Мантра четвърта
Ketvirta mantra
Текст
Tekstas
наинад дева̄ а̄пнуван пӯрвам арш̣ат
тад дха̄вато 'ня̄н атйети тиш̣т̣хат
тасминн апо ма̄таришва̄ дадха̄ти
nainad devā āpnuvan pūrvam arṣat
tad dhāvato ’nyān atyeti tiṣṭhat
tasminn apo mātariśvā dadhāti
Дума по дума
Synonyms
анеджат – установен; екам – едно; манасах̣ – от ума; джавӣях̣ – по-бърз; на – не; енат – този Върховен Бог; дева̄х̣ – полубоговете като Индра и др.; а̄пнуван – може да достигне; пӯрвам – начело; арш̣ат —движейки се бързо; тат – Той; дха̄ватах̣ – тези, които тичат; аня̄н – други; атйети – надминава; тиш̣т̣хат – оставайки на едно място; тасмин – в него; апах̣ – дъжд; ма̄таришва̄ – боговете, които управляват вятъра и дъжда; дадха̄ти – дава.
anejat — nejudantis; ekam — vienas; manasaḥ — už protą; javīyaḥ — greitesnis; na — ne; enat — šį Aukščiausiąjį Viešpatį; devāḥ — tokie pusdieviai kaip Indra ir kt; āpnuvan — gali pavyti; pūrvam — iš priekio; arṣat — greitai judantį; tat — Jis; dhāvataḥ — bėgančius; anyān — kitus; atyeti — pralenkia; tiṣṭhat — būdamas vienoje vietoje; tasmin — Jame; apaḥ — lietus; mātariśvā — dievai, kurie valdo vėją ir lietų; dadhāti — siunčia.
Превод
Translation
Бог, Върховната Личност, се намира в обителта си, но е по-бърз от ума и може да изпревари всички. Могъщите полубогове не могат да го достигнат. Макар да се намира на едно място, Той управлява полубоговете на вятъра и дъжда. Той е над всички с величието си.
Nors Dievo Asmuo niekada nesitraukia iš Savo buveinės, Jis yra greitesnis už mintį ir gali pralenkti visus bėgančius. Jis nepasiekiamas net galingiesiems pusdieviams, ir net būdamas vienoje vietoje, Jis valdo tuos, kurie siunčia vėją ir lietų. Jis – tobuliausiasis, ir niekas negali Jam prilygti.
Пояснение
Purport
Върховният, Абсолютната Божествена Личност, не може да бъде разбран с умозрителни разсъждения дори и от най-големите философи. По милостта му могат да го опознаят само неговите предани. В Брахма сам̇хита̄ (5.34) се казва, че обикновеният философ може да пътува през космическото пространство със скоростта на вятъра или на ума в продължение на милиони години и пак ще остава безкрайно далеч от Абсолютната Истина. Брахма сам̇хита̄ (5.37) описва по-нататък как Абсолютната Божествена Личност има своя трансцендентална обител, наречена Голока, където извършва забавленията си. Но с невъобразимото си могъщество Той стига едновременно до всички части на творящата енергия. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а неговото могъщество е сравнено със светлината и топлината на огъня. Както огънят разпръсква светлина и топлина надалеч, така и Абсолютната Божествена Личност разпространява различни енергии навсякъде, макар да не напуска трансценденталната си обител.
Aukščiausias Viešpats, Absoliutus Dievo Asmuo, nesuvokiamas net paties didžiausio filosofo protui. Pažinti Viešpatį Jo Paties malone tegali Jo bhaktai. „Brahma-saṁhitoje“ (5.34) pasakyta, kad netgi milijonus metų keliaudamas vėjo ar minties greičiu, neatsidavęs Viešpačiui filosofas negalėtų prisiartinti prie Absoliučiosios Tiesos. Ji tebebūtų be galo toli nuo jo. Absoliutusis Dievo Asmuo, – tęsiama „Brahma-saṁhitoje“ (5.36), – turi Savo transcendentinę buveinę, kuri vadinasi Goloka. Čia Jis gyvena paniręs į Savo žaidimus, tačiau Savo nesuvokiamų galių dėka, sykiu Jis yra bet kurioje Savo kuriamosios energijos dalyje. „Viṣṇu Purāṇa“ Jo galias lygina su ugnies šiluma ir šviesa. Degdama vienoje vietoje, ugnis skleidžia šviesą ir šilumą visomis kryptimis. Taip lygiai ir Absoliutusis Dievo Asmuo, niekur neišeidamas iš Savo transcendentinės buveinės, visur paskleidžia skirtingas Savo energijas.
