Skip to main content

Мантра единадесета

Elftes Mantra

Текст

Text

видя̄м ча̄видя̄м ча яс
тад ведобхаям саха
авидяя̄ мр̣тюм тӣртва̄

видяя̄мр̣там ашнуте
vidyāṁ cāvidyāṁ ca yas
tad vedobhayaḿ saha
avidyayā mṛtyuṁ tīrtvā
vidyayāmṛtam aśnute

Дума по дума

Synonyms

видя̄м – същинско знание; ча – и; авидя̄м – невежество; ча – и; ях̣ – този, който; тат – това; веда – знае; убхаям – и двете; саха – едновременно; авидяя̄ – чрез невежество; мр̣тюм – многократна смърт; тӣртва̄ – преодолявайки; видяя̄ – чрез знание; амр̣там – безсмъртие; ашнуте – се наслаждава.

vidyām — wirkliches Wissen; ca — und; avidyām — Unwissenheit; ca — und; yaḥ — jemand, der; tat — dieses; veda — kennt; ubhayam — beides; saha — gleichzeitig; avidyayā — durch Förderung der Unwissenheit; mṛtyum — wiederholter Tod; tīrtvā — transzendierend; vidyayā — durch die Entwicklung von Wissen; amṛtam — der Todlosigkeit; aśnute — erfreut sich.

Превод

Translation

Само този, който изучи пътя на невежеството редом с пътя на знанието, може да преодолее повтарящите се раждане и смърт и да вкуси блаженството на безсмъртието.

Nur wer die Wirkungsweise der Unwissenheit und die des transzendentalen Wissens zugleich begreift, vermag den Einfluss wiederholter Geburt und wiederholten Todes zu überwinden und kann sich des vollen Segens der Unsterblichkeit erfreuen.

Коментар

Purport

От сътворението на материалния свят всички се опитват да постигнат вечен живот, но природните закони са толкова жестоки, че никой не е могъл да се отскубне от ръцете на смъртта. Никой не иска да умира, не иска да остарява, не иска да се разболява. Но природните закони не освобождават никого от смъртта, старостта и болестите. И усъвършенстваното материално знание не е разрешило тези житейски проблеми. Материалната наука може да открие ядрената бомба, за да ускори идването на смъртта, но не открива нищо, с което да предпази хората от жестоките ѝ ръце, от болестите и старостта.

ERLÄUTERUNG: Seit der Erschaffung der materiellen Welt strebt jeder danach, ewig zu leben, doch das Gesetz der Natur ist so grausam, dass es niemandem gelingt, der Hand des Todes zu entgehen. Niemand möchte sterben, und niemand möchte alt und krank werden, doch das Gesetz der Natur gestattet niemandem Immunität gegen Alter, Krankheit und Tod. Auch der Fortschritt im materiellen Wissen hat diese Probleme nicht zu lösen vermocht. Die Wissenschaftler haben zwar die Atombombe erfunden, um das Sterben zu beschleunigen, doch vermögen sie nichts zu entdecken, was den Menschen vor dem unerbittlichen Griff von Alter, Krankheit und Tod bewahren kann.

От Пура̄н̣ите научаваме за делата на Хиран̣якашипу. Този цар бил постигнал много в материално отношение и със силата на своите материални завоевания и на невежеството си, поискал да победи смъртта. Той се подложил на толкова суров аскетизъм, че всички планетарни системи изнемогвали под мистичните му сили. Хиран̣якашипу принудил създателя на Вселената, полубога Брахма̄, да слезе при него и поискал благословията да стане амара, безсмъртен. Брахма̄ обяснил, че не може да изпълни искането му, защото дори той, създателят на материалния свят, властелинът на всички планети, не е амара. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (8.17), Брахма̄ има много дълъг живот, но това не го прави безсмъртен.

