were being fought between the respected heroes on both sides. Dṛṣṭadyumna was steadily pressing forward, hoping to meet Droṇa in single combat. Bhīma constantly sought out Dhṛtarāṣṭra’s sons, while Yudhiṣṭhira engaged with Śalya and his division of warriors. Sātyaki encountered Bāhlika, Sahadeva fought with Śakuni, Ghaṭotkaca and his Rākṣasa hordes with Alambusha and his supporters, and the other chief fighters among the Pāṇḍavas fought opponents of equal might. Fighting with human and celestial weapons, the great warriors created a beautiful sight on the battlefield as they attacked and counterattacked each other, displaying all their skills.

Междувременно Арджуна продължаваше да се врязва в гъсто строените кауравски войски. Научавайки вестите за напредването му, Джаядратха трепереше от страх. Карна и Ашватхама стояха край него с унили лица. Все още на цели трийсет километра от Джаядратха, Арджуна се биеше безмилостно. Със смъртоносните си стрели той правеше пробиви в защитата на врага, през които Кришна бързо придвижваше колесницата. Където и да отидеше колесницата, Кауравите отстъпваха като мрака по изгрев. Стрелите на Арджуна избиваха хора, застанали на цели три километра разстояние. Добре закалените му и полирани стоманени стрели се сипеха от небето като дъжд от метеори. Докато Арджуна унищожаваше противниковите дивизии, Кришна объркваше щурма им с ловкото си управление, демонстрирайки различни изкусни маневри, докато колесницата се движеше в кръг, назад или настрани.

Meanwhile, Arjuna continued to plow through the tightly packed Kaurava troops. Hearing news of his progress, Jayadratha shook with fear. Karṇa and Aśvatthāmā stood by his sides, grim-faced. Still some twenty miles from Jayadratha, Arjuna fought on remorselessly. With his fiery shafts he created breaches in the enemy defenses, and Kṛṣṇa would then quickly drive the chariot through. Wherever the chariot went, the Kauravas were driven back like darkness at sunrise. Arjuna’s arrows slew men standing a full two miles away. His well-tempered and polished steel shafts dropped from the sky like showers of meteors. As Arjuna annihilated the troops who opposed him, Kṛṣṇa baffled their attacks by His skillful driving, exhibiting various expert maneuvers as the chariot moved with circular, backwards, and sideways motions.

Понякога Арджуна напредваше бързо, друг път бавно, но никой не го видя да спре да се бие дори за миг. Лъкът му бе постоянно обтегнат, стрелите му се сипеха в безспирни потоци. Нужна бе голяма смелост дори да погледне към него човек. Хиляди воини се втурваха насреща му и загиваха като насекоми в пожар.

Sometimes Arjuna’s progress was swift and at other times slow, but no one saw him cease fighting for a moment. His bow was constantly drawn and arrows flew out in endless streams. It took great courage to even look at him. Thousands of warriors, careless of their lives, rushed against him and perished like insects falling into a fire.

Когато слънцето започна да слиза надолу, Винда и Анувинда, двамата принцове на Аванти, нападнаха Арджуна. И двамата бяха махаратхи и се нахвърлиха върху Арджуна едновременно от двете му страни. Ревейки ликуващо, безстрашните воини връхлетяха към него, изстрелвайки дългите си стрели със стотици.

As the sun began its downward course, Arjuna was attacked by Vinda and Anuvinda, the two princes of Avantī. Both were maharathas and they came at Arjuna from both sides at once. Roaring in delight, the fearless warriors charged at Arjuna, releasing their long-shafted arrows by the hundreds.

Изненадан от внезапното им появяване, Арджуна бе тежко ранен от повече от шейсет стрели. Кришна бе улучен от още толкова, а конете бяха пронизани с по двайсет всеки. Пламнал от гняв, Арджуна извади стрелите им и насочи своите собствени към противниците си, търсейки уязвимите им места. Той уцели двамата принца и спря атаката им. Винда и Анувинда нададоха бойните си викове и покриха Арджуна с порой от стрели. Без да обръща внимание на щурма, Арджуна внимателно се прицели с две широкоглави остриета и строши едновременно и двата им лъка. С още две стрели повали знамената им, а с дузина други уби конете и колесничарите им. Всичко това стана само за мигове. Преди принцовете да успеят да направят каквото и да било, Арджуна изстреля една сърповидна стрела с цялата си мощ и отсече главата на Винда.

