Обръщение
Invocation
Текст
Texte
пӯрн̣а̄т пӯрн̣ам удачяте
пӯрн̣ася пӯрн̣ам а̄да̄я
пӯрн̣ам ева̄вашиш̣яте
pūrṇāt pūrṇam udacyate
pūrṇasya pūrṇam ādāya
pūrṇam evāvaśiṣyate
Дума по дума
Synonyms
ом̇ – пълното цяло; пӯрн̣ам – напълно съвършен; адах̣ – това; пӯрн̣ам – напълно съвършен; идам – този осезаем свят; пӯрн̣а̄т – от всесъвършения; пӯрн̣ам – завършено цяло; удачяте – произведени; пӯрн̣ася – на пълното цяло; пӯрн̣ам – напълно, всичко; а̄да̄я – след като са отнети; пӯрн̣ам – съвършена хармония; ева – дори; авашиш̣яте – остава.
oṁ : le Tout Complet ; pūrṇam : parfaitement complet ; adaḥ : cela ; pūrṇam : parfaitement complet ; idam : ce monde phénoménal ; pūrṇāt : de l’infiniment parfait ; pūrṇam : unité complète en elle-même ; udacyate : est produite ; pūrṇasya : du Tout Complet ; pūrṇam : absolument tout ; ādāya : ayant été enlevé ; pūrṇam : le reste, entier ; eva : même si ; avaśiṣyate : demeure.
Превод
Translation
Върховният Бог е цялостен и съвършен. И понеже е напълно съвършен, всичко, произлизащо от него – например този осезаем свят, притежава това, което е присъщо на пълното цяло. Всичко, създадено от пълното цяло, също е цялостно само по себе си. Тъй като е пълното цяло, макар от него да произлизат много завършени единици, Той остава съвършената хармония.
Dieu, la Personne Suprême, est parfait et complet, et Sa perfection étant totale, tout ce qui émane de Lui, comme le monde phénoménal, constitue également une totalité complète en elle-même. Tout ce qui provient du Tout est un tout en soi, et parce que Dieu est le Tout Complet, Il demeure entier, bien que d’innombrables unités, complètes elles aussi, émanent de Lui.
Пояснение
Purport
Пълното цяло, т.е. Върховната Абсолютна Истина, е съвършената Божествена Личност. Постигането на безличностния Брахман и на Парама̄тма̄, Свръхдушата, е непълно осъзнаване на Абсолютното цяло. Бог, Върховната Личност е сач-чид-а̄нанда-виграха. Осъзнаването на безличностния Брахман е осъзнаване на неговия аспект сат – вечност, а осъзнаването на Парама̄тма̄, на Свръхдушата, е реализиране на аспектите сат и чит – вечност и знание. Но осъзнаването на Божествената Личност е реализиране на всички трансцендентални аспекти: сат, чит и а̄нанда, блаженство. Осъзнавайки Върховната Личност, човек осъзнава тези аспекти на Абсолютната Истина в тяхната пълнота. Виграха означава форма. Тоест, пълното цяло не е безформено. Ако нямаше форма или творението му го превъзхождаше с нещо друго, то не би могло да бъде пълно цяло. Пълното цяло трябва да притежава всичко, както в границите на нашия опит, така и отвъд него; в противен случай то не е пълно.
teneur et portḷe : Le Tout Complet, que l’on appelle aussi la Vérité Absolue, est Dieu, la Personne Suprême complète en Elle-même. Il est sac-cid-ānanda-vigraha, c’est-à-dire qu’Il est éternel (sat), qu’Il possède la connaissance (cit) et la félicité (ānanda) absolues, et qu’Il est doté d’une forme (vigraha). Le premier pas vers la réalisation spirituelle consiste à devenir conscient de la nature éternelle (sat) de l’Absolu. Or cette réalisation est celle de l’éclat impersonnel de Dieu (Brahman), et elle n’est que partielle. La seconde étape consiste à prendre conscience de l’éternité (sat) et de l’omniscience (cit) de la Vérité Absolue. Toutefois, cette réalisation, qui est celle de l’Âme Suprême (Paramātmā), est elle aussi incomplète. On ne réalise le Tout dans Son intégralité et sous tous Ses aspects que lorsqu’on prend conscience de tous les attributs absolus de Dieu, la Personne Suprême (Bhagavān), tels qu’ils se manifestent dans une forme (vigraha) éternelle (sat), possédant la connaissance (cit) et la félicité (ānanda) totales. Ainsi, le Tout Complet n’est pas dépourvu de forme. S’Il était sans forme, ou inférieur à ce qu’Il a créé sous quelque aspect que ce soit, Il ne serait pas complet. Le Tout doit tout inclure, tant ce qui est à notre portée que ce qui dépasse notre entendement, sans quoi Il serait incomplet.
