Пълното цяло, т.е. Върховната Абсолютна Истина, е съвършената Божествена Личност. Постигането на безличностния Брахман и на Парама̄тма̄, Свръхдушата, е непълно осъзнаване на Абсолютното цяло. Бог, Върховната Личност е сач-чид-а̄нанда-виграха. Осъзнаването на безличностния Брахман е осъзнаване на неговия аспект сат – вечност, а осъзнаването на Парама̄тма̄, на Свръхдушата, е реализиране на аспектите сат и чит – вечност и знание. Но осъзнаването на Божествената Личност е реализиране на всички трансцендентални аспекти: сат, чит и а̄нанда, блаженство. Осъзнавайки Върховната Личност, човек осъзнава тези аспекти на Абсолютната Истина в тяхната пълнота. Виграха означава форма. Тоест, пълното цяло не е безформено. Ако нямаше форма или творението му го превъзхождаше с нещо друго, то не би могло да бъде пълно цяло. Пълното цяло трябва да притежава всичко, както в границите на нашия опит, така и отвъд него; в противен случай то не е пълно.

Пълното цяло, Божествената Личност, притежава необятни енергии, съвършени и завършени като него. И този осезаем, материален свят също е съвършен сам по себе си. Материалната вселена е временно проявление на двайсет и четирите елемента, които са пригодени да създават всичко необходимо за нейното поддържане и съхранение. Не са нужни никакви специални усилия от страна на никой друг. Вселената има свой собствен период на съществуване, определен от енергията на пълното цяло, и когато този период завърши, временното проявление ще бъде унищожено по съвършения план на пълното цяло.

На малките завършени единици (живите същества) са предоставени всички условия, за да осъзнаят пълното цяло; всяка непълнота се проявява само поради несъвършено знание. Човешката форма на живот е пълно проявление на съзнанието на живото същество. Тя се получава след еволюционно преминаване през 8 400 000 биологични вида в кръговрата на раждането и смъртта. Ако в този съзнателен живот човешкото същество не осъзнае своята завършеност по отношение на пълното цяло, то губи възможността да разбере пълнотата си и по законите на материалната природа отново попада в еволюционния цикъл.

Ние не знаем, че в природата всичко е устроено по съвършен начин, така че да поддържа съществуването ни, и затова се мъчим да създадем от природните богатства „съвършен“ живот на сетивно наслаждение. Но живото същество не може да се наслаждава със сетивата си, без да се е съединило с пълното цяло, затова този живот на измамно сетивно наслаждение е илюзия. Ръката на тялото е завършена единица, докато е свързана с тялото. Откъсната от тялото, тя може да прилича на ръка, но не може да действа като ръка. По подобен начин живите същества са частици, неотделими от пълното цяло и докато са откъснати от него, измамното усещане за пълнота не може да им донесе удовлетворение.

Съвършенството на човешкия живот се постига само когато той се използва в служене на пълното цяло. Всяка дейност в този свят – била тя социална, политическа, обществена, международна или дори междупланетарна – ще остане несъвършена, докато не се съгласува с пълното цяло. Когато всичко е в хармония със съвършеното пълно цяло, неразделно свързаните с него частици също стават съвършени сами по себе си.