Surprised by their sudden appearance, Arjuna was hit hard by more than sixty arrows. Kṛṣṇa was pierced with the same number and the horses were all caught with twenty arrows each. Blazing in anger, Arjuna shook off their shafts and aimed his own arrows at his antagonists, looking for their vulnerable points. He struck both of them and stopped their forward charge. The two princes screamed out their battle cries and covered Arjuna with a downpour of arrows. Ignoring the attack, Arjuna carefully aimed a couple of broad-headed shafts and cut apart both their bows. With two more arrows he cut off their standards, and with another dozen he slew their charioteers and horses. All this happened in a matter of moments. Before the princes could do anything Arjuna shot a crescent-headed shaft with full force that severed Vinda’s head.

Виждайки брат си убит, Анувинда скочи от колесницата си, ревейки от ярост, и грабнал боздугана си, се втурна срещу Арджуна. Решен да отмъсти за смъртта на Винда, той тичаше като променяше умело посоката си на движение и като достигна до колесницата на Арджуна, стовари с всичка сила боздугана си по главата на Кришна. Кришна не помръдна. Разярен до крайност, виждайки Анувинда да удря Кришна, Арджуна изстреля пет къси стрели, които отсякоха ръцете, краката и главата му. Принцът падна като парчета от скали, разбити от взрив.

Seeing his brother slain, Anuvinda leapt from his chariot bellowing with rage. Clutching his mace he raced toward Arjuna. Anuvinda swerved from side to side as he ran, determined to avenge Vinda’s death. Reaching Arjuna’s chariot, he brought the mace down with all his power onto Kṛṣṇa’s forehead. Kṛṣṇa remained firm. Utterly enraged to see Anuvinda strike Kṛṣṇa, Arjuna shot five short shafts that cut off his arms, legs and head. The prince fell down like fragments of rocks shattered by an explosion.

Като видяха, че и двамата им водачи са убити, воините на Аванти се втурнаха като един към Арджуна. Пандава ги избиваше със стрелите на своя Гандива, наподобяващи дъжд от искри, излетели от огромен огън. Въртейки се в колесницата си, той изпепеляваше армията, както пожарът изпепелява гора в края на лятото. Тогава хиляди други воини се нахвърлиха върху Арджуна. Колесницата му напълно се изгуби сред неприятелските редици. За Кришна бе невъзможно да се движи в която и да било посока. Сред кипежа на битката, той извика: „О, Партха, сражението е толкова интензивно, че дори нашите небесни коне се измориха. Все още сме далеч от Джаядратха, а те се нуждаят от почивка.“

Seeing both their leaders killed, the Avantī army rushed in a body at Arjuna. The Pāṇḍava slew them with arrows shot from the Gāṇḍīva which appeared like showers of sparks flying up from a great fire. Whirling about in his chariot, he consumed the army like a fire consuming a forest at the end of the summer. Thousands of other troops then came at Arjuna. His chariot was completely lost in the enemy ranks. Kṛṣṇa found it impossible to move in any direction. As the battle raged on, He said, “O Pārtha, such is the intensity of this fight that even our celestial horses are becoming weary. We are still far from Jayadratha and they need rest.”

Без да спира да се бие, Арджуна отговори: „О, Мадхава, ще проправя път през тези врагове. Тогава ще можеш да преведеш по него колесницата, да разпрегнеш конете и да ги оставиш да отпочинат. Извади стрелите от телата им, докато аз удържам тези воини.“

Fighting continuously, Arjuna replied, “O Madhava, I will create a path through these foes. You may then take the chariot through, unyoke the horses, and let them rest. Draw out the arrows from their bodies while I keep these warriors in check.”