Пълното цяло, Божествената Личност, притежава необятни енергии, съвършени и завършени като него. И този осезаем, материален свят също е съвършен сам по себе си. Материалната вселена е временно проявление на двайсет и четирите елемента, които са пригодени да създават всичко необходимо за нейното поддържане и съхранение. Не са нужни никакви специални усилия от страна на никой друг. Вселената има свой собствен период на съществуване, определен от енергията на пълното цяло, и когато този период завърши, временното проявление ще бъде унищожено по съвършения план на пълното цяло.
Les innombrables énergies émanant du Tout, de Dieu dans Sa Personnalité, sont aussi complètes que Lui. Le monde phénoménal est donc également complet en lui-même, et les vingt-quatre éléments dont il n’est qu’une manifestation temporaire, sont conçus pour produire tout ce qui est nécessaire au maintien et à la subsistance de l’univers ; ce processus ne requiert aucune autre intervention. L’univers a sa propre échelle de temps déterminée par l’énergie spirituelle et une fois son cycle terminé, cette manifestation temporaire sera anéantie, toujours selon les desseins de Dieu, le Tout Complet.
На малките завършени единици (живите същества) са предоставени всички условия, за да осъзнаят пълното цяло; всяка непълнота се проявява само поради несъвършено знание. Човешката форма на живот е пълно проявление на съзнанието на живото същество. Тя се получава след еволюционно преминаване през 8 400 000 биологични вида в кръговрата на раждането и смъртта. Ако в този съзнателен живот човешкото същество не осъзнае своята завършеност по отношение на пълното цяло, то губи възможността да разбере пълнотата си и по законите на материалната природа отново попада в еволюционния цикъл.
Les êtres vivants, fragments du Tout, infimes mais complets en eux-mêmes, ont toutes les possibilités de réaliser Dieu, et tous les manques qu’ils éprouvent ne viennent que d’une connaissance imparfaite du Tout. De toutes les espèces vivantes, c’est le genre humain qui possède la conscience la plus complète, et l’on n’obtient ce corps privilégié qu’après avoir parcouru le cycle des morts et des renaissances à travers les 8 400 000 formes de vie existant dans l’univers. Si l’homme ne profite pas de son haut niveau de conscience pour réaliser sa plénitude en rapport avec le Tout, cette occasion exceptionnelle sera perdue et les lois de la nature matérielle le replongeront dans le cycle de l’évolution d’une espèce à l’autre.
Ние не знаем, че в природата всичко е устроено по съвършен начин, така че да поддържа съществуването ни, и затова се мъчим да създадем от природните богатства „съвършен“ живот на сетивно наслаждение. Но живото същество не може да се наслаждава със сетивата си, без да се е съединило с пълното цяло, затова този живот на измамно сетивно наслаждение е илюзия. Ръката на тялото е завършена единица, докато е свързана с тялото. Откъсната от тялото, тя може да прилича на ръка, но не може да действа като ръка. По подобен начин живите същества са частици, неотделими от пълното цяло и докато са откъснати от него, измамното усещане за пълнота не може да им донесе удовлетворение.
Ignorant que la nature est déjà parfaitement organisée pour satisfaire tous nos besoins, nous nous efforçons d’en utiliser les ressources pour nous façonner une existence prétendument parfaite de plaisirs matériels. Cette vie trompeuse centrée sur le plaisir des sens est illusoire, car l’être vivant ne peut pas même jouir de la vie matérielle sans être en communion avec le Tout. La main doit être unie au corps pour être une unité complète ; qu’on la sépare du corps et, bien qu’elle ressemble encore à une main, elle ne pourra plus en remplir aucune des fonctions. Il en va de même pour les êtres vivants ; ils sont des parties intégrantes du Tout Complet, et s’ils s’en écartent, ils n’ont de la plénitude que des reflets illusoires, incapables de les satisfaire.
Съвършенството на човешкия живот се постига само когато той се използва в служене на пълното цяло. Всяка дейност в този свят – била тя социална, политическа, обществена, международна или дори междупланетарна – ще остане несъвършена, докато не се съгласува с пълното цяло. Когато всичко е в хармония със съвършеното пълно цяло, неразделно свързаните с него частици също стават съвършени сами по себе си.
La vie humaine n’atteint sa plénitude que lorsqu’on la met au service du Tout. Toute forme de service, que ce soit à l’échelle familiale, sociale, nationale, internationale ou même interplanétaire, restera incomplète tant qu’elle ne sera pas en parfaite harmonie avec le Tout Complet. Et quand tout se trouve rattaché à Dieu, les parties intégrantes du Tout deviennent à leur tour complètes.