ТЕКСТ 28
TEXT 28
Текст
Tekst
да̄неш̣у ят пун̣я-пхалам̇ прадиш̣т̣ам
атйети тат сарвам идам̇ видитва̄
йогӣ парам̇ стха̄нам упаити ча̄дям
dāneṣu yat puṇya-phalaṁ pradiṣṭam
atyeti tat sarvam idaṁ viditvā
yogī paraṁ sthānam upaiti cādyam
Дума по дума
Synonyms
ведеш̣у – чрез изучаване на Ведите; ягйеш̣у – с извършване на ягя, жертвоприношение; тапах̣су – като се подлага на различни въздържания; ча – също; ева – несъмнено; да̄неш̣у – при даване на милостиня; ят – това, което; пун̣я-пхалам – резултати от благочестива дейност; прадиш̣т̣ам – насочени; атйети – превъзхожда; тат сарвам – всички тези; идам – това; видитва̄ – като знае; йогӣ – преданият; парам – върховната; стха̄нам – обител; упаити – достига; ча – също; а̄дям – първоначалното.
vedeṣu — „Vedade" uurimises; yajñeṣu — yajña ehk ohverduse sooritamises; tapaḥsu — erinevate askeeside sooritamises; ca — samuti; eva — kindlasti; dāneṣu — heategevuses; yat — see, mis; puṇya-phalam — jumalakartliku töö resultaati; pradiṣṭam — näidatud; atyeti — ületab; tat sarvam — kõiki neid; idam — seda; viditvā — teades; yogī — pühendunu; param — kõrgeima; sthānam — elupaiga; upaiti — saavutab; ca — samuti; ādyam — algse.
Превод
Translation
Личността, приела да следва пътя на преданото служене, не се лишава от резултатите, получени с изучаване на Ведите, жертвоприношения, въздържания, раздаване на милостиня, философски занимания и плодоносни дейности. Тя постига всичко това само с предано служене и накрая влиза във върховната вечна обител.
Inimene, kes võtab omaks pühendunud teenimise tee, ei jää ilma resultaatidest, mida saadakse „Vedade" uurimisest, askeeside ja ohverduste sooritamisest, heategevusest, filosofeerimisest või karmalisest tegevusest. Teenides pühendunult Jumalat, saavutab ta kõikide loetletud tegevuste resultaadid, ning jõuab lõpuks kõrgeimasse igavesse elupaika.
Пояснение
Purport
Този стих е обобщение на седма и осма глава, посветени специално на Кр̣ш̣н̣а съзнание и преданото служене. Човек трябва да изучава Ведите, ръководен от духовен учител, и да се подлага на много въздържания и отречения под негова грижа. Един брахмача̄рӣ трябва да живее в дома на духовния си учител точно като слуга, да проси милостиня от врата на врата и да я носи на своя учител. Той се храни единствено по негова заръка и ако учителят пропусне да извика ученика си за храна, този ден ученикът гладува. Това са някои от ведическите принципи за спазване на брахмачаря.
See värss on seitsmenda ja kaheksanda peatüki kokkuvõte, mis käsitleb iseäranis Kṛṣṇa teadvust ja Kṛṣṇa pühendunud teenimist. „Vedasid" tuleb uurida vaimse õpetaja juhtimise all ning tema hoole all elades peab õpilane läbi tegema palju askeese. Brahmacārī peab elama vaimse õpetaja kodus kui teener, ta peab käima ukselt uksele, paludes almust, ning tooma selle vaimsele õpetajale. Ta sööb ainult õpetaja korraldusel, ning kui õpetaja teda sööma ei kutsu, siis peab õpilane sel päeval paastuma. Need on mõningad vedalikud printsiibid, mida brahmacārī peab järgima.