Der siebte Canto des Śrīmad-Bhāgavatam berichtet uns von Hiraṇyakaśipu, einem dämonischen König, der in materieller Hinsicht sehr fortgeschritten war und durch seine materiellen Errungenschaften und die Macht seiner Unwissenheit den Tod bezwingen wollte. Er unterzog sich daher einer Art Meditation, die mit solch strenger Askese verbunden war, dass sich die Bewohner aller Planetensysteme durch seine mystischen Kräfte bedroht fühlten. Er zwang den Schöpfer des Universums, den Halbgott Brahmā, zu ihm herabzukommen, und verlangte von ihm die Segnung, amara (unsterblich) zu werden. Brahmā konnte ihm diese Segnung jedoch nicht gewähren, denn selbst er, der Schöpfer des materiellen Universums und Herrscher über alle Planeten, ist nicht amara. Wie in der Bhagavad-gītā (8.17) bestätigt wird, verfügt er über eine sehr lange Lebensdauer, doch dies bedeutet nicht, dass er unsterblich ist.

Хиран̣я означава „злато“, а кашипу – „меко легло“. Този господин се интересувал от две неща – пари и жени – и искал да им се наслаждава, като стане безсмъртен. Той поискал от Брахма̄ различни благословии, надявайки се по косвен начин да осъществи желанието си. Поискал благословията да не бъде убит от човек, животно, бог или кое да е друго живо същество измежду осемте милиона и четиристотин хиляди форми на живот. Поискал да не умира на земята, нито във въздуха, нито във водата и от никакво оръжие. Хиран̣якашипу глупаво вярвал, че всичко това ще го спаси от смъртта. Но накрая, въпреки че Брахма̄ му дал всички тези благословии, той бил убит от Божествената Личност, приела формата Нр̣симха полулъв-получовек. Бог не използвал никакво оръжие, убил го с ноктите си. Не го убил на земята, във въздуха или във водата – Хиран̣якашипу бил убит в скута на едно невъобразимо живо същество, Нр̣симха, далеч отвъд представите му.

Hiraṇya bedeutet „Gold“, und kaśipu bedeutet „weiches Bett“. Dieser feine Herr war also an diesen beiden Dingen interessiert – an Geld und Frauen –, und wollte sie genießen, ohne sterben zu müssen. Als Brahmā ihn wissen ließ, dass er ihm die Segnung der Unsterblichkeit nicht erteilen könne, erbat sich Hiraṇyakaśipu von Brahmā Segnungen anderer Art, in der Hoffnung, sein Begehren indirekt erfüllen zu können: Niemandem sollte es möglich sein, ihn zu töten – weder einem Menschen noch einem Tier, einem Halbgott oder sonst einem Geschöpf unter den 8    400    000 Lebensarten. Auch sollte er nicht auf dem Land, in der Luft, im Wasser oder durch irgendeine Waffe sterben. Noch vieles andere mehr ließ er sich zusichern und glaubte so, gegen den Tod gefeit zu sein. Zuletzt aber wurde er, trotz all der Segnungen Brahmās, vom Höchsten Persönlichen Gott in der Gestalt des Menschlöwen Nṛsiṁha getötet. Hiraṇyakaśipu fiel durch keine Waffe, sondern wurde von den Krallen des Herrn in Stücke gerissen, und er starb auch nicht auf dem Land, in der Luft oder im Wasser, sondern auf dem Schoß jenes wundersamen Wesens Nṛsiṁha, das sich jenseits seiner Vorstellungskraft befand.

Дълбокият смисъл тук е, че дори Хиран̣якашипу, най-могъщият материалист, не могъл да стане безсмъртен, въпреки всевъзможните си планове. Какво тогава могат да постигнат днешните жалки Хиран̣якашипу, чиито планове се провалят непрестанно?

Von entscheidender Bedeutung ist hier die Tatsache, dass selbst Hiraṇyakaśipu, der mächtigste der Materialisten, trotz seiner vielfältigen Pläne nicht dem Tod entrinnen konnte. Was werden also die winzigen Hiraṇyakaśipus der heutigen Zeit erreichen, deren Pläne auf Schritt und Tritt vereitelt werden?

Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни съветва да не правим едностранчиви опити да спечелим борбата за съществуване. Всички се борят за съществуване, но законите на материалната природа са толкова сурови и неумолими, че не позволяват на никого да ги преодолее. За да постигне вечен живот, човек трябва да бъде подготвен да се върне при Върховния.

Die Śrī Īśopaniṣad unterweist uns, keine einseitigen Versuche zu unternehmen, den Kampf ums Dasein zu gewinnen. Jeder kämpft hart um seine Existenz, doch die Gesetze der materiellen Natur sind so streng und unnachgiebig, dass sie es niemandem gestatten, sie zu überwinden. Will man ewig leben, so muss man bereit sein, zu Gott zurückzukehren.

Процесът на завръщане при Бога представлява отделен клон от знанието и трябва да се изучи от свещените ведически писания – Упаниш̣адите, Веда̄нта сӯтра, Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. За да бъде щастлив в този си живот и след като напусне материалното тяло, да постигне вечно блаженство, човек трябва да изучава тази свещена литература и да получи трансцендентално знание. Обусловеното живо същество е забравило вечните си взаимоотношения с Бога и погрешно приема временното си родно място за най-скъпото нещо. Бог милостиво е предоставил гореспоменатите писания на Индия, оставил е и други писания в други страни по света, за да напомни на потъналите в забрава човешки същества, че домът им не е тук, в материалния свят. Живото същество е духовно създание и може да е щастливо само когато се завърне в духовния си дом.

Was man tun muss, um zu Gott zu gelangen, erfährt man aus den offenbarten vedischen Schriften wie den Upaniṣaden, dem Vedānta- sūtra, der Bhagavad-gītā und dem Śrīmad-Bhāgavatam. Wenn man im gegenwärtigen Leben glücklich werden und nach dem Verlassen des materiellen Körpers ein ewiges, glückseliges Leben erreichen möchte, muss man sich diesen heiligen Schriften aufschließen und transzendentales Wissen erwerben. Das bedingte Lebewesen hat seine ewige Beziehung zu Gott vergessen und hält irrtümlich seinen Geburtsort für sein Ein und Alles. Der Herr offenbarte in Seiner Güte die oben erwähnten Schriften in Indien und andere Schriften in anderen Ländern, um den vergesslichen Menschen daran zu erinnern, dass seine Heimat nicht hier in der materiellen Welt ist. Das Lebewesen ist von spiritueller Natur und kann nur glücklich sein, wenn es in seine spirituelle Heimat, zu Gott, zurückkehrt.

Божествената Личност изпраща от царството си свои доверени слуги да разпространяват посланието за завръщане при Върховния, а понякога Той лично идва да направи това. Всички живи същества са любими синове на Бога, негови неотделими частици, затова Той страда много повече от нас, когато гледа страданията, на които сме подложени в тези материални условия. Страданията в материалния свят косвено ни напомнят, че сме несъвместими с мъртвата материя. Интелигентните живи същества обикновено разбират това и започват да се стремят към видя̄, трансценденталното знание. Човешкият живот е най-добрата възможност за получаване на духовно знание и хората, които не се възползват от нея, се наричат нара̄дхама, най-нисши сред човешкия род.

Der Höchste Persönliche Gott schickt Seine ergebenen Diener aus Seinem Reich, um diese Botschaft, durch die man zu Ihm zurückkehren kann, zu verbreiten, und manchmal kommt Er auch selbst zu diesem Zweck. Da alle Lebewesen Seine geliebten Kinder, Seine integralen Teile sind, leidet Gott mehr als wir selbst, wenn Er die Leiden sieht, denen wir im materiellen Dasein ständig ausgesetzt sind. Die Leiden der materiellen Welt dienen indirekt dazu, uns daran zu erinnern, dass unsere eigentliche, spirituelle Natur mit der toten Materie unvereinbar ist. Intelligente Lebewesen nehmen sich diese Mahnungen zu Herzen und bemühen sich um die Entwicklung von vidyā, transzendentalem Wissen. Das menschliche Leben bietet die beste Gelegenheit zur Kultivierung spirituellen Wissens. Ein Mensch, der diese Gelegenheit nicht nutzt, gilt als narādhama, der Niedrigste unter den Menschen.

Пътят на авидя̄, т.е. напредък в материалното знание за сетивно наслаждение, е път на повтарящи се раждане и смърт. Живото същество е духовно; то не се ражда, нито умира. Раждането и смъртта засягат тялото, външната обвивка на душата. И могат да се сравнят с обличането и събличането на дрехите. Глупавите човешки същества, затънали дълбоко в авидя̄, невежеството, не обръщат внимание на този жесток процес. Омаяни от красотата на илюзорната енергия, те понасят отново и отново едни и същи страдания, без да се поучат от уроците на природните закони.

Der Pfad der avidyā, d.   h. der Förderung materiellen Wissens zur Befriedigung der Sinne, ist der Pfad wiederholter Geburten und Tode. Da das Lebewesen von spiritueller Natur ist, kennt es weder Geburt noch Tod. Geburt und Tod betreffen die äußere Hülle der spirituellen Seele, den Körper. Der Tod wird mit dem Ablegen und die Geburt mit dem Anlegen von Kleidern verglichen. Törichten Menschen, die von der Kultivierung der avidyā (Unwissenheit) völlig in Anspruch genommen sind, macht dieser grausame Vorgang nichts aus. Betört durch die Schönheit der täuschenden Energie, machen sie immer wieder die gleichen Leiden durch und ziehen doch keine Lehre aus den Gesetzen der Natur.

Затова трансценденталното знание, видя̄, е крайно необходимо за човешкото същество. В болестното ни материално състояние сетивното наслаждение трябва да се ограничава колкото е възможно повече. Необузданото сетивно наслаждение, в телесната обусловеност, е път към невежеството и смъртта. Живите същества не са лишени от духовни сетива. В първоначалната си духовна форма всяко живо същество притежава всички сетива; сега обаче те са материални, покрити от тялото и ума. Действията на материалните сетива са изкривено отражение на духовните сетивни действия. Дейността на душата, покрита от материални обвивки, е болестно състояние за нея. Истинската сетивна наслада е възможна само когато болестта се излекува – в чистата ни духовна форма, освободена от всички материални замърсявания. Следователно цел на човешкия живот би трябвало да бъде не извратеното сетивно наслаждение, а лекуването на материалната болест. Влошаването на материалната болест не е признак на знание. То е признак за авидя̄, невежество. Ако има треска, за да оздравее, човек не бива да покачва температурата си от 40 на 41 градуса, а да я свали до нормалните 36,8. Това трябва да бъде целта на човешкия живот. Тенденцията в развитието на съвременната цивилизация е температурата на материалната треска да се повишава. И тя вече е станала 41 градуса, заради присъствието на атомната енергия. Междувременно глупавите политици се оплакват, че всеки миг светът може да загине. Това е резултатът от напредъка в материалното знание и от пренебрегването на най-важната страна на живота – духовното знание. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни предупреждава да не следваме този опасен път, водещ към смъртта. Точно обратното – да развиваме духовно знание, така че да се освободим окончателно от жестоките ѝ ръце.

Es ist für den Menschen von größter Bedeutung, sich um vidyā, transzendentales Wissen, zu bemühen. Er muss den Genuss der Sinne im krankhaften materiellen Zustand so weit wie möglich einschränken. Der uneingeschränkte Genuss der Sinne im körperlichen Dasein ist der Pfad der Unwissenheit und des Todes. Die Lebewesen sind nicht ohne spirituelle Sinne. Jedes Lebewesen hat in seiner ursprünglichen, spirituellen Gestalt alle Sinne, die jetzt auf materielle Weise zum Ausdruck kommen, da sie von Körper und Geist bedeckt sind. Die Tätigkeiten der materiellen Sinne sind verzerrte Spiegelungen der Tätigkeiten der ursprünglichen, spirituellen Sinne. Wenn die spirituelle Seele unter der materiellen Hülle tätig ist, befindet sie sich in einem krankhaften Zustand. Wirklicher Genuss der Sinne ist nur möglich, wenn die Krankheit der materialistischen Gesinnung geheilt ist. In unserer reinen spirituellen Form, frei von aller materiellen Verunreinigung, ist echter Sinnengenuss möglich. Ein Patient muss erst seine Gesundheit wiederherstellen, bevor er die Freuden der Sinne genießen kann. Das Ziel des menschlichen Lebens sollte daher nicht widernatürlicher Sinnengenuss sein, sondern die Beseitigung der materiellen Krankheit. Eine Verschlimmerung der materiellen Krankheit zeugt nicht von Wissen, sondern von avidyā, Unwissenheit. Wer genesen will, darf sein Fieber nicht von 39 Grad auf 41 Grad erhöhen, sondern muss es auf die Normaltemperatur von 37 Grad senken. Das sollte das Ziel des menschlichen Lebens sein. Die heutige materialistische Zivilisation neigt dazu, die Temperatur des fieberhaften materiellen Daseins in die Höhe zu treiben, und folglich ist es dank der Atomenergie bereits auf 41 Grad angestiegen. Gleichzeitig jammern die törichten Politiker, mit der Welt könne es jeden Augenblick zu Ende sein. Das ist das Ergebnis der Förderung materiellen Wissens und der Vernachlässigung des Wichtigsten im Leben, der Kultivierung spirituellen Wissens. Hier warnt uns die Śrī Īśopaniṣad eindringlich davor, diesem gefährlichen Pfad zu folgen, der zum Tode führt. Stattdessen müssen wir spirituelles Wissen entwickeln, um so schließlich vor der Hand des Todes völlig sicher sein zu können.