Арджуна насочи плътен порой стрели към враговете си и ги отблъсна. После скочи от колесницата, като не спираше да сипе безброй стрели, а Кришна я откара надалеч от него. Когато Кауравите видяха Арджуна да се бие слязъл от колесницата си, решиха, че е настъпило времето на победата им. Ревейки дори още по-силно, без да обръщат внимание на Кришна и колесницата, те насочиха всичките си оръжия срещу Арджуна. Той се въртеше на всички страни, изстрелвайки навсякъде смъртоносни стрели. Смаяните Каурави не намираха ни най-малък пропуск в защитата му. Да го приближат, означаваше да се хвърлят срещу плътна стена от стрели. Сблъсъкът на стрелите му с тези на неговите противници създаде пелена от огън над главите им. Изгорени, Кауравите отстъпиха.

Arjuna directed a great stream of arrows at his enemies and forced them back. He then leapt down from the chariot, still releasing countless shafts, and Kṛṣṇa drove away from him. The Kauravas, seeing Arjuna standing on the ground, felt that their opportunity for victory had arrived. Roaring even louder, they ignored Kṛṣṇa and the chariot and trained all their weapons on Arjuna. Arjuna fought on foot against them. He spun around and shot searing arrows in all directions. The amazed Kauravas could not find any gap in his defenses. To approach him was to rush into a solid wall of arrows. The meeting of Arjuna’s shafts with those of his adversaries created a sheet of fire in the sky. Scorched, the Kauravas fell back.

Арджуна се втурна към мястото, където Кришна беше разпрегнал конете. Кришна му каза, че те се нуждаят от вода и той отговори: „Така да бъде.“ Обтягайки лъка си със златна стрела, поставена на него, Арджуна произнесе мантрите за призоваване на Варунастра. Той заби стрелата в земята и веднага се появи широко езеро с лебеди, патици и други птици, плуващи сред лотоси и лилии. Кристалночистото езеро бе пренесено от райските земи и бе прохладно и приятно. Лек вятър повяваше над водите му, а по бреговете му седяха небесни светци.

Arjuna ran over to where Kṛṣṇa had released the horses. Kṛṣṇa told him that they needed water and Arjuna replied, “It shall be done.” Drawing back his bow with a golden arrow fixed to it, Arjuna uttered incantations to invoke the Varuṇastra. He shot the arrow at the earth and at once a large lake appeared, with swans, ducks, and other aquatic birds swimming amid lotuses and lilies. The clear pond had been transported from the heavenly regions and was cool and pleasing. A gentle breeze blew over it and celestial sages were seated on its banks.

Призовавайки друго мистично оръжие, Арджуна изгради подслон край езерото, направен изцяло от стрели. Кришна се засмя и го възхвали. Той въведе конете под навеса, след като се бяха напили до насита, и те полегнаха на тревата. После Кришна извади стрелите им и нежно масажира телата им.

Invoking another mystical weapon, Arjuna constructed a shelter on the lakeside made entirely of arrows. Kṛṣṇa laughed and applauded him. He led the horses into the shelter where, after drinking their fill, they lay on the grassy ground. Kṛṣṇa then removed their arrows and gently massaged their bodies.

Кауравите се бяха прегрупирали и отново атакуваха Арджуна, който продължи да се сражава без колесница. Порои от стрели, копия и ланцети се сипеха върху него, но той оставаше непоклатим като Меру, посрещайки обилния порой оръжия, както планината посреща дъжда. Също както единствена алчността унищожава всички добри качества на човека, така и той сам унищожаваше враговете. Биейки се сам срещу безброй воини на колесници, коне и слонове, Арджуна изглеждаше прекрасен. Небесните обитатели го славеха, а и самите Каурави се възхищаваха на храбростта му. Те бяха удивени от появилите се езеро и подслон, които Арджуна бе създал. Въпреки вложените усилия и неблагоприятното положение да се сражава без колесница, те не можеха да го победят. Бързината, ловкостта и способностите му бяха недостижими. Докато той удържаше кауравските сили, Кришна запрегна конете и докара колесницата край Арджуна, а загадъчното езеро с всичките си птици, лотоси и мъдреци изчезна.

