ТЕКСТ 3
TEXT 3
Текст
Tekst
акш̣арам̇ брахма парамам̇
свабха̄во 'дхя̄тмам учяте
бхӯта-бха̄водбхава-каро
висаргах̣ карма-сам̇гитах̣
akṣaraṁ brahma paramaṁ
svabhāvo ’dhyātmam ucyate
bhūta-bhāvodbhava-karo
visargaḥ karma-saṁjñitaḥ
Дума по дума
Synonyms
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховният Бог каза; акш̣арам – неунищожим; брахма – Брахман; парамам – трансцендентална; свабха̄вах̣ – вечна природа; адхя̄тмам – себето; учяте – се нарича; бхӯта-бха̄ва-удбхава-карах̣ – създава материалните тела на съществата; висаргах̣ – творение; карма – кармични дейности; сам̇гитах̣ – се наричат.
śrī-bhagavān uvāca — Guddommens Højeste Personlighed sagde; akṣaram — uforgængelig; brahma — Brahman; paramam — transcendental; svabhāvaḥ — evig natur; adhyātmam — selvet; ucyate — kaldes; bhūta- bhāva-udbhava-karaḥ — som frembringer de levende væseners materielle kroppe; visargaḥ — skabelsen; karma — frugtstræbende handlinger; saṁjñitaḥ — kaldes.
Превод
Translation
Върховният Бог каза: Неунищожимото, трансцендентално живо същество се нарича Брахман, а вечната му природа – адхя̄тма, себе. Действията, които определят какво материално тяло ще получи живото същество, се наричат карма или кармична дейност.
Guddommens Højeste Personlighed sagde: Det uforgængelige transcendentale levende væsen kaldes Brahman, og hans evige natur betegnes som adhyātma, selvet. Handlinger i relation til udviklingen af de levende væseners materielle kroppe kaldes karma, frugtstræbende handlinger.
Пояснение
Purport
Брахман не може да бъде унищожен; той съществува вечно и природата му никога не се променя. Но над Брахман се намира Пара-брахман. Брахман се отнася до живото същество, а Пара-брахман – до Върховната Божествена Личност. Органично присъщата на живото същество позиция се различава от позицията, която то приема в материалния свят. С материално съзнание неговата природа е да се опитва да стане господар на материята, но в духовно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, позицията му е да служи на Върховния. Когато живото същество е с материално съзнание, то е принудено да приема различни тела в материалния свят. Това се нарича карма, многообразие в творението, и се дължи на материалното съзнание.
FORKLARING: Brahman er uforgængelig og evigt eksisterende, og dets væsen forandrer sig på intet tidspunkt. Men over Brahman findes Parabrahman. Brahman refererer til det levende væsen, og Parabrahman refererer til Guddommens Højeste Personlighed. Det levende væsens naturlige position er forskellig fra den position, han indtager i den materielle verden. I materiel bevidsthed er det hans natur at prøve at blive herre over materien, men når han befinder sig i åndelig bevidsthed eller Kṛṣṇa-bevidsthed, er hans position at tjene den Højeste. I materiel bevidsthed tvinges det levende væsen til at antage forskellige kroppe i den materielle verden. Det kaldes karma eller forskelligartet skabelse fremtvunget af materiel bevidsthed.
Във ведическата литература живото същество е наричано джӣва̄тма̄ и Брахман, но никога – Пара-брахман. Живото същество (джӣва̄тма̄) приема различни позиции – понякога потъва в мрака на материалната природа и се отъждествява с материята, а понякога се отъждествява с висшата, духовната природа. Затова то е наречено междинна енергия на Върховния Бог. Според това с коя от двете природи се отъждествява, то получава материално или духовно тяло. В материалната природа то може да получи тяло във всяка една от 8 400 000 форми на живот, но в духовната природа има само едно тяло. В материалната природа то се появява като човек, полубог, животно, птица, дърво и т.н. в зависимост от кармата си. За да достигне райските материални планети и да се наслаждава на благоприятните условия там, понякога то изпълнява жертвоприношения (ягя), но когато заслугите му се изчерпят, отново се връща на Земята във формата на човек. Този процес се нарича карма.
