Skip to main content

Мантра дванадесета

Mantra Douze

Текст

Texte

андхам тамах̣ правишанти
йе 'самбхӯтим упа̄сате
тато бхӯя ива те тамо

я у самбхӯтя̄м рата̄х̣
andhaṁ tamaḥ praviśanti
ye ’sambhūtim upāsate
tato bhūya iva te tamo
ya u sambhūtyāḿ ratāḥ

Synonyms

Synonyms

андхам – невежество; тамах̣ – мрак; правишанти – навлизат в; йе – тези, които; асамбхӯтим – полубогове; упа̄сате – обожават; татах̣ – от това; бхӯях̣ – още повече; ива – така; те – тези; тамах̣ – мрак; йе —  които; у – също; самбхӯтя̄м – в Абсолюта; рата̄х̣ – отдадени.

andham : l’ignorance ; tamaḥ : les ténèbres ; praviśanti : entrent dans ; ye : ceux qui ; asambhūtim : aux devas ; upāsate : rendent un culte ; tataḥ : que cela ; bhūyaḥ : plus encore ; iva : ainsi ; te : ceux ; tamaḥ : les ténèbres ; ye :qui ; u : aussi ; sambhūtyām : dans l’Absolu ; ratāḥ : engagés.

Translation

Translation

Тези, които обожават полубоговете, навлизат в най-мрачните владения на невежеството и още повече това важи за тези, които обожават безличностния Абсолют.

Ceux qui vouent leur culte aux devas s’enfoncent dans les pires ténèbres de l’ignorance ; plus profondément encore s’y enlisent ceux qui se vouent à l’Absolu impersonnel.

Purport

Purport

Санскритската дума асамбхӯти се отнася за тези, които не са независими в съществуванието си. Самбхӯти е Абсолютната Божествена Личност, абсолютно независима от нищо. В Бхагавад-гӣта̄ (10.2) Абсолютната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а заявява:

Le mot sanskrit asambhūti désigne les êtres dépendants. Kṛṣṇa, la Personne Absolue, est sambhūti, totalement indépendant.

на ме видух̣ сура-ган̣а̄х̣
прабхавам на махарш̣аях̣
ахам а̄дир хи дева̄на̄м
махарш̣ӣн̣а̄м ча сарвашах̣
na me viduḥ sura-gaṇāḥ
prabhavaṁ na maharṣayaḥ
aham ādir hi devānāṁ
maharṣīṇāṁ ca sarvaśaḥ

„Нито полубоговете, нито великите мъдреци познават моя произход и могъщество, защото Аз съм единственият източник на всички полубогове и мъдреци.“ Кр̣ш̣н̣а е източникът на могъществото на полубоговете, великите мъдреци и мистиците. Въпреки че притежават голямо могъщество, то е ограничено; затова за тях е много трудно да разберат как Кр̣ш̣н̣а се появява чрез собствената си вътрешна енергия във формата на човешко същество.

« Parce qu’ils procèdent tous de Moi, ni les devas, ni les grands sages ne connaissent Mon origine et Mon opulence. »

Dans la Bhagavad-gītā (10.2), Il affirme qu’Il est la source de tous les pouvoirs délégués aux devas, aux grands sages et aux yogīs. Mais parce que les pouvoirs qu’Il leur donne sont limités, il leur est très difficile de comprendre comment, par Sa puissance interne, Kṛṣṇa apparaît en ce monde, sous l’aspect d’un humain.

Мнозина философи и велики р̣ш̣и мистици се опитват да разграничат Абсолюта от относителността чрез усилията на нищожния си ум. Но това ги води единствено до негативна концепция за Абсолюта, без следа от неговите положителни черти. Определението за Абсолюта чрез отрицание е несъвършено. Отрицаващите определения карат философа да си изгражда своя собствена представа и тогава той си въобразява, че Абсолютът трябва да е лишен от форма и качества. Отрицанията посочват просто относителни материални качества, взети с обратен знак, затова те самите също са относителни. С такива схващания за Абсолюта човек може да стигне най-много до безличностното сияние на Бога, наречено Брахман, но не може да напредне по-нататък към Бхагава̄н, Личността на Бога.

