Skip to main content

Мантра седемнадесета

マントラ17

Текст

テキスト

ва̄юр анилам амр̣там
атхедам бхасма̄нтам шарӣрам
ом крато смара кр̣там смара

крато смара кр̣там смара
ヴァーユル アニラン アムリタン
アテヘーダン バハスマーンタン シャリーラン
オーム クラトー スマラ クリタン スマラ
クラトー スマラ クリタン スマラ

Дума по дума

Synonyms

ва̄юх̣ – жизнен дъх; анилам  — целокупният въздух; амр̣там – неунищожим; атха – сега; идам – това; бхасма̄нтам – след като се превърне в пепел; шарӣрам – тяло; ом – о, Господи; крато – о, наслаждаващ се на всички жертвоприношения; смара – моля те, спомни си; кр̣там – всичко, което съм направил; смара – моля те, спомни си; крато – върховният получател; смара – моля те, спомни си; кр̣там – всичко, което съм направил за теб; смара – моля те, спомни си.

vāyuḥ—気息; anilam—空気の全貯蔵所; amṛtam—破壊できない; atha—今; idam—この; bhasmāntam—灰になったあと; śarīram—肉体; oṁ—主よ; krato—すべての儀式を楽しむお方よ; smara—どうか思いだしてください; kṛtam—私がしたこと; smara—どうか思いだしてください; krato—至高の受益者; smara—どうか思いだしてください;kṛtam—あなた様にわたしがしたことすべて; smara—どうか思いだしてください。

Превод

Translation

Нека това временно тяло се превърне в пепел и жизненият дъх се слее с въздуха. О, Господи, моля те, припомни си сега моите жертвоприношения и като върховния им получател, моля те, спомни си всичко, което съм направил за теб.

このはかない肉体を燃やして灰にしよう、そして気息を空気全体に溶けこませよう。主よ、どうか私のすべての犠牲を思いおこしてください。あなた様は究極の受益者ですから、どうか、私があなた様のためにしたことすべてを思いおこしてください。

Коментар

Purport

Несъмнено това временно материално тяло е чужда дреха. Бхагавад-гӣта̄ (2.20) ясно посочва, че след унищожението на материалното тяло живото същество не умира, нито загубва индивидуалната си същност. По природа то не е безличностно или лишено от форма. Напротив, материалната обвивка е безформена и приема формата на неунищожимата личност. Изначално нито едно живо същество не е безформено, както погрешно смятат хората, лишени от задълбочени познания. И тази мантра утвърждава принципа, че след унищожението на материалното тяло живото същество не умира.

はかない物質的肉体は外側の衣服にほかなりません。『バガヴァッド・ギーター』(第2章・第20節)は、物質の体が破壊されたあとでも生命体は消滅せず、その正体は失われない、と明言しています。生命体の正体は決して姿のない状態でも非人格でもありません。姿がないのは物質的衣服のほうで、生命体の正体は破壊されることのない人の姿に応じてある種の形をとります。知識の乏しい人がよく勘違いするように、「生命体はもともと姿を持っていない」という考え方はまちがっています。このマントラも、生命体は物質的肉体が消滅したあとにも存在しつづけることを確証しています。

В материалния свят природата проявява изкусното си майсторство и създава различни тела за живите същества в зависимост от склонността им към сетивно наслаждение. Живото същество, което иска да се наслаждава на изпражнения, получава тяло, подходящо за ядене на изпражнения – тялото на свиня. По същия начин този, който иска да се храни с плътта и кръвта на други животни, може да получи тяло на тигър с подходящите зъби и нокти. Но човешкото същество не е предопределено да яде плът; то не обича вкуса на изпражненията, колкото и примитивен живот да води. Човешките зъби са създадени така, че да отхапват и дъвчат плодове и зеленчуци, макар и да съществуват два кучешки зъба, с които нецивилизованите хора биха могли да ядат и месо, ако искат.