Тези енергии са неизброими, но могат да бъдат разделени в три главни категории: вътрешна, междинна и външна енергия. Всяка от тях има милиони разновидности. Управляващите полубогове, упълномощени да властват над природните явления – въздух, светлина, дъжд и пр. – принадлежат към междинната енергия на Абсолютната Личност. По-нисшите живи същества, включително човешките, също са част от междинната енергия на Бога. Материалният свят е творение на външната му енергия, а духовното небе, където се намира обителта на Бога, е проявление на вътрешната му енергия.
Viešpaties energijų yra nesuskaičiuojama daugybė, tačiau jas galima suskirstyti į tris pagrindines kategorijas: vidinę, paribio ir išorinę. Kiekviena šių kategorijų turi šimtus milijonų subkategorijų. Pusdieviai – viešpačiai, kuriems suteikta galia valdyti gamtos stichijas (orą, šviesą, lietų ir kt.), priskiriami Absoliučiojo Asmens paribio energijai. Menkesnės gyvosios būtybės, tarp jų ir žmonės, taip pat yra Viešpaties paribio energijos kūriniai. Materialųjį pasaulį yra sukūrusi išorinė Viešpaties galia, o dvasinį dangų, Dievo karalystę, – Jo vidinė galia.
Така различните енергии на Върховния са навсякъде. Въпреки че между Бога и енергиите му няма разлика, не бива да объркваме тези енергии с Абсолютната Истина. Нито да си представяме, че, разпространен навсякъде, Върховният Бог съществува единствено като безличностен Брахман или че губи своето личностно съществувание. Хората са свикнали да правят заключения въз основа на собствените си умствени възможности. Но Върховният не е подвластен на ограничената ни способност за разбиране. По тази причина Упаниш̣адите утвърждават, че никой не може да постигне Бога само с ограничените си възможности.
Taigi įvairios Viešpaties energijos yra pasklidusios visur. Nors Viešpats ir Jo energijos nesiskiria, nevalia painioti šių energijų su Aukščiausiąja Tiesa. Nereiktų klaidingai manyti, kad Aukščiausiasis Viešpats pasklidęs visur kaip kažkokia beasmenė substancija ar kad Jis neegzistuoja kaip asmenybė. Žmonės įpratę daryti išvadas, pasikliaudami savo proto galiomis, tačiau Aukščiausiasis Viešpats ribotam protui nesuvokiamas. Štai kodėl Upaniṣados mus ir įspėja, kad prie Viešpaties neįmanoma priartėti, pasikliaujant savo menkomis galimybėmis.
В Бхагавад-гӣта̄ (10.2) Бог казва, че дори великите р̣ш̣и и сури, не могат да го опознаят. Да не говорим за асурите – те никога не могат да разберат природата на Бога. Тази четвърта мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ясно сочи, че в крайна сметка Абсолютната Истина е Абсолютна Личност; в противен случай нямаше да се изтъкват толкова много детайли, описващи личностните му черти.
„Bhagavad-gītoje“ (10.2) Viešpats sako, kad Jo pažinti negali net didieji ṛṣiai ir surai. Tad ką kalbėti apie asuras, kuriems Viešpaties keliai apskritai nežinomi? Ši, ketvirtoji „Śrī Īśopaniṣados“ mantra aiškiai sako, kad Absoliučioji Tiesa galiausiai yra Absoliutusis Asmuo. Antraip, argi būtų prasmė tiek daug kalbėti apie Jo bruožus, patvirtinančius Jį esant asmenybę.
