ТЕКСТ 2
TEXT 2
Текст
Verš
дехе 'смин мадхусӯдана
прая̄н̣а-ка̄ле ча катхам̇
гйейо 'си нията̄тмабхих̣
dehe ’smin madhusūdana
prayāṇa-kāle ca kathaṁ
jñeyo ’si niyatātmabhiḥ
Дума по дума
Synonyma
адхиягях̣ – Господ на жертвоприношението; катхам – как; ках̣ – който; атра – тук; дехе – в тялото; асмин – това; мадхусӯдана – о, Мадхусӯдана; прая̄н̣а-ка̄ле – в мига на смъртта; ча – и; катхам – как; гйеях̣ аси – Ти можеш да бъдеш опознат; нията-а̄тмабхих̣ – от себеовладения.
Превод
Překlad
О, Мадхусӯдана, кой е Господ на жертвоприношението и как живее Той в тялото? И как могат заетите в предано служене да те разберат в мига на смъртта?
Ó Madhusūdano, kdo je Pán oběti a jak žije v těle? A jak Tě mohou ti, kdo vykonávají oddanou službu, znát v čase smrti?
Пояснение
Význam
„Господ на жертвоприношението“ може да се отнася до Индра или до Виш̣н̣у. Виш̣н̣у е главният сред основните полубогове като Брахма̄ и Шива, докато Индра оглавява управляващите полубогове. И Индра, и Виш̣н̣у са почитани с жертвени церемонии, ягя. Но тук Арджуна пита кой е истинският господар на ягя (жертвоприношението) и как Той присъства в тялото на живото същество.
Slovo adhiyajñaḥ, Pán oběti, se může vztahovat na Indru nebo na Viṣṇua. Viṣṇu je Pánem předních polobohů, ke kterým patří také Brahmā a Śiva, a Indra je pánem polobohů spravujících hmotný svět. Jak Indra, tak Viṣṇu jsou uctíváni konáním yajñí. Zde se však Arjuna ptá, kdo je skutečným Pánem yajñi (oběti) a jak dlí v těle živé bytosti.
Арджуна се обръща към Бога с името Мадхусӯдана, защото някога Кр̣ш̣н̣а е убил демона Мадху. Всъщност тези въпроси, породени от съмнение, не би трябвало да възникнат в ума на Арджуна, защото той е Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Съмненията са като демони. И тъй като Кр̣ш̣н̣а е известен унищожител на демони, Арджуна го нарича Мадхусӯдана с надеждата Кр̣ш̣н̣а да унищожи демоничните съмнения, възникнали в ума му.
Arjuna oslovuje Pána Madhusūdano, protože Kṛṣṇa v minulosti zabil démona jménem Madhu. Otázky, které mají charakter pochybností, se ve skutečnosti neměly v Arjunově mysli objevit, jelikož je oddaným vědomým si Kṛṣṇy. Takové pochybnosti jsou jako démoni. Kṛṣṇa je v zabíjení démonů velikým odborníkem, a proto Mu zde Arjuna říká Madhusūdano — chce, aby zničil démonské pochybnosti, které vyvstaly v jeho mysli.
В този стих думата прая̄н̣а-ка̄ле е много важна, защото всичко, което правим през живота си, ще бъде подложено на изпитание в мига на смъртта. Арджуна искрено се интересува от тези, които постоянно са в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Какво ще стане с тях в последния момент? В мига на смъртта телесните функции се нарушават и умът е объркан. Така разстроен от състоянието на тялото си, човек може да е неспособен да помни Върховния Бог. Един велик предан, Маха̄ра̄джа Кулашекхара, се моли: „Мой скъпи Господи, сега съм напълно здрав и по-добре да умра веднага, така че лебедът на моя ум да намери цвета на твоите лотосови нозе“. Използваната метафора е свързана с лебеда, защото във водата той си играе, като пъха човката си в цветовете на лотоса; това е неговото забавление – да влиза в лотосовия цвят. Маха̄ра̄джа Кулашекхара казва на Бога: „Сега умът ми е спокоен и съм напълно здрав. Ако умра веднага, мислейки за лотосовите ти нозе, сигурен съм, че преданото служене, което извърших за теб, ще стане съвършено. Но ако трябва да чакам естествената си смърт, не зная какво ще се случи; тогава телесните ми функции ще бъдат разстроени, гърлото ми ще бъде сковано от спазми и не знам дали ще мога да повтарям твоето име. По-добре да умра веднага“. Въпросът на Арджуна е как може в такъв момент умът да се съсредоточи върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а.
Slovo prayāṇa-kāle objevující se v tomto verši je velmi významné, protože ve chvíli smrti bude prověřeno vše, co v životě děláme. Arjuna se dychtí dozvědět o těch, kteří neustále jednají s vědomím Kṛṣṇy — jaké bude jejich postavení v této poslední chvíli? Při umírání jsou narušeny všechny pochody v těle a mysl je ve špatném stavu. Umírajícímu, který je rozrušen stavem těla, hrozí, že nebude schopen vzpomínat na Nejvyššího Pána. Velký oddaný Mahārāja Kulaśekhara se modlí: “Můj milý Pane, nyní jsem celkem zdravý a bylo by lépe, kdybych zemřel ihned, aby má mysl jako labuť mohla vyhledat útočiště u stonku v podobě Tvých lotosových nohou.” Této metafory je použito proto, že labutě jakožto vodní ptáci se s potěšením potápějí a zaplétají mezi stonky lotosů. Mahārāja Kulaśekhara říká Pánu: “Nyní je má mysl klidná a jsem docela zdravý. Jestliže zemřu okamžitě a budu při tom myslet na Tvé lotosové nohy, jsem si jist, že má oddaná služba Tobě bude přivedena k dokonalosti. Budu-li ale muset čekat na přirozenou smrt, pak nevím, co se stane, protože tehdy budou pochody v těle narušeny, hrdlo bude zalknuté a já nevím, zda budu schopen vyslovit Tvé svaté jméno. Ať raději zemřu hned.” Arjuna se ptá, jak lze v takové chvíli upřít mysl na Kṛṣṇovy lotosové nohy.