Plusieurs philosophes et ṛṣis (penseurs mystiques) cherchent à distinguer le relatif de l’Absolu à l’aide de leurs facultés mentales limitées ; cela ne peut que leur permettre d’aboutir à une conception incomplète de l’Absolu, négative et dénuée de tout aspect positif. À force de négations, ils en viennent à fabriquer leur propre notion de l’Absolu, avec l’idée, finalement, qu’Il est sans forme ni attributs. Mais ces qualités négatives qu’ils Lui accordent ne sont que l’inverse des qualités matérielles relatives, et sont donc encore relatives. Une telle conception permet tout au plus d’atteindre le Brahman impersonnel, la radiance qui émane de Dieu, mais ne donne aucun accès à la réalisation de Bhagavān, la Personne Suprême dotée d’attributs spirituels et absolus.

Хората, занимаващи се с умозрителни разсъждения, не знаят, че Абсолютната Божествена Личност е Кр̣ш̣н̣а; че безличностният Брахман е лъчистото сияние на трансценденталното му тяло, а Парама̄тма̄, Свръхдушата, е неговото всепроникващо проявление. Те не знаят, че Кр̣ш̣н̣а притежава вечна форма, чиито трансцендентални качества са вечно блаженство и знание. Подвластните полубогове и великите мъдреци са несъвършени, затова приемат Кр̣ш̣н̣а за някой могъщ полубог и смятат сиянието Брахман за Абсолютна Истина. Но преданите, безкористно отдадени на Бога, постигат знанието, че Той е Абсолютната Личност и всичко води началото си от него. Те постоянно служат с любов на Кр̣ш̣н̣а, първоизточникът на всичко.

Ces ergoteurs ignorent que Kṛṣṇa est cette Personne Absolue, que le Brahman impersonnel n’est que l’éclat irradiant de Son corps transcendantal, et que le Paramātmā est l’Âme Suprême, le Seigneur dans Son aspect omniprésent. Kṛṣṇa possède une forme transcendantale, éternelle, toute de connaissance et de félicité. Mais les devas et les yogīs Le considèrent comme un deva très puissant et croient que la lumière du Brahman est la Vérité Absolue. Les bhaktas, en raison de leur abandon et de leur dévotion pure, comprennent facilement que la Vérité Absolue est Kṛṣṇa, la Personne Suprême dont tout émane, et se vouent à Son service.

В Бхагавад-гӣта̄ (7.20, 23) се казва, че само неинтелигентните, объркани хора, подтиквани от силното желание за сетивно наслаждение, обожават полубоговете за временно облекчение от временните си проблеми. Тъй като живото същество е сграбчено от материята, то трябва напълно да се освободи от материалното робство, за да получи постоянно облекчение на духовно ниво, където са вечното блаженство, вечният живот и вечното знание. И Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни съветва да не търсим временно облекчение от затрудненията си, обожавайки полубогове, които даряват само временни облаги. По-скоро трябва да обожаваме Абсолютната Божествена Личност, всепривличащия Кр̣ш̣н̣а, който ще ни дари с пълно освобождение от материалното робство, отвеждайки ни обратно у дома, при себе си.

La Bhagavad-gītā (7.20–23) explique que seuls les gens sans intelligence, esclaves de leurs sens, rendent un culte aux devas pour être soulagés de leurs difficultés, car les devas n’offrent que des solutions provisoires à des problèmes temporaires. L’être vivant est prisonnier de la matière, et il doit s’en affranchir entièrement pour être à jamais soulagé de ses maux, en atteignant une existence spirituelle, toute d’éternité, de connaissance et de félicité. C’est pour cela que la Śrī Īśopaniṣad nous enjoint de ne pas chercher auprès de devas subordonnés les bienfaits temporaires qu’ils peuvent apporter pour soulager nos misères, mais nous recommande plutôt d’adorer Dieu, Kṛṣṇa, la Personne Absolue et infiniment fascinante, seul capable de nous libérer définitivement de la matière en nous ramenant auprès de Lui.

