Въведение
Úvod
гя̄на̄н̃джана-шала̄кая̄
чакш̣ур унмӣлитам̇ йена
тасмаи шрӣ-гураве намах̣
jñānāñjana-śalākayā
cakṣur unmīlitaṁ yena
tasmai śrī-gurave namaḥ
стха̄питам̇ йена бхӯ-тале
сваям̇ рӯпах̣ када̄ махям̇
дада̄ти сва-пада̄нтикам
sthāpitaṁ yena bhū-tale
svayaṁ rūpaḥ kadā mahyaṁ
dadāti sva-padāntikam
Роден съм в най-дълбоко невежество, но моят духовен учител отвори очите ми с факела на знанието. Отдавам му смирените си почитания. Кога Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ Прабхупа̄да, който утвърди в този материален свят мисията на Бог Чайтаня, ще ми даде подслон в лотосовите си нозе?
Narodil jsem se v nejtemnější nevědomosti a můj duchovní učitel mi otevřel oči pochodní poznání. Skládám mu uctivé poklony.
камалам̇ шрӣ-гурӯн ваиш̣н̣ава̄м̇ш ча
шри-рӯпам̇ са̄граджа̄там̇ саха-ган̣а-
рагхуна̄тха̄нвитам̇ там̇ са-джӣвам
са̄двайтам̇ са̄вадхӯтам̇ париджана-
сахитам̇ кр̣ш̣н̣а-чайтаня-девам̇
шрӣ-ра̄дха̄-кр̣ш̣н̣а-па̄да̄н саха-ган̣а-
лалита̄-шрӣ-виша̄кха̄нвита̄м̇ш ча
kamalaṁ śrī-gurūn vaiṣṇavāṁś ca
śrī-rūpaṁ sāgrajātaṁ saha-gaṇa-
raghunāthānvitaṁ taṁ sa-jīvam
sādvaitaṁ sāvadhūtaṁ parijana-
sahitaṁ kṛṣṇa-caitanya-devaṁ
śrī-rādhā-kṛṣṇa-pādān saha-gaṇa-
lalitā-śrī-viśākhānvitāṁś ca
С дълбока почит се покланям в лотосовите нозе на моя духовен учител и всички ваиш̣н̣ави. Смирено се покланям в лотосовите нозе на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, на по-големия му брат Сана̄тана Госва̄мӣ, на Рагхуна̄тха Да̄са, Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а, Гопа̄ла Бхат̣т̣а и Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ. Смирено се покланям на Бог Кр̣ш̣н̣а Чайтаня и Бог Нитя̄нанда, заедно с Адвайта А̄ча̄ря, Гада̄дхара, Шрӣва̄са и другите им придружители. Смирено се покланям на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както и на спътниците им Шрӣ Лалита̄ и Виша̄кха̄.
S úctou se klaním lotosovým nohám svého duchovního učitele, všem dalším duchovním učitelům na cestě oddané služby a všem vaiṣṇavům. Skládám uctivé poklony šesti Gosvāmīm — Śrīlovi Rūpovi Gosvāmīmu a jeho staršímu bratru Sanātanovi Gosvāmīmu, jakož i Raghunāthovi dāsovi Gosvāmīmu, Jīvovi Gosvāmīmu a jejich společníkům. S úctou se klaním Śrī Advaitovi Ācāryovi, Pánu Nityānandovi a Pánu Kṛṣṇovi Caitanyovi, jakož i všem Jeho oddaným, v jejichž čele je Śrīvāsa Ṭhākura. Skládám uctivé poklony lotosovým nohám Śrī Kṛṣṇy a Śrīmatī Rādhārāṇī i všem Jejich společnicím vedeným gopīmi Śrī Lalitou a Śrī Viśākhou.
дӣна-бандхо джагат-пате
гопеша гопика̄-ка̄нта
ра̄дха̄-ка̄нта намо 'сту те
dīna-bandho jagat-pate
gopeśa gopikā-kānta
rādhā-kānta namo ’stu te
Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, океан от милост! Ти си приятелят на страдащите. Ти си източникът на творението. Ти си повелителят на гопӣте и възлюбеният на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Отдавам ти смирените си почитания.
Můj milý Kṛṣṇo, jsi přítelem soužených a původcem stvoření. Jsi Pánem gopī a milencem Rādhārāṇī. Skládám Ti uctivé poklony.
ра̄дхе вр̣нда̄ванеш̣вари
вр̣ш̣абха̄ну-суте деви
пран̣ама̄ми хари-прийе
rādhe vṛndāvaneśvari
vṛṣabhānu-sute devi
praṇamāmi hari-priye
Отдавам почитта си на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, царицата на Вр̣нда̄вана, чието тяло е с цвят на разтопено злато. Ти си дъщеря на цар Вр̣ш̣абха̄ну и си много скъпа на Бог Кр̣ш̣н̣а.
S úctou se klaním Rādhārāṇī, jejíž pleť má barvu tekoucího zlata a jež je královnou Vṛndāvanu. Jsi dcerou krále Vṛṣabhānua a jsi velmi drahá Pánu Kṛṣṇovi.
кр̣па̄-синдхубхя ева ча
патита̄на̄м̇ па̄ванебхьо
ваиш̣н̣авебхьо намо намах̣
kṛpā-sindhubhya eva ca
patitānāṁ pāvanebhyo
vaiṣṇavebhyo namo namaḥ
Смирено се покланям пред всички ваиш̣н̣ави, предани на Бога. Като дървета на желанията те удовлетворяват молбите на всекиго. Те са изпълнени със състрадание към падналите души.
Skládám uctivé poklony všem vaiṣṇavům, oddaným Pána. Dovedou tak jako stromy přání vyplnit přání všech a jsou plni soucitu k pokleslým duším.
шрӣ-адвайта гада̄дхара шрӣва̄са̄ди-гаура-бхакта вр̣нда
śrī-advaita gadādhara śrīvāsādi-gaura-bhakta-vṛnda
Отдавам почитанията си на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Чайтаня, Прабху Нитя̄нанда, Шрӣ Адвайта, Гада̄дхара, Шрӣва̄са и всички, които следват пътя на предаността.
Klaním se Śrī Kṛṣṇovi Caitanyovi, Prabhuovi Nityānandovi, Śrī Advaitovi, Gadādharovi, Śrīvāsovi a všem ostatním oddaným.
харе ра̄ма харе ра̄ма ра̄ма ра̄ма харе харе
hare rāma hare rāma rāma rāma hare hare
Бхагавад-гӣта̄ е известна още и като Гӣтопаниш̣ад. Тя е същината на ведическото знание и един от най-важните Упаниш̣ади във ведическата литература. Несъмнено върху Бхагавад-гӣта̄ съществуват редица коментари на английски език и някой може да попита каква е необходимостта от още един. Причината за настоящето издание е следната. Неотдавна една американка ме помоли да ѝ препоръчам някой от английските преводи на Бхагавад-гӣта̄. В Америка има много издания на Бхагавад-гӣта̄, но доколкото прецених, не само в Америка, но и в Индия за нито едно не може да се твърди, че е меродавно, защото почти във всяко от тях авторът е изразил собственото си мнение, без да се докосне до духа на Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е.
Bhagavad-gītā je také známá pod jménem Gītopaniṣad. Je esencí védského poznání a jednou z nejdůležitějších Upaniṣad, které jsou součástí Ved. Existuje samozřejmě již mnoho anglicky psaných komentářů k Bhagavad-gītě a člověk se může ptát, k čemu je potřeba další. Toto vydání můžeme odůvodnit následovně.
Nedávno mě jedna Američanka požádala, abych jí doporučil nějaký anglický překlad Bhagavad-gīty. V Americe je Bhagavad-gītā dostupná v mnoha anglických verzích, ale z toho, co jsem viděl — a to nejen v Americe, ale i v Indii — nelze o žádné jednoznačně říci, že je autoritativní, neboť téměř v každé z nich autor komentáře vyjádřil své vlastní názory, aniž by se vůbec dotkl sdělení Bhagavad-gīty takové, jaká je.
Духът на Бхагавад-гӣта̄ е отразен в самата нея. Да направим следното сравнение: когато пием лекарство, трябва да следваме указанията, написани на етикета му. Не можем да вземаме лекарството по собствено усмотрение или по съвета на приятел. Трябва да го приемем, според упътванията върху етикета или предписанието на лекаря. По същия начин Бхагавад-гӣта̄ трябва да бъде приета така, както самият автор ни упътва. Бхагавад-гӣта̄ е изречена от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. На всяка страница Той е наричан Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност. Понякога думата бхагава̄н се отнася до някой могъщ човек или полубог и в този контекст тя определя Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като велика личност; но в същото време трябва да знаем, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Това е потвърдено от всички велики а̄ча̄рии (духовни учители) като Шан̇кара̄ча̄ря, Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Мадхва̄ча̄ря, Нимба̄рка Сва̄мӣ, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и много други авторитети в областта на ведическото знание в Индия. Кр̣ш̣н̣а също потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, че е Върховната Божествена Личност. Той е приеман за Бог в Брахма сам̇хита̄ и във всички Пура̄н̣и, особено в Шрӣмад Бха̄гаватам, известен още като Бха̄гавата Пура̄н̣а (кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям). Следователно трябва да приемем Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, напътствани от самия Бог. В четвърта глава на Гӣта̄ (4.1 – 3) Бог казва:
Bhagavad-gītā své sdělení uvádí sama. Když chceme užívat určitý lék, musíme se řídit pokyny uvedenými na štítku. Nemůžeme ho užívat, jak nás napadne, nebo podle rady přítele. Je třeba následovat pokyny udané na štítku či pokyny lékaře. Rovněž Bhagavad-gītu bychom měli přijímat tak, jak nařizuje samotný její mluvčí, Śrī Kṛṣṇa. Na každé stránce Bhagavad-gīty je Kṛṣṇa uveden jako Bhagavān, Nejvyšší Osobnost Božství. Slovo bhagavān sice někdy poukazuje na jakoukoliv mocnou osobu či poloboha — a zde rozhodně vyjadřuje, že Kṛṣṇa je významná osobnost, ale zároveň bychom měli vědět, že Śrī Kṛṣṇa je Nejvyšší Pán, Osobnost Božství. To potvrzují všichni velcí ācāryové (duchovní učitelé), jako Śaṅkarācārya, Rāmānujācārya, Madhvācārya, Nimbārka Svāmī, Śrī Caitanya Mahāprabhu a mnoho dalších autorit v oboru védského poznání v Indii. Pán sám v Bhagavad-gītě prokazuje, že je Nejvyšší Osobností Božství, a totéž postavení Mu přiznává Brahma-saṁhitā a všechny Purāṇy — zvláště Śrīmad-Bhāgavatam, známý pod jménem Bhāgavata Purāṇa (kṛṣṇas tu bhagavān svayam). Bhagavad-gītu bychom tedy měli přijímat podle pokynů samotné Osobnosti Božství.
Ve čtvrté kapitole Gīty (4.1-3) Pán říká:
проктава̄н ахам авяям
вивасва̄н манаве пра̄ха
манур икш̣ва̄каве 'бравӣт
proktavān aham avyayam
vivasvān manave prāha
manur ikṣvākave ’bravīt
имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ паран-тапа
imaṁ rājarṣayo viduḥ
sa kāleneha mahatā
yogo naṣṭaḥ paran-tapa
йогах̣ проктах̣ пура̄танах̣
бхакто 'си ме сакха̄ чети
рахасям̇ хй етад уттамам
yogaḥ proktaḥ purātanaḥ
bhakto ’si me sakhā ceti
rahasyaṁ hy etad uttamam
Тук Бог съобщава на Арджуна, че тази йога система, Бхагавад-гӣта̄, е изговорена първо пред бога на Слънцето; той от своя страна я обяснява на Ману, а Ману – на Икш̣ва̄ку. По такъв начин, чрез ученическа приемственост, тази йога система се предава от учител на ученик. С течение на времето обаче тя била изгубена. Затова Бог трябвало да изговори Бхагавад-гӣта̄ отново – този път пред Арджуна на бойното поле Курукш̣етра.
Kṛṣṇa tím Arjunovi sděluje, že tuto vědu o yoze — Bhagavad-gītu, nejprve přednesl bohu Slunce, bůh Slunce ji vyložil Manuovi, Manu ji vyložil Ikṣvākuovi a takto, učednickou posloupností, byla předávána od jednoho mluvčího ke druhému. Časem však byla ztracena, a proto ji Pán musí přednést znovu — tentokrát Arjunovi na Kuruovském bitevním poli.
Той казва на Арджуна, че му разкрива тази върховна тайна, защото Арджуна е негов предан и приятел. Оттук става ясно, че Бхагавад-гӣта̄ е произведение, специално предназначено за предани на Бога. Има три категории трансценденталисти – гя̄нӣ, йогӣ и бхакти, т.е. имперсоналисти, медитатори и предани. Кр̣ш̣н̣а ясно казва на Арджуна, че го прави първия ученик от нова парамапара̄ (ученическа приемственост), защото старата е прекъсната. Бог пожелал да създаде нова парампара̄ за същото знание, предавано на другите от бога на Слънцето и искал Арджуна да разпространи това учение отново. Той желаел Арджуна да стане авторитет в разбирането на Бхагавад-гӣта̄. Виждаме, че Бхагавад-гӣта̄ е изложена пред Арджуна, защото той е предан на Бога, непосредствен ученик на Кр̣ш̣н̣а и негов близък приятел. Тоест Бхагавад-гӣта̄ може да бъде разбрана най-добре от личност, която притежава качествата на Арджуна. Това означава да бъде предан и да общува с Бога непосредствено. Веднага щом стане предан на Бога, човек установява преки взаимоотношения с него. Това е много обширна тема, но накратко може да се каже, че всеки предан има връзка с Върховната Божествена Личност по един от следните пет начина:
Říká Arjunovi, že mu prozrazuje toto svrchované tajemství díky tomu, že Arjuna je Jeho oddaný a přítel. Tím je vyjádřeno, že Bhagavad-gītā je dílo, které je zvláště určeno oddaným Pána. Jsou tři druhy transcendentalistů: jñānī (zastánce neosobní filozofie), yogī (osoba věnující se meditaci) a bhakta (oddaný). Zde Pán jasně říká Arjunovi, že ho činí prvním příjemcem nové parampary, učednické posloupnosti, neboť stará posloupnost byla přerušena. Pán chtěl tedy založit další paramparu předávající stejné myšlenky, jaké přicházely od boha Slunce k ostatním, a přál si, aby nyní Jeho učení znovu rozšířil Arjuna. Chtěl, aby se Arjuna stal autoritou na poznání Bhagavad-gīty.
Vidíme tedy, že Bhagavad-gītā je sdělena právě Arjunovi z toho důvodu, že Arjuna byl oddaným, přímým žákem a důvěrným přítelem Pána Kṛṣṇy. Z toho plyne, že nejlépe pochopí Bhagavad-gītu ten, kdo má podobné vlastnosti jako Arjuna — to znamená oddaný, který má přímý vztah s Pánem. Jakmile se někdo stane oddaným, má s Pánem také přímý vztah. To je velice obsáhlé téma, ale v krátkosti lze říci, že oddaný má s Nejvyšší Osobností Božství jeden z těchto pěti vztahů. 1. může být oddaným s pasivním postojem; 2. může být oddaným s aktivním postojem; 3. může být oddaným jako přítel; 4. může být oddaným jako jeden z rodičů, a 5. může být oddaným s milostným vztahem k Pánu.
1. преданият може да има неутрални отношения с Бога;
1. může být oddaným s pasivním postojem;
2. може да бъде негов слуга;
2. může být oddaným s aktivním postojem;
3. може да бъде негов приятел;
3. může být oddaným jako přítel;
4. може да бъде родител на Бога;
4. může být oddaným jako jeden z rodičů;
5. преданият може да има отношения на съпружеска
любов с Бога.
5. může být oddaným s milostným vztahem k Pánu.
Арджуна има връзка с Бога като приятел. Разбира се, разликата между тяхното приятелство и приятелството в материалния свят е огромна. Това е трансцендентално приятелство, което не всеки може да има. Без съмнение всеки е в определени взаимоотношения с Бога и те се пробуждат, когато се усъвършенства преданото служене. Но в сегашното си състояние сме забравили не само Върховния Бог, но и вечната си връзка с него. Всяко от многото милиарди и трилиони живи същества има вечна, специфична връзка с Бога. Тя се нарича сварӯпа. Чрез метода на предано служене човек може да възстанови своята сварӯпа и този стадий се нарича сварӯпа-сиддхи – съвършенство на органично присъщата му позиция. Що се отнася до Арджуна, той бил предан в приятелски взаимоотношения с Върховния Бог.
Arjuna s Pánem jednal jako přítel. Mezi tímto přátelstvím a přátelstvím v hmotném světě je samozřejmě veliký rozdíl. Toto je transcendentální přátelský vztah, který nemůže mít každý. Každý má s Pánem určitý vztah, který je probuzen dosažením dokonalosti v oddané službě, ale v současném stavu života jsme zapomněli jak na Nejvyššího Pána, tak na náš věčný vztah s Ním. Každá z mnoha miliard a biliónů živých bytostí má s Pánem věčně určitý vztah. To se nazývá svarūpa. Procesem oddané služby může každý tuto svarūpu oživit a dosáhnout tak stavu zvaného svarūpa-siddhi — dokonalosti svého přirozeného postavení. Arjuna byl tedy oddaným a byl ve styku s Nejvyšším Pánem formou přátelství.
Трябва да се отбележи как Арджуна приема Бхагавад-гӣта̄. За това се говори в десета глава (10.12 – 14):
Je třeba si povšimnout toho, jak Arjuna přijal Bhagavad-gītu. To je popsáno v desáté kapitole (10.12-14):
парам̇ брахма парам̇ дха̄ма
павитрам̇ парамам̇ бхава̄н
пуруш̣ам̇ ша̄шватам̇ дивям
а̄ди-девам аджам̇ вибхум
pavitraṁ paramaṁ bhavān
puruṣaṁ śāśvataṁ divyam
ādi-devam ajaṁ vibhum
деварш̣ир на̄радас татха̄
асито девало вя̄сах̣
сваям̇ чаива бравӣш̣и ме
devarṣir nāradas tathā
asito devalo vyāsaḥ
svayaṁ caiva bravīṣi me
ян ма̄м̇ вадаси кешава
на хи те бхагаван вяктим̇
видур дева̄ на да̄нава̄х̣
yan māṁ vadasi keśava
na hi te bhagavan vyaktiṁ
vidur devā na dānavāḥ
Арджуна каза: „Ти си Върховната Божествена Личност, крайната обител, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната, трансцендентална, изначална личност, нероденият и най-великият. Великите мъдреци като На̄рада, Асита, Девала и Вя̄са потвърждават тази истина за теб, а сега и Ти самият ми я заявяваш. О, Кр̣ш̣н̣а, изцяло приемам за истина всичко, което ми каза. О, Господи, нито полубоговете, нито демоните могат да разберат твоята личност“.
