Skip to main content

Мантра четиринадесета

Mantra Fourteen

Текст

Text

самбхӯтим̇ ча вина̄шам̇ ча
яс тад ведобхаям̇ саха
вина̄шена мр̣тюм̇ тӣртва̄

амбхӯтя̄мр̣там ашнуте
sambhūtiṁ ca vināśaṁ ca
yas tad vedobhayaḿ saha
vināśena mṛtyuṁ tīrtvā
sambhūtyāmṛtam aśnute

Дума по дума

Synonyms

самбхӯтим – вечният Върховен Бог, трансценденталното му име, форма, забавления, качества, атрибути, разнообразието в обителта му и пр.; ча – и; вина̄шам – временното материално проявление на полубогове, хора, животни и пр. заедно с техните неистински имена, слава и пр.; ча – също; ях̣ – този, който; тат – това; веда – знае; убхаям – и двете; саха – заедно с; вина̄шена – всичко, което подлежи на унищожение; мр̣тюм – смърт; тӣртва̄ – преодолявайки; самбхӯтя̄ – във вечното царство на Бога; амр̣там – безсмъртие; ашнуте – той се наслаждава.

sambhūtim — the eternal Personality of Godhead, His transcendental name, form, pastimes, qualities and paraphernalia, the variegatedness of His abode, etc.; ca — and; vināśam — the temporary material manifestation of demigods, men, animals, etc., with their false names, fame, etc.; ca — also; yaḥ — one who; tat — that; veda — knows; ubhayam — both; saha — along with; vināśena — with everything liable to be vanquished; mṛtyum — death; tīrtvā — surpassing; sambhūtyā — in the eternal kingdom of God; amṛtam — deathlessness; aśnute — enjoys.

Превод

Translation

Човек трябва да познава съвършено Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, трансценденталното му име, форма, качества и забавления, както и временното материално творение с неговите временни полубогове, хора и животни. С това знание той се извисява над смъртта, над преходното космично проявление, и се наслаждава на вечен живот, изпълнен с блаженство и знание във вечното царство на Бога.

One should know perfectly the Personality of Godhead Śrī Kṛṣṇa and His transcendental name, form, qualities and pastimes, as well as the temporary material creation with its temporary demigods, men and animals. When one knows these, he surpasses death and the ephemeral cosmic manifestation with it, and in the eternal kingdom of God he enjoys his eternal life of bliss and knowledge.

Пояснение

Purport

С помощта на така наречения научен прогрес човешката цивилизация е създала множество материални неща, например­ космическите кораби и атомната енергия. Но тя не е успяла да създаде състояние, при което хората не трябва да умират, да се раждат отново, да остаряват или да страдат от болести. Когато един интелигентен човек постави тези въпроси пред някой „учен“, той хитро отвръща, че материалната наука се развива и че някога ще успее да даде на хората безсмъртие, вечно здраве и вечна младост. Подобни отговори издават грубото невежество на учените по отношение на материалната природа. В природата всичко се подчинява на строгите закони на материята и трябва да премине през шест състояния на съществуване: раждане, растеж, запазване на определено жизнено състояние, размножаване, деградация и накрая смърт. Нищо, което е в контакт с материалната природа, не остава извън действието на шестте гореспоменати закона за съществуване. Затова никой, независимо дали полубог, човек, животно или растение, не може да живее вечно в материалния свят.

By its so-called advancement of knowledge, human civilization has created many material things, including spaceships and atomic energy. Yet it has failed to create a situation in which people need not die, take birth again, become old or suffer from disease. Whenever an intelligent man raises the question of these miseries before a so-called scientist, the scientist very cleverly replies that material science is progressing and that ultimately it will be possible to render man deathless, ageless and diseaseless. Such answers prove the scientists’ gross ignorance of material nature. In material nature, everyone is under the stringent laws of matter and must pass through six stages of existence: birth, growth, maintenance, production of by-products, deterioration and finally death. No one in contact with material nature can be beyond these six laws of transformation; therefore no one – whether demigod, man, animal or plant – can survive forever in the material world.

Продължителността на живота е различна за различните форми на живот. Брахма̄, най-главното живо същество в материалния свят, живее милиони години, докато миниатюрните бактерии живеят само няколко часа. Но никой в материалния свят не може да живее вечно. Всичко се ражда или се създава при определени условия, съществува известно време, ако е живо – израства, създава потомство, постепенно запада и накрая изчезва. Според този закон дори многобройните Брахма̄ (в различните вселени има милиони Брахма̄) ще умрат някой ден. Затова целият материален свят се нарича Мартялока, място на смъртта.

