ТЕКСТ 14
TEXT 14
Текст
Tekstas
ятанташ ча др̣д̣ха-врата̄х̣
намасянташ ча ма̄м̇ бхактя̄
нитя-юкта̄ упа̄сате
yatantaś ca dṛḍha-vratāḥ
namasyantaś ca māṁ bhaktyā
nitya-yuktā upāsate
Дума по дума
Synonyms
сататам – винаги; кӣртаянтах̣ – възпяват; ма̄м – за мен; ятантах̣ – напълно устремени; ча – също; др̣д̣ха-врата̄х̣ – с решителност; намасянтах̣ – отдават почит; ча – и; ма̄м – мен; бхактя̄ – с преданост; нитя-юкта̄х̣ – постоянно заети; упа̄сате – обожават.
Превод
Translation
Тези велики души постоянно възпяват моето величие, действат решително и целеустремено, покланят ми се и ме обожават с преданост.
Visad šlovindamos Mane, ryžtingai siekdamos tikslo, nusilenkdamos Man, didžiosios sielos be paliovos su pasiaukojimu garbina Mane.
Пояснение
Purport
Обикновеният човек не може да стане маха̄тма̄ просто като му се удари печат за това. Качествата на един маха̄тма̄ са описани тук: той винаги възпява величието на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Той няма други занимания. Постоянно е зает с възхвала на Бога. Казано другояче, той не е имперсоналист. Когато става дума за възхвала, тя е насочена към Върховния Бог, към неговото свято име, неговата вечна форма, трансценденталните му качества и необикновени забавления. Маха̄тма̄ възхвалява всичко това и така се привързва към Върховната Божествена Личност.
KOMENTARAS: Paprasto žmogaus nepadarysi mahātma, nors ir paženklintum jį tokiu antspaudu. Čia išvardintos mahātmos savybės: jis visada šlovina Dievo Asmenį, Aukščiausiąjį Viešpatį Kṛṣṇą, ir neturi kito užsiėmimo. Jis visada šlovina Viešpatį, nes nėra impersonalistas. Šlovinant Aukščiausiąjį Viešpatį reikia aukštinti Jo šventąjį vardą, amžiną pavidalą, transcendentines savybes ir Jo nepaprastas pramogas. Visa tai reikia šlovinti; vadinasi, tai darantis mahātma yra prisirišęs prie Aukščiausiojo Dievo Asmens.
Този, който е привързан към безличностния аспект на Бога, брахмаджьоти, не е описан като маха̄тма̄ в Бхагавад-гӣта̄. Той е описан по друг начин в следващия стих. Един маха̄тма̄ извършва различни дейности в преданото служене, разяснени в Шрӣмад Бха̄гаватам. Той слуша и възхвалява Виш̣н̣у, а не някой полубог или човешко същество. Това е преданост: шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ и смаран̣ам, да помним Виш̣н̣у. Маха̄тма̄ притежава непоколебима решителност да постигне общуване с Върховния в някоя от петте трансцендентални раси. За целта той подчинява дейностите на ума, тялото, гласа си и всичко друго в служене на Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Kas turi polinkį beasmeniam Aukščiausiojo Viešpaties aspektui, brahmajyoti, tas „Bhagavad-gītoje“ nėra vadinamas mahātma. Kitame posme jis apibūdintas visai kitaip. „Śrīmad-Bhāgavatam“ sakoma, kad mahātmā nuolatos atlieka įvairius pasiaukojimo veiksmus, klausosi apie Viṣṇu ir šlovina Jį, o ne pusdievius ar žmones. Śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ ir smaraṇam, atminti Jį – štai kas yra pasiaukojimas. Toks mahātmā tvirtai pasiryžęs užmegzti ryšį su Aukščiausiuoju Viešpačiu viena iš penkių transcendentinių rasų. Norėdamas pasiekti šį tikslą jis savo protą, kūną, kalbą, visą savo esybę paskiria Aukščiausiojo Viešpaties Śrī Kṛṣṇos tarnystei. Tai vadinasi visiška Kṛṣṇos sąmonė.
В преданото служене някои дейности изискват решителност; например постене в определени дни, като единайсетия лунен ден, Ека̄дашӣ, както и на рождения ден на Бога. Тези правила и предписания са наложени от великите а̄ча̄рии за желаещите истинско общуване с Върховната Божествена Личност, в трансценденталния свят. Маха̄тма̄, великите души, стриктно следват тези предписания и затова е сигурно, че ще постигнат желания резултат.
Tam tikri pasiaukojimo tarnystės veiksmai vadinami nurodytais, pavyzdžiui, badavimas nustatytom dienom: vienuoliktą dieną po mėnulio pilnaties ir jaunaties (ekādaśis) ir Viešpaties atėjimo dieną. Didieji ācāryos šių taisyklių siūlo laikytis tiems, kurie iš tikro siekia gauti galimybę bendrauti su Aukščiausiuoju Dievo Asmeniu transcendentiniame pasaulyje. Mahātmos, didžiosios sielos, griežtai laikosi šių taisyklių, todėl jos tikrai pasieks trokštamą rezultatą.
Както се каза във втория стих на настоящата глава, преданото служене не само че е лесно, но и носи радост; не са необходими строги отречения и въздържания. Човек може да изживее този живот в преданост, воден от опитен духовен учител, независимо от положението си на семеен, сання̄сӣ или брахмача̄рӣ; може да служи на Бога, Върховната Личност, навсякъде по света и по такъв начин да стане наистина маха̄тма̄, велика душа.
Šio skyriaus antrasis posmas byloja, kad pasiaukojimo tarnystė yra ne tik lengva, bet ir atliekama pakilia nuotaika. Rūsčios askezės anaiptol nėra būtinos. Galima atlikti pasiaukojimo tarnystę, vadovaujant prityrusiam dvasiniam mokytojui, ir būti šeimos žmogumi, sannyāsiu arba brahmacāriu. Nepaisant, kur gyveni ir kokią padėtį užimi – visur ir visada galima su pasiaukojimu tarnauti Aukščiausiajam Dievo Asmeniui ir tapti mahātma – didžia siela.