ТЕКСТ 3
VERSO 3
Текст
Texto
акш̣арам̇ брахма парамам̇
свабха̄во 'дхя̄тмам учяте
бхӯта-бха̄водбхава-каро
висаргах̣ карма-сам̇гитах̣
akṣaraṁ brahma paramaṁ
svabhāvo ’dhyātmam ucyate
bhūta-bhāvodbhava-karo
visargaḥ karma-saṁjñitaḥ
Дума по дума
Sinônimos
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховният Бог каза; акш̣арам – неунищожим; брахма – Брахман; парамам – трансцендентална; свабха̄вах̣ – вечна природа; адхя̄тмам – себето; учяте – се нарича; бхӯта-бха̄ва-удбхава-карах̣ – създава материалните тела на съществата; висаргах̣ – творение; карма – кармични дейности; сам̇гитах̣ – се наричат.
śrī-bhagavān uvāca — a Suprema Personalidade de Deus disse; akṣaram — indestrutível; brahma — Brahman; paramam — transcendental; svabhāvaḥ — natureza eterna; adhyātmam — o eu; ucyate — chama-se; bhūta-bhāva-udbhava-karaḥ — que produz os corpos materiais das entidades vivas; visargaḥ — criação; karma — atividades fruitivas; saṁjñitaḥ — chama-se.
Превод
Tradução
Върховният Бог каза: Неунищожимото, трансцендентално живо същество се нарича Брахман, а вечната му природа – адхя̄тма, себе. Действията, които определят какво материално тяло ще получи живото същество, се наричат карма или кармична дейност.
A Suprema Personalidade de Deus disse: A entidade viva transcendental e indestrutível chama-se Brahman, e sua natureza eterna chama-se adhyātma, o eu. A ação que desencadeia o desenvolvimento dos corpos materiais das entidades vivas chama-se karma, ou atividades fruitivas.
Пояснение
Comentário
Брахман не може да бъде унищожен; той съществува вечно и природата му никога не се променя. Но над Брахман се намира Пара-брахман. Брахман се отнася до живото същество, а Пара-брахман – до Върховната Божествена Личност. Органично присъщата на живото същество позиция се различава от позицията, която то приема в материалния свят. С материално съзнание неговата природа е да се опитва да стане господар на материята, но в духовно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, позицията му е да служи на Върховния. Когато живото същество е с материално съзнание, то е принудено да приема различни тела в материалния свят. Това се нарича карма, многообразие в творението, и се дължи на материалното съзнание.
O Brahman é indestrutível e eternamente existente, e sua constituição não muda em tempo algum. Mas além do Brahman há o Parabrahman. Brahman refere-se à entidade viva, e Parabrahman refere-se à Suprema Personalidade de Deus. A posição constitucional da entidade viva é diferente da posição que ela assume no mundo material. Em consciência material, sua natureza é tentar ser o dono da matéria, mas em consciência espiritual, consciência de Kṛṣṇa, sua posição é servir ao Supremo. Quando está em consciência material, a entidade viva tem que aceitar vários corpos no mundo material. Isto se chama karma, ou as várias criações produzidas pela força da consciência material.
Във ведическата литература живото същество е наричано джӣва̄тма̄ и Брахман, но никога – Пара-брахман. Живото същество (джӣва̄тма̄) приема различни позиции – понякога потъва в мрака на материалната природа и се отъждествява с материята, а понякога се отъждествява с висшата, духовната природа. Затова то е наречено междинна енергия на Върховния Бог. Според това с коя от двете природи се отъждествява, то получава материално или духовно тяло. В материалната природа то може да получи тяло във всяка една от 8 400 000 форми на живот, но в духовната природа има само едно тяло. В материалната природа то се появява като човек, полубог, животно, птица, дърво и т.н. в зависимост от кармата си. За да достигне райските материални планети и да се наслаждава на благоприятните условия там, понякога то изпълнява жертвоприношения (ягя), но когато заслугите му се изчерпят, отново се връща на Земята във формата на човек. Този процес се нарича карма.