Когато ученикът изучава Ведите при учител, поне от пет до двайсет годишна възраст, той развива съвършен характер. Изучаването на Ведите не е предназначено да развлича кабинетни мислители, а да оформя характер. След това обучение на брахмача̄рӣ се разрешава да се ожени и да води семеен живот. Като семеен той трябва да извършва много жертвоприношения за по-нататъшно просветление. Освен това трябва да раздава милостиня съобразно мястото, времето и личността, разграничавайки милостинята в добро, в страст или в невежество, както се описва в Бхагавад-гӣта̄. След като се оттегли от семейния живот и приеме жизненото стъпало ва̄напрастха, той се подлага на строги въздържания, живее в гората, облича се с кора от дърво, не се бръсне и т.н. Когато премине последователно през жизнените стъпала на брахмачаря, семеен живот, ва̄напрастха и накрая сання̄са, човек се издига до съвършения стадий на живота. Тогава някои достигат райските владения, а ако са по-напреднали, получават освобождение в духовното небе, в безличностното брахмаджьоти, на Ваикун̣т̣ха планетите или на Кр̣ш̣н̣алока. Това е пътят, описан във ведическата литература.
Pärast viiendast eluaastast kahekümnendani kestvat „Vedade" uurimist õpetaja juhendamise all võib õpilasest saada täiuslike omadustega inimene. „Vedade" uurimine ei ole mõeldud „tugitoolispekulantide" meelelahutuseks, vaid iseloomu kasvatamiseks. Pärast sellist praktikat on brahmacārīl lubatud abielluda ning alustada perekondlikku elu. Pereinimesena peab ta edasise valgustumise nimel sooritama mitmeid ohverdusi. Samuti peab ta andma annetusi, vastavalt ajale, kohale ja annetuste saajale, tehes vahet „Bhagavad-gītās" kirjeldatud vooruse, kire või teadmatuse guṇa alla kuuluva heategevuse vahel. Perekondlikust elust tagasi tõmbudes ja võttes omaks vānaprastha elukorralduse, teeb ta läbi raskeid askeese, elades metsades, riietudes puukoorde, ajamata habet jne. Järgides brahmacarya, perekondliku inimese, vānaprastha ja lõpuks sannyāsa elukorraldust, tõuseb inimene elu täiuslikkuseni. Mõned inimesed tõusevad seejärel taevalikele planeetidele või kui nad on veelgi kaugemale arenenud, vabanevad nad vaimsesse taevasse – kas siis impersonaalsesse brahmajyotisse, Vaikuṇṭha planeetidele või Kṛṣṇalokale. Selline on vedakirjanduse poolt näidatud tee.
Но красотата на Кр̣ш̣н̣а съзнание е в това, че с един замах, само с предано служене, се надхвърлят всички ритуали, предписани за различните житейски стъпала.
Kṛṣṇa teadvuse suurepärasus seisneb ometigi selles, et selle abil võib inimene, Jumalat pühendunult teenides, kõikide erinevate elukorralduste rituaalidest kohe kõrgemale tõusta.
Думите идам̇ видитва̄ посочват, че човек би трябвало да вникне в наставленията, дадени от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в седма и осма глава на Бхагавад-гӣта̄. Той трябва да разбере тези глави не с ерудиция или дълбоки размишления, а като ги слуша при общуване с предани на Бога. Главите от седма до дванайсета представляват същността на Бхагавад-гӣта̄. Първите шест и последните шест глави са като рамка на средните шест, а те са под особеното покровителство на Бога. Ако някой има щастието да разбере Бхагавад-гӣта̄ – особено средните шест глави – в общество на предани, животът му веднага се извисява над всички въздържания, жертвоприношения, благотворителност и философски размишления, защото ще постигне резултата от всички тези дейности просто чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Sõnad idaṁ viditvā viitavad sellele, et lugeja peab püüdma mõista Śrī Kṛṣṇa poolt „Bhagavad-gītā" käesolevas ja seitsmendas peatükis antud juhendusi. Neid tuleb püüda mõista mitte ilmaliku õpetatuse või mõttespekulatsioonide abil, vaid kuulates neid pühendunute keskel. „Bhagavad- gītā" tuum peitub peatükkides seitsmendast kaheteistkümnendani (kaheteistkümnes kaasa arvatud). Esimesed kuus ja viimased kuus peatükki on kui ümbris keskmisele kuuele peatükile, mis viibivad Jumala erilise kaitse all. Kui inimene on sedavõrd õnnelik, et suudab pühendunutega suhtlemise abil mõista „Bhagavad-gītāt", eriti neid kuut keskmist peatükki, siis omandab ta elu koheselt suurema mõtte kui see oleks omandanud kõikide askeeside, ohverduste, heategevuste, spekulatsioonide jne läbi, sest kõikide nende tegevuste tulemused on saavutatavad lihtsalt Kṛṣṇa teadvust arendades.
Този, който има малко вяра в Бхагавад-гӣта̄, би трябвало да чуе Гӣта̄ от предани – в началото на четвърта глава ясно се казва, че тя може да бъде разбрана единствено от тях; никой друг не може напълно да разбере целта на Бхагавад-гӣта̄. Бхагавад-гӣта̄ трябва да се научи от предани на Кр̣ш̣н̣а, а не от спекулативни мислители. Това е признак за вяра. Когато някой търси преданите и получи възможност да общува с тях, едва тогава наистина започва да изучава и разбира Бхагавад-гӣта̄. Напредвайки в това общуване, той се установява в преданото служене, което разсейва съмненията му по отношение на Бог Кр̣ш̣н̣а, на неговите дейности, форма, забавления, име и различни качества. Когато всички тези съмнения изчезнат, човек става устойчив в учението си. Тогава той изпитва удоволствие от изучаването на Бхагавад-гӣта̄ и постига състоянието на постоянно Кр̣ш̣н̣а съзнание. В напредналия стадий той се отдава напълно на любовта си към Кр̣ш̣н̣а. Това висше съвършенство на живот дава възможност на предания да се пренесе в обителта на Кр̣ш̣н̣а в духовното небе, Голока Вр̣нда̄вана, където става вечно щастлив.
See, kelle usk „Bhagavad-gītāsse" on nõrk, peaks õppima „Bhagavad- gītāt" pühendunult, sest neljanda peatüki alguses öeldakse selgelt, et „Bhagavad-gītāt" suudavad mõista üksnes pühendunud. Keegi teine selle teose tähendust täielikult mõista ei suuda. Seepärast peab inimene õppima „Bhagavad-gītāt" Kṛṣṇa pühendunutelt, mitte spekulantidelt. See on märk usust. Kui inimene tahab suhelda pühendunutega ning lõpuks talle see võimalus avaneb, siis alles seejärel hakkab ta tegelikult „Bhagavad-gītāt" uurima ja mõistma. Pühendunutega suhtlemisest edasi arenedes rakendab inimene end pühendunud teenimisse. See hajutab kõik tema kahtlused Kṛṣṇast ehk Jumalast, Kṛṣṇa tegudest, kehast, mängudest, nimest, omadustest jne. Kui kõik need kahtlused on täielikult kadunud, võib inimene tõsiselt „Śrīmad Bhagavad-gītāt" uurima hakata. Ta hakkab selle teose uurimist nautima ning saavutab pideva Kṛṣṇa teadvuse. Veelgi edasi arenedes armub ta täielikult Kṛṣṇasse. See elu kõrgeim täiuslikkuse tasand võimaldab pühendunul tõusta Kṛṣṇa elupaika vaimses taevas, Goloka Vṛndāvaṇale, kus ta saab elada igavesti õnnelikult.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху осма глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Достигане на Върховния“.
Selliselt lõpevad Bhaktivedanta selgitused „Śrīmad Bhagavad-gītā" kaheksandale peatükile, mis käsitlesid Kõrgeimani jõudmist.