Skip to main content

Мантра четвърта

Neljas Mantra

Текст

Tekst

анеджад екам манасо джавӣйо
наинад дева̄ а̄пнуван пӯрвам арш̣ат
тад дха̄вато 'ня̄н атйети тиш̣т̣хат

тасминн апо ма̄таришва̄ дадха̄ти
anejad ekaṁ manaso javīyo
nainad devā āpnuvan pūrvam arṣat
tad dhāvato ’nyān atyeti tiṣṭhat
tasminn apo mātariśvā dadhāti

Synonyms

Synonyms

анеджат – установен; екам – едно; манасах̣ – от ума; джавӣях̣ – по-бърз; на – не; енат – този Върховен Бог; дева̄х̣ – полубоговете като Индра и др.; а̄пнуван – може да достигне; пӯрвам – начело; арш̣ат  —движейки се бързо; тат – Той; дха̄ватах̣ – тези, които тичат; аня̄н – други; атйети – надминава; тиш̣т̣хат – оставайки на едно място; тасмин – в него; апах̣ – дъжд; ма̄таришва̄ – боговете, които управляват вятъра и дъжда; дадха̄ти – дава.

anejat — liikumatu; ekam — üks; manasaḥ — kui mõistus; javīyaḥ — kiiremini; na — ei; enat — Kõigekõrgem Jumal; devāḥ — Indra sarnased pooljumalad; āpnuvan — võivad läheneda; pūrvam — ees; arṣat — kiiresti liikudes; tat — Tema; dhāvataḥ — jooksvad; anyān — teised; atyeti — ületab; tiṣṭhat — paigale jäädes; tasmin — Temas; apaḥ — vihm; mātariśvā — jumalad, kes kontrollivad tuuli ja vihma; dadhāti — varustavad.

Translation

Translation

Бог, Върховната Личност, се намира в обителта си, но е по-бърз от ума и може да изпревари всички. Могъщите полубогове не могат да го достигнат. Макар да се намира на едно място, Той управлява полубоговете на вятъра и дъжда. Той е над всички с величието си.

Kuigi Kõigekõrgem Jumal viibib igavesti oma asukohas, on Ta siiski võimeline liikuma kiiremini mõttest. Ta möödub vabalt kõikidest. Võimsad pooljumalad ei suuda Temale lähenedagi. Olles kogu aeg ühel kohal, juhib Ta neid, kes tekitavad tuuli ja valavad vihma. Oma suurepärasuses ületab Ta kõiki.

Purport

Purport

Върховният, Абсолютната Божествена Личност, не може да бъде разбран с умозрителни разсъждения дори и от най-големите философи. По милостта му могат да го опознаят само неговите предани. В Брахма самхита̄ (5.34) се казва, че обикновеният философ може да пътува през космическото пространство със скоростта на вятъра или на ума в продължение на милиони години и пак ще остава безкрайно далеч от Абсолютната Истина. Брахма самхита̄ (5.37) описва по-нататък как Абсолютната Божествена Личност има своя трансцендентална обител, наречена Голока, където извършва забавленията си. Но с невъобразимото си могъщество Той стига едновременно до всички части на творящата енергия. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а неговото могъщество е сравнено със светлината и топлината на огъня. Както огънят разпръсква светлина и топлина надалеч, така и Абсолютната Божествена Личност разпространява различни енергии навсякъде, макар да не напуска трансценденталната си обител.

Kõigekõrgemat Jumalat, kes on Jumala Absoluutne Isiksus, ei ole ka suurimad filosoofid võimelised teadvustama mõttemõlgutuse läbi. Temast võivad teada ainult, Tema enese armu läbi, need, kes on end Temale pühendanud. "Brahma-saṁhitās" on öeldud, et kui Temale mittepühendunud filosoof, kes võib rännata mõtte kiirusel, rändab kosmoses sadu aastaid, leiab ta siiski Absoluudi olevat liiga kaugel. Upaniṣadides on öeldud, et Jumala Isiksusel on transtsendentaalne eluase, mida tuntakse Kṛṣṇaloka nime all, kus Ta viibib tegeledes Oma ajaviidetega. Kuid samal ajal võib Tema kujutlematu jõud jõuda kõigi loova energia osadeni. "Viṣṇu Purāṇas" võrreldakse Tema jõudu tule soojuse ja valgusega. Tuli võib levitada soojust ja valgust, olles ise paigal ning samuti võib Jumala Isiksus levitada Oma energiat kõikjal, olles Ise aga paigal Oma transtsendentaalses elupaigas.

Тези енергии са неизброими, но могат да бъдат разделени в три главни категории: вътрешна, междинна и външна енергия. Всяка от тях има милиони разновидности. Управляващите полубогове, упълномощени да властват над природните явления – въздух, светлина, дъжд и пр. – принадлежат към междинната енергия на Абсолютната Личност. По-нисшите живи същества, включително човешките, също са част от междинната енергия на Бога. Материалният свят е творение на външната му енергия, а духовното небе, където се намира обителта на Бога, е проявление на вътрешната му енергия.

Selliseid energiaid on lõputult palju, kuid neid võib jaotada kolmeks: sisemine võim, marginaalne võim ja väline võim. Kõigis neis on sadu miljoneid alajaotusi. Valitsevad pooljumalad, kes on volitatud kontrollima õhku, valgust, vihma jne., kuuluvad kõik Tema marginaalse võimu alla. Marginaalse energia viljaks on ka kõik elavad olendid. Materiaalne maailm on Jumala välise jõu looming ning spirituaalne taevas, kus asub Jumala kuningriik, on Tema sisemise võimu avaldus.

Така различните енергии на Върховния са навсякъде. Въпреки че между Бога и енергиите му няма разлика, не бива да объркваме тези енергии с Абсолютната Истина. Нито да си представяме, че, разпространен навсякъде, Върховният Бог съществува единствено като безличностен Брахман или че губи своето личностно съществувание. Хората са свикнали да правят заключения въз основа на собствените си умствени възможности. Но Върховният не е подвластен на ограничената ни способност за разбиране. По тази причина Упаниш̣адите утвърждават, че никой не може да постигне Бога само с ограничените си възможности.

Kõigekõrgema Jumala erinevad energiad valitsvad kõikjal. Ehkki Tema Enese ja Tema energiate vahel ei ole vahet, ei tohi teha järeldust, et Kõigekõrgem Jumal, levides kõikjal, võib eksisteerida vaid ebaisikulise Brahmani kujul. Inimesed on harjunud tegema järeldusi vastavalt oma arusaamise võimele. Kuid Kõigekõrgem Jumal ei saa olla meie piiratud arusaamisvõime objektiks. Seetõttu Upaniṣadid hoiatavad meid, et keegi ei saa oma piiratud võimuga läheneda Jumalale.

В Бхагавад-гӣта̄ (10.2) Бог казва, че дори великите р̣ш̣и и сури, не могат да го опознаят. Да не говорим за асурите – те никога не могат да разберат природата на Бога. Тази четвърта мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ясно сочи, че в крайна сметка Абсолютната Истина е Абсолютна Личност; в противен случай нямаше да се изтъкват толкова много детайли, описващи личностните му черти.

"Bhagavad-gītās" (10.2) ütleb Jumal, et mitte keegi, isegi mitte ṛṣid ja surad, ei saa Teda tunda. Mida siis veel rääkida asuratest, kes ei ole võimelised mõistma isegi Jumala teid? "Śrī Īśopaniṣadi" neljanda mantra sõnadega on selgelt öeldud, et Absoluutne Tõde on Absoluutne Isiksus. Teisiti ei oleks põhjust rääkida nii paljudest asjadest Tema isiksuse puhul.

Индивидуалните частици от междинната енергия на Бога притежават качествата на самия Бог, но имат незначително поле на действие и затова са ограничени. Частиците никога не са равни на цялото. И не могат да оценят пълното могъщество на Бога. Под влияние на материалната енергия глупави и невежи живи същества, просто частици от Бога, се опитват да правят предположения за неговата трансцендентална позиция. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни предупреждава, че опитът да се установи същността на Бога чрез умозрителни разсъждения е безсмислен. Човек би трябвало да узнае нещо за Трансценденталността от самия Бог, върховният източник на Ведите, защото само Той притежава пълно знание за Трансценденталността.

Üksikud Jumala mõju osad, ehkki neil kõigil on Jumala enese tundemärgid, omavad vaid piiratud võimu olles seega ka ise piiratud. Osad ei ole kunagi tervikuga võrdsed. Seetõttu ei saa osad ka hinnata Jumala kogu võimu. Rumalad inimesed, kes kõik on materiaalse energia mõju all olevad Jumala energia osad, püüavad teha oletusi Jumala transtsendentaalse asupaiga kohta. "Srī Īśopaniṣad" veenab neid mitte püüdma määratleda Jumalat läbi mõttespekulatsioonide. Transtsendentaalset tuleb püüda mõista Vedade kaudu, mis kuuluvad transtsendentaalsete tarkuste hulka.

Всяка частица от пълното цяло е надарена с някаква енергия за действие според волята на Бога; когато тази частица забрави предписаните ѝ дейности, тя изпада в ма̄я̄, илюзия. Така още от самото начало Шрӣ Ӣшопаниш̣ад съветва старателно да следваме ролята, отредена ни от Бога. Това обаче не означава, че индивидуалната душа не е способна да действа самостоятелно. Но като неотделима от Бога частица, тя трябва да споделя неговите намерения. Правилното интелигентно приложение на нашата инициатива, на действената ни природа с разбирането, че всичко е енергия на Бога, ще пробуди истинското ни съзнание, загубено в досега с ма̄я̄, външната енергия.

Täieliku Terviku iga osa on varustatud tegutsemiseks vajaliku energiaga ning kui too osake oma erilise tegevuse unustab, peetakse teda olevat māyā, illusioonides küüsis. Seetõttu on "Śrī Īśopaniṣadis" algusest peale rõhutatud, et me peame väga hoolikalt täitma meile Jumala poolt määratud osa. See aga ei tähenda seda, et üksikisikul ei oleks oma initsiatiivi. Kuna ta on Jumala osa, siis on tal ka Jumala initsiatiiv. Oma initsiatiivi, aktiivse loomuse ja mõistmise läbi, et kõik on Jumala võimuses, võib inimene jõuda oma algse teadvuse ärkamiseni, mis kadus ühenduses välise energiaga.

Всички способности идват от Върховния; затова всяка една способност трябва да се използва единствено в изпълнение на волята му. С подобно смирено поведение човек може да опознае Бога. Съвършено знание означава да се опознае Върховния във всичките му аспекти, да се опознаят енергиите му и тяхното действие по негова воля. Тези въпроси са разяснени от Бога в Бхагавад-гӣта̄, квинтесенцията на всички Упаниш̣ади.

Kogu võim on Jumalast ja seetõttu tuleb igasugust võimu kasutada Jumala tahte täideviimiseks. Jumalat teadvustab see, kes on võtnud omaks vaga suhtumise. Täiuslik tarkus tähendab Jumala tundmist kõigis Tema iseärasustes, see tähendab Tema võimu teadmist ning teadmist, kuidas see võim valitseb vastavalt Tema tahtele. Seda kõik on "Bhagavad-gītās" Jumala poolt väga täpselt kirjeldatud, mis on Upaniṣadide peamiseks osaks.