The Kauravas had rallied and again surrounded Arjuna, who continued to fight on foot. Showers of arrows, darts and lances fell upon him, but he stood as firm as Mount Meru. He received the massive downpour of weapons like a mountain receiving rain. Even as the single fault of covetousness destroys all a man’s good qualities, he single-handedly destroyed his enemies. Contending alone against countless warriors seated on chariots, horses and elephants, Arjuna appeared wonderful. Celestials praised him and the Kauravas themselves applauded his prowess. They marveled at the sight of the lake and the shelter he had created. Despite strenuous exertions, they could not overcome him even though he was disadvantaged by the loss of his chariot. His speed, lightness of hand and agility were too great. As he held off the Kaurava forces, Kṛṣṇa harnessed the horses and drove up to Arjuna’s side. As He did so, the mystical lake, with its birds, aquatics and ṛṣis, vanished.

Качил се отново на колесницата си, Арджуна наду своята раковина, а Кришна пришпори конете и колесницата се вряза сред Кауравите, докато Арджуна сипеше смъртоносните си стрели във всички посоки. Както бурята вълнува океана, така и той опустошаваше вражеските редици. Кауравите бяха отблъснати назад, неспособни да го спрат по пътя му. Някои от тях се провикваха: „Позор за Дурьодхана! По негова вина земята сега е изправена пред това бедствие. Тези двама герои няма да пощадят никого.“ Други Каурави казваха: „Дхритаращра трябва да започне приготовленията за посмъртните ритуали на Джаядратха. Царят на Синдху ще загине днес.“

Mounted again on his chariot, Arjuna sounded his conch. Kṛṣṇa urged on the horses, and the chariot rushed into the thick of the Kauravas, with Arjuna spraying deadly shafts on all sides. Like a storm agitating the ocean, he created havoc among the enemy ranks. The Kauravas were beaten back and unable to check his progress. Some of them called out, “Fie upon Duryodhana! It is his fault that the earth now faces such a calamity. These two heroes will spare no one.” Other Kauravas said, “Dhṛtarāṣṭra should begin the preparations for Jayadratha’s last rites. The Sindhu ruler will be killed today.”

Арджуна неумолимо препускаше напред. Само четири часа оставаха до залез, а пред него все още се простираха петнайсет километра войска. Най-смелите сред Кауравите го атакуваха, но като реки, вливащи се в океана, не се завръщаха. Други воини, завладени от страх като атеисти, отклонили се от писанията, обръщаха гръб на битката, навличайки си срам и грях.

Arjuna pressed forward relentlessly. Only four hours remained until sunset and he still had ten miles of troops to cross. The bravest of the Kauravas rushed against him, but like rivers entering the sea they did not return. Other cowardly warriors, like atheists turning away from scripture, turned back from the fight, thus incurring condemnation and sin.

Огнецветната колесница, управлявана от Кришна, приличаше на слънчевата колесница на Сурия, управлявана от Аруна, докато се врязваше в редиците на Кауравите. Отпочиналите и освежени коне се втурваха напред, сякаш готови всеки миг да се вдигнат в небето. Арджуна и Кришна изглеждаха като две огнени слънца, изгрели заедно в края на епохата. Всеки, който се доближеше до тях, загиваше от оръжията на Арджуна и падаше безжизнен на земята. Кауравите, изправени срещу него, бяха обезверени и отчаяни. Те напразно се опитваха да му попречат да стигне до Джаядратха, но за по-малко от час Арджуна вече виждаше в далечината високото знаме на Дрона. С триумфиращ вик той каза: „Гледай, ето там е знамето на учителя, Мадхава! Мисля, че сме съвсем близо до царя на Синдху. Не може да е по-далеч от няколко километра.“

The fire-colored chariot Kṛṣṇa drove appeared like Sūrya’s chariot driven by Aruna. It tore through the Kaurava ranks. Rested and refreshed, the horses raced ahead, seeming to rise up into the sky at every moment. Arjuna and Kṛṣṇa appeared like two fiery suns risen together at the end of the age. Anyone coming near them was burnt by the fire of Arjuna’s weapons and fell lifeless to the earth. The Kauravas facing Arjuna became dispirited and hopeless. They struggled vainly to check him from reaching Jayadratha, but in less than an hour Arjuna could see in the distance Droṇa’s tall standard. With a triumphant shout he said, “See there the preceptor’s banner, O Madhava. I think we are drawing close to the Sindhu king. He cannot be more than a few miles away.”