“Arjuna pravil: Jsi Nejvyšší Osobnost Božství, konečné útočiště, nejčistší, Absolutní Pravda. Jsi věčná, transcendentální, původní osoba, nezrozená a největší. Tuto pravdu o Tobě potvrzují všichni velcí mudrci, jako je Nārada, Asita, Devala a Vyāsa, a nyní mi totéž tvrdíš Ty sám. Ó Kṛṣṇo, bez výhrad přijímám vše, co jsi mi řekl, za pravdivé. Ó Pane, ani polobozi, ani démoni nemohou poznat Tvou osobnost.”
След като чува Бхагавад-гӣта̄ от Върховната Божествена Личност, Арджуна приема Бог Кр̣ш̣н̣а като парам̇ брахма, Върховния Брахман. Всяко живо същество е Брахман, но върховното живо същество, Върховната Божествена Личност, е Върховният Брахман. Парам̇ дха̄ма означава, че е върховният подслон или убежище на всичко; павитрам означава, че е чист, недокоснат от материално замърсяване; пуруш̣ам означава, че е върховният наслаждаващ се; ша̄шватам – изначалният; дивям – трансцендентален; а̄ди-девам – Върховната Божествена Личност, аджам – нероден и вибхум – най-великият.
Jakmile Arjuna vyslechl od Śrī Kṛṣṇy, Nejvyšší Osobnosti Božství, Bhagavad-gītu, přijal Ho za paraṁ brahma, Nejvyšší Brahman. Každá živá bytost je Brahman, ale svrchovaná živá bytost — Nejvyšší Pán, Osobnost Božství — je Nejvyšší Brahman. Paraṁ dhāma znamená, že je nejvyšším útočištěm či místem spočinutí všeho, pavitram vyjadřuje, že je čistý, nedotčený hmotným znečištěním, puruṣam značí, že je nejvyšším příjemcem požitku, śāśvatam znamená původní, divyam transcendentální, ādi-devam Nejvyšší Osobnost Božství, ajam nezrozený a vibhum největší.
Може да се допусне, че понеже Кр̣ш̣н̣а му е приятел, Арджуна казва всичко това като ласкателство. За да разсее подобни съмнения сред читателите на Бхагавад-гӣта̄, в следващия стих Арджуна мотивира тези възхвали; той обяснява, че Кр̣ш̣н̣а е приеман за Върховната Божествена Личност не само от него, но и от авторитети като На̄рада, Асита, Девала и Вя̄садева. Това са велики личности, които разпространяват ведическото знание такова, каквото е приемано от всички а̄ча̄рии. Затова Арджуна казва, че приема всичко, изговорено от Кр̣ш̣н̣а, за съвършено. Сарвам етад р̣там̇ манйе – „Приемам всичко, казано от теб, за истина“. Арджуна казва също, че личността на Бога се осъзнава много трудно. Той не може да бъде разбран дори от великите полубогове. Това означава, че Бог не може да бъде узнат дори от личности, по-висши от човешките същества. Как тогава едно човешко същество би могло да разбере Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, без да стане негов предан?
Nyní si někdo může myslet, že Arjuna tím vším Kṛṣṇovi pouze lichotí jakožto svému příteli, ale takové pochybnosti vyhání Arjuna z mysli čtenáře v následujícím verši. V něm podává důkazy pro oprávněnost své chvály Kṛṣṇy, když říká, že za Nejvyšší Osobnost Božství uznává Kṛṣṇu nejen on, ale i autority, jako je Nārada, Asita, Devala a Vyāsadeva. To jsou významné osobnosti, které šíří védské poznání, a takto je přijímají všichni ācāryové. Arjuna proto Kṛṣṇovi sděluje, že uznává vše, co říká, za naprosto dokonalé. Sarvam etad ṛtaṁ manye — “Vše, co říkáš, přijímám za pravdivé.” Dále uvádí, že Osobnost Pána je nesmírně těžké poznat a že je to nemožné i pro velké polobohy. To znamená, že Pána nemohou znát ani osobnosti, které jsou na vyšší úrovni než lidské bytosti. Jak by tedy mohl člověk poznat Pána Śrī Kṛṣṇu, aniž by se stal Jeho oddaným?
Следователно Бхагавад-гӣта̄ трябва да бъде приемана с дух на преданост. Никой не трябва да се мисли за равен на Кр̣ш̣н̣а, нито да смята, че Кр̣ш̣н̣а е обикновена личност или дори много велика личност. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Затова според твърденията на Бхагавад-гӣта̄ или според думите на Арджуна, който се опитва да я осъзнае, трябва поне теоретично да приемем Шрӣ Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. С такъв дух на смирение можем да разберем Бхагавад-гӣта̄. Ако човек не чете Бхагавад-гӣта̄ с дух на смирение, ще му бъде много трудно да я разбере, защото тя е велика загадка.
K Bhagavad-gītě je proto třeba přistoupit s oddaností. Nikdo by si neměl myslet, že se Kṛṣṇovi vyrovná, ani Ho považovat za obyčejnou osobnost; ba dokonce ani za mimořádně významnou osobnost. Pán Kṛṣṇa je Nejvyšší Osobnost Božství. Podle výroků Bhagavad-gīty či výroků Arjuny, který se snaží Bhagavad-gītu pochopit, je nutné alespoň teoreticky přijmout Śrī Kṛṣṇu za Nejvyššího Pána. S tímto pokorným přístupem lze Bhagavad-gītě porozumět; jinak je to nesmírně obtížné, protože se jedná o veliké tajemství.
Какво всъщност представлява Бхагавад-гӣта̄? Целта на Бхагавад-гӣта̄ е да освободи човечеството от невежеството на материалното съществуване. Всеки човек изпитва различни затруднения и Арджуна, на когото предстояло да се сражава в битката при Курукш̣етра, също се намирал в трудно положение. Той се отдал на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и затова била изговорена Бхагавад-гӣта̄. Не само Арджуна, но и всеки от нас е пълен с грижи поради материалното съществуване. Самото ни битие протича в атмосфера на небитие. Всъщност няма защо да се боим от небитието. Нашето съществуване е вечно. Но по един или друг начин сме поставени в асат. Асат се отнася до това, което не съществува.
Čím je Bhagavad-gītā? Jejím účelem je vysvobodit lidstvo z nevědomosti hmotné existence. Každý člověk je v mnoha směrech v nesnázích, stejně jako Arjuna, když musel bojovat na Kurukṣetře. Arjuna se odevzdal Śrī Kṛṣṇovi, a tomu následovalo, že mu Kṛṣṇa přednesl Bhagavad-gītu. Nejen Arjuna, ale každý z nás je plný úzkosti, která je důsledkem hmotné existence. Nyní existujeme v prostředí neexistence. Ve skutečnosti jsme věční, ale nějakým způsobem jsme postaveni do situace zvané asat. Asat znamená “to, co neexistuje”.
От толкова много страдащи човешки същества малцина се интересуват от положението си: кои са те, защо са поставени в това затруднено положение и т.н. Докато човек не се пробуди и не се запита защо страда, докато не осъзнае, че не иска да страда, а напротив – иска да намери разрешение на всички страдания, – той не трябва да бъде считан за истинско човешко същество. Човешкото започва от момента, в който се появят такива въпроси. В Брахма-сӯтра това запитване е наречено брахма-джигя̄са̄. Атха̄то брахма-джигя̄са̄. Всяка дейност на човешкото същество трябва да се счита за неуспех, ако то не пита за природата на Абсолюта. Затова всички, които си задават въпроса защо страдат или откъде идват и къде отиват след смъртта, са подходящи ученици за разбирането на Бхагавад-гӣта̄. Искреният ученик трябва да изпитва голяма почит към Върховната Божествена Личност. Арджуна бил такъв ученик.
Z velkého množství trpících lidských bytostí se jich jen několik dotazuje na své postavení: kdo jsou, proč jsou postaveni do této nebezpečné situace a tak dále. Dokud člověk neprocitne k vědomí, kdy se začne ptát na příčiny svého utrpení — dokud si neuvědomí, že nechce trpět a že se chce naopak všeho utrpení zbavit — nelze ho považovat za dokonalou lidskou bytost. Lidství začíná tehdy, když v mysli člověka vyvstanou takovéto otázky. V Brahma-sūtře je toto dotazování se nazváno brahma-jijñāsā. Athāto brahma-jijñāsā. Dokud se člověk nezačne dotazovat na povahu Absolutní Pravdy, každou jeho činnost je třeba pokládat za neúspěšnou. Vhodnými uchazeči o pochopení Bhagavad-gīty jsou tedy ti, kteří se začínají ptát, proč trpí, kdo jsou, odkud pocházejí a kam půjdou po smrti. Upřímný student má mít rovněž velký respekt k Nejvyšší Osobnosti Božství. Takovým studentem byl Arjuna.
Бог Кр̣ш̣н̣а идва на Земята специално за да напомни истинската цел на живота, когато човешките същества я забравят. Но дори тогава измежду много, много пробудени хора може би само един действително разбира истинската си позиция и Бхагавад-гӣта̄ е изговорена за такива като него. Всъщност всички ние сме погълнати от тигрицата на незнанието, но Бог е много милостив към живите същества, особено към човешките. Затова Той изговаря Бхагавад-гӣта̄, приемайки приятеля си Арджуна за свой ученик.
Pán Kṛṣṇa sestupuje proto, aby znovu nastolil skutečný smysl života, když na něj člověk zapomene. Dokonce i tehdy se mezi mnoha probuzenými lidmi najde možná jeden, který skutečně porozumí svému postavení — a právě pro něj je přednesena Bhagavad-gītā. Všechny nás spolkla tygřice v podobě nevědomosti, ale Pán je k živým bytostem, a zvláště k lidem — velice milostivý. Proto přednesl Bhagavad-gītu, když svého přítele Arjunu učinil svým žákem.
Като спътник на Кр̣ш̣н̣а, Арджуна е отвъд влиянието на всякакво невежество. Но на бойното поле Курукш̣етра той бил поставен в положението на незнаещ, за да разпита Кр̣ш̣н̣а за житейските проблеми, така че Богът да ги разясни за благото на бъдещите поколения и да посочи целта на живота. Тогава хората ще могат да действат правилно и да изпълнят съвършено мисията на човешкия живот.
Arjuna byl jakožto společník Pána Kṛṣṇy mimo veškerou nevědomost, ale na Kuruovském bitevním poli byl do ní uveden, aby se Kṛṣṇy dotazoval na řešení životních problémů a Pán je tak mohl objasnit ve prospěch budoucích generací lidstva a nastínit plán žití. To mělo umožnit všem jednat odpovídajícím způsobem a dokonale naplnit poslání lidského života.
Съдържанието на Бхагавад-гӣта̄ дава възможност да бъдат разбрани пет основни истини. Първо се обяснява науката за Бога, след това изначалната позиция на живите същества – джӣвите. Съществуват ӣшвара, т.е. властелин, и джӣви – живи същества, които са му подвластни. Ако едно живо същество твърди, че е независимо и свободно, то е безумно. Живото същество е контролирано във всяко отношение, поне що се отнася до обусловения му живот. Бхагавад-гӣта̄ обяснява позицията на ӣшвара – върховния властелин, и джӣвите – подвластните живи същества. В нея се обсъждат също пракр̣ти (материалната природа), времето (продължителността на съществуване на Вселената или проявената материална природа) и карма (дейността). В материалния космос постоянно протичат различни дейности, с които са заети живите същества. От Бхагавад-гӣта̄ трябва да научим кой е Бог, какво представляват живите същества, какво е пракр̣ти – материалната природа, как тя е подвластна на времето и какви са дейностите на живите същества.
V Bhagavad-gītě je vyloženo pět základních pravd. V první řadě je vysvětlena věda o Bohu a potom věčné, přirozené postavení živé bytosti, jīvy. Existuje īśvara, což znamená vládce, a jīvy — ovládané živé bytosti. Tvrdí-li živá bytost, že není ovládaná, ale svobodná, pak nemá zdravý rozum. Je ovládaná po všech stránkách — alespoň ve svém podmíněném životě. Bhagavad-gītā tedy pojednává o īśvarovi, svrchovaném vládci, a jīvách, ovládaných živých bytostech. Dále se v ní rozebírá téma prakṛti (hmotné přírody), času (doby trvání celého vesmíru či projevení hmotné přírody) a karmy (činnosti). Ve vesmírném projevu probíhá mnoho různých činností; všechny živé bytosti jednají různým způsobem. Z Bhagavad-gīty se musíme naučit, kdo je Bůh, kdo jsou živé bytosti, co je prakṛti, co je vesmírný projev, jak ho ovládá čas a jaké jsou činnosti živých bytostí.
Тези пет основни теми на Бхагавад-гӣта̄ водят до извода, че Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, Брахман, върховният властелин, или Парама̄тма̄ – може да употребите името, което пожелаете – е най-великият от всички. В качествено отношение няма разлика между живите същества и върховния господар. Бог управлява дейността на материалната природа във Вселената, както ще бъде обяснено по-нататък в Бхагавад-гӣта̄. Материалната природа не е независима. Тя действа под управлението на Върховния Бог. Както казва самият Той: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „Тази материална природа действа под мое ръководство“. Когато виждаме удивителни неща в природата, трябва да знаем, че зад това космично проявление има господар; нищо не се осъществява независимо от него. Детинско е да не се приема съществуването на всевишна власт. За едно дете например автомобилът е нещо удивително, защото се движи, без да бъде теглен от кон или друго животно. Но разумният човек разбира как действа автомобилът и знае, че машината се управлява от водач. По подобен начин Върховният Бог е водачът, под чието ръководство работи всичко. Както ще стане ясно от следващите глави, Бог счита джӣвите (живите същества) за негови неразделни частици. Златната частица е също злато, капката вода от океана е също солена. Аналогично ние, живите същества, като частици, свързани с върховния властелин, ӣшвара, или Бхагава̄н, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, притежаваме всички качества на Върховния Бог, но в незначително количество, защото сме много малки ӣшвари, подчинени ӣшвари. Ние постоянно се опитваме да господстваме над природата. Сега например се стремим да покорим космоса и да достигнем до други планети. Тази склонност към контрол съществува, защото това е качество присъщо на Кр̣ш̣н̣а. Но въпреки желанието да господстваме над материалната природа, би трябвало да знаем, че ние не сме върховни господари. Всичко това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄.
Na základě těchto pěti hlavních námětů Bhagavad-gīty je ustanoveno, že Bůh, Svrchovaný Pán Kṛṣṇa — Brahman, nejvyšší vládce, Paramātmā (můžete použít jakékoliv Jeho jméno) — je největší ze všeho. Živé bytosti jsou s nejvyšším vládcem kvalitativně totožné. Jak bude vysvětleno v dalších kapitolách, Pán například vládne činnostem hmotné přírody ve vesmíru. Hmotná příroda není nezávislá; jedná podle pokynů Nejvyššího Pána. Pán Kṛṣṇa říká: mayādhyakṣeṇa prakṛtiḥ sūyate sa-carācaram, “Tato hmotná příroda jedná pod Mým vedením.” Když vidíme úchvatné věci, které se ve vesmíru odehrávají, měli bychom vědět, že za tímto vesmírným projevem stojí nějaký vládce. Nic by se nemohlo projevit, pokud by to nebylo ovládáno. Nebrat v úvahu vládce je dětinské. Dítě si například může myslet, že automobil je úžasný, když se dokáže pohybovat, aniž by ho táhl kůň nebo jiné zvíře, ale rozumný člověk ví, jak automobil funguje. Ví, že celý stroj ovládá určitá osoba — řidič. Nejvyšší Pán je řidičem, který řídí veškeré dění. Z dalších kapitol Bhagavad-gīty se dozvíme, že Pán uznává jīvy, živé bytosti, za své nedílné části. Malé zrnko zlata je také zlato, kapka vody z oceánu je také slaná jako oceán, a stejně tak my, živé bytosti, nedílné části nejvyššího vládce — īśvary či Bhagavāna, Śrī Kṛṣṇy — máme všechny vlastnosti Svrchovaného Pána v nepatrném množství, protože jsme malí, níže postavení īśvarové. Snažíme se ovládat přírodu (v současné době i jiné planety či meziplanetární prostor) a tyto sklony k vládnutí máme proto, že je má Kṛṣṇa. Ale přestože chceme panovat hmotné přírodě, měli bychom vědět, že nejsme nejvyšší vládci. To vysvětluje Bhagavad-gītā.
Какво представлява материалната природа? В Гӣта̄ тя е обяснена като нисша пракр̣ти (природа). Живото същество се отнася към категорията на висшата пракр̣ти. Пракр̣ти е винаги под контрол, независимо дали е висша, или нисша. Тя олицетворява женското начало и е подвластна на Бога, подобно на съпругата, чиито дейности са направлявани от съпруга. Пракр̣ти е винаги подчинена на Бога, който е неин господар. И живите същества, и материалната природа са направлявани и контролирани от Върховния. Според Бхагавад-гӣта̄, макар живите същества да са частици от Върховния Бог, те се отнасят към категорията на пракр̣ти. Това е обяснено ясно в седма глава. Апареям итас тв аня̄м̇ пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м джӣва-бхӯта̄м – „Тази материална природа е моята по-нисша пракр̣ти, но отвъд нея има друга пракр̣ти – джӣва-бхӯта̄м, живото същество“.
Co je hmotná příroda? V Bhagavad-gītě je prohlášena za nižší prakṛti, nižší přírodu. Živá bytost je vedle toho prohlášena za vyšší prakṛti. Prakṛti—ať už nižší či vyšší — je vždy ovládaná. Je ženského rodu a Pán ji ovládá způsobem, jakým manžel řídí činnosti své ženy. Prakṛti je vždy v podřízeném postavení, Pán stojí nad ní. Nejvyšší Pán ovládá hmotnou přírodu i živé bytosti. Přestože jsou živé bytosti Jeho nedílnými částmi, podle Gīty mají být považovány za prakṛti. To je jasně řečeno v sedmé kapitole: apareyam itas tv anyāṁ prakṛtiṁ viddhi me parām / jīva-bhūtām, “Tato hmotná příroda je Má nižší prakṛti, ale mimo ni existuje ještě vyšší prakṛti — jīva-bhūtām, živá bytost.”