Бхагавад-гӣта̄ (7.23) обяснява още, че тези, които обожават полубоговете, могат да се издигнат до техните планети. Поклонниците на Луната могат да отидат на Луната, поклонниците на Слънцето да отидат на Слънцето и т.н. Съвременните учени се опитват да достигнат Луната с космически кораби и това начинание съвсем не е ново. Човешките същества притежават развито съзнание и имат естествена склонност да пътуват в космическото пространство и да посещават други планети, било то с космически кораби, с помощта на мистични сили или като обожават полубоговете. Във ведическите писания се казва, че човек може да отиде на други планети по всеки един от начините, описани по-горе, но най-често това става, с обожание на полубога, управляващ съответната планета. Така се достигат Луната, Слънцето и дори Брахмалока – най-висшата планета в тази Вселена. Но всички те са временна обител; единствените вечни планети са Ваикун̣т̣халоките в духовното небе, където властва Божествената Личност. Самият Кр̣ш̣н̣а заявява в Бхагавад-гӣта̄ (8.16):

Toujours dans la Bhagavad-gītā (7.23), il est dit que les adorateurs des devas iront sur leur planète. Ceux qui vénèrent la lune iront sur la lune, ceux qui vénèrent le soleil iront sur le soleil, etc. La volonté des savants modernes d’atteindre les différentes planètes n’est en rien une nouveauté. Il est naturel que l’homme, doté d’une conscience supérieure, cherche à voyager dans l’espace et à se rendre sur d’autres planètes, que ce soit à l’aide d’engins spatiaux, en rendant un culte aux devas, ou encore par l’intermédiaire de pouvoirs surnaturels. Les Écritures védiques reconnaissent l’efficacité de ces trois méthodes, mais la plus communément employée est le culte des devas, grâce auquel on peut même atteindre la planète la plus évoluée de l’univers matériel, Brahmaloka. Mais toutes les planètes régies par les devas ne sont que des refuges temporaires ; seules sont permanentes les planètes Vaikuṇṭhas, situées dans le monde spirituel où Dieu Lui-même réside, ainsi que l’affirme Kṛṣṇa dans la Bhagavad-gītā (8.16) :

а̄-брахма-бхувана̄л лока̄х̣
пунар а̄вартино 'рджуна
ма̄м упетя ту каунтея

пунар джанма на видяте
ā-brahma-bhuvanāl lokāḥ
punar āvartino ’rjuna
mām upetya tu kaunteya
punar janma na vidyate

„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново.“

« Ô fils de Kuntī, toutes les planètes de l’univers, de la plus évoluée à la plus basse, sont des lieux de souffrance où se succèdent la naissance et la mort. Mais il n’est plus de renaissance pour l’âme qui atteint Mon royaume. »

Шрӣ Ӣшопаниш̣ад посочва, че с обожание на полубоговете и достигане на материалните им планети, все пак оставаме в най-мрачните области на Вселената. Тя е покрита от гигантските материални елементи и прилича на кокосов орех, пълен до половина с вода. Тъй като тази черупка е херметически затворена, мракът отвътре е много гъст и затова са необходими Слънцето и Луната, които да осветяват вътрешността. Извън Вселената се простира необятното брахма-джьоти, изпълнено с Ваикун̣т̣халоки. Най-голямата, най-висшата планета в брахма-джьоти е Кр̣ш̣н̣алока, Голока Вр̣нда̄вана, където живее Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а никога не напуска Кр̣ш̣н̣алока. Той е там с вечните си спътници и въпреки това вездесъщото му присъствие пронизва цялото материално и духовно космическо проявление. Това вече бе обяснено в четвърта мантра. Върховният присъства навсякъде, като Слънцето. И все пак е разположен на едно определено място, както Слънцето е разположено в неизменната си орбита.

La Śrī Īśopaniṣad souligne que ceux qui rendent un culte aux devas et parviennent ainsi à leurs planètes restent prisonniers des ténèbres de l’univers matériel. En effet, l’univers entier est enveloppé de gigantesques couches d’éléments matériels. On le compare pour cela à une noix de coco recouverte d’une écorce épaisse et à demi remplie d’eau. Comme il est hermétiquement clos, l’obscurité totale y règnerait s’il n’était parsemé d’astres lumineux comme le soleil et la lune. Au-delà de l’univers matériel se trouve le brahmajyoti irradiant de Dieu, qui s’étend à l’infini et contient d’innombrables planètes spirituelles (Vaikuṇṭhas). Parmi elles, Kṛṣṇaloka, où demeure la Personne Suprême, est la plus élevée et la plus importante. Mais bien qu’Il ne quitte jamais Sa demeure, où Il vit en compagnie de Ses compagnons éternels, Kṛṣṇa est omniprésent, dans l’univers matériel comme dans le monde spirituel. Le quatrième mantra expliquait déjà ce fait inconcevable en comparant le Seigneur au soleil, qui, par sa lumière, est partout présent, tout en restant invariablement sur son orbite.

