Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 9.6
Текст
ва̄юх̣ сарватра-го маха̄н
татха̄ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
мат-стха̄нӣтй упадха̄рая
Дума по дума
ятха̄ – както; а̄ка̄ша-стхитах̣ – разположен в небето; нитям – винаги; ва̄юх̣ – вятърът; сарватра-гах̣ – духа навсякъде; маха̄н – велик; татха̄ – по същия начин; сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всички сътворени същества; мат-стха̄ни – разположени в мен; ити – така; упадха̄рая – опитай се да разбереш.
Превод
Разбери, че както силният вятър, духащ навсякъде, остава винаги в небето, така и всички сътворени същества остават в мен.
Пояснение
За хората е почти невъзможно да проумеят как огромното материално творение се намира в Бога. Но Той ни дава подходящ пример. Небето е най-голямото проявление, което бихме могли да възприемем. А в това небе вятърът, въздухът като цяло, е най-голямото проявление в космичния свят. Движението на въздуха оказва влияние върху всяко движение. Но макар и огромен, вятърът остава разположен в небето; той не е отвъд небето. Така всички удивителни космични проявления съществуват по върховната воля на Бога и са подчинени на тази върховна воля. Както обикновено казваме, дори стръкчето трева не помръдва без волята на Бога, Върховната Личност. Всичко се движи по негово желание; и по негово желание всичко е сътворявано, всичко е поддържано и всичко е унищожавано. Но Той остава настрана от всичко, както небето няма нищо общо с дейностите на вятъра.
В Упаниш̣адите се казва: яд-бхӣш̣а̄ ва̄тах̣ павате – „Вятърът духа от страх пред Върховния Бог“ (Тайттирӣя Упаниш̣ад, 2.8.1). В Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад (3.8.9) се казва: етася ва̄ акш̣арася праша̄сане га̄рги сӯря-чандрамасау-видхр̣тау тиш̣т̣хата етася ва̄ акш̣арася праша̄сане га̄рги дя̄в-а̄пр̣тхивяу видхр̣тау тиш̣т̣хатах̣ – „Луната, Слънцето и другите планети се движат по висшата воля и надзора на Върховната Божествена Личност“. Брахма сам̇хита̄ (5.52) добавя:
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
Това е описание на движението на Слънцето. Казва се, че Слънцето е едното око на Бога и има огромната сила да разпръсква топлина и светлина. И въпреки това се движи в очертаната си орбита по върховната заповед и воля на Говинда. Ето как във ведическата литература откриваме доказателства, че материалното проявление, което ни изглежда огромно и великолепно, е под пълния контрол на Върховната Божествена Личност. Това ще бъде обяснено в следващите стихове на тази глава.