ТЕКСТ 14
TEXT 14
Текст
Text
ятанташ ча др̣д̣ха-врата̄х̣
намасянташ ча ма̄м̇ бхактя̄
нитя-юкта̄ упа̄сате
yatantaś ca dṛḍha-vratāḥ
namasyantaś ca māṁ bhaktyā
nitya-yuktā upāsate
Дума по дума
Synonyms
сататам – винаги; кӣртаянтах̣ – възпяват; ма̄м – за мен; ятантах̣ – напълно устремени; ча – също; др̣д̣ха-врата̄х̣ – с решителност; намасянтах̣ – отдават почит; ча – и; ма̄м – мен; бхактя̄ – с преданост; нитя-юкта̄х̣ – постоянно заети; упа̄сате – обожават.
Превод
Translation
Тези велики души постоянно възпяват моето величие, действат решително и целеустремено, покланят ми се и ме обожават с преданост.
Always chanting My glories, endeavoring with great determination, bowing down before Me, these great souls perpetually worship Me with devotion.
Пояснение
Purport
Обикновеният човек не може да стане маха̄тма̄ просто като му се удари печат за това. Качествата на един маха̄тма̄ са описани тук: той винаги възпява величието на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Той няма други занимания. Постоянно е зает с възхвала на Бога. Казано другояче, той не е имперсоналист. Когато става дума за възхвала, тя е насочена към Върховния Бог, към неговото свято име, неговата вечна форма, трансценденталните му качества и необикновени забавления. Маха̄тма̄ възхвалява всичко това и така се привързва към Върховната Божествена Личност.
The mahātmā cannot be manufactured by rubber-stamping an ordinary man. His symptoms are described here: a mahātmā is always engaged in chanting the glories of the Supreme Lord Kṛṣṇa, the Personality of Godhead. He has no other business. He is always engaged in the glorification of the Lord. In other words, he is not an impersonalist. When the question of glorification is there, one has to glorify the Supreme Lord, praising His holy name, His eternal form, His transcendental qualities and His uncommon pastimes. One has to glorify all these things; therefore a mahātmā is attached to the Supreme Personality of Godhead.
Този, който е привързан към безличностния аспект на Бога, брахмаджьоти, не е описан като маха̄тма̄ в Бхагавад-гӣта̄. Той е описан по друг начин в следващия стих. Един маха̄тма̄ извършва различни дейности в преданото служене, разяснени в Шрӣмад Бха̄гаватам. Той слуша и възхвалява Виш̣н̣у, а не някой полубог или човешко същество. Това е преданост: шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ и смаран̣ам, да помним Виш̣н̣у. Маха̄тма̄ притежава непоколебима решителност да постигне общуване с Върховния в някоя от петте трансцендентални раси. За целта той подчинява дейностите на ума, тялото, гласа си и всичко друго в служене на Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.
One who is attached to the impersonal feature of the Supreme Lord, the brahma-jyotir, is not described as mahātmā in the Bhagavad-gītā. He is described in a different way in the next verse. The mahātmā is always engaged in different activities of devotional service, as described in the Śrīmad-Bhāgavatam, hearing and chanting about Viṣṇu, not a demigod or human being. That is devotion: śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ and smaraṇam, remembering Him. Such a mahātmā has firm determination to achieve at the ultimate end the association of the Supreme Lord in any one of the five transcendental rasas. To achieve that success, he engages all activities – mental, bodily and vocal, everything – in the service of the Supreme Lord, Śrī Kṛṣṇa. That is called full Kṛṣṇa consciousness.
В преданото служене някои дейности изискват решителност; например постене в определени дни, като единайсетия лунен ден, Ека̄дашӣ, както и на рождения ден на Бога. Тези правила и предписания са наложени от великите а̄ча̄рии за желаещите истинско общуване с Върховната Божествена Личност, в трансценденталния свят. Маха̄тма̄, великите души, стриктно следват тези предписания и затова е сигурно, че ще постигнат желания резултат.
In devotional service there are certain activities which are called determined, such as fasting on certain days, like the eleventh day of the moon, Ekādaśī, and on the appearance day of the Lord. All these rules and regulations are offered by the great ācāryas for those who are actually interested in getting admission into the association of the Supreme Personality of Godhead in the transcendental world. The mahātmās, great souls, strictly observe all these rules and regulations, and therefore they are sure to achieve the desired result.
Както се каза във втория стих на настоящата глава, преданото служене не само че е лесно, но и носи радост; не са необходими строги отречения и въздържания. Човек може да изживее този живот в преданост, воден от опитен духовен учител, независимо от положението си на семеен, сання̄сӣ или брахмача̄рӣ; може да служи на Бога, Върховната Личност, навсякъде по света и по такъв начин да стане наистина маха̄тма̄, велика душа.
As described in the second verse of this chapter, not only is this devotional service easy, but it can be performed in a happy mood. One does not need to undergo any severe penance and austerity. He can live this life in devotional service, guided by an expert spiritual master, and in any position, either as a householder or a sannyāsī or a brahmacārī; in any position and anywhere in the world, he can perform this devotional service to the Supreme Personality of Godhead and thus become actually mahātmā, a great soul.