Проблемите на живота не могат да бъдат разрешени просто като се отиде на Луната или на някоя друга планета, над или под нея. Ето защо Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни съветва да не се занимаваме с никое място в тази мрачна материална Вселена, а да се измъкнем от нея и да достигнем сияйното царство на Бога. Редица псевдопоклонници се правят на религиозни само за евтина популярност. Те не желаят да напуснат тази Вселена и да достигнат духовното небе. Единственото им желание е да запазят статуквото си в материалния свят под претекст, че обожават Бога. Атеисти и имперсоналисти водят такива глупави псевдорелигиозни хора до най-мрачните области, като проповядват култа на атеизма. Атеистите направо отричат съществуването на Върховната Божествена Личност, а имперсоналистите ги подкрепят, подчертавайки безличностния аспект на Върховния. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад в нито една мантра досега, не отрича Личността на Бога. Тук се казва, че Той може да тича по-бързо от всички. Тези, които са се затичали към другите планети, са личности, тогава защо трябва да се смята, че Бог е безличностен, щом Той тича по-бързо от тях? Безличностното схващане за Върховния Бог е още едно от лицата на невежеството; то е породено от ограничено разбиране за Абсолютната Истина.

On ne peut pas résoudre les problèmes vitaux simplement en allant sur la lune ou sur quelque autre planète. C’est pour cette raison que la Śrī Īśopaniṣad nous avertit de l’inutilité d’atteindre l’une ou l’autre des planètes de cet obscur univers, et nous conseille de quitter ce monde matériel une fois pour toutes pour nous rendre dans le royaume resplendissant de Dieu. Et pourtant, bon nombre d’hypocrites, faisant montre de piété pour la réputation seulement, ne désirent nullement quitter le monde matériel et se rendre sur les planètes spirituelles ; ils prétendent adorer le Seigneur, mais ne cherchent en fait qu’à maintenir leur situation ici-bas. Les athées et les impersonnalistes entraînent tous ces imposteurs vers les profondes ténèbres de l’ignorance par leur propagande. L’athée nie directement l’existence de Dieu, la Personne Suprême, et l’impersonnaliste, lui, l’appuie en présentant comme ultime Son aspect impersonnel. Or, aucun des mantras de la Śrī Īśopaniṣad ne nie la Personnalité de Dieu. Il y est dit au contraire que le Seigneur peut Se déplacer plus vite que quiconque ; et, puisque tous ceux qui cherchent à atteindre les diverses planètes sont des personnes, pourquoi alors considérer comme impersonnel Celui-là même qui peut les dépasser tous ? En fait, la conception impersonnelle du Seigneur est une autre forme d’ignorance, issue d’une vision imparfaite de la Vérité Absolue.

Невежите псевдонабожни личности и тези, които си измислят разни лъжливи инкарнации на Бога, пряко нарушавайки ведическите предписания, заблуждават последователите си и заслужават да пропаднат до най-мрачните области на Вселената. Обикновено такива имперсоналисти се представят за „инкарнации“ пред непознаващите ведическата мъдрост. И ако изобщо имат някакво знание, в техните ръце то става по-опасно дори от самото невежество. Имперсоналистите не обожават дори полубоговете така, както е препоръчано в писанията. Съществуват наставления как да се обожават полубоговете при определени обстоятелства и в същото време се казва, че това не е необходимо. Бхагавад-гӣта̄ (7.23) утвърждава, че резултатите от обожанието на полубоговете не са вечни. Целият материален свят е преходен и всичко постигнато тук, в мрака на материалното битие, също е преходно. Въпросът е как да се постигне истинския, непреходния живот.

Ces prétendus spiritualistes pétris d’ignorance et les fabricateurs de pseudo-incarnations divines transgressant ouvertement les règles védiques seront condamnés à renaître dans les régions ténébreuses de l’univers, car ils trompent et égarent leurs adeptes. Si les impersonnalistes peuvent se prétendre des avatāras, c’est que leur public ignore tout de la sagesse védique. Quand de tels charlatans acquièrent un peu de connaissance, ce savoir entre leurs mains devient plus dangereux que l’ignorance totale. Les impersonnalistes ne vénèrent même pas les devas,comme le recommandent les Écritures. En effet les Écritures recommandent l’adoration des devas en certaines circonstances, tout en précisant que ce culte n’est pas nécessaire en temps normal. La Bhagavad-gītā (7.23) indique clairement que le culte des devas donne seulement des résultats temporaires car, l’univers matériel étant impermanent, tout ce qu’on y obtient l’est également. La question est de savoir comment obtenir la vie véritable et permanente.

