ТЕКСТ 15
TEXT 15
Текст
Texto
яджанто ма̄м упа̄сате
екатвена пр̣тхактвена
бахудха̄ вишвато-мукхам
yajanto mām upāsate
ekatvena pṛthaktvena
bahudhā viśvato-mukham
Дума по дума
Palabra por palabra
гя̄на-ягйена – посветени на знанието; ча – също; апи – несъмнено; анйе – другите; яджантах̣ – жертвено; ма̄м – мен; упа̄сате – обожава; екатвена – в единство; пр̣тхактвена – в двойственост; бахудха̄ – в многообразие; вишватах̣-мукхам – и във вселенската форма.
Превод
Traducción
А други, чието жертвоприношение е развиване на знание, обожават Върховния Бог като единен и единствен, като множествено проявен и във вселенската му форма.
Otros, que hacen sacrificio mediante el cultivo de conocimiento, adoran al Señor Supremo como aquel que no tiene igual, como aquel que se ha diversificado en muchos, y como la forma universal.
Пояснение
Significado
Този стих е обобщение на предишните стихове. Господ казва на Арджуна, че Кр̣ш̣н̣а осъзнатите не се интересуват от нищо друго, освен от Кр̣ш̣н̣а и са наричани маха̄тма̄. Обаче има личности, които не се намират в положението на маха̄тма̄, но също обожават Кр̣ш̣н̣а по различни начини. Някои от тях вече бяха описани – нещастните, финансово затруднените, любопитните и търсещите знание. Но има и други, които стоят още по-ниско, и те се разделят на три групи: (1) почитащи самите себе си като едно с Върховния Бог; (2) такива, които си измислят някаква форма на Бога и я почитат; и (3) такива, които приемат вселенската форма на Бога, вишва-рӯпа, и я обожават. От гореспоменатите три групи най-нискостоящи са тези, които почитат себе си като Върховния, мислейки се за монисти; те са мнозинството. Това също е вид обожание на Бога, защото те осъзнават, че не са материално тяло, а трансцендентална душа; поне това разбиране преобладава. Обикновено имперсоналистите обожават Бога по този начин. Втората група включва тези, които почитат полубоговете и по силата на въображението си смятат, че всяка форма е форма на Върховния. И третата група включва тези, които не могат да възприемат нищо извън проявлението на материалната вселена. Те приемат Вселената за най-висшия организъм или същество и я почитат. Вселената е също форма на Бога.
Este verso constituye el resumen de los versos anteriores. El Señor le dice a Arjuna que aquellos que solo siguen el proceso de conciencia de Kṛṣṇa y que no conocen nada aparte de Kṛṣṇa, reciben el nombre de mahātmās; sin embargo, hay otras personas que no están precisamente en la posición de mahātmā, pero que también adoran a Kṛṣṇa, aunque de diferentes maneras. A algunos de ellos ya se los ha descrito como los afligidos, los necesitados, los indagadores y aquellos que se dedican al cultivo de conocimiento. Pero hay otros que son aún más bajos, y a ellos se los divide en tres grupos: (1) aquel que se adora a sí mismo considerando que él y el Señor Supremo son uno, (2) aquel que inventa una forma del Señor Supremo y la adora, y (3) aquel que acepta la forma universal, el viśva-rūpa de la Suprema Personalidad de Dios, y la adora. De estos tres, los más bajos de todos, aquellos que se adoran a sí mismos como el Señor Supremo y que creen que son monistas, son los que más abundan. Esa gente cree que es el Señor Supremo, y en ese estado de conciencia se adoran a sí mismos. Esto también es un tipo de adoración de Dios, pues ellos pueden entender que no son el cuerpo material sino que de hecho son alma espiritual; al menos ese sentido impera. Por lo general, los impersonalistas adoran al Señor Supremo de ese modo. La segunda clase comprende a los adoradores de los semidioses, aquellos que, mediante la imaginación, consideran que cualquier forma es la forma del Señor Supremo. Y la tercera clase comprende a aquellos que no pueden concebir nada más allá de la manifestación de este universo material. Ellos consideran que el universo es la entidad u organismo supremo, y lo adoran. El universo también es una forma del Señor.