Os textos védicos chamam o ser vivo de jīvātmā e Brahman, mas nunca de Parabrahman. Este ser vivo (jīvātmā) aceita diferentes posições — às vezes mergulha na obscura natureza material e identifica-se com a matéria, e às vezes identifica-se com a natureza superior, espiritual. Por isso, ele se chama a energia marginal do Senhor Supremo. Segundo sua identificação com a natureza material ou espiritual, ele recebe um corpo material ou espiritual. Na natureza material, ele pode aceitar um corpo em qualquer uma dos oito milhões e quatrocentas mil espécies de vida, mas na natureza espiritual ele tem somente um corpo. Na natureza material, conforme seu karma, ele às vezes manifesta-se como homem, semideus, animal, fera, ave, etc. Para alcançar os planetas celestiais materiais e gozar as condições propícias por eles oferecidas, ele às vezes executa sacrifícios (yajña), mas expirado o prazo, volta à Terra sob a forma de ser humano. Este processo chama-se karma.
Чха̄ндогя Упаниш̣ад описва ведическия метод за жертвоприношения. На жертвения олтар се предлагат пет вида приношения в пет вида огън. Петте вида огън символизират райските планети, облаците, земята, мъжа и жената, а петте вида приношения – вярата, наслаждението на Луната, дъжда, зърната и семето.
O Chāndogya Upaniṣad descreve o processo sacrificatório védico. No altar de sacrifício, cinco tipos de oferendas são feitas em cinco tipos de fogo. Entende-se que os cinco tipos de fogo são os planetas celestiais, as nuvens, a Terra, o homem e a mulher; e os cinco tipos de oferendas sacrificatórias são a fé, o desfrutador na Lua, a chuva, os cereais e o sêmen.
В този жертвен процес живото същество извършва определени жертвоприношения и чрез тях достига различни райски планети. Когато благоприятните резултати от жертвоприношението му се изчерпят, то отново се връща на Земята с дъжда и приема формата на зърно; зърното се изяжда от мъж и се преобразува в семе, което опложда жената. И живото същество отново получава човешко тяло, за да извърши жертвоприношение, и така да повтори същия цикъл. По този начин то остава постоянно в материалния кръговрат. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност избягва такива жертвоприношения. Тя направо приема Кр̣ш̣н̣а съзнание и се приготвя да се завърне при Бога.
No processo de sacrifício, o ser vivo faz sacrifícios específicos para alcançar planetas celestiais específicos e por conseguinte os alcança. Quando se esgota o mérito concedido pelo sacrifício, ele desce à Terra sob a forma de chuva, então assume a forma de grãos, e os grãos são comidos pelo homem e transformados em sêmen, que fecunda a mulher, e assim este ser vivo volta a alcançar a forma humana para executar sacrifício e então repetir o mesmo ciclo. Dessa maneira, ele vai e vem perpetuamente no caminho material. Entretanto, quem é consciente de Kṛṣṇa evita esses sacrifícios. Ele adota diretamente a consciência de Kṛṣṇa e desse modo prepara-se para retornar ao Supremo.
Имперсоналистите, коментатори на Бхагавад-гӣта̄, основателно смятат, че Брахман приема формата на джӣва в материалния свят, и за да потвърдят това, се позовават на петнайсета глава, седми стих от Гӣта̄. Но в този стих Бог нарича живото същество „вечна частица от мен“. Частицата от Бога може да пропадне в материалния свят, но Върховният Бог (Ачюта) никога не пропада. Следователно предположението, че Върховният Брахман приема формата на джӣва, е невярно. Не бива да се забравя, че във ведическата литература Брахман (живото същество) се различава от Пара-брахман (Върховния Бог).
Os impersonalistas que comentam o Bhagavad-gītā presumem desatinadamente que o Brahman aceita a forma de jīva no mundo material, e para reforçar isto eles mencionam o sétimo verso do Décimo Quinto Capítulo do Gītā. Mas neste verso o Senhor também fala da entidade viva como “um eterno fragmento de Mim mesmo”. O fragmento de Deus, a entidade viva, pode cair no mundo material, mas o Senhor Supremo (Acyuta) jamais cai. Por isso, esta suposição de que o Brahman Supremo aceita a forma de jīva é inadmissível. É importante lembrar que os textos védicos distinguem Brahman (a entidade viva) de Parabrahman (o Senhor Supremo).