Брахман не може да бъде унищожен; той съществува вечно и природата му никога не се променя. Но над Брахман се намира Пара-брахман. Брахман се отнася до живото същество, а Пара-брахман – до Върховната Божествена Личност. Органично присъщата на живото същество позиция се различава от позицията, която то приема в материалния свят. С материално съзнание неговата природа е да се опитва да стане господар на материята, но в духовно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, позицията му е да служи на Върховния. Когато живото същество е с материално съзнание, то е принудено да приема различни тела в материалния свят. Това се нарича карма, многообразие в творението, и се дължи на материалното съзнание.

Във ведическата литература живото същество е наричано джӣва̄тма̄ и Брахман, но никога – Пара-брахман. Живото същество (джӣва̄тма̄) приема различни позиции – понякога потъва в мрака на материалната природа и се отъждествява с материята, а понякога се отъждествява с висшата, духовната природа. Затова то е наречено междинна енергия на Върховния Бог. Според това с коя от двете природи се отъждествява, то получава материално или духовно тяло. В материалната природа то може да получи тяло във всяка една от 8   400   000 форми на живот, но в духовната природа има само едно тяло. В материалната природа то се появява като човек, полубог, животно, птица, дърво и т.н. в зависимост от кармата си. За да достигне райските материални планети и да се наслаждава на благоприятните условия там, понякога то изпълнява жертвоприношения (ягя), но когато заслугите му се изчерпят, отново се връща на Земята във формата на човек. Този процес се нарича карма.

Чха̄ндогя Упаниш̣ад описва ведическия метод за жертвоприношения. На жертвения олтар се предлагат пет вида приношения в пет вида огън. Петте вида огън символизират райските планети, облаците, земята, мъжа и жената, а петте вида приношения – вярата, наслаждението на Луната, дъжда, зърната и семето.

В този жертвен процес живото същество извършва определени жертвоприношения и чрез тях достига различни райски планети. Когато благоприятните резултати от жертвоприношението му се изчерпят, то отново се връща на Земята с дъжда и приема формата на зърно; зърното се изяжда от мъж и се преобразува в семе, което опложда жената. И живото същество отново получава човешко тяло, за да извърши жертвоприношение, и така да повтори същия цикъл. По този начин то остава постоянно в материалния кръговрат. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност избягва такива жертвоприношения. Тя направо приема Кр̣ш̣н̣а съзнание и се приготвя да се завърне при Бога.

Имперсоналистите, коментатори на Бхагавад-гӣта̄, основателно смятат, че Брахман приема формата на джӣва в материалния свят, и за да потвърдят това, се позовават на петнайсета глава, седми стих от Гӣта̄. Но в този стих Бог нарича живото същество „вечна частица от мен“. Частицата от Бога може да пропадне в материалния свят, но Върховният Бог (Ачюта) никога не пропада. Следователно предположението, че Върховният Брахман приема формата на джӣва, е невярно. Не бива да се забравя, че във ведическата литература Брахман (живото същество) се различава от Пара-брахман (Върховния Бог).