Материалната природа е съставена от три качества: гун̣ата на доброто, гун̣ата на страстта и гун̣ата на невежеството. Над тези гун̣и стои вечното време. Чрез комбинация от гун̣ите на природата, под контрола и в обсега на вечното време възникват и съществуват дейностите, наречени карма. Тези дейности се извършват от незапомнени времена и ние страдаме или се наслаждаваме на плодовете от делата си. Да предположим, че съм бизнесмен, работил непосилно и с интелигентност, и съм натрупал голяма банкова сметка. Тогава аз съм щастлив. Но да предположим, че след време изгубя всичките си пари в някаква сделка. Тогава съм нещастен. По същия начин във всяка област на живота ние се наслаждаваме на последиците от работата си или страдаме от тях. Това се нарича карма.
Podstatou hmotné přírody jsou tři kvality: kvalita dobra, vášně a nevědomosti. Nad těmito kvalitami je věčný čas a jejich kombinací pod kontrolou a v rámci věčného času se odehrávají činnosti, které se nazývají karma. Ty jsou uskutečňovány již od nepaměti a my v důsledku svého jednání buď trpíme, nebo si užíváme. Dejme tomu, že jsem podnikatel, který těžce pracoval s vynaložením inteligence a nahromadil velké bankovní konto — potom si užívám. Ale pak řekněme, že všechny své peníze v podnikání ztratím — v tom případě zakouším utrpení. Tak je tomu v každé oblasti života; buď si výsledků svých činů užíváme, nebo jimi trpíme. To se nazývá karma.
В Бхагавад-гӣта̄ се обяснява какво е ӣшвара (Върховният Бог), джӣва (живото същество), пракр̣ти (природата), кала (вечното време) и карма (дейността). От тях Бог, живите същества, материалната природа и времето са вечни. Проявлението на пракр̣ти може да е временно, но това не означава, че е нереално. Някои философи твърдят, че проявлението на материалната природа е нереално, но според философията на Бхагавад-гӣта̄, т.е. философията на ваиш̣н̣авите, това не е вярно. Проявлението на света не се приема за нереално; приема се за реално, но временно. То е сравнявано с облака, който се носи по небето или със сезона на дъждовете, които напояват растенията. Щом дъждовният сезон свърши, щом облакът изчезне и небето се проясни, всички посеви, хранени от дъжда, изсъхват. По същия начин това материално проявление възниква в определен момент, съществува известно време и след това изчезва. Така действа пракр̣ти. И този цикъл се повтаря вечно. Следователно пракр̣ти е вечна, а не нереална. Бог я нарича „моята пракр̣ти“. Тази материална природа е отделена енергия на Върховния; по същия начин живите същества са енергия на Върховния, въпреки че не са отделени, а вечно свързани с него. И така, Бог, живите същества, материалната природа и времето са взаимно свързани и вечни. Обаче кармата не е вечна. В действителност последиците от кармата могат да бъдат много стари. От незапомнени времена ние страдаме или се наслаждаваме на последиците от дейността си. Но можем да променим тези последици и промяната зависи от съвършенството на нашето знание. Ние сме въвлечени в различни дейности. И без съмнение не знаем какъв вид дейност да предприемем, за да се освободим от последствията, но всичко това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄.
V Bhagavad-gītě je popisován īśvara (Nejvyšší Pán), jīva (živá bytost), prakṛti (příroda), kāla (věčný čas) i karma (činnost). Z těchto pěti jsou Pán, živé bytosti, hmotná příroda a čas věční. Projev prakṛti může být dočasný, ale není neskutečný. Někteří filozofové říkají, že projev hmotné přírody je neskutečný, ale podle filozofie Bhagavad-gīty či filozofie vaiṣṇavů tomu tak není. Projev světa není považován za neskutečný; je skutečný, ale dočasný. Je přirovnán k mraku, který pluje po obloze, k příchodu období dešťů, jež zavlaží úrodu obilí. Jakmile období dešťů skončí a mrak zmizí, všechna úroda uschne. Také tento hmotný projev v určitém období vzniká, nějaký čas zůstává a potom zmizí. Tak funguje prakṛti. Tento koloběh se však opakuje věčně, a proto je prakṛti věčná; není neskutečná. Pán ji nazývá: “Má prakṛti”. Tato hmotná příroda je oddělenou energií Nejvyššího Pána a Jeho energií jsou také živé bytosti, i když ty nejsou oddělené, ale věčně s Ním spojené. Pán, živé bytosti, hmotná příroda a čas jsou tedy propojeni vzájemnými vztahy a jsou všichni věční. Zbývající složka — karma — však věčná není, i když její působení může být pradávné. V důsledku svých činností trpíme nebo si užíváme již od nepaměti, ale výsledky své karmy neboli svého jednání můžeme také změnit; a tato změna je možná, když přivedeme k dokonalosti naše poznání. Věnujeme se různým činnostem a nevíme, jaké bychom měli vykonávat, abychom se zbavili průvodních akcí a reakcí, ale i to je vysvětleno v Bhagavad-gītě.
Позицията на ӣшвара, Върховния Бог, е позиция на върховно съзнание. Джӣвите, живите същества, като неразделно свързани с Върховния Бог частици, също притежават съзнание. Живото същество и материалната природа са разглеждани като пракр̣ти, енергии на Върховния Бог, но само едната от тях, джӣвата, има съзнание. Другата пракр̣ти няма съзнание – в това е разликата. По тази причина джӣва-пракр̣ти е наричана по-висша – защото има съзнание, подобно на Божието. Обаче съзнанието на Бога е върховно и не би трябвало да се твърди, че джӣвата, живото същество, е също върховно осъзнато. Живото същество не придобива върховно съзнание на нито един етап от усъвършенстването си и всяка подобна теория заблуждава. То може да е осъзнато, но съзнанието му не е съвършено или върховно.
Īśvara, Nejvyšší Pán, se vyznačuje svrchovaným vědomím. Jīvy neboli živé bytosti mají jakožto Jeho nedílné části také vědomí. Jak živá bytost, tak hmotná příroda jsou prakṛti, energie Nejvyššího Pána, ale z těchto dvou živá bytost vlastní vědomí; druhá prakṛti vědomí nemá. Tím se od sebe liší. Jīva-prakṛti je nazývána vyšší, jelikož jīva má vědomí, které se podobá Pánovu. Pánovo vědomí je však svrchované a nikdo by neměl tvrdit, že živá bytost je také svrchovaně vědomá. Jīva nemůže být svrchovaně vědomá na žádném stupni své dokonalosti a teorie, že taková být může, je scestná. Živá bytost může být vědomá, ale nikoliv dokonale či svrchovaně.
Разликата между джӣва и ӣшвара ще бъде обяснена в тринайсета глава на Бхагавад-гӣта̄. Бог е кш̣етра-гя, „осъзнат“, каквото е и живото същество; но живото същество е осъзнато само по отношение на собственото си тяло, докато Бог е осъзнат за всички тела. Понеже живее в сърцето на всяко живо същество, Той е осъзнат за душевните вълнения на всяка една от джӣвите. Не би трябвало да забравяме това. Обяснено е още, че Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, живее в сърцето на всеки като ӣшвара, като властелин, и напътства живото същество да действа според желанията си. Живото същество забравя какво да прави. Най-напред то решава да действа по определен начин, след това се оплита в действията и последиците от собствената си карма. След като напусне едно тяло, то влиза в друго тяло, както обличаме и събличаме дрехите си. Докато се преселва така, живото същество изстрадва действията и последиците на миналата си дейност. То може да промени тази дейност, когато е в гун̣ата на доброто, тоест когато разбира какво трябва да извърши. Ако постъпва по този начин, всички действия и последици от миналата му дейност могат да се променят. Следователно кармата не е вечна. Затова казваме, че от петте обекта (ӣшвара, джӣва, пракр̣ти, време и карма) първите четири са вечни, а кармата не е вечна.
Rozdíl mezi jīvou a īśvarou bude vysvětlen ve třinácté kapitole Bhagavad-gīty. Pán je kṣetra-jña, osoba mající vědomí, a totéž platí o živé bytosti, ale její vědomí je omezeno pouze na její tělo, zatímco Pán si je vědom všech těl. Žije v srdcích všech živých bytostí, a proto zná psychické pochody každé jīvy. Na to bychom neměli zapomínat. Rovněž je vysvětleno, že Paramātmā, Nejvyšší Osobnost Božství, dlí v srdci každého coby īśvara neboli vládce a poskytuje živé bytosti vedení, aby mohla jednat podle svých tužeb. Živá bytost zapomíná, co má dělat — nejprve se odhodlá jednat určitým způsobem, a potom se zaplete do akcí a reakcí své vlastní karmy. Po opuštění jednoho druhu těla přechází do těla jiného druhu, tak jako si oblékáme a svlékáme šaty. Když takto putuje, zakouší akce a reakce svého dřívějšího jednání. Ty však lze změnit, když je živá bytost pod vlivem kvality dobra, tedy když zdravě uvažuje a chápe, jaké činnosti má vykonávat. Tehdy mohou být všechny akce a reakce jejího předchozího jednání změněny. Karma tedy není věčná. Proto jsme uvedli, že z pěti složek (īśvara, jīva, prakṛti, kāla a karma) jsou čtyři věčné, ale karma nikoliv.
Върховно осъзнатият ӣшвара и живото същество си приличат, защото съзнанието на Бога и на живото същество е трансцендентално. Не е вярно, че съзнанието се появява от свързване на материята. Това разбиране е погрешно. Теорията, че съзнанието се развива при определени обстоятелства и материални взаимодействия, не се приема от Бхагавад-гӣта̄. Покривалото на материалните обстоятелства може изкривено да отрази съзнанието, както светлината, отразена в цветно стъкло, изглежда оцветена, но съзнанието на Бога не се влияе от материята. Бог Кр̣ш̣н̣а казва: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣. Когато Той идва в материалната вселена, съзнанието му не се влияе от материята. Ако се влияеше, Бог щеше да бъде неспособен да говори по трансценденталните въпроси, както прави в Бхагавад-гӣта̄. Никой не може да каже нищо за трансценденталния свят, ако не е освободен от замърсеното материално съзнание. Така че Бог не е материално замърсен. Но нашето съзнание в момента е материално замърсено. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че трябва да пречистим материално замърсеното си съзнание. С чисто съзнание дейностите ни ще съответстват на желанието на ӣшвара и това ще ни направи щастливи. Това не означава да прекратим всякаква дейност. По-скоро дейността трябва да се пречисти, а пречистената дейност се нарича бхакти. Дейностите в бхакти изглеждат като обикновените, но не са замърсени. За невежия преданите постъпват и работят като обикновени хора, и поради липса на достатъчно знание той не разбира, че техните дейности или дейностите на Бога не са замърсени от нечисто съзнание и материя. Те са трансцендентални спрямо трите гун̣и на материалната природа. Ние обаче би трябвало да знаем, че в момента съзнанието ни е замърсено.
Svrchovaně vědomý īśvara se podobá živé bytosti tím, že vědomí obou je transcendentální. Vědomí se nevytváří spojováním hmotných prvků; to je mylná představa. Teorii, že vědomí se vyvíjí za určitých okolností při kombinaci hmoty, Bhagavad-gītā neuznává. Vědomí může být zvráceně odražené vlivem pokryvu daného hmotnými podmínkami, stejně jako světlo procházející barevným sklem může vypadat jako barevné, ale na vědomí Pána hmotné vlivy nepůsobí. Pán Kṛṣṇa říká: mayādhyakṣeṇa prakṛtiḥ — když sestupuje do hmotného vesmíru, hmota na Jeho vědomí nemá vliv. Kdyby byl takto ovlivněn, nemohl by mluvit o transcendentálních otázkách, jak to dělá v Bhagavad-gītě. Nikdo nemůže říci nic o transcendentálním světě, má-li vědomí znečištěné hmotou. Pán tedy není takto znečištěný. Naše vědomí však v tuto chvíli hmotou znečištěné je. Bhagavad-gītā učí, že ho musíme očistit. Bude-li čisté, naše činnosti budou v souladu s vůlí īśvary, a tak budeme šťastní. Nemůžeme zanechat všech činností — musíme je pouze očistit. Očištěné činnosti se nazývají bhakti. Činnosti bhakti sice vypadají jako obyčejné jednání, ale nejsou znečištěné. Nevědomému přihlížejícímu se může zdát, že oddaný jedná jako obyčejný člověk, ale taková osoba s nedostatečným poznáním neví, že činnosti oddaného či Pána nejsou znehodnocené nečistým vědomím či hmotou. Jsou nad třemi kvalitami přírody. Měli bychom ovšem vědět, že vědomí, které v současné době máme my, je znečištěné.
Когато сме материално замърсени, това се нарича обусловеност. Изкривеното съзнание се проявява под впечатлението: „Аз съм продукт на материалната природа“. Това се нарича фалшиво его. Погълнат от телесната концепция, човек не може да разбере състоянието си. Бхагавад-гӣта̄ е изговорена, за да ни освободи от телесното схващане за живота и Арджуна се поставя в това положение, за да получи разяснения от Бога. Освобождение от телесното схващане за живота – това е началната дейност за един трансценденталист. Този, който желае да се освободи, най-напред трябва да узнае, че не е това материално тяло. Мукти, освобождение, означава свобода от материално съзнание. В Шрӣмад Бха̄гаватам също е дадено определение на освобождението: муктир хитва̄нятха̄-рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣. Мукти означава освобождаване на замърсеното от този материален свят съзнание и постигане на чисто съзнание. Всички наставления на Бхагавад-гӣта̄ са предназначени да пробудят това чисто съзнание. Затова и в заключителната част на Гӣта̄, Кр̣ш̣н̣а пита Арджуна дали вече е с чисто съзнание. Пречистено съзнание означава действие според наставленията на Бога. Това е целият смисъл на пречистеното съзнание. Понеже сме частици, неразделно свързани с Върховния, съзнанието ни е вече налице, но ние имаме склонността да се влияем от по-нисшите гун̣и. А Бог, като Върховен, никога не се влияе. Това е разликата между Върховния Бог и малките индивидуални души.
Ve stavu, kdy nás znečišťuje hmota, jsme nazýváni podmínění. Falešné vědomí se ukáže, když se považujeme za produkty hmotné přírody. To se nazývá falešné ego. Ten, kdo je pohroužen v myšlenkách spojených s tělesným pojetím, nedokáže pochopit svou situaci. Bhagavad-gītā byla přednesena proto, že Arjuna projevil tělesné pojetí života. Nejprve je třeba se zbavit tělesného pojetí života — to je předběžný úkol transcendentalisty. Ten, kdo chce být svobodný, kdo usiluje o osvobození, musí ze všeho nejdříve poznat, že není hmotným tělem. Mukti neboli osvobození znamená, že jsme zbaveni hmotného vědomí. Definice osvobození je uvedena také ve Śrīmad-Bhāgavatamu: muktir hitvānyathā-rūpaṁ svarūpeṇa vyavasthitiḥ — mukti znamená být oproštěn od znečištěného vědomí tohoto hmotného světa a mít čisté vědomí. Všechny pokyny Bhagavad-gīty mají za cíl probudit toto čisté vědomí, a proto vidíme, že Kṛṣṇa se na jejím konci Arjuny ptá, zda je jeho vědomí již očištěné. Mít očištěné vědomí znamená jednat v souladu s pokyny Pána. Vědomím jsme obdařeni stále, protože jsme nedílné části Pána, ale jsme náchylní podlehnout vlivu kvalit hmotné přírody. Pán jakožto Nejvyšší však není ovlivněn nikdy. To je rozdíl mezi Nejvyšším Pánem a malými individuálními dušemi.
Какво е съзнание? Съзнанието е „Аз съм“. Тогава какво съм аз? В замърсено съзнание „Аз съм“ означава „Аз съм господар на всичко, което виждам. Аз съм наслаждаващият се“. Светът се върти, защото всяко живо същество мисли, че то е създател и господар на материалния свят. Материалното съзнание има две психически подразделения: първото е, че човек се мисли за създател, а второто – че се мисли за наслаждаващ се. Но в действителност Върховният Бог е създателят и наслаждаващият се, а живото същество, като неразделно свързана с него частица, не е нито създател, нито наслаждаващ се, а сътрудник. Живото същество е създадено и наслаждавано. Например всяка част от една машина работи в сътрудничество с цялата машина, а всяка част от тялото – с цялото тяло. Ръцете, краката, очите и прочие, всички те са части от тялото, но в действителност те не са наслаждаващи се. Стомахът се наслаждава. Краката се движат, ръцете дават храна, зъбите я дъвчат – така всички части на тялото са заети с удовлетворяване на стомаха, защото той е основният орган, хранещ тялото. Затова всичко се дава на стомаха. Човек храни дървото, като полива корена му, и поддържа тялото, като дава храна на стомаха. За да се запази тялото здраво, частите му трябва да си сътрудничат и да доставят храна на стомаха. По същия начин Бог е този, който създава и се наслаждава, а ние, като подчинени живи същества, сме предназначени да му сътрудничим, за да го удовлетворим. Това сътрудничество всъщност ни помага, както храната, давана на стомаха, помага на другите части от тялото. Ако пръстите на ръката си мислят, че те трябва да приемат храната, вместо да я дадат на стомаха, ще бъдат неудовлетворени. Централната фигура в съзиданието и наслаждението е Върховният Бог, а живите същества му сътрудничат. Те се наслаждават благодарение на това сътрудничество. Отношението е като между господар и слуга. Ако господарят е напълно удовлетворен, тогава и слугата е удовлетворен. Така трябва да бъде удовлетворяван и Бога, въпреки че живите същества имат склонността да се наслаждават на материалния свят и да се смятат за създатели. Тези склонности съществуват у тях, защото съществуват и у Върховния, създателя на проявения космичен свят.
Co je to vědomí? Vědomí je pochopení “já jsem”. A co jsem? V případě znečištěného vědomí to znamená “Jsem pán všeho, co znám; mně patří všechen požitek.” Svět se točí dál proto, že každá živá bytost se považuje za jeho pána a stvořitele. Hmotné vědomí se vyznačuje dvěma psychickými stavy: “Já jsem tím, kdo tvoří,” a “Já jsem tím, kdo si užívá.” Ve skutečnosti je ale obojím Nejvyšší Pán. Živá bytost, nedílná část Nejvyššího Pána, není ani jedno z toho — jen s Pánem spolupracuje. Je stvořená a skýtá požitek. Část stroje například spolupracuje s celým strojem a část těla spolupracuje s celým tělem. Ruce, nohy, oči atd. jsou části těla, ale samy si ve skutečnosti neužívají — užívá si žaludek. Nohy slouží k pohybu, ruce podávají potravu, zuby koušou — všechny části těla se podílejí na uspokojování žaludku, protože ten poskytuje celému tělu výživu. Vše tedy dostává žaludek. Stromu dodáváme výživu tak, že zaléváme jeho kořen, a tělo živíme tak, že krmíme žaludek — má-li tělo zůstat zdravé, musí všechny jeho části spolupracovat na nasycení žaludku. Nejvyšší Pán je příjemcem požitku a stvořitelem a my jakožto podřízené živé bytosti s Ním máme spolupracovat. Tato spolupráce nám pomůže, stejně jako potrava přijatá žaludkem pomůže všem ostatním částem těla. Kdyby si prsty na ruce myslely, že by měly potravu sníst samy, místo aby ji daly žaludku, neuspokojilo by je to. Ústřední postavou tvoření a požitku je Nejvyšší Pán a živé bytosti jsou spolupracovníci; užívají si na základě spolupráce. Jejich vztah je jako vztah pána a služebníka. Je-li pán zcela spokojen, služebník bude také spokojen. Uspokojen má být Nejvyšší Pán, i když sklony stát se stvořitelem a užívat si mají i živé bytosti, jelikož je má Nejvyšší Pán, který stvořil projevený vesmírný svět.
