Хората без вяра не могат да следват пътя на преданото служене – това е смисълът на този стих. Вярата се пробужда при общуване с предани. Злочестите, дори да чуят от велики личности твърденията на ведическата литература, пак не вярват в Бога. Поради нерешителност те не могат да бъдат устойчиви в преданото служене. Ето защо вярата е най-важният фактор за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва – вярата представлява дълбоко убеждение в това, че просто със служене на Върховния Бог, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, може да се постигне пълно съвършенство. Това се нарича истинска вяра. Както се потвърждава и в Шрӣмад Бха̄гаватам (4.31.14):

„Поливайки корените на едно дърво, човек подхранва клоните, вейките и листата му; когато дава храна на стомаха си, всички сетива на тялото са удовлетворени. По същия начин, с трансцендентално служене на Върховния, той естествено удовлетворява полубоговете и другите живи същества.“ Ето защо, след като прочете Бхагавад-гӣта̄, човек трябва да приеме заключението ѝ: да изостави всички други занимания и да се посвети на служене на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Убедеността в тази житейска философия се нарича вяра.

Методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание представлява развиване на тази вяра. Има три категории Кр̣ш̣н̣а осъзнати личности. Към третата категория принадлежат тези, които нямат вяра. Макар формално да се занимават с предано служене, те не могат да достигнат съвършенство. Най-вероятно след известно време ще отпаднат от пътя. Дори и да служат, понеже нямат дълбоко убеждение и вяра, за тях е трудно да останат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В нашата мисионерска дейност е имало случаи, при които някои хора идват, заемат се с Кр̣ш̣н̣а съзнание с някакъв скрит мотив и веднага щом се почувстват малко по-добре в икономическо отношение, изоставят метода и поемат отново стария път. Единствено с вяра може да се напредне в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който е добре запознат с литературата на преданото служене и е достигнал нивото на твърдата вяра, принадлежи към първата категория личности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Към втората категория спадат тези, които не разбират много добре писанията за предаността, но имат твърда вяра, че кр̣ш̣н̣а-бхакти, служенето на Кр̣ш̣н̣а, е най-добрият път, и с тази вяра приемат метода. Така те стоят по-високо от третата категория предани, които нямат нито съвършено знание върху писанията, нито истинска вяра, но с общуване и искреност се опитват да следват метода. Третокласният предан има шанс да пропадне, второкласният не пада, а за първокласния няма никаква опасност от пропадане. Принадлежащият към първата категория със сигурност ще напредва и накрая ще достигне целта. Що се отнася до преданите от третата категория, въпреки вярата, че преданото служене е много хубаво, те все още не са придобили достатъчно знание за Кр̣ш̣н̣а от писания като Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. Понякога тези третокласни предани проявяват склонност към карма йога и гя̄на йога, понякога са притеснени, но веднага щом влиянието на карма и гя̄на йога бъде преодоляно, те стават първокласни или второкласни предани. И вярата в Кр̣ш̣н̣а също преминава през три етапа; те са описани в Шрӣмад Бха̄гаватам. Трите нива на привързаност също са обяснени в Единайсета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Тези, които, дори след като чуят за Кр̣ш̣н̣а и достойнствата на преданото служене, остават без вяра и мислят, че това е само възхвала, намират пътя за много труден, макар привидно да се занимават с предано служене. За тях надеждата да постигнат съвършенство, е нищожна. Ето защо вярата е изключително важна при преданото служене.