ТЕКСТ 15
TEXT 15
Текст
Texte
яджанто ма̄м упа̄сате
екатвена пр̣тхактвена
бахудха̄ вишвато-мукхам
yajanto mām upāsate
ekatvena pṛthaktvena
bahudhā viśvato-mukham
Дума по дума
Synonyms
гя̄на-ягйена – посветени на знанието; ча – също; апи – несъмнено; анйе – другите; яджантах̣ – жертвено; ма̄м – мен; упа̄сате – обожава; екатвена – в единство; пр̣тхактвена – в двойственост; бахудха̄ – в многообразие; вишватах̣-мукхам – и във вселенската форма.
jñāna-yajñena: par la culture de la connaissance; ca: aussi; api: certes; anye: d’autres; yajantaḥ: en sacrifiant; mām: Moi; upāsate: adorent; ekatvena: dans l’unité; pṛthaktvena: dans la dualité; bahudhā: dans la diversité; viśvataḥ-mukham: et dans la forme universelle.
Превод
Translation
А други, чието жертвоприношение е развиване на знание, обожават Върховния Бог като единен и единствен, като множествено проявен и във вселенската му форма.
D’autres, dont le sacrifice consiste à cultiver le savoir, adorent le Seigneur Suprême en tant que l’un sans second, l’Être qui Se manifeste en une multiplicité de formes, ou encore la forme universelle.
Пояснение
Purport
Този стих е обобщение на предишните стихове. Господ казва на Арджуна, че Кр̣ш̣н̣а осъзнатите не се интересуват от нищо друго, освен от Кр̣ш̣н̣а и са наричани маха̄тма̄. Обаче има личности, които не се намират в положението на маха̄тма̄, но също обожават Кр̣ш̣н̣а по различни начини. Някои от тях вече бяха описани – нещастните, финансово затруднените, любопитните и търсещите знание. Но има и други, които стоят още по-ниско, и те се разделят на три групи: (1) почитащи самите себе си като едно с Върховния Бог; (2) такива, които си измислят някаква форма на Бога и я почитат; и (3) такива, които приемат вселенската форма на Бога, вишва-рӯпа, и я обожават. От гореспоменатите три групи най-нискостоящи са тези, които почитат себе си като Върховния, мислейки се за монисти; те са мнозинството. Това също е вид обожание на Бога, защото те осъзнават, че не са материално тяло, а трансцендентална душа; поне това разбиране преобладава. Обикновено имперсоналистите обожават Бога по този начин. Втората група включва тези, които почитат полубоговете и по силата на въображението си смятат, че всяка форма е форма на Върховния. И третата група включва тези, които не могат да възприемат нищо извън проявлението на материалната вселена. Те приемат Вселената за най-висшия организъм или същество и я почитат. Вселената е също форма на Бога.
Ce verset complète ceux qui le précèdent. Kṛṣṇa vient d’expliquer à Arjuna que les mahātmās sont des hommes purement conscients de Sa personne et ne vivant que pour Lui. Il existe cependant des êtres qui, sans être des mahātmās, L’adorent eux aussi, de façon différente. Certains ont déjà été décrits: le malheureux, le curieux, l’homme en quête de richesse et celui qui cultive le savoir. Mais, à un niveau moins élevé, on distingue trois autres groupes: 1) celui qui s’identifie au Seigneur Suprême et rend un culte à sa propre personne; 2) celui qui adore une forme de Dieu née de sa propre imagination; 3) celui qui voue un culte à la viśva-rūpa, la forme universelle du Seigneur Suprême. D’entre ces trois catégories, la moins élevée, qui est aussi la plus répandue, rassemble tous ceux qui, sous le nom de monistes, se prennent pour Dieu et, dans cet esprit, rendent un culte à leur propre personne. Ce culte de soi, ordinairement pratiqué par les impersonnalistes, peut être considéré comme une manière d’adorer Dieu, car, au moins, ceux qui l’adoptent ont conscience d’être des âmes spirituelles et non des corps de matière. La seconde catégorie comprend les adorateurs des devas, ceux qui, par pure imagination, considèrent toute forme comme étant celle du Seigneur. Et la troisième catégorie est composée des hommes qui, étant incapables de concevoir qu’il puisse y avoir quelque chose au-delà de notre univers – qui, du reste, est aussi une forme du Seigneur – voient en lui l’organisme suprême et, à ce titre, lui rendent un culte.