В Бхагавад-гӣта̄ ще открием, че пълното цяло обхваща върховния господар, подвластните живи същества, космичното проявление, вечното време и кармата (дейностите) – всяко едно от тях е разяснено в текста. Всички те, взети заедно, съставляват пълното цяло и то се нарича Върховна Абсолютна Истина. Пълното цяло и съвършената Абсолютна Истина представляват цялостната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Всички проявления се дължат на различните му енергии. Той е пълното цяло.
V Bhagavad-gītě se tedy dočteme, že úplný celek sestává z nejvyššího vládce, ovládaných živých bytostí, vesmírného projevu, věčného času a karmy neboli činností, a to vše je v tomto spisu vysvětleno. Všechno v úplnosti tvoří úplný celek, který se nazývá Nejvyšší Absolutní Pravda. Úplným celkem či Absolutní Pravdou je úplná Osobnost Božství, Śrī Kṛṣṇa. Veškeré projevy vznikají působením Jeho různých energií.
В Гӣта̄ се обяснява също, че безличностният Брахман е подчинен на съвършената Върховна Личност (брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам). В Брахма сӯтра Брахман е обяснен по-подробно и е сравнен с лъчите на слънцето. Безличностният Брахман това са сияещите лъчи на Върховната Божествена Личност. Безличностният Брахман е частично осъществяване на абсолютното цяло; същото се отнася и за Парама̄тма̄. От петнайсета глава ще разберем, че Върховната Божествена Личност, Пуруш̣оттама, е над безличностния Брахман и Парама̄тма̄. Бог, Върховната Личност, е наричан сач-чид-а̄нанда-виграха. Брахма сам̇хита̄ започва така: ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ ана̄дир а̄дир говинда̄х̣ сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам – „Говинда, Кр̣ш̣н̣а, е причината на всички причини. Той е изначалният. Той е самата форма на вечност, знание и блаженство“. Осъзнаването на безличностния Брахман е осъзнаване на божествения аспект сат (вечност). Осъзнаването на Парама̄тма̄ включва сат и чит (вечност и знание). А осъзнаването на Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а, обхваща всичките му трансцендентални аспекти: сат, чит и а̄нанда (вечност, знание и блаженство) в пълна виграха (форма).
V Gītě je rovněž vysvětleno, že neosobní Brahman také závisí na úplné Nejvyšší Osobě (brahmaṇo hi pratiṣṭhāham). Brahman je blíže popsán v Brahma-sūtře, kde se uvádí, že je jako paprsky slunečního svitu. Neosobní Brahman jsou zářící paprsky Nejvyšší Osobnosti Božství. Realizace Brahmanu je neúplnou realizací absolutního celku a totéž platí o pojetí Paramātmy. V patnácté kapitole Bhagavad-gīty uvidíme, že Nejvyšší Osobnost Božství, Puruṣottama, stojí nad neosobním Brahmanem i částečnou realizací Kṛṣṇy, kterou je Paramātmā. Nejvyšší Osobnost Božství je sac-cid-ānanda-vigraha. Brahma-saṁhitā začíná slovy: īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ sac-cid-ānanda-vigrahaḥ / anādir ādir govindaḥ sarva-kāraṇa-kāraṇam — “Govinda, Kṛṣṇa, je příčinou všech příčin. Je prvotní příčinou a absolutní podobou věčnosti, poznání a blaženosti.” Realizace neosobního Brahmanu je realizací Jeho aspektu věčnosti (sat) a realizace Paramātmy je realizací věčnosti a poznání (sat-cit). Realizace Osobnosti Božství, Kṛṣṇy, je však realizací všech transcendentálních rysů: věčnosti, poznání a blaženosti (sat, cit a ānanda) v úplné podobě (vigraha).
Ограничените хора смятат, че Върховната Истина е безличностна, но тя е трансцендентална личност и това се потвърждава в цялата ведическа литература. Нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13). Както всички ние сме индивидуални живи същества, отделни личности, така и Върховната Абсолютна Истина в крайна сметка е личност. Да се осъзнае Личността на Бога, означава да се осъзнаят всичките трансцендентални аспекти на цялостната му форма. Пълното цяло не е безформено. Ако Бог беше без форма или по-малък от каквото и да е друго нещо, тогава нямаше да бъде пълно цяло. Пълното цяло трябва да обхваща всичко, което познаваме от опит, както и всичко извън сферата на опита ни. В противен случай то не би било пълно.
Méně inteligentní lidé si myslí, že Nejvyšší Pravda je neosobní. Ve skutečnosti je to však transcendentální osoba, což je doloženo ve všech védských písmech; nityo nityānāṁ cetanaś cetanānām (Kaṭha Upaniṣad 2.2.13). Tak jako jsme my všichni individuální živé bytosti, každá se svou jedinečností, je i Nejvyšší Absolutní Pravda z konečného hlediska osoba, a realizace Pána, Osobnosti Božství, je realizací všech transcendentálních rysů v úplné podobě. Úplný celek není bez podoby. Kdyby byl beztvarý nebo se mu nedostávalo čehokoliv jiného, nemohl by být úplným celkem. Jako takový v sobě musí zahrnovat vše, co známe ze své zkušenosti, i to, co naši zkušenost přesahuje — jinak nemůže být úplný.
Пълното цяло, Божествената Личност, притежава неограничени енергии (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте). Как Кр̣ш̣н̣а действа с различните си енергии, това също се обяснява в Бхагавад-гӣта̄. Феноменалният материален свят, в който сме поставени, също е сам по себе си цялостен – двайсет и четирите елемента, на които тази материална вселена е временно проявление, според Са̄н̇кхя философията са напълно пригодни да произвеждат всички ресурси, необходими за поддържането и съществуването на Вселената. Няма нищо излишно и нищо липсващо. Това проявление на света има свое собствено време, определено от енергията на върховното цяло, и когато това време свърши, то ще бъде унищожено, според съвършената подредба на цялото. Малките частици от цялото, живите същества, разполагат с пълната възможност да го осъзнаят, а всички затруднения или несъвършенства се дължат на непълно знание за цялото. Но Бхагавад-гӣта̄ съдържа пълното знание на ведическата мъдрост.
The complete whole, the Personality of Godhead, has immense potencies (parāsya śaktir vividhaiva śrūyate). How Kṛṣṇa is acting in different potencies is also explained in Bhagavad-gītā. This phenomenal world or material world in which we are placed is also complete in itself because the twenty-four elements of which this material universe is a temporary manifestation, according to Sāṅkhya philosophy, are completely adjusted to produce complete resources which are necessary for the maintenance and subsistence of this universe. There is nothing extraneous, nor is there anything needed. This manifestation has its own time fixed by the energy of the supreme whole, and when its time is complete, these temporary manifestations will be annihilated by the complete arrangement of the complete. There is complete facility for the small complete units, namely the living entities, to realize the complete, and all sorts of incompleteness are experienced due to incomplete knowledge of the complete. So Bhagavad-gītā contains the complete knowledge of Vedic wisdom.
Ведическото знание е непогрешимо и съвършено и индусите го приемат по този начин. Например кравешкият тор е животинско изпражнение и според смр̣ти, т.е. предписанията на Ведите, ако човек докосне изпражнение на животно, трябва да се изкъпе, за да се очисти. Но пак във ведическите писания се посочва, че кравешкият тор е пречистващо средство. Изглежда, че има противоречие, но това твърдение се приема, защото е ведическо предписание и, ако го приеме, човек няма да сгреши. Неотдавна съвременната наука доказа, че кравешкият тор притежава всички антисептични свойства. Ведическото знание е съвършено, защото е над всякакви съмнения и грешки, а Бхагавад-гӣта̄ е същността на цялото ведическо знание.
Úplný celek, Osobnost Božství, má nezměrné energie (parāsya śaktir vividhaiva śrūyate). Způsob, jakým Kṛṣṇa jedná prostřednictvím různých energií, je v Gītě rovněž vysvětlen. Tento fenomenální či hmotný svět, v němž se nacházíme, je také sám o sobě úplný — sánkhjová filozofie učí, že dvacet čtyři prvků, které tvoří dočasný projev hmotného vesmíru, je dokonale uzpůsobeno k vytváření úplných zdrojů, jež jsou nezbytné k tomu, aby byl vesmír udržován. Nic zde nepřebývá a nic nechybí. Tento projev má svůj pevně daný čas, určený energií svrchovaného celku, a když vyprší, budou v souladu s úplným plánem Úplného všechny dočasné projevy zničeny. Malé úplné jednotky — živé bytosti — zde mají úplnou možnost k tomu, aby poznaly Úplného, a všechny druhy neúplnosti jsou vnímány pouze kvůli neúplné realizaci Úplného. Bhagavad-gītā tedy obsahuje úplné poznání védské moudrosti.
Ведическото знание не може да бъде предмет на изследвания. Нашите проучвания са несъвършени, защото изследваме нещата с несъвършени сетива. Както се посочва в Бхагавад-гӣта̄, трябва да приемем съвършеното знание, което достига до нас чрез парампара̄ (ученическата приемственост). Трябва да получим знание от подходящ източник в ученическата приемственост, водеща началото си от върховния духовен учител, самия Бог, и предавана по веригата от духовни учители. Арджуна, ученикът, който получава уроци от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, приема всичко, което Той казва, без да му противоречи. Не бива да се приема една част от Бхагавад-гӣта̄, а да не се приема друга. Не. Трябва да приемаме Бхагавад-гӣта̄ без изменения, без зачеркване и произволна намеса в съдържанието ѝ. Гӣта̄ трябва да се приема като съвършено представяне на ведическото знание. Ведическото знание е получено от трансцендентални източници и първите думи са изговорени от самия Бог. Неговите думи са наречени апауруш̣ея, тоест те са нещо различно от думите на един обикновен човек, замърсен от следните четири недостатъка: (1) със сигурност извършва грешки; (2) постоянно е в илюзия; (3) склонен е да мами другите и (4) ограничен е от несъвършените си сетива. С тези четири недостатъка човек не може да предаде съвършеното всепроникващо знание.
Veškeré védské poznání je úplné a neomylné, a hindové je také tak uznávají. Například kravský trus je výkalem zvířete a podle smṛti neboli védského pokynu se ten, kdo se dotkl zvířecího výkalu, musí vykoupat, aby se očistil. Zároveň je ale kravský trus pokládán ve védských písmech za očistný prostředek. To bychom mohli považovat za protiklad, ale je to uznáváno, jelikož je to védský pokyn. A když to uznáme, nedopustíme se chyby — moderní věda dodatečně prokázala, že kravský trus má všechny dezinfekční vlastnosti. Védské poznání je tedy úplné, neboť je mimo všechny pochyby a chyby, a esencí všeho védského poznání je Bhagavad-gītā.
Védské poznání není věcí výzkumu. Naše zkoumání je nedokonalé, jelikož vše zkoumáme pomocí nedokonalých smyslů. Musíme přijmout dokonalé poznání, které sestupuje — jak je uvedeno v Bhagavad-gītě — prostřednictvím parampary (učednické posloupnosti). Poznání musíme obdržet ze správného zdroje v učednické posloupnosti duchovních mistrů, začínající nejvyšším duchovním mistrem, samotným Pánem, který je předává dále. Arjuna — žák, jehož učil Pán Kṛṣṇa — přijímá vše, co Pán říká. Není dovolené uznat jednu část Bhagavad-gīty a druhou odmítnout. Bhagavad-gītu musíme přijmout bez vykládání, vynechávání a náladového zacházení s textem. Je třeba ji přijímat za nejdokonalejší podání védské moudrosti. Védské poznání se získává z transcendentálních zdrojů a jeho první slova pronesl samotný Pán. Slova vyřčená Pánem se nazývají apauruṣeya, což znamená, že se liší od slov vyřčených osobou z tohoto světa, která je postižena čtyřmi nedostatky. Světská osoba se: 1. nevyhnutelně dopouští chyb; 2. je stále pod vlivem iluze; 3. má sklon podvádět ostatní, a 4. je omezena nedokonalými smysly. Nikdo s těmito čtyřmi druhy nedokonalosti nemůže poskytnout dokonalé informace o všeprostupujícím poznání.
Ведическото знание не се предава от несъвършени живи същества. То е дадено в сърцето на Брахма̄, първото сътворено същество. Брахма̄ на свой ред го разпространява сред синовете и учениците си такова, каквото го е получил от Бога. Бог е пӯрн̣ам, напълно съвършен и отвъд законите на материалната природа. Тоест с малко интелигентност може да се разбере, че Бог е единственият владетел на всичко във Вселената и първоначалният творец, създателят на Брахма̄. Понеже Брахма̄ е наричан пита̄маха, прадядо, в единайсета глава Бог е назован прапита̄маха, или създател на прадядото.
Takovéto nedokonalé živé bytosti védské poznání nepředávají. Bylo předáno do srdce Brahmy, první stvořené živé bytosti, a Brahmā ho zase rozšířil mezi své syny a žáky ve stejném znění, v jakém ho původně získal od Pána. Pán je pūrṇam, naprosto dokonalý, a nepřipadá v úvahu, že by mohl být podroben zákonům hmotné přírody. Měli bychom být natolik inteligentní, abychom věděli, že Pán je jediným vlastníkem všeho ve vesmíru a původním stvořitelem, který stvořil Brahmu. V jedenácté kapitole je osloven prapitāmaha, jelikož Brahmā je nazýván pitāmaha, praotec, a Pán je stvořitelem tohoto praotce. Nikdo by si proto neměl na nic činit vlastnický nárok; každý má přijímat za své jen ty věci, které mu Pán vyhradil jako podíl potřebný k jeho zaopatření.
Никой не бива да твърди, че е собственик на нещо. Човек трябва да приема само тези неща, които са отредени от Бога като необходими за съществуването му. Има много примери за това как да използваме нещата, които Бог ни е отредил. Това също се обяснява в Бхагавад-гӣта̄. В началото Арджуна решава, че няма да се сражава в битката на Курукш̣етра. Това е неговото лично решение. Той казва на Бога, че е невъзможно да се радва на завоюваното царство, след като убие роднините си. Но решението му се основава на телесно схващане; той се отъждествява с тялото си и приема свързаните с него за свои братя, племенници, зетьове, дядовци и т.н. Единственото, към което се стреми, е да удовлетвори телесните си нужди. Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Кр̣ш̣н̣а, за да промени това схващане и накрая Арджуна решава да се бие под ръководството на Бога, като казва: кариш̣йе вачанам̇ тава – „Ще действам, както ми наредиш“.
Je mnoho příkladů, jak používat věci, které nám Pán dává. I to je vysvětleno v Bhagavad-gītě. Na počátku se Arjuna rozhodl, že by v bitvě na Kurukṣetře neměl bojovat. To bylo jeho vlastní rozhodnutí. Oznámil Pánovi, že kdyby zabil své příbuzné, nemohl by se těšit z království. Toto rozhodnutí se zakládalo na těle, protože považoval tělo za sebe samotného a příbuzné či expanze těla za své bratry, synovce, švagry, dědy a tak dále. Chtěl tedy uspokojit své požadavky spojené s tělem. Pán přednesl Bhagavad-gītu proto, aby toto přesvědčení změnil, a Arjuna se nakonec rozhoduje bojovat pod Pánovým vedením. Říká: kariṣye vacanaṁ tava, “Budu jednat podle Tvého rozkazu.”
Предназначението на хората в този свят не е да се карат като котки и кучета. Хората би трябвало да бъдат интелигентни, за да осъзнаят важността на човешкия живот и да се откажат да действат като животни. Човешкото същество трябва да проумее целта на живота си; тази препоръка присъства навсякъде във ведическата литература, а същността е изложена в Бхагавад-гӣта̄. Ведическата литература е предназначена за човешки същества, не за животни. Животните могат да убиват други животни, без да извършват грях, но ако човек убива животни, за да наслаждава неконтролирания си език, той ще трябва да отговаря за нарушаване на природните закони. В Бхагавад-гӣта̄ се обяснява, че съществуват три вида дейности според различните гун̣и на природата: дейности в доброто, в страстта и в невежеството. Има и три вида храна: храна в доброто, в страстта и в невежеството. Всичко това е подробно разяснено и ако правилно използваме наставленията на Бхагавад-гӣта̄, целият ни живот ще се пречисти и накрая ще достигнем целта, която е отвъд това материално небе (яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама).
Nejsme zde proto, abychom na sebe vrčeli jako kočky a psi. Lidé musí být inteligentní, aby si uvědomili, jak důležitý je lidský život, a odmítli jednat jako obyčejná zvířata. Lidská bytost má poznat cíl svého života. K tomu nás vedou všechna védská písma a esence se nachází v Bhagavad-gītě. Védská literatura je pro lidské bytosti, nikoliv pro zvířata. Zvířata mohou zabíjet jiná živá zvířata a nedopouští se tím hříchu, ale když člověk zabije zvíře s cílem vyhovět své neovládnuté chuti, nese zodpovědnost za porušení přírodních zákonů. V Bhagavad-gītě je jasně vysvětleno, že existují tři druhy činností odpovídající různým kvalitám přírody: činnosti vyznačující se dobrem, vášní a nevědomostí. Existují také tři druhy potravy: jídlo charakteru dobra, vášně a nevědomosti. To vše je zde srozumitelně popsáno, a pokud pokyny Bhagavad-gīty správně použijeme, očistí se celý náš život a nakonec budeme moci dosáhnout místa nad tímto hmotným nebem (yad gatvā na nivartante tad dhāma paramaṁ mama).