Кришна отново посъветва Арджуна да заобиколи Дрона, за да не губи време, но Дрона вече го беше видял и изстрелваше стрели, които прелитаха повече от три километра и пронизваха и него, и Кришна. С кървящи рани, те приличаха на две разцъфнали дървета карникара. Кришна откара колесницата надалеч от атаката на Дрона, оставяйки помежду им ескадрони кауравски воини. После заобиколи в широк кръг дивизията на Дрона. Арджуна не спираше да сипе острите си стрели в безкрайни порои, поваляйки хора, коне и слонове навсякъде.

Kṛṣṇa again advised Arjuna to circumvent Droṇa so as not to lose time, but Droṇa had already seen him and was shooting arrows that flew more than two miles and pierced both him and Kṛṣṇa. Bleeding from their wounds, they appeared like two flowering karnikara trees. Kṛṣṇa drove the chariot away from Droṇa’s attack, placing a body of Kaurava troops between them. He then moved in a great circle around Droṇa’s division. Arjuna continuously launched his blazing shafts in unending lines that struck down men, horses and elephants alike.

Когато Арджуна достигна на няколко километра от Джаядратха, внезапно го нападна Дурьодхана. С ярко сияеща непроницаема ризница, кауравският принц нададе мощен рев и препусна напред. Приближавайки с колесницата близо до своя враг, той извика предизвикателството си.

As Arjuna came within a few miles of Jayadratha, he was suddenly met by Duryodhana. With his impenetrable armor shining brilliantly, the Kaurava prince sent up a mighty roar and charged. Drawing up his chariot at a short distance from his enemy, he shouted out a challenge.

Кришна спря конете и каза: „Виж могъщия син на Дхритаращра, застанал безстрашно насреща ти. Той пламенно мрази Пандавите и е съвършен воин, способен да се сражава наведнъж с многобройни врагове. Мисля, безгрешни, че е настъпил мигът, в които да се изправиш срещу него. От това ще зависи победата или поражението ни. Унищожи го със силата на гнева си, о, Партха. Съдбата ти го изпраща. Защо ли е готов да рискува така живота си? Със сигурност скоро ще съжалява за безразсъдството си. Повали този грешник и войната ще приключи. О, Арджуна, убий го и изкорени злото сред Кауравите.“

Kṛṣṇa stopped the chariot and said, “Behold Dhṛtarāṣṭra’s powerful son standing fearlessly before you. He has constantly hated the Pāṇḍavas and is an accomplished warrior, capable of contending with innumerable warriors at once. I think, O sinless one, that the time has come when you should fight with him. Upon him rests victory or defeat. Vomit upon him the venom of your wrath, O Pārtha. It is your good fortune that has brought him before you alone. Why has he risked his life in this way? Surely he will soon regret his folly. Strike down this evil-hearted one and the war will be over. O Arjuna, kill him and cut the root of the wicked Kauravas.”

Арджуна се взираше гневно в крещящия Дурьодхана: „Така да бъде. Отведи ме при този недостоен човек. Ще го накажа със смъртоносните си стрели и така ще отмъстя за нещастията, които причини на Драупади.“

Arjuna stared angrily at the bellowing Duryodhana. “Let it be so. Go closer to this wretch so that I may punish him with sharpened shafts. I will now avenge the wrongs he committed against Draupadī.”

Кришна подкара колесницата към Дурьодхана. Като видяха, че Каурава не проявява страх пред могъщите си противници, много воини завикаха ликуващи и го приветстваха. Други изстенаха тежко, считайки, че Дурьодхана ще бъде принесен като гхи в жертвения огън на битката, и извикаха с ужас: „Царят ще бъде убит! Царят ще бъде убит!“

Kṛṣṇa drove the chariot toward Duryodhana. Seeing the Kaurava chief exhibiting no fear, even though there was sufficient cause, many warriors looked on and applauded. Others cried out in sorrow, considering Duryodhana to be like a libation of ghee poured into a sacrificial fire. “The king is slain! The king is slain!” they cried in terror.

Чувайки виковете им, Дурьодхана се засмя: „Не се страхувайте! Скоро ще пратя тези двама воини в обителта на смъртта.“

Hearing their cries, Duryodhana laughed. “Dispel your fears. I will soon send these two to Death’s abode.”

След това предизвика Арджуна: „О, Партха, покажи храбростта си. Използвай всички оръжия, които си научил от Дрона и получил от боговете, и виж как ще отблъсна атаката ти. След това ще откъсна главата ти, както и тази на Кришна.“

Duryodhana taunted Arjuna. “O Pārtha, let me see your prowess. Release all the weapons you have learned from Droṇa and received from the celestials. Watch as I repulse your attack. Then I will sever your head along with Kṛṣṇa’s.”

Дурьодхана без бавене прониза Арджуна с три стрели, полетели невидими към него. С четири улучи всеки от конете му, а с още десет рани Кришна. С други добре насочени стрели, Дурьодхана разкъса камшика в ръцете на Кришна и той падна на парчета на земята. Арджуна опъна Гандива назад до ухото си и изстреля четири стоманеноглави стрели, които изсвистяха във въздуха. Удряйки се в ризницата на Дурьодхана, те паднаха на земята, без да го наранят. Арджуна пусна нови шестнайсет стрели, които също бяха отбити от бронята. Изстреля други двайсет с още по-голяма сила, но те също не можеха да преминат през необикновената ризница.

Duryodhana immediately pierced Arjuna with three arrows that flew invisibly toward him. With four more he pierced each of his horses, and with another ten he struck Kṛṣṇa. With another well-aimed arrow he cut the whip in Kṛṣṇa’s hand, which fell to the ground in two pieces. Arjuna drew the Gāṇḍīva back to his ear and fired four steel-headed shafts that screamed through the air. Hitting Duryodhana’s armor they fell harmlessly to the earth. Arjuna released another sixteen arrows which were again deflected from his armor. He shot twenty more shafts with even more power, but these were also ineffective against Duryodhana’s armor.

Като видя това, Кришна каза с изненада: „Не съм виждал такова нещо преди. Твоите стрели са способни да пробият земята, а сега падат безполезни, отбити от бронята на Дурьодхана. Всичко наред ли е с теб, Партха? Да не би Гандива да губи мощта си? Защо си неспособен да пронижеш врага си? Сега не е време за провали. Каква е причината за това?“

Seeing this, Kṛṣṇa said with surprise, “I have not seen this before. Your arrows, capable of penetrating the earth, are falling uselessly from Duryodhana’s armor. Is everything well with you, O Pārtha? Is the Gāṇḍīva losing its power? Why are you unable to pierce your enemy? This is not the time to fail. What is the cause?”

Арджуна разбра. Взирайки се в смеещия се Дурьодхана, той отговори: „Мисля, че днес Дрона е вързал ризницата на Дурьодхана. Тя носи в себе си силата на трите свята. Единствен Дрона знае тази тайна и я бе предал на мен. Никое оръжие не може да пробие тази броня. Ти несъмнено знаеш това, Кришна, тъй като знаеш всичко. Но виж как този безумец е застанал насреща ми. Прилича на жена, облечена в ризница, която не знае как да се възползва от положението си. Макар да е защитен от непробиваема броня, аз въпреки всичко ще го победя. Виж как ще го поваля с атаката си.“

Arjuna understood. Looking at the laughing Duryodhana, he replied, “I think Droṇa has tied on Duryodhana’s armor today. It contains the might of the three worlds. Only Droṇa knows its secret and he has taught it to me. No weapons can pierce this armor. Surely You know this, O Kṛṣṇa, because You know everything. Yet see how this fool stands before me. He is like a woman clad in armor and does not know how to take advantage of his position. Even though he is protected by an impenetrable coat of mail, I will still defeat him. Watch as I send him reeling from my attack.”