Бог казва, че когато го достигне чрез предано служене – единственият път, по който може да бъде постигната Божествената Личност – човек окончателно се освобождава от оковите на раждането и смъртта. С други думи, пътят на спасението от обятията на материята, зависи изцяло от принципите на знанието и отречението; а те се постигат със служене на Бога. Псевдонабожните нямат нито знание, нито отречение от материалните дейности. Повечето от тях искат да останат в златните вериги на материалното робство, в сянката на алтруистични и хуманни дейности, под маската на религиозни принципи. В подобни мними религиозни настроения те парадират с преданото си служене и в същото време пренебрегват всички нравствени принципи. Така минават за духовни учители и предани на Бога. Тези нарушители на религиозните принципи нямат никакво уважение към а̄ча̄риите, святите учители от авторитетна ученическа приемственост. Те пренебрегват ведическото наставление а̄ча̄рьопа̄сана – да се обожава и следва а̄ча̄ря – както и твърдението на Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄: евам парампара-праптам – „Тази върховна наука за Бога е получена по ученическата приемственост.“ Вместо това, заблуждавайки обикновените хора, те самите стават „а̄ча̄рии“, макар че изобщо не следват принципите на а̄ча̄ря.

Le Seigneur affirme que celui qui parvient jusqu’à Lui par le service de dévotion — seule voie menant à Dieu — échappe définitivement à l’emprise des morts et des renaissances. En d’autres termes, la libération de l’existence matérielle dépend tout entière de la connaissance et du renoncement acquis en servant le Seigneur. Mais les pseudo-spiritualistes ne possèdent ni cette connaissance, ni ce détachement. La plupart d’entre eux choisissent de rester captifs des chaînes dorées de l’existence matérielle, sous le couvert d’activités philanthropiques accomplies au nom de la religion. Ils feignent de pratiquer le service de dévotion en exhibant de prétendus sentiments religieux, tout en se livrant à toutes sortes d’actes immoraux. Ils se font ainsi passer pour des maîtres spirituels et des dévots de Dieu, alors qu’ils enfreignent les principes religieux et méprisent l’autorité des ācāryas appartenant à une véritable filiation spirituelle. Ils ne font aucun cas de l’injonction védique ācāryopāsana — « L’ācārya doit être vénéré », ni de la parole de Kṛṣṇa dans la Bhagavad-gītā (4.2) : evaṁ parampāra-prāptam — « La science suprême de Dieu est transmise à travers une lignée disciplique. » Au lieu de cela, ils égarent les populations en se disant ācāryas alors qu’ils n’en suivent pas les règles de vie.

Тези измамници представляват голяма опасност за човешкото общество. И понеже липсва религиозно управление, те успяват да избегнат наказание от законите на държавата. Но не могат да избягат от законите на Върховния, който ясно е заявил в Бхагавад-гӣта̄ (16.19-20), че злонамерените демони, предрешени като религиозни проповедници, ще бъдат захвърлени в най-тъмните владения на ада. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад потвърждава, че щом приключат със занаята си на духовни учители, чиято единствена цел е сетивното наслаждение, псевдонабожните водачи ще се отправят към най-отвратителните области на Вселената.

Ces mystificateurs constituent l’élément le plus néfaste de la société, et parce que les gouvernements actuels ignorent les principes religieux, ils peuvent donner libre cours à leurs actes criminels sans être punis par la loi humaine. Mais ils n’échapperont pas à celle de Dieu. Kṛṣṇa déclare sans équivoque dans la Bhagavad-gītā(16.19–20) que ces envieux démoniaques déguisés en apôtres de la religion seront jetés dans les régions les plus obscures des planètes infernales. Ce que confirme la Śrī Īśopaniṣad en déclarant que ces prétendus religieux, simplement appâtés par les jouissances matérielles, seront relégués dans les régions les plus ignobles de l’univers dès que s’achèvera leur imposture.