Тази цел се нарича сана̄тана небе, вечното духовно небе. В материалния свят ние откриваме, че всичко е временно. То се ражда, съществува известно време, възпроизвежда се, запада и след това изчезва. Това е законът на материалния свят, независимо дали става въпрос за човешко тяло, плод или нещо друго. Но отвъд временния свят съществува друг свят, за който също имаме сведения. Този свят притежава различна природа и тя е сана̄тана, вечна. В единайсета глава джӣвата и Бога също са описани като сана̄тана. Ние сме интимно свързани с Бога и понеже в качествено отношение сана̄тана-дха̄ма, т.е. вечното небе, сана̄тана Върховната Личност и сана̄тана живите същества са еднакви, целта на Бхагавад-гӣта̄ е да събуди нашият сана̄тана дълг, нашата сана̄тана дхарма, вечното задължение на живото същество. Ние се занимаваме временно с различни дейности, но те могат да бъдат пречистени, когато изоставим временните дела и приемем дейностите, предписани от Върховния Бог. Това се нарича чист живот.
Toto místo se nazývá sanātana — věčné, duchovní nebe. V hmotném světě vidíme, že všechno je dočasné. Vše vzniká, určitý čas trvá, vytváří své produkty, chřadne a potom zaniká. To je zákon hmotného světa, ať už jej vztáhneme na své tělo, ovoce nebo cokoliv jiného. Ale mimo tento dočasný svět existuje ještě jiný svět, o němž zde máme údaje. Je jiné povahy, která je sanātana, věčná. O jīvě je rovněž uvedeno, že je sanātana, a slovem sanātana je v jedenácté kapitole charakterizován i Pán. S Pánem máme důvěrný vztah, a jelikož jsme všichni stejné kvality, sanātana, věčný duchovní dhām neboli nebe, věčná Nejvyšší Osobnost a věčné živé bytosti — je účelem Bhagavad-gīty obnovit naši sanātana-dharmu, věčné zaměstnání živé bytosti. Nyní jsme dočasně zaměstnáni různými činnostmi. Když se naše činnosti očistí — když se zřekneme dočasných činností a přijmeme ty, které předepisuje Nejvyšší Pán — nazývá se to čistý život.
Върховният Бог и трансценденталната му обител са сана̄тана, каквито са и живите същества; и общуването с Върховния в неговата сана̄тана обител е съвършенството на човешкия живот. Бог е благоразположен към живите същества, защото те са негови синове. Кр̣ш̣н̣а заявява в Бхагавад-гӣта̄: сарва-йониш̣у… ахам̇, бӣджа-прадах̣ пита̄ – „Аз съм баща на всички“. Естествено, има всякакви живи същества в зависимост от различната им карма, но тук Кр̣ш̣н̣а казва, че Той е бащата на всички. Бог идва на Земята, за да върне падналите обусловени души обратно в сана̄тана вечното небе, така че сана̄тана живите същества да възстановят вечната си сана̄тана позиция във вечно общуване с него. Той идва лично в различни въплъщения или изпраща доверените си слуги като синове, приближени или а̄ча̄рии, за да върнат обратно обусловените души.
Nejvyšší Pán, Jeho transcendentální sídlo i živá bytost jsou sanātana a dosáhnout úrovně, kdy se Nejvyšší Pán a živé bytosti stýkají ve věčném sídle, je dokonalostí lidského života. Pán Kṛṣṇa je k živým tvorům nesmírně laskavý, neboť jsou to Jeho synové. V Bhagavad-gītě prohlašuje: sarva-yoniṣu... ahaṁ bīja-pradaḥ pitā — “Jsem otcem všech.” Podle různé karmy existují samozřejmě nejrůznější druhy živých bytostí, ale zde Pán tvrdí, že je otcem jich všech. Jako takový sestupuje s cílem pozvednout všechny pokleslé, podmíněné duše, přivolat je zpátky do věčného nebe, aby tyto věčné živé bytosti mohly znovu zaujmout své věčné postavení ve věčném styku s Pánem. Přichází buď sám v různých inkarnacích, nebo posílá své důvěrné služebníky jako syny, své společníky či duchovní učitele, aby podmíněné duše zase pozvedli.
Следователно сана̄тана дхарма не се отнася до някакъв сектантски религиозен метод. Тя е вечното предназначение на вечните живи същества във връзката им с вечния Върховен Бог. Както стана дума, сана̄тана дхарма се отнася до вечното занимание на живото същество. Шрӣпа̄да Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря е обяснил думата сана̄тана като „нещо, което няма нито начало, нито край“, така че, когато говорим за сана̄тана дхарма, позовавайки се на авторитета на Шрӣпа̄да Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, трябва да приемем, че тя няма начало и край.
Sanātana-dharma tedy neoznačuje žádné sektářské náboženství. Je to věčná role věčných živých bytostí ve vztahu s věčným Nejvyšším Pánem. Jak již bylo uvedeno, sanātana-dharma znamená věčné zaměstnání živé bytosti. Śrīpāda Rāmānujācārya definoval slovo sanātana jako “to, co nemá počátek ani konec”. Když tedy mluvíme o sanātana-dharmě, musíme na základě definice této autority vědět, že se jedná o něco, co nezačíná ani nekončí.
Значението на думата религия е малко по-различно от това на сана̄тана дхарма. Религията изразява идеята за вяра, а вярата може да се променя. Човек може да вярва в определен метод и може да промени тази си вяра, като приеме друга, но сана̄тана дхарма се отнася за дейности, които не могат да бъдат променяни. Например водата е мокра и това качество не може да ѝ бъде отнето, както и топлината не може да бъде отнета от огъня. Аналогично вечното предназначение на вечното живо същество не може да му бъде отнето. Сана̄тана дхарма е вечно свързана с живото същество. Когато говорим за сана̄тана-дхарма, трябва да приемем за вярно, че тя няма нито начало, нито край, като се позоваваме на авторитета на Шрӣпа̄да Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря. Това, което няма нито начало, нито край, не може да бъде сектантско, защото не се вмества в никакви граници. Тези, които изповядват някаква сектантска вяра, погрешно ще сметнат, че сана̄тана дхарма също е нещо сектантско, но ако вникнем дълбоко в същността ѝ и я разгледаме в светлината на съвременната наука, ще разберем, че сана̄тана дхарма е заниманието на всички хора по света, нещо повече – на всички живи същества във Вселената.
Slovo náboženství se od pojmu sanātana-dharma poněkud liší. Náboženství vyjadřuje víru, a ta se může změnit. Někdo může mít víru v určitý proces a potom ji vystřídat jinou vírou, ale sanātana-dharma označuje činnost, kterou změnit nelze. Například vodě nelze odebrat tekutost a ohni zase teplo. Stejně tak nelze věčnou živou bytost zbavit její věčné úlohy — sanātana-dharma je s ní věčně spjatá. Když tedy mluvíme o sanātana-dharmě, musíme s odkazem na Śrīpāda Rāmānujācāryu pokládat za samozřejmé, že nemá počátek ani konec. To, co nezačíná ani nekončí, nemůže být nic sektářského, jelikož to nemohou omezit žádné hranice. Lidé hlásící se k určité sektářské víře se mohou domnívat, že sanātana-dharma je také sektářská, ale když se do této záležitosti vnoříme hlouběji a uvážíme ji z hlediska moderní vědy, budeme moci vidět sanātana-dharmu jako zaměstnání všech lidí na světě — a nejen jich, ale všech živých bytostí ve vesmíru.
Конкретна религиозна вяра може да има начало в историческите летописи на човечеството, но за сана̄тана дхарма няма начало, защото тя вечно съпровожда живите същества. Що се отнася до живото същество, авторитетните ша̄стри сочат, че то нито се ражда, нито умира. Това се твърди и в Гӣта̄. То е вечно и неунищожимо и продължава да живее и след унищожението на временното му материално тяло. Във връзка с понятието сана̄тана дхарма нека се опитаме да проумеем понятието „религия“, като изхождаме от санскритския корен на думата. Дхарма се отнася до това, което постоянно съществува в даден обект. Ясно е, че ако има огън, има топлина и светлина. Без топлина и светлина думата „огън“ няма смисъл. Така трябва да търсим и същността на живото същество, същността, която постоянно го придружава. Този постоянен придружител е негово вечно качество и това вечно качество е неговата вечна религия.
Náboženská víra, jež není sanātana, má svůj počátek, který je zaznamenaný v kronikách lidstva, ale sanātana-dharma žádný takový počátek nemá, neboť je tím, co věčně patří k živým bytostem. Autoritativní śāstry o živých bytostech uvádějí, že pro ně neexistuje zrození ani smrt. V Gītě je řečeno, že živá bytost se nikdy nerodí a nikdy neumírá. Je věčná a nelze ji zničit. Po zkáze dočasného hmotného těla nepřestává žít. Pojem náboženství v souvislosti se sanātana-dharmou se musíme snažit pochopit ze základního významu tohoto sanskrtského výrazu. Dharma označuje to, co vždy doprovází příslušný objekt. Chápeme, že tam, kde je oheň, je i teplo a světlo; bez tepla a světla nemá slovo oheň žádný význam. Stejně tak musíme objevit základní charakteristiku živé bytosti — tu charakteristiku, která ji neustále provází. Jedná se o její věčnou vlastnost, a ta je jejím věčným náboženstvím.
Когато Сана̄тана Госва̄мӣ пита Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху каква е сварӯпата на всяко живо същество, Той отговаря, че сварӯпа, органично присъщата позиция на живото същество, е да служи на Върховната Божествена Личност. Ако анализираме твърдението на Бог Чайтаня, лесно ще разберем, че всяко живо същество непрекъснато служи на друго живо същество. То служи на другите в различни позиции и така се наслаждава на живота. Домашните животни служат на хората като слуга на господар. А служи на господаря Б, Б служи на господаря В, В служи на господаря Г и т.н. По силата на обстоятелствата майката служи на сина си, съпругата – на съпруга си, той – на съпругата, приятел – на приятеля и прочие. Продължавайки в този дух, ще видим, че в обществото на живите същества всеки служи на някого. Политикът представя програмата си пред обществото, за да го убеди във възможностите си да му служи. Избирателите гласуват за него, понеже мислят, че той ще отдаде ценно служене на обществото. Собственикът на магазина служи на клиента, а работникът служи на капиталиста. Капиталистът служи на семейството си, а семейството служи на държавата по силата на вечната природа на вечното живо същество. Ето как разбираме, че нито едно живо същество не е освободено от служене на другите живи същества, и затова без колебание можем да направим извода, че служенето е постоянният придружител на живото същество и негова вечна религия.
Když se Sanātana Gosvāmī zeptal Śrī Caitanyi Mahāprabhua na svarūpu každé živé bytosti, Pán mu odpověděl, že svarūpou neboli přirozeným postavením živé bytosti je sloužit Nejvyšší Osobnosti Božství. Jestliže budeme toto tvrzení Pána Caitanyi dále zkoumat, snadno zjistíme, že každá živá bytost neustále slouží nějaké jiné. Různé živé bytosti různě slouží druhým, a tak si užívají života. Zvířata, tvorové nižšího řádu, slouží lidem jako služebníci svému pánovi. Živá bytost A slouží pánovi B, B slouží pánovi C, C slouží pánovi D a tak dále. Přítel slouží příteli, matka slouží synovi, manželka svému muži, manžel své ženě a podobně. Pokud budeme v tomto průzkumu pokračovat, zjistíme, že ve společnosti živých bytostí není nikdo, kdo by nesloužil. Politik předkládá lidem svůj program tak, aby je přesvědčil o své úloze a schopnosti sloužit. Voliči mu proto dávají své cenné hlasy v naději, že prokáže společnosti hodnotnou službu. Prodavač slouží zákazníkovi a řemeslník kapitalistovi. Ten zase slouží své rodině a rodina slouží státu, jak odpovídá věčné úloze a schopnosti věčné živé bytosti. Vidíme, že nikdo se nevyhne službě jiným živým bytostem. Můžeme tedy s jistotou říci, že služba je stálou průvodní charakteristikou živé bytosti a jejím věčným náboženstvím.
Под влияние на времето и обстоятелствата човек изповядва определена вяра и се обявява за индус, мюсюлманин, християнин, будист или привърженик на някаква секта. Но обозначения от този род нямат нищо общо със сана̄тана дхарма. Един индус може да смени вярата си и да стане мюсюлманин, един мюсюлманин – индус или християнинът може да промени вярата си и т.н. Но смяната на религиозната вяра не влияе на вечното занимание да се служи на другите. При всички обстоятелства индусът, мюсюлманинът или християнинът служат на някого. Изповядването на някаква вяра не е изповядване на сана̄тана дхарма. Служенето е сана̄тана дхарма.
Přesto lidé tvrdí, že patří k určité víře, a odvolávají se na určitou dobu a okolnosti — prohlašují o sobě, že jsou hinduisté, muslimové, křesťané, budhisté nebo stoupenci nějaké jiné sekty. Taková označení nejsou sanātana-dharma. Hinduista může změnit svou víru a stát se muslimem, muslim se může stát hinduistou a křesťan zase někým jiným, ale změna náboženské víry za žádných okolností neovlivní věčné zaměstnání, kterým je služba druhým. Hinduista, muslim i křesťan vždy někomu slouží. Vyznávat určitou víru tedy není sanātana-dharma. Sanātana-dharma je služba.
В действителност ние сме свързани с Върховния чрез служене. Върховният Бог е Върховният наслаждаващ се, а ние, живите същества, сме негови слуги. Ние сме създадени, за да му доставяме наслада, и ако участваме в това вечно наслаждение на Върховната Божествена Личност, ще бъдем щастливи. Не можем да бъдем щастливи по друг начин. Не е възможно да бъдем щастливи независимо от Бога, както никоя част от тялото не може да е щастлива, без да си сътрудничи със стомаха. Живото същество не може да бъде щастливо, ако не отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог.
Náš vztah k Nejvyššímu Pánu, Osobnosti Božství, se zakládá na službě. Nejvyšší Pán je nejvyšší příjemce požitku a my, živé bytosti, jsme Jeho služebníci. Jsme stvořeni pro Jeho požitek, a pokud s Ním tento věčný požitek sdílíme, jsme šťastní. Jinak šťastní být nemůžeme. Není možné být šťastný nezávisle, stejně jako část těla nemůže být šťastná, aniž by spolupracovala s žaludkem. Živá bytost nemůže být šťastná, aniž by prokazovala transcendentální láskyplnou službu Nejvyššímu Pánu.
В Бхагавад-гӣта̄ не се одобрява почитането и служенето на различните полубогове. Това е посочено в седма глава, двайсет и осми стих:
Bhagavad-gītā neschvaluje uctívání různých polobohů a sloužení jim. Ve dvacátém verši sedmé kapitoly stojí:
прападянте 'ня-девата̄х̣
там̇ там̇ ниямам а̄стха̄я
пракр̣тя̄ нията̄х̣ свая̄
prapadyante ’nya-devatāḥ
taṁ taṁ niyamam āsthāya
prakṛtyā niyatāḥ svayā
„Личности, чийто разум е обсебен от материални желания, се отдават на някой полубог и следват определени правила и предписания според собствената си природа.“ Тук направо се казва, че хората, водени от похот, почитат полубоговете, а не Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Когато споменаваме името Кр̣ш̣н̣а, нямаме предвид някакво сектантско име. Кр̣ш̣н̣а означава „висше наслаждение“; потвърдено е, че Върховният Бог е извор на вечно наслаждение. Всеки копнее за щастие. А̄нанда-майо 'бхя̄са̄т (Веда̄нта сӯтра, 1.1.12). Живите същества също като Бога са напълно осъзнати и се стремят към щастие. Господ е вечно щастлив и ако живите същества общуват с него, сътрудничат му и му служат, те също ще бъдат щастливи.
“Ti, jež hmotné touhy připravily o inteligenci, se odevzdávají polobohům a uctívají je podle příslušných pravidel a usměrnění, jak odpovídá jejich povahám.” Zde je jasně řečeno, že osoby vedené chtíčem uctívají polobohy, nikoliv Nejvyššího Pána Kṛṣṇu. Jméno Kṛṣṇa není žádné sektářské jméno — Kṛṣṇa znamená největší radost. A je potvrzeno, že Nejvyšší Pán je zdrojem či studnicí veškeré radosti. Všichni toužíme po blaženosti; ānanda-mayo 'bhyāsāt (Vedānta-sūtra 1.1.12). Živé bytosti stejně jako Pán oplývají vědomím a dychtí po štěstí. Pán je neustále šťastný, a když se živé bytosti sdružují s Ním, spolupracují s Ním a zapojí se do Jeho společnosti, jsou také šťastné.
Той идва в този тленен свят, за да ни покаже своите изпълнени с щастие забавления във Вр̣нда̄вана. Когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е във Вр̣нда̄вана, всичко, което прави с пастирчетата, с приятелките си, с другите жители на Вр̣нда̄вана и с кравите, е пълно с щастие. Цялото население на Вр̣нда̄вана се занимава само с Кр̣ш̣н̣а. Той успява да убеди дори баща си, Нанда Маха̄ра̄джа, да спре обожанието на Индра, за да покаже, че не е нужно да се почитат полубоговете. Хората се нуждаят единствено от обожание на Върховния Бог, защото крайната им цел е да се завърнат в неговото царство.
Pán sestupuje do tohoto světa smrti, aby ve Vṛndāvanu předvedl své zábavy, které jsou plné štěstí. Když sestoupil, štěstím oplývaly všechny Jeho zábavy s přáteli, pasáčky krav, s Jeho mladými přítelkyněmi, s ostatními vrndávanskými obyvateli i s kravami. Nikdo ve Vṛndāvanu neznal nic než Kṛṣṇu. Pán Kṛṣṇa však dokonce odradil svého otce Nandu Mahārāje od uctívání poloboha Indry, protože chtěl prokázat, že lidé nemusí uctívat žádného poloboha. Stačí, když budou uctívat Nejvyššího Pána, neboť konečným cílem lidského života je vrátit se do Jeho sídla.
Царството на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е описано в Бхагавад-гӣта̄ в петнайсета глава, шести стих:
V šestém verši patnácté kapitoly Bhagavad-gīty popisuje své sídlo sám Pán Kṛṣṇa:
на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣
яд гатва̄ на нивартанте
тад дха̄ма парамам̇ мама
na śaśāṅko na pāvakaḥ
yad gatvā na nivartante
tad dhāma paramaṁ mama
„Тази моя върховна обител не се осветява от слънце, луна, огън или електричество. Тези, които я достигнат, никога не се завръщат в материалния свят.“
“Toto Mé svrchované sídlo není osvětlováno sluncem ani měsícem, ohněm ani elektřinou. Ti, kteří ho dosáhnou, se nikdy nevracejí do hmotného světa.”