Индивидуалните частици от междинната енергия на Бога притежават качествата на самия Бог, но имат незначително поле на действие и затова са ограничени. Частиците никога не са равни на цялото. И не могат да оценят пълното могъщество на Бога. Под влияние на материалната енергия глупави и невежи живи същества, просто частици от Бога, се опитват да правят предположения за неговата трансцендентална позиция. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни предупреждава, че опитът да се установи същността на Бога чрез умозрителни разсъждения е безсмислен. Човек би трябвало да узнае нещо за Трансценденталността от самия Бог, върховният източник на Ведите, защото само Той притежава пълно знание за Трансценденталността.
Nors atskiros neatsiejamosios Viešpaties galių dalelės pasižymi tokiomis pat, kaip ir Pats Viešpats, ypatybėmis, jų veiklos sfera yra ribota, todėl jos pačios irgi ribotos. Dalelės niekada nėra lygios visumai, todėl jos negali iki galo pažinti visų Viešpaties galimybių. Veikiamos materialios gamtos, kvailos ir tamsios gyvosios būtybės, kurios tėra neatsiejamos Viešpaties dalelės, mėgina įsivaizduoti transcendentinę Viešpaties didybę. „Śrī Īśopaniṣada“ įspėja, kad pastangos abstrakčiais samprotavimais pažinti Viešpatį yra bergždžios. Reikėtų stengtis daugiau sužinoti apie Transcendenciją iš Paties Viešpaties, aukščiausiojo Vedų šaltinio, nes tik Viešpats iki galo pažįsta Transcendenciją.
Всяка частица от пълното цяло е надарена с някаква енергия за действие според волята на Бога; когато тази частица забрави предписаните ѝ дейности, тя изпада в ма̄я̄, илюзия. Така още от самото начало Шрӣ Ӣшопаниш̣ад съветва старателно да следваме ролята, отредена ни от Бога. Това обаче не означава, че индивидуалната душа не е способна да действа самостоятелно. Но като неотделима от Бога частица, тя трябва да споделя неговите намерения. Правилното интелигентно приложение на нашата инициатива, на действената ни природа с разбирането, че всичко е енергия на Бога, ще пробуди истинското ни съзнание, загубено в досега с ма̄я̄, външната енергия.
Kiekviena neatsiejama tobulos visumos dalelė turi tam tikrų savitų galių, kad galėtų veikti vykdydama Viešpaties valią. Jei neatsiejama dalelė, gyvoji esybė, užmiršta, ką ji turi daryti vykdydama Viešpaties valią, vadinasi, ją užvaldė māyā, iliuzija. Todėl „Śrī Īśopaniṣada“ iš pat pradžių įspėja mus, kad labai rūpestingai atliktume Viešpaties mums skirtą vaidmenį. Tai nereiškia, kad iš individualios sielos atimta iniciatyva. Ji yra neatsiejama Viešpaties dalelė, todėl, kaip ir Viešpats, turi iniciatyvos laisvę. Kai žmogus teisingai ir su protu panaudoja savo iniciatyvą, arba veikliąją prigimtį, suprasdamas, kad viskas yra Viešpaties energija, atgyja jo pirminė sąmonė, kuri buvo išblėsusi dėl sąlyčio su māya, arba išorine energija.
Всички способности идват от Върховния; затова всяка една способност трябва да се използва единствено в изпълнение на волята му. С подобно смирено поведение човек може да опознае Бога. Съвършено знание означава да се опознае Върховния във всичките му аспекти, да се опознаят енергиите му и тяхното действие по негова воля. Тези въпроси са разяснени от Бога в Бхагавад-гӣта̄, квинтесенцията на всички Упаниш̣ади.
Visą energiją mes gauname tik iš Viešpaties, todėl ir naudoti ją reikėtų tiktai vykdant Viešpaties valią. Viešpatį pažinti tegali nuolankus, tarnauti Jam pasiryžęs žmogus. Tobulas pažinimas – tai visų Viešpaties bruožų bei galių pažinimas, suvokimas, kaip tos galios veikia, paklusdamos Jo valiai. Tai Viešpats išsamiai paaiškino „Bhagavad-gītoje“, veikale, kuris atskleidžia visų Upaniṣadų esmę.