物質界で、物質自然はすばらしい手腕を発揮して、生命体が持つさまざまな感覚を満足させる性質に応じてさまざまな肉体を作りあげます。糞が食べたい生命体には、それにふさわしい体、つまり豚の体が与えられます。同様に、肉を食べたい生命体にはそれにふさわしい体、つまり動物の血や肉を楽しんで食べる虎のような体が与えられます。しかし、しかし人間の体は、原始的な状態のときでも肉を食べるようにはできていませんし、人が糞を食べたいと思うこともありません。人間の歯はくだものや野菜を噛むようにできています。2本の犬歯もありますが、これは肉を食べたいと思う未開の人間のために用意されているものです。

Във всеки случай материалните тела на животни и хора са чужди на живото същество. Те се променят в зависимост от желанието му за сетивно наслаждение. В еволюционния цикъл живото същество сменя телата си едно след друго – от тяло на водно животно (когато в света е имало само вода) то попада в тяло на растение, след това в тяло на червей, на птица, на бозайник и накрая в човешко тяло. Човешката форма, притежаваща способността за духовно познание, е висшият стадий в развитието на живота. А висшето духовно осъзнаване е описано в тази ведическа мантра: човек трябва да изостави материалното си тяло, което ще се превърне в пепел, и да позволи на жизнения дъх да се съедини с вечното въздушно хранилище. Дейностите, извършвани в тялото на живото същество, се осъществяват от движението на различни видове въздух, известни под общото название пра̄н̣а-ва̄ю. Обикновено йогӣте изучават как да контролират въздушните потоци в тялото и как да издигат душата от един въздушен кръг в друг, докато накрая тя стигне брахма-рандхра, висшия въздушен кръг. Оттам един съвършен йогӣ може да се пренесе на всяка планета, пожелана от него. Процесът се състои в напускане на едно материално тяло и приемане на друго. Но истинското съвършенство в смяната на тела настъпва когато живото същество е в състояние напълно да изостави материалното си тяло, както се описва в тази мантра и да проникне в духовната атмосфера, където получава духовно тяло, което никога не умира, нито се променя.

いずれにしても、すべての動物や人間の物質的肉体は生命体にとっては異物です。それは、生命体が感覚を満足させようとする欲望に応じて変化します。進化の度合いによって次から次へと肉体を変えていくのです。世界が水中に没していたころ、生命体は水生体の肉体をとっていました。次に植物から虫、虫から鳥、鳥から動物、動物から人間へと変わっていきました。一番発達した形が人間の体であり、精神的知識もそなわっています。このマントラは、人間の精神的感覚がもっとも発達した状態について述べています。すなわち、私たちはやがて灰になるこの物質的肉体を捨て、気息を永遠な空気の貯蔵所に溶けこませなくてはならないということです。生命体の活動は、肉体の中でプラーナ・ヴァーユ(präëa-väyu)と総称されるさまざまな空気の動きをとおして行なわれます。ヨーギーはふつう体の空気を統制する方法を研究します。魂はある空気の層から次の空気の層へと次第に上昇し、ついにはブラフマ・ランドラ(brahma-randhra)という最上層に達します。完璧なヨーギーは、その状態から自分の望む惑星に行くことができます。これが、ある物質的肉体を捨ててほかの肉体に入るという過程です。しかしそうした変化の最高完成は、このマントラが示しているように、生命体が肉体を完全に捨てさるときに实現されます。そのとき初めて精神界に入ることが許され、精神界ではまったく異質の体、つまり決して死ぬことも変わることもない精神的体に変貌します。

В материалния свят материалната енергия принуждава живото същество да сменя тялото си в зависимост от различните си желания за сетивно наслаждение. Тези желания намират израз в разнообразните видове живот, от бактерии до най-усъвършенствани материални тела – телата на полубоговете и на Брахма̄. Всички тези същества имат тела, изградени от материя в различни форми. Интелигентният човек вижда единство не в разнообразието от тела, а в духовната им идентичност. Духовната искра, неотделимата част от Върховния Бог, е една и съща и в тялото на свинята, и в тялото на полубога. Живото същество приема различни тела според благочестивите си или порочни дейности. Човешкото тяло е високоразвито и притежава пълно съзнание. Според Бхагавад-гӣта̄ (7.19) след много животи, посветени на знанието, съвършените хора се отдават на Бога. Съвършенство в знанието се постига само когато знаещият се отдаде на Върховния Бог Ва̄судева. Но дори след като постигне знанието за собствената си духовна същност, ако не приеме, че живите същества са вечни неотделими частици от цялото и че никога не могат да бъдат върховното цяло, човек отново ще бъде принуден да падне в материалната атмосфера. В действителност той ще пропадне дори ако вече се е слял с брахма-джьоти.