Тук се описва вечното небе. Разбира се, нашата представа за небето е материална и когато мислим за него, го свързваме със слънце, луна, звезди и т.н. Но в този стих Господ казва, че във вечното небе няма нужда от слънце, луна или някакъв огън, защото духовното небе се осветява от лъчите на брахмаджьоти, които излъчва Върховният Бог. Ние срещаме големи трудности в опита си да достигнем други планети, но не е трудно да разберем какво представлява обителта на Върховния Бог. Тази обител се нарича Голока. Тя е описана прекрасно в Брахма сам̇хита̄ (5.37): голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣. Господ пребивава вечно в своята обител Голока. Но Той може да бъде видян дори в нашия свят, защото идва и разкрива истинската си форма сач-чид-а̄нанда-виграха. И когато ни показва тази форма, вече няма нужда да си въобразяваме как изглежда Той. За да спре игрите на въображението, Бог слиза и показва истинската си форма Шя̄масундара. За нещастие, ограничените хора му се присмиват, защото Той идва като един от нас и се държи като обикновено човешко същество. Не бива да го смятаме за един от нас. Със своето всемогъщество Той ни се представя в истинската си форма и показва забавления, които са точно копие на забавленията в духовната му обител.
Tento verš podává popis onoho věčného nebe. My máme svou hmotnou představu nebe se sluncem, měsícem, hvězdami a tak dále, ale v tomto verši Pán uvádí, že ve věčném, duchovním nebi není zapotřebí slunce, měsíce, elektřiny či jakéhokoliv ohně, protože ho osvětluje brahmajyoti, paprsky vycházející z Nejvyššího Pána. Obtížně se snažíme dosáhnout jiných planet, ale poznat sídlo Nejvyššího Pána můžeme bez obtíží. Nazývá se Goloka a nádherně ho popisuje Brahma-saṁhitā (5.37): goloka eva nivasaty akhilātma-bhūtaḥ. Pán žije věčně ve svém sídle zvaném Goloka, a přesto je možné s Ním z tohoto světa navázat styk; umožňuje to tím, že přichází a projevuje svou skutečnou podobu (sac-cid-ānanda-vigraha). Když ji projeví, nikdo si nemusí představovat, jak asi Pán vypadá. Aby živou bytost od takových spekulativních představ odradil, sestupuje a ukazuje se všem takový, jaký je, v podobě Śyāmasundary. Méně inteligentní lidé se Mu naneštěstí vysmívají, protože přichází jako jeden z nás a hraje si s námi jako lidská bytost. Kvůli tomu bychom si však neměli myslet, že je stejný jako my. To, že nám zjevuje svou pravou podobu a předvádí své zábavy, které jsou věrným obrazem zábav v Jeho sídle, je díky Jeho všemocnosti.
В сияйните лъчи на духовното небе плуват безброй планети. Брахмаджьоти се излъчва от върховната обител, Кр̣ш̣н̣алока, и а̄нанда-мая, чин-мая планетите, които не са материални, плуват в тези лъчи. Бог казва: на тад бха̄саяте сӯрьо на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣ яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама. Този, който достигне това духовно небе, няма да се връща отново в материалното небе. В материалното небе, дори ако достигнем най-висшата планета (Брахмалока), а какво да говорим за Луната, пак ще открием същите условия на живот, а именно: раждане, болести, старост и смърт. Няма планета в материалната вселена, която да е свободна от тези четири принципа на материалното битие.
V brahmajyoti, třpytivých paprscích duchovního nebe, se vznáší nespočetně mnoho planet. Brahmajyoti vyzařuje z Kṛṣṇaloky, nejvyššího sídla, a v těchto paprscích se vznášejí nehmotné planety ānanda-maya a cin-maya. Pán říká: na tad bhāsayate sūryo na śaśāṅko na pāvakaḥ / yad gatvā na nivartante tad dhāma paramaṁ mama. Ten, komu se podaří dospět do onoho duchovního nebe, již nemusí sestoupit zpět do hmotného nebe. V hmotném nebi nalezneme všude tytéž podmínky života, totéž utrpení — zrození, smrt, nemoc a stáří — a to dokonce i v případě, že se dostaneme na nejvýše ležící planetu (Brahmaloku), o Měsíci ani nemluvě. Žádná planeta hmotného vesmíru není zbavena těchto čtyř principů hmotné existence.
Живите същества пътуват от една планета на друга, но това не означава, че можем да отидем на всяка планета, която пожелаем, просто с механични средства. Ако искаме да отидем на други планети, за това има определен метод. Казано е: я̄нти дева-врата̄ дева̄н питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣. Не са нужни механични средства за междупланетното пътуване. Гӣта̄ ни осведомява: я̄нти дева-врата̄ дева̄н. Луната, Слънцето и по-висшите планети са известни като Сваргалока. Съществуват три различни групи планети: висши, средни и нисши планетарни системи. Земята принадлежи към средната планетарна система. Бхагавад-гӣта̄ ни обяснява как да пътуваме до по-висшите планетарни системи (Девалока) по много прост начин: я̄нти дева-вра̄та дева̄н. Достатъчно е човек да почита полубога на съответната планета и така ще отиде на Луната, Слънцето или на някоя от висшите планетарни системи.
Živé bytosti cestují z jedné planety na druhou. K přemístění na libovolnou planetu však nestačí mechanické prostředky. Pokud se chceme dostat na jiné planety, existuje pro to jistý proces. I ten je zde uveden: yānti deva-vratā devān pitṝn yānti pitṛ-vratāḥ. K meziplanetárnímu cestování nejsou žádné mechanické prostředky zapotřebí. Gītā učí: yānti deva-vratā devān. Měsíc, Slunce a vyšší planety se nazývají Svargaloka. Existují tři různé úrovně planet: vyšší, střední a nižší planetární systém. Země patří do středního systému. A Bhagavad-gītā nám oznamuje, jak lze cestovat na vyšší planetární soustavy (zvané také Devaloka) pomocí jednoduchého návodu: yānti deva-vratā devān — k tomu, aby se někdo dostal na Měsíc, Slunce nebo jakoukoliv jinou nebeskou planetu, musí uctívat příslušného poloboha, který jí vládne.
Но Бхагавад-гӣта̄ не ни съветва да посещаваме никоя от планетите в материалния свят, защото дори да отидем с помощта на механично средство на Брахмалока, най-висшата материална планета, като пътуваме около четиресет хиляди години (а кой живее толкова дълго?), пак ще се сблъскаме с материалните неприятности, свързани с раждане, смърт, болести и старост. Но този, който желае да достигне върховната планета Кр̣ш̣н̣алока или някоя друга планета в духовното небе, няма да се срещне с тези материални неудобства. Най-висша в духовното небе е върховната планета, наречена Голока Вр̣нда̄вана, изначалната планета в обителта на изначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тези сведения са изложени в Бхагавад-гӣта̄, от чиито наставления научаваме как да напуснем материалния свят и да започнем истински блажен живот в духовното небе.
Bhagavad-gītā nám nicméně nedoporučuje cestovat na planety v tomto hmotném světě — i kdybychom se dostali pomocí nějakého mechanického přístroje možná za čtyřicet tisíc let (a kdo může žít tak dlouho?) na nejvýše ležící planetu, Brahmaloku, přesto bychom i tam našli hmotné nesnáze v podobě zrození, smrti, nemoci a stáří. Avšak ten, kdo chce dosáhnout Kṛṣṇaloky nebo jakékoliv jiné planety v duchovním nebi, se s těmito hmotnými strastmi nesetká. Mezi všemi planetami v duchovním nebi je nejvýše Goloka Vṛndāvana, která je původní planetou v sídle původní Osobnosti Božství, Śrī Kṛṣṇy. Všechny tyto údaje jsou v Bhagavad-gītě a skrze její pokyny dostáváme informaci, jak opustit hmotný svět a začít žít skutečně blaženým, věčným životem v duchovním nebi neboli věčném království.
Бхагавад-гӣта̄, в петнайсета глава, първи стих, предлага истинската картина на материалния свят. Там се казва:
V patnácté kapitole Bhagavad-gīty je vylíčen skutečný obraz hmotného světa. Je tam řečeno:
ашваттхам̇ пра̄хур авяям
чханда̄м̇си яся парн̣а̄ни
яс там̇ веда са веда-вит
aśvatthaṁ prāhur avyayam
chandāṁsi yasya parṇāni
yas taṁ veda sa veda-vit
Материалният свят е описан като дърво, чиито корени са нагоре, а клоните – надолу. Всеки от нас е виждал дърво с корените нагоре. Когато застанем на брега на река или друг воден басейн, ще видим, че дървото, което се отразява във водата, е обърнато: клоните са надолу, а корените – нагоре. По същия начин този материален свят е отражение на духовния. Материалният свят е само сянка на реалността. В сянката няма реалност или същина, но по нея можем да разберем, че те съществуват – реалността и същината. В пустинята няма вода, но миражът подсказва, че такова нещо като водата съществува. В материалния свят няма вода, няма щастие. Истинската вода на истинското щастие е в духовния свят.
Here the material world is described as a tree whose roots are upwards and branches are below. We have experience of a tree whose roots are upward: if one stands on the bank of a river or any reservoir of water, he can see that the trees reflected in the water are upside down. The branches go downward and the roots upward. Similarly, this material world is a reflection of the spiritual world. The material world is but a shadow of reality. In the shadow there is no reality or substantiality, but from the shadow we can understand that there are substance and reality. In the desert there is no water, but the mirage suggests that there is such a thing as water. In the material world there is no water, there is no happiness, but the real water of actual happiness is there in the spiritual world.
Бог ни предлага начина, по който можем да достигнем духовния свят (Бхагавад-гӣта̄, 15.5):
Pán zdůrazňuje, že duchovního světa dosáhneme následujícím způsobem (Bg. 15.15):
адхя̄тма-нитя̄ винивр̣тта-ка̄ма̄х̣
двандваир вимукта̄х̣ сукха-дух̣кха-сам̇гяир
гаччхантй амӯд̣ха̄х̣ падам авяям̇ тат
adhyātma-nityā vinivṛtta-kāmāḥ
dvandvair vimuktāḥ sukha-duḥkha-saṁjñair
gacchanty amūḍhāḥ padam avyayaṁ tat
Това падам авяям, вечно царство, може да се достигне от човек, който е нирма̄на-моха. Какво означава това? Ние обичаме обозначенията. Всеки желае да стане някакъв: сър, лорд, президент, богаташ, цар или нещо друго. Привързани към подобни обозначения, ние сме привързани към тялото, защото обозначенията се отнасят до тялото. Но ние не сме това тяло и разбирането на тази истина е първият етап по пътя на духовното осъзнаване. Ние се свързваме с трите гун̣и на материалната природа и за да се освободим от привързаностите, ни трябва предано служене на Бога. Без привързаност към преданото служене, не е възможно да постигнем независимост от трите материални гун̣и. Обозначенията и привързаностите се дължат на нашата похот и желания, на стремежа ни да господстваме над материалната природа. Докато не изоставим склонността си да се правим на Господ, няма възможност да се завърнем в царството на Върховния – сана̄тана-дха̄ма. Това неунищожимо, вечно царство може да се достигне от всеки, който не е объркан от привлекателността на фалшивите материални наслади и служи на Върховния Бог. Така установен, човек лесно може да достигне върховната обител.
Onoho věčného království (padam avyayam) může dosáhnout ten, kdo je nirmāna-moha. Co to znamená? Stále vyhledáváme různá označení. Někdo chce být sir, někdo zase lord, jiný se chce stát prezidentem nebo boháčem, králem či někým jiným. Dokud jsme poutáni k těmto označením, jsme poutáni k tělu, protože označení je spojeno s tělem. My ale nejsme těla — toto si uvědomit je prvním stupněm duchovní realizace. Jsme ve styku s třemi kvalitami hmotné přírody, ale musíme se od nich odpoutat prokazováním oddané služby Pánu. Jestliže nejsme poutáni k oddané službě Pánu, nemůžeme se odpoutat od hmotných kvalit. Různá označení a pouta jsou výsledkem našeho chtíče a touhy, našeho přání panovat hmotné přírodě. Dokud se nevzdáme tohoto sklonu k panování, nebudeme se moci vrátit do sanātana-dhāmu, království Nejvyššího. Do onoho věčného království, které není nikdy zničeno, se může dostat ten, kdo není zmaten svody klamných hmotných požitků, kdo je stále zaměstnaný službou Nejvyššímu Pánu. Taková osoba může svrchovaného sídla dosáhnout velice snadno.
На друго място в Гӣта̄ (8.21) се посочва:
Na jiném místě v Gītě (8.21) je řečeno:
там а̄хух̣ парама̄м̇ гатим
ям̇ пра̄пя на нивартанте
тад дха̄ма парамам̇ мама
tam āhuḥ paramāṁ gatim
yaṁ prāpya na nivartante
tad dhāma paramaṁ mama
Авякта означава „непроявен“. Пред нас не е проявен дори целият материален свят. Сетивата ни са толкова несъвършени, че не можем да видим дори всички звезди в тази материална вселена. От ведическата литература получаваме обширна информация за различните планети; от нас зависи да ѝ вярваме или не. Всички важни планети са описани във ведическата литература, и по-специално в Шрӣмад Бха̄гаватам, а духовният свят, отвъд материалното небе, е описан като авякта, непроявен. Би трябвало да копнеем за духовното царство, защото когато го достигнем, няма повече да се връщаме в материалния свят.
Avyakta znamená neprojevený. Úplně projevený před námi není dokonce ani hmotný svět. Naše smysly jsou tak nedokonalé, že nevidíme ani všechny hvězdy v tomto hmotném vesmíru. Z védské literatury můžeme získat mnoho údajů o veškerých planetách a můžeme tomu věřit nebo ne; ve védských písmech — zvláště ve Śrīmad-Bhāgavatamu — je popis všech důležitých planet, a duchovní svět, který se nachází nad tímto hmotným nebem, je tam popisován slovem avyakta, neprojevený. Každý by měl dychtit po dosažení onoho duchovního království — když se tam dostane, nebude se již muset vrátit do hmotného světa.
Логично е да се постави въпросът: как да се достига обителта на Върховния Бог? Отговорът намираме в осма глава. Там се казва:
Nyní se někdo může zeptat, co je třeba udělat pro dosažení tohoto sídla Nejvyššího Pána. O tom se píše v osmé kapitole:
смаран муктва̄ калеварам
ях̣ прая̄ти са мад-бха̄вам̇
я̄ти на̄сти атра сам̇шаях̣
smaran muktvā kalevaram
yaḥ prayāti sa mad-bhāvaṁ
yāti nāsty atra saṁśayaḥ
„Всеки, който мисли за мен, като напуска тялото си в края на живота, веднага постига моята природа; в това няма съмнение“ (Бхагавад-гӣта̄, 8.5). Този, който мисли за Кр̣ш̣н̣а в момента на смъртта, отива при него. Човек трябва да помни формата на Бог Кр̣ш̣н̣а. Ако мисли за него, докато напуска тялото си, със сигурност ще достигне духовното царство. Мад-бха̄вам се отнася до висшата природа на Върховното същество. Върховното същество е сач-чид-а̄нанда-виграха – формата му е вечна, пълна със знание и блаженство. Настоящото ни тяло не е сач-чид-а̄нанда. То е асат, не е сат. То не е вечно, а тленно. То не е чит, т.е. пълно със знание, пълно е с невежество. Ние нямаме знание за духовното царство, нито съвършено знание за този материален свят, в който толкова много неща са непознати за нас. Тялото е също и нира̄нанда, т.е. вместо да е изпълнено с блаженство, то е пълно със страдание. Всички страдания, които изживяваме в материалния свят, идват от тялото. Но всеки, който напуска тялото си и мисли за Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, веднага получава сач-чид-а̄нанда тяло.
“Každý, kdo na konci života při opouštění svého těla vzpomíná jen na Mě, dosáhne okamžitě Mého stavu bytí. O tom není pochyb.” (Bg. 8.5) Ten, kdo myslí při umírání na Kṛṣṇu, půjde ke Kṛṣṇovi. Musí vzpomínat na podobu Kṛṣṇy; pokud opustí tělo s myšlenkami na ni, zaručeně dospěje do duchovního království. Mad-bhāvam se vztahuje na onu svrchovanou, duchovní přirozenost Nejvyšší Bytosti. Nejvyšší Bytost je sac-cid-ānanda-vigraha — Její podoba je věčná, plná poznání a blaženosti. Naše nynější tělo není sac-cid-ānanda. Je asat, nikoliv sat; není věčné, ale pomíjivé. Není cit, plné poznání, ale plné nevědomosti. Nevíme nic o duchovním království, a nemáme ani dokonalé poznání tohoto hmotného světa, kde nám je tolik věcí neznámých. Tělo je také nirānanda — místo toho, aby bylo plné blaženosti, je plné utrpení. Veškeré utrpení, které zakoušíme v hmotném světě, pochází z těla; ale ten, kdo toto tělo opustí s myšlenkami na Pána Kṛṣṇu, Nejvyšší Osobnost Božství, ihned získá tělo povahy sac-cid-ānanda.
В материалния свят напускането на едно тяло и получаването на друго е организиран процес. Човек умира, след като е решено какъв вид тяло ще има в следващия си живот. Висши авторитети, а не самото живо същество вземат това решение. Според дейностите си в този живот ние или ще се издигнем, или ще паднем. Този живот е подготовка за следващия. Ако успеем да се подготвим за издигане до царството на Бога, тогава е сигурно, че след като напуснем това материално тяло, ще получим духовно тяло като това на Бога.
Opouštění tohoto těla a získání dalšího těla v hmotném světě je také řízeno. Člověk umírá poté, co se rozhodlo, jaký druh těla bude mít v příštím životě. Toto rozhodnutí nečiní samotná živá bytost, ale vyšší autority. Podle toho, co děláme v tomto životě, se dostaneme buď výše, nebo poklesneme. Současný život je přípravou na příští. Jestliže se tedy v tomto životě dokážeme připravit tak, abychom mohli být přemístěni do Božího království, zaručeně po opuštění nynějšího hmotného těla získáme duchovní tělo, jaké má Pán.