The duration of life varies according to species. Lord Brahmā, the chief living being within this material universe, lives for millions and millions of years, while a minute germ lives for some hours only. But no one in the material world can survive eternally. Things are born or created under certain conditions, they stay for some time, and, if they continue to live, they grow, procreate, gradually dwindle and finally vanish. According to these laws, even the Brahmās, of which there are millions in different universes, are all liable to death either today or tomorrow. Therefore the entire material universe is called Martyaloka, the place of death.

Материалните учени и политици се опитват да отстранят смъртта от това място, защото не познават ведическата литература и не знаят за съществуването на безсмъртната духовна природа. Ведическите писания предлагат знание, потвърдено от зрял трансцендентален опит. За съжаление, съвременните хора не са склонни да приемат знание от Ведите, Пура̄н̣ите и другите писания.

Material scientists and politicians are trying to make this place deathless because they have no information of the deathless spiritual nature. This is due to their ignorance of the Vedic literature, which contains full knowledge confirmed by mature transcendental experience. Unfortunately, modern man is averse to receiving knowledge from the Vedas, Purāṇas and other scriptures.

От Виш̣н̣у Пура̄н̣а (6.7.61) получаваме следното сведение:

From the Viṣṇu Purāṇa (6.7.61) we receive the following information:

виш̣н̣у-шактих̣ пара̄ прокта̄
кш̣етра-гя̄кхя̄ татха̄ пара̄
авидя̄-карма-сам̇гя̄ня̄
тр̣тӣя̄ шактир иш̣яте
viṣṇu-śaktiḥ parā proktā
kṣetrajñākhyā tathā parā
avidyā-karma-saṁjñānyā
tṛtīyā śaktir iṣyate

Бог Виш̣н̣у, Божествената Личност, притежава различни енергии, които са пара̄ (висши) и апара̄ (нисши). Живите същества принадлежат към висшата енергия. Материалната енергия, в която се намираме сега, е нисша енергия. Чрез нея се осъществява материалното сътворение; тя покрива живите същества с невежество (авидя) и ги принуждава да извършват различни дейности. Но съществува и друга – висша енергия наречена пара̄-шакти, различна и от нисшата материална енергия, и от живите същества. Тази енергия е вечната, безсмъртна обител на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (8.20):

Lord Viṣṇu, the Personality of Godhead, possesses different energies, known as parā (superior) and aparā (inferior). The living entities belong to the superior energy. The material energy, in which we are presently entangled, is the inferior energy. The material creation is made possible by this energy, which covers the living entities with ignorance (avidyā) and induces them to perform fruitive activities. Yet there is another part of the Lord’s superior energy that is different from both this material, inferior energy and the living entities. That superior energy constitutes the eternal, deathless abode of the Lord. This is confirmed in the Bhagavad-gītā (8.20):

парас тасма̄т ту бха̄во 'ньо
'вякто 'вякта̄т сана̄танах̣
ях̣ са сарвеш̣у бхӯтеш̣у

нашятсу на винашяти
paras tasmāt tu bhāvo ’nyo
’vyakto ’vyaktāt sanātanaḥ
yaḥ sa sarveṣu bhūteṣu
naśyatsu na vinaśyati

Всички материални планети – висши, нисши и средни, в това число Слънцето, Луната и Венера – са пръснати из Вселената. Те съществуват само докато продължава животът на Брахма̄. Но някои нисши планети биват унищожени след края на всеки ден от живота на Брахма̄, а когато настъпи следващият ден, отново се създават. Летоброенето на висшите планети е различно от земното. Една наша година се равнява само на двайсет и четири часа (един ден и една нощ) от времето на повечето висши планети. Четирите епохи, през които преминава Земята (Сатя, Трета̄, Два̄пара и Кали), продължават само дванайсет хиляди години според летоброенето на висшите планети. Един ден на Брахма̄ представлява това време, умножено по хиляда; толкова трае и негова нощ. Животът на Брахма̄ продължава сто години, съставени от такива дни и нощи, месеци и години. А в края на живота на Брахма̄ цялото вселенско проявление бива унищожено.

All the material planets – upper, lower and intermediate, including the sun, moon and Venus – are scattered throughout the universe. These planets exist only during the lifetime of Brahmā. Some lower planets, however, are vanquished after the end of one day of Brahmā and are again created during the next day of Brahmā. On the upper planets, time is calculated differently. One of our years is equal to only twenty-four hours, or one day and night, on many of the upper planets. The four ages of earth (Satya, Tretā, Dvāpara and Kali) last only twelve thousand years according to the time scale of the upper planets. Such a length of time multiplied by one thousand constitutes one day of Brahmā, and one night of Brahmā is the same. Such days and nights accumulate into months and years, and Brahmā lives for one hundred such years. At the end of Brahmā’s life, the complete universal manifestation is vanquished.

Живите същества, които живеят на висшите планети, като Слънцето и Луната, обитателите на Мартялока, нашата Земя, както и тези на нисшите планети, по време на нощта на Брахма̄ потъват във водите на опустошението. Тогава различните видове живи същества са непроявени, въпреки че духовно продължават да съществуват. Това непроявено състояние се нарича авякта. И отново в края на живота на Брахма̄, при унищожението на цялата Вселена, имаме непроявено състояние, авякта. Отвъд двете непроявени състояния обаче съществува друга, духовна атмосфера, духовна природа. Там се намират множество вечни духовни планети, които остават дори когато всички планети в материалната Вселена биват унищожени.

Those living beings who reside on higher planets like the sun and the moon, as well as those on Martyaloka, this earth planet, and also those who live on lower planets – all are merged into the waters of devastation during the night of Brahmā. During this time no living beings or species remain manifest, although spiritually they continue to exist. This unmanifested stage is called avyakta. Again, when the entire universe is vanquished at the end of Brahmā’s lifetime, there is another avyakta state. But beyond these two unmanifested states is another unmanifested state, the spiritual atmosphere, or nature. There are a great number of spiritual planets in this atmosphere, and these planets exist eternally, even when all the planets within this material universe are vanquished at the end of Brahmā’s life. There are many material universes, each under the jurisdiction of a Brahmā, and this cosmic manifestation within the jurisdiction of the various Brahmās is but a display of one fourth of the energy of the Lord (ekapād-vibhūti). This is the inferior energy. Beyond the jurisdiction of Brahmā is the spiritual nature, which is called tripād-vibhūti, three fourths of the Lord’s energy. This is the superior energy, or parā-prakṛti.

Космическото проявление, управлявано от най-различни Брахма̄, представлява едва една четвърт от енергията на Бога (екапад-вибхути). Това е нисшата енергия. Духовната природа, отвъд владенията на Брахма̄, наречена три-па̄да-вибхӯти, три четвърти от енергията на Бога, е висшата му енергия (пара̄-пракр̣ти).
Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, управлява духовната природа. Както се твърди в Бхагавад-гӣта̄ (8.22), Той може да бъде постигнат единствено чрез чисто предано служене, а не с практика на гяна (философия), йога (мистицизъм) или карма (плодоносни дейности). Кармӣте, извършващи плодоносни дейности, могат да се издигнат до планетите на Сваргалока, сред които са Слънцето и Луната. Гяните и йогӣте могат да достигнат още по-висши планети, такива като Махарлока, Тапалока и Брахма̄лока, а когато чрез предано служене се усъвършенстват, биха могли да проникнат в духовната природа, в сияйната атмосфера на духовното небе (Брахман) или на някоя от планетите Ваикун̣т̣ха в зависимост от качествата си. Но никой не може да проникне в духовните планети Ваикун̣т̣ха, ако не е обучен в предано служене.

The predominating Supreme Person residing within the spiritual nature is Lord Śrī Kṛṣṇa. As confirmed in the Bhagavad-gītā (8.22), He can be approached only by unalloyed devotional service and not by the processes of jñāna (philosophy), yoga (mysticism) or karma (fruitive work). The karmīs, or fruitive workers, can elevate themselves to the Svargaloka planets, which include the sun and the moon. Jñānīs and yogīs can attain still higher planets, such as Maharloka, Tapoloka and Brahmaloka, and when they become still more qualified through devotional service they can enter into the spiritual nature, either the illuminating cosmic atmosphere of the spiritual sky (Brahman) or the Vaikuṇṭha planets, according to their qualification. It is certain, however, that no one can enter into the spiritual Vaikuṇṭha planets without being trained in devotional service.

Всеки на материалните планети, от Брахма̄ до мравката, се опитва да господства над природата – това се нарича материална болест. Докато продължава тази материална болест, живото същество ще трябва да сменя тялото си, да приема форма на полубог, човек или животно; и в крайна сметка да изтърпи непроявеното състояние по време на двата вида унищожение – през нощта на Брахма̄ и в края на живота му. Ако искаме да сложим край на повтарящото се раждане и смърт и на съпровождащите ги старост и болести, трябва да се опитаме да проникнем в духовните планети; там ще живеем вечно в присъствието на Кр̣ш̣н̣а или на някоя от пълните му експанзии – формите На̄ра̄ян̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а или пълните му експанзии управляват всяка една от тези планети и това е потвърдено в шрути мантрите: еко ваш̣ӣ сарва-гах̣ кр̣ш̣н̣а ӣд̣ях̣ еко 'пи сан бахудха̄ йо 'вабха̄ти (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.19).

On the material planets, everyone from Brahmā down to the ant is trying to lord it over material nature, and this is the material disease. As long as this material disease continues, the living entity has to undergo the process of bodily change. Whether he takes the form of a man, demigod or animal, he ultimately has to endure an unmanifested condition during the two devastations – the devastation during the night of Brahmā and the devastation at the end of Brahmā’s life. If we want to put an end to this process of repeated birth and death, as well as the concomitant factors of old age and disease, we must try to enter the spiritual planets, where we can live eternally in the association of Lord Kṛṣṇa or His plenary expansions, His Nārāyaṇa forms. Lord Kṛṣṇa or His plenary expansions dominate every one of these innumerable planets, a fact confirmed in the śruti mantras: eko vaśī sarva-gaḥ kṛṣṇa īḍyaḥ/ eko ’pi san bahudhā yo ’vabhāti. (Gopāla-tāpanī Upaniṣad 1.21)

Никой не може да господства над Кр̣ш̣н̣а. Обусловената душа се опитва да господства над материалната природа, но вместо това е смазана от нейните закони и страданията на повтарящи се раждания и смърт. Бог идва тук, за да възстанови религиозните принципи, а най-важният принцип е човек да развие отношение на отдаденост към него. Това е последното наставление на Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам враджа – „Изостави всички пътища и просто ми се отдай.“ За съжаление негодниците изопачават тази основна повеля и заблуждават хората по най-различни начини. Хората биват подтиквани да откриват болници, но не и да се образоват, за да влязат в духовното царство чрез предано служене. Научени са да се интересуват единствено от дейности, които предлагат временно облекчение, но не и истинско щастие на живото същество. Хората основават най-различни обществени и държавни институции, за да победят опустошителната сила на природата, но не знаят как да преодолеят непреодолимата природа. Мнозина се провъзгласяват за големи познавачи на Бхагавад-гӣта̄, но пропускат нейното послание за омиротворяване на природата. Могъщата природа може да бъде подчинена само с пробуждане на съзнание за Бога, както ясно е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (7.14).

No one can dominate Kṛṣṇa. It is the conditioned soul who tries to dominate material nature and is instead subjected to the laws of material nature and the sufferings of repeated birth and death. The Lord comes here to reestablish the principles of religion, and the basic principle is the development of an attitude of surrender to Him. This is the Lord’s last instruction in the Bhagavad-gītā (18.66): sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja. “Give up all other processes and just surrender unto Me alone.” Unfortunately, foolish men have misinterpreted this prime teaching and misled the masses of people in diverse ways. People have been urged to open hospitals but not to educate themselves to enter into the spiritual kingdom by devotional service. They have been taught to take interest only in temporary relief work, which can never bring real happiness to the living entity. They start varieties of public and semi-governmental institutions to tackle the devastating power of nature, but they don’t know how to pacify insurmountable nature. Many men are advertised as great scholars of the Bhagavad-gītā, but they overlook the Gītā’s message, by which material nature can be pacified. Powerful nature can be pacified only by the awakening of God consciousness, as clearly pointed out in the Bhagavad-gītā (7.14).

С тази мантра Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни учи, че трябва да познаваме съвършено както самбхӯти (Личността на Бога), така и вина̄ша (временното материално проявление). Няма да можем да се спасим, ако познаваме само материалното проявление, защото в природата всеки миг има унищожение (аханй ахани бхӯта̄ни гаччхантӣха яма̄лаям). Няма да се спасим от тези унищожения с отваряне на болници. Единствено пълното знание за вечния живот на блаженство и яснота може да ни помогне. Целта на цялата ведическа система е да предаде на хората изкуството да постигнат вечен живот. Те често се подвеждат по други, временно привлекателни неща, в чиято основа стои сетивното наслаждение. Но това погрешно служене на сетивата води само до деградация.

In this mantra, Śrī Īśopaniṣad teaches that one must perfectly know both sambhūti (the Personality of Godhead) and vināśa (the temporary material manifestation), side by side. By knowing the material manifestation alone, one cannot be saved, for in the course of nature there is devastation at every moment (ahany ahani bhūtāni gacchantīha yamā-layam). Nor can one be saved from these devastations by the opening of hospitals. One can be saved only by complete knowledge of the eternal life of bliss and awareness. The whole Vedic scheme is meant to educate men in this art of attaining eternal life. People are often misguided by temporary attractive things based on sense gratification, but service rendered to the sense objects is both misleading and degrading.

Така че трябва да спасим себе си и ближния си по правилния начин. Няма никакво значение дали тази истина ни допада, или не. Тя е факт. Ако искаме да се спасим от повтарящите се раждания и смърт, трябва да се заемем с предано служене на Бога. Компромиси не може да има, защото това е необходимост.

We must therefore save ourselves and our fellow man in the right way. There is no question of liking or disliking the truth. It is there. If we want to be saved from repeated birth and death, we must take to the devotional service of the Lord. There can be no compromise, for this is a matter of necessity.