物質界では、生命体は感覚満足の望みを持っているために物質自然によって体を変えさせられます。こうした欲望は、ばい菌からほぼ完成された物質的肉体――たとえばブラフマーや半神たち――にいたるまで、さまざまな種類の生命体の中に表われています。これらの生物は、さまざまな形をもった物質から成り立っていますが、知的な人は、そのような肉体の中にではなく、肉体の内に宿る精神的正体の中に一体性を見出します。至高主の部分体である精神的火花(魂)は、豚の中であろうと半神の中であろうとまったく同じです。ただし生命体は、敬虔な行動をとるか不道徳な行動をとるかによって、異なる体を得ます。人間の体は、その中でもっとも発達した体であり、はっきりした意識もそなえています。『バガヴァッド・ギーター』(第7章・第19節)によると、もっとも完璧な人物は、知識を修養する生涯を幾度となく経たあと主に身をゆだねるようになります。こうして知者が至高主ヴァースデーヴァに身をゆだねるとき、初めて知識の修養は完成します。しかしたとえ精神的正体に関する知識を獲得したあとでも、「生命体は全体者の永遠な部分体であり、決して全体者と一体にはなれない」という知識に到達しなければ、物質界にふたたび転落します。ブラフマジョーティと一体になったとしても、いつかは落ちていくのです。

Както научихме от предишните мантри, брахма-джьоти, произлизащо от трансценденталното тяло на Бога, е изпълнено с духовни искри, които имат индивидуална същност и пълно съзнание за съществуването си. Понякога тези живи същества пожелават да се наслаждават със сетивата си, затова получават място в материалния свят, където могат да станат мними господари под диктата на сетивата. Желанието за господство е материалната болест на живото същество и под омагьосващото въздействие на сетивното наслаждение то пътува през различните тела, проявени в материалния свят. Сливането с брахма-джьоти не е зряло знание. Само с пълно отдаване на Бога и стремеж към духовно служене може да се постигне съвършенство.

先のマントラで学んだように、主の超越的な体から出ているブラフマジョーティは、存在意識を持つ個々の生命体である精神的火花(魂たち)で満たされています。生命体はときおり感覚を楽しみたいと考え、その結果物質界に落とされ、感覚の言うなりになって偽の主人として生きます。支配したいという欲望は生命体の持つ物質的病です。感覚の楽しみというこの魔力に引きずられ、生命体は物質界に現われるさまざまな肉体の中を移り住んでいきます。ブラフマジョーティと一体になることが最高の成熟した知識ではありません。至高主に完全に身をゆだね、精神的奉仕という感覚を発達させることによってのみ、人は最高かつ完璧な境地に達するのです。

В тази мантра живото същество се моли, след като изостави материалното си тяло и жизнения си дъх, да влезе в духовното царство на Бога. Преданият моли Бог да си спомни за дейностите и жертвоприношенията, които е извършил преди материалното му тяло да се превърне в пепел. Той изрича тази молитва в мига на смъртта, с пълно съзнание за миналите си дела и за крайната цел. Човекът, изцяло подвластен на материалните закони, си спомня за отвратителните дейности, извършени по време на пребиваването му в материалното тяло, и закономерно след смъртта получава друго материално тяло. Бхагавад-гӣта̄ (8.6) потвърждава тази истина:

このマントラで生命体は、物質の体と物質の気息とを捨てたあと神の精神王国に入ることができるよう祈っています。献愛者は、自分の体が灰になるまえに、今までしてきた自分の行ないや苦行を思いおこしてくれるよう主に祈ります。その魂は死ぬときに、過去の行ないと、その行ないの究極目標を完全に意識しながらこの祈りを唱えます。物質自然の法則に完全に操られている人は、体を持っていたときの邪悪な行為を死ぬときに思いだすため、死んだあとほかの物質の体に入っていきます。『バガヴァッド・ギーター』(第8章・第6節)はこの真实を次のように述べています。

ям ям ва̄пи смаран бха̄вам
тяджатй анте калеварам
там там еваити каунтея

сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣
ヤン ヤン ヴァーピ スマラン バハーヴァン
テャジャティ アンテー カレーヴァラン
タン タン エーヴァイティ カウンテーヤ
サダー タドゥ・バハーヴァ・バハーヴィタハ

„О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.“ Така умът пренася склонностите на живото същество към следващия му живот.

「クンティーの子よ。肉体を捨てるときに思い浮かべる状態がなんであろうと、その魂は、必ずその状態を手にいれる」。こうして心は、その生命体の気質を次の生にまで運びます。

За разлика от обикновените животни, които нямат развит ум, умиращото човешко същество е в състояние да си спомни дейностите от отминалия си живот, подобно на сънищата нощем. Затова умът му остава претрупан с материални желания и то не може да влезе в духовното царство с духовно тяло. Но преданите изпитват любов към Бога, като му служат постоянно. И дори ако по време на смъртта преданият не си спомня служенето, което е отдал на Бога, Бог не го забравя. С тази молитва преданият напомня на Бога за своите жертвоприношения, но и без това напомняне Бог не забравя служенето на чистия си предан.

心の発達していない単純な動物とは違って、人間は死にかけているとき、夜夢を見るように、現世でした行為を思いだすことができます。ですから、人間の心は物質的欲望で満たされ、その結果、精神的体になって精神王国に入ることができません。しかし献愛者たちは主へ献愛奉仕をすることによって、至高神への愛という感情をはぐくんでいきます。そんな献愛者が、死ぬときに自分のしてきた神聖な奉仕が思いだせなかったとしても、主のほうでその献愛者を忘れることはありません。このマントラの祈りは、自分の苦行や犠牲を思いおこしてくれるように主にうながしたものですが、主は純粋な献愛者の献愛奉仕を忘れるようなことは決してありません。

Бог ясно описва близките си взаимоотношения със своите предани в Бхагавад-гӣта̄ (9.30-34): „Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е зает с предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път. Той много скоро става благочестив и умиротворен. О, сине на Кунтӣ, можеш смело да заявиш, че мой предан никога не загива. О, сине на Пр̣тха̄, всички, които приемат подслон при мен – дори хора с нисш произход, жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение. А колко повече това важи за благочестивите бра̄хман̣и, преданите и святите царе! Така че, щом си дошъл в този временен, пълен със страдания свят, служи ми с любов. Винаги мисли за мен, стани мой предан, отдавай ми почит и ме обожавай. Така, напълно потопен в мен, със сигурност ще дойдеш при мен.“

主は自分と献愛者のとても親密なつながりを、『バガヴァッド・ギーター』(第9章・第30-34節)ではっきりと述べています。「献愛奉仕をしている者は、もっとも忌まわしいことをしても、正しい決意に支えられているために神聖な人物と考えられる。彼はすぐに有徳の人となり、悠久の平和を手にいれる。クンティーの子よ、わたしの献愛者は決して滅びないことを高らかに宣言せよ。プリターの子よ、わたしに身をゆだねる者は、たとえ女性やヴァイシャ(商業者階級)やシュードラ(労働者階級)のような低い階級の出身でも、最高の目的地に必ず辿りつくことができる。ならば、有徳のブラーフマナ、献愛者、神聖な王たちがどれほどの恩恵を授かるかは言うに及ばない。だからこそ、このはかなく、苦悩の世界に来たからには、わたしへの愛情奉仕に没頭しなさい。心にいつもわたしのことを思い浮かべ、わたしの献愛者になり、わたしに敬意を表わし、そしてわたしを崇拝しなさい。わたしへの思いに完全に没頭するとき、あなたはまちがいなくわたしの元に来ることができる」。

Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура обяснява тези стихове по следния начин: „Човек трябва да знае, че преданият на Кр̣ш̣н̣а е поел правилния път на светците, дори ако той привидно изглежда су-дурачара, с разпуснат нрав. Човек трябва да разбира истинското значение на думите „разпуснат нрав“. Обусловената душа трябва да извършва два вида дейности: едни за поддържане на тялото и други за постигане на себепознание. Общественото положение, интелектуалното развитие, чистотата, въздържанието, храненето и борбата за съществуване са все неща, свързани с поддържането на тялото. А дейностите, свързани със себепознанието, човек извършва като предан на Бога. Тези два вида дейности вървят успоредно, защото обусловената душа не може да прекрати поддръжката на тялото си. Относителният дял на телесните дейности постепенно намалява за сметка на увеличение на преданото служене. Ако делът на преданото служене не се е увеличил в достатъчна степен, възможно е понякога да се появи материализъм. Но трябва да се отбележи, че тези материални, светски прояви са краткотрайни, защото по милостта на Бога несъвършенствата от този род бързо изчезват. Затова пътят на преданото служене е единственият правилен път. Когато човек е поел правилния път, временната поява на светското не е препятствие за себепознанието.“

これらの節をシュリーラ・バクティヴィノーダ・タークラは次のように詳しく説明しています。「私たちは、クリシュナの献愛者がsu-duräcära(ス・ドゥラーチャーラ)『不道徳な人物』に見えたとしても、正しい道を歩いている聖人として見なくてはならない。このsu-duräcäraの意味を正しく理解すべきである。条件づけられた魂は肉体の維持と自己の悟りという2つの機能のために活動する。社会的地位、心の発達、清潔さ、苦行、栄養、生存競争は、すべて肉体の維持のためにある。自己の悟りとしての活動は、主の献愛者として自分のするべき仕事、そしてそれに関係のある仕事である。これら2つの機能は並行して实行しなくてはならない。条件づけられた魂は肉体の維持を放棄することはできないからである。しかし献愛奉仕をとおしての活動の割合が増えれば、肉体の維持のための活動は減る。献愛奉仕の割合が正しい状態に来なければ、ときには世俗的なものへの欲望が起こる可能性がある。しかしそのような俗な思いは長くはつづかない。なぜなら、その不完全さは主の恩寵によって短期間のうちに正されるからである。だから、献愛奉仕だけが正しい道なのである。正しい道にいれば、ときに起こる俗な思いによって自己の悟りへの努力が妨げられることはない」

Привързани към аспекта брахма-джьоти, имперсоналистите са лишени от тези благоприятни условия за предано служене. Те не могат да проумеят брахма-джьоти, както бе посочено в предишните мантри, защото не вярват в Личността на Бога. Те се занимават най-вече с игра на думи и умозрителни построения. И усилията им са безплодни, както се твърди в дванадесета глава на Бхагавад-гӣта̄ (12.5).

非人格論者は、献愛奉仕の効能を否定します。なぜなら彼らは、主のブラフマジョーティの様相にあまりにも執着しているからです。前のマントラでも示されましたが、彼らは神の人格を信じないためブラフマジョーティを超えることができません。彼らがしていることは言葉のごまかしと推論です。したがって、このような非人格論者は『バガヴァッド・ギーター』(第12章・第5節)が言うように、無駄に労力を費やしているにすぎません。

Всички възможности, предложени в тази мантра, се осъществяват лесно, когато човек непрекъснато общува с личностния аспект на Абсолютната Истина. Преданото служене на Бога се състои от девет основни трансцендентални дейности:
1. слушане за Бога;
2. славене на Бога;
3. помнене на Бога;
4. служене в лотосовите нозе на Бога;
5. обожаване на Бога;
6. отдаване молитви на Бога;
7. служене на Бога;
8. приятелски взаимоотношения с Бога;
9. отдаване всичко на Бога.

Поотделно или заедно, тези девет принципа на преданото служене помагат на предания постоянно да общува с Върховния; по този начин за него е лесно да помни Бога в края на живота си. Изброените по-долу прославени предани са постигнали висше съвършенство, следвайки само по един от тези девет принципа: 1) Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, героят от Шрӣмад Бха̄гаватам, постигнал желания резултат чрез слушане; 2) Шукадева Госва̄мӣ, който изговорил Шрӣмад Бха̄гаватам, постигнал своето съвършенство просто като славел Бога; 3) Акрӯра го постигнал чрез молитви; 4) Прахла̄да Маха̄ра̄джа – чрез помнене; 5) Пр̣тху Маха̄ра̄джа – чрез обожание; 6) Лакш̣мӣ, богинята на щастието, постигнала съвършенство със служене в лотосовите нозе на Бога; 7) Ханума̄н отдавал лично служене на Бога; 8) Арджуна постигнал резултата чрез приятелство с Бога; 9) Маха̄ра̄джа Бали отдал всичко, което имал на Бога.

このマントラが示している一切の便宜は、絶対真理者の人格的姿といつも接触していればかんたんに手に入ります。主への献愛奉仕は基本的には献愛者によってなされる9つの超越的活動から成りたっています。(1) 主について聞くこと、(2) 主を讃えること、(3) 主を思いうかべること、(4) 主の蓮華の御足に仕えること、(5) 主を崇拝すること、(6) 主に祈りを捧げること、(7) 主に仕えること、(8) 主と友だちとしての交流を楽しむこと、(9) 主にすべてをゆだねること。これら献愛の9つの原則を――全部あるいはただ一つだけでも实行することで、献愛者はいつでも神とふれあうことができます。こうして献愛者は、生涯を閉じるときに主をたやすく思いだすことができます。(1) 『シュリーマド・バーガヴァタム』のヒーローであるマハーラージャ・パリークシットは、主について聞くことで望みを達成した。(2) 『シュリーマド・バーガヴァタム』の語り手であるシュカデーヴァ・
ゴースヴァーミーは、ただ主を讃えただけで完成に達した。(3) アクルーラは、主に祈りを捧げることによって望みを達成した。(4) プラフラーダ・マハーラージャは、主を思いだすことによって望みを達成した。(5) プリトゥ・マハーラージャは、主を崇拝することによって望みを達成した。(6) 幸運の女神ラクシュミーは、主の蓮華の御足に仕えることで完成に達した。(7) ハヌマーンは、主に個人的に奉仕することによって望みを達成した。(8) アルジュナは、主との友人関係をとおして望みを達成した。(9) マハーラージャ・バリは、自分の持っているものすべてを主に差し出すことで望みを達成した。

Всъщност обяснението на тази мантра и на практически всички мантри от ведическите химни е обобщено във Веда̄нта сӯтра и подробно изложено в Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣмад Бха̄гаватам е зрелият плод от дървото на ведическата мъдрост. Там тази мантра се разяснява във въпросите и отговорите между Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ още в самото начало на срещата им. Слушането и обсъждането на науката за Бога са основен принцип в живота на преданите. Целият Бха̄гаватам бил чут от Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и разказан от Шукадева Госва̄мӣ. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се обърнал към Шукадева, защото той бил по-велик духовен учител и от най-големите йогӣ и трансценденталисти по онова време.

じっさい、このマントラやすべてのヴェーダ聖歌のマントラは、『ヴェーダンタ・スートラ』に要約されていますし、『シュリーマド・バーガヴァタム』の中にまた適切に説明されています。ヴェーダという知恵の木になる成熟した果实、それが『シュリーマド・バーガヴァタム』であり、その中でこのマントラは、マハーラージャ・パリークシットとシュカデーヴァ・ゴースヴァーミーが出会った最初の質問と解答の中で説かれています。神の科学について聞き、語ることは、献愛生活の基本的な原則です。完全な『シュリーマド・バーガヴァタム』がシュカデーヴァ・ゴースヴァーミーによって唱えられ、マハーラージャ・パリークシットがそれを聞きました。マハーラージャ・パリークシットは、シュカデーヴァ・ゴースヴァーミーが当時のヨーギーや超越主義者よりも優れた精神指導者だったからこそ、さまざまな質問をしたのです。

„Какъв е дългът на човека, и особено на този, който е на прага на смъртта?“ – попитал Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Шукадева Госва̄мӣ отговорил:

マハーラージャ・パリークシットの主要な質問は、「すべての人間の、特に死ぬ間際の人間の義務はなんでしょうか?」というものでした。シュカデーヴァ・ゴースヴァーミーは次のように答えました。

тасма̄д бха̄рата сарва̄тма̄
бхагава̄н ӣшваро харих̣
шротавях̣ кӣртитавяш ча

смартавяш чеччхата̄бхаям
タスマードゥ バハーラタ サルヴァートゥマー
バハガヴァーン イーシュヴァロー ハリヒ
シュロータヴャハ キールティタヴャシュ チャ
スマルタヴャシュ チェーッチャターバハヤン

„Оня, който иска да се освободи от безпокойствата, трябва постоянно да слуша за Личността на Бога, да го слави и помни, защото Той – върховният повелител на всичко, премахва всички трудности и е Свръхдушата на всички живи същества“ (Шримад Бхагаватам 2.1.5).

「一切の不安から解放されたいと願う人はだれでも、一切万物の最高の指揮者、すべての困難を取り除く方、全生命の超霊魂である人格主神についていつも聞き、讃え、思いださなくてはならない」(『シュリーマド・バーガヴァタム』第2編・第1章・第5節) (Bhāgavatam 2.1.5)

Така нареченото човешко общество нощем обикновено спи или се отдава на секс. А денем работи, за да спечели колкото се може повече пари или пазарува за прехраната на семейството. Хората нямат много време да говорят и питат за Божествената Личност. Те отхвърлят съществуването на Бога по всевъзможни начини, особено като го обявяват за безличностен, т.е. за лишен от всякакви сетивни възприятия. Но в цялата ведическа литература – Упаниш̣адите, Веда̄нта сӯтра, Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам – се казва, че Бог е разумно и съзнаващо същество, върховното сред всички живи създания. Великите му славни дейности са тъждествени с него. Следователно човек не трябва да слуша и да говори за нелепите дейности на светски политици и „големи хора“ в обществото, а така да устрои живота си, че да няма нито миг, в който да не е зает с божествени дейности. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни насочва към такива дейности.

人間社会では、一般的に夜は睡眠とセックスのために、昼はできるだけ金を稼ぐために、あるいは家族の維持のための買い物に時間が使われます。人格主神について話し合ったり、主について尋ねたりする時間などはほとんどありません。人々はいろいろな理由をつけて神の存在を否定していますが、その中でも、神は姿、感覚、知覚力を持っていない、という考えが中心になっています。しかし多くのヴェーダ経典――ウパニシャッド、『ヴェーダンタ・スートラ』、『バガヴァッド・ギーター』、『シュリーマド・バーガヴァタム』――は、主は感情を持ち、一切の生命の最高者であると主張しています。主の栄光あふれる活動は、主自身とまったく同じです。俗な政治家やいわゆる社会の实力者について聞いたり話したりすることに没頭するべきではありません。1秒も無駄にすることなく、神聖な活動ができるように自分の生活を設計すべきです。『シュリー・イーシャ・ウパニシャッド』は、私たちをそのような神聖な生活に導いてくれます。

Ако човек не е привикнал с дейностите на преданото служене, какво ще си припомня в мига на смъртта, когато тялото се разпада, и как ще се моли на Всемогъщия Бог да си спомни за жертвоприношенията му? Жертвоприношение означава да се пожертват интересите на сетивата. Трябва да усвоим това изкуство, като със сетивата си служим на Бога през целия си живот. И в мига на смъртта да използваме усвоеното.

献愛奉仕をしなければ、体が機能を終える臨終のときになにを思い出せるでしょうか、そして自分がした犠牲について全能の主に思いおこしてくれるよう祈ることができるでしょうか。身の犠牲とは、感覚の要求に応じないということです。私たちは生きているあいだに、感覚を主への奉仕に使うことによってこの技術を身につけなくてはなりません。その修練の結果が、死ぬときに利用されるのです。