I den vediske litteratur betegnes det levende væsen som jīvātmā eller Brahman, men han bliver aldrig kaldt Parabrahman. Det levende væsen (jīvātmā) antager forskellige positioner. Sommetider forsvinder han ind i den mørke materielle natur og identificerer sig med materien, og somme tider identificerer han sig med den højere åndelige natur. Derfor bliver han betegnet som den Højeste Herres marginale energi. Alt efter om han identificerer sig med den materielle eller åndelige natur, får han en materiel eller åndelig krop. I den materielle natur kan han få en krop fra en hvilken som helst af de 8.400.000 arter, men i den åndelige natur har han kun én krop. Afhængigt af sin karma manifesterer han sig sommetider i den materielle natur som menneske og sommetider som halvgud eller dyr, fugl osv. For at komme til de materielle himmelske planeter og nyde de goder, der findes der, udfører det levende væsen sommetider ofringer (yajña), men når hans fortjeneste er opbrugt, kommer han atter tilbage til Jorden som menneske. Denne proces kaldes karma.
Чха̄ндогя Упаниш̣ад описва ведическия метод за жертвоприношения. На жертвения олтар се предлагат пет вида приношения в пет вида огън. Петте вида огън символизират райските планети, облаците, земята, мъжа и жената, а петте вида приношения – вярата, наслаждението на Луната, дъжда, зърната и семето.
I Chāndogya Upaniṣad beskrives de vediske offermetoder. På offeralteret bliver fem slags offergaver tilbudt til fem former for ild. De fem former for ild repræsenterer de himmelske planeter, skyerne, Jorden, manden og kvinden, og de fem former for offergaver er tro, nyderen på Månen, regn, korn og sæd.
В този жертвен процес живото същество извършва определени жертвоприношения и чрез тях достига различни райски планети. Когато благоприятните резултати от жертвоприношението му се изчерпят, то отново се връща на Земята с дъжда и приема формата на зърно; зърното се изяжда от мъж и се преобразува в семе, което опложда жената. И живото същество отново получава човешко тяло, за да извърши жертвоприношение, и така да повтори същия цикъл. По този начин то остава постоянно в материалния кръговрат. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност избягва такива жертвоприношения. Тя направо приема Кр̣ш̣н̣а съзнание и се приготвя да се завърне при Бога.
I ofringsprocessen udfører det levende væsen visse rituelle offerhandlinger for at nå bestemte himmelske planeter og kommer følgelig til dem. Når fortjenesten fra offerhandlingerne er opbrugt, falder det levende væsen ned til Jorden som regn for derefter at tage form som korn. Kornet spises af en mand og omdannes til sæd, der derefter befrugter en kvinde. På den måde får det levende væsen atter en menneskekrop, i hvilken han kan udføre ofringer og gentage den samme cyklus. Således kommer og går det levende væsen uophørligt på den materielle vej. Den Kṛṣṇa-bevidste person undgår imidlertid den slags offerhandlinger. Han engagerer sig direkte i Kṛṣṇa-bevidsthed og forbereder sig derved på at vende tilbage til Guddommen.
Имперсоналистите, коментатори на Бхагавад-гӣта̄, основателно смятат, че Брахман приема формата на джӣва в материалния свят, и за да потвърдят това, се позовават на петнайсета глава, седми стих от Гӣта̄. Но в този стих Бог нарича живото същество „вечна частица от мен“. Частицата от Бога може да пропадне в материалния свят, но Върховният Бог (Ачюта) никога не пропада. Следователно предположението, че Върховният Брахман приема формата на джӣва, е невярно. Не бива да се забравя, че във ведическата литература Брахман (живото същество) се различава от Пара-брахман (Върховния Бог).
Upersonalistiske Bhagavad-gītā-kommentatorer antager urimeligt, at Brahman tager form som en jīva i den materielle verden, og for at bevise dette refererer de til Bhagavad-gītā, kapitel 15, vers 7. Men i det vers omtaler Herren også det levende væsen som “et evigt fragment af Mig Selv”. Dette fragment af Gud, det levende væsen, kan falde ned til den materielle verden, men den Højeste Herre (Acyuta) falder aldrig ned. Derfor er ideen om, at den Højeste Brahman tager form som en jīva, ikke acceptabel. Det er vigtigt at huske på, at der i den vediske litteratur skelnes mellem Brahman (det levende væsen) og Parabrahman (den Højeste Herre).