Както вече беше обяснено, има различни трансценденталисти: брахма-ва̄дӣ, парама̄тма-ва̄дӣ и предани. Спомена се също и това, че в брахмаджьоти (духовното небе) има безброй планети. Те са много повече от планетите в материалния свят. Материалният свят е приблизително една четвърт от творението (ека̄м̇шена стхито джагат). В тази материална част има милиарди вселени с трилиони планети, слънца, звезди и луни. Но материалното творение е само малка част от цялото творение; по-голямата част е в духовното небе. Този, който желае да се слее със съществуването на Върховния Брахман, веднага се пренася в брахмаджьоти на Върховния Бог и така достига духовното небе. Преданият, който желае да се радва на взаимоотношения с Бога, достига някоя от безбройните Ваикун̣т̣ха планети и там Върховният чрез пълните си разширения На̄ра̄ян̣а, с четири ръце и различни имена, като Прадюмна, Анируддха и Говинда, общува с него. Ето защо в края на живота си трансценденталистите мислят за брахмаджьоти, Парама̄тма̄ или Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. И в трите случая те влизат в духовното небе, но само преданият или този, който е в лична връзка с Върховния, достига Ваикун̣т̣ха планетите или Голока Вр̣нда̄вана. По-нататък Бог добавя: „В това няма съмнение“. Трябва да вярваме безрезервно. Не бива да отричаме всичко, което не отговаря на представите ни. Отношението ни трябва да бъде като това на Арджуна – „Вярвам във всичко, което казваш“. А Бог казва, че всеки, който по време на смъртта си мисли за него като Брахман, Парама̄тма̄ или Божествената Личност, със сигурност ще влезе в духовното небе. Няма основание да не вярваме в това.
Již bylo vysvětleno, že jsou různí transcendentalisté — brahma-vādī, paramātma-vādī a oddaný — a rovněž bylo uvedeno, že v brahmajyoti (duchovním nebi) je nespočetně mnoho duchovních planet. Těchto planet je mnohem více než planet v celém hmotném světě. Hmotný svět je zhruba jen jednou čtvrtinou stvoření (ekāṁśena sthito jagat). V této hmotné sféře jsou milióny a miliardy vesmírů s bilióny planet a sluncí, hvězd a měsíců. Celé toto hmotné stvoření je však pouze zlomkem úplného stvoření — většina stvoření se nachází v duchovním nebi. Ten, kdo chce splynout s bytím Nejvyššího Brahmanu, je bezprostředně přemístěn do brahmajyoti Nejvyššího Pána a tímto způsobem dosáhne duchovního nebe. Oddaný, který se chce těšit Pánově společnosti, se dostane na vaikunthské planety, jichž je bezpočet, a tam se s ním bude stýkat Nejvyšší Pán ve svých úplných expanzích Nārāyaṇa se čtyřma rukama a různými jmény, například Pradyumna, Aniruddha a Govinda. Na konci života tedy transcendentalisté myslí buď na brahmajyoti, na Paramātmu, nebo na Nejvyšší Osobnost Božství Śrī Kṛṣṇu. Ve všech případech dosáhnou duchovního nebe, ale pouze oddaný neboli ten, kdo je v osobním styku s Nejvyšším Pánem, dospěje na vaikunthské planety nebo na planetu Goloku Vṛndāvanu. Pán dodává: “O tom není pochyb.” Tomu je třeba pevně věřit. Je chyba odmítat to, co se neshoduje s našimi představami; měli bychom mít stejný postoj jako Arjuna: “Věřím všemu, co říkáš.” Když tedy Pán říká, že každý, kdo na Něho ve chvíli smrti myslí jako na Brahman, Paramātmu nebo Nejvyšší Osobnost Božství, půjde určitě do duchovního nebe, je to mimo veškerou pochybnost. Není možné tomu nevěřit.
Бхагавад-гӣта̄ (8.6) обяснява и основния принцип, който прави възможно влизането в духовното царство просто като се мисли за Върховния по време на смъртта:
Bhagavad-gītā (8.6) také vysvětluje všeobecný princip, který umožňuje přijít do duchovního království díky pouhému myšlení na Nejvyššího ve chvíli smrti:
тяджатй анте калеварам
там̇ там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣
tyajaty ante kalevaram
taṁ tam evaiti kaunteya
sadā tad-bhāva-bhāvitaḥ
„Каквото състояние на съществуване човек си припомня, когато напуска сегашното си тяло, такова състояние ще постигне в следващия си живот.“ Най-напред трябва да разберем, че материалната природа е проява на една от енергиите на Върховния Бог. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (6.7.61) са очертани основните му енергии:
“Každý naprosto jistě dospěje právě do toho stavu bytí, na který vzpomíná, když opouští své tělo.” V první řadě musíme pochopit, že hmotná příroda je projevem jedné z energií Nejvyššího Pána. Ve Viṣṇu Purāṇě (6.7.61) jsou energie Nejvyššího Pána souhrnně vylíčeny:
кш̣етра-гя̄кхя̄ татха̄ пара̄
авидя̄-карма-сам̇гя̄ня̄
тр̣тӣя̄ шактир иш̣яте
kṣetra-jñākhyā tathā parā
avidyā-karma-saṁjñānyā
tṛtīyā śaktir iṣyate
Върховният Бог има безброй различни енергии и те са извън възприятието ни, но велики учени и мъдреци, освободени души, са изучили тези енергии и са ги разграничили в три раздела. Всички енергии са виш̣н̣у-шакти, което означава, че те са различни проявления на Бог Виш̣н̣у. Първата енергия е пара̄, трансцендентална. Живите същества, както вече беше обяснено, също принадлежат към трансценденталната висша енергия. Останалите, материалните енергии, са в гун̣ата на невежеството. По време на смъртта можем да останем в по-нисшата енергия на този материален свят или да се прехвърлим в енергията на духовния свят. В Бхагавад-гӣта̄ (8.6) се казва:
Nejvyšší Pán má rozmanité a nesčetné energie, které jsou mimo dosah našich představ; velcí mudrci či osvobozené duše je však po náležitém studiu rozdělili do tří kategorií. Všechny energie jsou viṣṇu-śakti—jsou různými silami Pána Viṣṇua. První druh energie je parā, transcendentální. Živé bytosti — jak již bylo vysvětleno — patří také k vyšší energii. Zbývající energie (hmotné) jsou charakterizovány kvalitou nevědomosti. Když přijde smrt, můžeme buď zůstat v oblasti nižší energie tohoto hmotného světa, nebo se přemístit do energie duchovního světa. Bhagavad-gītā (8.6) tedy uvádí:
тяджатй анте калеварам
там̇ там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣
tyajaty ante kalevaram
taṁ tam evaiti kaunteya
sadā tad-bhāva-bhāvitaḥ
„Каквото състояние на съществуване човек си припомня, когато напуска сегашното си тяло, такова състояние ще постигне в следващия си живот.“
“Každý v příštím životě naprosto jistě dospěje právě do toho stavu bytí, na který bude vzpomínat při opouštění svého nynějšího těla.”
В живота сме свикнали да мислим или за материалната, или за духовната енергия. Как да прехвърлим мислите си от материалната енергия към духовната? Има толкова много литература, която ангажира мислите ни с материална енергия: вестници, списания, романи и т.н. Нашето мислене, в момента погълнато от подобна литература, трябва да бъде насочено към ведическите писания. С тази цел великите мъдреци са написали томове ведическа литература, например Пура̄н̣ите. Пура̄н̣ите не са плод на фантазия. Те са исторически записки. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 20.122) намираме следния стих:
Jsme zvyklí myslet buď na hmotnou, nebo na duchovní energii. Jak můžeme své myšlenky přenést z hmotné energie na duchovní? Je mnoho četby, která naše myšlenky naplňuje hmotnou energií — noviny, časopisy, romány a tak dále. Své myšlení, které je nyní pohroužené do literatury tohoto druhu, musíme přeorientovat na védskou literaturu. Proto velcí mudrci sepsali tolik védských písem, jako například Purāṇy. Purāṇy nejsou výplody představivosti, ale historické záznamy. V Caitanya-caritāmṛtě (Madhya 20.122) se nachází tento verš:
джӣвере кр̣па̄я каила̄ кр̣ш̣н̣а веда-пура̄н̣а
jīvere kṛpāya kailā kṛṣṇa veda-purāṇa
Обусловените души или живите същества със слаба памет са забравили връзката си с Върховния Бог и са потънали в мисли за материални дейности. Кр̣ш̣н̣а̄-дваипа̄яна Вя̄са е оставил огромно количество ведическа литература, за да се прехвърли мисловната сила на хората към духовното небе. Най-напред той разделя Ведите на четири части, след това ги обяснява в Пура̄н̣ите, а за хората с по-ограничени възможности пише Маха̄бха̄рата. Бхагавад-гӣта̄ е част от Маха̄бха̄рата. След това цялата ведическа литература е обобщена във Веда̄нта сӯтра, а като помощно средство за разбиране на Веда̄нта сутра той предлага коментар върху нея, наречен Шрӣмад Бха̄гаватам. Трябва да четем тази ведическа литература. Както умът на материалистите е насочен към четене на вестници, списания и литература, посветена на материални неща, така ние трябва да се насочим към литературата, оставена ни от Вя̄садева. Само така ще е възможно да помним Върховния по време на смъртта. Това е единственият път, посочен от Бога, и Той гарантира резултата: „В това няма съмнение“.
Zapomnětlivé živé bytosti, podmíněné duše, si nevzpomínají na svůj vztah s Nejvyšším Pánem a jsou zahloubané v myšlenkách na hmotné činnosti. S cílem přeorientovat jejich myšlení na duchovní úroveň nám Kṛṣṇa-dvaipāyana Vyāsa předal velké množství védských písem. Nejprve rozdělil Vedy na čtyři, potom je vysvětlil v Purāṇách a pro méně nadané lidi napsal Mahābhāratu, jež obsahuje Bhagavad-gītu. Dále shrnul všechnu védskou literaturu ve Vedānta-sūtře, a aby poskytl vedení budoucím generacím, podal k Vedānta-sūtře přirozený komentář, zvaný Śrīmad-Bhāgavatam. Svou mysl musíme stále zaměstnávat čtením těchto védských písem. Tak jako materialisté zaměstnávají mysl čtením novin, časopisů a mnoha materialistických knih, my se musíme ve čtení přeorientovat na literaturu, kterou nám dal Vyāsadeva; díky tomu pak budeme schopni vzpomínat na Nejvyššího Pána, až budeme umírat. To je jediný postup, který Pán doporučuje, a zároveň ujišťuje, že o výsledku není pochyb.
ма̄м анусмара юдхя ча
маий арпита-мано-буддхир
ма̄м еваиш̣ясй асам̇шаях̣
mām anusmara yudhya ca
mayy arpita-mano-buddhir
mām evaiṣyasy asaṁśayaḥ
„Затова, Арджуна, трябва винаги да мислиш за мен, Кр̣ш̣н̣а, като в същото време следваш предписания си дълг да се сражаваш. С дейности, посветени на мен, с ум и интелигентност, установени върху мен, ти без съмнение ще ме достигнеш“ (Бхагавад-гӣта̄, 8.7).
“Proto bys měl, Arjuno, neustále myslet na Mě v Mé podobě Kṛṣṇy a zároveň konat svou předepsanou povinnost — bojovat. Když své činnosti zasvětíš Mně a soustředíš na Mě svou mysl a inteligenci, bezpochyby ke Mně dospěješ.” (Bg. 8.7)
Кр̣ш̣н̣а не съветва Арджуна да изостави задълженията си и да мисли само за него. Бог никога не предлага нещо непрактично. В този материален свят, за да поддържа тялото си, човек трябва да работи. Според различните видове дейност човешкото общество се разделя на четири социални класи: бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра. Класата на бра̄хман̣ите – интелигенцията, действа по един начин, класата на кш̣атриите – администраторите, действа по друг начин, търговската и работническата класа също изпълняват собствените си специфични задължения. В човешкото общество всеки трябва да работи, за да съществува, независимо дали е работник, търговец, управник, земеделец или принадлежи към висшата класа и е литератор, учен или теолог. Затова Господ казва на Арджуна, че не е нужно да изоставя задълженията си, но докато ги изпълнява, трябва да помни Кр̣ш̣н̣а (ма̄м анусмара). Ако човек не помни Кр̣ш̣н̣а, докато се бори за съществуването си, не е възможно да помни Кр̣ш̣н̣а по време на смъртта. Бог Чайтаня дава същия съвет: кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣ – човек трябва винаги да повтаря имената на Бога. Няма разлика между имената на Бога и самия Бог. Няма разлика между наставлението на Кр̣ш̣н̣а към Арджуна „Помни само мен“ и предписанието на Бог Чайтаня „винаги повтаряй имената на Бог Кр̣ш̣н̣а“. Това е така, защото няма разлика между Кр̣ш̣н̣а и името му. На абсолютен план няма разлика между обекта и неговото обозначение. Затова трябва да практикуваме помненето на Кр̣ш̣н̣а постоянно, двайсет и четири часа в денонощието, като повтаряме имената му и подредим живота и дейностите си така, че да може да го помним винаги.
Kṛṣṇa neradí Arjunovi, aby na Něho pouze vzpomínal a zřekl se svého zaměstnání. Pán nikdy nedoporučuje nic nepraktického. V tomto hmotném světě musí každý pracovat, aby zaopatřil své tělo. Lidská společnost se podle práce dělí na čtyři společenské třídy: brāhmaṇa, kṣatriya, vaiśya a śūdra. Třída brāhmaṇů neboli inteligence pracuje jedním způsobem, třída kṣatriyů, státosprávců, pracuje zase jinak a také třídy obchodníků i dělníků si hledí svých příslušných povinností. Každý člen společnosti, ať je to dělník, obchodník, organizátor nebo farmář — nebo dokonce i když patří k nejvyšší třídě a je spisovatelem, vědcem či teologem, musí pracovat, aby si zajistil živobytí. Pán proto Arjunovi říká, že se nemusí zříkat svého zaměstnání, ale že má při něm pamatovat na Kṛṣṇu (mām anusmara). Pokud se necvičí ve vzpomínání na Kṛṣṇu během svého boje o přežití, nebude schopen na Něho vzpomínat, až přijde smrt. Pán Caitanya radí totéž: kīrtanīyaḥ sadā hariḥ — každý má neustále zpívat Pánova jména. Jména Pána a Pán samotný se od sebe neliší. Pokyny Pána Kṛṣṇy, jenž řekl Arjunovi: “Vzpomínej na Mě,” a výzva Pána Caitanyi: “Neustále zpívejte jména Pána Kṛṣṇy,” tedy znamenají totéž, protože mezi Kṛṣṇou a Jeho jménem není rozdíl. Na absolutní úrovni není rozdíl mezi jménem a jmenovaným. Musíme tedy praktikovat neustálé vzpomínání na Pána, dvacet čtyři hodin denně — zpívat Jeho jména a uzpůsobit své činnosti tak, abychom Ho mohli mít vždy na paměti.
Как да постигнем това? А̄ча̄риите дават следния пример: ако една омъжена жена е привлечена от друг мъж или ако човек има влечение към друга жена, а не към съпругата си, такава привързаност е много силна. Влюбената жена постоянно мисли за любимия си и за срещата с него дори докато шета вкъщи. Тя изпълнява домакинските си задължения много внимателно, така че съпругът ѝ да не заподозре любовта ѝ. По същия начин трябва винаги да помним върховния любим, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, и в същото време грижливо да изпълняваме материалните си задължения. За това е необходима силна любов. Само ако силно обичаме Върховния Бог, можем да изпълняваме дълга си и в същото време да го помним. И тази любов трябва да се развива. Арджуна например винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а. Той е негов вечен придружител, но в същото време е и воин. Кр̣ш̣н̣а не го съветва да изостави битката и да отиде в гората, за да медитира. Когато Кр̣ш̣н̣а описва пред Арджуна системата на йога, Арджуна казва, че за него е невъзможно да я практикува.
Jak je toho možné dosáhnout? Ācāryové uvádějí následující příklad. Když je vdaná žena poutána k jinému muži nebo muž k jiné ženě, než je jeho manželka, je toto pouto velice silné. Takový člověk vždy myslí na svého milovaného. Manželka, která vzpomíná na svého milence, stále myslí na setkání s ním; i při vykonávání svých každodenních domácích povinností. Domácí práce dělá dokonce ještě pečlivěji, aby manžel nevytušil její připoutanost k někomu jinému. Podobně bychom měli vždy vzpomínat na největšího milence, Śrī Kṛṣṇu, a zároveň svědomitě plnit své hmotné povinnosti. K tomu je třeba silného láskyplného cítění. Pokud intenzívně pociťujeme lásku k Nejvyššímu Pánu, není pro nás těžké plnit svou povinnost a zároveň na Pána vzpomínat. Tento láskyplný cit však musíme vyvinout. Arjuna například myslel na Kṛṣṇu neustále; byl Kṛṣṇovým stálým společníkem, ale zároveň byl bojovník. Pán Kṛṣṇa mu neradil, aby přestal bojovat a odešel meditovat do lesa. Když mu Kṛṣṇa popisoval systém yogy, Arjuna řekl, že takový postup nedokáže následovat.
йо 'ям̇ йогас твая̄ проктах̣
са̄мйена мадхусӯдана
етася̄хам̇ на пашя̄ми
чан̃чалатва̄т стхитим̇ стхира̄м
sāmyena madhusūdana
etasyāhaṁ na paśyāmi
cañcalatvāt sthitiṁ sthirām
„Арджуна каза: О, Мадхусӯдана, йога системата, която ми описа накратко, е неприложима и непосилна за мен, защото умът ми е неспокоен и неустойчив“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.33).
“Arjuna prohlásil: Ó Madhusūdano, systém yogy, který jsi shrnul, se mi zdá nepraktický a nezvládnutelný, protože mysl stále těká a nevydrží v klidu.” (Bg. 6.33)
Но Господ отговаря:
Pán však říká:
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юкта-тамо матах̣
mad-gatenāntar-ātmanā
śraddhāvān bhajate yo māṁ
sa me yukta-tamo mataḥ
„От всички йогӣ този, който с голяма вяра винаги пребивава в мен, мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене, е най-интимно свързан с мен в йога и е над всички. Това е моето мнение“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.47). Този, който винаги мисли за Върховния Бог, е най-велик йогӣ, най-съвършен гя̄нӣ и в същото време най-великият предан. По-нататък Господ казва на Арджуна, че като кш̣атрия той не може да откаже сражение. Но ако се сражава, помнейки Кр̣ш̣н̣а, и в момента на смъртта ще помни Кр̣ш̣н̣а. Това изисква пълна отдаденост в трансценденталното любовно служене на Бога.
“Ze všech yogīnů je ten, který se ke Mně neustále upíná s velkou vírou a v nitru myslí na Mě a který Mi prokazuje transcendentální láskyplnou službu, se Mnou nejdůvěrněji spojen yogou a stojí ze všech nejvýše. To je Můj názor.” (Bg. 6.47) Ten, kdo vždy myslí na Nejvyššího Pána, je tedy zároveň největší yogī, nejpokročilejší jñānī a nejdokonalejší oddaný. Pán dále říká, že Arjuna se jakožto kṣatriya nemůže zříci boje, ale pokud bude bojovat a pamatovat přitom na Kṛṣṇu, bude na Něho schopen vzpomínat i ve chvíli své smrti. Je však nutné prokazovat transcendentální láskyplnou službu Pánu s postojem naprostého sebeodevzdání.