Това не означава да сложим край на всички дейности, свързани с поддържане на тялото. Въпросът не е в това да спрем изобщо дейността така, както, за да се излекуваме от някоя болест, няма нужда да понижаваме температурата си до нулата. „Да извлечеш най-голямата полза от една лоша сделка“ е подходящ израз. Да се отдадеш на духовно знание изисква помощта на тялото и ума; затова, ако искаме да постигнем целта си, е необходимо да ги поддържаме. Би трябвало да поддържаме нормална температура от 36,8 градуса; и великите мъдреци и светци на Индия са се стремели да правят това чрез една уравновесена програма от духовно и материално знание. Те никога не си позволяват злоупотреба с човешката интелигентност в името на болестното сетивно наслаждение.

Dies bedeutet jedoch nicht, dass alle Tätigkeiten zur Erhaltung des Körpers aufhören sollen. Es kann keine Rede davon sein, alles Tun einzustellen, ebenso wie wir die Körpertemperatur nicht auf null senken, wenn wir von einer Krankheit genesen wollen. Der treffende Ausdruck in diesem Zusammenhang lautet „das Beste aus einem schlechten Geschäft machen“. Um spirituelles Wissen zu entwickeln, muss man die Hilfe des Körpers und des Geistes in Anspruch nehmen, und daher ist die Erhaltung des Körpers und des Geistes nötig, wenn man das Ziel erreichen will. Wir sollten bemüht sein, die normale Temperatur von 37 Grad beizubehalten. Die großen Weisen und Heiligen Indiens haben versucht, dies durch ein ausgeglichenes System spirituellen und materiellen Wissens zu erreichen. Sie billigten niemals den Missbrauch menschlicher Intelligenz für krankhafte Sinnenbefriedigung.

Човешките дейности в болестното състояние на сетивно наслаждение са регулирани във Ведите с помощта на принципите на освобождението. Тази система включва религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение. Но в днешно време хората не проявяват интерес нито към религията, нито към освобождението. Те имат само една цел в живота си – сетивното наслаждение – и за да я постигнат, градят най-различни планове за икономическо развитие. Заблудените хора смятат, че религията трябва да се поддържа, защото подпомага икономическото развитие, а то е необходимо, за да има сетивно наслаждение. А за да бъде осигурено наслаждението и в бъдеще, след смъртта, в рая, съществува система от религиозни обреди. Но това не е смисълът на религията. Всъщност пътят на религията води до себепознание, а предназначението на икономическото развитие е единствено да поддържа тялото здраво и в добро състояние. Човек трябва да води здравословен живот, да има бистър ум, за да може да усвои видя̄, истинското знание, целта на човешкия живот. Животът не е предназначен за непосилен магарешки труд, нито за затъване в авидя̄, нито за сетивно наслаждение.

Die Veden enthalten Richtlinien für Menschen, die durch den Hang zur Sinnenbefriedigung in der Seele erkrankt sind. Diese Richtlinien beruhen auf den Prinzipien der Religiosität, der wirtschaftlichen Entwicklung, der Sinnenbefriedigung und der Erlösung. Doch zum gegenwärtigen Zeitpunkt liegt den Menschen weder an Religion noch an Erlösung etwas. Sie kennen nur ein Lebensziel – die Befriedigung ihrer Sinne –, und um dieses Ziel zu erreichen, schmieden sie Pläne für wirtschaftliche Entwicklung. Irregeführte Menschen sind der Ansicht, Religion solle beibehalten werden, weil sie zur wirtschaftlichen Entwicklung beitrage, die nötig sei, um die Sinne zu befriedigen. Und um nach dem Tode, im Himmel, weitere Sinnenbefriedigung zu gewährleisten, gebe es ein System religiöser Prinzipien und Gebote. Dies ist jedoch nicht der Zweck der Religiosität und der wirtschaftlichen Entwicklung. In Wahrheit soll der Pfad der Religion zu Selbsterkenntnis führen und der Gesunderhaltung des Körpers dienen. Der Mensch soll gesund und mit einem klaren Geist leben, um vidyā, wahres Wissen, aufnehmen zu können. Das ist das Ziel des menschlichen Lebens. Dieses Leben ist nicht dafür bestimmt, zu schuften wie ein Esel oder avidyā zu fördern, um die Sinne befriedigen zu können.

Пътят на видя̄ е представен по съвършен начин в Шрӣмад Бха̄гаватам. Бха̄гаватам препоръчва на човешкото същество да използва живота си, за да проумее Абсолютната Истина. Тя се осъзнава стъпка по стъпка като Брахман, Парама̄тма̄ и накрая като Бхагава̄н, Божествената Личност. Абсолютната Истина осъзнават хората с извисено съзнание, постигнали знание и отречение, следвайки осемнайсетте принципа на Бхагавад-гӣта̄, описани в коментара към десета мантра. Същината на тези осемнайсет принципа е да се постигне трансцендентално предано служене на Божествената Личност. Затова на всички се препоръчва да овладеят изкуството на преданото служене. Сигурният път към видя̄ е описан от Шрила Рупа Госвами в Бхакти-раса̄мр̣та синдху, в превод – „Нектарът на предаността“. Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.14) обобщава същността на видя̄ със следните думи:

Der Pfad der vidyā wird in seiner vollendeten Form im Śrīmad- Bhāgavatam beschrieben, das den Menschen anweist, sein Leben für Fragen nach der Absoluten Wahrheit zu nutzen. Die Absolute Wahrheit wird Schritt für Schritt als Brahman, Paramātmā und schließlich Bhagavān, der Höchste Persönliche Gott, erkannt. Die Absolute Wahrheit erkennt der weitsichtige Mensch, der Wissen und Loslösung erlangt hat, indem er den in der Erläuterung zum zehnten mantra aufgeführten achtzehn Weisungen der Bhagavad-gītā folgt. Diese achtzehn Weisungen sollen den Menschen letztlich dahin füUnless religion, economic development and sense gratification aim toward the attainment of devotional service to the Lord, they are all simply different forms of nescience, as Śrī Īśopaniṣad indicates in the following mantras.hren, transzendentalen hingebungsvollen Dienst zu erreichen. Aus diesem Grund wird allen Menschen geraten, die Kunst des hingebungsvollen Dienstes zu erlernen.

тасма̄д екена манаса̄
бхагава̄н са̄твата̄м патих̣
шротавях̣ кӣртитавяш̣ ча
дхйеях̣ пӯджяш ча нитяда̄
tasmād ekena manasā
bhagavān sātvatāṁ patiḥ
śrotavyaḥ kīrtitavyaś ca
dhyeyaḥ pūjyaś ca nityadā

„Следователно с неотклонно внимание човек трябва постоянно да слуша, да възславя, помни и обожава Личността на Бога, закрилника на преданите.“

„Gottgeweihte sollen daher ständig mit gespannter Aufmerksamkeit über den Höchsten Persönlichen Gott, ihren Beschützer, hören, Ihn lobpreisen, sich an Ihn erinnern und Ihn verehren.“

Религия, икономическо развитие и сетивно наслаждение, които не са насочени към постигане на предано служене, са просто различни форми на невежество, както ще бъде обяснено по-нататък в Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.

Ohne das Ziel, hingebungsvollen Dienst für den Herrn, zu erreichen, sind Religion, wirtschaftliche Entwicklung und Sinnenbefriedigung nur verschiedene Formen der Unwissenheit. Dies wird in den folgenden mantras der Śrī Īśopaniṣad erläutert werden.