Дурьодхана стоеше безстрашен на колесницата си и викаше подигравателно на Арджуна: „Опитай отново, Партха. Струва ми се, че губиш сили.“ Той изстреля гъст порой стрели, които покриха Арджуна и Кришна. Кауравите, наблюдаващи боя, с наслада гледаха колко неуязвим бе Дурьодхана за атаката на Арджуна. Те зареваха и заудряха барабаните си.

Duryodhana stood fearlessly in his chariot and called to Arjuna derisively, “Try again, O Pārtha. I think you are losing your touch.” He fired a thick volley of shafts that covered both Arjuna and Kṛṣṇa. The Kauravas watching the fight were delighted to see Duryodhana impervious to Arjuna’s attack. They roared and beat their drums.

Отбивайки стрелите на Дурьодхана, Арджуна се разгневи. С принудена усмивка той уби четирите коня на Дурьодхана. След това разби на парчета колесницата му със сто стрели с остриета чукове. Взимайки други четири стрели с удължени острия, той ги зареди с мантри и съсредоточено ги насочи срещу Каурава. Стрелите улучиха Дурьодхана по върховете на пръстите, единствената непокрита част от тялото му, докато той изстрелваше собствените си стрели. Дурьодхана извика от болка, докато те се забиваха под ноктите му, и хвърляйки лъка си, заскача по терасата на колесницата си, като размахваше ръката си в агония.

Fending off Duryodhana’s arrows, Arjuna became incensed. With a taut smile he slew Duryodhana’s four horses. He then broke apart his chariot with a hundred hammer-headed shafts. Taking another four arrows with extended points, he empowered them with mantras and aimed them carefully at the Kaurava. The arrows struck Duryodhana on the tips of his fingers, the only exposed part of his body, as he was releasing his own shafts. He screamed in pain as they went under his nails. Dropping his bow he jumped about on the terrace of his chariot, shaking his hand in agony.

Виждайки болката на своя предводител, останалите кауравски воини се втурнаха да го спасяват. Те наобиколиха Арджуна с колесници, коне и слонове. Крипа, който се бе притекъл на помощ на Дурьодхана, го качи на колесницата си, носеща емблема с бик, и го отнесе на сигурно място.

Seeing their leader distressed, other Kaurava warriors rushed to his rescue. They surrounded Arjuna with chariots, elephants and horses. Kṛpa, who had come to Duryodhana’s assistance, took him on his chariot, bearing the emblem of a bull, and carried him to safety.

Арджуна отново започна да громи кауравската армия. Той скоро успя да се измъкне от нападателите си. Когато колесницата му излезе от вражеските редици, и той, и Кришна надуха раковините си с всичка сила. Този звук изпълни бойното поле и ужаси Кауравите. Джаядратха също го чу в далечината и застина на колесницата си, вглеждайки се уплашено в посоката, от която идваше звукът.

Arjuna again set to slaying the Kaurava troops. He soon managed to break free from his assailants. As his chariot emerged from the enemy array, both he and Kṛṣṇa blew their conchshells with full power. That sound filled the battlefield and terrified the Kauravas. Jayadratha also heard it in the distance and froze in his chariot, looking fearfully in the direction of the sound.

Назад по бойното поле останалите Пандави се сражаваха, избивайки хиляди неприятели. Загубите и от двете страни бяха огромни. Земята отново доби ужасяващ вид, осеяна с труповете на убити хора и животни, лежащи сред останките от колесници, брони и оръжия.

Elsewhere on the field the other Pāṇḍavas had been fighting and destroying thousands of foes. The losses on both sides were great. The earth again assumed a terrible aspect, with the bodies of slain men and beasts lying about amid the wreckage of chariots, armor and weapons.