В действителност ние работим не с тялото, а с ума и интелигентността си. Ако умът и интелигентността постоянно са погълнати от мисли за Върховния Бог, тогава естествено и сетивата ще са заети в негово служене. Външно дейностите на сетивата остават същите, но съзнанието се променя. Бхагавад-гӣта̄ учи как човешкият ум и интелигентност изцяло да се потопят в мисли за Бога. Това дава възможност на човека да се пренесе в Божието царство. Ако умът е зает със служене на Кр̣ш̣н̣а, и сетивата естествено започват да му служат. Това е изкуството и тайната на Бхагавад-гӣта̄ – пълно потапяне в мисли за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.
Ve skutečnosti nejednáme tělem, ale myslí a inteligencí. Jsou-li tedy inteligence a mysl neustále zaměstnány myšlením na Nejvyššího Pána, smysly Mu budou přirozeně také sloužit. Bhagavad-gītā nás učí, jak zcela zaujmout mysl a inteligenci myšlenkami na Pána. Pokud to dokážeme, budeme se moci přemístit do Pánova království. Být zcela zahloubán v myšlenkách na Śrī Kṛṣṇu je umění a zároveň tajemství Bhagavad-gīty.
Съвременният човек положи неимоверни усилия да достигне Луната, но не полага кой знае какви усилия да се издигне духовно. Ако някой има да живее още петдесет години, той трябва да използва този кратък период от време, за да развие способността постоянно да мисли за Бога, Върховната Личност. Тази практика е методът на предаността:
Moderní člověk vynakládá nesmírné úsilí na to, aby doletěl na Měsíc, ale nevidíme, že by právě tak usiloval o své duchovní povznesení. Jestliže má někdo před sebou padesát let života, měl by tento krátký čas strávit tím, že se bude cvičit ve vzpomínání na Nejvyšší Osobnost Božství. To je metoda oddané služby:
смаран̣ам̇ па̄да-севанам
арчанам̇ ванданам̇ да̄сям̇
сакхям а̄тма-ниведанам
smaraṇaṁ pāda-sevanam
arcanaṁ vandanaṁ dāsyaṁ
sakhyam ātma-nivedanam
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.23)
(Śrīmad-Bhāgavatam 7.5.23)
Тези девет начина на действие, от които най-лесният е шраван̣ам̇, слушане на Бхагавад-гӣта̄ от осъзната личност, ще обърнат мислите на човека към Върховното същество. Това ще доведе до помнене на Бога и ще му позволи при напускане на тялото да получи духовно тяло, единствено подходящо за общуване с Върховния Бог.
Těchto devět procesů, z nichž nejsnadnější je śravaṇam — naslouchání Bhagavad-gītě od realizované osoby — obrátí člověka k myšlenkám na Nejvyšší Bytost. To ho povede ke vzpomínání na Nejvyššího Pána a umožní mu po opuštění svého těla získat duchovního tělo, ve kterém se bude moci s Nejvyšším Pánem stýkat.
По-нататък Господ казва:
Pán dále říká:
четаса̄ на̄ня-га̄мина̄
парамам̇ пуруш̣ам̇ дивям̇
я̄ти па̄ртха̄нучинтаян
cetasā nānya-gāminā
paramaṁ puruṣaṁ divyaṁ
yāti pārthānucintayan
„Този, който медитира върху мен, Върховната Божествена Личност, съсредоточил ума си в това да ме помни, без да се отклонява от пътя, той, о, Арджуна, със сигурност ще ме достигне“ (Бхагавад-гӣта̄, 8.8).
“Ten, kdo o Mně medituje jako o Nejvyšší Osobnosti Božství, jehož mysl je neustále pohroužena ve vzpomínkách na Mě a neodbíhá, Mě zaručeně dosáhne, Pārtho.” (Bg. 8.8)
Това не е много труден метод, но трябва да се научи от опитна личност. Тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – обърнете се към личност, която вече практикува. Умът непрекъснато скача от едно на друго и човек трябва с практика да го съсредоточи върху формата на Върховния Бог, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, или върху звука на името му. По природа умът е неспокоен и се лута в различни посоки, но той може да намери покой в звуковата вибрация на Кр̣ш̣н̣а. Медитирайки върху парамам̇ пуруш̣ам, Върховната Божествена Личност, в духовното царство, в духовното небе, човек ще го достигне. Пътищата и начините за окончателно осъзнаване, за крайния успех, са посочени в Бхагавад-гӣта̄ и вратите на това знание са отворени за всекиго. Никой не е оставен отвън. Хората от всички съсловия могат да отидат при Кр̣ш̣н̣а, като мислят за него, защото мисленето и слушането за Бога е възможно за всекиго.
Není to obtížný proces; je však nutné učit se od zkušené osoby. Tad vijñānārthaṁ sa gurum evābhigacchet — je třeba se obrátit na toho, kdo již tuto metodu praktikuje. Naše mysl neustále těká z jednoho místa na druhé. My se však musíme učit soustředit ji vždy na podobu Nejvyššího Pána, Śrī Kṛṣṇy, či na znění Jeho jména. Mysl je svou přirozeností neklidná a létá z místa na místo, ale může být upřena na zvukovou vibraci “Kṛṣṇa”. Takto je nutné meditovat o paramaṁ puruṣam, Nejvyšším Pánovi, Osobnosti Božství, který sídlí v duchovním království, duchovním nebi, a tak k Němu dospět. Bhagavad-gītā popisuje cesty a prostředky k dosažení konečné realizace a dveře k tomuto poznání jsou otevřené všem. Nikomu není bráněno ve vstupu. K Pánu Kṛṣṇovi mohou myšlením na Něho dospět lidé všech tříd, neboť naslouchat o Něm a myslet na Něho může kdokoliv.
По-нататък Господ казва (Бхагавад-гӣта̄, 9.32 – 33):
Pán dále říká (Bg. 9.32-33):
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо вайшя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим
ye ’pi syuḥ pāpa-yonayaḥ
striyo vaiśyās tathā śūdrās
te ’pi yānti parāṁ gatim
бхакта̄ ра̄джарш̣аяс татха̄
анитям асукхам̇ локам
имам̇ пра̄пя бхаджасва ма̄м
bhaktā rājarṣayas tathā
anityam asukhaṁ lokam
imaṁ prāpya bhajasva mām
Дори търговецът, падналата жена, работникът или човешките същества с най-ниско обществено положение могат да достигнат Върховния. Не е нужна високо развита интелигентност. Същественото е, че всеки, възприел принципите на бхакти йога и Върховния Бог като суммум бонум в живота, тоест като най-висша и крайна цел, може да достигне Бога в духовното небе. Ако приеме изложените в Бхагавад-гӣта̄ принципи, човек ще направи живота си съвършен и ще разреши окончателно всичките си проблеми. Това е същността на Бхагавад-гӣта̄.
Tímto Pán prohlašuje, že dokonce i obchodník, pokleslá žena, dělník nebo i lidské bytosti na té nejnižší úrovni života mohou dosáhnout Nejvyššího. Není k tomu nutná vysoce vyvinutá inteligence — každý, kdo přijme princip bhakti-yogy a uzná Nejvyššího za summum bonum života, za konečný cíl, se může s Pánem setkat v duchovním nebi. Pokud přijme za své zásady vyhlášené v Bhagavad-gītě, může svůj život dovést k dokonalosti a jednou provždy vyřešit všechny problémy, které jsou s ním spojené. To je podstata celé Bhagavad-gīty.
В заключение трябва да кажем, че Бхагавад-гӣта̄ е трансцендентална литература, която трябва да се чете много внимателно. Гӣта̄-ша̄страм идам̇ пун̣ям̇ ях̣ пат̣хет праятах̣ пума̄н – ако наставленията на Бхагавад-гӣта̄ се следват както трябва, това гарантира освобождение от всички страдания и тревоги в живота. Бхая-шока̄ди-варджитах̣. Човек ще се освободи от страховете в този живот и следващият му живот ще бъде духовен (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя, 1).
Závěrem můžeme říci, že Bhagavad-gītā je transcendentální písmo, které je třeba číst velmi pozorně. Gītā-śāstram idaṁ puṇyaṁ yaḥ paṭhet prayataḥ pumān — pokud se někdo náležitě řídí pokyny Bhagavad-gīty, může být osvobozen od všeho strádání a úzkosti. Bhaya-śokādi-varjitaḥ. V tomto životě se zbaví všeho strachu a jeho další život bude duchovní. (Gītā-māhātmya 1)
Има и друго предимство:
Je tu i další výhoda:
пра̄н̣а̄я̄ма-парася ча
наива санти хи па̄па̄ни
пӯрва-джанма-кр̣та̄ни ча
prāṇāyāma-parasya ca
naiva santi hi pāpāni
pūrva-janma-kṛtāni ca
„Ако някой чете Бхагавад-гӣта̄ много искрено и с необходимата сериозност, по Божията милост последиците от миналите му грехове няма да действат върху него“ (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя, 2). В последната част на Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Бог заявява:
“Čte-li někdo Bhagavad-gītu velice upřímně a se vší vážností, pak na něho milostí Pána nebudou působit reakce za jeho dřívější špatné činy.” (Gītā-māhātmya 2) V poslední části Bhagavad-gīty (18.66) Pán důrazně prohlašuje:
ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа
ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо
мокш̣айш̣я̄ми ма̄ шучах̣
mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja
ahaṁ tvāṁ sarva-pāpebhyo
mokṣayiṣyāmi mā śucaḥ
„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай!“ По този начин Бог поема пълна отговорност за всекиго, който му се отдаде, и го предпазва от всички греховни последици.
“Zřekni se všech druhů náboženství a odevzdej se Mně. Já tě osvobodím od všech následků hříšného jednání. Neboj se.” Pán za toho, kdo se Mu odevzdá, přebírá veškerou zodpovědnost a zabezpečuje ho před všemi reakcemi za spáchané hříchy.
джала-сна̄нам̇ дине дине
сакр̣д гӣта̄мр̣та-сна̄нам̇
сам̇са̄ра-мала-на̄шанам
jala-snānaṁ dine dine
sakṛd gītāmṛta-snānaṁ
saṁsāra-mala-nāśanam
„Човек може да се къпе всеки ден, но ако само веднъж се изкъпе в святата вода на Бхагавад-гӣта̄, подобно на свещената вода от Ганг, изцяло ще се пречисти от материалните си замърсявания“ (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя, 3).
“Člověk se může denně očišťovat koupelí ve vodě, ale když se byť jen jednou vykoupe v posvátné ganžské vodě Bhagavad-gīty, zcela ho to zbaví špíny hmotného života.” (Gītā-māhātmya 3)
ким аняих̣ ша̄стра-вистараих̣
я̄сваям̇ падмана̄бхася
мукха-падма̄д виних̣ср̣та̄
kim anyaiḥ śāstra-vistaraiḥ
yā svayaṁ padmanābhasya
mukha-padmād viniḥsṛtā
Понеже Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Бога, Върховната Личност, не е нужно да четем друга ведическа литература. Достатъчно е внимателно и редовно да слушаме и четем Бхагавад-гӣта̄. В сегашната епоха хората до такава степен са погълнати от материални дейности, че не е възможно да прочетат цялата ведическа литература. Но това не е необходимо. Тази единствена книга, Бхагавад-гӣта̄, е достатъчна, защото тя е същността на цялата ведическа литература и най-вече, защото е изречена от Бога, Върховната Личност (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя, 4).
Jelikož Bhagavad-gītu přednesl Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, není třeba číst žádná jiná védská písma. Stačí pozorně a pravidelně poslouchat a číst Bhagavad-gītu. V současném věku jsou lidé natolik zabráni do světských činností, že není možné, aby četli veškerou védskou literaturu. Není to však ani nutné. Tato jediná kniha, Bhagavad-gītā, úplně stačí, protože je esencí všech védských písem a zvláště proto, že ji přednesl Nejvyšší Pán, Osobnost Božství. (Gītā-māhātmya 4)
Както се казва:
Je řečeno:
виш̣н̣у-вактра̄д виних̣ср̣там
гӣта̄-ган̇годакам̇ пӣтва̄
пунар джанма на видяте
viṣṇu-vaktrād viniḥsṛtam
gītā-gaṅgodakaṁ pītvā
punar janma na vidyate
„Ако пие вода от Ганг, човек постига спасение, а какво да говорим за този, който пие от нектара на Бхагавад-гӣта̄. Тя е истинският нектар на Маха̄бха̄рата и е изговорена от самия Бог Кр̣ш̣н̣а, изначалният Виш̣н̣у“ (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя, 5). Бхагавад-гӣта̄ идва от устата на Върховната Божествена Личност, а за Ганг се казва, че извира от лотосовите му нозе. Разбира се, няма разлика между устата и нозете на Върховния Бог, но един безпристрастен анализ ни показва, че Бхагавад-гӣта̄ има по-голяма сила дори от водата на Ганг.
“Ten, kdo pije vodu Gangy, dosáhne osvobození — což potom ten, kdo pije nektar Bhagavad-gīty? Bhagavad-gītā je koncentrovaným nektarem Mahābhāraty a pronesl ji samotný Pán Kṛṣṇa, původní Viṣṇu.” (Gītā-māhātmya 5) Bhagavad-gītā přichází z úst Nejvyšší Osobnosti Božství a Ganga vyvěrá z lotosových nohou Pána. Mezi ústy a nohama Nejvyššího Pána není samozřejmě žádný rozdíl, ale nezaujatým zkoumáním zjistíme, že Bhagavad-gītā je dokonce ještě důležitější než voda Gangy.
догдха̄ гопа̄ла-нанданах̣
па̄ртхо ватсах̣ су-дхӣр бхокта̄
дугдхам̇ гӣта̄мр̣там̇ махат
dogdhā gopāla-nandanaḥ
pārtho vatsaḥ su-dhīr bhoktā
dugdhaṁ gītāmṛtaṁ mahat
„Този Гӣтопаниш̣ад, Бхагавад-гӣта̄, същността на всички Упаниш̣ади, може да бъде сравнен с крава, а Бог Кр̣ш̣н̣а, прочутото пастирче, дои тази крава. Арджуна е сравнен с теленце. Учените хора и чистите предани трябва да пият нектарното мляко на Бхагавад-гӣта̄“ (Гӣта̄-ма̄ха̄тмя, 6).
“Tato Gītopaniṣada — Bhagavad-gītā, esence všech Upaniṣad — je jako kráva a Pán Kṛṣṇa, jenž je proslulý jako pasáček, ji dojí. Arjuna je jako telátko a nektarové mléko Bhagavad-gīty je nápojem velkých učenců a čistých oddaných.” (Gītā-māhātmya 6)
еко дево девакӣ-путра ева
еко мантрас тася на̄ма̄ни я̄ни
карма̄пй екам̇ тася девася сева̄
eko devo devakī-putra eva
eko mantras tasya nāmāni yāni
karmāpy ekaṁ tasya devasya sevā
(Гӣта̄ ма̄ха̄тмя, 7)
(Gītā-māhātmya 7)
В наши дни хората силно желаят да имат едно свещено писание, един Бог, една религия, едно знание. Затова екам̇ ша̄страм̇ девакӣ-путра-гӣтам – нека има едно писание за целия свят – Бхагавад-гӣта̄. Еко дево девакӣ-путра ева – нека има един Бог за целия свят – Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Еко мантрас тася на̄ма̄ни – да има един химн, една мантра, една молитва – повтарянето на неговото име: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Карма̄пи екам̇ тася девася сева̄ – и нека има само една дейност – служенето на Бога, Върховната Личност.
Svět se musí z Bhagavad-gīty poučit. Ekaṁ śāstraṁ devakī-putra-gītam, nechť je tedy jedno společné písmo pro celý svět: Bhagavad-gītā. Eko devo devakī-putra eva — nechť je jeden Bůh pro celý svět: Śrī Kṛṣṇa. Eko mantras tasya nāmāni yāni — a jedna mantra, jedna modlitba, zpívání Jeho jména: Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare / Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare. Karmāpy ekaṁ tasya devasya sevā — a nechť existuje jen jedna činnost: služba Nejvyšší Osobnosti Božství.
Ученическата приемственост
Učednická posloupnost
Евам̇ парампара̄-пра̄птам имам̇ рāджарш̣айо видух̣ (Бхагавад-гӣта̄, 4.2). Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е идва до нас чрез тази ученическа приемственост:
Evaṁ paramparā-prāptam imaṁ rājarṣayo viduḥ. (Bhagavad-gītā 4.2) Bhagavad-gītā taková, jaká je, se k nám dostává prostřednictvím této učednické posloupnosti:
1. Кр̣ш̣н̣а
2. Брахма̄
3. На̄рада
4. Вя̄са
5. Мадхва
6. Падмана̄бха
7. Нр̣хари
8. Ма̄дхава
9. Акш̣обхя
10. Джая Тӣртха
11. Гя̄насиндху
12. Дая̄нидхи
13. Видя̄нидхи
14. Ра̄джендра
15. Джаядхарма
16. Пуруш̣оттама
17. Брахман̣я Тӣртха
18. Вя̄са Тӣртха
19. Лакш̣мӣпати
20. Ма̄дхавендра Пурӣ
21. Ӣшвара Пурӣ, (Нитя̄нанда, Адвайта)
22. Бог Чайтаня
23. Рӯпа, (Сварӯпа, Сана̄тана)
24. Рагхуна̄тха, Джӣва
25. Кр̣ш̣н̣ада̄са
26. Нароттама
27. Вишвана̄тха
28. (Баладева), Джаганна̄тха
29. Бхактивинода
30. Гауракишора
31. Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ
32. А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупа̄да
1. Kṛṣṇa
2. Brahmā
3. Nārada
4. Vyāsa
5. Madhva
6. Padmanābha
7. Nṛhari
8. Mādhava
9. Akṣobhya
10. Jaya Tīrtha
11. Jñānasindhu
12. Dayānidhi
13. Vidyānidhi
14. Rājendra
15. Jayadharma
16. Puruṣottama
17. Brahmaṇya Tīrtha
18. Vyāsa Tīrtha
19. Lakṣmīpati
20. Mādhavendra Purī
21. Īśvara Purī, (Nityānanda, Advaita)
22. Lord Caitanya
23. Rūpa, (Svarūpa, Sanātana)
24. Raghunātha, Jīva
25. Kṛṣṇadāsa
26. Narottama
27. Viśvanātha
28. (Baladeva), Jagannātha
29. Bhaktivinoda
30. Gaurakiśora
31. Bhaktisiddhānta Sarasvatī
32. A. C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda